НОХД 2310/2014 - Мотиви - 09-11-2015

 

 

                                               М  О Т И В И

 

         по НОХД № 2310/14 г.по описа на ПРС-24н.с

           Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против  - С.Т.Т. , ЕГН **********  за следните престъпления :  престъпление по чл.131 ал.1 т.2 пр.3 вр.с чл.130 ал.1 от НК, за това, че на 15.04.2012 г. в гр.Ч., като *** орган - ***** в „Териториална полиция" на група „Охранителна полиция" към РУ "Полиция" гр.*., по повод изпълнение на службата си, е причинил лека телесна повреда на Й.А.М., изразяваща се в кръвонасядания в областта на двете ушни миди, охлузна рана, покрита с кафеникава коричка в областта на кухината на лявата ушна мида (cavum conchae) и две кръвонасядания в областта на лявата странична повърхност на гръдния кош, причинили му временно разстройство на здравето, неопасно за живота, разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

престъпление по чл. 387 ал.1 пр.III и np.IV от НК. за това, че на 15.04.2012 г. в гр.*., в качеството си на ***** в „Териториална полиция" на група „Охранителна полиция" към РУ "Полиция" гр.Ч. е превишил властта си - нарушил е изискванията на чл.72 ал. 1 от ЗМВР -

Чл. 72. (1) При изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин:

1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;

2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган;

3. конвоиране на лице или при опит то да избяга, да посегне на своя живот или на живота и здравето на други лица;

4. (доп. - ДВ, бр. 98 от 2008 г.) оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, включително на контрольорите на Европейската комисия, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си;

5. нападения срещу граждани и полицейски органи;

6. освобождаване на заложници;

7. групови нарушения на обществения ред;

8. нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства;

9. освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от компетентен орган;

10.и т.4, т.13, т.70, т.77 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР:

т.4 - Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме;

т.13 - Държавният служител не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта;

т.70 - Държавният служител не подлага задържаните лица на изтезание, физическо или психическо насилие, нечовешко или унизително отношение;

т.77 - Държавният служител зачита правото на живот на всеки човек, като използва физическа сила, помощни средства или оръжие само в предвидените от закона случаи, при крайна необходимост в съответствие със степента на заплахата в конкретната ситуация и пропорционалност между използваната сила и защитаваният обществен интерес;

и не е изпълнил задълженията си по служба - не е изпълнил разпоредбите на т.9, т.21, т.22, т.23, т.67, т.69, т.72 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР-

т.9 - Държавният служител се отнася с уважение към всички представители на обществото;

т.21 - Държавният служител следва принципа, че всеки обвинен в престъпление се счита за невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда;

т.22 - Държавният служител, при изпълнение на професионалните си задължения, зачита правото на живот на всеки човек и неговото достойнство, като не извършва, провокира или толерира какъвто и да било акт на изтезание, нечовешко и унизително отношение или поведение;

т.23 - Държавният служител зачита правото на свобода и сигурност на личността, като ограничава това право само в законоустановените случаи и по законосъобразен начин;

т.67 - При отношенията си с правонарушителите държаният служител запазва неутрално поведение, като действа по начин, който не подлага под съмнение неговата обективност;

т.69 - Държавният служител носи отговорност за живота, здравето и спазването на правата на всяко задържано лице;

т.72 - Държавният служител защитава живота и здравето на всяко задържано лице, като при необходимост му осигурява възможност за оказване на медицинска помощ;

и от това са настъпили вредни последици, изразили се в нанасяне на телесни увреждания на Й.А.М. и уронване престижа на МВР.

 

В настоящото производство не е приет за съвместно разглеждане  граждански иск,нито е конституиран частен обвинител.     

         Представителят на Държавното обвинение поддържа частично повдигнатите обвинения, а именно поддържа единствено обвинението по чл.131 ал.1 т.2 пр.3 вр.с чл.130 ал.1 от НК  , като акцентира в пледоариите си върху него ,като не поддържа повдигнатото обвинение по чл. 387 ал.1 пр.III и np.IV от НК,предвид настъпилата промяна в закона и приложението на чл.2от НК.По отношение на подържаното обвинение ,счита същото за доказано от обективна и субективна страна ,като предлага на подсъдимия Т. да бъде определено наказание от шест месеца лишаване от свобода,което на основание чл.66 от НК бъде отложено с изпитателен срок от три години.

        Подсъдимият Т. в обясненията си не признава вината си ,като отрича да е извършвал вменените му във вина престъпления от страна на Държавното обвинение.Във връзка с   тях иска съдът да постанови  оправдателна присъда .Защитникът му адв.Е. е на същото становище,като в пренията посочва липсата на доказателства в подкрепа на обвинителната теза ,като поставя под съмнение периода на причиняване на  уврежданията на пострадалия,както и свидетелските показания  в подкрепа на тезата на пострадалия.

          Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

         ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

         Подсъдимият С.Т.Т. - роден на *** ***, живущ ***, б., български гражданин, с висше образование, работещ, женен, неосъждан.

С.Т.Т. работи като ** орган -***** в „Териториална полиция" на група „Охранителна полиция" към РУ "Полиция" гр.*..

Пострадалият Й.А. на 14.04.2012 г., се прибрал от Гърция в България за Великден. За престоя си в България отседнал при приятелката си - св.Н.Н.С..  Последната живеела заедно с родителите си -Т. и И. ***.

На 14.04.2012 г. вечерта  на гости на двамата дошли техни познати -свидетелите Т.П.В. и С.Й.В.. На събирането  употребили алкохол и стояли до късно,тогава св.М. и св.В. се разбрали, че на следващата сутрин ще отидат да вземат агне за предстоящия празник Великден.

На 15.04.2012 г., към 07:10 - 07:15 часа, св.В. отишъл в дома на св.С. и заедно със св.М. тръгнали да купуват агне. За целта ползвали автомобил „Фолксваген Голф" с ДК № *****,който  управлявал от св.М.. Наложило се   да заредят автомобила с гориво.М. разполагал единствено с евро ,и понеже нямало къде ги обменят, св.В. предложил да отидат до бензиностанцията на „Петрол".  Бензиностанцията се намирала в близост до гробищния парк на града .В. познавал управителката  и В.  предположил, че  може да им разреши да заплатят с евро. двамата тръгнали към бензиностанцията с описания по-горе  автомобил,управляван от М..При пристигането им  на място,на смяна била св.Г.Г.Т..

Свидетелят В. поискал от Т. да им зареди колата за 20 евро,като св.М. седял в автомобила. Т. отказала да зареди гориво с евро ,като тогава св.В. се обадил на съпругата си.Последната  се обадила на св.Р.С./** на бензиностанцията/, като последната обещала, че ще се обади по телефона на св.Т. за да им зареди автомобила с гориво.

Освен св.Т. в бензиностанцията бил и св.Н.М., служител, чиято смяна била свършила. Свидетелят Н.М. бил в сградата на бензиностанцията ,но  не разбрал, че има проблем  с двамата мъже, които били спрели за зареждане на автомобила и колегата му св.Т.. Това ,което възприел, е докато разговаряла Т. ръкомахала,но тъй като било типично за нея ,не обърнал внимание.Като се върнала обратно в бензиностанцията Т. споделила на М.,че не е заредила,тъй като искат да зареждат с евро , а също така му  споделила,че са я обиждали .Била притеснена от този факт и натиснала бутона,за да дойде полиция.След това на телефона на М. се обадила Р.С. –** на бензиностанцията ,като му казала да зареди автомобила с гориво,а тя щяла да донесе български пари  после.Обяснила също така,че единия от мъжете в колата бил братовчед на мъжа й.М. излязъл и заредил въпросната кола с гориво.Докато М. зареждал автомобила с гориво на бензиностанцията пристигнал патрулен автомобил на РУ "Полиция" гр.*..А , именно **- А.И.А. и И.В.М..

 След като провели разговор със св.Т.,двамата полицейски служители възприели, че видимо св.Й.М. бил алкохолно повлиян и тъй като междувременно той потеглил го спрели на изхода на бензиностанцията.Повикали  за съдействие служители на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр.Ч. за да извършат проба с техническо средство „Дрегер", с какъвто те не разполагали.  Там пристигнали  полицейските служители -Н.С.С. и Н.И.Б.. Те изпробвали  водачът на лекия автомобил Й.М. за наличие на алкохол в издишалия от него въздух с техническо средство, което отчело 1,8 промила. Съставен  му бил  акт за установяване на административно нарушение и бил отведен в районното управление за изясняване на случая и задържан за срок от 24 часа на основание чл.63 от ЗМВР. При отвеждането на св.Й.М. с патрулния автомобил в полицейското управление, всички свидетели са категорични в показанията си, че по същият не е имало никакви видими наранявания и кървящи рани.В полицейското управление  полицейски служител – Б.  лично попълнил при довеждането на св.Й.М. декларацията по чл.14 ал.2.Същата се отразява и  здравословното състояние на лицето към момента на задържането,както и се отразява  дали същия  желае лекарски преглед при приемане в ареста и съответно при напускането му. Свидетелят Й.М. заявил, че не желае медицински преглед при постъпване и при напускане, поради което се е подписал срещу тази графа.

 М. бил заключен в килия № 1 в арестното помещение, като този ден дежурен пост бил св.Т.И.С., който лично направил обиск на М.  и след това го затворил в арестното помещение.

В килията имало мониторна камера, като наблюдението се извършвало в стая при оперативния дежурен за деня св.А.П.Д..Денят бил почивен и в полицейското управление имало само дежурни.  Във връзка със сигнал за друго престъпление от оперативния дежурен, св.Д., бил сформирана дежурна оперативна група .В нея били  подсъдимият С.Т.Т. - ***, св.Х.Д.Т. -** ,както и Т.И.И. – **. Те посетили произшествието, за което били повикани. След като приключили с необходимите действия, всички се върнали в управлението.  Т.И. се качил до кабинета си, който бил на *-тия етаж, оформил документите си, след което си тръгнал. При пристигането на подс.Т. в управлението, по телефона му се обадила св.Т. и му разказала какво се е случило. За цитираното има по делото разпечатка  за проведените разговори от телефон № ***** - ползван от  С.Т. и тел.№ ***** - ползван от съпругата му - св.Г.Т.. За периода 10:12:20 часа - 11:00:11 часа двамата провели два разговора.Като това е и времето ,в която Т. се намирал в полицейското управление.Съгласно справката на Началника на РУП-*. ,Т. бил там от 08.30 до 11.30ч на 15.04.2012г., а това не се отрича и от самия него.В килията ,която бил задържан Й.М. влязъл подсъдимия Т. накарал го да стане прав ,при което започнал да му нанася удари в областта на главата и лявото ухо. От  ударите свидетеля паднал на земята, но  подсъдимият продължил да му нанася удари по тялото.  Натиснал го на леглото и му казал повече да не занимава с жена му ,като на въпроса коя е жена му , уточнил „жената на която си правил проблеми на бензиностанцията“ .След това подсъдимият излязъл от арестното помещение. Във връзка с получените увреждания и поради кръвотечение от лявото ухо ,М. потърсил помощ от дежурния на пост № 1 ** служител - св.С..Поискал да бъде прегледан от лекар ,но С. му отказал.Предложил му да се измие,но пострадалия отказал нарочно.Вечерта около 19.00ч.се сменили двете смени, а именно дежурните на първи пост,като смяната поел А.Р.,а  ** Д. бил заменен от П.Д.. Сутринта на  16.04.2012 г.,  Й.М. бил освободен от ареста в 06:15 часа. При освобождаването му, ** по това време - Д., вписал само датата на освобождаването му. В неговите задължения било да попълни и информацията дали лицето желае преглед при освобождаването му в Декларация по чл.14 ал.2 ,но това вече било направено при задържането на лицето от св.Б..

При излизането му от ареста,М. бил облечен с бяла риза по която имало следи от кръв,  но никой не го е попитал за това. След освобождаването му от арестното помещение М. се прибрал непосредствено  в дома на приятелката си-Н.С. .Там външния му вид ,а именно –кръвта по ризата и ухото били възприети от приятелката му Н.С.,родителите й  и В. и В.. Описват, че св.Й.М. бил целия в кръв в областта на лицето, която била засъхнала по дрехите, а в последствие той показал на свидетелите С., В. и В. следите от ударите по тялото си. За това какво се е случило Й.М.  споделил пред приятелите си, че  докато бил в арестното помещение в полицейското управление е бил бит  от мъж,който  заявил, че е ** на жената работеща на бензиностанцията, където на 15.04.2012 г. заредили гориво.След като се измил и преоблякъл и си починал пострадалия тръгнал от Ч. за гр.С.,където решил да се освидетелства,тъй като имал опасения ,че в Ч. няма да му обърнат внимание и ще потулят случая.В С. бил освидетелстван от д-р Ч. ,специалист по съдебна медицина,обслужващ С. и Я. област.За освидетелстването издал на Й.М. СМУ №167/2012г. от дата 16.04.2012г.при което били установени обективно-кръвонасядания в областта на двете ушни миди,охлузна рана покрита с кафеникава коричка в областта на кухината на лявата ушна мида и две кръвонасядания в лявата странична повърхност на гръдния кош.Същите били преценени ,като „временно разстройство на здравето ,неопасно за живота“.На 17.04.2012г. св.М., придобил качеството на обвиняем ,тъй като бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343б ал.1 от НК.В разпита си пред дознателя ,същия описва случилото се подробно,описва лицето което го е извършило ,както по външни белези ,така и поименно.За тези действия завежда и жалба пред РП-*..

В последствие ,след като Началника на РУ“П“-*.  узнава за случая   по повод  получена призовка за връчване на С. Т. *** ,той уведомява „Човешки ресурси“ при ОД на МВР-Стара Загора, както и Директора на ОД на МВР-Стара Загора.Като е издадена Заповед за образуване на дисциплинарно производство  по чл.230 ал.1 от ЗМВР  срещу държавен служител при ОД на МВР-Стара Загора, а именно спрямо С.Т.Т. и е определена Комисия ,която да работи по случая.Във връзка със същата е дадено становище от Комисията, а впоследствие  и издадена Заповед за налагане на дисциплинарно наказание на С.Т.Т.  с рег.№ *** от 15.04.2013г. от Директора на ОД на МВР-Стара Загора ,като му е наложено дисциплинарно наказание“порицание“  за срок от една година .

Видно от заключението на назначената съдебномедицинска експертиза по досъдебното производство е установено че при възникналия инцидент на 15.04.2012 г. в РУ "Полиция" гр.*., на Й.М. е било причинено кръвонасядания в областта на двете ушни миди, охлузна рана, покрита с кафеникава коричка в областта на кухината на лявата ушна мида и две кръвонасядания в областта на лявата странична повърхност на гръдния кош. Същите съвкупно са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди, тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са били получени вследствие на нанасяне на удари с такива предмети в областта на травмираните области на тялото, в областта на двете уши и лявата половина на гръдния кош. В този смисъл същите добре съвпадат да са били получени по начин и време, както съобщава самия пострадал в показанията си.

В заключението си вещото лице е дало заключение, че описаната коричка покриваща раната в областта на лявата ушна мида, за да се образува са необходими средно 24 часа /най-малко 12 часа, средно 24 часа, понякога и 48 часа/, което изключва вероятността нараняването на М. да е станало във времето, след напускане на сградата на полицията, което в 06,15 часа на 16.04.2012 г. и до явяването му пред съдебния лекар в 13,26 часа на същата дата.

 Назначена и изготвена съдебно графологична експертиза ,съгласно която  ръкописният текст, изписан в полетата за данни на Декларация с посочена дата 15.04.2012 г. от лицето Й.А.М. - оригинал - е изпълнен от лицето Н.И.Б..

В досъдебното производство има присъединени писмени доказателства,разпечатки от мобилни оператори,материалите по БП  №154 от 2012г  на РУ“П“-*..

В хода на съдебното разглеждане на делото бяха приобщени следните писмени доказателства-справка от ОД на МВР-Стара Загора относно наложените на Т. дисциплинарни производства и съответно награди по отношение на  същия,писмено изложение от д-р Ч.  заедно със заверено  извлечение от амбулаторната  книга от дата 19.03.2011г до 27.06.2013г., постъпило по делото,писмена информация от ОД на МВР-Стара Загора РУП-*. за водените книги и регистри и извлечения от тях,заверено копие от  дисциплинарната преписката водена срещу С.Т..

 

 ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

За да постанови присъдата си ,съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка. Същата според съда се доказа  от следните доказателства – от показанията на свидетелите – Й.М., напълно подкрепени от показанията на Н.С.,Т. А.,И.А.,Т.В. и С.В.,съвпадащи си в пълнота със заключението на СМУ,СМЕ ,както и от показанията на св.Н.М. и Р.С. ,частично от обясненията на подс.Т. и неговите колеги ** служители от РУ“П“-*. ,справка за съдимост ,съдебно –медицинска и графологическа експертиза ,писмени справки от мобилни оператори,от д-р Ч. ,от ОД на МВР-Стара Загора и РП“У“-*. ,дисциплинарна преписка водена срещу Т. ,всички писмени доказателства  прочетени на основание чл.283от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал .Действително съществува голям противовес  между отделните версии тази на подсъдимият и неговите колеги, и тази на пострадалия .Но съдът счита ,че това се дължи на разминаващите се интереси между тях. Докато подс.Т. се стреми да прикрие извършеното от него с цел да оневини себе си ,подкрепен от колегите си  ,то  пострадалия М.  хронологично ,ясно ,точно и последователно подкрепен от обективни факти,каквито са свидетелски показания и експертизи по делото обрисува случилото се ,без да познава предварително Т.,да има конфликт с него или някакви други подбуди и мотив спрямо личността му. Затова съдът по -надолу ще обсъди ,в коя част и кои свидетелски показания възприема и съответно до каква степен възприема и кредитира и обясненията на  подсъдимия.Като настоящият съд  е длъжен да обсъди всички по отделно, а именно:

           Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на  свидетелите- Й.М.,Н.С.,Т.А.,И.А.,Т.В. и С.В. като обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал. Като  ползва същите и се позовава на тях при постановяване на крайния съдебен акт.

Съдът възприема напълно като добросъвестни показанията на свидетеля Й.М..Тези гласни доказателствени средства са източник на преки доказателства ,като свидетеля Й.М. се явява пряк очевидец на инкриминираната деятелност.В настоящето дело същия се явява пострадал и като такъв показанията му от една страна са източник на доказателства , а от друга са средство за защита на правата му ,които са накърнени от престъплението.В тази връзка и подлагайки ги на анализ ,показанията на М. са напълно последователни   ,подредени,логични и от същите не може да се направят изводи  или да има основание да се счита,че  Й.М. е заинтересован да навреди по някакъв начин на подсъдимия .Това е така ,тъй като е безспорен факта ,че пострадалия не се познава предварително с подсъдимия, не е от същото населено място,няма конфликт между него и подсъдимия,както и пострадалият няма предварително информация ,че жената ,която  е обслужвала него и приятеля му на бензиностацията сутринта на 15.04.2012г., има съпруг -**и че това именно е С.Т..В показанията си М.  убедително  и правдиво описва фактологията по делото,от случката на бензиностанцията ,през задържането му в РУ“П“-*. ,конкретната деятелност на Т.-неговото поведение,ударите ,които му е нанесъл,думите ,които е употребил,описва твърде добре  външния му вид,което напълно съвпада с това на подсъдимия  ,твърди ,че полицейските служители на дежурството са   отказала да му бъде оказана медицинска помощ .Дава показания за освобождаването му от РУ“П“-Ч. ,кой и как го е възприел след като е пристигнал в дома на Н.С. , прегледа ,който му е извършен от  съдебен лекар в гр. С.. Мотивацията за това защо е посетил именно лекар от гр.С. ,а не такъв в гр. Ч..Последното се явява напълно естествено и небудещо съмнение /противно на тезата  на защитата /,тъй като след случилото му се в РУ“П“-*. ,няма как да разчита на безпристрастност и обективност при посещение на  лекар в същия град .Тази мотивация е житейски оправдана и не повлиява по никакъв начин на  цененето на  показанията  на Й.М. и възприемането на същите от съда,както и не поставя под съмнение  взетото решение на М. ***,а не повлиява  и на истинността на  издаденото СМУ.Несъстоятелен се явява опита на защитата да хвърли съмнение относно начина на издаване на СМУ  и по този начин да обори същото .Видно от страницата в  амбулаторната  книга на д-р Т. Ч. от 16.04.2012г.  под № 168 е записан Й.А.М.,видно на същия е издадено СМУ №167 от същата дата и година,а впоследствие в писмено становище от д-р Ч. е направено уточнение за  начина и реда на провеждането на прегледите. Видно от самото СМУ с посочени № и дата, също по идентичен начин е възпроизведена фактологията от дата 15.04.2012г. от страна на пострадалия М. пред д-р Ч.  и по конкретно къде и какви удари са му нанесени ,както и от кого.Тази праволинейност няма как да не направи впечатление,последвала и при разпита на 17.04.2012г. пред ** Т. *** по досъдебно производство №154 /12г. .Там  в качеството си на обвиняем М. е дал описание на лицето ,което му е нанесло удари,посочил е думите които е употребил същия  ,което отново затвърждава безпристрастността ,логичността и непротиворечивостта на показанията му.Важно е да се отбележи,че  показанията му не само не са вътрешно противоречиви, но и не си противоречат с останалия доказателствен материал, а именно кореспондират си изцяло с показанията на Т. и С.  В.,И. и Т.  А. и Н.С., свидетелите ,които са възприели следите от побоя върху тялото и дрехите му непосредствено след освобождаването му от РУ“П“-*.. Съвпадат си и със свидетелските показания на св.Н.М.,досежно липсата на увреждания на тялото на пострадалия към момента на посещение на бензиностанцията,а относно този факт се подкрепят и от останалия доказателствен материал ,съдържащ се в разпитите на ** служители-С., С., Б. ,А. ,М. ,които са го възприели преди постъпването му в РУ“П“-*..Налице е и  пълно съвпадение между даденото описание от пострадалия  на насените удари и съответните на това получени телесни  увреждания, обективно отразени както в СМУ ,така и съдебно-медицинската експертиза.Като е описано категорично , а и в съдебно заседание е потвърдено,че поради вида на уврежданията и получената коричка ,то за образуването на последната са необходими средно 24 часа,съответно най-малко 12 часа , а понякога и 48 часа.Като е невъзможно уврежданията да са получени за времето от 06.15ч до 13.26ч на 16.04.2012г.А в същото време е доказано категорично и безспорно ,че при задържането на Й.М. по същия е нямало следи от кръв,увреждания или наранявания от друго естество.В този смисъл така обсъдените показания се явяват обективни относно времето -15.04.2012г,мястото  и механизма на причиняването на телесната повреда ,както и относно автора на причиняването й.Съдът ги възприема в цялост ,като ги е съпоставил с останалия доказателствен материал и ги ползва изцяло при постановяване на крайния съдебен акт.Поради неспомняне на определен факт от пострадалия ,бяха прочетени на основание чл.281ал.5 вр.ал.1т.2 от НПК показанията на М. дадени на  16.08.2012г. на л.56 гръб от досъдебното производство пред следовател,досежно обстоятелството дали при напускането на полицейското управление същия е бил наметнат с горнище.Искане за прочитането им в тази част беше направено от защитата.Позицията на свидетеля М. е ,че не си спомня това обстоятелство,като според съда това неспомняне не променя направеното по-горе обсъждане на  неговите показания.Изтеклото време може да доведе до неспомнянето на определено обстоятелство,като това е по отношение на един детайл в показанията на М., но не и досежно цялостните му  показания,поради което и не само не буди съмнение,но  е  логично и нормално.

Защитата развива становище ,че показанията на св.Й.М. са недостоверни ,тъй като в противовес с тях са показанията на ** служители,както и поради факта,че същия е имал качество на обвиняем и това е достатъчно да дискредитира показанията му.Това би било вярно ,ако показанията на пострадалия не се подкрепят от други обективни доказателства,какъвто обаче не е конкретния случай.Както по-горе беше обсъдено показанията му са праволинейни,точни , хронологични,без данни за предубеденост и личен мотив за изопачаване.Съвпадат си както с посочените по-горе свидетелски показания,така и със СМУ ,СМЕ ,което в достатъчна степен убеждава съда в тяхната достоверност.На следващо място към настоящото дело същия е в качеството на свидетел и пострадал,като качеството му на обвиняем по друго производство пред РП-Ч. и РС-Ч. ,не се оспорва от съда,но същото не е определящо за качеството на показанията и за тяхната правдивост.

Следващата група свидетели това са - Т. и С. В.,Т. и И. А. и Н.С..Това са хората ,които са възприели както непосредствено преди задържането състоянието на М./С. , Т. и С. В./,така и непосредствено след излизането от полицейското управление/Т. и С. В.,Н.С. ,Т. и И. А./.Като техните показания са напълно праволинейни още от досъдебното производство,като съвпадат с показанията на М., досежно обстоятелството,че при постъпването на същия в РУ“П“-*. по тялото и дрехите на М. не е имало следи от увреждания,а такива са установили непосредствено след излизането му от полицейския участък,като описват идентично същите по кои части на тялото са били и от какво естество.Техните показания съвпадат и с това какво точно им е споделил М., непосредствено след излизането от полицията за това кой ,как и къде му у нанесъл същите         ,което пък съвпада както с неговите показания,така и с отразеното в СМУ и СМЕ.По отношение на тези свидетели няма никакви съмнения за предубеденост,неистинност на показанията или стремеж за преиначаването на възприетото.Показанията им отново преценени на останалия фон са вътрешно непротиворечи и съвпадащи си помежду си.Не е налице от тяхна стана предубеденост спрямо Т. и семейството му,което  съвпада и с обясненията  на Т. в тази му  част.Налице и е съвпадение между показанията на С. и подс.Т. относно нейните посещения в РУ“П“ *. на 15.04.2012г ,както и обстоятелството,че е занесла храна на задържания,което пък не съвпада с показанията на Д. досежно това обстоятелство,но съдът ще ги обсъди по надолу.В този смисъл тези показания са в пълен унисон помежду си,кореспондират с останалия доказателствен материал ,затова и съда им дава вяра и не ги подлага под съмнение .Отново на основание чл.281ал.4вр.ал.1т.5 от НПК са прочетени показанията на св.Т.В.,относно обстоятелството дал ли е горнище на М. .Същият потвърди,че е забравил това обстоятелство,но тъй като е било вписано при първоначалните му показания е било именно така.Отново е налице неспомняне на детайл от обстоятелствата ,които е възприел,но това не рефлектира нито върху достоверността на показанията му ,нито върху установената по делото фактическа обстановка.Това е така ,тъй като не е налице умишлено неспомняне или такова с цел прикриване на даден факт , а естествено забравяне на даден факт.Макар и живееща на семейни начала с пострадалия-свидетеля Н.С. също дава показания ,които напълно точно ,ясно ,правдиво описват възприетото от нея,като в същите няма опит  и цел да пресъздаде фактите неточно ,предубедено.Няма и такъв мотив .Напротив показанията й  допринасят за изясняване на фактическата обстановка и максимално точно дават описание на същата.Тоест така изброените свидетелски показания са такива по релевантни факти ,които подлежат на доказване по делото и по обективен начин пресъздават фактите,оценени са както помежду им ,така и в сравнение с останалия доказателствен материал и са напълно достоверни.

           Макар и частично релевантни за конкретния казус да се явяват показанията на свидетелите Р.С. и Н.М.,то те следва да бъдат обсъдени от съда.Показанията им касаят предхождащи събития преди задържането на М. ***,както и повода за същите.Като св.С. единствено може да свидетелства за повода на възникналия спор на бензиностанцията, а именно зареждане на гориво и желание за заплащане с евро вместо с лева,по който факт по настоящето дело не се спори и в този смисъл нейните показания са ясни и точни ,като съвпадат в тази им част с показанията на М.,В. и В..Свидетелят Н.М.,също е възприел случващото се косвено ,от разстояние,но и неговите показания са ясни за причината на конфликта,за поведението на Т.,както и за факта,че същата е сигнализирала полицията,за пристигането на патрул на място.Всичко това е ясно и не се оспорва от страните ,като факт.Показанията на свидетеля М. допринасят за това,че същия не е възприел по тялото и дрехите  на водача на лекия автомобил, а именно Й.М. да е имало наранявания или следи от подобни.В показанията си същия не употребява имена на лицата,тъй като не познава и двамата , а ги описва като единият Т., а другия „мършавия“,което отговаря на външния им вид, а именно ,че спрямо Т.  телосложението на  Й.М. е по-слабо.За последното съдът също придоби   визуални впечатления от разпитите им в съдебни заседания.И двамата свидетели са узнали от Г.Т. ,че била обиждана от водача на колата,поради което и е сигнализирала полицията.В този им смисъл и досежно възприетото съдът преценява показанията им като обективни и съвпадащи си с останалия доказателствен материал по делото.

         На оценка по делото подлежат и показанията на полицейските служители и същите се явяват от значение за изясняване на фактическата обстановка  и авторството на деянието .Първите ,които ще бъдат обсъдени това са показанията на Б.,С.,М. и А..Във връзка с подаден паник бутон е посетена бензиностанция на „Петрол“ в  гр.Ч. в близост до гробищния парк.На място били изпратени полицейски служители  М. и А..Първи възприели  ситуацията ,като и двамата са категорични,че по дрехите и тялото на водача на лекия автомобил не е имало наранявания,а единствено е установено,че същия е в нетрезво състояние,както и са единодушни, че предварително не познават същия .В показанията си твърдят,че за да бъде изпробван с техническо средство са поискали да им бъде изпратен екип в тази връзка.На място пристигнали С. и Б.,които изпробвали водача-Й.М. и установили с техническо средство наличие на алкохол в кръвта.От там отвели лицето в РУ“П“-*..АУАН е съставен от С., а Б. подготвил заповедта за задържане ,както и попълнил декларацията по чл.14 ал.2 ,като в същата попълнил  на 15.04.2012г.,че задържаното лице М. не желае лекарски преглед при освобождаването му.Също не са възприели особености по външността му свързани с наранявания .Показанията на тези свидетели са ясни, точни и напълно се възприемат от съда ,тъй като правдоподобно описват всеки елемент от своите наблюдения .Възприемат се  от съда и в останалата им част,а именно досежно обстоятелството ,че М. и А. след това са посетили непосредствено и други инциденти ,при които е бил и подсъдимия Т..Тоест не е възможно да са били разпитвани по случая пред дознател именно в този промеждутък от време.Като това ще бъде обсъдено понататък от съда.Изводът ,който се налага е ,че показанията на тези свидетели няма никакво основание да не бъдат възприети от съда,с изключение на показанията на св.Б. в частта, която същия твърди ,че няма пречка Декларацията в т.5.1 от Приложение №1 да бъде попълнена изцяло  към момента на задържане на лицето. Съгласно Инструкция №IЗ-1711 от 15.09.2009г.за оборудването на помещенията за настаняване на задържани  лица в структурите на МВР и реда в тях в посочения чл.14 има няколко хипотези.Като основната е ,че тази Декларация се попълва от задържаното лице и само при неграмотност и  когато лицето не е в състояние да попълни само същата ,се попълва от служител,когато задържаното лице диктува и тези действия стават пред свидетел,който потвърждава истинността им с подписа си.Като изрично това е неразделна част от самата Декларация.Първо не е налице в конкретния случай тази хипотеза ,никъде в Декларацията няма подобно отбелязване  ,че М. е неграмотен или пък не е в състояние да я попълни,липсва и подписа на свидетел ,който да удостовери тази истинност.Не на последно място няма как предварително на дата 15.04.2012г./тоест при самото задържане/ да бъде попълнена графа т.5.1 ,касаеща лекарски преглед при освобождаването ,при положение ,че това предстои. В тази част Декларацията се попълва в деня на освобождаването на лицето от полицейския служител ,който е на смяна към датата на освобождаване и следва да подготви тези документи .А,не се изготвя и попълва при задържането на лицето.Ето защо в тази  част показанията  му не отговорят на обективните факти,както и на неговите задължения ,които в случая не са изпълнени съобразно посочената Инструкция.

         Разпитан по настоящето дело като свидетел е и Началника на РУ“П“-*. –Г.Г..Същият описва задълженията на отделните дежурни и постове,както и дава описание на арестното помещение в РУ“П“ –*., към 2012година ,както и посочва в показанията си  наличието на камера в това помещение, която се възпроизвежда на монитор при дежурния .Досежно видимостта твърди,че не може да се види нищо ,ако лампата при задържания не е пусната ,а и че техниката е била със слаби параметри.От датата  15.04.2012г.няма съхранен запис ,тъй като след като минат два –три дни  записа се изтривал.В показанията си твърди,че е участвал в комисия ,която е следвало да даде становище по случая.Като заключението им било,че Т. е станал причина да бъде уронен престижа на МВР ,поради което и му определили наказание-порицание.На директните въпроси ,които в качеството си на Началник ,задал  към Т.,същия отговорил ,че не е извършил нищо , а му правят номер.За пръв път разбрал за случая,след като била изпратена призовка от Пловдив за явяване на С.Т. за разпит,тоест видно от материалите по делото това се е случило края на 2012г.Така обсъдени показанията на Г. са косвени ,тъй като същия не е свидетел-очевидец , а описва принципно начина на работа и резултата от проверката.Показанията му се възприемат ,тъй като съдържат релевантни факти към предмета на доказване , а именно –за арестното помещение,задълженията на дежурния от първи пост,за начина на работа на камерата ,както и за реакцията на Т. и на Т..В тази връзка на показанията му съдът дава вяра и ги ползва при постановяване на крайния си съдебен акт.

               Другата основна и важна група свидетели ,това са  **служители-С.,Р.,Д.,Д. ,Т. и И..На техните показания защитата иска  съда да  обърне сериозно внимание ,да не се подценяват показанията им само,защото са колеги на подсъдимия, а  да бъдат ценени като достоверни и правдиви.На друго становище е представителят на Държавното обвинение,който счита тези техни показания за противоречиви,неточни,като счита  че във връзка с изпълнение на задълженията им са извършени редица нарушения.След внимателния им прочит и преценка от съда ,както и при сравнение с останалия доказателствен материал ,както и помежду им съдът счита ,че показанията на част от  тези лица могат да бъдат възприети частично- а именно показанията на  С.,Д.,Д. и Р. и напълно на свидетеля И.. На първо място съдът ще обсъди показанията на свидетеля И.. Същият описва защо е бил на 15.04.2012г. в РУ“П“-*.,както и че е посетил заедно с Т. и колеги произшествие,тъй като са били дежурни.След приключване на случая и оформяне на документите,същият е напуснал РУ“П“*..Не  е наясно ,че в този ден е имало  задържано лице,тъй като това не влиза в задълженията му.Няма представа дали и кога Т. *** ,но е категоричен ,че е бил там,но това не е сред спорните обстоятелства по делото.В този смисъл ,макар и косвени по отношение на предмета на доказване неговите показания са правдоподобни ,ясни и обективни и се кредитират от съда.По отношение на останалите свидетелски показания , а именно тези на  С., Д., Д. и Р. действително са налице противоречия ,както и волни или неволни неспомняния на факти , също и разминавания,дори с обясненията на подсъдимия Т..Съдът кредитира показанията им в частта ,в която посочват своите задължения,периода в който работят в полицията ,както и отношенията които имат с Т., а именно добри колегиални и приятелски такива.Ясни са и показанията им досежно разположението на арестното помещение ,както и липсата на видимост отвън навътре към него,предвид наличието на плътна решетка.Кредитират се от съда и досежно факта на заключването на помещението с резе и ключ,както и ,че ключа стои при пост 1 и именно той има задължения да извежда задържания до тоалетна и да му осигури ,ако е необходима лекарска помощ.Възприемат се от съда и относно обстоятелството,че монитора на камерата е бил в стаята на оперативния дежурен ,тъй като този факт е безспорен и в тази насока са и останалите доказателства.От тук  нататък обаче дали лампата свети постоянно в арестното помещение или само вечер,дали и кой е влизал в арестното помещение при задържания,изкарван ли е същия до тоалетна,носена ли е храна на същия от близките му ,споделял ли е Д. на подсъдимия Т. защо е задържан Й.М.,искал ли е същия лекарска помощ по време на престоя си са съществени обстоятелства ,по които има противоречия между тях ,между тях и пострадалия , а  и такива с подс.Т..Ето,защо в  тази им част показанията не могат да бъдат кредитирани от съда.Това е така ,тъй като според подсъдимия именно при разговор с колегата му А.Д. е узнал ,че има задържан ,защо е задържан, както и за това,че именно съпругата му е сигнализирала за случая,това обстоятелство не се помни от св.Д. по време на неговия разпит.Д. също така не помни и ,че по време на неговото дежурство е донесена храна на задържания,а това не е отразено и в нарочната книга,която следва да бъде водена  и  стояла при него.Подсъдимият твърди,че храна е донесена от приятелката на задържания,като е уведомил дежурния на пост 1 /С./, а това се потвърждава и от свидетеля Н.С..За това обстоятелство отново има неспомняне и от свидетеля С..Последният ,който следва да отговаря за задържания твърди,че никой не е влизал при него,като в същото време св.Д. при първия си разпит твърди,че при него е влизал **** Т., а при допълнителния  си разпит споделя,че Т. или е влизал за да му връчи призовка или е щял да влиза при него.Това обстоятелство се отрича от *** Т. в неговия разпит.Налице са разминавания между пострадалия М. и свидетеля С.,като според последния- задържания не е излизал от арестното помещение,по време на дежурството му , дори и до тоалетна ,като е посетил същата един път преди да бъде задържан, а според пострадалия М./чиито показания не страдат от неточности и се кредитират в цялост от съда/,същия е излизал и за да пуши ,и до тоалетна.Това не е отразено в съответните книги.Не е отразено , а и категорично се отрича от св.С. и св.Д. ,задържания да е искал лекарска помощ по време на престоя си,което пък се опровергава от показанията на св.М.,който твърди,че такава му е отказана,като му е предложено единствено да се измие.Предвид приетата от съда и описана фактическа обстановка ,няма как тези лица –С. и Д. да не са видели влизането на подс.Т. в арестното помещение ,което съдът приема за категорично доказано ,предвид техните задължения и разположение на работните им места спрямо арестното помещение.Няма как същите да не са видели това ,освен ако са напускали работните си места /за което няма доказателства по делото / ,да не са видели влизането в арестното помещение , а впоследствие и нараняванията по М..Както те ,така и Р. и Д. ,които са поели дежурството след тях отричат по М. да е имало следи от наранявания или пък някакви следи по дрехите му.При така доказаната фактическа обстановка и ценените и обсъдени доказателства от съда  се потвърждава изводът  ,че обективно това е невъзможно.Субективно обаче с тази избирателност на възприемането,възникналите противоречия , може да се цели  да бъде оказана помощ на колегата им Т., подсъдим по настоящето дело, предвид дългогодишния им стаж, приятелство и колегиалност. Извод за това може да се направи и от това,че ** Т. не е докладвал за  вписаното  от него оплакване  в протокола за разпит  в качеството на  обвиняем на Й.М. от дата 17.04.2012г. пред Началника на РУ“П”*”,когато видно от материалите по делото за пръв път М. е информирал за случилото се.Между впрочем и  подсъдимият Т. ,след като е узнал за подадената срещу него жалба за пръв път от прокурор Й./РП-Ч./ също не е уведомил своя началник,като последния е научил за пръв път за случая  едва след получаване на призовка за явяване на Т. в Пловдив.Всичко това в достатъчна степен е забавило вътрешното разследване на случая,както и запазването на записите от камерите и довело до това едва началото на 2013година да се започне и дисциплинарна преписка срещу Т..По която съдът ще направи отделно обсъждане ,тъй като се намира в настоящето дело  в заверено копие.Ето,защо само частично могат да бъдат възприети показанията на посочените свидетели,тъй като в останалата обсъдена по-горе част ,показанията им са противоречиви,необективни и се опровергават от достоверния   доказателствен материал по делото  , а както беше обсъдено в отделни части показанията на св.Д. и С. се разминават и с обясненията на подс.Т..Тоест същите не се подценяват и подминават от съда  само защото са полицейски служители, а поради посочените обективни обстоятелства-каквито са свидетелските показания на С.,Т. и С. В.,Й.М.,Т. и И. А. подкрепени  и от обективните заключения по делото относно нанесените телесни увреждания  ,времето и механизма на същите.Свидетелят Т.  отрича в своите показания да е влизал при задържания,както и не е намерил за необходимо да уведоми Началника на РУ“П“*. за направеното оплакване срещу С.Т. и не на последно място в досъдебното производство по чл.343б ал.1 от НК водено  срещу Й.М. е вписал,че е разпитал М. и А. на 15.04.2012г в часове от  деня ,в които както документално ,така и съобразно техните разпити същите са били на други произшествия.Всичко това в голяма степен поставя под съмнение добросъвестността на показанията му и тяхната правдивост,поради което и в тази им част същите не се кредитират от съда. 

         От съществено значение по делото са обясненията на подсъдимия Т.,като  съдът внимателно сравни същите  с останалия доказателствен материал по делото.Достоверни  са в частта  относно длъжността ,която заема, а именно,че към 15.04.2012г е бил помощник дежурен ,както и в кои часове на 15 ти април 2012г се е намирал в сградата на РУ“П“ *. и по какви случаи е работил,както и че е обсъдил с Д. защо е задържан М. ,както и че към дата 15.04.2012г. на задържания е донесена храна от близките му –Н.С.,като за това е уведомил дежурния на пост 1 , в тази им част обясненията му се подкрепят от достоверния доказателствен материал , а именно свидетелски показания и съответните документи ,в които това е отразено ,досежно длъжността  му,поради което в тази им част се дава вяра от съда.В останалата им част обаче досежно правно релевантните обстоятелства ,че не е влизал в арестното помещение,съответно не е нанасял телесни увреждания на М.,не е разговарял с него на процесната дата в тази им част същите се опровергават от обсъдения по-горе в мотивите достоверен доказателствен материал  и затова съдът не им дава вяра.Свидетелят М. свидетелства както за влизането в арестното помещение,така и за нанесените му удари ,така и че същите се били придружени с конкретни думи от страна на подсъдимия.Дава описание и на външния му вид , а и на употребените от него изрази,които  безспорно го свързват именно с личността на подсъдимия С.Т..За следите от побоя свидетелстват –Н.С.,Т. и С. В.,И. и Т. А.,чиито показания са напълно обективни .Фактът ,че на пострадалия Й.М. е нанесен побой  и е имал следи от насилие ,се установява безспорно и от СМУ –съставено от д-р Ч.,така и в последващата СМЕ от д-р Н..Така ,както е възпроизвел случая пред д-р Ч.,така  възпроизвежда случая и пред ** Т. ,когато е привлечен като обвиняем в РУ“П“-*. , а така също и пред съда.В посочената  част ,в която съдът не кредитира обясненията на подсъдимия С.Т., съдът счита че се явяват израз на защитна теза ,стремеж за оневиняване и оправдаване на извършеното.Следва да бъдат обсъдени и дадените обяснения от С.Т. на л.30-31 том 1 на досъдебното производство.В тях същия описва ,че на 15.04.2012г.  по повод обаждането на жена му е решил да види кое е задържаното лице  ,като описва“отворих вратата  на помещението за задържане  и видях  непознато за мен лице ,което миришеше на алкохол  и си личеше ,че е в явно пияно състояние.Зададох няколко въпроса на лицето ,като го попитах как се казва ,от къде е, какво прави в Ч.  и защо е искал да бие съпругата ми,която е била на работа на б. ,като му е обяснила съвсем културно ,че може да се зарежда  гориво само в български левове .Гореупоменатия разбра,че служителката с която се е карал  , е моя съпруга и абсолютно  нищо не ми каза във връзка с предизвиквания от него инцидент  и аз излезнах от килията ,като затворих вратата.“Накрая въпросните обяснения  завършват с думите „горното написах лично и за верността му се подписвам“.Тези обяснения бяха предявени на подсъдимия Т., като същия посочи ,че е имал предвид ,че е видял задържания на монитора ,като отрече да е влизал при него.Потвърди ,че положения под обясненията подпис е негов.Съдът не може да възприеме тезата на подсъдимия ,че съдържанието на написаното и  цитирано по-горе от обясненията му има подобен смисъл, в какъвто се опитва подсъдимия да убеди съда.Ясно ,точно и конкретно  подс. Т. описва мотива на влизането при задържания,както и какво го е попитал.Завършекът на тези обяснения са ,че лично са написани от С.Т. , като за верността им се подписва.Тоест не са дадени под диктовка,а са лично написани и подписани от него.В този смисъл  за разлика от дата 18.05.2012г. ,когато е написал същите ,то впоследствие по делото и в съда ,напълно се отрича от това да е влизал при задържания.Негово право е предвид качеството му по делото –подсъдим,да дава или  да не дава обяснения ,както и да прецени с какво съдържание да са същите.Въпреки това ,обаче съдът е длъжен да подложи на обсъждане и оценка всички доказателства по делото ,имащи отношение към предмета на доказване.Това още веднъж убеждава съда,че подсъдимия отричайки влизането си при задържанията се стреми да изцяло да защити себе си ,което съответно да доведе до неговото оневиняване.Но в конкретния случай обясненията са писани лично от него ,което прави последващите му обяснения пред съда по този повод изолирани,неуместни и напълно неубедителни.

        Не могат да бъдат обсъждани в настоящето дело показанията на св.Г.Т.,съпруга на подсъдимия ,тъй като същата на основание чл.119 и чл.121от НПК  отказа да дава показания пред съда.Отказът на подобно основание е пречка да бъдат четени и приобщавани към доказателствения материал подобни показания,поради което и същите няма да бъдат обсъждани от съда.На обсъждане подлежат показанията на св.Й.Т.,майка на подсъдимия.Същата не е свидетел-очевидец на инкриминираното деяние.По косвен път показанията й  внасят доказателства за последващи отношения , а именно ,че майката на Н.С. е ходила при нея и искала пари ,за да не подават жалба срещу сина й С.Т..Съдът възприема показанията на Т.,като ясни и точни,но същите не променят по никакъв начин установената фактическа обстановка по делото.Това е така ,защото ако М. е искал пари ,едва ли е щял да го направи знаейки,че контактува с **, на следващо място още на 17.04.2012г. е описал случая в протокол за разпит пред дознател , а след това е и подал жалба.Не е упражнил и правото си да се конституира като частен обвинител и граждански ищец спрямо подсъдимия.Не на последно място и св.Т.А. не се явява никаква по отношение на подс.М..В този смисъл този разговор между Т. и А. не хвърля съмнения за мотив,предубеденост или пък съмнения за стремеж у пострадалия да дава неправдиви показания и да изопачава факти.

         В материалите по делото на оценка подлежат и извършените и приети експертизи,а именно графологическата и съдебно медицинска такава.  А ,именно,че  ръкописният текст, изписан в полетата за данни на Декларация с посочена дата 15.04.2012 г. от лицето Й.А.М. - оригинал - е изпълнен от лицето Н.И.Б..Съответно пък съдебно-медицинската експертиза  ,описва ясно и точно телесните увреждания на М.,механизма ,времето на причиняването им.И двете експертизи са компетентно изготвени ,приети са без възражения,съдът ги кредитира в цялост , тъй като са обективни ,постановени от лица с необходимите знания в своята област.Няма обективни доказателства ,които да ги оборят ,поради което и съдът им дава вяра .

          Налице са и писмени доказателства,които са събрани по реда на НПК и са прочетени на основание чл..283 от НПК от съда-график дежурни ОДЧ при РУП-*. за месец април 2012г-л.15 том 1,седмичен наряд-л.16 том 1,ежедневна ведомост-л.17 том1,график на служителите на разположение и определени за обслужване на произшествия за април 2012г.-л.18том 1,разпечатки от мобилни оператори-л-29,л.38,39,40,41,т.2,декларация по чл.14 ал.2 –л.108 том 1,протокол за личен обиск л.7 от том 2,заповед за полицейско задържане л.8 том 2 ,заверени копия от книга за задържани лица и книга за проведени свиждания и получени вещи и хранителни продукти ,водени в РУП-*.-л.32-35  от том 2,НОХД 186/2012г. по описа на РС-Ч.,копие от книга за пропусквателния режим в РУП-*.  от дати 15.04.2012 и 16.04.2012г.,копие от книга за извеждане на задържано лице  извън местата за задържане от същите дати,намиращи се на л.118-122 от съдебното дело,писмена справка за наложените наказания и съответно получени награди от подсъдимия Т.-л.112 от съдебното дело,както и заверено копие от водената срещу Т. дисциплинарна преписка ,същата се намира закрепена към  последната корица на делото.Всички тези документи са приети ,неоспорени от страните и допринасят в пълнота да се изясни фактическата обстановка по делото.

         Изводите ,които се налагат са следните:съгласно посочената дисциплинарна преписка ,на подс.Т.  на същия е наложено дисциплинарно наказания „ порицание“ за нарушаване на Етичния кодекс,съответно макар да не навлиза в детайли съдът счита,че  изводите по същата са направени единствен и само на показанията на полицейските служители,като са игнорирани напълно показанията на пострадалия  и останалите свидетели,като е направен и извод,че СМЕ макар и с категорични изводи в частта на телесните увреждания ,не дават отговор за времето на извършване на телесните увреждания и дееца.Това според съда,като констатация звучи крайно немотивирано  и в същото време  доста абсурдно, но не подлежи на контрол към настоящия момент.В същото време по същата преписка има и справка от ОД на МВР –Стара Загора ,според която са установени нарушения в изпълненията на задълженията на полицейски служители в девет точки ,което  се е отразило несъмнено върху конкретния случай,като в т.9 е посочено ,че занижения контрол,закъснялата проверка са довели до унищожаване на записите от охранителната камера и  според съда са лишили настоящото дело от важно доказателство.На следващо място ** Т.,който пръв е узнал за случая ,отразен в протокола за разпит от 17.04.2012г. не е докладвал на Началника на РУП-*., това не е направил и подсъдимия Т.,който е узнал за това от П. ***.Това е довело Началника на РУП-*. да узнае за пръв път при получаване на призовка от Пловдив за връчване на Т.,а това е довело и забавяне на вътрешната проверка по случая. И всичко това сериозно е повлияло на събирането на доказателства по делото.

 

    ОТ ПРАВНА СТРАНА :

 

При така доказаната фактическа обстановка по категоричен начин се налага извода, че с поведението си обективно и субективно подсъдимия  С.Т.Т. е извършил престъплението ,по

чл.131 ал.1 т.2 пр.3 вр.с чл.130 ал.1 от НК, за това, че на 15.04.2012 г. в гр.Ч., като ** орган - ***** в „Териториална полиция" на група „Охранителна полиция" към РУ "Полиция" гр.*., по повод изпълнение на службата си, е причинил лека телесна повреда на Й.А.М., изразяваща се в кръвонасядания в областта на двете ушни миди, охлузна рана, покрита с кафеникава коричка в областта на кухината на лявата ушна мида (cavum conchae) и две кръвонасядания в областта на лявата странична повърхност на гръдния кош, причинили му временно разстройство на здравето, неопасно за живота, разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

 

 

 

        ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА за престъпление по чл.131 ал.1 т.2 пр.3  вр.чл.130 ал.1 от НК.

 

        От наличните доказателства ,събрани и  проверени по реда на НПК  с поведението си по описания  по-горе несъмнен  начин се установява осъществяването на деянието  от  подсъдимия- Т.   - по чл.131 ал.1 т.2 пр.3  вр.чл.130 ал.1 от НК, както по време ,място ,механизъм и начин на извършването ,както и авторството.

От обективна страна с действията си подсъдимият С.Т. е реализирал  съставомерните признаци на престъплението лека телесна повреда ,спрямо пострадалия М.,***.Като вследствие на нанесените от него удари в тялото и главата на М., същия е получил и съответните телесни увреждания -кръвонасядания в областта на двете ушни миди,охлузна рана ,покрита с кафеникава коричка  в областта на кухината на лявата ушна вида  и две кръвонасядания в областта на лявата странична повърхност на гръдния кош,причинили му временно разстройство на здравето,  неопасно за живота извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.От обективна страна е доказано и че към момента на инкриминираната му деятелност  подсъдимият С.Т.Т.  е бил полицейски орган , а именно младши полицейски инспектор  в „Териториална  полиция „ на група „Охранителна полиция“ при  РУ“Полиция“-гр.*.,като именно по повод изпълнение на службата си  е причинил леката телесна повреда  по смисъла на чл.130 ал.1 от НК спрямо Й.М..Поради което и подсъдимият е осъществил квалифициращия състав на чл.131 ал.1т.2пр.3 вр.чл.130 ал.1 от НК.Всичко това  е установено от събраните по делото доказателства –писмени и гласни   ,както и  са пряка и непосредствена последица  единствено от така посочените по-горе действия на подс.  Т..

 

 ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:

 

Подсъдимият  С.Т.   е действал при форма на вина пряк умисъл-съзнавал е противообществения  характер на своите действия и това ,че при нанасянето на удари в тялото и главата на задържания  Й.М.,това би довело до причиняване на болка ,страдание ,съответно ще се получат  телесни повреди -както и е станало. Извършеното от него е напълно осъзнавано ,мотивирано от проведения разговор със съпругата му ,както и след разговора с колегата му Д. относно причината на задържането на лицето,което преди това е обиждало съпругата му на бензиностанцията ,където работи.Не на последно място е и обстоятелството, че е бил наясно със служебното си положение и с незаконността на действията ,които извършва спрямо задържания,поради което и предприема защитна тактика на отричане по отношение на извършеното .

 Ето защо ,съдът не поставя под съмнения свидетелските показания обсъдени по-горе ,съответно  констатациите на вещото лице  ,тоест не е спорно ,че пострадалите  Й.М. е получил  описаните  увреждания ,посочени в заключението му .Като по делото са налице  безспорни и категорични  доказателства  това да е станало в резултат на нанесени удари по тялото и главата на М.  от страна на подс.Т.   и в резултат на това  са получени описаните по-горе телесни увреждания.  Доказа по несъмнен начин извършител на тези дейния да е подс.С.Т. .Като в хода на производството са събрани ,както преки  ,така и  косвени доказателства ,че именно подс.С.Т. да е нанесъл ударите и е причинил  телесните повреди  на пострадалия. Доказа се и , че получените увреждания по тялото и главата на М. са били в причинно следствена връзка с действия от страна на подс. С.Т.. Правният извод ,който се налага е ,че са доказани конкретни действия от страна на подсъдимия ,насочени против телесния интегритет на пострадалия   ,изразяващи се в нанасяне на удари   ,които са причинили вредоносния резултат.

 

ПРАВНИ  ИЗВОДИ  за обвинението за престъпление по чл. 387 ал.1 пр.III и np.IV от НК.

 

По същество и към датата на инкриминираното деяние , а именно 15.04.2012г. подсъдимият Т. е извършил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 387 ал.1 пр.III и np.IV от НК.А именно на 15.04.2012г.качеството си на ***** в „Териториална полиция" на група „Охранителна полиция" към РУ "Полиция" гр.*. е превишил властта си ,като нарушил изискванията на чл.72ал.1 от ЗМВР и  т.4, т.13, т.70, т.77 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и  не е изпълнил задълженията си по служба , и не е изпълнил разпоредбите на т.9, т.21, т.22, т.23, т.67, т.69, т.72 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

 Доказани са конкретните действия на подсъдимия С.Т.Т., а именно доказано е влизане в арестното помещение при задържания М. и нанасяне на  удари ,които бяха описани по-горе спрямо задържан в РУП-*..Като всичко това не е налагало и използваната физическа сила спрямо ,не е законова оправдана.С това си поведение подс.Т.  е превишил властта си ,нарушавайки изискванията на чл.72ал1. от ЗМВР При изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин:противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган;конвоиране на лице или при опит то да избяга, да посегне на своя живот или на живота и здравето на други лица; оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, включително на контрольорите на Европейската комисия, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си;нападения срещу граждани и полицейски органи;освобождаване на заложници;групови нарушения на обществения ред;нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства;освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от компетентен орган;нито една от тези хипотези в случая не е била налице.Освен тази законова разпоредба ,превишавайки властта по описания начин ,подсъдимия е нарушил и т.4 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители на МВР- Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, т.13 - Държавният служител не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта;т.70 - Държавният служител не подлага задържаните лица на изтезание, физическо или психическо насилие, нечовешко или унизително отношение;т.77 - Държавният служител зачита правото на живот на всеки човек, като използва физическа сила, помощни средства или оръжие само в предвидените от закона случаи, при крайна необходимост в съответствие със степента на заплахата в конкретната ситуация и пропорционалност между използваната сила и защитаваният обществен интерес.Също така подсъдимият С.Т. със своята деятелност  ,не е изпълнил и задълженията си по служба ,тъй като не е изпълнил разпоредбите на чл.9 от Етичния кодекс за поведението на държавните служиели в МВР - Държавният служител се отнася с уважение към всички представители на обществото;;т.21 - Държавният служител следва принципа, че всеки обвинен в престъпление се счита за невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда;т.22 - Държавният служител, при изпълнение на професионалните си задължения, зачита правото на живот на всеки човек и неговото достойнство, като не извършва, провокира или толерира какъвто и да било акт на изтезание, нечовешко и унизително отношение или поведение;т.23 - Държавният служител зачита правото на свобода и сигурност на личността, като ограничава това право само в законоустановените случаи и по законосъобразен начин;т.67 - При отношенията си с правонарушителите държаният служител запазва неутрално поведение, като действа по начин, който не подлага под съмнение неговата обективност;т.69 - Държавният служител носи отговорност за живота, здравето и спазването на правата на всяко задържано лице;т.72 - Държавният служител защитава живота и здравето на всяко задържано лице, като при необходимост му осигурява възможност за оказване на медицинска помощ.

Престъплението по чл.387 ал.1 от НК е умишлено и  резултатно такова ,като вредните последици не могат да са хипотетични и предполагаеми ,а реални и конкретни.В този смисъл те следва да са факти от обективната действителност.Като в случая цялостното поведение на подсъдимия Т. е довело до настъпване на вредните  последици,а именно същите имат реален израз, а именно –засегнат е телесния интергритет на пострадалия М.,като са му нанесени телесни увреждания ,които съставляват лека телесна повреда ,уронен е и престижа на МВР ,пред близките на пострадалия и обществото.Налице е и субективната страна на деянието , а именно подсъдимия е извършил деянието при форма на вина пряк умисъл ,като напълно е съзнавал обществено опасния характер на същото,предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и желаел тяхното настъпване.

 

С оглед настъпилите законодателни промени,обаче РП-Пловдив не поддържаше това обвинение в хода на съдебните прения и направи искане за прилагане на по-благоприятния закон  спрямо подсъдимия ,което съответно води до неговото оправдаване.

      

       Действително следва да се отбележи, че предвид настъпилите  законодателни промени след датата на извършване на процесното деяние, за което е повдигнато обвинение на подс.Т.. по чл.387 ал.1 от НК, към настоящия момент неговото деяние се е несъставомерно. С  промяна в чл.371 б.”в” от НПК, публикувана в ДВ бр.53/2014г., е регламентирано, че за престъпления по глава ХІІІ носят отговорност държавните служители в Министерството на вътрешните работи, когато са извършени във военно време или в бойна обстановка или при участие в мисия или операция извън страната или във връзка с бойни действия. Престъплението по чл.387 ал.1 от НК се намира систематически именно в глава ХІІІ. Действително към момента на процесното деяние 15.04.2012г. ,както и към момента на повдигане на обвинението и внасяне на обвинителния акт в съда деянието да е било съставомерно,но предвид настъпилата промяна е безспорно ясно,че същото не е извършено от подс.Т. ,макар и в качеството му на държавен служител на МВР  във военно време или в бойна обстановка,нито при участие в мисия или операция извън страната или във връзка с бойни действия. В този смисъл подсъдимият Т. беше признат за невинен във връзка с повдигнатото му обвинение по чл.387 ал.1 пр.III и np.IV от НК и беше оправдан по него ,като беше   приложен принципа заложен  в чл.2 ал.2 от НК за прилагане на най-благоприятния закон.Като, за да се произнесе така ,настоящият съд е преценил и проверил фактите ,като същите не покриват състава не само на това престъпление ,което е повдигнато на Т. ,но и състав на същото ,еднакво или по-леко наказуемо престъпление.

 

 

 

             ПО НАКАЗАНИЕТО:

 

 

          При така  съобразената правна квалификация  и признаването на вината на подсъдимия С.Т. единствено за извършено от него престъпление  по чл. 131 ал.1 т.2 пр.3  вр.чл.130 ал.1 от НК , за да му наложи справедливо наказание ,съдът съобрази следното :тъй като взе в предвид принципа на законоустановеност на наказанието , всички доказателства по делото ,личността на подсъдимия -повечето от свидетелите ,отразиха в своите показания- отношението към подсъдимия Т. , като отчетоха неговото образование и професия ,приятелски отношения , чистото  съдебно минало, както и факта, че  от престъплението няма настъпили имуществени вреди ,съдът прецени санкцията предвидена за престъплението –чл.131 ал.1 т.2 пр.3  вр.чл.130 ал.1 от НК,която е “лишаване от свобода”  до три години .Именно при  индивидуализиране на  предвиденото в закона  наказание , съдът е обвързан с разпоредбата на чл.305ал.5от НПК ,а именно спрямо подсъдимия Т.  са налице предпоставките за прилагане на чл.78а от НК- тоест касае се за  пълнолетно лице ,неосъждано,наказанието предвидено в Закона е "лишаване от свобода" до три години ,както и  от престъплението липсват причинени имуществени вреди.Предвид изброените по-горе предпоставки съдът освободи от наказателна отговорност и му определи административно наказание Глоба. Съобрази размера на глобата с наличието на превес на смекчаващите вината обстоятелства и определи размера на глобата на 2000 лева ,предвид параметрите в закона,както и съобрази същата с  имотното му състояние.

   Според  преценката на съда така определеното по вид и размер наказание съответства напълно на обществената опасност на деянието и дееца и чрез него ще се постигнат най-добре целите на специалната и генералната превенция, съгласно чл.36от НК.

 

        По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала! ЙТ