НОХД 6945/2013 - Мотиви - 17-10-2016

Мотиви по Наказателно дело 6945/2013г.

МОТИВИ

         към  Присъда  по  НОХД  № 6945/2013г.  по описа на  ПРС - ХХІІІ н.с.

 

          С внесен от Районна прокуратура - гр. Пловдив обвинителен акт е повдигнато обвинение срещу Т.З.Т., ЕГН: **********, за това, че:

 На  27.04.2013г. в гр. Пловдив, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на  извършеното и като е могъл да ръководи постъпките си, по хулигански подбуди е причинил средна телесна повреда на Й.В.Й. ***, изразяваща се в двойно непълно счупване на долната челюст /пукване/, което е затруднило дъвченето и говоренето по смисъла на чл. 129 ал.2 от НК – престъпление  по чл. 131 ал. 1  т. 12 вр. с чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК.

В съдебното производство пострадалият Й.В.Й. е  конституирана в качеството на граждански ищец, като е  приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният от него,  чрез пълномощника му адвокат Р.М., граждански иск срещу подсъдимия Т.З.Т. за сумата от общо 1 750.00 лв. /хиляда седемстотин и петдесет лева/, представляваща претендирано обезщетение за причинени вреди от вмененото във вина на подсъдимия престъпление по по чл. 131 ал. 1  т. 12 вр.                с чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, в това число 1500.00 лв.                      за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ и 250.00 лв.                          за имуществени вреди /разходи за медикаменти и лечение/, ведно със законната лихва върху сумата на всяка от претенциите, считано от датата на увреждането – 27.04.2013г., както и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на повереника.

Представителят на прокуратурата поддържа обвинението  с горната правна квалификация на деянието, като счита, че същото е доказано по несъмнен начин и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд. Предлага при условията на чл. 54 от НК да се наложи на подсъдимия Т. наказание “лишаване от свобода” в размер, ориентиран към средния, като изпълнението на наказанието да бъде отложено на основание чл. 69 ал. 1 вр. чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от 2 /две/ години. Заема становището, че гражданският иск за неимуществени вреди е доказан по основание и размер.

Гражданският ищец Й.В.Й., чрез повереника си -адвокат Р.М. моли да бъде уважен в пълния предявен размер гражданският иск за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава, като се присъдят и разноските за адвокатско възнаграждение. Досежно претенцията за имуществени вреди предоставя на преценката на съда, като отбелязва, че не е ангажирал по делото доказателства относно направените разходи за медикаменти и лечение.

Подсъдимият Т.З.Т. не се признава за виновен в извършване на вмененото му престъпление, като се ползва от правото да не дава обяснения. Лично и чрез упълномощения си защитник - адвокат Г.Г.-З., застъпва тезата за недоказаност на обвинението; настоява за постановяване на оправдателна присъда и цялостно отхвърляне на гражданския иск. 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА       

Подсъдимият Т.З.Т., ЕГН: **********, е роден на ***г***, т, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан.

През учебната 2012/2013г. подсъдимият е бил ученик в 9-ти клас на СОУ “Н Г” - П. Същият не се води на отчет в ДПС при ІV РУП – Пловдив и спрямо него не са прилагани възпитателни мерки по ЗБППМН. Живее заедно с баба си по бащина линия; родителите му са разделени, като майка му има друго семейство, а баща му към 2013г. изтърпява в Затвора - Пловдив наказание лишаване от свобода” за срок от 5 години и 6 месеца.

На 27.04.2013г. /Лазаровден/ в гр. Пловдив свидетелите Й.В.Й. /14-годишен/, Л.Т.Р. /16-годишен/ и Е.И.С. /15-годишен/ посетили състезание по стрийт фитнес в Панаира и се прибрали в своя квартал - кв. “Изгрев”, където отишли до дома на свид. Р., за да си остави вкъщи някакви вещи и оттам тръгнали за среща със свои познати. Около 20.00 часа, те минали, както всяка вечер, между детска градина “Маргаритка” и намиращата се в непосредствена близост до нея детска ясла.              До оградата на детската ясла видели да седи група от 6-7 младежи. Сред тази група били свидетелите Ш.А.М.  /14-годишен/, Р.В.М. /15-годишен/, М.Б.Т. /13-годишен/, непълнолетният подсъдим Т.З.Т. /15-годишен/ и техен познат на име П Х Ч – Д /14-годишен/, които без никакъв повод и причина започнали да викат на преминаващите по покрай детската ясла свидетели Й., Р. и С.: “Стойте тука, бе”, “Елате тука” и да ги псуват, използвайки изрази като “м в д” и “п”. Свид. Й. и приятелите му не им обърнали внимание, а продължили наред по улицата. Подсъдимият Т. и свид. М. обаче се насочили към оградата с намерение да я прескочат. Свид. Т. се опитал да ги дърпа, за да не излизат на улицата да се бият, но подс. Т. прескочил оградата на детската ясла и тръгнал след свидетелите Й., Р. и С.. Последвали го първо свидетелите М. и М.,  след това   свид. Т. и приятеля им Д. Петимата настигнали свидетелите Й., Р. и С., които познавали единствено подсъдимия Т., и то само визуално от квартала, като до  този момент не били имали никакви взаимоотношения с него. Когато доближили на 5-6 метра свид. Й. и приятелите му,  подс. Т., гледайки към свид. Й. му казал: “Ти какво ни се правиш”. Уплашени, свидетелите Р. и С. бързо се отдръпнали настрани. Двамата се страхували, защото от свои приятели били чували за няколко конфликта, предизвикани от подсъдимия и неговата компания, в които случаи подс. Т. заплашвал пострадалите с нож. До този момент свид. Й. не бил участвал в никакви конфликти и разправии. Заставайки пред свид. Й., подсъдимият повдигнал якето си, за да покаже, че има нож в задния десен джоб на панталона, след което извадил този нож, държейки го с дясната си ръка. Свид. Й. казал на подс. Т. да прибере ножа, но подсъдимият продължил да върви към свидетеля, след което посегнал да замахне с ножа, но един от неговите приятели го хванал за ръката и започнал да му говори нещо. Свид. Й., който година по рано като хоби ходел на тренировки по бокс, отново настоял подсъдимият да прибере ножа, за да не стане проблем и му заявил, че не желае да се бият. Подс. Т. обаче  посегнал с лявата си ръка и нанесъл силен юмручен удар в дясната част на долната челюст на свид. Й.. Вследствие на удара пострадалият приклекнал и зашеметен на земята. Тогава свид. М. – братовчед на подсъдимия, трениращ бокс, нанесъл на пострадалия няколко удара с юмрук и с крак в областта на корема. Поради появата на двама случайни минувачи, подс. Т. и придружаващите го лица избягали, а свидетелите Р. и С. се върнали до приятеля си. Свид. Р. се обадил на свид. К.Н.К. и се срещнали с него пред училището. Тъй като свид Й. се оплаквал от болки в главата, трудно се ориентирал и не си спомнял някои неща, го завели първо у  приятелката на свид. К., която живеела наблизо, за да пие там вода и да се повъзстанови, а после му помогнали да се прибере. Към 21.30 ч. свид. Й. вече бил в дома си. Тъй като видимо не бил добре и казала на майка си - свид. А.И.Й., че е бил бит и е ударен в главата, майка му позвънила на свид. Р. и го помолила да отиде у тях заедно с родителите си, за да разбере какво точно  се е случило. Тъй като по това време бащата на свид. Й. отсъствал, по молба на свид. Й. бащата на свид. Р. откарал пострадалия до Хирургиите на “Пещерско шосе”. След преглед в спешен кабинет свид. Й. бил изпратен за рентгенова снимка и на консултация с неврохирург. В този момент свид. Й. не обърнала сериозно внимание на челюстта на сина си, защото повече се притеснявала за главата му, а и пострадалият се оплаквал, че всичко го боляло. Неврохирургът предписал на свид. Й. обезболяващи, компреси с лед и пълен покой за            7 дни под наблюдение, след което пострадалият и майка му се прибрали вкъщи. На следващата сутрин се появил оток около долната челюст на свид. Й. и по съвет на семейния стоматолог свид. Й. завела сина си да направят цялостна снимка на челюстта. Рентгенологът ги насочил към лицево-                 челюстен хирург. Той установил две спуквания да долната челюст, във връзка с което изписал антибиотици и други медикаменти, а след седмица назначил на свид. Й. и 15 процедури физиотерапия. За болките в челюстта пострадалият приемал аналгетици и в продължение на около един месец можел да консумира само течности и мека храна – пюрета и каши. Освен това той се затворил в себе си, страхувал се да излиза. Наложило се майка му да го спре за една седмица от училище, а след това свид. Й. или майка й  ходели да вземат свид. Й. от училище, когато бил втора смяна.   

Според заключението на назначената в досъдебното производство и приета по делото без възражения съдебномедицинска експертиза № 349/2013г., при инцидента на 27.04.2013г. на пострадалия Й.В.Й. е било причинено: двойно непълно счупване на долната челюст /пукване/; сътресение на мозъка; травматичен оток и кръвонасядане в областта на лицето; кръвонасядане на лигавицата на долната устна; като тези травматични увреждания са причинени от удари с или върху  твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да се получат така, както се съобщава в свидетелските показания по делото, а именно при удари с ръце и крака. Непълното двойно счупване на долната челюст само по себе си и поотделно е довело до счупване на челюст, което е затруднило дъвченето и говоренето по смисъла на чл. 129            ал. 2 НК. Счупването на челюст е самостоятелен признак на средната телесна повреда и не е обвързано изрично с изискване за нарушена функция, но това се  подразбира, особено в случаи на частични фрактури, пукване, отчупване на ръб и т.н. Това условие се възприема и в Р 400-83-І на ВС: “Счупването на челюст е самостоятелен признак на средната телесна повреда, защото ограничава нейните функции при дъвченето и говоренето”, а също и в  П 3-79 ПлВС: “Под счупване трябва да се разбира и пукването на челюстта, водещо до ограничаване на нейните функции, а именно дъвченето или говоренето”. Пукването /фисурата/ на челюст се равнява на счупването й, ако е от степен и характер, че да причини функционални нарушения. Това указание е обосновано от възможните различни последствия от увреждането според локализацията и тежестта на  пукването. Напречните фисури на тялото или рамената на костта са със срок за зарастване, равен на този при счупването, през което време  функциите ще са затруднени.             В случая е приложена и физиотерапия, което обуславя тежестта на травмата. Въз основа на гласните доказателства и медицинските данни експертът е категоричен, че непосредствено след травмата пострадалият не е бил в безсъзнателно състояние до степен на травматична кома, а в състояние на леко мозъчно сътресение /зашеметяване/ за сравнително кратък период от време, поради което черепно-мозъчната травма се преценява като довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК /по смисъла               на чл. 130 ал. 1 НК/.  Останалите  травматични увреждания – кръвонасядания на кожата на главата и лицето, са довели до болка и страдание, без разстройство на здравето /по смисъла на чл. 130 ал. 2 НК/.

В съдебно заседание вещото лице поддържа горното заключение и пояснява, че ако условно се степенуват средните телесни повреди, спукването на челюстта, макар да се приравнява на счупване, може да бъде отнесено в групата на по-леките средни телесни повреди, тъй като не е свързано с разместване на фрагментите, последващи оперативни интервенции за тяхното наместване или други травмиращи методи и би следвало в рамките на около месец и половина на настъпи оздравяване. Посочва също, че е напълно възможно от нанесени удари в областта на корема да не останат следи, тъй като обикновено в такива случаи няма вими външни травми, поради липсата на прилежащи кости в областта на корема, а страдат вътрешните органи.

Видно от заключението на извършената съдебно психиатрична експертиза, също приета без резерви на страните, непълнолетният подсъдим Т.З.Т. не страда от психично заболяване и не се води на диспансерен учет; не употребява алкохол и наркотични вещества; по характер е избухлив, понякога агресивен, контактен, податлив на външно влияние; личността е в процес на изграждане, недооценъчен с намален самоконтрол, възрастово и ситуативно обусловен; към инкриминирания период е бил в ясно съзнание, без данни за психопатологична симптоматика, с целенасочени и мотивирани действия; не е бил под въздействие на алкохол или психоактимни вещества; правилно е възприемал обективната действителност и събитията, могъл е да взема правилни решения, от самото начало на инцидента е имал активна позиция и възможност за избор в създалата се ситуация; липсва болестна мотивация на поведението му; липсват белези на внезапно възникнала силна емоционална възбуда; като не се установяват данни за афективно стеснение на съзнанието; действал е в състояние на гневна реакция, под влияние на чувствата и личностовите си особености; макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си; може  да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и, ако желае, да дава достоверни обяснения за тях;  може да участва пълноценно и да се защитава в наказателното производство, може да разбира и да ръководи постъпките си.

Разпитан в качеството на обвиняем в хода на досъдебното производство, подсъдимият Т. не е признал за виновен и се е ползвал от правото си да не дава обяснения по обвинението.

Тази  фактическа обстановка, съдът прие за категорично установена от депозираните в съдебна фаза показания на свидетеля А.И.Й. и К.Н.К.; от показанията на свидетелите Й.В.Й., Л.Т.Р. и Е. В С., включително показанията им от досъдебното производство, прочетени на основание чл. 281 ал. 1 т. 1 и т. 2 НПК; частично от показанията на свидетелите Р.В.М., Ш.А.М. и М.Б.Т., дадени в съдебното производство и показанията им досъдебното производство, прочетени на основание чл. 281 ал. 1 т. 1 и т. 2 НПК; от приетите заключения на съдебномедицинската експертиза и съдебнопсихиатричната експертиза; също от следните приобщените чрез прочитането им на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства, приложени към досъдебното производство: заверени копия на СМУ № 405/2003г., Допълнителен лист към лист за преглед на пациент в Спешно отделение от 27.04.2013г. и Образно изследване на Й.В.Й. - обзорна  Рентгенография на череп от 27.04.2013г.; 2 бр. Медицинко направление на Й.В.Й. от 29.04.2013г.; заверено копие на Медицинко направление на Й.В.Й. от 20.05.2013г.; Справка за съдимост и Характеристична справка на подс. Т.З.Т.; Справки за лице в АИС “БДС”.  

По делото няма веществени доказателства.

Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелите Й.Й., Л.Р., Е.С., А.Й. и К.К., намирайки ги за добросъвестни, логични, без съществени противоречия помежду им, кореспондиращи с останалите гласни доказателства в кредитираната им част, в синхрон с писмените доказателства по делото, допълващи се от неоспорените заключения на СМЕ и СПЕ - ценени като обективни и компетентни, изготвени с необходимите професионални знания и опит в съответната област.

Показанията на свидетелите Р.М., Ш.М. и М.Т., съдът не възприема като източник на достоверна             информация както относно това как е започнало и от кого е било инициирано спречкването на процесната дата, така и досежно действията на участниците в инцидента, в частност поведението на пострадалия Й., подс. Т. и  свид. М., защото в тази им част са изключително непоследователни, взаимнопротиворечиви и решително опровергани от останалия еднопосочен доказателствен материал по делото. Очевидна липсата на синхрон между твърденията на свидетелите М., М. и Т. относно това  кого и какви псувни са били отправени към подсъдимия и неговите приятели, спирали ли са се до оградата на детската ясла свидетелите Й., Р. и С., удрял ли е свид. Й. подсъдимия Т. и кой е нанесъл удара в челюстта на пострадалия. Свид. М. първоначално твърди, че свидетелите Й., Р. и С. са псували свид. Ш М., и че не е видял свид. Й. да бута подсъдимия, нито подс. Т. или свид. М. да удрят пострадалия, след което заявява, че поддържа показанията си от досъдебното производство,  според които пък единствено и само свид. Й., които стоял подпрян на оградата, отправял към цялата намираща се в двора на детската ясла група закани и псувни, а когато подсъдимият и приятелите му решили да избягат от двора на яслата, ги догонили и свид. Й. бутнал с пръсти подсъдимия в областта на корема, при което последния го ударил с юмрук в лицето или в корема, а свид. М. ударил свид. Й. по ръката. Поставен в очна ставка със свид. С., свид. М. заявява, че не можал да види кой пръв ударил свид. Й., но последният получил два удара, като свид. М. не видял къде бил ударен пострадалият от подсъдимия и къде от свид. М..  Свид. М. пък първо посочва, че свид. Й. и двамата му приятелите, след като догонили групата на подсъдимия, състояща се от 5-6 души,  ударили подс. Т. с юмруци в гърдите и в главата, след което свид. Й. тръгнал към свид. М., който от своя страна го ударил веднъж, а после и подс. Т. нанесъл един удар на пострадалия. После пък посочва, че именно свид. Й. хванал подсъдимия, ударил го с два-три юмрука в гърдите и посегнал да го удря към главата, веднага след което  заявява, че свид. Й. нанесъл на подсъдимия два удара с юмруци в гърдите и един с глава в лицето от което подс. Т. бил паднал на земята. Малко след това заявява, че свид. Й. ударил подсъдимия два пъти с глава в лицето и един път с юмрук в гърдите. После добавя, че като се изправил, подсъдимият ударил свид. Й. с ръка в лицето, в челюстта. Свид. М. заявява също, че самият той ударил пострадалия един път в челото, като не го бил удрял другаде. После пък пояснява, че под челото имал предвид челюстта. Едновременно с горното твърди, че приятелите на свид. Й. не били участвали по никакъв начин – те нито говорели нещо, нито били удряли някого, в края на разпита си заявява, че трите момчета се заканвали и псували, както преди да започне боят, така и след това. Добавя, че свид. Й. бил в нетрезво състояние и имал в ръката “трева”. На свой ред свид. Т. твърди, че ги псувало само едно от момчетата от групата на пострадалия, но не свид. Й., който не бил отправял никакви обиди към тях, а друго момче, при което подс. Т. и свид. М. отишли до оградата да я прескачат, а свид. Т. ги дърпал назад, за да не се бият, но не могъл да ги спре. Заявява, че първо свид. Й. ударил подсъдимия, но не помни къде го ударил, след което подсъдимият ударил с ръка пострадалия, а свид. М. не бил удрял свид. Й., той само го бутнал и свид. Й. паднал на земята. Категоричен е, че подсъдимият не е падал на земята. После посочва, че всъщност свид. Й. бил бутнал подсъдимия с ръце в гърдите, при което подс. Т. направил крачка назад. Заявява, че не знае колко удара бил нанесъл подсъдимият на пострадалия и не помни нито с какво, нито в коя част на тялото го е ударил. След прочитане на показанията му от досъдебното производство посочва, че подсъдимият първо бил бутнат от свид. Й., а после му нанесъл с лявата ръка юмручен удар в лицето. Настоява, че след това свид. М. бутнал пострадалия, а не го ударил. Убедено твърди, че свид. Й. не е удрял никого. Заявява, че не помни пострадалият да е посягал на свид. М.. Посочва, също че свид. Й. не е носил нищо. Тези разнопосочни и променливи версии на свидетелите М., М. и Т., показват явен стремеж към прехвърляне на вината за инцидента на пострадалия и неговите приятели, както и внасяне на съмнение относно това дали спукването на челюстта е резултат от удара, нанесен на пострадалия от подс. Т. или от неговия братовчед – свид. М., но всъщност, макар и косвено, подкрепят кредитираната група свидетелски показания, доколкото потвърждават факта, че на пострадалия Й. е бил нанесен един удар в областта на главата, и то именно от  подс. Т., а между последващите удари – в областта на корема, е имало и такъв, нанесен от свид. М.. Същевременно дори от показанията на свид. Т. е видно, че свид. Й. по никакъв начин не е предизвикал подсъдимия, както и, че подс. Т. и братовчед му – свид. М., са прескочили оградата на детската ясла именно с намерението да се бият със  свид. Й.. Прочее напълно алогично е пострадалият и двамата му приятели да са предизвикали, още по-малко пък да са гонили, по-многобройната група на подсъдимия. Подс. Т. и неговите приятели пък не са имали никаква причина да напускат двора на детската ясла, ако не са искали да влизат в конфликт с преминаващите покрай оградата свидетели Й., Р. и С..

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Предвид така установената от доказателствата по делото фактическа обстановка, съдът зае становището, че с процесното си поведение подсъдимият Т.З.Т. е осъществил обективните и субективни признаци от състава на вмененото му  престъпление по чл. 131 ал. 1  т. 12 вр. с чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК.

От обективна страна е категорично изяснено, че на 27.04.2013г. в                      гр. Пловдив, подсъдимият Т. е ударил с юмрук в дясната част на долната челюст на свид. Й. и в резултат на това на пострадалия Й. е било причинено: двойно непълно счупване на долната челюст /пукване/, което е затруднило дъвченето и говоренето и съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК; сътресение на мозъка /зашеметяване/, което се преценява като довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, т.е. като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 1 НК; травматичен оток и кръвонасядане в областта на лицето и кръвонасядане на лигавицата на долната устна,  довели до болка и страдание, без разстройство на здравето, което представлява  лека телесна повреда по чл. 130 ал. 2 от НК.

Не може да има спор и, че тези три  различни по вид телесни повреди, формират привидна идеална съвкупност, изразена чрез поглъщане, като е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкото от едновременно причинените на пострадалия увреждания, а именно средна телесна повреда по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, тъй като са нанесени по едно и също време и на едно и също лице.

Същевременно е извън всяко съмнение, че нанесеният от подсъдимия удар по главата на свид. Й. не е бил провокиран по никакъв начин от пострадалия. Подс. Т. не е имал никаква конкретна, още по-малко пък сериозна причина за предприетото срещу свид. Й. физическо посегателство, което се явява продължение и кулминация на предшестващите го, осъществени на публично място непристойни действия, изразяващи се в оскърбително държание към пострадалия и двамата му приятели. Ерго, липсва изявен личен мотив за причиняване на травматичните увреждания на            свид. Й., а търсещото скандала поведение на подсъдимия е  доминирано от стремежа му чрез проявата на груба сила да покаже явно неуважение към обществото и пренебрежение към личността, да демонстрира незачитане на установените социални ценности, да противопостави себе си на общоприетите норми за поведение, поради което деянието му съставлява причиняване на лека телесна повреда по “хулигански подбуди” по смисъла на чл. 131 ал. 1 т. 12 от НК. Че подс. Т. е бил конфликтно зареден и воден от идеята, посягайки върху пострадалия Й. да покаже необвързаността си с правилата на  цивилизованото общество, респ., че нанасянето на удара е било обусловено от хулигански подбуди – разправяйки се с пострадалия да манифестира антисоциално поведение, да изяви себе си, като погази установения ред, да докаже, че може да върши каквото си пожелае, достатъчно ясно показват действията му, предшестващи безпричинното нанасяне на удара, като с поведението си, представляващо агресивна демонстрация против установения ред, подсъдимият е нарушил важни държавни, обществени и лични интереси, породил е  възмущение и страх, както у пострадалия Й., така и у свидетелите Р. и С., засегнал е съществено моралните и етични норми на поведение.

От субективна страна престъплението е осъществени от подс. Т. при форма на вината пряк умисъл. Той напълно е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал настъпването на неговите забранени от закона последици, които непосредствено е преследвал. Местоположението на пострадалия и целенасочеността на нанесения му от подсъдимия удар категорично сочат, че подс. Т. е извършил това посегателство срещу личността, желаейки причиняването на конкретния съставомерен резултат. Воден от стремежа да обиди, унизи и нарани пострадалия, да демонстрира надмощие, да покаже, че стои над правилата, подс. Т. не се е ограничил до провокациите и обидите, но и е посегнал върху телесната неприкосновеност на пострадалия. При това подсъдимият много добре е разбирал, че с действията си проявява открито висока степен на неуважение, както към личността, така и към обществото. Макар и непълнолетен, той добре е разбирал свойството и значението на действията си и е могъл да ръководи постъпките си. Това се установява по безсъмнен начин от кредитирания доказателствен материал по делото.  

Причините за извършване на престъплението са занижения самоконтрол, на подсъдимия, незачитането на установения правов ред, на неприкосновеността на здравето, правата и интересите на другите граждани.

Поради изложеното, съдът призна подсъдимия Т.З.Т., ЕГН: **********, за ВИНОВЕН по повдигнатото му обвинение за това, че на 27.04.2013г. в гр. Пловдив, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на  извършеното и като е могъл да ръководи постъпките си, по хулигански подбуди е причинил средна телесна повреда на Й.В.Й. ***, изразяваща се в двойно непълно счупване на долната челюст /пукване/, което е затруднило дъвченето и говоренето по смисъла на  чл. 129 ал. 2 от НК – престъпление  по чл. 131 ал. 1  т. 12 вр. с чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО

Съобразявайки горната правната квалификация на деянието, съдът прецени като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало и  младата възраст на подсъдимия, а като отегчаващо обстоятелство констатира съпътстващите съставомерния резултат леки телесни повреди.

Отдавайки превес на смекчаващите обстоятелства /които обаче не са нито изключителни, нито многобройни по смисъла на чл. 55 от НК/, при условията на чл. 54 от НК съдът определи и наложи на подсъдимия Т.З.Т. наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

С оглед така определеното наказание и конкретните фактически особености на случая, съдът счете, че не само формално са налице предпоставките за приложение института на условното осъждане,                                но едновременно с това целеното поправително-превъзпитателно и предупредително-възпиращо въздействие върху подсъдимия, могат да бъдат успешно постигнато без ефективно изтърпяване на наказанието, паради което, на основание чл. чл. 69 ал. 1 вр. 66 ал. 1 от НК ОТЛОЖИ неговото изпълнение с изпитателен срок от ДВЕ ГОДИНИ.

Мотивиран от горното, съдът намери, че именно така наложеното наказание се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, адекватно и достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

Предвид  приетата за установена по делото фактическа обстановка и  признаването на подсъдимия  за виновен в извършването на вмененото му престъпление по чл. 131 ал. 1  т. 12 вр. с чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, съдът прие, че предявеният от пострадалия Й.В.Й. граждански иск за обезщетяване на причинените му от това престъпление неимуществени вреди, се явява изцяло, както по основание, така и по размер. Именно претендираната от пострадалия сума в размер на 1 500.00  /ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА, се явява оптималният и справедлив паричен еквивалент за репариране на преживените от пострадалата болки и страдания. Този извод се налага с оглед характеристиките на безспорно доказаните травматични увреждания, причинени на постр. Й., вследствие на които той е изживял физическо страдание и душевен дискомфорт за повече от един месец. Макар след първите няколко седмици интензивността на търпяната от пострадалия болка да е намалявала прогресивно и сигурно, травмите освен ежедневните затруднения при приема на храна, са довели и до неудобство, свързано с притеснения от естестически характер, тъй като пострадалият е младеж, които след първата седмица е продължил да посещава училище, а и се е наложило да се бори продължително време с преодоляването на страха от преживяното насилие. Ето защо, съдът осъди подсъдимия Т.З.Т. да заплати на гражданския ищец Й.В.Й. сумата от 1 500.00 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на деликта – 27.04.2013г., до окончателното изплащане на тази сума.

В останалата му част съдът – досежно претенцията за обезщетяване на  имуществени вреди в размер на 250.00 лева, съдът намери граждански иск за недоказан по размер го ОТХВЪРЛИ, тъй като не са ангажирани никакви доказателства относно сторените разходи за консултации със специалисти, лекарства и рехабилитация.

На основание чл. 2 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия Т. и заплащането по сметка на ПРС на  държавна такса в размер на 60.00 лв. /шестдесет/ лева – 4 % върху уважения размер на гражданския иск.

С оглед  изхода на делото, на основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият Т. следва да заплати сторените от гражданския ищец разноски за адвокатско възнаграждение, възлизащи (съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие) на 200.00 /двеста/ лева, както и да заплати по в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС, направените по делото разноски за експертизи  общо в размер  на 175.00 /сто седемдесет и пет/ лева. 

 

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно, секретар Н.Т.