НОХД 1787/2014 - Мотиви - 09-03-2015

Мотиви по Наказателно дело 1787/2014г.

М О Т И В И

към Присъда № 61 по НОХД № 1787/2014 г. по описа на ПРС, ХХІІ н.с.

 

Пловдивска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Й.И.Т.,  ЕГН **********,  и същата е предадена на съд за извършено престъпление по чл.206, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, за това, че на неустановени дати в периода от края на м.август 2012г. до 27.01.2013г. в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоил чужди движими вещи – пари в размер на 2 578.00 лв., собственост на Етажната собственост на адрес: гр. П, бул. А. С. № **, които владеела.

         По искане на подсъдимата и нейния защитник, съдът е допуснал предварително изслушване на страните по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК.

         В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението  със същата правна квалификация на деянието. По отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимата да бъде наложено наказание, определено при условията на чл. 58а, ал.1 от НК, отчитайки наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно “Лишаване от свобода” в размер на една година след редукцията, като се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Предлага се в тежест на подсъдимия да се възложат направените по делото разноски, както и да бъде уважен предявеният граждански иск.

В съдебно заседание срещу подсъдимата от страна на Етажната собственост на адрес: гр. П, бул. А. С. № **, чрез представляващия я Д.И.Г., е предявен граждански иск, като последната моли съда да го уважи.

         Защитникът на подс.Т. – адв.К., моли съда да наложи на подзащитната му наказание „Лишаване от свобода” в минимален размер, което да е намалено с една трета, предвид обстоятелството, че производството е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие и в частност при условията на чл.58а от НК, като пледира изпълнението на същото да се отложи с изпитателен срок.

Подсъдимата Й.И.Т. в съдебно заседание призна вината си и искрено се разкая за случилото се. Декларира, че желае делото да приключи чрез провеждане на предварително излушване, както и че не оспорва фактическата обстановка, такава каквато е посочена в Обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства по посоченото в него. По отношение на отговорността моли съда да й определи наказание и във възможно найй-нисък размер, което да се търпи под отлагателно условие. 

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

    ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

         Подсъдимата Й.И.Т. е родена на ***г***, б., българска гражданка, с висше образование, шивачка, омъжена, неосъждана, ЕГН **********.

Подс.Т. изпълнявала фактически задълженията на касиер на етажната собственост на бул. Ал. Ст. № **, в гр.Пловдив за периода от началото на 2010г. до края на 2012г. За същия период управител на етажната собственост /ЕС/ бил съпругът й Н. Т., а членове на УС били св.М. Т. и И. Г.. За избора на подс.Т. като касиер не били изготвяни документи – надлежен протокол от проведеното общо събрание за избора на това ръководство на ЕС, вкл. и за избора на подс.Т. като касиер. В цитирания период не е била заведена приходно-разходна книга /касова книга/ за събираните суби от живущите в блока и за извършените разходи. При събиране на средства от живущите били изготвяни отделни списъци и за всяко определено събиране на пари представител на съответния апартамент се подписвал за дадените от него суми. Някои от живущите си водели тяхна тетрадка, в която при всяко плащане от тяхна страна подс.Т. се е подписвала за получил сумата. Подс.Т. съхранявала при себе си в папка оригиналните документи за извършените разходи на ЕС, по месеци, за периода 2010г.-2012г., както и въпросните списъци с отразени по апартаменти събраните суми от живущите за текущи разходи на ЕС.

В началото на 2012г. било взето решение на ОС да се събират поетапно пари за ремонт на покрива на блока, които да бъдат събрани най-късно до м.септември 2012г. Т. настояла парите да бъдат събрани по-бързо, тъй като нейният апаратамент бил на последния етаж и съответно най-потърпевш от вредите по покрива. Така се взело решение от големите апартаменти /16 на брой/ Т. да събира по 166 лева, а от малките апартаменти /8 на брой/ - по 107 лева, заедно със сумите за текущи разходи на блока. Парите за ремонта на покрива Т. събирала на части, в зависимост от финансовите възможности на отделните живущи, до достигане на крайната сума. За получените от Т. пари, предадени й от живущите, тя не им предоставяла документи /квитанции, бележки и др./ подписани от нея и удостоверяващи получаването на парите. Установената практика в ЕС била такава и живущите  не настоявали да им се предоставят разписки за предадените от тях пари. Имали пълно доверие на Т., тъй като дотогава нямали основание да се съмняват в нея. Т. успяла да събере почти всичките пари, а именно 3 114 лева, предназначени за ремонта на покрива, до края на август – началото на септамври 2012г. Тя предоставила на живущите оферта от свид.АЛ. ИЛ., като представител на ЕТ „Б. – Н. Б.”, която фирма щяла да извърши ремонта на покрива, съгласно която оферта ремонтът възлизал на 3520 лева. Бил подписан договор от 10.10.2012г. за извършване на въпросния ремонт, като от страна на ЕС и за възложител договорът бил подписан от подс.Т.. Уговорката била 50 процента от стойността на ремонта да бъде заплатена авансово от страна на подс.Т. на ИЛ., а останалите 50 процента да бъдат заплатени при завършване на ремонта. При подписването на договора подс.Т. помолила Ил. да му предаде само сумата от 600 лева, които действително му предала, а останалата част до 50-те процента – да му ги даде до 2-3 дни. Работата по ремонта на покрива започнала веднага след подписването на договора и получаването на първите 600 лева. По ремонта работили работници и самия св.Ил. около три седмици, през което време изчистили и свалили от покрива около 15 тона чакъл и с техен транспорт го извозили от предблоковото пространство до Коматевския възел, където го разтоварили на място, за което били разбрали, че е собственост на подс.Т.. Така покривът на блока бил изцяло изчистен от стария материал и останал на етап измиване. През това време подс.Т. предавала на няколко пъти парични суми на ръка на св.Ил., като така общата получена от последния сума, предадена му от страна на Т., станала 1150 лева, за която сума от ЕТ „Б.” била издадена фактура от 31.01.2013г.

По време на работата по покрива подс.Т. обещавала на св.Ил., че ще му даде пълната договорена сума по аванса, но това не станало. Вместо това на неустановени дати в периода от края на м.август 2012г. до 27.01.2013г. в гр.Пловдив подс.Т. се разпоредила в свой интерес с парите в размер на 2 578 лева, собственост на етажната собственост на адрес гр. П, бул. Ал. Ст. № **, които били в нейно владение, изразходвайки ги са собствени нужди. Посочените пари в общ размер на 2 578 лева били от събраните от подсъдимата суми, а именно: 1964 лева за ремонт на покрива и 614 лева за боядисване на стълбището. Тъй като така и не получил договорената сума по аванса в пълен размер, св.Ил. спрял строително-монтажните работи /СМР/ по покрива до получаване на остатъка по аванса. Уведомил подс.Т., че спират да работят, докато тя не им се издължи. Подс.Т. го уверявала да не спира ремонта, като давала различни обяснения за липсата на пари. Ил. пуснал писма в пощенските кутии на живущите, с които ги уведомил за причините за спиране на ремонта.

След получаването на въпросните писма за спирането на ремонта било проведено през януари 2013г. общо събрание на ЕС, на което присъствал и св.Ил., който разяснил на присъстващите живущи в блока, че ремонтът е спрян, поради липса на плащане от страна на подс.Т.. На въпросното събрание живущите го уверили, че ще си оправят взаимоотношенията с Т. помежду си и когато са готови, ще го потърсят за продължаване на СМР по договора. Тъй като живущите започнали да се усъмняват, че събраните от подс.Т. пари липсват, решили да бъде направена ревизия на Т.. Ревизията била извършена на 27.01.2013г. от Д.Г., М. Г. и М. Т., в присъствието на Т., за което бил съставен надлежен протокол. За нуждите на ревизията били проверени всички налични при Т. документи. Било установено, че липсва книга, в която да се отразяват събраните суми с подписи от двете страни, като същите били отразени на отделни листи; липсвало последователно отразяване на приходи и разходи ежемесечно. Ревизираният период бил от 01.01.2012г. до края на 2012г. Установено било, че липсват допълнително събираните по 2 лева от семейство /за да има наличност винаги в касата/ - общо 614 лева и предназначени за боядисване на стълбището и 1964 лева, събрани за ремонт на покрива. Оказало се, че от общо събраните от живущите 3114 лева, предназначени за ремонт на покрива, Т. е платила само 1150 лева като аванс, като остатъкът не бил установен да е наличен при Т. и представлявал липса. Ревизиращата комисия установила липса в общ размер 2 578 лева, в т.ч. 1964 лева за ремонт на покрива и 614 лева за боядисване на стълбището. Т. подписала протокола от ревизията, като не е оспорила установените липси, а се е съгласила с констатациите, като заявила, че липсите са по нейна вина. На 29.01.2013г. Т. подписала декларация за установените липси, в която декларирала, че същите са изцяло по нейна вина и носи отговорност за тях. През януари 2013г. било проведено ОС на ЕС, на което било избрано ново ръководство на ЕС, вкл. нов УС, нов касиер и нов управител – св.Д.Г.. В началото на м.юли 2013г. св.Г., в присъствието на други живущи в блока, накарала Т. и съпруга й да подпишат запис на заповед в полза на Г. като управител на ЕС на стойност 2378 лева, тъй като междувременно, през февруари 2013г., подс.Т. възстановила лично на Г. 200 лева. Т. и съпругът й подписали записа на заповед, като съпругът на Т. бил изненадан, тъй като дотогава не знаел нищо за липсващата сума.

От общата липсваща сума в размер на 2578 лева до момента на предявяване на обвинението във времето Т. възстановила на етажната собственост следните суми, предадени на и получени от св.Г. в брой – 200 лева през февруари 2013г., 350 лева през март-април 2013г., 500 лева през юли 2013г. и 700 лева през септември 2013 г. – общо 1750 лева, като за възстановените липсващи средства към онзи момент не били подписани документи, но сумите били потвърдени като възстановени от страна на св.Г.. От общата липсва сума към онзи момент оставали 828 лева невъзстановени липси.

Посочените размери на липсата и на последващите възстановени суми се потвърждават и от приложената по делото счетоводна експертиза, чието заключение се възприема и кредитира в присъдата от съда като изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област, а същото не е оспорено от страните.

В хода на съдебното производство от страна на св.Г. е бил изготвен документ за възстановени от страна на Т. суми до дата 16.06.2014г., отразени по-горе, както и за допълнително платена сума от 500 лева, общо за сумата от 2250 лева и отразен остатък за плащане е 328 лева. Допълнително в хода на съдебното производство представляващата етажната собственост Г. заявява, че от страна на Т. е била заплатена и сумата от 200 лева, тоест последната е възстановила общо 2450 лева, като останалата дължима сума е 128 лв, в какъвто размер е и предявения от страна на ЕС граждански иск.

 

         За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.

 Гореописаната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали - от самопризнанията на подсъдимата, направени в съдебното заседание, от свидетелските показания на свидетелите Д.И.Г., М. Г. Г., М. Г. Т., Е. Н. Г., АЛ. Р. Ил. и Н. М. Б., дадени в досъдебното производство, които подкрепят направеното от подсъдимата самопризнание и са събрани по реда, предвиден в НПК, както и от писмените доказателства, събрани на досъдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал.

         От наличните по делото доказателствени материали, които безсъмнено подкрепят направеното в съдебно заседание самопризнание от подсъдимата, по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството.

         Това е така, тъй като свидетелите логично и непротиворечиво изясняват всички факти и обстоятелства, предмет на доказване в настоящото производство – инкриминирания период, предмета на посегателство – чуждите движими вещи – пари, техния размер, факта на предаването им на подсъдимата, установяването на собствена фактическа власт върху същите от нейна страна, присвоителните й действия -  задържането им за себе си, без знанието и съгласието на действителния им собственик – етажната собственост, както и невъзстановяването им при многократните настоявания от страна на членовете на ЕС, така и отчасти до настоящия момент. Доказателствата установяват факта на присвоителните действия на парите от страна на подсъдимата, както и този на отказ от нейна страна да се разпореди с тях в съответствие с решението на общото събрание, а именно за заплащане на договорените СМР. В смисъла на гореизложеното и на финал следва да се отбележи, че показанията на цитираните свидетели синхронизират на наличните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира в като обективни, достоверни и неоспорени от страните.

          В тази насока и при постановяване на присъдата си, съдът се ползва от самопризнанието на подсъдимата, което в контекста на гореобсъденото изцяло се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

         ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка  Съдът зае  становище, че с деянието си подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.206, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, за това, че на неустановени дати в периода от края на м.август 2012г. до 27.01.2013г. в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоил чужди движими вещи – пари в размер на 2 578.00 лв., собственост на Етажната собственост на адрес: гр. П, бул. А. С. № **, които владеела.

От обективна страна в инкриминирания период в гр. Пловдив подсъдимата е изпълнила обективните съставомерни признаци на престъплението „обсебване”, като противозаконно е присвоила чужди движими вещи, които владеела, установени  по вид и стойност от доказателствата по делото. Вещите са й били предоставени да ги владее на определено конкретно основание, а именно въз основа на неформалното й възлагане на функциите на касиер на етажната собственост. След като е имала фактическата власт върху вещите и без знанието и съгласието на собственицика им – етажната собственост, подсъдимата е установила свое владение върху парите, като ги е задържала за себе си, вместо да ги предаде на св.Ил. за заплащане по договора за СМР.

На следващо място, подс.Т. е действала при условията на продължавано престъпление – като деянията й осъществяват състава на едно и също престъпление и са осъществени през непродължителни периоди от време – в рамките на няколко последователни месеца, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което всяко последващо се явява от обективна и субективна страна продължение на предхождащото го.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при форма на вина пряк умисъл, като е съзнавала  общественоопасния му характер, предвиждала е настъпването на общественоопасните му последици и е желаела настъпването им. Подсъдимата е съзнавала противоправността на деянието си, като умисълът й се обективира от действията й, описани по-горе, очертан и от кредитираните показания на свидетелите и приобщените писмени доказателства. Подсъдимата е съзнавала, че инкриминираните вещи са чужди, че същите са в нейно владение и той я владее с оглед уговореното между нея и собственика им, а именно с оглед вменените й функции на касиер, както и че собственикът не е съгласен тя да се разпорежда с парите, запазвайки ги за себе си, а единствено е знаел и се е съгласявал с факта на заплащането на СМР. Задържането на парито от страна на подсъдимата е станало без правно основание. Това е така, тъй като самите действия на подсъдимата – задържането на вещта в нея и неразпореждането с нея в насоката на сключения договор със строителя, въпреки несъгласието на пострадалото лице и невъзстановяването й до настоящия момент, доказват намерението и желанието на подсъдимата за своене на предмета на престъплението в свой интерес и за себе си. За този извод съдът съди, както по действията на подсъдимата и вземайки предвид показанията на свидетелите, така и преценяйки внимателно всички доказателства по делото.

ПО НАКАЗАНИЕТО

При индивидуализиране на наказанието на подсъдимата Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства, направените от същата самопризнания и изразеното съжаление за стореното, както и фактът, че голяма част от обсебената парична сума е възстановена, а като отегчаващи отговорността обстоятелства се установяват единствено във факта, че се касае за продължавана престъпна дейност.

Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства настоящия съдебен състав счете, че в конкретния казус е налице относителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, но същевременно и в настоящия казус – производството е проведено и е приключило по съкратената процедура – предварително изслушване по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК, т.е. съобразявайки и разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК съдът определи на подсъдимата  наказание при условията на чл.58а, ал.1, вр.чл.54, ал.1 от НК – „Лишаване от свобода” за срок от една година и половина, който срок е близък до минималния такъв, при установени в закона параметри на наказанието от една до шест години. Отново, съобразно императива на чл.58а, ал.1 от НК, съдът редуцира с една трета определеното наказание, като го намали с шест месеца, в резултат на което наложи на подсъдимата наказание от ЕДНА ГОДИНА „лишаване от свобода”.

При обсъждане на въпроса за изпълнението на така наложеното на подсъдимата наказание Съдът, отчитайки приложената справка за съдимост на същата, от която е видно, че е неосъждана, както и обстоятелството, че значителна част от инкриминираната сума е възстановена, то счете, че за поправянето и превъзпитанието й, какъвто са смисълът на визираните в чл.36 от НК цели на наказанието, не е необходимо така наложеното й наказание “лишаване от свобода” да бъде реално изтърпяно, а е достатъчно изтърпяването на същото да бъде отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ на основание чл.66, ал.1 от НК.

Според преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което и  е справедливо.

         Основанието на предявения от Етажната собственост на адрес гр. П, бул. А. С. № **, граждански иск е виновно извършено деяние от подсъдимата, тъй като със същото последната е причинила на етажната собственост непозволено увреждане, понеже с акта си на присвояване на вещите я е лишила като техен владелец от възможността й да ги владее, както и да се ползва и разпорежда с тях. Налице е причинна връзка между виновното поведение на подсъдимата и настъпилия вредоносен резултат. Гражданският иск е доказан по своето основание и съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да репарира вредите, които е причинил другиму с виновното си поведение. Безсъмнено установено по делото е, че в резултат от извършеното от подсъдимата престъпление етажната собственост, е претърпяла имуществени вреди в размер на 2 578 лева, като до започване на съдебното следствие подсъдимата е възстановила сумата от 2450, като остатъкът от дължима сума е 128 лв., в който размер е и предявения граждански иск, който съдът уважи именно в размер на 128 лв. и осъди подсъдимата да го заплати, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 27.01.2013г., до окончателното й изплащане.

Причините за извършване на престъплението са незачитане на личната собственост и  установените правила и норми за нейното опазване, ниската правна култура на дееца, както и стремеж към лично облагодетелстване по неправомерен начин.

По делото няма приложени веществени доказателства.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Съдът  възложи направените по водене на делото разноски в размер на 80 лв., както и в полза на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 50 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, но не по-малко от 50 лв.

По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

                                                                            

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: МК