НОХД 764/2013 - Мотиви - 28-10-2013

М О Т И В И

 

М О Т И В И

по НОХД  764/13 г  по описа на ПРС-20 наказателен състав

 

         Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение 

срещу М.Т.К. за престъплението по чл.316, вр.чл.308, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, за това, че в периода 03.01.2011г-01.06.2011г в гр.П.  при условията на продължавано престъпление  пред общинско предприятие  “ОКТ”-Пловдив съзнателно се е ползвал от неистински официални документи ,както следва:

       На 03.01.2011 г. при условията на посредствено извършителство, чрез А.И.Х. с ЕГН ********** в качеството му на пълномощник на "Б.-Г.-****" ЕООД гр. П. съзнателно се е ползвал от неистински официален документ - Удостоверение за наличието или липсата на задължения по чл.87 ал.6 от ДОПК с изх. № ***********/04.12.2010 г., с издател орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, приложено към Заявление за издаване на разрешително за таксиметров превоз на пътници с вх. №****/03.01.2011 г.

          На 07.01.2011г., 10.01.2011г., 11.01.2011 г., 13.01.2011 г., 17.01.2011 г., 18.01.2011 г., 20.01.2011 г., 21.01.2011 г., 24.01.2011 г., 25.01.2011 г., 26.01.2011 г. и 27.01.2011 г. при условията на посредствено извършителство чрез А.И.Х. с ЕГН ********** в качеството му на пълномощник на "Б.-Г.-****" ЕООД гр. П. съзнателно се е ползвал от неистински официален документ -Удостоверение за наличието или липсата на задължения по чл.87 ал.6 от ДОЖ с изх. № *********/29.12.2010 г., с издател орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, приложено към Заявления за издаване на разрешително за таксиметров превоз на пътници със следните входящи номера : *****/07.01.2011 г., ***-**** и ***/10.01.2011 г., ***-***/11.01.2011 г.,***-***/13.01.2011 г., ***-***  и  ***/17.01.2011 г., **-*** и ***/18.01.2011 г., ****-***/20.01.2011 г., ***-***/21.01.2011 г., ***-***/24.01.2011 г., ***-***/25.01.2011 г., ***-*** и ***/26.01.2011 г. и ***-****/27.01.2011 г.

             На 28.01.2011г., 01.02.2011г., 03.02.2011 г., 07.02.2011 г., 08.02.2011 г., 09.02.2011 г., 10.02.2011 г., 11.02.2011 г., 14.02.2011 г., 15.02.2011 г., 15.02.2011 г., 16.02.2011 г., 17.02.2011г., 18.02.2011 г., 21.02.2011 г., 22.02.2011 г., 23.02.2011 г. и 25.02.2011 г., при условията на посредствено извършителство чрез А.И.Х. с ЕГН ********** в качеството му на пълномощник на "Б.-Г.-****" ЕООД гр. П. съзнателно се е ползвал от неистински официален документ -Удостоверение за наличието или липсата на задължения по чл.87 ал.6 от ДОПК с изх. № *********/28.01.2011 г., с издател орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, приложено към Заявления за издаване на разрешително за таксиметров превоз на пътници със следните входящи номера: ******/28.01.2011 г., ******/01.02.2011 г., ******/03.02.2011 г., ****** и ***/07.02.2011 г., ******/08.02.2011 г., ****** и ***/09.02.2011 г., ******/10.02.2011 г., ******/11.02.2011 г., ******/14.02.2011 г., ****** и ***/15.02.2011 г., ******/15.02.2011 г., ******/16.02.2011 г., ******/17.02.2011 г., ******/17.02.2011 г., ******/18.02.2011 г., ****** и ***/21.02.2011 г., ****** и ***/22.02.2011 г., ******/23.02.2011 г. и ******/25.02.2011 г.

                На 01.03.2011г., 02.03.2011г., 07.03.2011 г., 08.03.2011 г., 09.03.2011 г., 14.03.2011 г., 14.03.2011 г., 15.03.2011 г., 15.03.2011 г., 16.03.2011 г., 17.03.2011г., 17.03.2011 г., 21.03.2011 г., 23.03.2011 г., 24.03.2011 г., 24.03.2011 г. и 25.02.2011 г. при условията на посредствено извършителство чрез А.И.Х. с ЕГН ********** в качеството му на пълномощник на "Б.-Г.-****" ЕООД гр. П. съзнателно се е ползвал от неистински официален документ -Удостоверение за наличието или липсата на задължения по чл.87 ал.6 от ДОПК с изх. № ***********/24.02.2011 г., с издател орган по приходите при ТД на НАП — Пловдив, приложено към Заявления за издаване на разрешително за таксиметров превоз на пътници със следните входящи номера: ***/******/01.03.2011 г., ****** и ***/02.03.2011 г., ******/07.03.2011 г., ****** и ***/08.03.2011 г., ****** и ***/09.03.2011 г., ****** и ***/14.03.2011 г., ******/14.03.2011 г., ******/15.03.2011 г., ******/15.03.2011 г., ****** и ***/16.03.2011 г., ****** и ****/17.03.2011 г., ****** и ****/17.03.2011 г., ****** и ****/21.03.2011 г., ******/23.03.2011 г., ******/24.03.2011 г., ******/24.03.2011 г. и ******/25.03.2011 г.

               На 29.03.2011г., 31.03.2011 г., 01.04.2011г., 06.04.2011 г., 08.04.2011 г., 11.04.2011 г., 13.04.2011 г., 14.04.2011 г., 15.04.2011 г., 18.04.2011 г., 20.04.2011 г. и 21.04.2011 г. при условията на посредствено извършителство чрез А.И.Х. с ЕГН ********** в качеството му на пълномощник на "Б.-Г.-****" ЕООД гр. П. съзнателно се е ползвал от неистински официален документ — Удостоверение за наличието или липсата на задължения по чл.87 ал.6 от ДОПК с изх. № ************/24.03.2011 г., с издател орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, приложено към Заявления за издаване на разрешително за таксиметров превоз на пътници със следните входящи номера: ***/****/29.03.2011 г., ******/31.03.2011 г., ****** и ****/01.04.2011 г., ****** и ****/06.04.2011 г., ******/08.04.2011 г., ****** и ****/11.04.2011 г., *******/13.04.2011 г., *******/14.04.2011 г, ******* и ****/15.04.2011 г., *******/18.04.2011 г., *******/20.04.2011 г. и *******/21.04.2011 г.

                  На 02.05.2011 г. съзнателно се е ползвал от неистински официален документ - Удостоверение за наличието или липсата на задължения по чл.87 ал.6 от ДОПК с изх. № ***********/27.04.2011 г., с издател орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, приложено към Заявление за издаване на разрешително за таксиметров превоз на пътници с вх. № *******/27.04.2011 г.

              На 27.04.2011г., 09.05.2011 г., 10.05.2011 г., 13.05.2011 г., 16.05.2011 г., 17.05.2011г., 17.05.2011 г., 18.05.2011 г. и 25.05.2011 г. при условията на посредствено извършителство чрез А.И.Х. с ЕГН ********** в качеството му на пълномощник на "Б.-Г.-****" ЕООД гр. Пловдив съзнателно се е ползвал от неистински официален документ -Удостоверение за наличието или липсата на задължения по чл.87 ал.6 от ДОПК с изх. № ***********/27.04.2011 г., с издател орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив приложено към Заявления за издаване на разрешително за таксиметров превоз на пътници със следните входящи номера : *******/27.04.2011 г., ******* и ****/09.05.2011 г., *******/10.05.2011 г., ******* и ****/13.05.2011 г., *******/16.05.2011 г., *******/17.05.2011 г., *******/17.05.2011 г., *******/18.05.2011 г. и ******* и ****/25.05.2011 г.

            На 26.05.2011 г., 28.05.2011 г. и 01.06.2011 г. при условията на посредствено извършителство чрез А.И.Х. с ЕГН ********** в качеството му на пълномощник на "Б.-Г.-****" ЕООД гр. П. съзнателно се е ползвал от неистински официален документ -Удостоверение за наличието или липсата на задължения по чл.87 ал.6 от ДОПК с изх. № *********/26.05.2011 г., с издател орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив приложено към Заявления за издаване на разрешително за таксиметров превоз на пътници със следните входящи номера : *****/26.05.2011 г., *****/28.05.2011 г. и *****/01.06.2011 г.,като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

          Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение,  формулирано в обвинителния акт  по отношение и подсъдимия ,като в пледоарията си акцентира на отделните елементи на състава на престъплението, предвид повдигнатото  обвинение и предвиденото за него  наказание в НК, като предлага на  съда подсъдимия  К. да бъде признат за виновен и да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер ориентиран към средата.

     Подсъдимият М.К. ,чрез своя  защитник - адв.П.К. направиха искане за разглеждане на делото по реда на чл.371т.1от НПК – а именно предварително изслушване по реда на глава 27-ма от НПК ,без да признава фактите и обстоятелствата по обвинителния акт ,като  се съгласяват със събраните доказателства в досъдебното производство ,и единствено желаят устно и непосредствено пред съда да бъдат разпитани св.С.Ч. .Във връзка с това искане и взето становището на представителя на Районна прокуратура -Пловдив. Като същия счита, че събраните доказателства са достатъчни и счита, че няма пречка да бъдат разпитани посочените свидетели.Това искане е прието  от съда ,като на основание чл.372ал.3от НПК е одобрено и допуснато предварителното изслушване по реда на глава 27-ма от НПК ,при хипотезата на чл.371т.1от НПК, с приемане на събраните доказателства по досъдебното производство ,с изключение на разпитите на свидетеля- Ч. ,който да бъде разпитан отново пред съда- устно и непосредствено ,без  признаване на обстоятелствата ,които са изложени в обвинителния акт .В дадения случай съда преценява дали представените пред съда доказателства са събрани по реда на НПК ,след което допуска или не това предварително изслушване. А именно след направената преценка ,съдът допусна разглеждането на делото по реда на чл.371т.1от НПК ,като счете че доказателствата са събрани по предвидения по НПК  ред.

          Подсъдимият   М.К. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, дава подробни  обяснения за случая. Иска от съда да бъде оправдан, тъй като според него не е извършил престъпление.

 Защитникът му - адв.П.К. подробно излага в пренията становището си досежно обективната и субективната страна на престъплението ,както и излага съображения за гласните и писмени доказателства по делото ,както и за  формата на извършителството на деянието , а именно “посредствено  извършителство “.Като крайния му извод е ,че подзащитния му следва да бъде оправдан .

           Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

   ПОДСЪДИМИЯТ М.Т.К. е роден на ***г. в гр.С., българин, българско гражданство, във фактическо съжителство, със средно образование, реабилитиран, живущ ***,  ЕГН **********.

               През 2007 г. в гр.П. свидетелят С.Ч. регистрирал фирма „Б.*Г.***”ЕООД, която развивала търговска дейност  с внос на автомобили от чужбина и продажба на същите, както и таксиметрова дейност. Идеята за откриването на фирмата била дадена на св.Ч. от негов познат от гр.Айтос, който го запознал  с подсъдимия М.Т.К.,  тъй като последния разбирал от транспортна дейност. Фирма „Б.*Г.***”ЕООД била регистрирана със седалище в с.К., обл.П., ул.”Д. с.”№*, на който адрес се намирал автосервиз, ползван от дружеството. В началото  К. не бил никакъв във новосъздадената фирма .Ръководеното и  управлението било изцяло в ръцете на Ч. .Но впоследствие Ч. упълномощил К.  ,който имал генерално пълномощно от св.Ч., което било нотариално заверено .Отделно от това свидетелят Ч., в качеството си на управител на „Б.*Г.***”ЕООД упълномощил и свидетелят М.Б., който по това време управлявал такси и ,с който Ч. се запознал случайно, но го упълномощил само с оглед представляване на фирмата пред съответните институции, като НАП, съд, митница и други, във връзка с подаване и получаване на документи,  и подписване на такива. Пълномощното било нотариално заверено на 25.05.2009г. от нотариус С. при РС- гр.С.. От своя страна св.Б., изпълнявал функции във фирмата основно като куриер. Ходел до данъчната служба, получавал документи на фирмата, съответно носел такива и въобще вършел всичко, което му било наредено от подсъдимия М.К., или от св.С.Ч..

Счетоводството на дружеството било поето от свидетелката И.Х. У., която реално била ангажирана от К.. Същата изготвяла цялата счетоводна документация на фирмата .Свидетелката У. поддържала основно контакти с данъчните органи, които при възникнали проблеми или конкретни обстоятелства, звънели на св.У., която пък веднага уведомявала  К. или Ч. за новонастъпилите факти.

                Във връзка с осъществяване на таксиметровата дейност „Б.*Г.*** ”ЕООД разполагало с лиценз за превозвач №*****/31.03.2009г., издадено от ИА”АА” гр.София. Съгласно нормативната база и установената практика, за да бъде включен един автомобил, като таксиметров към списъка на автомобилите на съответното дружество, притежаващо лиценз за превозвач, следва първо да се подаде заявление до ОО”КД ДАИ”, към което се представяло свидетелство за регистрация на МПС, периодичен технически преглед, карта за допълнителен технически преглед, разрешение от страна на собственика на автомобила, същият да бъде включен в списъка към удостоверението за регистрация на съответната фирма. След като конкретният автомобил бъде включен в списъка към Удостоверението за регистрация за извършване на таксиметров превоз, издадено от ОО”КД ДАИ” след това се подавало заявление до Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта” гр.Пловдив за издаване на разрешително за извършване на таксиметрови превози на пътници. Съгласно Наредба 34/1999г. на Министерство на ТС, наред с всички изрично посочени документи към заявлението, молителят следвало да представи и удостоверение за наличие или липса на задължения по смисъла на чл.87, ал.6 от ДОПК, като документът можело да бъде представен и в заверено копие. Това удостоверение се издавало от съответната териториална дирекция на НАП, в случая ТД гр.Пловдив, въз основа на подадена молба от управителя на фирмата или упълномощено от него лице.

   През 2009г и 2010г. на търговско дружество „Б.*Г.***”ЕООД били издадени наказателни постановления, за констатирани различни нарушения на законови разпоредби, като на фирмата били определени и имуществени санкции. В резултат на горното в  края на 2010г. фирма „Б.*Г.***”ЕООД имала натрупани публични задължения към бюджета. Същевременно К. обяснил на Ч., че е много ангажиран и  спира да се занимава изцяло  с дейността на “Б.*Г.***” ЕООД ,като въпреки това Ч. не оттеглил пълномощията си. По същото време свидетеля Ч. се запознал в ТД на НАП  с лице с име “Т.” ,който се представил  за юрист ,чиято  самоличност по делото не била установена.”Т. “предложил на Ч. да обжалва  ревизионните актове ,и да снабди след това  “Б.*Г.*** “ЕООД  с необходимите удостоверения за липса на задължения съгласно чл.87, ал.6 от ДОПК. Тази информация била споделена и на подсъдимия К..

      Въпросните удостоверения съдържали всички реквизити на НАП, ТД Пловдив- като издател и имали следните изходящи номера: Удостоверение № ***********/ от дата 04.12.2010г. и удостоверение №********* от 29.12.2010г. И същите били предоставяни на К. от лицето с името “Т.” ,К. правил копия ,след което ги предоставял на А.Х. – пълномощник на „Б.*Г.***”ЕООД.На 03.01.2011г. подс.К. предал на св.Х. необходимите документи за подаване на заявление за издаване на разрешително за таксиметров превоз на пътници, включително и копие от удостоверение № ***********/ от дата 04.12.2010г. за наличие или липса на задължения на основание чл.87, ал.6 от ДОПК, св.Х. се подписал на печата на „Б.*Г.***”ЕООД, като удостоверил верността на копието с оригинала на документа. От своя страна, св.А.Х., подал заявление  вх.№***-***/03.01.2011г., към което представил и въпросното удостоверение от НАП, ТД- Пловдив № ***********/ от дата 04.12.2010г. за наличие или липса на задължения на основание чл.87, ал.6 от ДОПК. Съответно по същия начин, описан по- горе, през месец януари 2011г подсъдимият  К. периодично подготвял документи за внасяне в общината, които предавал на св.Х., към които било включено удостоверение №********* от 29.12.2010г., с посочен издател НАП, ТД Пловдив, в което било отразено, че „Б.*Г.***”ЕООД няма задължения. От своя страна свидетелят Х. на 07.01.2011г., на 10.01.2011г, на 11.01.2011г., на 13.01.2011г., на 17.01.2011г., на 18.01.2011г., на 20.01.2011г., на 21.01.2011г., на 24.01.2011г., на 25.01.2011г., на 26.01.2011 и на 27.01.2011г. подал в Общинско предприятие „ОКТ” Пловдив следните заявления за издаване на разрешително за таксиметров превоз на пътници: заявление вх.№*****/07.01.2011г., заявления вх.№***-*** и ***/10.01.2011г., заявление вх.№***-***/11.01.2011г., заявление вх.№***-***/13.01.2011г., заявления вх.№***-*** и ***/17.01.2011г., заявления вх.№***-*** и ***/18.01.2011г., заявление вх.№***-***/20.01.2011г., заявление вх.№***-***/21.01.2011г., заявление вх.№***-***/24.01.2011г., заявление вх.№***-***/25.01.2011г., заявления вх.№***-*** и ***/26.01.2011г. и заявление вх.№***-***/27.01.2011г. , към които заявления св.Х. приложил дадените му от  К. копия на удостоверение №********* от 29.12.2010г.

              Тъй като възникнала необходимост от представяне на аналогично удостоверение за липса на задължения, тъй като едномесечният срок, за който важали предходните удостоверения изтичал, подсъдимият К. на неустановена дата преди 28.01.2011г. се снабдил от лицето „Т.”, с поредното удостоверение с посочен изходящ номер ********* от дата 28.01.2011г., и с посочен издател НАП ТД Пловдив, в което отново било вписано, че фирма „Б.*Г.***”ЕООД няма задължения. След като получил документа, подс.К. подготвил копия на същия, които периодично предавал на свидетеля Х., заедно с другите документи, за да се подават в общината. Така на 28.01.2011 г., на 01.02.2011 г., 03.02.2011 г., на 07.02.2011 г., на 08.02.2011 г., на 09.02.2011 г., на 10.02.2011 г., на 11.02.2011 г., на 14.02.2011 г., два пъти на 15.02.2011 г., на 16.02.2011 г., на 17.02.2011 г., на 18.02.2011 г., на 21.02.2011 г. на 22.02.2011 г., на 23.11.2011 г. и на 25.02.2011 горепосочените документи и ксерокопия на Удостоверението с изх. № ********* от дата 28.01.2011 г., с посочен издател НАП ТД Пловдив, в което било вписано, че фирма „Б.*Г.***”ЕООД няма задължения, с цел да дружеството да получи разрешителни за таксиметрова дейност.

         Докато се входирали документите в общинското предприятие, на неустановена дата преди 24.02.2011г. подс.К. получил по описания по- горе начин,  поредното удостоверение за липса на задължения на основание чл.87, ал.6 от ДОПК, този път с изх.№*********** от дата 24.02.2011г., с посочен издател НАП ТД- Пловдив, в което също било отразено, че „Б.*Г.***”ЕООД няма задължения. К. подготвил копия на същия, които периодично предавал на свидетеля Х., заедно с другите документи, за да се подават в общината. Така на 01.03.2011г., на 02.03.2011г, на 07.03.2011г., на 08.03.2011г., на 09.03.2011г., два пъти на 14.03.2011г., два пъти на 15.03.2011г., на 16.03.2011г., два пъти на 17.03.2011г., на 21.03.2011г., на 23.03.2011г., два пъти на 24.03.2011г. и на 25.03.2011г.  чрез св.Х., се представили ксерокопия на Удостоверението с изх.№*********** от дата 24.02.2011г., с посочен издател НАП ТД Пловдив, пред общината, в което било вписано, че фирма „Б.*Г.***”ЕООД няма задължения, с цел дружеството да получи разрешителни за таксиметрова дейност.

                  По описания по- горе начин,  подс.К. на неустановена дата преди 24.03.2011г.  получил по описания по- горе начин  поредното удостоверение за липса на задължения на основание чл.87, ал.6 от ДОПК, този път с изх.№************ от дата 24.03.2011г., с посочен издател НАП ТД- Пловдив, в което също било отразено, че „Б.*Г.***”ЕООД няма задължения. След като получил документа, К. подготвил копия на същия, които периодично предавал на свидетеля Х., заедно с другите документи, за да се подават в общината. Така на 29.03.2011г., на 31.03.2011г., на 01.04.2011г., на 06.04.2011г., на 08.04.2011г., на 11.04.2011г., на 13.011.2011г., на 14.04.2011г., на 15.04.2011г., на 18.04.2011г., на 20.04.2011г. и на 21.04.2011г.   отново св.Х., представил ксерокопия на Удостоверението с изх.№************ от дата 24.03.2011г., с посочен издател НАП ТД Пловдив, пред общината, в което било вписано, че фирма „Б.*Г.***”ЕООД няма задължения.

                Преди изтичане на месец април 2011г. М.К.  се снабдил по описания вече начин с поредното удостоверение с посочен изходящ номер *********** от дата 27.04.2011г., с посочен издател НАП ТД- Пловдив, в което също било отразено, че „Б.*Г.***”ЕООД няма задължения. След като получил документа,  по същия начин подготвил копия на същия, които периодично предавал на свидетеля Х., заедно с другите документи, за да се подават в общината. Така на 27.04.2011г., на 09.05.2011г., на 10.05.2011г., на 13.05.2011г., на 16.05.2011г., два пъти на 17.05.2011г., на 18.05.2011г. и на 25.05.2011г.  св.Х., представил ксерокопия на Удостоверението с изх.№ *********** от дата 27.04.2011г., с посочен издател НАП ТД Пловдив, пред общината, в което било вписано, че фирма „Б.*Г.***”ЕООД няма задължения, с цел да получи дружеството разрешителни за таксиметрова дейност.  След това на дата 02.05.2011г. лично К. представил копие от удостоверението за липса на задължения изходящ №*********** от дата 27.04.2011г. пред Общинско предприятие „ОКТ” Пловдив, което приложил към заявление №*******/27.04.2011г.

              Така и на 26.05.2011г подс.К. получил по описания вече начин с удостоверение с посочен изходящ номер ********* от дата 26.05.2011г., с посочен издател НАП ТД- Пловдив, в което също било отразено, че „Б.*Г.***”ЕООД няма задължения. Подготвил копия на същия, които периодично предавал на свидетеля Х., заедно с другите документи, за да се подават в общината. Така на 26.05.2011г., на 28.05.2011г. и на 01.06.2011г.  отново св.Х., представил ксерокопия на Удостоверението с изх.№ ********* от дата 26.05.2011г., с посочен издател НАП ТД Пловдив, пред общината, в което било вписано, че фирма „Б.*Г.***”ЕООД няма задължения.

            Междувременно в областен отдел „Контролна дейност- ДАИ” Пловдив била получена информация, че „Б.*Г.***”ЕООД има натрупани задължения към бюджета, след като било отправено до НАП запитване. След установяване на това обстоятелство, веднага, в началото на месец юни били уведомени служителите при Общинско предприятие ”Организация и контрол по транспорта” при Община Пловдив. При направено запитване до ТД НАП Пловдив за „Б.*Г.***”ЕООД било установено, че цитираните по- горе удостоверения изх. № № *********** от дата 04.12.2010 г., № ********* от 29.12.2010г., № ********* от дата 28.01.2011 г., изх. № *********** от дата 24.02.2011 г., № ************ от дата 24.03.2011 г., изх. № *********** от дата 27.04.2011 г., изх. № ********* от дата 26.05.2011 г.  не са издавани от ТД НАП Пловдив, като няма заведени при тях и искания за издаване на такива удостоверения на „Б.*Г.***”ЕООД.

                 Предвид заключението на назначената и извършена съдебно- графологична експертиза в досъдебното производство  всички подписи със синя химикална паста под заверките с ръкописен текст „Вярно с оригинала”, намиращи се върху печата на „Б.*Г.***” ЕООД във всички удостоверения, с изключение на изх. № *********** от дата 27.04.2011 г. били изпълнени от А.Х., а удостоверението от 27.04.2011г. от  подсъдимия М.К.. По отношение на подписите за „орган по приходите” във всичките изследвани копия на удостоверения за наличието или липса на задължения, вещото лице е дало заключение, че тези подписи не са положени саморъчно, а са технически пренесени и са копия на един и същи подпис. По същия начин стои въпросът и с отпечатъците от печат на ТД НАП Пловдив.

      Гореописаната фактическа обстановка, съдът приема за установена по безспорен начин, от показанията на свидетелите –У. ,Ш. ,П., Б., Х. ,от заключението на графологическата експертиза, прочетени и приобщени на основание чл.283 от НПК ,както и гласните доказателства ,събрани непосредствено пред съда, посредством разпита на свид.Ч., и чрез приобщаването на показанията му посредством-чл.281ал.1т.1 ит.2 ,както и на основание чл.281ал.5от НПК в хода на съдебното следствие и надлежно приобщени към доказателствения материал от съда, ведно с  характеристичната справка и справка за съдимост, постъпилата информация от ТД на НАП ,досежно наложените глоби на К. и тяхното изплащане, справка от ТД на НАП –Пловдив за периода 2009-2010г съобразно ,която удостоверенията за наличие или липса на задължения по чл.87 ал.6 от ДОПК са подавани от М.К. ***  за образувани изпълнителни производства спрямо ЕТ ”М.К. -**” ,както и писмена информация досежно вписват ли се задълженията по обжалваните актове ,отсрочени и разсрочени обезпечени задължения в удостоверението по чл.87 ал.6 от ДОПК, както и два броя  решения по административно –наказателни дела , а не на последно място   и  от обясненията на  подсъдимия – К. . Като всички доказателства ,следва да бъдат обсъдени отделно от съда  и преценени в тяхната съвкупност.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Гласните доказателства, се разделят на два групи -тези приобщени с определението на съда ,във връзка с начина на провеждане на делото по чл.371т.1 от НПК ,извършени в досъдебното производство на свиделите -У., Х. ,Б., П.  и Ш. и от друга страна на свидетеля Ч. непосредствено разпитан пред съда .

В тази връзка показанията на Б. и Х. допринасят за изясняване на делото ,като и двама посочват всеки от тях конкретно за какво се е грижил и е бил упълномощен .Посочват и каква е конкретната дейност на К. в дружеството , което е пресъздадено по идентичен начин и праволинейно от тях. Като по отношение на документите ,включително удостоверенията по чл.87 ал.6 от ДОПК ,св.Х. посочва ,че те са му предоставяни от М.К., и той /Х. / ги е заверявал и после е подавал всички документи в отделните институции, в качеството си на пълномощник. Не е наясно с това как същите са извадени от ТД на НАП- Пловдив и  дали отразеното в тях отговаря на обективната действителност. Свидетелят Х. не е бил наясно дали дружеството “Б.* Г. -****”ЕООД е имало  публични задължения.  Такива са и показанията на св.Б. ,който пък изпълнявал по-скоро куриерска дейност в дружеството. В тази връзка и досежно възприетото от тях  и пресъздадено  пред съда ,показанията им се възприемат като ясни ,обективни и добросъвестни ,като не противоречат на останалия доказателствен материал.

Показанията на свидетелите П. и Ш. са от значение за делото , тъй като видно от тях се посочват изискуемите документи ,начина на тяхното подаване, и по –конкретно за дружество “Б.*Г.***” ЕООД ,като става ясно ,че контактите са осъществявани  основно с Х., а един два пъти и с К.. Показанията им се възприемат в цялост от съда ,като праволинейни ,точни и  достоверни .

 Важно място в настоящето дело имат показанията на свидетелите У. и св.Ч.. Като същите ще бъдат подробно разгледани и обсъдени от настоящия съд. В показанията си св.У. дава подробни описания досежно работата си в Б.* Г.**** ЕООД и че е била запозната със С.Ч. чрез М.К. ,когото познавала ,тъй като обслужвала счетоводно негови фирми .Известно и било ,че същия имал генерално пълномощно да представлява Б.*Г.*** ЕООД , като У. не е наясно  кой е правил исканията за издаване на Удостоверение по чл.87ал.6 от ДОПК  и кое е лицето е получило тези удостоверения ,както и къде са послужили те. Категорична е ,че е уведомена от ТД на НАП –Пловдив по телефона ,че “Б. Г.-****”ЕООД  има задължения ,но не може да посочи кога се е случило това. До тук показанията са напълно ясни и допринасят за изясняване на обективната истина по делото. Кредитират се от съда и се ползват при постановяване на крайния съдебен акт. Свидетелят Ч. възпроизвежда възприятията си пред съда ,както относно създаване на” Б.*Г.*** “ЕООД ,така и за това каква и била ролята на К. във фирмата .Също така посочва, че тъй като К. открил своя нова фирма, му съобщил, че е ангажиран и не може да продължи да работи за “Б.*Г.***” ЕООД ,това наложило да се упълномощават и други хора. В показанията му и след прочитането им по реда на чл.281ал.1т.1 и 2 и чл.281 ал.5 от НПК  остава неизяснен  напълно факта ,в кой момент е научил за задълженията на дружеството ,и в кой момент за това е научил подсъдимия К.. Категоричен е ,че се е запознал с лице с името Т., което му е предложило помощта си, както и да поеме  обжалването на актовете издадени спрямо” Б.*Г.*** “ЕООД  ,както и че същия ще предостави удостоверения по чл.87 ал.6 т ДОПК ,но по законен ред. За това бил уведомил и К.. Макар и в известна степен в показанията му да има неспомняне на факти хронологично във времето, то в основни линии по предмета на доказване ,съгласно чл.102 от НПК ,показанията му са ясни относно това ,че именно той е осъществил връзката с лице с името Т. .А последния пък е направил връзка с М. К.. Като К. е бил наясно ,че всичко е по законен ред .Противоречието ,което доведе до поставянето му в очна ставка със свидетеля У. е досежно това присъствала ли е същата в ТД на НАП- Пловдив  при запознанството с лицето ,представящо се за Т. .Като по време на тази очна ставка противоречието беше изяснено , а именно чрез уточнението на св.Ч. ,че тя не е присъствала на такава среща , а той е бил сам .Действително в показанията на св.Ч. прави впечатление, че същия не си спомня някой обстоятелства ,като посочва, че това се дължи на изминалото време и на заболяване тумор ,за което пие лекарства. Такива доказателства по делото не бяха представени ,като съдът не ги оспорва, но не може и да се позове на тях, като причина за неспомнянето на фактите по делото .И изводът ,който може да се направи е, че действително св.Ч. в голяма степен формално управлява дружеството ,като за това и е назначил няколко пълномощника ,които реално да ръководят дейността на дружеството. Поради това неговите показания се ценят с известна критичност от съда ,но по отношение на факта, че е съществувало лице с името Т. ,че е свел до знанието на М.К. ,че той ще урежда кредит и ще обжалва актовете издадени срещу Б.*Г.*** ЕООД  и ще получи удостоверения по чл.87 ал.6 от ДОПК по законен ред  ,то показанията в тази му част са ясни ,не са колебливи ,праволинейни са и няма  разминаване с дадените в досъдебната фаза. Ето, защо и  в тази част същите се възприемат изцяло от съда.

Обясненията на подс.К. се възприемат от съда не само като защитна позиция ,но и с доказателствена стойност и  логични в своята цялост. Тъй като същите съвпадат с останалия доказателствен материал ,не са изолирани  и опровергани от него.

 По делото в хода на досъдебното производство е назначена графологическа експертиза .Същата е отговорила на поставените въпроси и беше приета без възражения от страните по делото. Съдът ,счита че вещото лице е отговорило обективно ,компетентно и пълно на зададените му въпроси, като е мотивирало своето заключение. Като правния извод въз основа та това експертно заключение е ,че процесните удостоверения посочени в обстоятелствената част на ОА  и в диспозитива на обвинението не се издавани от ТД на НАП- Пловдив ,по което не се спори по делото от страните.

 

 ОТ ОБЕКТИВНА И СУБЕКТИВНА СТРАНА :

 

       РП -Пловдив е повдигнала обвинение на подс.М.К. ,за престъпление чл.316, вр.чл.308, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, при форма на “посредствено извършителство ” .В конкретния случай и съобразно доказателствата е безспорен факта ,че  посочените удостоверения по чл.87ал.6 от ДОПК са неистински официални документи ,съгласно разпоредбата на чл.308 от  НК и чл.93т.6 от НК- тъй като представляват  първично обективиране на конкретно писмено волеизявление ,като то се изразява в непосредствено материализиране на изявлението от лице ,различно от посочения в документа автор. А, пък съгласно чл.93 т.5 от НК  са официални такива .До тук спор по обективните елементи на квалификацията няма. В конкретния случай и на посочените дати в обвинението е доказано и ползването на тези документи .Тъй като съгласно разпоредбата на чл.316 от НК ползването на този документ означава неговата употреба  пред определен доказателствен дестинатер ,като редовен документ с оглед на претендираното негово правно значение. Като удостоверенията по чл.87 ал.6 от ДОПК са ползвани пред  Общинско предприятие  “ОКТ”-Пловдив, по което също не се спори по делото .Като така посочените документи са представени пред ОКТ –Пловдив от А.Х. в качеството му на пълномощник на дружеството. Като  също така е категорично и безспорно доказано ,че   у  свидетеля Х. , е  съществувала представа ,че  въпросните удостоверения са истински и като такива ги е представил на ОКТ- Пловдив . Действително, у него е липсвало знание относно фактическите обстоятелства, които изключват интелектуалния елемент на умисъла относно престъплението, визирано в чл. 316 вр.чл.308 от НК. Не само въпросните удостоверения ,но и за  цялата съпровождаваща  ги  документация е било такова знанието и отношението на свидетеля Х.. Последният е  бил преупълномощен във фирма “Б.*Г.*** “ЕООД от дата   02.02.2010г, а впоследствие от дата 27.05.2010г.е упълномощен лично и от С.Ч. в” Б.* Г.-****” ЕООД. Тоест е извършвал тази дейност по подаването на документи в различни институции от името на “Б.*Г.***” –ЕООД  и по –конкретно в ОКТ- Пловдив дълго време и документите винаги са му били предоставяни от М.К. ,който бил също пълномощник на дружеството .Тоест конкретното подаване на документи в ОКТ -Пловдив за периода от 03.01.2011г до 01.06.2011г не е инцидентно или пък епизодично, а е било практика и основна дейност на Х.. И тъй като безспорно е доказано ,че свидетеля Х., който фактически е подал  удостоверенията пред ОКТ -Пловдив ,не е действал умишлено ,то основния момент в настоящето дело е дали подс.М.К.  е ползвал съзнателно тези документи  чрез посредственото извършителство на А.Х..

Като настоящия съд счита ,че липсват преки доказателства , а и система от косвени такива ,които да водят до категоричен извод за това и в тази връзка настоящия съд не възприема правните изводи на РП- Пловдив в тази насока .Като в конкретния случай подс.К. на първо място не е инициирал ,нито търсил  познанство с лицето Т., а и с друго такова лице, а този контакт е осъществен от св.С.Ч.. Като последния е обяснил на К., че  Т. ще съдейства за отпускане на кредит и ще обжалва актовете срещу Б.*Г.***-ЕООД ,както и ще се снабди с удостоверения по чл.87ал.6 от ДОПК по законен път .След като това е било предоставено като информация на К., същия е трябвало да предава тези удостоверения на Х. и същия да ги подава в ОКТ- Пловдив. Тоест в съзнанието на К. тези документи са истински и неговата роля е да ги предоставя на Х. ,както и останалите до момента документи ,които  Х. да подава в ОКТ ,което се е случвало и до настоящия момент. А, както и по-горе беше описано от съда свидетеля Х. е упълномощен още през 2010г. и се е занимавал с подаването на документите пред ОКТ- Пловдив от тогава. Тоест упълномощаването на Х.  не е  направено нарочно в този период  януари- юни 2011г,та да може да се търси мотив и предумисъл и в това. С.Ч. е лицето осъществило връзка с Т. ,а не подсъдимият К. и не подсъдимият е искал да бъде снабден с документи от Т. .Тъй като подсъдимият К. е знаел какъв е реда за издаване на тези документи, тъй като той ги е  изваждал от ТД на НАП- Пловдив в периода 2009-2010г.Но в случая лично С.Ч. му е заявил, че  Т. ще получи тези удостоверения от ТД на НАП- Пловдив и ще обжалва актовете на Б.*Г.***-ЕООД.Като у подс.К. е налице субективно убеждение ,че това е така и няма основание да се съмнява в това .Още повече ,че от свидетеля Ч. той знае ,че Т. ще обжалва актовете срещу дружеството , а и при получаването на удостоверенията  по чл.87 ал.6 от ДОПК  от Т. у него няма съмнения, тъй като е наясно ,че в удостоверенията по чл.87 ал.6 от ДОПК се включват само задълженията по влезлите в сила актове , а не и по обжалваните такива, което се потвърди   и  от официалната постъпила по делото информация от ТД на НАП- Пловдив. Именно затова съдът приема, че подсъдимият  не е имал ясни представи, че документите, които ще му бъдат предоставени от лицето Т. ,с когото е осъществил връзка Ч. ,няма да изхождат от ТД на НАП- Пловдив и ще са неистински по смисъла на наказателния закон и от там  при тяхното ползване ще се извърши престъпление. А, още по-малко пък лично той да го е направил това умишлено и съзнателно използвайки  свидетеля Х. .Като съдът не намира да има наказателно правен умисъл в действията на подс.К.. А, за да бъде  реализирана  наказателна отговорност на дадено лице, се   изисква   доказване по несъмнен начин  на елементите на престъпление –чл.303 от НПК ,визирани в особената част на НК, а в случая не е доказана субективната страна на деянието ,поради което и извода който следва е за оправдаване на подсъдимия. С оглед ,на което и съобразно тези си доводи настоящия състав призна за невиновен на основание чл.304 от НПК  и оправда изцяло по повдигнатото му обвинение –подс.К..

     С оглед изхода на делото и на основание чл.190ал.1 НПК съдът се произнесе по отношение на разноските направени по делото ,да останат за сметка на държавата  .

          

         По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                            

 

 

 

 

Вярно с оригинала!

ЙТ