НОХД 35/2014 - Мотиви - 06-02-2014

Мотиви по Наказателно дело 35/2014г.

 

Мотиви към присъда по НОХД N 35/2014г. по описа на ПРС, ХІХ н.с.

Пловдивска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Т.Т.Т.  и същият е предаден на съд, за това че на 02.01.2014г. в гр.П. повторно след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление в немаловажен случай е отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр. туристически куфар марка „DARIN” на стойност 38 лева, съдържащ следните лични вещи: чифт дамски обувки с висок ток на стойност 37 лева, чифт маратонки марка „Адидас” на стойност 86 лева, 1 брой рокля без ръкави /червена нова/ на стойност 44 лева, 1 брой рокля с дълъг ръкав /черна/ на стойност 36 лева, 1 брой кожен клин на стойност 18 лева, 1 брой дамска блуза /с дълъг ръкав и прозрачен гръб/ на стойност 25 лева, 1 брой дамско бюстие с цип на стойност 18 лева, 1 брой текстилен клин /черен/ на стойност 22 лева, 1 брой дамска пижама от две части на стойност 18 лева, 1 брой хавлиена кърпа на стойност 13 лева, 1 брой несесер /червен/ на стойност 10 лева, 1 брой несесер /черен/ на стойност 19 лева, 1 брой дамски пръстен /тенеке/ на стойност 2 лева, 10 броя обеци неблагородни метали на стойност 30 лева, 1 брой гривна /тенеке/ на стойност 3 лева, 2 броя колиета от неблагородни метали на стойност 12 лева, 1 брой електрически сешоар марка „Еспирит” на стойност 13 лева, 1 брой спортен екип /сив от две части/ на стойност 13 лева, 3 чифта дамско бельо на стойност 10 лева, 1 брой зарядно устройство за мобилен телефон „Самсунг Галакси S3” на стойност 8 лева, всички вещи на обща стойност 475 лева и пари – сумата от 300 лева от владението на М.Я.М. от гр.П., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195 ал.1 т.7, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.28 ал.1 от НК.

По искане на подсъдимия и неговия защитник, съдът е допуснал предварително изслушване на страните по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК.

         В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението  и по отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимия да бъде наложено наказание, определено при условията на чл. 58 а от НК.

         Подсъдимият в съдебно заседание, призна вината си и декларира, че е желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване, както и че не оспорва фактическата обстановка, такава каквато е посочена в Обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства по посоченото в него. Моли  съда да му наложи по-ниско наказание.

         Адв. Й., моли съда да му наложи минимално наказание, определено при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б. Б от НК, като пледира за оправдаване на подзащитния му за квалификацията на деянието „повторност”, поради мотиви подробно изложени в съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

    ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият Т.Т.Т. е роден на *** ***., българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН: **********.

         На 02.01.2014г. около 16.30 часа пострадалата св. М.М. се прибирала към жилището си в гр.П, бул. „М.” № **, след като била извън града, за да празнува посрещането на Нова година. Със себе си М. носела куфар, съдържащ дрехи и други лични вещи, както и сумата от 300 лева, които били служебни пари. Св.М. работела като продавач-консултант във фирма „Аксесоари Пойнтс”, която има щанд в „МОЛ – Пловдив” и след приключване на работния ден на 31.12.2013г.  около 15.00 ч. М. взела оборота от 300 лева и заминала за Новогодишното празненство в с.Н. б.. След като на 02.01.2014г. се прибрала в гр.П., стигайки до квартирата си св.М. оставила куфара във входа на жилищния блок на партерната площадка, а след това отишла до находящ се в близост магазин за хранителни стоки. След като пазарувала в магазина св.М. се върнала след около 10 минути във входа на жилищния блок и установила, че куфарът не е на мястото, където го била оставила. Св.М. се обадила първо на съквартирантката си св.И. Г. и я попитала дали тя не е взела куфара, но последната й отвърнала отрицателно. Тогава св.М. тръгнала по етажите, за да разпита съседите дали не са виждали куфара й. В апартамент на първия етаж, където св.М. позвънила се чувало шум, но вратата не се отворила след нейното позвъняване. В същия апартамент живеел подс.Т.Т.. След това св.М. обиколила и други апартаменти в блока, като от разговорите със съседите не успяла да установи местонахождението на куфара си, поради което сигнализирала за случая органите на ІІІ РУП гр.П.. На място пристигнали полицейски служители от ІІІ РУП гр.П., които били посрещнати от св.М.. Полицейските служители тръгнали заедно със св.М., за да разпитат съседите за липсващия куфар. При позвъняване на апартамента, обитаван от подс.Т., същият отворил вратата и на поставените му въпроси отговорил, че не знае нищо за липсващ куфар, след което побързал да затвори вратата. Св.М. се обадила на приятеля си св.П. Г., с когото заедно празнували настъпването на Новата година и му съобщила за изчезването на куфара й. Св. П.Г. заедно с братовчед си св.К.Г. и св.К.К., дошли до дома на св.М., като последната им разказала за изчезването на куфара. Свидетелят П.Г., св.К.Г. и св.К. решили да наблюдават известно време района около жилищната кооперация, където живеела св.М.. За целта същите паркирали в близост автомобила на св.К., който тримата стояли и чакали развитие на ситуацията. Около 01.10 ч. на 03.01.2014г. пред входа на кооперацията на бул. „М.” № ** спрял таксиметров автомобил, в който пътувал св.А.Д., който познавал от по-рано подс.Т.. Пътувайки с таксито към посочения адрес св.Д. разговарял по телефона с подс.Т., който му споделил, че е намерил куфар и го помолил да не освобождава таксито. След пристигане на таксиметровия автомобил от входа излязъл подс.Т., носейки куфара на св.М., като с него бил и св.И.И., който около 20 часа отишъл на гости при подс.Т., който му споделил, че е намерил куфар във входа на жилищната кооперация. Подс.Т. се отправил към таксиметровия автомобил и помолил шофьора да отвори багажника, където сложил куфара. Всички тези действия на подс.Т. св.Д. и св.И. били наблюдавани от св. П.Г., св.К.Г. и св.К., които с автомобила препречили пътя на таксиметровия автомобил и задържали подс.Т., св.Д. и св.И., като също така извадили куфара на св.М. от багажника на таксиметровия автомобил и установили, че в него освен дрехи на св.М. има и боклуци – празни бутилки и други. Подс.Т. казал на св.П.Г., че ще върне всички други вещи на св.М., както и парите в куфара, за които твърдял, че са 150 лева. За случая св. П.Г., св.К.Г. и св.К. сигнализирали органите на ІІІ РУП гр.П., които пристигнали на място и задържали подс.Т.. На местопроизшествието бил извършен и оглед от дежурна оперотивно-следствена група при ІІІ РУП гр.П., при който бил иззет куфара, намерен в багажника на таксиметровия автомобил.

         В хода на разследването подс.Т. върнал липсващите от куфара дрехи на св.М., както и цялата парична сума в размер на 300 лева.

         Видно от заключението на изготвената стоково-оценъчна експертиза общата стойност на инкриминираните вещи възлиза на 475 лева.

Видно от приетата СОЕ става ясно, че стойността на инкриминираната вещ към момента на извършване на деянието е 80лв.

Съдът възприе и кредитира в присъдата си заключението на вещото лице, като изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област. Същото не се оспори от страните.

         За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.

         Гореописаната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали - от обясненията на подсъдимия, дадени в досъдебно производство и самопризнанията му, направени в съдебно заседание,  от свидетелските показания на свидетелите М., Г., Д., .И., Г., К. Г., К., дадени в досъдебното производство, които подкрепят направените самопризнания от подсъдимата и са събрани по реда, предвиден в НПК, както и от писмените доказателства, събрани на предварителното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал –    справка съдимост, характеристична справка, СОЕ.

От наличните по делото доказателствени материали, които безсъмнено подкрепят направените в съдебно заседание самопризнания от подсъдимата, по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството.

    Това е така, тъй като съдът напълно кредитира показанията на всички свидетели по делото, които се подкрепят изцяло от всички останали писмени доказателства. Аргументите за горното са, че същите са непротиворечиви, логични и последователни, изясняващи в различни аспекти, но ясно и подробно престъпната дейност на подсъдимия.

          В тази насока и при постановяване на присъдата си, съдът се ползва от самопризнанието на Т., което в контекста на гореобсъденото изцяло се подкрепи от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

        

         ОТ ПРАВНА СТРАНА

         При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка  Съдът зае  становище, че с деянието си  подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 194 ал.1 от НК, за това  че на 02.01.2014г. в гр.П. е отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр. туристически куфар марка „DARIN” на стойност 38 лева, съдържащ следните лични вещи: чифт дамски обувки с висок ток на стойност 37 лева, чифт маратонки марка „Адидас” на стойност 86 лева, 1 брой рокля без ръкави /червена нова/ на стойност 44 лева, 1 брой рокля с дълъг ръкав /черна/ на стойност 36 лева, 1 брой кожен клин на стойност 18 лева, 1 брой дамска блуза /с дълъг ръкав и прозрачен гръб/ на стойност 25 лева, 1 брой дамско бюстие с цип на стойност 18 лева, 1 брой текстилен клин /черен/ на стойност 22 лева, 1 брой дамска пижама от две части на стойност 18 лева, 1 брой хавлиена кърпа на стойност 13 лева, 1 брой несесер /червен/ на стойност 10 лева, 1 брой несесер /черен/ на стойност 19 лева, 1 брой дамски пръстен /тенеке/ на стойност 2 лева, 10 броя обеци неблагородни метали на стойност 30 лева, 1 брой гривна /тенеке/ на стойност 3 лева, 2 броя колиета от неблагородни метали на стойност 12 лева, 1 брой електрически сешоар марка „Еспирит” на стойност 13 лева, 1 брой спортен екип /сив от две части/ на стойност 13 лева, 3 чифта дамско бельо на стойност 10 лева, 1 брой зарядно устройство за мобилен телефон „Самсунг Галакси S3” на стойност 8 лева, всички вещи на обща стойност 475 лева и пари – сумата от 300 лева от владението на М.Я.М. от гр.П., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна  подсъд. Т. на инкриминираната дата в гр. П. е  изпълнил обективните съставомерни признаци на престъплението “кражба”. Той е отнел чужди движими вещи, установена по вид и стойност от доказателствата по делото, от владението на пострадалото лице, без неговото съгласие с намерение противозаконно да я  присвои.

Този извод следва както от самопризнанията на подсъдимия, така и от кредитираните свидетелски показания и писмените доказателства по делото.

         От заключението на оценителната експертиза е видно, че стойността на отнетите вещи е 775лева , която е значително малък размер. Настоящият съдебен състав намира, че случаят е маловажен предвид стойността на предмета на престъплението, поради което законът забранява то да бъде квалифицирано като извършено при условията на повторност – чл. 195,ал.1,т.7 от НК. Видно от посочените текстове на закона, кражбата е извършена при условията на повторност, само ако деянието не представлява маловажен случай. 

        Формалните критерии за повторността се съдържат в нормите на чл. 28 и чл. 30 от НК. Задължително условие, освен другите  предпоставки, е и двете кражби , както първата, за която лицето преди това да е осъдено, така и настоящата, да са немаловажни случаи. Дали случаят е маловажен, е правен извод, който следва да се основава на всички обстоятелства относно престъплението при съобразяване критериите, посочени в чл. 93, т.9 от НК.  В конкретния случай и в контекста на изложеното, процесното посегателство е такова с по-ниска степен на обществена опасност, последиците от него не са значителни, предметът на инкриминираното посегателство е в не голям размер. Предвид гореизложеното и деянието на подсъдимия не изпълва състава на чл. 195, ал.1, т.7, НК, вр. с чл. 28, ал.1 от НК , тъй като кражбата е маловажна по см. на чл. 93, т.9 от НК и следва да се приеме, че не е осъществена в условията на повторност от подсъдимия. В този смисъл подсъдимият бе оправдан по квалификацията на деянието за т. 7 на чл. 195, вр. с чл. 28, ал.1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено от Т. при форма на вина пряк умисъл като е съзнавал  общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. Това се установява, както от деятелността на подсъдимия, така и от направените самопризнания, които се подкрепят от всички свидетелски показания и други доказателства по делото.

          При индивидуализиране на наказанието за престъплението по чл. 194 ал.1 от НК , Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените самопризнания, тежкото му социално положение, проявеното разкаяние. Като отегчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени предишните осъждания на лицето, като се прецени, че настоящето деяние е осъществено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

В настоящия казус – производството е проведено и е приключило по съкратената процедура – предварително изслушване по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК, т.е. съобразявайки и разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК съдът наложи на подс. Т. наказание при условията на чл. 58 А вр. чл.55 ал.1 т.2 б. б  от НК – ПРОБАЦИЯ  в размер на ДВЕ ГОДИНИ , при следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител., както и включване в програма за обществено въздействие – „Формиране на умение за активно поведение на трудовия пазар.

Според преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което и  е справедливо.

Причините за извършване на престъплението са незачитане на личната собственост и  установените правила и норми за нейното опазване, както и в слабите  морално волеви задръжки на подсъдимия. 

Но основание чл. 59 от НК съдът приспадна от така наложеното на подсъдимия наказание пробация времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 03.01.2014г. като един ден задържане под стража се зачита за три дни пробация.

С оглед изхода на делото на основание чл. 189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 30лв.

         По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

              

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Х.П.