НОХД 874/2013 - Мотиви - 04-07-2013

Мотиви по Наказателно дело 874/2013г.

МОТИВИ към Присъда №201 от 18.06.2013г. по НОХД №874/2013г. по описа на ПРС - ХVІІІ н.с.

 

Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия И.Д.М., ЕГН:********** за това, че на 30.09.2012г. в гр. Пловдив и в землището на гр. Пловдив, противозаконно е лишил от свобода Б.Д.Ц. *** – престъпление по чл.142а, ал.1 от НК. С обвинителния акт е повдигнато обвинение и за това, че на 30.09.2012г. в землището на гр. Пловдив се е съвкупил с лице от женски пол – Б.Д.Ц.,***, като я е принудил към това със сила и заплашване – престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК. Спрямо подсъдимият е повдигнато обвинение и за това, че на 30.09.2012г. в землището на гр. Пловдив, при условията на повторност в немаловажен случай, извършил е престъплението, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление е отнел чужди движими вещи – дамска чанта на стойност 30,26 лв., запалка „ Полат Алемдар” на ст-ст 1,16 лв., кутия с шест цигари „Мурати супер слимс” на ст-ст 1,44 лв., слушалки за телефон „LG” на ст-ст 4,66 лв., крем за ръце „F Sea Therapy” на ст-ст 3,96 лв., гребен на ст-ст 1,71 лв., осем презерватива „One touch” на обща ст-ст 9,28 лв., един флакон крем „Дипрогента” – 15 гр. на ст-ст 4,00 лв., кибрит на ст-ст 0,26 лв., пет секретни ключа на обща ст-ст 12,60 лв., висулка с изображение на Богородица на ст-ст 1,53 лв., лазарен показалец на ст-ст 6,95 лв., червило на ст-ст 6,77 лв., очна спирала на ст-ст 11,00 лв., гланц за устни на ст-ст 2,29 лв., портмоне на ст-ст 5,00 лв., мобилен телефон „LG 290 на ст-ст 101,64 лв., пари – сумата от 210 лева, или всичко на обща стойност 414,51 лв от владението на Б.Д.Ц. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195 ал.1 т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК.

Производството по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, като съдът е обявил, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия М., без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянията. Заема становище, че събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и водят до извод, че именно подсъдимият е автор на възведените спрямо него обвинения. По отношение на реализиране на наказателната отговорност предлага на подсъдимия за престъплението по чл.142а, ал.1 от НК да му бъде наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, за престъплението по чл.152, ал.1, т.2 от НК да му бъде наложено наказание от пет години лишаване от свобода и за престъплението по чл.195 ал.1 т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК да му бъде наложено наказание от една година лишаване от свобода. Пледира за приложението на чл.23, ал.1 от НК и за определяне на едно общо най – тежко наказание в размер на пет години лишаване от свобода, с последващо приложение на чл.58а, ал.1 от НК, с оглед на това, че производството е проведено по реда на Глава 27 от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК. Не взема отношение относно възможността за увеличаване на определеното едно общо най – тежко наказание на осн. чл.24 от НК, както и дали наказанието да бъде изтърпяно ефективно и съответно при какъв режим. Счита, че следва да бъде отнета в полза на държавата 1/6 /една шеста/ идеална част от лек автомобил „***” с рег. № ***, а веществените доказателства - 1 бр. рокля и 1 бр. дамски гащета, да бъдат върнати на пострадалата Б.Д.Ц.. Не взема отношение относно приобщените по делото веществени доказателства -1 бр. презерватив и опаковка, 1 чифт обувки и 1 бр. обица. Пледира направените по делото разноски да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.

Подсъдимият М. в съдебно заседание признава вината си. Декларира, че желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и че не оспорва фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти. В хода на съдебните прения изцяло поддържа защитника си, а в дадената му последна дума изразява съжаление за стореното и моли за по – лека присъда.

Служебният му защитник - адв. С.Н., пледира подсъдимият М. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършени престъпления по чл.142а, ал.1 от НК, по чл.152, ал.1, т.2 от НК и по чл.195 ал.1 т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК. Относно наказанията се солидаризира с казаното от прокурора.

 Нито подсъдимият, нито защитникът му вземат отношение относно направените по делото разноски и веществените доказателства.

Съдът, въз основа за събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият И.Д.М. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, осъждан, ЕГН: **********

В ранните часове на 30.09.2012г. към 04.00 часа свид. Ц. посетила заведение „***”, находящо се в гр. Пловдив. Около 05.00 часа тя си тръгнала от дискотеката. Излизайки отвън, свид. Ц. забелязала лек автомобил марка „***”, паркиран в близост до кръстовището на бул.”***” и бул.”Марица”, за който помислила, че е на неин познат, който имал същата марка автомобил. Въпросната кола – „***” с ДК № ***, била управлявана от подс. М.. Стигайки до автомобила, все още заблудена, че вътре е нейния познат, свид. Ц. отворила предната дясна врата и седнала на седалката до шофьора. Чак след като затворила вратата на колата и се обърнала към шофьора установила, че това не е нейния познат, а друго непознато до този момент лице – подс. М., когото попитала „Къде е моя човек?”. В отговор подсъдимият  й заявил „Сега ще видиш” и задействал автоматично централното заключване, като по този начин лишили свид. Ц. от възможност да напусне превозното средство. Непосредствено след това потеглил. Уплашена свид. Ц. не реагирала. Виждайки, че подс. М. ***, пострадалата поискала той да спре и тя да слезе, но подсъдимият не обърнал внимание на ясно изразената й воля. Подс. М. извел свид. Ц. ***, като се движел по Рогошко шосе и спрял автомобила на около два километра от Рогошките гробища. Той слязъл от колата, обиколил я и застанал до предна дясна врата. След това отворил вратата и със сила издърпал свид. Ц. от седалката. Подс. М. нанесъл два силни шамара на пострадалата, в резултат на което последната паднала на земята. Подсъдимият я хванал за ръцете и започнал да я влачи по земята навътре към затревените площи в страни на пътя. След известно разстояние той пуснал св. Ц. и легнал върху нея, като само разкопчал панталона си, без да го сваля, след което си сложил презерватив. Вдигнал роклята й нагоре, отместил долната част на бельото й, след което проникнал в свид. Ц. вагинално. След като приключил насилствения полов акт подс. М. се отдръпнал настрани и се изправил. Свид. Ц. също се изправила, при което успяла да нанесе силен удар с крак върху подсъдимият в областта на слабините, като едната от обувките й – тип „сандал”, синя на цвят, се изхлузила. В този момент свид. Ц. побягнала, като по пътя паднала и другата й обувка. Свид. Ц. ***. Стигайки до покрайнините на града успяла да спре лек автомобил, управляван от лице, неустановено в хода на разследването, като по този начин се прибрала в къщи.

Същевременно подс. М. се върнал до автомобила си, където била останала дамската чанта на свид. Ц., в която последната държала следните вещи - запалка „ Полат Алемдар”, кутия с шест цигари „Мурати супер слимс”, слушалки за телефон „LG, крем за ръце „F Sea Therapy”, гребен, осем презерватива „One touch”, един флакон крем „Дипрогента” – 15 гр., кибрит, пет секретни ключа, висулка с изображение на Богородица, лазарен показалец, червило, очна спирала, гланц за устни, портмоне, мобилен телефон „LG 290, пари – сумата от 210 лева, които били в портмонето й, както и документите й за самоличност. Подс. М. преровил чантата на св. Ц. за наличие на ценни вещи, които да отнеме. Той взел мобилния телефон и сумата от 210 лв., след което по пътя за  вкъщи, изхвърлил чантата и останалите вещи. 

Когато свид. Ц. се прибрала у тях, майка й видяла нейното състояние. Пострадалата разказала какво й се е случило, след което веднага сигнализирала в полицията за случая. С оглед на преживяното, свид. Ц. не успяла да посочи местопроизшествието на полицейските служители.

Отнетият мобилен апарат се ползвал със СИМ карта на името на свид. И. Г., бивш съпруг на сестрата на подс. М.. Свид. Г. дал картата за ползване на своя племенник – сина на подсъдимия. От своя страна подс. М. предоставил отнетия от владението на свид. Ц. мобилен апарат на сина си. В последствие майката на подсъдимия предоставила на разследващите органи инкриминираната вещ – мобилен апарат„LG 290, собственост на свид. Ц.. Полицейските органи установили, че подс. М. управлява лек автомобил от същата марка, посочена от пострадалата, който бил придобит чрез договор за покупко – продажба на МПС от починалия му баща.

При проведената беседа с полицейските служители подс. М. посочил начина и механизма на извършените от него деяния и съдействал като посочил местата, където отвел свид. Ц., където я изнасилил и където изхвърлил чантата й.

При извършения оглед на местопроизшествието били намерени и иззети като веществени доказателства обувките на пострадалата Ц., както и употребявания от подс. М. презерватив и изхвърлената от обвиняемия дамска чанта на св. Ц. с намиращите се в нея вещи, описани по-горе.

При извършеното разпознаване свид. Ц. категорично посочила подс. М. като автор на деянията.

На 30.09.2012г. свид. Ц. била освидетелствана във връзка с назначена съдебно - медицинска експертиза. Съгласно изготвеното заключение по тялото на свид. Ц. било установено кръвонасядане по долния клепач на дясното око, по дясната очна ябълка, по лявата половина на гърба, по лявата мишница, охлузвания по предната лява и дясна половина на гръдния кош, по шията в дясно и в тилната половина и множество драскотини по дясното бедро, лявата и дясната коленни стави и по дясната подбедрица. Взета била влагалищна обтривка от св. Ц..

Съгласно заключението на изготвената съдебно –медицинска експертиза на приобщените веществени доказателства – влагалищна обтривка, рокля и бельо - не се доказва наличие на сперма.

Съгласно заключението на изготвената стоково - оценъчна експертиза общата стойност на отнетите от подс. М. вещи възлиза на 414,51 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – изцяло от показанията на свидетелите Б.Ц., Г. И., З. Б. и И. Г., депозирани в хода на досъдебното производство, надлежно приобщени към доказателствата по делото. Показанията на цитираните свидетели, съдът намира за обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото, подкрепящи направеното от подсъдимия самопризнание. Противоречие относно релевантните факти от предмета на доказване в събраните гласни доказателства – свидетелски показания, не се наблюдава, като всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец.

При постановяване на присъдата си съдът взема предвид и заключенията на назначените в хода на досъдебното производство съдебно – медицинска експертиза на живо лице, съдебно – медицинска експертиза на веществени доказателства и стоково – оценъчна експертиза, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, които според преценката на съда са извършени компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и съответстват на останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и от приложените по делото  писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и прочетени на основание чл.283 от НПК – справка от Космо България Мобайл ЕАД с изх. №*** /л.26 – 27/, справка от Космо България Мобайл ЕАД с изх. №***/л.29 – 31/, протокол за оглед на местопроизшествие от 15.10.2012г., ведно с приложен към него фотоалбум /л.36 – 44/, протокол за оглед на местопроизшествие от 15.10.2012г., ведно с приложен към него фотоалбум /л.46 – 51/, протокол за оглед на местопроизшествие от 15.10.2012г., ведно с приложен към него фотоалбум /л.53 – 58/, контролен талон за МПС /л.59/, приемо – предавателен протокол за МПС /л.60/, характеристична справка /л.84/, протокол за доброволно предаване от 30.09.2012г. /л.90/, протокол за разпознаване на лица /л.92/, протокол за доброволно предаване от 15.10.2012г. /л.100/, разписка от 24.10.2012г. /л.116/, разписка от 22.10.2012г. /л.119/, разписка от 22.11.2012г. /л.120/, удостоверение за наследници с изх. №*** /л.131/, справка от Началник на сектор ПП с рег. № ***, ведно с приложени към нея две спревки с денни за ПС и собствениците /л.133 – 135/, както и от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства – справка за съдимост на подсъдимия, ведно с приложени копия на бюлетини съдимост /л.14 – 21/, справка от ГД „ИН” – София /л.23/, справка от Кметството на с. ***, Община *** с Изх. № *** г., ведно с приложени към същата заверено копие на Удостоверение за сключен граждански брак №7, Удостоверение за семейно положение с Изх. № *** и Удостоверение за семейно положение, съпруга и деца с Изх. № *** г., касаещи Д. И.М. /л.42 – 45/,  справка от иектор „Пътна полиция” при ОД МВР – Пловдив, ведно с приложени към нея заверени копия на документи, послужили за регистрация и пререгистрация на автомобил „***”, с Рег. № ***, както следва: Заявление № *** за първоначална регистрация от 01.07.2008 г., ведно с приложени към него заверени копия на две страници на чужд език;   Декларация от СД „***” с. Стряма от 10.06.2008 г.; Договор за покупко-продажба на МПД – внос от чужбина нерегистрирано, сключен между СД „***” с. Стряма и И.Д.М. от 30.06.2008г.; Фактура № *** г., издадена от СД „***”  с получател: И.Д.М. за сумата от 1 200,00 лева; Заявление № ***  за промяна на регистрацията от 06.02.2009г.;   Свидетелство за регистрация Част І за МПС с ДК № ***; Свидетелство за регистрация Част ІІ за МПС с ДК № *** и Договор за покупко-продажба на МПС, сключен между И.Д.М., Ц. К. М. и Д. И. М. от 05.02.2009г. /л.54 – 64/.   

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият И.Д.М., ЕГН:********** е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.142а, ал.1 от НК, тъй като на 30.09.2012г. в гр. Пловдив и в землището на гр. Пловдив, противозаконно е лишил от свобода Б.Д.Ц. ***.

От обективна страна с действията си по задействане на  автоматичното централното заключване на лекия автомобил, в който се е качила пострадалата, привеждането му в движение и последващото транспортиране на Ц. извън границите на населеното място – гр. Пловдив, подсъдимият е лишил от свобода същата, тъй като е изменил конкретните материални условия, осигуряващи обективната възможност пострадалата да се придвижва свободно в пространството. Лишаването от свобода е било противозаконно, тъй като не е съществувало законово основание за ограничаване на нейната свобода.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, т.е., че това, което върши е противоправно и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Причините за извършване на престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на подсъдимия,  слабите му волеви задръжки и незачитане на установения в страната правен ред.

За престъплението по чл.142а, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание до шест години лишаване от свобода. В конкретния случай производството е проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК и съобразявайки се с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК съдът следва да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.58А от НК /в редакцията, действаща към 30.09.2012г. - ДВ бр.26 от 2010г./. При индивидуализиране на наказанието, съобразно разпоредбата на чл.58А, ал.1, вр. чл.54 от НК съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства признаването на вината, изразената критичност към стореното и оказаното съдействие от подсъдимия в досъдебното и съдебното производство. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени личната му висока степен на обществена опасност, предвид на осъжданията му с разнообразни правни квалификации. Като анализира така индивидуализиращите отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и следва да бъде в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на осн. чл.58А, ал.1 от НК да се намали с една трета, като наказанието което следва да се изтърпи от подсъдимия следва да бъде в размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Това наказание съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимия и според преценката на съда би постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се отразило възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.

Само за пълнота трябва да се посочи, че в случая не следва да се определи и наложи наказание лишаване от свобода при условията на чл.58А, ал.4 от НК, тъй като не са налице основанията на посочената законова норма. Законодателят е предвидил такава възможност само, когато са налице едновременно за прилагане условията на чл.58А, ал.1 – 3 от НК и чл.55 от НК и приложението на чл.55 от НК би се явило по – благоприятно за дееца, но съдът счита, че в конкретния случай не е налице изключително или пък многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Приложението на чл.55 от НК би се наложило да бъде сторено при старата редакция на чл.58А от НК – действаща до изменението й с ДВ бр.26 от 2010г., предвиждаща определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, но към инкриминираната дата – 30.09.2012г. е в сила новата редакция на чл.58А от НК, указваща единствено привилегията за намаляване на определеното съобразно правилата на Общата част на НК наказание с една трета, не и за задължително прилагане на чл.55 от НК.

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият И.Д.М., ЕГН:********** е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.152, ал.1, т.2 от НК, тъй като 30.09.2012г. в землището на гр. Пловдив се е съвкупил с лице от женски пол – Б.Д.Ц.,***, като я е принудил към това със сила и заплашване – престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК.

От обективна страна като двуактно престъпление  изнасилването се характеризира с извършване на съвкупление с пострадалото лице, като извършителят принуждава същото със сила или заплашване, за да сломи съпротивата му. В случая са налице и двете съставни части на това престъпление - както половото съвкупление на подс. М. със свид. Б.Ц., така и използваната от подсъдимия сила и заплашване. 

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, т.е., че това, което върши е противоправно и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Причините за извършване на престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на подсъдимия,  слабите му волеви задръжки и незачитане на установения в страната правен ред.

За престъплението по чл.152, ал.1, т.2 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от две до осем години. В конкретния случай производството е проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК и съобразявайки се с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК съдът следва да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.58А от НК /в редакцията, действаща към 30.09.2012г. - ДВ бр.26 от 2010г./. При индивидуализиране на наказанието, съобразно разпоредбата на чл.58А, ал.1, вр. чл.54 от НК съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства признаването на вината, изразената критичност към стореното и оказаното съдействие от подсъдимия в досъдебното и съдебното производство. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени личната му висока степен на обществена опасност, предвид на осъжданията му с разнообразни правни квалификации, както и високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление. Като анализира така индивидуализиращите отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и следва да бъде в размер на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на осн. чл.58А, ал.1 от НК да се намали с една трета, като наказанието което следва да се изтърпи от подсъдимия следва да бъде в размер на ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Това наказание съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимия и според преценката на съда би постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се отразило възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.

Само за пълнота трябва да се посочи, че в случая не следва да се определи и наложи наказание лишаване от свобода при условията на чл.58А, ал.4 от НК, тъй като не са налице основанията на посочената законова норма. Законодателят е предвидил такава възможност само, когато са налице едновременно за прилагане условията на чл.58А, ал.1 – 3 от НК и чл.55 от НК и приложението на чл.55 от НК би се явило по – благоприятно за дееца, но съдът счита, че в конкретния случай не е налице изключително или пък многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Приложението на чл.55 от НК би се наложило да бъде сторено при старата редакция на чл.58А от НК – действаща до изменението й с ДВ бр.26 от 2010г., предвиждаща определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, но към инкриминираната дата – 30.09.2012г. е в сила новата редакция на чл.58А от НК, указваща единствено привилегията за намаляване на определеното съобразно правилата на Общата част на НК наказание с една трета, не и за задължително прилагане на чл.55 от НК.

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият И.Д.М., ЕГН:********** е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.195 ал.1 т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК, тъй като на 30.09.2012г. в землището на гр. Пловдив, при условията на повторност в немаловажен случай, извършил е престъплението, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление е отнел чужди движими вещи – дамска чанта на стойност 30,26 лв., запалка „ Полат Алемдар” на ст-ст 1,16 лв., кутия с шест цигари „Мурати супер слимс” на ст-ст 1,44 лв., слушалки за телефон „LG” на ст-ст 4,66 лв., крем за ръце „F Sea Therapy” на ст-ст 3,96 лв., гребен на ст-ст 1,71 лв., осем презерватива „One touch” на обща ст-ст 9,28 лв., един флакон крем „Дипрогента” – 15 гр. на ст-ст 4,00 лв., кибрит на ст-ст 0,26 лв., пет секретни ключа на обща ст-ст 12,60 лв., висулка с изображение на Богородица на ст-ст 1,53 лв., лазарен показалец на ст-ст 6,95 лв., червило на ст-ст 6,77 лв., очна спирала на ст-ст 11,00 лв., гланц за устни на ст-ст 2,29 лв., портмоне на ст-ст 5,00 лв., мобилен телефон „LG 290 на ст-ст 101,64 лв., пари – сумата от 210 лева, или всичко на обща стойност 414,51 лв от владението на Б.Д.Ц. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Подсъдимият е реализирал обективните съставомерни признаци на указаното престъпно посегателство, като е отнел чужди нему движими вещи – дамска чанта, запалка „Полат Алемдар”, кутия с шест цигари „Мурати супер слимс”, слушалки за телефон „LG”, крем за ръце „F Sea Therapy”, гребен, осем презерватива „One touch”, един флакон крем „Дипрогента” – 15 гр., кибрит, пет секретни ключа, висулка с изображение на Богородица, лазарен показалец, червило, очна спирала, гланц за устни, портмоне, мобилен телефон „LG 290” и пари – сумата от 210 лева, от владението на Б.Д.Ц.. Без нейно съгласие е прекъснал с действията си упражняваната от пострадалата до момента на посегателството фактическа власт върху вещите и е установил свое владение върху тях.

Налице е по – тежко квалифициращ признак на деянието с оглед субекта на престъплението. С влязъл в сила съдебен акт, постановен по НОХД №207/2007г. по описа на ПРС – ІІ н.с., в сила от 20.03.2007г., подсъдимият М. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК, като му е било наложено наказание ПРОБАЦИЯ за срок от една година при двете задължителни пробационни мерки. С Присъда №*** от 09.01.2008г., постановена по НОХД №1648/2007г. по описа на ПРС – І н.с., в сила от 25.01.2008г., подсъдимият М. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1,2 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, като му е било наложено наказание от девет месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим. От изтърпяването на тези наказания не са изминали пет години по смисъла на чл.30, ал.1 от НК, което и определя извършеното от подс. М. престъпление, предмет на настоящото производство, като такова извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, т.е., че това, което върши е противоправно и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Намерението му за противозаконно присвояване на отнетите чужди движими вещи намира пряк обективен израз в предприетите от него действия, а и не се отрича от него.

Причините за извършване на престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на подсъдимия,  слабите му волеви задръжки и незачитане на установения в страната правен ред.

За престъплението по чл.195 ал.1 т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от една до десет години. В конкретния случай производството е проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК и съобразявайки се с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК съдът следва да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.58А от НК /в редакцията, действаща към 30.09.2012г. - ДВ бр.26 от 2010г./. При индивидуализиране на наказанието, съобразно разпоредбата на чл.58А, ал.1, вр. чл.54 от НК съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства признаването на вината, изразената критичност към стореното и оказаното съдействие от подсъдимия в досъдебното и съдебното производство. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени личната му висока степен на обществена опасност, предвид на осъжданията му, които не влияят на правната квалификация на престъплението. Като анализира така индивидуализиращите отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и следва да бъде в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на осн. чл.58А, ал.1 от НК да се намали с една трета, като наказанието което следва да се изтърпи от подсъдимия следва да бъде в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Това наказание съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимия и според преценката на съда би постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се отразило възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.

Само за пълнота трябва да се посочи, че в случая не следва да се определи и наложи наказание лишаване от свобода при условията на чл.58А, ал.4 от НК, тъй като не са налице основанията на посочената законова норма. Законодателят е предвидил такава възможност само, когато са налице едновременно за прилагане условията на чл.58А, ал.1 – 3 от НК и чл.55 от НК и приложението на чл.55 от НК би се явило по – благоприятно за дееца, но съдът счита, че в конкретния случай не е налице изключително или пък многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Приложението на чл.55 от НК би се наложило да бъде сторено при старата редакция на чл.58А от НК – действаща до изменението й с ДВ бр.26 от 2010г., предвиждаща определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, но към инкриминираната дата – 30.09.2012г. е в сила новата редакция на чл.58А от НК, указваща единствено привилегията за намаляване на определеното съобразно правилата на Общата част на НК наказание с една трета, не и за задължително прилагане на чл.55 от НК.

На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия И.Д.М. следва да бъде наложено едно общо най-тежко наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На осн. чл.24 от НК така наложеното на подсъдимия И.Д.М. едно общо най-тежко наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА следва да бъде увеличено с ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като наказанието, което ще следва да търпи подсъдимия да се счита в  размер на ТРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Налице е основанието за приложението на посочената законова разпоредба, тъй като се касае за съвкупност от престъпления, все с висока степен на обществена опасност и от осъждано лице.

На основание чл.61, т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС следва да бъде определен първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия И.Д.М. и увеличено едно общо най-тежко наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи в Затвор или Затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.59, ал.1, т.1, вр. ал. 2 от НК следва от така наложеното на подсъдимия И.Д.М. и увеличено едно общо най-тежко наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде приспаднато времето, през което същият е бил задържан по реда на НПК с Постановление на РП - Пловдив, както и времето, през което е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 16.10.2012г. до 26.11.2012г., като един ден задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода.

Веществените доказателства по делото – 1 бр. презерватив и опаковка, следва да се унищожат като вещи без стойност, след влизане на присъдата в законна сила.

Веществените доказателства по делото – 1 чифт обувки, 1 бр. обица, 1 бр. рокля и 1 бр. дамски гащета тип „прашки”, следва да се върнат на Б.Д.Ц., ЕГН:**********, след влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл. 53, ал.1, б.А от НК следва в полза на държавата да бъде отнета 1/6 /една шеста/ идеална част от лек автомобил „***” с рег. № ***. От събраните по делото доказателства се установява, че посочената 1/6 /една шеста/ идеална част от МПС – то е собственост на подсъдимия, а автомобилът е послужил за извършване умишлено престъпление по чл.142а, ал.1 от НК.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия И.Д.М. следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски /за експертизи/ в размер на 195,00 /сто деветдесет и пет/ лева по сметка на ВСС.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!

ДТ