НОХД 252/2014 - Мотиви - 16-04-2014

Мотиви по Наказателно дело 252/2014г.

М О Т И В И

по НОХД №252/2014 год., ПРС - І н.с.

         Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия П.Т.Б. за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, буква Б от НК за това, че на 03.07.2013г. в гр.Пловдив при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужда движима вещ – заваръчен апарат „СО“, марка „КЕМП“ на стойност 1366 лв. от владението на А.И.К., без неговото съгласие с намерение противозаконно да го присвои.

Производството е по реда на чл.370 и сл. от НПК.

         Прокурорът поддържа повдигнатото срещу подсъдимия Б. обвинение изцяло. Предлага на същия да се наложи наказание около минимума определен за съответното престъпление при условията на чл.54 от НК.

По делото не е предявен граждански иск, не участва и частен обвинител.

Подсъдимият П.Б. признава вината си, както и обстоятелствата изложени в ОА по реда на чл.371, т.2 от  НПК. Лично и чрез своя защитник моли за възможно най-малко наказание.

         Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Подсъдимият П.Т.Б. е роден на *** ***. Той е българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.

         Подсъдимият Б. работел във фирма „***”ООД гр.Пловдив с управител свид.А.К.. Предмета на дейност на фирмата бил изработване на метални изделия. Базата й се намирала в гр.Пловдив на ул.”***” №***, където било работното място и на подсъдимия. В началото на м.07.13г. свид.Б., който не бил доволен от уменията на подсъдимия, го уведомил, че го освобождава от работа считано от 05.07.13г. На 03.07.13г. подс.Б. помолил свидетеля да му разреши същата вечер да преспи в базата на фирмата, тъй като тъща му била дошла на гости, а той не се разбирал с нея. Свид.К. отвърнал утвърдително и вечерта след като работниците си тръгнали, той заключил само офиса, а останалите помещения останали незаключени. Около 22.00ч подс.Б. взел от халето 1 бр. заваръчен апарат „СО”, марка КЕМП, който бил лична собственост на свид.К.. Сложил го в бял чувал и напуснал района на базата. На другата сутрин свид.К. заминал на морето, но в базата отишъл синът му – свид.Й.К.. Последният още с влизането забелязал липсата на заваръчния апарат, ето защо се обадил на баща си по телефон и го уведомил за горното. Това накарало свид.А.К. същия ден да се завърне в гр.Пловдив и след преглед на записите от охранителните камери в помещенията на фирмата, забелязал гореописаните действия на подс.Б. по отнемане на предмета на престъплението. Междувременно подсъдимия продал в кв.Изгрев на неустановено по делото лице електрожена за сумата от 80 лева.

         Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от самопризнанието на подсъдимия П.Т.Б. направено в съдебно заседание, с което потвърждава описаните факти, от показанията  на свидетелите депозирани в досъдебна фаза, както и приложени по делото писмени доказателства , протоколи за процесуално следствени действия и вещественото доказателство – запис от охранителна камера.

Съдът кредитира самопризнанието на подсъдимия и показанията на свидетелите като логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и съответстващи по между си и на останалия събран по делото доказателствен материал.

С експертното заключение на изготвената стоково-оценъчна експертиза е било установено, че стойността на отнетата от подс. Б. вещ е 1366лв.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимият П.Б. е осъществил състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1  б.”б” от НК за това, че на 03.07.2013г. в гр.Пловдив при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужда движима вещ – заваръчен апарат „СО“, марка „КЕМП“ на стойност 1366 лв. от владението на А.И.К., без неговото съгласие с намерение противозаконно да го присвои.

От обективна страна безспорно се установи, че с присвоително намерение /видно от последвалото разпореждане / подс.Б. е лишил пострадалия от фактическата власт върху инкириминираната вещ, и е установил своя такава. Същевременно същия е осъждан неколкократно, но от значение в случая са следните дела:

1. НОХД № ***/2007г. по описа на ПРС  е бил признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 195,ал.1 от НК, като му е било наложено наказание  10 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66,ал.1 от НК за срок от три години. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 15.03.2007г.

         2. По НОХД № ***/2008г. по описа на ПРС  е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.198, ал.1 НК, като му е било наложено наказание 9 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.  Съдебният акт е влязъл в сила на 29.05.09г. По реда на чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение и наказанието по горното дело. Определението е влязло в сила на 22.07.09г.

         3. По НОХД № ***/09г. е бил осъден за престъпление по чл.198, ал.1 от НК на 10 месеца лишаване от свобода. Наказанията по това дело и по НОХД № ***/09г. са били групирани като е наложено едно общо най-тежко наказание от 10 месеца лишаване от свобода, а определението е влязло в сила на 19.12.09г.

Посочените осъждания обуславят квалификацията на деянието предмет на настоящия обвинителен акт извършено от подс. Б. при условията на опасен рецидив съгласно чл.29, ал.1, б. “б” от НК. Очевидно е, че не са изтекли сроковете по чл.30 от НК от изтърпяването на наказанията по предходните осъждания.

От субективна страна подсъдимия е действал при пряк умисъл, като съзнавал настъпването на общественоопасните последици и е искал това. Същият сочи, че извършил горното като много добре съзнавал, че ще бъде заснет от камерите, но имал да получава неизплатено трудово възнаграждение и за това извършил деянието предмет на делото. Следва да се посочи обаче, че дори наистина да има да получава пари от работодателя си, то не това е начина, по който да реализира притезанието си. Извършеното по-горе представлява „кражба” по смисъла на посочената правна норма.

 С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия П.Б. престъпление, като се съобрази с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, Съдът намира, че наказанието на същия следва да се определи при условията на чл.54, ал.1 от НК. За престъплението по чл.196, ал.1, т.1 от НК е предвиден специален минимум на наказанието лишаване от свобода в размер от две години. Същевременно съгласно чл.58а, ал.1 от НК това наказание следва да се намали с 1/3, като подсъдимия бъде осъден да търпи наказание от  ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода. В настоящия казус то се явява най-справедливо и съответно на извършеното деяние. Досега същия е търпял минимални наказания лишаване от свобода, а и размера на причинените щети е относително не висок. Същият признава вината си още в хода на досъдебното производство, с което е съдействал за разкриване на деянието. Отегчаващи вината обстоятелства не са налице.

С оглед разпоредбата на чл.61, т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС същото следва да се търпи при първоначален “Строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

         На основание чл.59, ал.1 от НК следва да се приспадне времето през което подс. П.Б. е бил задържан по настоящото дело, а именно от 28.11.2013г. до влизане в сила на настоящата присъда. 

Вещественото доказателство по делото - СД диска находящ се в кориците на делото следва да се УНИЩОЖИ като вещ без стойност, след влизане в сила на настоящата присъда.

На основание чл.189, ал.3 от НПК следва подсъдимия П.Т.Б. да заплати сумата от 30 /тридесет/ лева по сметка на ВСС, представляващи разноски по делото за стоково – оценъчна експертиза.

Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред и неуважение към чуждата собственост.

Подбуди - користни.

         По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ДТ