НОХД 7247/2014 - Мотиви - 15-03-2017

Мотиви по Наказателно дело 7247/2014г.

М   О   Т   И   В   И

 

по НОХД № 7247/2014 г. по описа на ПРС – VІІ н.с.

 

Районна прокуратура – гр. Пловдив е повдигнала обвинение срещу К.В.Г., ЕГН **********, за това, че от неустановена дата през лятото на 2013 г. до края на септември 2014 г. в гр. Пловдив, в немаловажен случай, самоволно и не по установения в закона ред, е осъществил едно оспорвано от другиго свое действително или предполагаемо право, като е извършил преграждане на общи части от коридор и от обща тераса на първия жилищен етаж във вход „***” на жилищен блок, находящ се на ул. ”***” № ** в***”, гр. Пловдив, с което е попречил на други правоимащи собственици във входа да ползват части от коридора и общата тераса, находящи се на този първи жилищен етаж, а също и като е премахнал зидове, представляващи обща част на сградата – престъпление по чл.323, ал.1 от НК.

         Представителят на Районна прокуратура – гр. Пловдив поддържа обвинението и счита, че деянието е доказано по несъмнен начин от всички събрани доказателства по делото. Предлага на съда да му бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК.

Защитникът на подсъдимия – адвокат Д., счита, че обвинението не е доказано по безспорен начин и неговият подзащитен не е извършил престъпния състав на престъплението по чл.323 от НК.

         Подсъдимият К.Г. не признава вината си и моли да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

К.В.Г. е ****на търговско дружество ******. с нотариален акт № **** в Службата по вписванията, търговското дружество „****“, представлявано от подсъдимия К.Г., закупило от „Арена–И.Т.“ ЕООД, представлявано от свидетеля И.Т., жилище, находящо се в жилищна сграда, новопостроена в УПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Пловдив. Първите два етажа на тази жилищна сграда са заети от магазини, офиси и ателиета, като закупеното от търговското дружество, чийто **** е подсъдимият Г., се намирал на третия етаж /представляващ първи жилищен етаж/ на тази сграда и представлява апартамент №***, със застроена площ от 88,60 кв.м., ведно с 0,890% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот. Окончателният архитектурен проект за тази сграда е бил одобрен през 2009 г., което обстоятелство било известно на подсъдимия, като закупеното жилище от него е било изградено съгласно този архитектурен проект. Нито при покупката на апартамента, нито след това, свидетелят И.Т., като **** на дружеството-продавач, не бил давал съгласие на К.Г. да прегражда каквито и да е общи части от входа на процесната жилищна сграда или от етажа на който се намира закупения апартамент от фирмата на Г..

В същия вход “*** “ на въпросната жилищна сграда, находяща се на ул. “*** в гр. Пловдив, били закупили апартаменти и други лица, сред които и свидетелите В.Б. Т. /закупил на 17.06.2013 г. съседния апартамент №**, находящ се в същия вход „***“ и на същия жилищен етаж, на който се намирал и апартамента,закупен от дружеството на Г./, както и свидетелят О.М.А., закупил на същия етаж апартамента под №***. Всички собственици на конкретни обекти във вход „***” на жилищната сграда, находяща се на***, гр.Пловдив, ползвали общите части на сградата – стълбища, стълбищни площадки, тераси към стълбищните площадки и други.

След като закупил през юли 2011г. на името на дружеството си въпросния апартамент № ***, Г. предприел ремонтни дейности в този апартамент, като постепенно решил самоволно да разшири неговата площ, като завземе част от общите части на етажа – част от общия коридор на този жилищен етаж, както и общата тераса, намираща се на етажа,като за целта решил да извърши необходимите строителни работи. Мотивът за това решение бил разочарованието, че сключената от него окончателна сделка за покупката на апартамента не съответствала на първоначално обещаната му обща квадратура на закупуваното жилище.

Затова, на неустановена дата през лятото на 2013 г., Г. наел свидетелят Б.Б. да изгради нова преградна стена в общия коридор на този първи жил.етаж/общо водещ се като трети етаж от комплексната сграда, като се имат предвид долните два етажа, заети от магазини, офиси и ателиета/ извън границите на неговия апартамент, като с тази стена да прегради част от стълбищната площадка и общата тераса към стълбището на този етаж. Излъгал свидетелят Б., че имал план и разрешение за изграждането на тази преградна стена, но не му показал никакви строителни документи, тъй като в действителност тези СМР не били разрешени по законовия път и нямал нито одобрен проект, нито строително разрешение за тях.

Свидетелят Б. започнал изграждането на преградната стена в общия коридор на етажа, което било забелязано от свидетеля Т. и от други живущи във входа лица, които реагирали устно пред Г., изказвайки своето неодобрение на предприетото от него преграждане, тъй като с тези действия се нарушавали правата на останалите собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост - да ползват общия коридор, общата тераса, находяща се на този етаж и малкото общо помещение с площ 0,98кв.м. до апартамента на Г.. Подсъдимият обаче игнорирал тези устни възражения и продължил с ремонтните дейности, засягащи общите части на сградата, като чрез свидетеля Б. довършил изграждането и измазването  на преградна стена в общия коридор, поставил врата на същата и по този начин приобщил част от коридора и стълбищната площадка към своя апартамент, като присъединената част била с размери 1,50 м. на 4,67 м.Чрез това преграждане и изместване на входната врата на жилището си на новоизградената преградна стена в общия коридор, той по същество лишил останалите етажни собственици от единствения достъп до общата тераса, находяща се на въпросния етаж, която започнал да ползва еднолично. Недоволни от тези му действия, останали част от другите собственици, живущи в същия вход, които инициирали общо събрание на собствениците на обекти във вход „****“ на 21.07.2013 г., на  което събрание било взето решение да се отправи писмено предупреждение към собствениците на апартаменти № ***/подсъдимият Г./ и № *** /свидетелят М./ да премахнат и преустановят изграждането на нови прегради в общите части на жилищната сграда. Това решение било сведено до знанието на Г. и на М., като само последният изразил готовност да премахне направената преграда от алуминиева врата и дограма, за която преграда твърдял, че няма участие в нейното поставяне. Подсъдимият Г., обаче не се съобразил с волята на ръководния орган на етажната собственост - Общото събрание на собствениците на обекти във вход „***“ и продължил със самоуправните си действия. Още същата есен, той наел пак свидетелят Б. да извърши и други ремонти в апартамента му, като поискал от него да събори външния зид с дебелина 25 см. и дължина 1,30 м., разположен по външния контур на неговия апартамент №***, граничещ и с общите части на блока-коридора, както и да премахне други два зида с дебелина 12 см. и дължини 1,40 м.и 1,24 м., оформящи едно общо малко помещение с площ 0,98кв.м., принадлежащо на всички етажни собственици в този вход.

Така съборените зидове са били общи части по смисъла на чл.38 от ЗС. Тези му действия отново предизвикали реакцията на останалите етажни собственици, като при проведеното Общо събрание на етажните собственици на обекти във вход „****” на 29.09.2013 г. в т.1 от дневния ред отново били обсъдени тези действия на К.Г., като било изразено общото неодобрение на болшинството собственици от самоуправните действия по преграждане на общите части на входа и това решение било сведено до знанието на подсъдимия. Домоуправителката М.Р. и свидетеля Т. помолили Г. да премахне стената, с която прегражда част от общия коридор и препречва единствения достъп до общата тераса, намираща се към този етаж от входа, което обаче не било сторено от подсъдимия.

От своя страна, въз основа на двете решения на Общото събрание на етажните собственици, били подадени три жалби с вх. номера: № 6-9400-1507/24.07.2013 г.; № 6-9400-1679/20.08.2013 г. и № 6-9400-1679/1/ от 2.10.2013 г., като първата била подписана от домоуправителката М.Р., а другите две - от свидетеля В. *** срещу действията на К.Г.. Въз основа на така подадените жалби била назначена комисия от служители на сектор „Контрол по строителството” на кметството в Район „****”, която посетила на 10.09.2013 г. жилищния вход, но понеже не бил осигурен достъп до апартаменти № *** и №***, се наложило повторно посещение на тези обекти. При двете проверки, извършени в присъствието на Г., служителите на кметството констатирали, че в общи части на жилищен вход – коридора пред ап.*** /собственост на дружеството, чийто ***е подсъдимият Г./ има изграден зид с дебелина 25см., поставена входна врата на този зид, с което част от коридора е приобщен към апартамента на Г.. Също така било констатирано, че в апартамента на подсъдимия са съборени три зида /при първата проверка два зида, а при втората проверка общо три зида/ - единият разположен по външния контур на апартамент № *** и представляващ обща част, а другите два зида оформящи предназначено за общо ползване от собствениците и обитателите на входа спомагателно помещение, с което това помещение е ликвидирано. С тези строителни работи е бил трайно премахнат и  единствения достъп до общата тераса, находяща се на нивото на общия коридор и стълбищната площадка на този етаж, като тази тераса е била приобщена само към апартамента на подсъдимия Г.. За констатациите при проверката били изготвени два констативни протокола - № 17/10.09.2013 г. и констативен протокол № 21/3.10.2013 г. Посочено било, че с тези действия от страна на Г. са нарушени разпоредбите на чл.178, ал.1 и чл.185, ал.3 от ЗУТ.

Въз основа на констатациите от втората проверка от 3.10.2013г. била издадена заповед № 6- Z 13-570/12.11.2013 г.от кмета на Район „***”, с която заповед е наредено на*****, да възстанови премахнатите зидове и възстанови премахнатото общо спомагателно помещение, както и да премахне преграждането на част от общия коридор на етажа и входната врата на преградния зид, като е даден срок до 17.12.2013 г. за доброволно изпълнение на заповедта. Посочено било в заповедта на кмета, че при липса на доброволно изпълнение на същата, тази заповед ще се изпълни принудително  от администрацията на район „***”.

Подсъдимият не се съобразил нито с констатациите от двете проверки, нито с дадените му предписания, нито с отправеното му полицейско предупреждение по чл.65 от ЗМВР, и не преустановил възпрепятстването на останалите етажни собственици и обитатели на жилищния вход до целия коридор на процесния жилищен етаж и до общата тераса към този етаж, нито възстановил премахнатото общо спомагателно помещение. Това продължило до края на септември 2014г.

К.Г. обжалвал въпросната заповед пред Административен съд гр. Пловдив, където производството по образуваното адм. дело № 392/2014 г. е приключило с потвърждаване на Заповедта на кмета на район „****“ при община Пловдив.

Същият продължил да възпрепятства достъпа до завзетите от него части от общия коридор и общата тераса, намиращи се на етажа, на който е и закупения от притежаваното от него търговско дружество апартамент, като не се съобразил и с решението на Общото събрание на собствениците на жилищната сграда и обекти в нея, проведено на 3.04.2014г. На това събрание болшинството от етажните собственици отново изразили волята си да ползват съобразно правата си всички общи части на сградата и преповторили решенията си от по-рано да се забрани преграждането на общите части – т.5 от дневния ред. В хода на досъдебното производство на подсъдимия Г. е разяснена разпоредбата на чл.323 ал.3 от НК, но той не е пожелал да възстанови първоначалното фактическо положение.

Така установената фактическа обстановка, съдът приема от показанията на свидетелите В. Т., Б.Б., И.Т., М.Р., Т.В., Д.М., О.А., дадени в хода на досъдебното и съдебно производство, показанията на свидетелите Д.М., З.Д., както и от останалите събрани по делото писмени доказателства.

         Подсъдимият Г. не дава обяснения във воденото спрямо него съдебно производство, а в дадената му възможност за последна дума, заявява, че не се счита за виновен и действията, които е извършил, са били след съгласие на собственика на сградата и комшиите му.  

В обясненията, дадени в досъдебната фаза, К.Г. заявява, че преди да изгради стената е имало устно споразумение и разрешение за изграждането й между него и свидетелят И.Т. – собственик на жилищната сграда и собствениците на апартамент № ** и № *** на жилищния етаж в процесната сграда.  

Съдът счита, че дадените обяснения са защитна позиция, която се явява и чисто житейска, но не оправдава поведението на подсъдимия, което в случая е обявено от закона за наказуемо. Не се събраха никакви доказателства в подкрепа на тезата му при разпита на сочените от него лица в хода на съдебното следствие. Напротив, категорично се установи, за което и всички свидетели са единодушни, че никой от тях не е давал нито устно, нито писмено съгласие за действията на Г.. Нещо повече, всички разпитани по делото свидетели твърдят, че са имали контакт с подсъдимия по повод на действията му, но последния категорично е отказал да се съобрази с изразеното от тях мнение, че те са незаконни и до постановяване на присъдата, Г. е продължил да нарушава законът.

Съдът кредитира показанията на свидетелите В. Т., Б.Б., И.Т., М.Р., Т.В., Д.М., О.А., Д.М. и З.Д. като достоверни, неопосредени, незаинтересовани, логически последователни и подкрепящи се от останалия по делото доказателствен материал.

Съдът не възприема направените възражения на адвокат Д., по следните съображения:

Деянието на Г. съставлява немаловажен случай, както с оглед обема и характера на самоуправните действия, кръга на засегнатите лица, така и с продължителния период на осъществяване на това самоуправство и упоритостта в действията си, несъобразяващ се нито с правата на останалите етажни собственици и обитатели, нито с предписанията и актовете на компетентните органи, оторизирани с контрола по незаконното строителство.

Действително, размера на площта от урегулирания поземлен имот, който е присвоен от подсъдимия е около 7 кв.м., но в конкретния случай се касае до посегателство срещу недвижим имот, промяна на архитектурния план от 2009 г. на първи жилищен етаж на сградата, в която живее подсъдимия, без тя да е одобрена и променена по реда на ЗУТ. Касае се за изключително важни обществени отношения, отнасящи се до правата на ползване на недвижимите имоти на гражданите, поради което съдът намира, че деянието на Г. се отличава със сравнително висока степен на обществена опасност – на практика са засегнати правата на всички граждани, живеещи в кооперацията на подсъдимия. Ето защо, съдът не възприема и не кредитира възражението на адвокат Д. за маловажност.

Съдът не възприема и некредитира възражения на адв. Д. за несъставомерност на деянието, за което спрямо неговия подзащитен се води наказателно производство, по следните съображения:

Самоуправството по  чл. 323, ал.1 НК  се характеризира с два момента: едно претендирано от дееца право и действие по неговото самоволно осъществяване - в нарушение на реда, установен за това със закона. Осъщественото с деянието право може да бъде  действително, т.е. реално съществуващо, осъществено по реда, предвиден в закона, или предполагаемо, т.е. такова, каквото само е претендирано  от дееца – каквото е в настоящия казус. Изпълнителното деяние не може да се осъществи чрез бездействие. При самоуправството е необходимо деецът да внесе промяна в определено фактическо положение. От друга страна самоуправството е престъпление против законовия ред, който регулира взаимоотношенията между отделните граждани.  Само страните по конкретното правоотношение могат да бъдат извършител или пострадал от престъплението по чл. 323, ал. 1 НК. Самоуправството се извършва винаги и само  в условията на възникнал правен спор - за вещно, облигационно или друго имуществено право, като спорът е налице тогава, когато насрещната страна изрази несъгласие със самото му съществуване или с избрания от дееца начин за неговото осъществяване.

Няма спор по делото, а това се твърди и от самия подсъдим, че последния не е бил доволен от квадратурата на закупения от него имот. По този повод, Г. е влезнал в полемика със свидетеля Т., а при започване на неговите самоуправни действия и със своите съседи – свидетелите Т. и Р., противно на твърдяното от адв. Д., че всички действия по извършеното незаконно строителство, са били извършени преди да възникне конфликт със съседите. Следва да се отбележи, че първоначално Г. е преградил входа към общото помещение, за да избегне узнаването на бъдещите му действия по събарянето на стени от страна на неговите съседи. След поставянето на преградата под формата на входна врата, никой от съкооператорите на Г. не е бил в състояние да разбере какви точно строителни действия извършва последния, за да може да ги оспори.

Ето защо, твърдяното от адв. Д. отсъствие на правен спор, няма как да бъде прието от настоящия съдебен състав – осъществяваното предполагаемо право от Г. е било оспорено едва след като е станало достояние на неговите съседи – в случая, след като държавните органи са извършили констатация на осъщественото от Г. незаконно строителство.

Противно на здравата логика е твърдението на адв. Д., че съседите на Г. са били съгласни с извършените от него действия и не са ги били оспорели до приключване на строителството от страна на последния. По делото има събрани множество гласни доказателства, а също така и писмени такива – протоколи от общите събрания на етажната собственост, от които ясно и категорично се установява отношението на всички живущи в кооперацията към самоуправните действия на Г..

Посочените от адв. Д. отделни кратки цитати от показанията, дадени в хода на съдебното следствие на свидетелите Т. и Р., категорично не отразяват общата идея и смисъл, вложен от авторите им. И двамата свидетели твърдят, че веднага след като са узнали за действията на подсъдимия, са осъществили контакт с него и са изразили явното си несъгласие срещу действията му по препятстване ползването на общите части в сградата.

Ето защо, твърденията на адв. Д. за липса на елемент от фактическия състав на престъплението по чл.323, ал.1 от НК се явяват необосновани и не се приемат от настоящия съдебен състав.

При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът е на становище, че с действията си подсъдимият К.В.Г. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.323 ал.1 от НК, тъй като от неустановена дата през лятото на 2013 г. до края на септември 2014 г. в гр.Пловдив, в немаловажен случай, самоволно и не по установения в закона ред, е осъществил едно оспорвано от другиго свое действително или предполагаемо право, като е извършил преграждане на общи части от коридор и от обща тераса на първия жилищен етаж във вход „***“ на жилищен блок, находящ се на ул.**** гр. Пловдив, с което е попречил на други правоимащи собственици във входа да ползват части от коридора и общата тераса, находящи се на този първи жилищен етаж, а също и като е премахнал зидове, представляващи обща част на сградата.

От обективна страна, К.Г. е извършил самоуправни действия по събаряне на зид, представляващ обща част на сградата, преграждане на общи части в същия етаж, на който се намира неговият апартамент № ***, с което е премахнал общо помещение, представляващо обща част по смисъла на чл.38 от ЗС и е пречил на останалите собственици на обекти  и обитатели в тази етажна собственост, да ползват целия коридор на този етаж, общото спомагателно помещение и общата тераса към този етаж, претендирайки, че осъществява едно свое право на еднолично ползване на тези общи части, което е станало не по установения в закона ред. Касае се за самоуправни действия, осъществяващи признаци от обективната страна на едно продължено престъпление самоуправство.

От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. Г. е съзнавал, че нарушава установения от закона ред при извършване на промяна на съществуващото фактическо положение, както и че липсва съгласие от живущите във вход „***“ на ул. ****в гр. Пловдив.

При така установената безспорна фактическа обстановка и правна квалификация съдът като съобрази с обстоятелствата по чл. 36 от НК и изискванията на чл. 54 от НК намира, че наказанието на подсъдимия, следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива, съдът приема чистото съдебно минало, трудовата ангажираност, добрите характеристични данни, а като отегчаващи отговорността обстоятелства – продължителния период на самоуправството и упоритостта при осъществяване на деянието.

Ето защо наказание в размер на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева, съдът намира за адекватен да санкционира дееца според извършеното от него престъпление. Така определеното наказание, отговоря най-пълно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и би могло в най-пълна степен да осъществи целите, визирани в чл.36 от НК. Определената кумулативна санкция глоба, според съда, също отговаря на тежестта на извършеното престъпление, макар вредите да са несъставомерни.

Изпълнението на така наложеното от съда наказание лишаване от свобода, следва да се отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, тъй като са налице кумулативно предпоставките по чл. 66, ал.1 от НК за това – подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, спрямо него досега не е прилаган този институт, като съдът намира, че и чрез института на условното осъждане биха се постигнали целите, визирани в нормата на чл. 36 от НК.

Причини за извършване на деянието – престъпна самонадеяност.

Мотиви – незачитане на установения в страната правов ред.

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

МГ