НОХД 6955/2013 - Мотиви - 27-06-2014

Мотиви по Наказателно дело 6955/2013г.

МОТИВИ към присъда по НОХД  N 6955  /2013 г. по описа на ПРС, V н.с.

 

 

            Районна прокуратура – гр. Пловдив е повдигнала обвинение срещу Д.Т.К. и същият е предаден на съд за две извършени престъпления:

- за това, че на 06.03.2009г. в гр.Пловдив, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – препис от Определение № 757/06.05.1948г. на Пловдивски областен съд, с което се допуска осиновяването на Д.Г.Д. от Т. К. Т., като е представил копие от него пред Окръжен съд – гр.Пловдив по гр.д. № 979/09г. по описа на ПОС, V гр.с., когато от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по  чл.316,  вр. чл.308, ал.1 от НК, и

- за това, че на 15.12.2008г. в гр.Пловдив, пред Районен съд – гр.Пловдив, по гр.дело № 3909/2007г. по описа на ПРС, ХVІ гр.с., съзнателно се е ползвал от официален документ с невярно съдържание – Удостоверение за раждане № 8 от 16.05.1964г., издадено от Зам.председател селски общински съвет с.Скутаре, Пловдивски окръг, в кръга на службата му, в който са удостоверени неверни обстоятелства – бащино и фамилно име на лицето, за което се отнася удостоверението; бащино и фамилно име на майката и собствено, бащино и фамилно име на бащата, когато от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност -  престъпление по чл.316,  вр. чл.311, ал.1 от НК.

            В съдебно заседание представителят на ПРОКУРАТУРАТА поддържа обвиненията със същата правна квалификация на деянията. Счита, че подсъдимият следва да бъде признат за ВИНОВЕН. По отношение на индивидуализиране на наказанията предлага  да  бъде наложено общо наказание лишаване от свобода две години като изпълнението на наказанието бъде отложено условно с изпитателен срок от четири години.

            Подсъдимият  в съдебно заседание не дава обяснения по обвиненията,   заявява, че не било вярно, че не бил осиновен, НЕ СЕ ПРИЗНАВА  за виновен, чрез защитника си адв.П.К. пледира за оправдателна присъда и по двете обвинения.

           

            СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

 

ФАКТИ :

 

Подсъдимият Д.Т.К. е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, пенсионер, вдовец, неосъждан, с ЕГН: **********. Подсъдимият се родил на посочената по-горе дата като в съставения акт за раждане от ***г. на Кметство (тогава – “Селски общински съвет“) с.Скутаре, обл.Пловдив бил записан с имена Д.Г.Д.. В Акт за раждане № 8 от 31.01.1928г. името на лицето, за което се отнася този факт от обстоятелствата по неговото гражданско състояние е с  майка - М.Г., и  баща Г.Д. Г.. През 1931г. родният му баща– Г. Г. починал. След това майката на подсъдимия – М.Г., заживява на семейни начала с Т. К. ***. Те двамата сключили църковен брак на 25/10/1933г. В семейния регистър на с.Скутаре  от 1936год. на стр. 228 подсъдимият бил записан като доведен син на Т. К. Т.. Същият осиновил  подсъдимия през 1948г. Т. Т. починал на 23/02/1962г. След смъртта му подс.К. се снабдил  с препис от Определение № 757 от 06.05.1948г. на Пловдивският Областен съд ІІ гражданско отделение, според който тогава било извършено осиновяване на Д.Г.Д. от Т. К. Т..

На 16.05.1964г. на подс.К. ***, Пловдивски окръг (по това време Селски общински съвет) било издадено Удостоверение за раждане № 8 от 16.V.1964г. Тогава кмет (зам.председател) на селото бил К.Е.К. /починал в хода на съдебното производство и разпитван като свидетел на досъдебното фаза/, а единствен деловодител била свид.П.П.П.. Същата изпълнила ръкописния текст в документа, като подсъдимият лично представил пред нея преписа на Определение № 757 от 06.05.1948г. на Пловдивският Областен съд ІІ гражданско отделение, въз основа на който документ тя е издала посоченото Удостоверение за раждане от 1964г. След като го изготвила свид.П. го представила за подпис на К.Е.К., който го подписал, а след това на акта бил положен и печат. В посочения документ не било  записано, че се издава въз основа на Определение на съда за допускане на осиновяване, а въз основа на акта за раждане от ***г. Случая бил единствен, а и свид.П. знаела, че подсъдимият е осиновен от Т.. Въпреки това, нямало последващо отразено осиновяване от Т. К. Т. в оригиналния първичен акт от 1928г. в полето “Забележка”, нито в семейния регистър. Подс. К.  отбил редовна наборна военна служба в периода 1948г.-1951г. с имена – Д.Г.Д. (справка от Дирекция “Държавен военноисторически архив“). По време на военната служба нямало данни за промяна в имената му.

В хода на производството не е открито в архивите на Окръжен съд Пловдив Определение № 757 от 1948г. на Пловдивският Областен съд ІІ гражданско отделение, но към м.май 1948год. във ведомостите на Пловдивски областен съд присъстват лицата А.Т., А.М. – двамата член съдия, Н.А. С. – допълнителен член съдия, З.К. – съдебен кандидат. Съдебното определение не било публикувано в Държавен вестник, за което била извършена справка от Народна библиотека “Иван Вазов” гр.Пловдив и Държавен архив Пловдив.

Подс.К. представял копия на Препис от Определение № 757/06.05.1948г. на Пловдивски областен съд и Удостоверение за раждане № 8 от 16.05.1964г., издадено от Зам.председател селски общински съвет с.Скутаре, Пловдивски окръг по водени граждански дела за имотни спорове с наследниците на Т. К. Т. – един от които се явява свид.П.Г.Ч.. По гр.дело № 3909/2007г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив свид.М.Д.Т. – дъщеря на подс.К., упълномощена от него (л.213-215 дос.пр.), представила по делото на 15.12.2008г. заверено копие от инкриминирания документ – “Удостоверение за раждане № 8 от 16.05.1964г., издадено от Зам.председател селски общински съвет с.Скутаре, Пловдивски окръг“ (л.223 дос.пр.). В хода на процеса, вече по въззивно гр.дело № 979/2009г. по описа на Окръжен съд – гр.Пловдив, V гр.с., чрез ПРС, 16 гр.с., гр.д. № 3909/07г., свид.Г.С.Т., зет на подс.К. и съпруг на свид.Т., упълномощен от него (л.213-215 дос.пр.), представил по делото на 06.03.2009г. приложения към въззивната жалба (л.233 дос.пр.), едно от които било заверено копие на инкриминирания документ “Препис от Определение № 757/06.05.1948г. на Пловдивски областен съд“. Текстът на молбата за приемане от съда на изброените приложения и на инкриминирания документ бил изпълнен от свид.Г.Т., а подписът бил положен от подсъдимия (л.182-185 съдебно-почеркова експертиза).

Било извършено претърсване и изземване с разрешение на ПРС (л.96-98), в дома на свид.Г.Т. ***, където били намерени и иззети инкриминираните по делото документи – “Препис от Определение № 757/06.05.1948г. на Пловдивски областен съд“ и “Удостоверение за раждане № 8 от 16.05.1964г., издадено от Зам.председател селски общински съвет с.Скутаре, Пловдивски окръг“. Същите са приобщени като веществени доказателства - л.144 и л.145 в кориците на делото по досъдебното производство.       

 

ДОКАЗАТЕЛСТВА. АНАЛИЗ.

ИЗВОДИ ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

            В хода на настоящото наказателно производство са ангажирани редица доказателства, способи за доказване и доказателствени средства за установяване на гореописаната фактическа обстановка, а именно:

Разпитани са свидетелите П.Ч., П.П., М.Т. и Г.Т.. Извлечените от техните показания факти, съдът ще коментира след малко. Подсъдимият отрича да е извършил престъпленията, заявява, че е истински документът, удостоверяващ неговото осиновяване от Т. К. Т., не дава други обяснения. Това негово изявление би могло да се цени като доказателствен източник на факт от обективната действителност – извършено осиновяване, след анализ и проверка на останалата доказателствена маса по делото, което следва по-долу в мотивите. Свид.К.Е.К. е починал на 23/12/2013г., поради което същият не е разпитан пред съда и е заличен като свидетел. Неговите показания, дадени на досъдебното производство не могат да се ползват и не са приобщени /протокол от с.з. от 04/04/14г. л.126-127/.

От съда са прочетени и приети приложените писмени документи  и протоколи по извършени процесуално-следствени действия на досъдебното производство на основание чл.283 от НПК, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото, както и тези, приети на съдебното следствие – л.96-106 представени от адв.К. – Писмо на Председателя на Апелативен съд Пловдив до П.Ч., копия от съдебно решение по гр.д.№ 3909/07г. на ПРС, копие от съдебно решение по в.гр.д.№ 979/09г. на ПОС, Уведомление от Председателя на ПОС до Д.К., л.15 препис извлечение от акт за смърт на свид.К.К., л.141-151 – уведомление до съда от Председателя на ПОС ведно с приложени към него копия от заявления на работещите в периода 1947-48год. по личните им трудови досиета – на лицето З.К. и Н. С., копие от ведомост за м.май 1948год., л.154 Справка за държавните таксови марки от Държавен архив Пловдив, от БНБ – л.156 и от Министерство на финансите л.161. От досъдебното производство съответно – удостоверение за наследници на К.Т. Т.,  удостоверение за наследници на Т. К. Т. /роден на 21/01/1900г. починал на 23/02/1962г., справка съдимост и  характеристична справка на подсъдимия, справка от ст.спец.ГС при Кметство с.Скутаре /л.51/, Уведомление от Адм.секретар при ПОС /л.55/, от Гл.библиотекар при НБ Иван Вазов Пловдив /л.57/, от държавен архив /л.13/, протоколи за претърсване и изземване, копие от Акт за раждане №8 от 1928год./л.54-55/.

При постановяване на присъдата съдът взе предвид и веществените доказателства – на л.144 и 145 от дос.пр. -  – препис от Определение № 757/06.05.1948г. на Пловдивски областен съд и Удостоверение за раждане № 8 от 16.05.1964г., издадено от Зам.председател селски общински съвет с.Скутаре, Пловдивски окръг, които съгласно следващият анализ водят на извода, че първият не е неистински документ, а вторият не е с невярно съдържание.

В хода на разследването са изготвени две експертизи на вещото лице М.С., приети от съда и експертът бе изслушан в съдебно заседение – протокол за извършена съдебно-почеркова експертиза № 312 от 14/05/2012г. /л.136-138/ и с протокол № 636 за извършена съдебно-почеркова експертиза от 10/10/2013г. – л.182-186. Двете заключения се обсъждат по-долу в мотивите.

Съдът кредитира свидетелските показания на свидетелите П., Т. и Т. като последователни, обективни и логични, кореспондиращи едни с други и взаимно допълващи се, в унисон и с писмените доказателства, посочени по-горе, ценени като  доказателствени средства, пресъздадени чрез разпита им в съдебно заседание като способ за доказване. 

Свид.П. признава авторството на съставения лично от нея и подписан от нея документ - Удостоверение за раждане № 8 от 16.05.1964г., издадено от Зам.председател селски общински съвет с.Скутаре, Пловдивски окръг, на който се е подписал и починалия свидетел К.К. в качеството му на съответното длъжностно лице Председател на Народния съвет. Свидетелката твърди, че е съставила този документ  като завеждащ служба въз основа на представения й процесен документ препис от определението на Пловд.областен съд и е положила печата на учреждението – Народния съвет. Същата знае, че подсъдимият действително е бил осиновен. Това нейно изявление се покрива и с показанията на свидетелите Т. – съответно дъщеря и зет на подсъдимия. В контекста на останалите доказателства – на свид.П. и събраните писмени и веществени доказателства, техните показания не им противоречат, поради което съдът не счита, че са необективни. Именно те като близки на подсъдимия потвърждават обстоятелството, че е бил осиновен и близките му са знаели за този факт.

На техните показания се противопоставят единствено тези на свид.П.Ч., който твърди, че осиновяване не е имало, но същият няма преки и непосредствени впечатления от това, най-малкото защото има и значителна разлика във възрастта с подсъдимия и неговия осиновител, нито е наясно с техните отношения, за което пък дадоха сведение останалите свидетели. Ч. е извършил собствено разследване по случая във връзка с водени дела за  наследствени имот – вследствие осиновяването този свидетел и подсъдимия излиза, че имат общ дядо К.Т. Т., като осиновителят на подсъдимия е вуйчо на свид.Ч. и се казва Т. К. Т.. Съдът не кредитира показанията на този свидетел, защото те излизат извън предмета на доказване, още повече засягат твърдение за отрицателен факт – т.е. че събитието не се е случило в обективната действителност /осиновяването/, само защото за него липсва доказателство. Тук следва да се отбележи, че на установяване в настоящия процес подлежат въпросите, визирани в чл.102 от НПК, според повдигнатите обвинения на подс.К., а не имало ли е или не осиновяване. Това обстоятелство е косвено – по-скоро увереността на подсъдимия и близките му за извършено осиновяване, и води на извод за субективната страна на престъплението. Но в тази насока са налице приети изводи на съдебните състави по водените граждански дела, че е налице осиновяване, което съдът приема единствено като факт, без да черпи самостоятелни доказателствени доводи, което е извън способите и средствата за доказване по НПК. А и, както се посочи по-горе, подлежи на установяване престъплението и неговия автор.

Както убедеността на свид.Ч. в неговите показания за липсата на осиновяване, така и прокуратурата, застъпва в своята обвинителна теза, че подсъдимият съзнателно се е ползвал от инкриминираните документи, тъй като е бил наясно, че не е осиновен.  В тази насока съдът счита ,че престъплението не е извършено от субективна страна и за установяване на този факт са напълно достатъчни, както показанията на свидетелите П. и Т., така и изявлението на подсъдимия в тази насока се покрива с изложеното от тези свидетели. При което това негово изявление съдът приема като обяснение по повдигнатите му обвинения и го ползва като годно доказателствено средство при постановяване на съдебния си акт. Подсъдимият е действал при водените дела със съзнанието, че е осиновен и това се извежда от изложените от сочените свидетели обстоятелства -  че подсъдимият е живял заедно с Т. К. Т. до неговата смърт, за когото се е грижел, че са били много близки и му е помагал, бил е приет още като малък в семейството, майка му сключила брак с К. през 1933 год., и след смъртта на последния през 1962год. подсъдимият също останал в имота и го стопанисвал. В селото се знаело, а и свид.П. заявява, че е убедена, че подсъдимият е осиновен от Т. К. Т., в тази връзка са и пресъздадените от нея факти по издаването на Удостоверението за раждане на подсъдимия /л.145 дос.пр./, което сторила въз основа на представения й препис от Определението на областния съд, но и по лични впечатления, за което тя не се усъмнила -  т.е. действала е със съзнанието, че съдържанието на издаденото инкриминирано удостоверение за раждане е с правилно и вярно съдържание. Тъй като нямало други осиновявания, самата тя не е сигурна дали е тя или някой друг е отразил тази промяна в гражданското състояние на подсъдимия към съставения акт за раждане от 1928 година. За субективната страна в действията на подсъдимия се изхожда от наличното негово съзнание и с каква убеденост действа, независимо от това налице ли е било действително  осиновяване, пълно или непълно и формата за извършването му по онова време – 1948год., тъй като оригиналният акт /от 1948год./ и цитиран в процесния препис не е открит и това е факт. Но така или иначе гражданските съдилища са приели, че е налице осиновяване като елемент от процесуалната легитимация на подсъдимия по гр.д.3909/07г. на ПРС и в.гр.д.№ 979/09г. на ПОС. В тази насока е без значение, че по време на отбиване на военна служба подсъдимият е бил все още със старите си имена, тъй като той е отбил службата си през същия период от 1948 до 1951 година, /като осиновяването е било през 1948г./ и вероятно не са били предприети действия за промяна на имената на подсъдимия още тогава. Имената на подсъдимия по време на отбиване на военна служба също не са пряко относими към действителността на осиновяването, нито са доказателство за липсата на такова. Сведението  изхожда от свид.Ч., при неговото собствено разследване, с който документ лично той се е снабдил и го е предоставил за нуждите на досъдебното производство /л.13/. В същата насока е и изводът на съда за липсата на правни последици от обнародването или не на Определението на съда за допуснатото осиновяване, като осиновяването става факт с влизане в сила на съответния съдебен акт.

При тези данни не се установява субективната насоченост в действията на предаденото на съд лице, като престъпленията по чл.316 вр. чл.308 ал.1 и по чл.316 вр. чл. 311 ал.1 от НК по повдигнатите му обвинения подсъдимият да се е ползвал от процесните документи в хода на гражданските производства със съзнанието /наличието на пряк умисъл/, че те са неистински /преписа от определение № 757 на Областен съд Пловдив ІІ гр.отделение/ и такъв с невярно съдържание /удостоверението за раждане №8 от 16/05/1964г./ Престъпленията не са осъществени от субективна страна. В тази връзка следва да се отбележи, че с инкриминираните официални документи подсъдимият се е снабдил след смъртта на Т. К. Т. – в периода 1962-64год. без самият той да знае и предполага, че близо 30 години по-късно свид.Ч.         ще има претенции относно общи наследствени имоти и ще се водят граждански дела.

 

Престъпленията не са осъществени и от обективна страна.

Първото обвинение на подсъдимия визира състава на престъплението от общ характер по чл.316 вр.чл.308 ал.1 от НК, за това, че на 06.03.2009г. в гр.Пловдив, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – препис от Определение № 757/06.05.1948г. на Пловдивски областен съд, с което се допуска осиновяването на Д.Г.Д. от Т. К. Т., като е представил копие от него пред Окръжен съд – гр.Пловдив по гр.д. № 979/09г. по описа на ПОС, V гр.с., когато от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Съгласно изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза документ – “Препис от Определение № 757/06.05.1948г. на Пловдивски областен съд“, вещото лице в заключението си заявява, че е  установило, че две от лицата, участвали в издаване на документа – Н.А. (член съдия) и З.К. (секретар), не фигурирали във ведомостите за заплати на Пловдивски Областен съд ІІ гражданско отделение към датата на издаване на документа. На първо място този извод е опроверган от постъпилите писмени и приети от съда документи изпратени от ПОС – л.141-153 от съд.следствие.  На следващо място е неизвестна датата на издаване на инкриминирания документ, което станало до 1964г., тъй като преписът на определението на съда е представен на свид.П. при издаването на другия процесен документ - удостоверението за раждане. На следващо място вещото лице е заключило, че за да се установи дали документът е съставен на съответната за времето си бланка и дали е оформен съгласно изискванията за такъв документ към онова време, както и поставените мокри печати дали са на институцията, която е посочена, че го е издала, е необходимо да се представят аналогични сравнителни образци, които обаче не са открити. Такива не се намериха и при последващите действия на съда, за което постъпиха отговори от съответните институции – Окръжен съд Пловдив, Държавен архив, БНБ и Министерство на финансите относно и автентичността на таксовите марки и дали същите са били в обръщение. Отговор на последния въпрос също не е намерен, който не е от компетентността и на вещото лице. Съдът не кредитира заключението на вещото лице С. при постановяване на присъдата относно извода, че липсата на Н.А. и З.К. във ведомостите на Пловдивски областен съд към момента на издаване на документа, го правят неистински и неавтентичен. Освен, че липсват данни за времето на издаване на преписа на определението, то в противната насока доказателства се събраха в хода на съдебното дирене /л.96-106, л.141 и сл./ относно фигурирането на лицата по определението във ведомостите на съда.

Инкриминираният препис от Определение № 757/06.05.1948г. на Пловдивски областен съд е официален документ – издаден е от длъжностно лице в кръга на службата му по установения ред и форма и в кръга на възложената му функция -  от секретар като препис на Определението от 1948год., което обаче не е отрито в архивите на съда. В тази насока съдът не възприема доводът на защита в пледоарията, че преписът не е официален документ.

В настоящия случай документът оригинал /Определението на съда под № 757 от 1948год/ е възпроизведен посредством друго конкретно писмено изявление не на неговия издател /съдебният състав/, а на друго лице – издалият преписа. Последното представлява изявлението на съответното длъжностно лице, което указва чрез това свое ново и конкретно изявление към какво се свежда съдържанието на първичния документ – т.е. на документа, визиран в преписа. Това е по своята същност едно ново удостоверително документиране, което се свързва със съдържанието на оригинала /по подобие на нотариалните заверки/. Т.е. в случая преписът също се явява официален документ. 

В хода на производството не се установи обаче този документ да е неистински. По смисъла на чл. 93 т.6 от НК "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. В случая се касае за препис на Определение № 757 на Пловдивски областен съд ІІ гражданско отделение, в който са отразени действителният състав на членовете на съда допуснали осиновяването, като съгласно постъпилите и приети от съда писмени документи на л.141-153 е видно, че тези лица са работили на съответните длъжности към м.май 1948 год. в Окръжен съд Пловдив /тогава Областен съд/.

За да се направи изводът дали е неистински преписът от това определение следва да се изследва неговия автор, а това със сигурност е лицето, което го е издало – секретар на състава, което обаче се е подписало и със запетая пред името, евентуално по заместване. Още повече, не е установено КОГА е издаден преписът - по всяка вероятност това е било в периода 06/05/1948 г. до 16/05/1964г. или в периода от смъртта на Т. К. Т. на 23/02/1962г. до датата на издаване на Удостоверението на раждане на 16/05/1964г. /л.145/. Не е ясно и кое е било лицето, натоварено да издаде същия. Липсват доказателства за действителния издател, но няма доказателства за манипулиране на положените печати на съда върху този инкриминиран документ, както и положените таксови марки, но пък последните нямат отношение към авторството и изобщо автентичността на документа, тъй като удостоверяват единствено заплатени такси във връзка с издаването на преписа. Не е задължително преписът да бъде издаден на нарочна за това бланка, при положение, че удостоверява единствено наличието на друг първичен документ. От една се установява, че съставът постановил първичния документ е работил в Областния съд към май месец на 1948година, независимо, че не е открит този документ, а от друга в хода на производството не е установено, лицето, издало преписа кое е и визираното в преписа писмено изявление изхожда ли от него.  Липсата на такава информация не прави документа НЕИСТИНСКИ. Независимо от поставената запетая пред подписа на издателя на преписа, в същия е посочен секретар, който през 1948год. е работил на тази длъжност в съда. Неистински документ има и тогава, когато този, от името на когото е съставен изобщо не съществува, което в конкретния случай се установи, че не е така. Поради това и престъплението не е извършено и от обективна страна, защото не се установява документът да е неистински. Отделен въпрос е  че при водените гражданскоправни дела съдилищата по представените от адв.К. копия и приети от съда, в същите е прието за действително извършено осиновяването на наследодателя Т. спрямо подсъдимия            К.. Не на последно място за истинността на документа няма значение неговото съдържание – дали последният отразява вярно или лъжливо обективираните в самия него факти.

Последното има значение при второто обвинение на подсъдимия.

На Д.К.  е повдигнато обвинение за това, че на 15.12.2008г. в гр.Пловдив, пред Районен съд – гр.Пловдив, по гр.дело № 3909/2007г. по описа на ПРС, ХVІ гр.с., съзнателно се е ползвал от официален документ с невярно съдържание – Удостоверение за раждане № 8 от 16.05.1964г., издадено от Зам.председател селски общински съвет с.Скутаре, Пловдивски окръг, в кръга на службата му, в който са удостоверени неверни обстоятелства – бащино и фамилно име на лицето, за което се отнася удостоверението; бащино и фамилно име на майката и собствено, бащино и фамилно име на бащата, когато от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност -  престъпление по чл.316,  вр. чл.311, ал.1 от НК.

Това обвинение следва логически и хронологично първото. Такива са и фактите – защото свид.П. заяви, че е изготвила удостоверението въз основа на преписа на определението на съда, представен й от подсъдимия. След като не се установява неистинността на преписа на Определение № 757 на Пловдивски областен съд ІІ гражданско отделение, не се установява Удостоверение за раждане № 8 от 16.05.1964г., издадено от Зам.председател селски общински съвет с.Скутаре, Пловдивски окръг да е официален документ с невярно съдържание, защото той именно отразява промяната в имената на подсъдимия след осиновяването /за което има удостоверяване в преписа на Определение № 757/, както и името на бащата /т.е. осиновителя/. В случая предвид сключения брак на майката на подсъдимия през 1933 год. с Т. К. Т. не е неистинско отразяването на нейните имена като М. Т.К.. Същата е с други имена /М.Г./ при съставения акт за раждане на подсъдимия през 1928година, защото тогава съпругът й – Д.Г.Д. и биологичен баща на подсъдимия е бил жив.

Дори и да е налице грешка в имената на майката на подсъдимия в този документ, то е налице единствено техническа неточност, защото за престъпния характер на деянието има значение единствено отразяването на неверни факти в официалния документ с правна насоченост, т.е. от които могат да се извеждат юридически факти – водят на пораждане, изменение или прекратяване на такива, или, на следващо място, отразените неверни обстоятелства или изявления посредством инкриминирания  документ да служат за доказателство за  тях. В случаят деецът не е целял употребата на Удостоверението за раждане с цел удостоверяване на имената на майка си, а своите такива, както и вписването за баща на неговия осиновител. Законът не третира като престъпно фактическото и грешно от техническа страна удостоверяване в официалния документ съгласно чл.311 от НК. Поради това и в хода на производството не е изследван въпросът за действителните имена на майката на подсъдимия към 1964 година, защото спор относно нея /за майката/ като личност в случая няма. В унисон с изложеното дори и прокурорът не сочи, че се касае за друг родител на подсъдимия, освен рождената му майка в документа по второто обвинение, като наличната разлика в случая е единствено техническа, сиреч несъставомерна.

Тук следва да се отбележи и следното - приложената справка от кметството на с.Скутаре, коментирана от прокурора в обвинителния акт  /л.53 /51/ дос.пр./ НЕ установява, че “Удостоверение за раждане № 8 от 16.V.1964г.” на името на Д.Т.К. няма вписано в регистъра и актовата книга, като под “Удостоверение за раждане № 8 от 16.05.1964г.” е записано друго лице – А.Ю.. В този документ –справка на л.53 /долен ъгъл/ е посочено, че не удостоверение за раждане, а под акт за раждане №8 от 04.05.64г. е записано лицето А.Ю., а следващият акт под №9  е от 31.05.1964г. и е на лицето З.Д.. Следва да се отбележи, че в  Регистрите на актове за гражданско състояние / по Глава ІІІ, Раздел IХ от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ се образуват чрез събиране на съставените през текущата година формуляри - актове за раждане, граждански брак и смърт - поотделно за всеки вид, които се подвързват след приключване на годината в специална книга. Неразделна част от регистрите на актовете за гражданско състояние са документите, въз основа на които са съставени съответните актове за гражданско състояние. Актовете за гражданско състояние на лицата са: акт за раждане, акт за сключване на граждански брак и акт за смърт и се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общината или кметството, на чиято територия са станали събитията. На свой ред въз основа на актовете за гражданско състояние длъжностните лица по гражданското състояние в общинските администрации по местосъхранението им издават следните документи по утвърден образец - от акта за раждане - удостоверение за раждане (оригинал - първото издадено удостоверение, и дубликат - всяко следващо), от акта за сключен граждански брак - удостоверение за сключен граждански брак; от акта за смърт - препис-извлечение от акт за смърт.

Такава е била уредбата и в стария Закон за лицата и семейството, действал към 1964 година – чл.122 и сл. в редакция ДВ бр. 50/1961 год., като длъжностните лица по гражданското състояние са можели да издават извлечение или удостоверение от регистрите за гражданско състояние, т.е. въз основа на съставените актове за гр.състояние, какъвто е актът за раждане.

                Прокурорът е направил своеобразно смесване на две различни понятия –акт за раждане и удостоверение за раждане. Актът за раждане се съставя при възникване на конкретен юридически факт – в случая раждането на дадено лице. Той се съставя в периода на раждането и се вписва в съответно воден регистър под съответен номер. Няма как на подсъдимия, който е роден през 1928 година на 16/05/1964г. да се състави акт за раждане. Тогава е издадено Удостоверение за раждане. Последното се издава въз основа на акт за раждане по регистрите на съответното кметство. Именно поради това и посочените в горната справка лица А. и З. през 64г. под №8 и №9 са им били съставени  актове за раждане, защото в тогава те са били родени.

От заключението на изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза за изследване на почерк и подпис като текст на молби и заверка на представените по съдебни граждански дела копия на инкриминираните документи /л.182-185 дос.пр./ на в.л. М.С. се установява, че в представените за изследване документи всички изследвани текстове са копия на текстове, които са изпълнени от свид. Г.С.Т., а всички изследвани подписи са копия на подписи, които са изпълнени от подс. Д.Т.К.. Нито подсъдимия, нито свид.Т. отричат представянето на тези документи пред съда по гражданските производства, на които се е подписал подсъдимия, но това не опровергава субективната насоченост на дееца по съзнателното ползване на инкриминираните документи със съзнанието, че е налице осиновяване, а не че са неистински /преписът от определението/ или с невярно съдържание /удостоверението за раждане/. И двете престъпления не са осъществени от обективна и субективна страна, поради изложеното по-горе. Защото у техният ползувател следва да е налице представата, че те са с невярно съдържание или неистински, каквато не е имало у подсъдимия К., а от обективна страна  – ползването на такъв документ не значи нищо друго освен неговата употреба при определен доказателствен дестинатер /в случая съответния съдебен състав в гражданските процеси/ като редовен документ с цел претендираното тяхно правно значение и то вследствие искания и възражения на ответна страна -  Ч.. Документите са  ползвани като редовни документи, за което не се установи, че препис на определение № 757 на Пловдивски областен съд е неистински документ, а Удостоверение за раждане № 8 /64г. да е с невярно съдържание.

            На подсъдимия са повдигнати обвинения за двете престъпления от общ характер - по чл.316,  вр. чл.308, ал.1 от НК и по чл.316,  вр. чл.311, ал.1 от НК, за което съобразно гореизложеното същите не са доказани както от обективна, така и от субективна страна, а осъдителната присъда не може да почива на предположения.

Поради изложеното и на осн.чл.304 от НПК следва да бъде признат   ЗА  НЕВИНЕН и  ОПРАВДАН подсъдимият Д.Т.К. да е извършил двете престъпления, както следва:

- за това, че на 06.03.2009г. в гр.Пловдив, съзнателно  да се е ползвал от неистински официален документ – препис от Определение № 757/06.05.1948г. на Пловдивски областен съд, с което се допуска осиновяването на Д.Г.Д. от Т. К. Т., като е представил копие от него пред Окръжен съд – гр.Пловдив по гр.д. № 979/09г. по описа на ПОС, V гр.с., когато от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по  чл.316,  вр. чл.308, ал.1 от НК, и

- за това, че на 15.12.2008г. в гр.Пловдив, пред Районен съд – гр.Пловдив, по гр.дело № 3909/2007г. по описа на ПРС, ХVІ гр.с., съзнателно да се е ползвал от официален документ с невярно съдържание – Удостоверение за раждане № 8 от 16.05.1964г., издадено от Зам.председател селски общински съвет с.Скутаре, Пловдивски окръг, в кръга на службата му, в който да са удостоверени неверни обстоятелства – бащино и фамилно име на лицето, за което се отнася удостоверението; бащино и фамилно име на майката и собствено, бащино и фамилно име на бащата, когато от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност -  престъпление по чл.316,  вр. чл.311, ал.1 от НК.

 

С оглед изхода на делото на основание чл.  301 ал. 1 т. 11 вр. чл. 112 ал. 4 вр. чл. 111  ал. 2 от НПК  веществените доказателства  по делото – Препис от Определение № 757/06.05.1948г. на Пловдивски областен съд – приложено по делото на л.144 и Удостоверение за раждане № 8 от 16.05.1964г., издадено от Зам.председател селски общински съвет с.Скутаре, Пловдивски окръг – приложено по делото на л.145 следва да се върнат на правоимащото лице Д.Т.К. ЕГН: **********, което се явява и заинтересовано физическо лице, тъй като процесните документи касаят него и са иззети от дома на неговия зет свид.Г.Т.. Освен това не са налице основанията по чл.53 от НК.

            По делото са направени разноски в размер на 180,00лв. на досъдебното производство и 15 лв. на съдебното – т.е. общо 195 лева, като предвид признаването на подсъдимия за невинен и по двете обвинения, те остават за сметка на Държавата съгласно чл.190 от НПК.

            По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ТС