НОХД 34/2014 - Мотиви - 17-04-2014

Мотиви по Наказателно дело 34/2014г.

М О Т И В И

по НОХД № 34/2014 год. ПРС, Ін.с.

Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия Д.А.В.,  в това че 16.03.2012г. в гр. Пловдив като управител и представляващ търговско дружество – „ЕМБЛЕМА КОМЕРС” ЕООД, ЕИК: *******, в 30-дневен срок от спиране на плащанията по публично парично задължение, възникнало с ревизионен акт № 161000267/12.05.2010г., издаден от ТД НАП – Пловдив, за което е узнал с връчена му лично на 15.02.2012г. покана за доброволно изпълнение изх. № СБ04-1007-1/13.10.2010г., ревизионен акт № 131100877/10.06.2012г., издаден то ТД НАП – Пловдив, за който е узнал с връчена му лично на 15.02.2012г. покана за доброволно изпълнение изх. №  СБ02-5807-1/21.10.2011г. и справка-декларация по ЗДДС № 16001651462/14.01.2011г., за която е узнал с връчването му лично на 15.02.2012г. Постановление за налагане на обезпечителни  мерки с изх. № РД – 11-54/24.01.2011г., не е поискал от Окръжен съд – Пловдив да открие производство по несъстоятелност - престъпление по чл. 227Б, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението изцяло като предлага на дееца да се наложи наказание Глоба в максимален размер при условията на чл.54 от НК.

          Подс.Д.В., за когото делото се разглежда при условията на задочност, е дал подробни обяснения в досъдебна фаза в присъствието на защитник, признал фактите по обвинението, но намира, че от субективна страна не е осъществил състава на престъплението, тъй като не знаел, че извършеното представлява такова. Неговия защитник в пледоарията си споделя тезата на обвинението, че все пак престъплението е извършено, но настоява за Глоба в по-малък размер.

          Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

          Подсъдимият Д.А.В. е роден на ***г. в гр. Л., адресно регистриран в същия град, определя се като българин, български гражданин, неженен, с начално образование, осъждан, с ЕГН **********.

          Свид.И.А.П. бил собственик и управител на „Емблема Комерс „ЕООД, но на 28.05.2010г. била вписана промяна в собствеността и представителството на посоченото юридическо лице като нов собственик и управител станал подс.В.. Междувременно обаче течали ревизии на дружеството осъществявани от служители на ТД НАП Пловдив. Така на 12.05.10г. бил изготвен ревизионен акт № 161000267. В хода на ревизията така и не бил открит на посочените адреси за контакт представител на дружеството, не били представяни нужните документи и логично се стигнало до отказване на данъчен кредит по редица доставки. Самия ревизионен акт също не бил връчен на представител на дружеството, а по предвидения особен ред в ДОПК чрез залепяне на съобщение. По тази причина същия не бил и обжалван и влязъл в сила.

          Пак по гореописания начин през 2011г. била извършена друга ревизия, която приключила с ревизионен акт № 131100877/10.06.11г. с аналогични резултати. Връчването отново станало чрез залепяне на съобщение и пак при липса на обжалване ревизионния акт влязъл в сила. Било образувано производство за събиране на вземанията, в хода на което и със съдействието на органите на МВР на 15.02.12г. на подс.В. били връчени покани за доброволно изпълнение с № СБ04-1007-1/13.10.10г., № СБ02-5807-1821.10.11г. касаеща и справка –декларация №16001651462/14.01.11г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки № РД-11-54/24.01.11г. Едва тогава подс.В. реално научил за вменените на фирмата му задължения. Въпреки това той нито заплатил последните, нито пък се обърнал към ОС-Пловдив, за да бъде открито производство по несъстоятелност. Междувпрочем подсъдимия бил известен на органите на реда именно с факта, че „закупил” няколко фирми, в идентично финансово състояние като това на „Емблема Комерс”ЕООД-гр.П.

Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията на подс.Д.В. депозирани в хода на досъдебното производство в присъствие на защитник, прочетени и приобщени по  реда на чл.279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК, от показанията на разпитания в хода на съдебното производство свидетели, както и от събраните по делото писмени доказателства и протоколи за процесуално – следствени действия.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите като логични, непротиворечиви и съответстващи по между си и на останалия събран по делото доказателствен материал. На практика горното фактическо положение не се оспорва от самия подсъдим.

По делото е извършена и счетоводна експертиза от която е видно, че по ревизионен акт № 161000267/12.5.10г. задълженията възлизат на 885 935.19лв, по ревизионен акт № 131100877/10.06.11г. в размер на 331 981.78лв, а по СД по ЗДДС № 16001651462/14.01.11г. - 16.50лв. Задълженията по последната не били включени в никой от ревизионните актове, тъй като обхващала период извън този по възложените. Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като то е в съответствие с доказателствата по делото, не е оспорено от страните и е изготвено с нужните специални знания в областта.

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си /в случая под формата на бездействие/ подсъдимия Д.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на  престъплението по чл.  227б ал.2 вр с ал.1 от НК, за това че на 16.03.2012г. в гр. Пловдив като управител и представляващ търговско дружество – „ЕМБЛЕМА КОМЕРС” ЕООД, ЕИК: *******, в 30-дневен срок от спиране на плащанията по публично парично задължение, възникнало с ревизионен акт № 161000267/12.05.2010г., издаден от ТД НАП – Пловдив, за което е узнал с връчена му лично на 15.02.2012г. покана за доброволно изпълнение изх. № СБ04-1007-1/13.10.2010г., ревизионен акт № 131100877/10.06.2012г., издаден то ТД НАП – Пловдив, за който е узнал с връчена му лично на 15.02.2012г. покана за доброволно изпълнение изх. №  СБ02-5807-1/21.10.2011г. и справка-декларация по ЗДДС № 16001651462/14.01.2011г., за която е узнал с връчването му лично на 15.02.2012г. Постановление за налагане на обезпечителни  мерки с изх. № РД – 11-54/24.01.2011г., не е поискал от Окръжен съд – Пловдив да открие производство по несъстоятелност.

          От обективна страна -  с бездействието си подсъдимия е реализирали обективните признаци от състава на престъплението, тъй като след като срещу дружеството били издадени 2 бр.ревизионни актове, а и то само е подало СД по ЗДДС за м.12.10г., с които са вменени задължения на фирмата, тези актове са влязли в сила, а задълженията по тях не са изплатени и дори не е започнало изплащането им, то търговецът е изпаднал в неплатежоспособност по смисъла на чл.608 от ТЗ. След като задължението е станало безспорно, то в 30-дневен срок от узнаването за това подс.В. е следвало да се обърне към ОС-Пловдив за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като плащане не е имало.

          От субективна страна – престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Самото незнание на закона не го освобождава от задължението му, тъй като на първо място съществува необорима презумция, че всеки познава закона, а освен това същия е обнародван в ДВ и като лице извършващо определена дейност, която се основава на нормативни правила е следвало да полага грижа за това. Освен това той вече е осъждан по НОХД №30013/10г на РС Монтана за същото по вид престъпление извършено на 25.02.09г., като с влязла в сила присъда на 5.3.10г. му е наложено наказание от 6 месеца лишаване от свобода, отложено за изпълнение по реда на чл.66, ал.1 от НК. Така настоящото деяние дори се явява извършено в изпитателния срок на това осъждане, така че подс.В. следва да е бил наясно с това , че с бездействието си осъществява престъпния състав на чл.227бНК.

          С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия Д.В. престъпление, то настоящата инстанция намира, че на същия следва да бъде наложено наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, а именно Глоба. Изхождайки от обремененото му съдебно минало, включително за същото по вид престъпление и то в изпитателния срок на предходно осъждане,  то настоящата инстанция намира, че максимална глоба от 5000 лева съгласно нормата на чл.227б, ал.1 от НК ще постигне поправителен ефект по чл.36 НК. То е съобразено и с имущественото състояние на подсъдимия, за когото все пак има данни по делото че е работещ в чужбина и това всъщност е причината да не се явява в настоящото производство. Предишните осъждания обаче се явяват пречка за приложението на чл.78а, ал.1 от НК. От друга страна според настоящата инстанция налагане на наказание лишаване от свобода, каквато алтернатива предвижда нормата на чл.227б, ал.1 НК все пак предвижда би било прекомерно и би надхвърлило нуждите на наказателната репресия.

          Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред.

          Подбуди – користни.

На основание чл.189, ал.3 от НПК следва подсъдимият Д.А.В. да заплати направените по делото разноски в размер на 229 /двеста двадесет и девет/ лева по сметка на ВСС.

 

          По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Вярно с оригинала.

Секретар: К.Ч.