НОХД 380/2014 - Мотиви - 18-03-2014

Мотиви по Наказателно дело 380/2014г.

Мотиви към присъда по НОХД  N 380 / 2014г. по описа на ПРС

 

Районна прокуратура – гр. Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия А.А.Р. и същият е  предаден на съд, за това, че на 28.06.2004 година, в гр.Пловдив, противозаконно е присвоил чужди – на „***“ООД гр.Пловдив, движими вещи – 124 бр.телескопични подпори на обща стойност 2 992.25 лева, които е владеел по Договор за наем на кофражно оборудване №115/28.05.2004 година -  престъпление по чл.206 ал.1 от НК.

            Прокурорът счита обвинението за доказано, желае налагане на наказанието при условията на чл.55 вр. чл. 2 ал.1 от НК, тъй като производството протече по реда на Глава 27 от НПК – в хипотезата по чл.371 т.2 НПК.

            Подсъдимият се признава за виновен, признава всички факти по обстоятелствената част на обвинителния акт, желае наказание глоба.

            СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

 

ДЕЯНИЕ:

 

Подсъдимият А.А.Р. е роден на *** година в  гр.***, българин, български гражданин, женен, с висше образование, ЕГН **********,***, понастоящем в затвора Пловдив, осъждан – по НОХД №54/88 г., в сила от 23.05.1988 г. по чл.250 ал.1б.“а“, вр.чл.26 от НК – 6 м.ЛС усл. с 3 год.изп.срок и глоба в размер на 500 лв. – реабилитиран на 23.05.1991 г.;  по НОХД №2417/2005 г., в сила от 04.01.2007 година по чл.206 ал.1 от НК – 1 година ЛС условно с 3 год. изп.срок и по НОХД №2154/2005 г., в сила от 29.06.2006 година по чл.206 ал.1 от НК – 1 год. и 6 мес. ЛС при първоначален Общ режим.

С Решение №1294/09.02.1993 година по фирмено дело № №1183/93 г. поописа на ПОС  в регистъра за търговските дружества било вписано „***“ООД със седалище и адрес на управление гр.***. Дружеството се представлявало от управителя О.К.Ж.. Основна дейност на същото била производство, търговия и отдаване под наем на строителни материали, съоръжения и инструменти. Офисът на дружеството се намирал на ул.*** в гр.Пловдив, а складовата база в с.К. с МОЛ свид.М.М.. Търговски управител на дружеството била свид. Х.С..

През пролетта на 2004 година А.Р., представящ се като  управител на „***“ООД София настоятелно търсил нееднократен контакт със свид.С. с оглед спешното наемане на телескопични подпори и платна от „***“ООД Пловдив за нуждите на СМД, осъществявани от него в с.Д.. Тъй като към този момент фирмата не разполагала с търсената наличност, той си тръгвал.

В края на м.май 2004 година се установило, че клиент на дружеството - свид.Е.С. – технически ръководител на строителен обект – гъбарник в с.с.В., собственост на ЕТ „***“, ще връща исканото количество телескопични подпори. Предвид на горното и с оглед изразената настоятелност и спешност, за да стане по-бързо приемо-предаването и в улеснение на клиентите, на 28.05.2004 година свид. С. уредила среща в офиса на фирмата между подсъдимия и свид.С.. На посочената среща се подписал договор за наем на кофражно оборудване №115/28.05.2004 година между „***“ООД Пловдив в качеството на наемодател и „***“ООД, представлявана от А.Р. в качеството на наемател за отдаването под наем за срок от 28.05.2004 г. до 27.06.2004 година на 124 бр. телескопични подпори с наемна цена 491.04 лева. Съгласно така подписания договор заплащането на наема ставало в момента на подписване на договора, като  ако наемателя не плати наема за следващ период два дни предварително и не уведоми наемодателя, то той имал право по свое усмотрение да си прибере оборудването. При съставяне на договора свид.С. изискала личната карта на подсъдимия и пълни данни за фирмата-наемател. Подс.Р. и ги предоставил и тя вписала данните собственоръчно в договора. След като договора бил оформен по посочения по-горе начин, бил подписан и подпечатан от обвиняемия, а след това и от С.. Р. заплатил веднага и на место наемната цена на свид.С. и с лекия автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“ на свид.С. се придвижил с последния до с.с.В. за приемо-предаването на наетите вещи. Там свидетелят показал на подсъдимия свалените от близкия строителен обект телескопични подпори. Двамата отброили 124 бр. подпори, които били взети и отвозени от Р. с товарен автомобил „ИФА“ в неизвестна посока. След като изтекъл срока на договора за наем, Р. не влезнал в контакт с представляващия дружеството-наемодател за подновяване на срока и заплащане на наемната цена, и не върнал наетите вещи. С оглед на горното С. направила опити да го открие и да уредят финансовите си взаимоотношения, респ. да получи владението върху собствените на фирмата вещи. Същата го потърсила на известния и от него личен адрес и телефон – мобилен и стационарен за връзка, но не го установила на тях. Изпратила препоръчани покани и до фирмата, която Р. заявил, че представлява, но получила обратна разписка с отбелязване, че адреса не е верен. Потърсила на место и посочения и от подсъдимия обект в с.Д., но не установила такъв.

По този начин подсъдимият е извършил с инкриминираните чужди движими вещи разпореждане, каквото може да извършва като собственик на вещите и е обективирал отношението си към тях като към свои, в резултат и на което поведение е станало невъзможно за „***“ООД Пловдив да възстанови владението си върху присвоените от дееца вещи.

 

            ДОКАЗАТЕЛСТВА:

 

            Гореописаната фактическа обстановка се установява от следните, събрани по делото доказателствени материали – от признанията по реда на чл.371 т.2 от НПК на подсъдимия, от писмените доказателства, от които първите се потвърждават, събрани на досъдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал, вкл. Протоколи за разпити на  свидетелите по делото, както и от извършената експертиза по делото, протоколи от извършени процесуално-следствени действия.         

Свидетелските показания са в логическа последователност, непротиворечиви помежду си, обективни, и в съвкупност с писмените доказателства, подкрепят изявлението на подсъдимия относно признаването на всички факти по обвинителния акт и водят на безспорна установеност на гореизложената фактическа обстановка.

В присъдата съдът кредитира заключението по назначената съдебнооценъчна експертиза, която установява, пазарната стойност на вещите по обвинението към момента на престъплението – а именно –124 бр. телескопични подпори към 28.06.2004 година са на обща стойност 2 992.25 лева.

 

При така установената по категоричен и безспорен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка съдът направи следните изводи -

 

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ:

 

            Подсъдимият А.Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.206, ал. 1 от НК.

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА, на 28.06.2004 г. в град Пловдив, противозаконно е присвоил чужди  - на „***” ООД гр. Пловдив, движими вещ – 124 бр. телескопични подпори на обща стойност 2 992,25 лева, които е владеел по Договор за наем на кофражно оборудване № 115/28.05.2004 г.

Това е така, защото инкриминираните вещи са собственост на пострадалото търговско дружество и са били във владение на подсъдимия по силата на посочения по-горе договор и беспорно е имал задължението да не ги отчуждава по какъвто и да е начин, а да  върне подпорите след изтичане на наемния срок. Но подс.Р. ги е присвоил и се е разпоредил впоследствие с тях.

 ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА, престъплението  подсъдимият е извършил  при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и е желаел настъпването на общественоопасните последици.

 

НАКАЗАНИЕ:

 

            При индивидуализиране на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, след преценка на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършване на деянието, и след като съобрази смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства,  и императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, съдът ако счете, че  подсъдимият е виновен, налага наказанието при условията на чл.55 вр.чл.2 ал.1 от НК, тъй като се касае за престъпление, извършено на 28/06/2004год. За престъплението по чл.206 ал.1  от НК е предвидено наказание до шест  години лишаване от свобода към момента на извършване на деянието съобразно чл.2 ал.1 от НК. Първата редакция на чл.373 ал.2 от НПК ДВ бр.27/2009г. предвижда налагане на наказанието по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК при условията на чл.55 от НК, когато няма алтернативни наказания, независимо от наличието или не на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността  обстоятелства.

Следва наказанието лишаване от свобода да бъде заменено с наказание глоба съгласно чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК - ДВ бр.92/2004г., тъй като не е предвиден минимум на наказанието лишаване от свобода. При това с оглед степента на обществена опасност на деянието и на дееца, признанието на вината и съжаление за извършеното, и като взе предвид подбудите за извършване на престъплението – нуждата от парични средства,  както и изминалия период от 10 години, т.е. единственото и най-подходящо и справедливо наказание като вид и параметри е глоба в размер на 500 лева.

По този начин и с това наказание съставът на съда, постановил присъдата, стигна до извода, че извършителят ще се поправи, ще въздейства в крайна сметка положително в неговото превъзпитание, както и ще попречи да извършва други престъпления, и ще осигури осъществяване целите на чл.36 от НК и е в унисон с разпоредбите относно реда и налагането на наказанието при разглеждане на делото по реда на чл.371 т.2 от НПК и сл.

 

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК следва подсъдимия А.Р. да заплати направените по делото разноски в размер на 105,00 лв.

 

            По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ТС