НОХД 7426/2014 - Мотиви - 21-05-2015

МОТИВИ ПО НОХД № 7426/2014 г

МОТИВИ ПО НОХД № 7426/2014 г. по описа на Пловдивски районен съд, Х наказателен състав

                                                                                    

 

Срещу подсъдимия С.М.М. с внесения в съда обвинителен акт са повдигнати обвинения, както следва: за това, че  на 02.09.2014 год. в гр. Пловдив е причинил средна телесна повреда на А.М.Д. ***, изразяваща се в счупване на шийката на четвърта дланна /метакарпална/ кост на лявата ръка, което е наложило извършване на гипсова имобилизация за 35 дни и е довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок по-голям от един месец – престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК, както и за това, че на 02.09.2014 год., в гр. Пловдив, е унищожил противозаконно чужда движима вещ – стъкло на предна лява врата на лек автомобил „Форд Пума” с рег. № *** на стойност 80 лв., собственост на К.А.С. *** – престъпление по чл.216, ал.1 от НК.

 Граждански иск за съвместно разглеждане в производството е предявен само досежно престъплението по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК, като свидетелката А.Д. е конституирана като граждански ищец и като частен обвинител по делото и за съвместно разглеждане в наказателния процес е приет предявения от нея против подсъдимия граждански иск за неимуществени вреди от престъплението в размер на 2200 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Претендирани са и разноски в производството.

Представителят на Районна прокуратура - Пловдив поддържа всяко от така повдигнатите срещу подсъдимия обвинения, като предлага за средната телесна повреда да му се определи и наложи наказание лишаване от свобода от две години и шест месеца, а за унищожаването на вещ - наказание лишаване от свобода от девет месеца. Моли се определяне на общо и най-тежко наказание за двете от престъпленията, което да се постанови да бъде изтърпяно реално от подсъдимия. Предоставя се на съда да прецени евентуалното приложние на чл.24 от НК. Прави се искане да бъде уважен гражданския иск и да се осъди подсъдимия да понесе разноските по делото.

Повереникът на гражданския ищец Д. адв.З. моли за уважаване на гражданския иск изцяло, като излага доводи по същество относно доказаността на престъплението, за което се претендира обезщетяване на вреди.

Защитникът на подсъдимия адв. Й. пледира за оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Досежно другото престъпление, адв.Й. излага доводи за маловажност на случая по смисъла на чл.9 от НК и в тази връзка оправдаване на подсъдимия и при условията на евентуаност се прави искане съдът да приеме, че се касае до деяние по чл.216, ал.4 от НК. Излага се подробно становище по същество.

Подсъдимият С. М. сочи, че се признава за виновен само досежно престъплението по чл.216, ал.1 от НК. Същият отказва да даде обяснения по делото, заявява, че поддържа становището на защитника си и че не желае да влиза в затвора.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Подсъдимият С.М.М. е роден на *** ***, живущ ***. Той е ***, с българско гражданство, без образование, работещ, женен, осъждан, с ЕГН **********. Подсъдимият М. е осъждан неколкократно преди инкриминираната дата, а именно: По НОХД № 933/99 г. на ПРС, с влязъл в сила на 21.06.2000 г. съдебен акт му е било наложено общо наказание от три месеца лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от една година за престъпления по чл.216, ал.1 и по чл.195, ал.1 от НК, ишзвършени от него като непълнолетен; по НОХД № 833/2004 г., с влязъл в сила на 12.05.2004 г. съдебен акт му е било наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от три години за престъпление по чл.195 от НК; по НОХД № 2579/2004 г., с влязъл в сила на 10.09.2004 г. съдебен акт на М. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца за престъпление по чл.195, ал.1 от НК; по НОХД № 1095/2005 г. с влязъл в сила на 14.12.2005 г. съдебен акт му е било наложено наказание една година и един месец  лишаване от свобода за престъпление по чл.195, ал.1 от НК; по НОХД № 3750/2013 г., с влязъл в сила на 27.06.2013 г. на М. е било наложено наказание четири месеца лишаване от свобода при строг режим за престъпление по чл.234, ал.1 от НК.

На 02.09.2014г. вечерта, около 20,30 – 21,30 часа свидетелят К.С. се намирал пред дома си в *****в автомобил “Форд Пума” с рег. № ***, който свидетелят С. управлявал без да е правоспособен водач. Автомобилът бил наскоро закупен, поради което и свидетелят К. С. изпробвал възможностите му, като го управлявал с висока скорост по улицата. По същото време там се намирал подсъдимият С.М. заедно със съпругата му и малките му деца. Понеже свидетелят С. управлявал твърде опасно автомобила и застрашил с поведението си намиращите се на улицата деца, когато спрял, все още със запален двигател, който форсирал, към него ядосан се приближил подсъдимият М., развикал се на свидетеля С. задето последният кара толкова опасно и силно, ударил с лакет предното стъкло на автомобила до шофьора, при което го счупил. Свидетелят К.С., силно уплашен и стреснат от поведението на подсъдимия привел автомобила в движение и напуснал улицата. Тъй като на случая имало свидетели, находящи се по същото време на улицата, които възприели поведението на свидетеля С. и на подсъдимия, като свидетеля И.А., С.Р., С.Г., Ф.В., както и множество други лица, които били също на улицата, за инцидента чула и свидетелката А.М., майка на свидетеля С., която, от дома си, както била се приготвила за сън по нощница, излязла навън, следвана от снаха си, свидетелката М.Д., за да види какво се е случило с автомобила и със сина й. В момента, в който А.Д. излязла на улицата, срещу нея се насочил подсъдимият С.М., който бил употребил алкохол, като същият носел в ръката си дървена сопа. След него се движел свидетелят С.Г., който предходния ден имал сходен инцидент със свидетелят К.С., на когото бил направил забележка заради неразумното шофиране и по който повод имал пререкания и със свидетелката А.Д.. В момента, в който подсъдимият доближил свидетелката Д., същият посегнал с дървената сопа отгоре надолу към главата й, при което свидетелката вдигнала пред лицето си лявата си ръка и ударът със сопата попаднал в областта на лявата предмишница, като в резултат от този удар била причинена разкъсно - контузна рана по ръката, на свидетелката й потекло кръв от ръката, била счупена шийката на четвърта /метакарпална/ кост на лявата ръка. Междувременно свидетелят С.Г. минал зад свидетелката А.Д. и я ударил с железен предмет, който носел, в областта на гърба, от което тя изпитала силна болка. В същото време подсъдимият С.М. замахнал повторно срещу главата на А.Д. с дървената сопа и понеже тя предпазила лицето си дясната ръка, този път ударът попаднал в областта на дясната й предмишница. Силно уплашена от случилото се, свидетелката М.  Д. започнала да вика за помощ. В този момент от намиращ се наблизо паркиран автомобил слязъл свидетелят Г.А., който възприел, че подсъдимият М. и свидетелят С.Г. са изправени срещу пострадалата А.М. и че страните в инцидента взаимно се пслували и обиждали, поради което и предвид видимо агресивното състояние на подсъдимия и свидетеля С.Г. ги издърпал последователно до намиращите се наблизо павилиони, като им казал да се успокоят и да не се разправят. Свидетел на действията на Г.А. станал свидетелят М. Д., който също бил слязъл с А. от автомобила. Случилото се било отчасти и от разстояние наблюдавано от намиращия се също в един от павилионите на улицата свидетел О.С., който по-късно го споделил на свидетелката А.С.. По повод на случая свидетелката А.Д. отишла със свои родственици до VІ РУП, за да подаде оплакване, като понеже изпитвала и силна болка в областта на лявата ръка посетила медицинско заведение. Там било установено счупването на ръката й, което наложило гипсова имобилизация за срок от 35 дни. По повод на постъпилото оплакване в VІ РУП подсъдимият С.М. бил задържан в РУП.

Така описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в рамките на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие доказателства.

Съдът кредитира свидетелските показания на разпитаните непосредствено свидетелки А.Д. и М.Д., включително и приобщените отчасти техни показания от досъдебното производство чрез прочитането им, разбира се само доколкото същите са съответни помежду си и с част от останалите гласни доказателства по делото, но най-вече предвид факта, че са съответни в частта относно описанието на механизма на деянието по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК на изводите на съдебно-медицинската експертиза. Тези показания на пострадалата и нейната снаха М.Д. се подкрепят, макар и косвено и от показанията на свидетелите Г.А., М. Д., както и И.А. в показанията му дадени непосредствено пред съда. Не се възприемат като изцяло достоверни прочетените показания на последно посочения свидетел И.А. от досъдебното производство, които същият на практика и не е потвърдил пред съда. Показанията на пострадалата А.Д. и свидетелката М.Д., както се посочи, са съответни помежду си и с изводите на приетата по делото СМЕ изцяло, като освен това прави впечатление, че при проведените очни ставки с участието на всяка от свидетелките, същите са потвърдили изложените от тях и при разпитите им, включително и на досъдебното производство обстоятелства, което особено се отнася до показанията на свидетелката М.Д.. На практика нейните показания от досъдебната и тези дадени в съдебната фаза на процеса, са най-категорични и последователни и при тях се откриват най-малко противоречия. В тази връзка и не се възприема от съда тезата на защитата, че свидетелката е необективна понеже е родственица на пострадалата, доколкото, нейните показания не остават изолирани. Напротив, макар и косвено, те се потвърждават и от тези на свидетеля О.С., които са дадени пред съдия и пред разследващ полицай на досъдебното производство и са приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им, а също косвено и от показанията на свидетелката А.С. от досъдебното производство, също прочетени пред съда и приобщени към останалия доказателствен материал.  Що се касае до показанията на последните двама свидетели, дадени пред съда, то съдебният състав ги разглежда критично, доколкото се установява и то съвсем очевидно, че всеки от тях се стреми да завоалира известните му обстоятелства и по възможност да не отговори конкретно относно тях, за което е налице и изложена от самите свидетели още на досъдебното производство причина, а именно страхът им от подсъдимия и неговите родственици, ако свидетелстват каквото действително са възприели. Прави впечатление впрочем, че именно в присъствието на подсъдимия посочените двама свидетели С. и С. имат посоченото поведение по скриване на известните им факти с изявления, че не са видели, или не помнят, или, че не познават лицата, а когато разпитите им са били провеждани в отсъствие на подсъдимия е видно, че са изложили конкретни и доста по-подробни обстоятелства, сочили са конкретни лица с имена.

За изясняване на делото съдът взема предвид, макар и отчасти и показанията на свидетеля К.С. и преди всичко тези, дадени пред съда, доколкото показанията му от досъдебното производство съдържат твърдение, че стъклото на автомобила му е било счупено с дървена сопа, което свидетелят не е потвърдил в съдебното заседание и което е в категорично противоречие с показанията на очевидците И.А., С.Р., Ф.В. относно конкретното поведение на подсъдимия. Затова и прочетените му показания от досъдебното производство в тази им част не се възприемат от съда като достоверни.

 Възприемат се от съда като дадени в съответствие с останалите кредитирани доказателства също и показанията на свидетеля С.Р., а също и тези на свидетеля В.А..

Отчасти и то само доколкото са съответни на останалите доказателства по делото се ползват от съда показанията на свидетелката А.М., като при оценката им съдът ги разглежда критично, доколкото се установява, че същата е родственица – леля на подсъдимия и личи стремежът й да се отграничи от инкриминирания случай.

 С косвено значение за изясняване на делото са и показанията на свидетелите Р., включително четените такива отчасти от досъдебното производство, както и К.М., също с приобщени отчасти показания от досъдебното производство чрез прочитането им. Показанията на тези двама свидетели се явяват от значение само доколкото описват факта между кои лица са разбрали да е станал инцидент на инкриминираната дата и в какво в общи линии същият се е изразил.

 Показанията на свидетелката Ф.В., дадени пред съда и прочетените отчасти такива от досъдебното производство, както и тези на свидетелките Ф.М. и М.А. съдът намира за дадени сравнително добросъвестно, като и те имат косвено значение относно изясняване на фактите по обвинението за причинена средна телесна повреда и единствено показанията на свидетелката Ф.В. се явяват такива на очевидец по отношение на престъплението по чл.216, ал.1 от НК, поради които и се съобразяват от съда, като съответни в тази им част с показанията и на другите очевидци на чупенето на стъклото на лекия автомобил.

Що се касае до показанията на свидетеля С.Г. то съдът ги разглежда критично и ги възприема и ползва само отчасти и то само доколкото не са в противоречие с останалия кредитиран доказателствен материал. При преценката им се взема предвид факта, че на практика свидетелят С.Г. е имал пряко участие в инкриминирания инцидент при нападението над свидетелката А.Д., поради което и е налице и заинтересованост у този свидетел да скрие своето участие и да се дистанцира от случая. Следва да се има предвид, че показанията и от съдебната фаза и тези от досъдебната фаза на процеса, които също съдът е приобщил чрез прочитането им по надлежния процесуален ред,  в частта им относно твърденията му, че никой не е нанасял удари върху пострадалата, се явяват напълно дискредитирани и то не само от гласните доказателства, но и от обективните находки на съдебно-медицинската експертиза и нейните изводи относно механизма на причиняване на установените категорично по вид и характер телесни увреждания. Твърденията на свидетеля С.Г., че свидетелката А.Д. била носела предмет в ръцете си, с който паднала на земята са били потвърдени единствено на досъдебното производство и единствено от свидетеля Ив.А., който пред съда е изключително колеблив по този въпрос и не потвърждава изявленията си от досъдебното производство.

Установеното от фактическа страна се подкрепя категорично и от приетите писмени доказателства – справки за лице от АИС БДС, справки за лице – установен извършител на престъпление, справки за съдимост, заповед за задържане на лице, протоколи за разпознаване на лица с фотоалбуми, справка в ЦБ КАТ относно собственост на МПС. Съдът изключва от доказателствената маса и не ползва при направата на изводите си изготвената и приложена на досъдебното производство характеристична справка, доколкото в същата е отразено да е изготвена по данни на друго лице, различно от подсъдимия. 

От приетата по делото съдебно-оценъчна експертиза се установява, че пазарната стойност на стъкло на предна лява врата на лек автомобил “Форд Пума”, модел 97 г. към момента на деянието, който е от значение за наказателното производство, е 80 лева.

Съдебният състав възприема посоченото заключение като обективно и професионално изготвено.

От приетата по делото съдебно - медицинска експертиза по писмени данни, както и подробните разяснения на експерта в съдебно заседание се установява, че на свидетелката А.Д. при инкриминирания инцидент е било причинено открито счупване на четвърта дланна метакарпална кост на лявата ръка, разкъсно - контузна рана в същата област, контузия на дясната предмишница със силно изразен травматичен оток, кръвонасядане и палпаторна болка, ивичесто кръвонасядане по гърба с размери 21/2 см. Отразено е, че травматичните увреждания са причинени по механизъм на удар с или върху твърд тъп предмет. Категорично е заключението, потвърдено в съдебно заседание, относно това, че счупването а четвъртата дланна метакарпална кост на лявата ръка, както и разкъсно - контузната рана в същата област, са причинени по директен механизъм- чрез нанесен удар с твърд тъп или тъпоръбест предмет върху дланта, като по същия начин е причинена и контузията на дясната предмишница, като и двете наранявания имат характеристиката на т.нар. защитни, получаващи се при вдигнати ръце за запазване на главата от ударите. Заключено е, че счупването на левия горен крайник е довело до трайно затрудняване на движенията му за срок по-голям от 30 дни. Останалите травматични увреждания са преценени като довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, както и до причиняване на болка и страдание /единствено относно кръвонасядането по гърба/.

 Съдът кредитира заключението и на тази експертиза, като намира същото за изготвено с необходимите професионални знания и опит, както и достатъчно пълно и подробно относно всички относими към разследването въпроси.

Предвид посочените доказателства, съдът намира, че поведението на подсъдимия М. на инкриминираната дата очертава обективните белези на всяко от двете му вменени престъпления, описани в диспозитива на обвинителния акт.

На първо място, досежно престъплението по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК, според съда категорично е установено осъществяването от страна на подсъдимия на същото от обективна страна, защото с действията си, а именно нанасяне на удар с дървен предмет срещу свидетелката А.Д., който удар е попаднал върху лявата ръка на пострадалата, вдигната, за да защити главата й, същият е причинил такова увреждане на А.Д., което отговаря на обективните критерии за средна телесна повреда, описани в разпоредбата на чл.129, ал.2 от НК. С оглед характера на полученото увреждане на свидетелката А.Д., а именно счупване на кост, което е довело до гипсова имобилизация за срок от 35 дни, което се установява от гласните доказателства и е проверено от изготвилия съдебно-медицинската експертиза лекар в медицинската документация, описана в същата, то това увреждане е довело до ограничаване възможността на лявата ръка на пострадалата да извършва движения в пълен обем. Това затруднение в движенията е било с необходимата практическа стойност, доколкото е довело до засягане основната функция на крайника. Налице е характеризиращият белег на този вид телесна повреда, а именно затруднението в движенията на крайника да е трайно, като се установява, че обездвижването на ръката с гипс е било за срок повече от тридесет дни. Следва да се има предвид тук, че категорично понятието “трайно” е определено в съдебната практика, като се приема, че трайно е затрудняването в движението по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, когато същото е продължило около и над 30 дни.  В тази насока е именно Постановление № 3/79 г. на ПВС.

Досежно механизма на причиняване на така описаното по-горе увреждане доказателствата по делото са достатъчно категорични. Както се отрази и по-горе при анализа на свидетелските показания, тези на свидетелката А.Д., подкрепени от показанията М.Д. се явяват обективни и  достоверни, като се има предвид, че съгласно заключението на СМЕ, счупването на дланната кост на ръката на пострадалата е станало по директен механизъм и същото съставлява по характера си защитно нараняване. Отделно от това, в експертизата се съдържа анализ и на част от твърденията на други свидетели относно това, че пострадалата била паднала, като държала в ръката си предмет. Както в заключението, така и при неговото представяне пред съда, съдебният медик е заявил категорично, че такъв тип телесни увреждания като установените при пострадалата, не могат да бъдат причинени по механизма на падане от ръста, дори и свидетелката да е държала предмет в пострадалата ръка. С оглед и на другите телесни увреждания, причинени по пострадалата А.Д. тази теза е отхвърлена категорично. Впрочем тя е лансирана единствено от свидетеля С.Г. и отчасти от свидетеля И.А., който, както се отрази и по-горе, пред съда не е потвърдил тези си изявления от досъдебното производство. Установените допълнително травматични увреждания съответно по дясната ръка на пострадалата, както и по гърба й, напълно съответстват на заявеното от нея и потвърдено от свидетелката М.Д. последващо поведение но подсъдимия след нанасянето на първия удар, както и на свидетеля С.Г.. На практика, поради самата особена характеристика на така установените травматични увреждания при пострадалата, тези обективни находки върху тялото й свидетелстват ярко за механизма на осъществяване на деянието, като в тази връзка при съпоставка с гласните доказателства се установява  по категоричен начин съответствие на изложеното от самата пострадала като поведение на подсъдимия, на свидетеля С.Г. и нейното собствено поведение на инкриминираната дата с настъпилите последици. Косвено относно това, че А.Д. е пострадала именно в резултат поведението на подсъдимия С.М. са и показанията на свидетеля О.С. /пред съдия и пред разследващ полицай на досъдебното производство/, както и на свидетелите В.А., К.С., И.А., А. С. /от досъдебното производство/, които са свидетелствали да са разбрали макар и в последствие, но в близък до инцидента момент как и от чии действия е пострадала свидетелката А.Д..

От субективна страна престъплението е извършено от страна на подсъдимия умишлено, със съзнавани, целени и с настъпили общественоопасни последици. Същият, предвид възрастта си, и употребената от него сила и нанасяне на удара с дървен предмет, е съзнавал напълно какво по сериозност увреждане ще причини на А.Д.. Установява се от доказателствата по делото и наличие на личен мотив у подсъдимия за извършване на престъплението, обусловен от предходния му конфликт със сина на пострадалата, непосредствено преди нанасяне на телесната повреда,  както и факта, че е възприел излизането на пострадалата на улицата като желание от нейна страна за разправия. В тази връзка са и показанията на свидетелите Г.А. и М.Д., които сочат, че действително между подсъдимия и пострадалата са се разменяли обидни реплики. По делото са налице и гласни доказателства относно това, че подсъдимият е бил употребил алкохол при извършване на престъплението, като в тази насока и поведението му е било улеснено от тази употреба. Предвид установеността на деянието по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК от обективна и субективна страна, съдът счете, че следва да признае подсъдимия М. за виновен в извършване на престъплението в пълния му обем съгласно повдигнатото с обвинителния акт обвинение.

Що се касае до обвинението за престъпление по чл.216, ал.1 от НК, то съдът намира, че и то е доказано по категоричен начин, като в тази връзка се взема предвид и самопризнанието, направено от подсъдимия М.. Налице е осъществяване на едната от двете проявни форми на деянието, а именно унищожаване на вещ, в случая автомобилно стъкло, изразило се в засягане на инкриминираната вещ, предмет на обвинението по такъв начин, че същата е станала изцяло негодна за пълноценно използване съгласно  точното й предназначение. Относно това, че именно подсъдимият е извършил унищожаването на вещта съдът взема предвид показанията на очевидците К.С., С.Р., И.А., О.С., С.Г., Ф.В..

Престъплението според съдебния състав не очертава признаците на такова по чл.216, ал.4, във вр. с ал.1 от НК, а именно не се явява такова, съставляващо маловажен случай. В тази насока съдът счита, че не може да бъде взета предвид при тази оценка само стойността на вещта, която действително е под минималната работна заплата. Независимо също така, че поради самия характер на щетата, която на практика не е довела до пълна невъзможност автомобилът да бъде ползван, съдът при преценката си взема предвид факта, че подсъдимият към момента на деянието е бил осъждан, не е с добри характеристични данни, а извършеното деяние не е и с малък интензитет. Следва да се има предвид установеното от част от гласните доказателства тук, че в автомобила на свидетеля К.С. се е намирало и малко дете, повредата е причинена на прозореца на водача, тоест в непосредствена близост до него, което би могло да застраши здравето му и като цяло деянието е било извършено изключително целенасочено и грубо. Вярно е, че поведението на подсъдимия е било продиктувано от предходното несъобразено поведение на свидетеля К.С., свързано с опасно управление на МПС, което, както става ясно от гласните доказателства, не е било за първи път. В тази насока обаче, иначе вътрешните мотиви на подсъдимия да защити детето си от действията на свидетеля К.С. да са напълно обясними, те не са достатъчно смекчаващо вината обстоятелство, което да може да определи случая с последвалото му поведение като такъв, представляващ по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Поради това и съдът приема, че в случая са налице признаците на основния състав на престъплението по чл.216, ал.1 от НК, както е било повдигнато обвинението против подсъдимия М..

Не се възприемат и изложените доводи за приложението на чл.9, ал.2 от НК. В конкретния случай извършеното от подсъдимия не може да се приеме за малозначително деяние. То е общественоопасно поради самия характер на осъществяването му, който се описа и по-горе и неговата обществена опасност не е явно незначителна. Подсъдимият е извършил посегателство срещу собствеността, като посочените престъпления принципно са със завишена степен на обществена опасност, предвид широкото им разпространение и обществената нетърпимост към тях. Отделно от това, в случая не се касае до формално престъпление, а до такова, от което на практика са настъпили вредни последици, като макар и както се посочи, стойността на щетата да не е значителна, то същата не е и в пренебрежително малък размер.

От субективна страна престъплението е осъществено умишлено от подсъдимия с целени и настъпили общественоопасни последици. Както се отбеляза и по-горе налице е бил конкретен личен мотив у подсъдимия, като причината за него единствено може да бъде взета предвид като смекчаващо вината му обстоятелство.

Ето защо и съдебният състав прие, че следва да признае за виновен подсъдимия М. и в извършването на посоченото престъпление по чл.216, ал.1 от НК, така, както обвинението му е било повдигнато от прокуратурата.

Досежно наказанията съдът съобрази следното:

За престъплението по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода. Като взе предвид от една страна обстоятелството, че подсъдимият е осъждан до момента неколкократно, както и че вече е търпял наказание лишаване от свобода, в период близък до инкриминираното престъпление, което говори за наличие на утвърдени престъпни навици, начина и интензитета на осъществяването на престъплението по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК,  както и доказателствата, че в резултат от прякото посегателство на подсъдимия са настъпили и други вреди последици, като на пострадалата са били причинени и леки по своя характер телесни увреждания, описани в съдебно-медицинската експертиза – по дясната й ръка,  а от друга страна, като взе предвид сравнително младата възраст на подсъдимия, факта, че същият има няколко малолетни деца, първоначалният мотив провокирал цялостното му престъпно поведение на инкриминираната дата, както и самата тежест на причинената средна телесна повреда, която не се характеризира с причиняването на по-сериозни затруднения за пострадалата от обикновените за такъв тип телесно увреждане, съдът счете, че справедливо и достатъчно наказание се явява именно наказанието лишаване от свобода за срок от две години. Същото е съобразено и с личността на дееца и ще способства за постигане целите на наказанието, а именно да въздейства предупредително и възпиращо не само срещу подсъдимия, но и по отношение на останалите членове на обществото.

Предвид предходните осъждания на подсъдимия М., не са налице формалните предпоставки на чл.66 от НК, поради което и съобразно с нормите на чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС съдът определи наказанието да се търпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

По отношение на деянието по чл.216, ал.1 от НК, предвиденото наказание е на практика същото, като посоченото за престъплението по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК. При определяне на наказанието за него, съдът отчете отново посочените и по-горе отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, като в случая като особено смекчаващо вината обстоятелство се прецени конкретната причина за извършеното престъпно посегателство, кореняща се в неправомерното поведение на свидетеля К.С., а също така се взе предвид и признанието на вината от подсъдимия за това престъпление. Ето защо и се определи и наложи с присъдата като справедливо според съдебния състав поисканото и от прокуратурата наказание от девет месеца лишаване от свобода. И по отношение на него се определи на посочените и по-горе основания изтърпяване при строг първоначален режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Предвид наличието на основанията на чл.23, ал.1 от НК или извършване на двете престъпления в условията на реална съвкупност, съдът в крайна сметка определи и наложи едно общо и най-тежко измежду двете наказания, а именно лишаване от свобода за срок от две години. Същото се постанови да се изтърпи реално от подсъдимия при строг режим и в посочените по-горе пенитенциарни заведения по вид. Съдебният състав намери, че в този му размер общото и най-тежко наказание се явява достатъчно за постигане описаните и по-горе цели на наказанието по отношение на подсъдимия и останалите членове на обществото и в тази връзка не се налага приложението на чл.24 от НК.

Що се касае до предявения граждански иск, то същият се явява такъв с правно основание по чл.45 от ЗЗД.  Поради това и с оглед признаването на подсъдимия за виновен в обвинението за причиняване на средна телесна повреда, искът е основателен и извършителят на престъплението следва да обезщети пострадалия за причинените му като пряка и непосредствена последица от деянието неимуществени вреди. Установява се от доказателствата по делото, че пострадалата е претърпяла болки  в резултат на нанесения й удар по ръката, същата е била имобилизирана за тридесет и пет дни, през които не е могла да върши домакинските си задължения, а след това е продължила да чувства дискомфорт и трудности при работа с пострадалата ръка. При това положение при съобразяване и на разпоредбите на чл.51 и чл.52 от ЗЗД, съдебният състав счете, че достатъчно и справедливо обезщетение за нанесената средна телесна повреда е именно това, което се претендира от пострадалата А.Д. в размер на 2200 лева. Тук съдът намира, че посочените в молбата на пострадалата преживени изненада, шок и уплаха от инцидента също са установени от доказателствата по делото, като причинени й неимуществени по своя характер вреди. С присъждането на посоченото обезщетение от 2200 лева съдът осъди подсъдимия и да заплати законната лихва върху сумата от датата на престъплението 02.09.2014 г. до окончателното изплащане.

Предвид признаването на подсъдимия за виновен в извършване и на двете му вменени престъпления, на основание чл.189, ал.3 от НК същият бе осъден да заплати по сметката на ПРС направените в съдебната фаза на процеса разноски от 55 лева, а по сметката на ОД на МВР Пловдив разноските направени в досъдебната фаза на производството от 100 лева. Отделно от това, съобразно с чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК бе определено и подсъдимият да заплати държавната такса върху уважения размер на гражданския иск от 88 лева, дължима по сметката на ПРС. Предвид направеното изрично искане за това, съдът осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец А.Д. и направените от нея разноски в производството за повереник от 300 лева, по отношение на които е приложен договор за правна защита и съдействие.

Като причини за извършване на деянието съдът определя незачитането на неприкосновеността на собствеността и на личността и установения обществен и законов ред за разрешаване на спорове.

По изложените мотиви съдът постанови своята присъда.

 

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.