НОХД 7473/2014 - Мотиви - 09-03-2015

Мотиви по Наказателно дело 7473/2014г.

М О Т И В И

от 09.03.2015 г., към Присъда № 79 от 26.02.2015 г.,

постановена по НОХД № 7473/2014 г. по описа на ПРС, ІII н.с.

 

Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против А.Н.Ш. за това, че през периода от 23.08.2014 г. до 24.08.2014 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи, както следва:

на 23.08.2014 г. в гр. Пловдив, е отнел чужди движими вещи – мобилен телефонен апарат „ZTE Grand X pro” със сим-карта на стойност 120,00 лева и карта памет 4ГБ на стойност 9,00 лева, всички вещи на обща стойност 129,00 лева, от владението на А.Р.Е. с ЕГН: **********, с намерение противозаконно да ги присвои, както е употребил за това сила и заплашване;

на 24.08.2014 г. в гр. Пловдив, е отнел чужди движими вещи – сумата от 100.00 лв., собственост на „З.” ЕООД, гр. С., от владението на А.Б.А. с ЕГН: **********, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това заплашване - престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК,

както и за това, че в това, че: на 24.08.2014 г. в гр. Пловдив, е повредил противозаконно чужда движима вещ - заден ляв калник на лек автомобил марка „Опел” модел „Астра” с рег. номер .., собственост на Областна Дирекция на МВР-Пловдив, на стойност 175.26 лева - престъпление по чл. 216, ал. 1 НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимия обвинение, като излага съображения, че същото е доказано  както от обективна, така и от субективна страна и предлага на същия да бъде наложено наказание, определено при превес на смекчаващи вината обстоятелства, като за деянието по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири години, а за деянието по чл. 216, ал. 1 НК – лишаване от свобода в размер на шест месеца, от които на основание чл. 23 НК бъде определено едно общо най-тежко наказание в размер на четири години лишаване от свобода.

По делото като  граждански ищец е конституирана ОД на МВР-Пловдив, като за съвместно разглеждане в наказателния процес е приета гражданско-правна претенция за сумата от 175.26 лева, представляваща причинени от деянието по чл. 216, ал. 1 НК имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

В проведеното съдебно заседание подсъдимият А.Н.Ш. дава обяснения, с които отрича причастност във вменените му във вина деяния, поради което моли да бъде оправдан.

От своя страна неговият защитник, адв. Ж.П., оспорва описаната в обвинителния акт фактическа обстановка в частта, касаеща съставомерната деятелност и навежда доводи за недоказаност на обвинението, поради което се моли за постановяване на оправдателна присъда.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А.Н.Ш. е роден на *** ***, живее в същия град, българин, български гражданин, с начално образование, женен, безработен, осъждан, с ЕГН: **********.

Свид. А.Р.Е. е турски гражданин, но от дълги години, в това число и към инкриминирания период живеел в гр. П.. На 23.08.2014 г. сутринта, около 08:15 ч., същият се намирал на ул. “..“ в гр. П., където пиел кафе. В едната си ръка свид. Е. държал чашата си с кафе, а в другата държал мобилния си телефон “ZTE Grand X pro“, на който играел на електронна игра. В телефонът била поставена и карта-памет 4 ГБ. Около 08:15 ч. към свид. Е. се приближил подс. А.Ш.. Свид. Е. познавал от по-рано подсъдимия, тъй като преди време имал интимна връзка с негова братовчедка. Подс. Ш. държал в дясната си ръка пластмасова тръба и казал турски на свид. Е. - “А., ела тук!“. След това подс. Ш. приближил свид. Е. и се спрял пред него, като му казал на турски - “Дай телефона!“ и същевременно удрял по земята с пластмасовата тръба. След като свид. Е. не му дал телефона си, подсъдимият повторил призива със заплашителен тон, като едновременно с това с лявата си ръка издърпал със сила телефона от ръката на свид. Е., а след това го прибрал в джоба на анцугово долнище, с което бил облечен. Свид. Е. казал на подс. Ш. да му върне телефона, но последният отказал. Свид. Е. отново настоял подс. Ш. да му върне телефона, при което подсъдимият го ударил в левия крак с пластмасовата тръба, която държал в дясната си ръка. Подс. Ш. замахнал още няколко пъти да удари по същия начин свид. Е., но същия подскачал и избягвал ударите. Едновременно с това подсъдимият отправял заплахи към свид. Е., че ще му отреже главата и ръцете. Това изплашило свид. Е. и го отказало от опитите му да си върне телефона. Той се качил на колата си и се отдалечил, като отишъл до сградата на 06 РУП-Пловдив, за да подаде жалба за случая. Там свид. Е. видял полицейски служител, който познавал от по-рано – свид. Е.Д., на когото разказал за случая. Свид. Д. уверил свид. Е., че ще се заеме с разрешаване на случая, след което последния си тръгнал, без да е подал писмена жалба.

През това време подс. Ш. отишъл до заложна къща, находяща се в гр. П., на ул. “..“ № , където работел свид. П.С., който познавал от по-рано подсъдимия. Подс. Ш. искал да заложи мобилния телефон, който взел от свид. Е. за сумата от 100.00 лв. Свид. С. отказал да приеме телефона в залог, тъй като се съмнявал в законността на начина на придобиване на вещта, а подс. Ш. заплашил, че в противен случай ще счупи телефона. Свид. С. отново повторил отказа си, при което подс. Ш. ударил силно телефона в земята, при което той се счупил, а след това си тръгнал. Свид. С. взел счупения телефон и го сложил в пликче, очаквайки, че някой ще си го потърси.

По-късно в същия ден свид. Е. отново видял подсъдимия, при което уведомил свид. Д. за местонахождението му. Последният от своя страна посетил посоченото място, където в действителност установил подсъдимия. Попитал същият къде е телефонът, който е взел от свид. Е., при което подсъдимият отвърнал, че го хвърлил край реката. Тогава двамата тръгнали към брега на реката, за да търсят телефона, като свид. Е. през цялото време ги наблюдавал от разстояние. Свид. Д. и подсъдимият търсили телефона известно време, като свид. Д. няколко пъти набрал телефонният номер на свид. Е., тъй като последният му го бил дал при посещението му, който давал свободен сигнал, но не се чувал да звъни наоколо. Тъй като търсенето не дало резултат, свид. Д. извкал свид. Е. и му казал да продължи да търси телефона си сам и ако го намери да му се обади, след което си тръгнал, тъй като имал и други служебни задължения.

На 24.08.2014 г. около 16:00 ч. подс. Ш. отишъл в заложна къща “Е.“, където работел свид. А.А.. В заложната къща по това време се намирал и свид. А.Р.. Свид. А. познавал подсъдимия, който бил дългогодишен клиент на заложната къща. Подс. Ш. носел в дясната си ръка голям чук, който бил подпрял на рамото си, а в лявата ръка носел пластмасова тръба, която ударил по пода, след като влязъл в заложната къща. Подсъдимият се обърнал към свид. А., като му казал – “Дай сто лева!“. Свид. А. поискал личната карта на подсъдимия, за да провери по ЕГН дали е оставил нещо в залог, за да има основания да иска тази сума. Подс. Ш. продиктувал своя ЕГН, като свид. А. установил, че не е остави нищо в залог и му казал, че не може да му даде 100.00 лева, освен ако не заложи нещо. Тогава подс. Ш. със заплашителен тон казал на свид. А. – “Нищо няма да залагам, дай ми сто лева!“. Свид. А. му отвърнал, че без залог не може, при което подс. Ш. отново заплашително му казал - “Дай ми сто лева, иначе ще стане страшно!“. Няколко пъти свид. А. отказал да даде на подс. Ш. 100.00 лева, като последният повтарял заплахата си, че ще стане страшно и счупил в земята пластмасовата тръба, която държал в лявата си ръка. Заплахите и поведението на подсъдимия изплашили свид. А. и той дал на подс. Ш. 100 лева – две банкноти от 50 лева, след което подс. Ш. си тръгнал. Свид. А. се обадил в дежурната част на 06 РУП-Пловдив и съобщил за случая. Случилото се било възприето и от свид. А.Р.Р., който по същото време се намирал в заложната къща и възприел поведението на подсъдимия Ш..

Около 22:30 ч. на 24.08.2014 г. свид. Д.К. и свид. Х.В. - полицейски служители при 06 РУП-Пловдив, извършвали обход в гр. Пловдив, по ул. “К.“. По това време полицейските служители забелязали подс. Ш., когото познавали от по-рано като криминално проявен. Свид. К. и свид. В. имали освен това информацията, че подс. Ш. се издирва като извършител на грабеж и трябва да бъде задържан. Полицейските служители спрели автомобила с който се придвижвали, излезли от него и извикали на подсъдимия да се приближи към тях, тъй като в това време същият се намирал в група от над 20 души. Подс. Ш. тогава отвърнал на свид. К. и свид. В. – “Що не си е.. майката п…, вие с мен няма да се занимавате, аз съм най-големия“. Няколко пъти полицейските служители подканяли подс. Ш. да се приближи до полицейския автомобил, но той продължавал да ги обижда и псува. Свид. К. и свид. В. поискали съдействие, като на място дошъл автопатрул в състав свид. Р.Х. и колегата му Г.К., които били със служебен автомобил “Опел Астра“ с рег. номер ... Четиримата полицейски служители се приближили до подс. Ш. и му разпоредили да ги придружи до полицейския автомобил, тъй като искали да го отделят от тълпата, за да могат да го задържат. Тогава подсъдимият станал агресивен и започнал да крещи – “Казах ви, че никъде няма да ходя, б… мръсни, ей сега ще ви е.. майката!“, като едновременно с това посегнал да удари в главата К.. Свид. В. успял да предотврати това, като извил ръката на подс. Ш. на гърба, а К. го хванал за другата ръка. Подс. Ш. оказал съпротива, като едновременно с това крещял обиди към полицейските служители. Същите успели да свалят на земята подс. Ш., при което обаче той продължил да оказва яростна съпротива. При това около полицейските служители се събрала агресивно настроена тълпа от хора от квартала, която настоявала полицаите да освободят подс. Ш., а някои от тълпата започнали да хвърлят камъни по служителите на реда. След като полицейските служители успели да сложат белезници на подсъдимия, го вдигнали и го понесли към патрулния автомобил. Приближавайки автомобила на свид. Х. и К., полицаите пуснали краката на подс. Ш. на земята и свид. К. отворил задна лява врата. Тогава подс. Ш. изритал задния ляв калник на автомобила, при което той видимо се деформирал. Полицаите успели в К. сметка да вкарат подс. Ш. в патрулния автомобил, като сгънали краката му, а от двете му страни седнали свид. К. и свид. Х.. На шофьорското място се качил К., но първоначално не могъл да потегли, тъй като в това време тълпата наобиколила автомобила. Свид. В. успял да разбута хората от тълпата и да проправи място за потегляне, след което полицейските служители се оттеглили от мястото на инцидента. В последствие на служебния автомобил “Опел Астра“ с рег. номер .. бил извършен оглед, при който била фиксирана повредата на заден ляв калник.

Междувременно свид. Е. преценил, че по случая му не се работи задоволително, въпреки, че извършителя на престъплението е известен и поради това на 25.08.2014 г. подал жалба в Отдел “Криминална полиция“ при ОДМВР-Пловдив. Служители на отдела установили, че подс. Ш. *** за извършен в последствие на 24.08.2014 г. грабеж от “З.“. При проведена беседа подс. Ш. признал за извършеното от него деяние пред свид. Г.С. – полицейски служител при Отдел “КП“ при ОДМВР-Пловдив, като посочил заложната къща, където се опитал да остави в залог мобилния телефон, който взел от свид. Е.. При посещение от полицейски служители на заложната къща, където работел свид. С., същият доброволно предал счупения от подсъдимия мобилен телефон.

В хода на разследването свид. А. предал доброволно диск със запис от камера, разположена в заложната къща, на който било записано посещението на подс. Ш. на процесната дата. При извършено процесуално-следствено действие разпознаване на лице, свид. А.Р. разпознал подс. Ш..

Горната фактическа обстановка се установява от следните доказателства:

В хода на образуваното досъдебно производство срещу подсъдимия Ш. били назначени няколко експертизи за установяване на стойността на причинените от процесните деяния вреди, както и съдебнот-психиатрична експертиза, която имала за задача да отговори на въпроса дали подсъдимият Ш. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към инкриминирания период и към настоящия момент.

От заключението на изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза се установява, че подс. Ш. не се води на диспансерен учет към ЦПЗ-Пловдив, не е търсил досега психиатрична или психологична помощ и не страда от психично заболяване. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към инкриминирания период и към момента на изготвяне на заключението.

От заключението на изготвената по делото стоково-оценъчна експертиза, се установява, че общата стойност на инкриминираните вещи – мобилен телефон “ZTE Grand X pro“ със СИМ-карта и карта памет 4ГБ, възлиза на 129,00 лева.

От заключението на изготвената по делото автооценъчна експертиза се установява, че стойността на щетите по л.а. “Опел Астра“ с рег. № .., собственост на ОДМВР-Пловдив, възлизат на 175.26 лв.

Съдът кредитира тези заключения, доколкото същите не са оспорени от страните, изготвени са от компетентни лица в кръга на съответната област, дават обосновани отговори на поставените им въпроси и не пораждат съменния за тяхната правилност.

Като свидетели по делото са били разпитани пострадалите лица – свид. А.Р.Е. и свид. А.Б.А. и представители на ощетените юридически лица – свид. Й.А.  В. (упълномощен представител на „З.” ЕООД) и свид. И.И.П. (процесуален предствител на ОД на МВР-Пловдив), като в хода на съдебното следствие последната е била заличена като свидетел по делото, предвид процесуалното й качество на процесуален представител на ощетеното юридическо лице. Като свидетели са били разпитани и полицейските служители, участвали при задържането на подсъдимия Ш. – свид. Д.С.К., В.Х. и Х.Д.В., полицейският служител, приел оплакването на свид. Е. – свид. Е.И.Д., полицейския служител при Отдел “КП“ при ОДМВР, провел оперативна беседа с подсъдимия след задържането му - свид. Г.Г.С., чийто показания са били приобщени по делото по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК, служителите от заложните къщи – свид. П.П.С. и А.Б.А., както и очевидецът, присъствал в „З.”, при посещението на подс. Ш. – свид. А.Р.Р..

В своите показания свид. А.Р.Е. е посочил, че на 23.08.2014 г., рано сутринта, се е намирал на ул. „..” в гр. Пловдив до р. Марица, когато до него се приближил подс. Ш.. Първоначално същият не го познал, но като се вгледал, разпознал, че това е роднина на жена, с която преди е имал връзка и с когото не са се виждали от години. Свидетелят заявява, че, доближавайки се до него, подсъдимият поискал телефонът, който в същото време държал в ръцете си. В този момент свидетелят забелязал, че държи в ръцете си пластмасова тръба. Свидетелят отказал да даде телефона си, при което подсъдимият му го издърпал от ръката и го поставил в джоба си. Същият си го поискал обратно, но подсъдимият не само, че отказал да му го върне, но и го ударил с тръбата в крака, като едновременно с това отправил заплахи към него, обвинявайки го, че е продал мюсюлманската вяра. Уплашен от поведението на подсъдимия и разбирайки, че няма да си вземе телефона обратно, свидетелят се качил на колата си и се отправил към полицията, за да се оплаче. Така същият се озовал пред 06 РПУ „Полиция” – Пловдив, където се срещнал с полицейския служител – свид. Д., на когото разказал за случилото се и помолил за съдействие, след което си тръгнал. Междвременно свидетелят решил да потърси подсъдимия и в действителност видял същия в махалата, в която живее - пред блок № ... След това отново се върнал в полицията и уведомил свид. Д. за местоположението на подсъдимия. Полицейският служител се отзовал и тръгнал към мястото, където се намирал подсъдимия. Свид. Е. наблюдавал отстрани случващото се и видял как двамата се качили в полицейската кола и отишли на ул. „..”, където търсили нещо в зелената площ край реката. След това полицаят извикал свидетеля и му казал, че подсъдимият е хвърлил там някъде телефона, след което му казал да си го потърси сам и си тръгнал. Тъй като свид. Е. не открил телефона си, същият потърсил съдействие от 04 РПУ „Полиция”, където дал показания и в последствие разбрал, че подсъдимият е бил задържан. Свидетелят предал в РУ и гаранционната карта на отнетия му от подсъдия мобилен телефон - марка ZTE Grand X pro, който бил закупен на името на негов познат.

Свид. Г.Г.С. (служител в Сектор „ПОП”, Отдел „КП” при ОД на МВР, провела оперативна беседа с подсъдимия, непосредствено след задържането му и снела показанията на пострадалия Е.), чиито показания са били приобщени към съдебното производство по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК е посочла, че на 25.08.2014 г. около 10:30 ч. сутринта в службата ѝ е дошъл пострадалият Е., който до момента тя не познавала. Въпреки че същият говорил лош български, нивото му позволило да се разберат на този език. Същият й разказал, че на 23.08.2014 г. рано сутринта се намирал на ул. „..” в гр. П., до р. Марица, където пиел кафе, когато до него се приближил подс. Ш.. Първоначално същият не го познал, но като се вгледал, разпознал, че това е роднина на жена, с която преди е имал връзка и с когото не са се виждали от години. Същият разказал, че подсъдимият, без да изложи причина, поискал мобилния му телефон и като не го получил, го издърпал от ръцете му. На исканията на пострадалия да му върне апарата, подсъдимият го ударил през крака с тръба, след което го заплашил, че ще му отреже главата и ръцете. Пострадалият решил да не се разправя с него и отишъл в 06 РУ „Полиция” – Пловдив, но тъй като оттам не получил съдействие за задържане на извършителя на грабежа, същият потърсил тяхното съдействие. Свидетелката е посочила, че след снемане на тези показания, били проведени оперативно-издирвателни мероприятия по установяване на лицето. В резултат от тях била установена самоличността на А.Н.Ш., като на следващия ден лицето било задържано в 06 РУ „Полиция” – Пловдив за извършен грабеж в заложна къща намираща се в кв. С.. Те се свързали с колегите си от 06 РУ „Полиция” – Пловдив, след което отишли там с оглед провеждане на беседа със задържаното лице. По време на беседата същият обяснявал охотно как бил взел телефона на свид. Е., след което го хвърлил в коритото на р. Марица. След това, обаче се върнал, взел го и се опитал да го предаде в залог в заложна къща. Тъй като там не приели телефона, това го ядосало и той счупил телефона в земята пред очите на служителя. Акир обяснил подробно къде се намира заложната къща. Така след беседата и снетите обяснения свидетелката и колегите ѝ открили заложната къща, управлявана от свид. С.,***. Там при разговор с управителя установили, че наистина на 24.08.2014 г. около 14:30 ч. В заложната къща влязал Ш., който се опитал да даде в залог мобилен телефон срещу сумата от 100.00 лева. С. отказал, защото се усъмнил, че телефонът е обект на престъпление, при което Ш. счупил телефона в земята и излязал, без да го вземе. С. прибрал телефона в готовност да го предаде при нужда. При тази среща С. заявил, че след като излязъл от въпросната заложна къща, се насочил към друг офис на същата заложна къща, намиращ се на ул. „К.” №  в същия квартал, където извършил грабеж на сумата от 100.00 лева, заплашвайки служителя с чук и тръба. При проверка в 06 РУ „Полиция” – Пловдив се установило, че в действителност там е започнато разследване срещу Ш. за извършен грабеж в заложна къща. Свидетелката е заявила също така, че е имала още една среща с пострадалия Е., при която последният й предал гаранционната карта на отнетия телефон, която къщата представила по делото за нуждите на производството.

В своите показания свид. П.П.С. (служител на „З.” ЕООД) посочва, че познава подсъдимия, тъй като същият живее в махалата, в която фирмата, в която работи, има 3 офиса. Свидетелят разказва за случай, при който в края на лятото на 2014 г. в заложната къща, намираща се на ул „В.”  в кв. С. влязъл подсъдимият, който искал да заложи един телефон с китайска марка. Тъй като същият му отказал, това ядосало подсъдимия и той счупил телефона в земята. Свидетелят прибрал телефона, след което го предал в полицията. В същия ден свидетелят получил информация от колегата си А.А., служител в друг офис на заложната къща, че в същия ден подсъдимият му е поискал 100.00 лева, които А. му дал, тъй като подсъдимия го заплашил с чук.

В своите показания свид. А.Б.А. (служител на „З.” ЕООД) е посочил, че познава подсъдимия от работата си, тъй като същият бил клиент на заложната къща. Свидетелят разказва за това, че на 24.08.2014 г., в късния следобед, в заложната къща влязъл подсъдимият, който носел на рамото си голям чук, а в ръката си държал дълга ПВЦ тръба, изглеждащ видимо афектиран. Подсъдимият му поискал 100.00 лева, при което свидетелят, въпреки че бил стреснат от вида му, го попитал за ЕГН-то му, тъй като си помислил, че иска да заложи нещо. Подсъдимия пак повторил, че иска 100.00 лева, при което свидетелят му обяснил, че трябва да заложи нещо. Подсъдимият отново заявил, че иска 100.00 лева, ставайки все по-агресивен, като последният път му казал, че, ако не му даде 100.00 лева, ще стане страшно. Свидетелят много се изплашил, при което преценил, че трябва да му даде 100.00 лева. След като му предал сумата от 100.00 лева на две банкноти от по 50.00 лева, подсъдимият си подал ръката, при което свидетелят му отвърнал на жеста и двамата се ръкостиснали. Свидетелят посочва, че очевидец на случилото се станал и друг клиент на заложната къща, който през цялото време стоял на канапето и гледал втрещен. Случилото се било заснето и от наличните в заложната къща видеокамери. Свидетелят прегледал записите и установил, че случилото се е било записано, след което предал записите на органите на МВР.

Посоченият от свидетеля А. очевидец на случилото се – свид. А.Р.Р. също е бил разпитан. В своите показания същият е посичил, че е станал сидетел на случй, в който подсъдимият влязъл в заложна къща и поискал от служителя 100.00 лева, държейки чук, при което служителят му дал две банкноти от по 50.00 лева и подсъдимият си тръгнал.

В своите показания свид. Й.А.В. (също служител на „З.” ЕООД) посочва за случай, в който друг служител на заложната къща – А.А., му се обадил и му разказал, че подсъдимият е влязъл в заложната къща, видимо агресивен и му поискал 100.00 лева, които А. му дал, тъй като се изплашил. След това свидетелят прегледал видеозаписисите, на които се виждало как подсъдимият влиза в заложната къща с голям чук през рамо и започва да разговаря със служителя, като на записа се вижда и присъствието на друг техен клиент – А.Р..

В своите показания свид. Е.И.Д. (младши разузнавач към Шесто РУ “Полиция” Пловдив) е посочил, че в края на м. август 2014 г., отивайки на работа е бил посрещнат от едно лице - турски гражданин - А., което същият познавал от махалата, който му заявил, че малко преди да дойде при него срещнал А.Ш. ***, който държал тръба в ръката си и му поискал телефона. А. му го дал, но А. отказал да му го върне. Двамата се разбрали, ако пострадалият види А. да му каже, след което да се предприемат някакви действия. След около час А. дошъл отново в Шесто РУ и му казал къде се намира А.. Тогава свидетелят запалил колата и отишъл да разговаря с него. При разговора си с подсъдимия, последният му казал, че е видял А. преди това и му е взел телефона и след това отказал да му го върне, като в последствие го е хвърлил в посока река „Марица”. Двамата се разбрали да отидат на мястото, където е бил хвърлен телефонът, за да го потърсят. Там двамата търсили телефона, като през цялото време свид. Е. наблюдавал отстрани. Тъй като не го открили, свидетелят извикал Е. и му казал да продълважат да търсят, тъй като имал и друга работа, като им казал да звъннат, ако намерят телефона. До края на смяната му, обаче никой не му се обадил.

Тъй като между показанията на свид. Д. и тези на свид. Е. са констатирани противоречия относно обстоятелството по какъв начин подсъдимият е придобил владение над телефона на пострадалия Е. (дали последният му го е предал доброволно или подсъдимият му го е издърпал от ръката, след което го е заплашил и го е ударил с тръбата, която е държал в крака), двамата свидетели са били поставени в очна стака, която обаче не е довела до преодоляване на констатираното противоречие.

В своите показания свид. Д.С.К. (служител в 06 РУ “Полиция”-Пловдив към процесния период) посочва, че на 24.08.2014 г., вечерта извършвал обход с колегата си Х.В. в района на кв. „С.” във връзка с издирване на лице, обявено за издирване, което е извършило грабеж от заложна къща. Около 22,00 ч. вечерта, засекли търсеното лице - А. да седи на една пейка в кв. „С.”, на ул. „..” №  или № . Двамата се обадили за съдействие от патрул и пристъпили към задържане на лицето. При покана същият да заповяда в РПУ – Пловдив за разпит и снемане на обяснения, същият отказал и проявил съпротива. При опит същият да бъде задържан се появила огромна тълпа, която препятствала задържането на А. това наложило ползването на физическа сила. Насъбралата се тълпа също проявила агресия – към тях били хвърляни тухли, камъни и бутилки. В К. сметка те успели да задържат А., който през цялото време ги обиждал и псувал, като при опита им да го вкарат в служебия автомобил, същият ритнал служебния автомобил в левия калник и го огънал.

В своите показания свид. Х.Д.В. (служител в 06 РУ “Полиция”-Пловдив) описва, че през лятото на 2014 г., по време на инструктаж им е било съобщено, че лице на име А. е извършил въоръжен грабеж с чук на заложна къща и същият се издирва. В същия ден, в размките на смяната му, той и колегата му установили издирваното лице на ул. „К.” № , заобиколен от много хора. При опита им, оабче да го задържат той указал съпротива, като през цялото време ги псувал и обиждал. Тъй като с А. имало мноо хора, които препятствали опитите им да го отделят от тълпата, за да могат да го задържат, се наложило да извикат друг патрул за съдействие. След появата на другия патрул отново бил напрвен опит за задържане на лицето, но същият отново бил осуетен. Намиращите се около А. хора пречили на задържането му, като ги бутали, блъскали, хвърляли по тях камъни, шишета и буркани. В К. сметка А. бил задържан и вкаран в един от служебните автомобили. Докато го предвижвали, той се съпротивлявал, като успял да нанесе удар с крак върху автомобила върху задна лява част.

В своите показания свид. Р.В.Х. (служител в 06 РУ “Полиция”-Пловдив) посочва, че през м. август на 2014 г., с колегата  му Г.К. са били изпратени за съдействие на автопатрул № , на колегите им Д.К. и Х.В., които обслужвали кв. „С.”. Били извикани за съдействие при задържането на лицето А.. От колегите си разбрали, че същият се намира на ул. „К.” №  или № . Като отишли на място, с колегите си се опитали да задържат А., но той и насъбралата се около него тълпа оказали съпротива, като през цялото време А. ги псувал и обиждал. В К. сметка същият бил задържан, като при вкарването му в служебния автомобил, същият ритнал с крак задния ляв калник на автомобила.

В своите обяснения подс. А.Н.Ш. потвърждава обстоятелството, че на 23.08.2014 г. се е срещнал с А.Р.Е., когото познавал от преди, но не се били виждали дълги години. Потвърждава и обстоятелството, че е взел телефона му, но отрича да е използвал каквато и да е сила или заплашване, а посочва, че пострадалият му го е предал доброволно, след като той му го е поискал, като впоследствие искал да му го върне, но Е. си тръгнал без да си го вземе. Потвърждава изцяло и описаното от свид. С. – че е отишъл в заложната къща и се е опитал да заложи телефона, който получил от Е., но С. му отказал, при което той счупил телефона. По отношение, обаче, на посещението си в другата заложна къща, отрича да е отправял заплахи към служителя там - свид. А., посочвайки, че е взел 100.00 лева на заем, които смятал да върне след това, както винаги правел до сега. Отрича и това да е нанесъл щета на служебния автомобил на ОД на МВР, като посочва, че тогава освен него били задържани още пет лица именно за нанесената шета на автомобила.

Съдът, след като анализира събраните по делото гласни доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, оцени тяхната доказателствена тежест по следния начин:

Съдът кредитира изцяло показанията на пострадалия свидетел Е., доколкото същите се явяват последователни, логични и неопровергани от целокупния доказателствен материал, с изключение отчасти на обясненията на подсъдимия, който поддържа тезата, че пострадалият Е. му е предал доброволно своя телефон, след което е отказал да си го вземе обратно, както и по отношение на обстоятелството удрял ли го е по крака с пластмасовата тръба, която е държал. Преди всичко следва да се отбележи, че в тази част обясненията на подсъдимия звучат крайно неприемливо, доколкото липсва каквато и да е логика в това пострадалият да търси съдействие от полицията, ако същият е дал телефона си доброволно на подсъдимия. Всъщност подсъдимия описва подобен акт на доброволност и по отношение на получаването на сумата от 100.00 лева от свид. А., но последният в своите показания, подкрепени изцяло и от тези на свид. Р., описва далеч по-различна ситуация, от тази представена от подсъдимия. Всичко това, на фона на явния интерес на подсъдимия да отрича именно посочените съставомерни за повдигнатото му обвинение факти, за сметка на обстоятелството, че по делото не бе установена причина свид. Е. да дава неистински показания, дават основание на съда да кредитира именно показанията на последния за сметка на обясненията на подсъдимия. Показанията на този свидетел се явяват подкрепени изцяло и от показанията на свид. С., както и от тези на свид. Д.. Що се касае до констатираното разминаване в показанията на полицейския служител и тези на пострадалия, съдът отдава  същото на обстоятелството, че пострадалият е разказал случилото се на полицейския служител на „лош” български, без съдействие на преводач от турски език, което явно е довело до известно неразбирателство, изразило се в последствие в констатираното разминаване, което, обаче се оценя като несъществено, доколкото се преодоля изцяло от изключително подробните и последователни показания на пострадалия, който е споменал за коментираното обстоятелство по абсолютно еднопосочен начин във всеки един от проведените му разпити, като ясно е посочил, че подсъдимият е издърпал телефона от ръцете му, след което го е ударил с тръбата в крака. Основание съдът да кредитира тази версия се черпи и от проявените от страна на свид. Е. усилия в търсенето на съдействие от страна на полицейските органи за връщането на телефона си, което същият едва ли би сторил, ако бе предоставил телефона си на подсъдимия доброволно и после бе отказал да си го получи обратно, така както се поддържа от подсъдимия, което очертава и тезата на свид. Е. като по-близка до нормалната житейска логика. Съдът не констатира причина пострадалия Е. да има интерес от даване на показания, които да навредят на процесуалното положение на подсъдимия, доколкото до процесната дата същите са поддържали нормални отношения. Отделно от това следва да се има предвид и обстоятелството, че по делото дори не беше предявен граждански иск за обезщетяване на причинените от деянието имуществени и неимуществени вреди, което евентуално би могло да се изтълкува като мотив за иницииране на едно наказателно производство. Всичко това дава основание на съда да кредитира изцяло показанията на свид. Е. като истинни.

Съдът кредитира и показанията на свид. Д., доколкото с изключение на коментираното по-горе противоречие, същите се явяват неопровергани и подкрепени от целокупния доказателствен материал.

Съдът изцяло кредитира показанията, дадени от полицейските служители свид. К., свид. Х. и свид. В., доколкото същите се явяват последователни, логични, вътрешно безпротиворечиви и съответни на целокупния доказателствен материал и най-вече изхождат от обективни доказателствени източници.

Като логични и обективни, се оценят и показанията, дадени от свид. С., поради което съдът изцяло ги кредитира като достоверни.

Съдът намира, че пълен кредит следва да се даде и на показанията, дадени от свид. А., свид. С., свид. В. и свид. Р., доколкото същите се явяват абсолютно незаинтересован от крайния изход на делото, поради което няма основание да дава неистински показания. Отделно от това показанията на тези свидетели не се опровергават от нито един друг доказателствен източник, което е причина и тези гласни доказателствени средства да се кредитират от настоящия съдебен състав.

Що се касае до обясненията на подс. Ш. съдът намира, че същите не следва да се кредитират в частта, в която същият отрича да е отнемал насилствено телефона от свид. Е., в частта, в която същият отрича да е употребил заплаха, за да придобие сумата от 100 лева от владението на свид. А., както и в частта, в която отрича да е ритнал процесния автомобил, доколкото очевидно същият има интерес да отрича именно тези обстоятелства и доколкото очевидно неговите показания (в тази част) се явяват житейски нелогични и изолирани от целокупния доказателствен материал - същите се намират в пряко противоречие с показанията на горецитираните свидетели, които поради посочените по-горе причини съдът напълно кредитира. В конкретния случай у настоящия съдебен състав е налице убеждение, че обясненията на подсъдимия са депозирани не с цел разкриване на обективната истина по делото, а за реализация на неговата защитната позиция, с оглед избягване на наказателната отговорност, която се следва в случай, че се установи и докаже изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, изпълваща признаците на визираните в него два престъпни състава.

Всичко гореизложено потвърждава и извода на съда, че в конкретния случай следва да се кредитират именно показанията на свидетелите, които пълно, точно, еднопосочно и ясно очертават картината от събитията от 23.08.2014 г. и 24.08.2014 г., установена с категоричност и проверена с наличните доказателствени средства. В другата група попадат единствено обясненията на подсъдимия Ш., които обаче не внасят съмнение в извода за доказаност на вменените му във вина деяния.

Възприетото по-горе от съда се потвърждава и от събраните делото писмени доказателствени средства, които съдът оценя като относими, допустими и допринасящи за установяването на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина (Протоколи за разпит на свидетети и Протоколи за разпит на обвиняем, Протокол за оглед на местопроизшествието и приложен към него фотоалбум, Протокол за разпознаване на лице, Протокол за доброволно предаване, Гаранционна карта, 2 бр. компактдискове със записи, Характеристична справка, Справка за съдимост, Справки за лице-АИС-Български документи за самоличност и други справки).

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимият А.Н.Ш. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и този на чл. 216, ал. 1 НК, а именно:

1. през периода от 23.08.2014 г. до 24.08.2014 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи, както следва:

на 23.08.2014 г. в гр. Пловдив, е отнел чужди движими вещи – мобилен телефонен апарат „ZTE Grand X pro” със сим-карта на стойност 120,00 лв. и карта памет 4ГБ на стойност 9,00 лв., всички вещи на обща стойност 129,00 лв., от владението на А.Р.Е. с ЕГН: **********, с намерение противозаконно да ги присвои, както е употребил за това сила и заплашване;

на 24.08.2014 г. в гр. Пловдив, е отнел чужди движими вещи – сумата от 100.00 лв., собственост на „З.” ЕООД, гр. С., от владението на А.Б.А. с ЕГН: **********, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това заплашване;

2. на 24.08.2014 г. в гр. Пловдив, е повредил противозаконно чужда движима вещ - заден ляв калник на лек автомобил марка „Опел” модел „Астра” с рег. номер .., собственост на Областна Дирекция на МВР-Пловдив, на стойност 175.26 лева.

По отношение на деянието по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

От обективна страна е налице отнемане на чужди движими вещи - мобилен телефонен апарат „ZTE Grand X pro” със сим-карта и карта-памет 4ГБ, които подсъдимия Ш. е отнел от владението на собственика - свид. Е. и сумата от 100.00 лв., собственост на „З.” ЕООД, гр. С. Г., които подсъдимия е отнел от владението на свид. А. (т.е. налице е прекъсване на фактическата власт на свид. Е. и свид. А. и установяване на своя трайна такава от страна на подсъдимия). Предмет на отнемането са движими вещи - мобилен телефонен апарат „ZTE Grand X pro” със сим-карта на стойност 120,00 лв. и карта памет 4ГБ на стойност 9,00 лв. (съгласно заключението на изготвената по делото и кредитирана от съда стоково-оценъчна експертиза) и сумата от 100.00 лева, всички вещи на обща стойност 229,00 лева. Същото е извършено по неправомерен начин, без да е налице съгласие на собствениците на движимите вещи. Подсъдимият е установил трайно фактическо владение върху тях, като те са преминали от патримониума на собствениците им в този на подсъдимия. Отнемането е извършено с намерение вещите да бъдат противозаконно присвоени, свидетелство за което е и обстоятелството, че след отнемането им подсъдимият се е разпоредил с тези вещи, като парите е похарчил, а останалите вещи е счупил. Налице е и силата като елемент от фактическия състав на грабежа, представляващ сложно съставно престъпление, доколкото същата е средство за установяване, респ. запазване на владението върху отнетата вещ.

По отношение на първото деяние е налице използване на сила и заплашване, употребени по отношение на свид. Е., като силата се е изразила във физическото въздействие върху личността на пострадалия - издърпване на телефона от ръцете на свид Е., което е довело до преустановяване на фактическата власт на последния върху телефона и  удар с пластмасова тръба по крака на свид. Е., а заплахите са се изразили във въздействие върху психиката на пострадалия - закани от страна на подсъдимия, че ще му отреже главата и ръцете, които закани са послужили за запазване на установената фактическа власт върху отнетата вещ. Тук следва да се посочи, че се явява ирелевантно обстоятелството кое е мотивирало подсъдимия да изрече посочените закани, и по-конкретно - дали ги е употребил с цел да запази владението върху отнетите вещи, доколкото употребата на същите, в контекста на установената по-горе фактическа обстановка, неминуемо е довела до уплаха у пострадалия, която го е мотивирала да преустанови опитите с опитите си да си върне владението върху вещта, което от своя страна е довело до установяване на трайна фактическа власт от страна на подсъдимия Ш. върху отнетата вещ.

Що се касае до второто деяние, изпълнителното деяние на същото е реализирано посредством употреба на заплашване от страна на подсъдимия Ш. по отношение на свид. А., който се е разпоредил с вещта, собственост на „З.” – сумата от 100.00 лева, която свид. А. предал на подсъдимия, мотивиран от употребената по отношение на него заплаха – „Дай ми 100.00 лева, иначе ще стане страшно”, което в контекста на обстоятелството, че в този момент подсъдимият е стоял срещу него с чук през рамо и пластмасова тръба в ръка и с агресивно изражение на лицето, със сигурност е бил достатъчен мотив за свид. А. да изпълни разпореждането на подсъдимия Ш., без да му противоречи, въпреки че всъщност същият не желаел да стори това.

Налице е връзка и близост между употребената сила и заплашване и отнемането на вещите от владението на пострадалите с намерението да бъдат присвоени, като действията на извършителя са съединени с връзката на фактическото единство, основано на посочената цел.

Времето, мястото, механизма на извършване на деянието, както и авторството, съдът прие за безпротиворечиво установени от показанията на свид. Е. и свид. А., които съдът кредитира изцяло.

Престъпната деятелност е извършена при условията на продължавано престъпление, а именно с две отделни деяния, извършени съответно на 23.08.2014 г. и на 24.08.2014 г., като  двете деяния изпълват поотделно състави на престъплението „грабеж”, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл, при което последващото се явява, от обективна и субективна страна, продължение на предшестващото.

От субективна страна деянието е извършено при проявна форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Престъпният умисъл е формиран в съзнанието на извършителя, който е осъзнавал, че използването на употребените от него сила и заплашване са му създали превъзходство спрямо пострадалите. Същият е съзнавал, че свид. Е. и свид. А. не желаят да му предадат доброволно владението върху процесните вещи, поради което е използвал сила и заплашване спрямо първия и само заплашване спрямо втория, осъзнавайки, че именно това ги е мотивирало да се разпоредят в негова полза с владяните от тях вещи, като му ги предадат в негова фактическа власт. Същият много добре е знаел, че употребява сила и заплаха като начин за отнемане на чуждите вещи, както и че намерението му е било противозаконно, но е искал и пряко е целял от така съчетаната престъпна дейност да бъдат осъществени признаците на престъпния състав, като е  направил всичко възможно за постигане на негативния резултат, искайки и насочвайки всичките си усилия за неговото настъпване.

По отношение на деянието по чл. 216, ал. 1 НК:

От обективна страна подсъдимият Ш. е въздействал физически посредством удар с крак върху чужда недвижима вещ - лек автомобил марка „Опел” модел „Астра” с рег. номер .., собственост на Областна Дирекция на МВР-Пловдив, като в резултат на въздействието му, субстанцията на недвижимата вещ е била частично накърнена - задния ляв калник на автомобила се деформирал, т.е. налице е увреждане на чужда движима вещ. Посоченото увреждане е противоправно, тъй като не е извършено в условията на обстоятелства, които да изключват обществената опасност на деянието. Съгласно изготвената по делото авто-оценъчна експертиза, причинната щета е оценена на сумата от 175.26 лева. Въпреки че стойността на причинената щета е на една невисока стойност, съдът намира, че деянието не следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 216, ал. 4 НК, доколкото механизма на извършването му (с действия, които кореспондират с поне още един самосоятелен състав на престъпление от НК, който обаче в случая не е намерил проявление като самостоятелно обвинение), както и обектът на посегателството (вещ, принадлежаща на ОД на МВР-Пловдив), обуславят една завишена степен на обществена опасност на деянието.

Тук следва да се отбележи, че съдът оцени като неоснователно възражението на защитата, че в случая е възможно увреждането на служебния автомобил да е причинено от тълпата хора, които хвърляли предмети по полицейските служители и служебния автомобил. В този смисъл следва да се посочат наличните по делото доказателства (показанията на тримата полицейски служители, участвали при задържането на подс. Ш.), които еднопосочно и категорично са посочили, че подсъдимият е нанесъл удар с крак в заден ляв калник, което именно довело до инкриминираното увреждане. Именно тези гласни доказателствни средства изключват по един убедителен начин наведеното възражение от страна на защитата, касаещо установяването на авторсвтото на деянието по чл. 216, ал. 1 НК.

Времето, мястото, механизма на извършване на деянието, както и авторството, съдът прие за безпротиворечиво установени от показанията на свид. К., свид. В. и свид. Х., които съдът кредитира изцяло, по изложените по-горе съображения.

От субективна страна деянието е извършено умишлено от подсъдимия със съзнавани, целени и настъпили общественоопасни последици. За този си извод съдът взема предвид самия характер на действията на подсъдимия и тяхната последователност и целенасоченост, както и обстоятелството, че същият е съзнавал, че нанасяйки удар върху лекия автомобил, това ще доведе до увреждане на същия. По този начин подсъдимият е съзнавал общественоопасният характер на деянието си и е целял настъпването именно на тези общественоопасни последици. Същият е знаел, че въздейства върху чужда движима вещ, предвиждал е, че това въздействие ще доведе до повреждането й, като пряко е целял и е искал настъпването именно на този противоправен резултат.

По изложените по-горе съображения, съдът призна подсъдимият А.Н.Ш. за виновен в извършването на престъпленията по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 216, ал. 1 НК.

По въпроса за вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 26, ал 1 НК, се предвижда наказание лишаване от свобода от три ди петнадесет години. С оглед на така изложената по-горе фактическа обстановка и правна квалификация на престъплението, извършено от подсъдимия, за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, но най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца, настоящият съдебен състав прие, че на същия следва да бъде определено и наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54 НК в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Съдът намира, че именно с това наказание биха се постигнали целите, визирани в НК.

При индивидуализация размера на така определеното по вид наказание, съдът отчете наличните по делото отегчаващи обстоятелства, а именно: обстоятелството, че престъплението е извършено при условията на чл. 26, ал. 1 НК, т.е. в обхвата на същото попадат две деяния, както и предишните осъждания на подсъдимия, които обуславят завишена обществена опасност по отношение на деянието и дееца. От друга страна като смекчаващо такова се отчете единствено сравнително невисокият размер на предмета на престъплението. Въпреки формалният превес на отегчаващите обстоятелства, съдът намери, че наказанието следва да бъде ориентирано към законоустановния минимум, като се отдаде преимуществено значение именно на посоченото смекчаващо вината обстоятелство, но все пак над абсолютния минимум, предвид наличните по делото отегчаващи обстоятелства. Ето защо съдът определи наказание именно в размер на четири години лишаване от свобода, като счете, че същото се явява съответно на извършеното деяние.

За престъплението по чл. 216, ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години. С оглед на така изложената по-горе фактическа обстановка и правна квалификация на престъплението, извършено от подсъдимия, за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, но най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца, настоящият съдебен състав прие, че на същия следва да бъде определено и наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54 НК в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА.

При индивидуализация размера на така определеното по вид наказание, съдът и тук отчете наличието на отегчаващи вината обстоятелства и това са: обремененото съдебно минало на подсъдимия и обстоятелството, че обект на престъплението по чл. 216, ал. 1 НК е вещ, принадлежаща на ОД на МВР, което внася допълнителна укоримост на деянието. От друга страна, обаче и тук се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство невисокият размер на причинената вреда. Ето защо съдът определи и това наказание към законоустановения минимум, но над него, като отчете наличието на посочените отегчаващи обстоятелства.

Съдът намира, че именно наказания в определения по-горе вид и в така индивидуализирания размер, се явяват съответни на обществената опасност на деянието и дееца.

По въпроса за приложението на чл. 23, ал. 1 НК:

Съгласно чл. 23, ал. 1 НК, ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях. Ето защо и съобразно посочената разпоредба, на подсъдимия се определи едно общо най-тежко наказание, което в случая се явява наложеното за престъплението по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, а именно ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.

Предвид обстоятелството, че не са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години, с оглед наличието на предходни осъждания, при които на Ш. са налагани наказания “лишаване от свобода”, съдът счете, че следва да бъде постановено ефективното му изтърпяване.

Тъй като настоящето осъждане не е първо такова за подсъдимия Ш. (видно от приложената по делото Справка за съдимост) на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС, съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване така наложеното на подсъдимия наказание, което да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

По въпроса за гражданския иск:

Предмет на претенцията по чл. 45 ЗЗД са имуществените вреди, които ощетеното юридическо лице - Областна Дирекция на МВР-Пловдив, е претърпяло от престъплението по чл. 216, ал. 1 НК, за което подсъдимият А.Н.Ш. бе признат за виновен по настоящето дело. По делото се установи (както от гласните доказателства, така и от приложените по делото Протокол за оглед н местопроизшествие и приложен към него фотоалбум и заключението на изготвената по делото авто-оценъчна експертиза), че в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление, за Областна Дирекция на МВР-Пловдив е настъпила имотна вреда в размер на 175.26 лева, изразяваща се в стойността на причинените имуществени вреди на собствения на ощетеното юридическо лице служебен автомобил. Претенцията, предмет на така предявения граждански иск, съдът уважи в пълния претендиран размер, като прие, че същата бе доказана както по основание, така и по размер, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателно изплащане на сумата. Ето защо подсъдимият А.Н.Ш. бе осъден да заплати на Областна Дирекция на МВР-Пловдив сумата от 175.26 лева, представляваща причинени от деянието, предмет на обвинението по чл. 216, ал. 1 НК, имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 24.08.2014 г. до окончателно изплащане на сумата.

По въпроса за веществените доказателства:

Приобщените по делото веществени доказателства 1 бр. компактдиск със запис /на л. 39 от делото/ и 1 бр. компактдиск, намиращ се на съхранение в 06 РУ „Полиция” – Пловдив (който следва да бъде изискан), съдът постанови да да останат по делото.

Вещественото доказателство - счупен мобилен телефон „ZTE Grand X pro” и спукана карта памет, намиращи се на съхранение в 06 РУ „Полиция” гр. Пловдив, съдът постанови да се върнат на пострадалия А.Р.Е..

По въпроса за разноските:

По делото са направени разноски в размер на 208.00 лева, от които 30.00 лева в съдебното и 178.00 лева – в досъдебното производство, които предвид крайния изход на делото, на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия. В тежест на подсъдимия бе възложена и сумата от 50.00 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Ето защо същият бе осъден да заплати по сметка на ПРС сумата от 30.00 лева, представляваща направени разноски в съдебното производство, сумата от 50.00 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и да заплати по сметка на ОД МВР-Пловдив сумата от 178.00 лева, представляваща направени разноски в досъдебното производство.

Разноските, направени по делото за преводач в размер на 60.00 лева, на основание чл. 189, ал. 2 НПК, съдът постанови да останат за сметка на съда.

 

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала! МК