НОХД 7377/2014 - Мотиви - 20-09-2016

Мотиви по Наказателно дело 7377/2014г.

М   О   Т   И   В   И

 

по НОХД № 7377/2014 г. по описа на ПРС – VІІ н.с.

 

Районна прокуратура – гр. Пловдив е повдигнала обвинение срещу:

Н.Д.Г., ЕГН **********, за това че в периода от 19.09.2013 год. до 03.10.2013 год. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за другиго - Д.Г.З. имотна облага, е придобил чужди движими вещи:

На 19.09.2013 год. - златен синджир - 18 карата, с тегло 7.5 грама на стойност 487.50 лева и златна висулка 14 карата с формата на ромб с гравирани цветенца в два от противоположните ъгли с тегло 2 грама на стойност 104.00 лева, на обща стойност 591.50 лева - собственост на Б.Д.Р..

На 25.09.2013 год. златен синджир тип „въже" - 14 карата с тегло 14.89 грама на стойност 774.28 лева и златен медальон, изобразяващ „дървото на живота" - 14 карата с тегло 2.05 грама, на стойност 106.60 лева - на обща стойност 880.88 лева - собственост на Л.Д.Т..

На 01.10.2013 год. златен синджир плетка тип „Тондо" с висулка - кръст с бяло камъче „Цирконий" в средата с общо тегло 5 грама на стойност 260.00 лева, собственост на П.С.И..

На 03.10.2013 год. златен синджир „Италианска плетка" - 14 карата с тегло 2.5 грама, на стойност 130.00 лева, медальон изобразяващ зодия „Телец" - 14 карата с тегло 2 грама, на стойност 104.00 лева; медальон изобразяващ буквата „Р" - 14 карата с тегло 1 грам, на стойност 52.00 лева и златно кръстче гравирано, с тегло 2 грама, на стойност 104.00 лева, на обща стойност 390.00 лева, собственост на Р.И.Б. - всичко на обща стойност 2 122.38 лева, за които е предполагал, че са придобити от другиго Д.Г.З. чрез престъпление - грабеж - престъпление по чл. 215 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.

Съдът е разгледал делото при условията на чл.371, т.1 във вр. с чл.370 от НПК.

По делото няма конституирани като страни частен обвинител и граждански ищец.

            В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр. Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение, като счита, че същото е изцяло доказано и моли съда да му наложи наказание лишаване от свобода в размер на една година, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК.

          Адвокат П. – защитник на подсъдимия Г. моли съда да го оправдае, като счита, че не е налице елемент от субективната страна на престъплението, както и че подзащитният му не е знаел и не е можел да предположи, че вещите, които е закупувал са предмет на престъпление.

         Подсъдимият Н. Г. твърди, че не е извършил престъплението, за което спрямо него се води наказателно производство и моли да бъде оправдан.

                Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подс. Н.Д.Г. от лятото на 2013 год. започнал работа като **** в заложна къща „***" с административен адрес гр. Пловдив ул. „**** . Работел сам /нямал колеги/. В заложната къща се залагали всякакви движими вещи, включително и златни накити. Вещите би трябвало да се описват, да се издава заложен билет за тях и да се попълва декларация за произход от залогодателя. Понякога идвали клиенти, които искат направо да продават. В подобни случаи подс. Г. никъде не отбелязвал сделките.

Свид. Д.З. след излизането си от затвора заживял на квартира. Започнал да взема наркотици и да посещава казина, защото се пристрастил и към хазарта. За всичко това се нуждаел от пари, които решил да си осигурява като извършва грабежи на златни синджири от възрастни жени. Набелязвал жертва, проследявал я, в удобен момент дърпал златния синджир и побягвал. Повечето златни накити, отнети със сила, били с нарушена цялост от издърпването им и именно в този вид свид. З. ги продавал на подс. Н. Г.. Нямало как обаче честите посещения на З., окаяният му външен вид и състоянието на златните накити, предавани от последния, да не направи впечатление на подсъдимия и да не събуди неговото подозрение. Към инкриминирания период в показанията си от досъдебното производство, а и в кратките обяснени в хода на съдебното следствие Г. твърди, че не се е интересувал от произхода на вещите, защото са били предназначени за продажба, а не за залог, при която сделка се изисквало попълване на декларация. През месец август свид. З. отнел със сила златни обеци от жена /неразкрит случай/, които продал на Н.Г. ***.

На 19.09.2013 год. свид. Б. Д. Р. била с приятелки на кафе. На врата си имала златен синджир, закупен от Казабланка, 18 карата с тегло 7.5 грама и висулка с формата на ромб с гравирани цветенца с тегло 2 грама, 14 карата. Слизайки от автобуса на спирката на „Герджика" свид. Д. З. издърпал от врата й синджира с висулката и бързо избягал.

Още същият ден свид. З. отишъл при подсъдимия, който изкупил скъсания златен синджир и висулката по 32 лв. за грам, без да оформи документи за това.

На 25.09.2013 год. свид. З. отново извършил грабеж. Този път от врата на свид. Л.Д.Т. успял да издърпа златен синджир тип „въже" - 14 карата с тегло 14.89 грама и златен медальон , изобразяващ „дървото на живота" - 14 карата с тегло 2.05 грама. Този накит, макар и скъсан, още същия ден продал на Г., който след като проверил, че е златен му го платил по 32 лв. за грам.

На 01.10.2013 год. свид. З. рязко издърпал от врата на свид. П.С.И. златен синджир плетка тип „Тондо" с висулка кръст с бяло камъче „цирконий" в средата, с общо тегло 5 грама, 14 карата. Това се случило до спирката на училище „Елин Пелин". Свид. И. държала в ръката си торта, като от дърпането загубила равновесие и паднала. Свид. З. успял да избяга и още същия ден продал вещите на подсъдимия. Последният отново не коментирал факта защо З. през няколко дни носи скъсани синджири с висулки, които очевидно са женски.

На 03.10.2013 год. свид. З. пътувал в автобус № 27. Близо до него седяла свид. Р.И.Б., която на врата си имала златен синджир „Италианска плетка" - 14 карата с тегло 2.5 грама и три медальона 14 карата с изображения - зодия „Телец" - 2 грама, буквата „Р" - 1 грам и гравирано златно кръстче - 2 грама. Автобусът спрял на спирката след тунела /посока „Панаирни палати"/ и отворил врати. В това време свид. З. хванал синджира с медальоните на свид. Б., издърпал ги от врата й и бързо побягнал през отворената врата. Още същия ден продал гореописаните вещи на Н.Г., който ги изкупил без да задава въпроси, макар да било очевидно, че З. ги придобива в резултат на престъпление и то вероятно грабеж - предвид вида и състоянието на златните накити.

На 06.10.2013 год. свид. З. извършил още два грабежа, като при втория бил заловен и не успял да продаде вещите. След като бил задържан свид. З. оказал пълно съдействие на полицаите, като дори ги отвел и им показал заложната къща, в която продавал златните синджири и медальони.

 Свидетелите В.К. и Л.Д. провели среща с подс. Г.. Той разпознал по снимка св. З. и признал, че неколкократно му е продавал златни бижута. Обяснил обаче, че същите не са при него, защото ги е предал заедно с други /37-38 грама/ на свид. К.М. за претопяване.

                Тази фактическа обстановка съдът приема отчасти от показанията на подсъдимия Г., изцяло от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Р.Б., П.И., Д.Д., В.К., Л.Т. и Д.З., отчасти от показанията на свидетеля Р.О., както и от останалите събрани в хода на досъдебното производство писмени доказателства.

Видно от изготвената стоковооценъчна експертиза /л. 117-118 от ДП/ стойността на отнетите вещи е както следва:

на 19.09.2013 год. Б.Д.Р.

златен синджир 18 карата, с тегло 7.5 гр. х 65 лв. - 487.50 лв.

златна висулка 14 карата с форма на ромб, с гравирани цветенца в два от противоположните ъгли, с тегло 2 гр. х 52 лв. - 104.00 лв. общо 591.50 лв.

на 25.09.2013 год. Л.Д.Т.

-         златен синджир тип „въже" 14 карата с тегло 14.89 гр. х 52 лв. - 774.28 лв.

-         златен медальон изобразяващ „дървото на живота" 14 карата с тегло 2.05 гр. х 52 лв. - 106.60 лв. общо 880.88 лв.

-         на 01.10.2013 год. П.С.И.

-         златен синджир плетка тип „Тондо" с висулка кръст с бяло камъче „Цирконий" в средата с общо тегло 5 гр. х 52 лв. - 260 лв.

-         на 02.10.2013 год. Р.И.Б.

-         златен синджир „Италианска плетка" 14 карата с тегло 2.5 гр. х 52 лв. - 130.00 лв.

-         медальон, изобразяващ зодия „Телец" 14 карата с тегло 2 гр. х 52 лв. - 104.00 лв. медальон, изобразяващ буквата „Р" 14 карата с тегло 1 гр. х 52 лв. - 52.00 лв. златно кръстче гравирано с дължина 3 см. и тегло 2 грама х 52 лв. - 104.00 лв.

общо 390 лв.

Всичко на обща стойност 2 122.38 лв.

Съдът кредитира и възприема заключението на вещото лице като изготвено с необходимите знания и опит и неоспорено от страните. 

         Съдът не възприема и не кредитира изцяло обясненията на подс. Г. и показанията на свидетеля О. по следните съображения:

         По същество дадените от Г. данни в края на съдебното следствие целят подкрепа единствено на немотивираната и недобре обоснована защитна теза на последния, целяща да мотивира съда към оправдателна присъда. Безспорно установено е по делото, че част от накитите, отнети насилствено от З., са били повредени, което обстоятелство не е убегнало от вниманието на изкупуващия в заложната къща вещи. Нещо повече. Няма как Г. да не се  е усъмнил, че продадените му от З. златни накити са с престъпен произход. За горното говорят следните факти: На първо място, външният вид на св. З. категорично не е предполагал притежаване на големи количества златни накити. През инкриминирания период последният системно е употребявал наркотици, което няма как да не е оставяло ясно забележими белези, както в облеклото му, така и в погледа и комуникацията му.  На следващо място, следва да се отбележи интензитета на посещенията му в заложната къща. През един сравнително кратък времеви период от около месец З. е посетил и извършил продажби на златни накити шест – седем пъти. Няма как това обстоятелство да не е направило впечатление на Г.. Следва да се отбележи, че в показанията му по досъдебно производство № 251/2013г. по описа на сектор ПКП при ОД на МВР Пловдив, дадени на 07.10.2013г. на л.163 гръб, последният чистосърдечно е заявил, че у него се е породило съмнение за произхода на златните накити, продавани му от З., но не бил съобщил на компетентните органи, защото не бил абсолютно сигурен. Ето защо съдът не възприема и не кредитира обясненията на подсъдимия в цялост.

         По отношение свидетеля О. съдът също разглежда показанията му резервирано по следните съображения:

         Видно от материалите по делото, О. е работодател на Г. и му е гласувал огромно доверие. Подсъдимият е работил само в заложната къща, извършвал е  всички сделки от името на О. и за негова сметка. Макар документално Г. да е получавал заплата в размер на 500 лева, няма как да се приеме от съда, че между тях не е имало негласно и недокументирано споразумение за допълнително финансово стимулиране на работника. За горното говорят прекалено много факти, установени по делото. 

Няма събрани доказателства при извършване на покупката на злато или златни накити предметът да е бил описван с подробности, каквито са изискванията на фиска. Събраха се неоспорими доказателства, че не се събират данни на самоличността на продавачите, което лишава всяка една такава сделка от проследимост. В случая много важен и основополагащ се явява факта, доказващ оперативната самостоятелност в хода на осъществяване на трудовите задължения на Г..

От разпита на св. К.М. става ясно, че сделката между него и Г. е била осъществена без участието на собственика на заложната къща – О.. Цената е била договорена също от Г. самостоятелно. Тези факти опровергават категорично изложеното в показанията на св. О., че Г. е обикновен работник, който получава минимална работна заплата. Категорично е мнението на съда, че подсъдимият е бил финансово заинтересован от бързи и доходоносни сделки, каквито са продажбата на златни накити.

Ето защо съдът не възприема и не кредитира изцяло показанията на св. О..      

         Съдът не възприема и не кредитира възражението на адв. П. за липса на елемент от субективната страна на престъплението по чл.215, ал.1 от НК, а именно подсъдимият Г. да е знаел или предполагал, че инкриминираните вещи са придобити чрез престъпление от З. по следните съображения:

         Както вече в мотивите си съдът обърна внимание подробно, при посещенията си при Г.З. не е имал вид на състоятелен, разполагащ с пари мъж, нито пък е бил добре или стилно облечен, което да предполага разполагането с едно сравнително голямо количество златни накити, било то като наследство или за лично ползване. Действително се установи по делото, че при два от случаите отнетите накити биха могли да се носят както от мъже, така и от жени, но именно те са били повредени и негодни за пряка употреба без извършване на ремонт и корекция. В тази връзка съдът обърна внимание в мотивите си и на завидния интензитет на посещенията на З. за продажба на златни накити при Г.. Всички тези факти, съчетани с изявлението на самия подсъдим в показанията му като свидетел по ДП 251/2013г. по описа на  ПКП при ОД на МВР Пловдив на л.163 гръб от същото, дадени на 07.10.2013г., обосновават извода на съда, че още от второто посещение на З.Г. е бил наясно, че изкупуваните от него златни накити са придобити чрез престъпление.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че възражението на адв. П. се явява необосновано и Г. със сигурност е предполагал, че вещите са придобити от З. по престъпен начин.

Съдът не възприема и не кредитира и следващото възражение на адв. П., че не е налице един от субективните елементи на престъплението по чл.215, ал.1 НК, а именно специфичната цел – да набави за себе си или другиго, по следните съображения:

Предвид на взетото вече становище от съда, при преценка на показанията на св. О., касаещо сериозната оперативна самостоятелност, с която се е ползвал Г. при осъществяване на трудовите си задължения в заложната къща на О., безспорен е изводът на съда, че действията на подсъдимия са били неформално мотивирани от договореност с неговия работодател. Г. е имал право сам да осъществява сделки както по закупуване на вещи, в случая златни накити, така и по продажбата им като материал за преработка. Не се събраха данни по делото последният да е вземал разрешение и да е правил консултации със своя работодател, както в първия, така и във втория случай. Той е можел сам да договаря и цената, на която да продаде закупеното злато като материал за преработка. Няма как при тези данни подсъдимият да работи за минимална работна заплата. В тази връзка безспорен е и факта, събран от показанията на свидетеля М., че друг път той не е имал сделки с въпросната заложна къща „***”, а за първи път осъществява такава, именно с участието на подсъдимия.

На следващо място, категорично и безспорно се доказа, че Г. през цялото време е боравил със средства на фирмата, стопанисваща заложната къща. Твърдяното в пледоарията на адв. П. обаче води до противни на изложените от него изводи, касаещи облагата от сделките. В кръга на трудовите си задължения Г. е осъществявал абсолютно всички дейности в заложната къща, работел е сам, оперирал е неограничено с финансовите средства на фирмата, можел е да извършва всякакви сделки и това, срещу минимална работна заплата. Горното противоречи на всякаква житейска и правна логика.

Предвид на гореизложеното, съдът не възприема и не кредитира и това възражение на адв. П..

При така установената фактическа обстановка, съдът е на становище, че с деянието си подсъдимият Н.Д.Г. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 215, ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, за това, че в периода от 19.09.2013 год. до 03.10.2013 год. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за другиго - Д.Г.З. имотна облага, е придобил чужди движими вещи:

На 19.09.2013 год. - златен синджир - 18 карата, с тегло 7.5 грама на стойност 487.50 лева и златна висулка 14 карата с формата на ромб с гравирани цветенца в два от противоположните ъгли с тегло 2 грама на стойност 104.00 лева, на обща стойност 591.50 лева - собственост на Б.Д.Р..

На 25.09.2013 год. златен синджир тип „въже" - 14 карата с тегло 14.89 грама на стойност 774.28 лева и златен медальон, изобразяващ „дървото на живота" - 14 карата с тегло 2.05 грама, на стойност 106.60 лева - на обща стойност 880.88 лева - собственост на Л.Д.Т..

На 01.10.2013 год. златен синджир плетка тип „Тондо" с висулка - кръст с бяло камъче „Цирконий" в средата с общо тегло 5 грама на стойност 260.00 лева, собственост на П.С.И..

На 03.10.2013 год. златен синджир „Италианска плетка" - 14 карата с тегло 2.5 грама, на стойност 130.00 лева, медальон изобразяващ зодия „Телец" - 14 карата с тегло 2 грама, на стойност 104.00 лева; медальон изобразяващ буквата „Р" - 14 карата с тегло 1 грам, на стойност 52.00 лева и златно кръстче гравирано, с тегло 2 грама, на стойност 104.00 лева, на обща стойност 390.00 лева, собственост на Р.И.Б. - всичко на обща стойност 2 122.38 лева, за които е предполагал, че са придобити от другиго Д.Г.З. чрез престъпление – грабеж.

От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл, като Г. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, искал е и се е съгласил с настъпилите общественоопасни последици.

При така установената безспорна фактическа обстановка и правна квалификация съдът като съобрази с обстоятелствата по чл. 36 от НК и изискванията на чл. 54 от НК намира, че наказанието на подсъдимия, следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива, съдът приема чистото съдебно минало и сравнително младата възраст на дееца.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът приема сравнително високата стойност на инкриминираните вещи и високия интензитет на престъплението като продължавано такова.

Съобразно изложеното, съдът намира, че най-справедливо би било на подсъдимия Н.Д.Г. да му се наложи наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.

Така наложената санкция съответства най-пълно на степента на обществена опасност на дееца, на тежестта на извършеното от него престъпление и би спомогнала най-пълно за превъзпитанието му в дух на спазване на законите на Република България.

 Тъй като подсъдимият Н.Д.Г. не е осъждан за престъпления от общ характер на лишаване от свобода, така наложеното му наказание не надвишава три години, съдът намира, че изпълнението на същото, на основание чл.66, ал.1 от НК, следва да се отложи с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок.

         На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият Н.Д.Г. следва да заплати направените на досъдебното производство разноски за експертизи в размер на 35,00 /тридесет и пет/ лева, по сметка на ОД МВР Пловдив и направените по делото разноски в размер на 15,00 /петнадесет/ лева в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пловдив. 

Причини за извършване на деянието – ниска правна култура, неспазване и незачитане на установения в държавата правен ред.

Мотиви – стремеж за облагодетелстване по престъпен начин.

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

МГ