НОХД 6893/2013 - Мотиви - 25-03-2014

Мотиви по Наказателно дело 6893/2013г.

М О Т И В И

По НОХД №6893/2013 г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХХVІ н.с., с подсъдим С.Г.К. ***

 

 

Подсъдимият С.Г.К. *** е предаден на съд по обвинение в извършване на престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК.

С протоколно определение от 24.01.2014 г. е приет  за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният граждански иск от Я.Т.Ш., ЕГН ********** против подсъдимия С.Г.К., ЕГН **********, с който се иска последният да бъде осъден да му заплати сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му от деянието, предмет на обвинителния акт, неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки, страдания, стрес и неудобства, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието- 14.04.2013 г., до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по делото.

Я.Т.Ш. е  конституиран като граждански  ищец по делото, а адв.В. като негов повереник.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура –Пловдив поддържа обвинението. Моли съда да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд, и му наложи наказание “лишаване от свобода” за срок не по-малко от две години, изпълнението на което на осн. чл.66 ал.1 НК да бъде отложено за срок от три години. В тежест на подсъдимия да бъдат възложени направените по делото разноски. Относно приетия за съвместно разглеждане граждански иск, предлага същият да бъде уважен в пълен размер.

Гражданският ищец Я.Т.Ш., редовно и своевременно призован, се явява лично в съдебно заседание. Повереникът му адв. В. ***, редовно упълномощена, моли съда да уважи в пълен размер приетия за съвместно разглеждане граждански иск, както и да осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец направените по делото разноски.

Подсъдимият С.Г.К., редовно и своевременно призован, се явява лично в съдебно заседание. Разбира обвинението. Дава обяснения, като оспорва извършване на престъплението, за което е предаден на съд. Иска реабилитация по същото.

Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

С.Г.К. е роден на *** ***, българин, български гражданин, на работа, неженен, ЕГН **********.

От приложената справка за съдимост /л.9/ се установява, че К. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78А НК.

Характеристичната справка на л.67 от досъдебното производство  сочи, че подсъдимият няма криминални прояви и понастоящем е трудово ангажиран.

С.К.  и Е.Ш. съжителстват в продължение на 15 години, като от съвместното си живеене имат син – Г.С.К.. Прекратяват последното преди около 3 години. Синът им остава да живее с майка си, като първоначално двамата обитават жилище в гр.П., ул.Б. №*, в което живее и майката на Ш.. От своя страна от брак, прекратен преди съжителстването си с подсъдимия, Е.Ш. има и други синове – Я.Ш. и Е. Ш.. През последната една година и половина Е.Ш. и тримата й синове живеят в дома на бившата свекърва на последната и баба на синовете й Я. и Е. Ш. – Н.Ш. ***4.2013 г. следобед на гости в дома на дългогодишния си приятел Я.Ш. *** е П. И. / това е новата фамилия на свид. П.С. след сключен граждански брак, съгласно посоченото от нея при снемане на самоличността й/. По това време Е.Ш. и Г.К. се намират в двора на къщата на посочения адрес. В хода на разговора с приятелката си, гражданският ищец излиза навън, за да пусне кучето си да се разхожда в двора. И. остава в жилището заедно с бабата на Я.Ш. – Н.Ш., с която се познават от по-рано. Слизайки в двора на къщата, Я.Ш. вижда до входната врата на двора подсъдимия - настояващ на висок глас да види Г.К.. Предвид обстоятелството, че конкретният ден не е сред тези, определени в режима на лични отношения между С.К. и сина му, последният казва на баща си : „Тате, днес не е ден за свиждане.” Ядосан от нежеланието на детето си за контакт с баща си, подсъдимият започва да вика и да рита по вратата. Изплашен от поведението на баща си, Г.К. се прибира в къщата. Гражданският ищец, на когото Г.К. по-рано споделя, че не желае да излиза с баща си, тъй като последният го тормози, казва на подсъдимия да си тръгва. Виждайки, че С.К. продължава да стои до вратата на двора, Я.Ш. отива до последната й я отваря. В този момент, недоволствайки, че синът му не иска да се види с него, мислейки, че инициатор за това му поведение е Е.Ш., и ругаейки, с дясната си ръка подсъдимият хваща показалеца и безименния пръст на лявата ръка на гражданския ищец, извивайки същите назад, а с лявата си ръка хваща дланта на дясната ръка на Я.Ш.. Съприкосновението между двамата в областта на ръцете, продължило около една минута, е забелязано и от П. И., намираща се в този момент на прозореца в дома на Я.Ш., имащ изглед към вратата на двора. Виждайки случващото се, Е.Ш. се провиква, че ще сигнализира Полицията. Стреснат от чутото, С.К. пуска ръцете на гражданския ищец, отдръпвайки се назад, след което си тръгва.

Качвайки се обратно в дома си, Я.Ш. продължава срещата с приятелката си П. И.. В хода на водения разговор, виждайки, че лявата ръка на гражданския ищец започва да се подува, И. настоява да разбере подробности относно случилото се по-рано на входната врата на двора на къщата. Приятелят й й споделя, че подсъдимият му е изкълчил два пръста. Забелязвайки, че посочените два пръста се подуват все повече и повече, по настояване на И., тя й Я.Ш. отиват до болнично заведение в гр.П., бул.П. ш.. След извършения преглед и изготвяне на рентгенова снимка, им е посочено, че двата пръста на лявата ръка на Я.Ш. са счупени, поради което веднага тази му ръка, без палеца, е гипсирана. По - късно същия ден, прибирайки си в дома си, гражданският ищец съобщава на майка си относно констатираното счупване на двата му пръста. За нанесеното увреждане на пръстите на лявата му ръка, Я.Ш. споделя както на баба си Н.Ш., така и на брат си Г.К..

Поради изпитваната силна болка в областта на нараняването му, както през деня, така и вечерта на инкриминираната дата Я.Ш. приема обезболяващи. Същевременно поради невъзможност да се обслужва сам, получава помощ от близките си. Излизането на гражданския ищец в болнични, води до временно преустановяване на изпълняваната преди това от него работа като монтьор в автосервиз, тъй като изпълнението на същата е свързана с боравене с инструменти, а нараняването му прави невъзможно осъществяване на служебните му задължения. Преди инкриминираното деяние Я.Ш. няма инциденти, съответно наранявания на областта на ръцете, настъпили по време на работата му. След премахване на гипсовата отливка от лявата му ръка, която носи в продължение на повече от един месец, гражданският ищец продължава да изпитва болка в областта на показалеца и безименния пръст на лявата си ръка, като и понастоящем не може да свие напълно показалеца си. Не се завръща на работа като автомонтьор. Започва такава като барман.

На 13.05.2013 г. е издаден протокол за предупреждение /л.17/, с който С.К. е предупреден да не се саморазправя физически с Я.Ш., да не му отправя заплахи и закани с физическа саморазправа, да не го ругае и обижда, да не му упражнява психически тормоз и всички спорни въпроси да решава по законоустановения ред.

Съгласно заключението по назначената в хода на досъдебното производство съдебно - медицинска експертиза по писмени данни  /л.34/, на Я.Ш. е причинено счупване на главичката на втора дланна кост на лявата ръка, което увреждане е в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет или от абнормно извиване в областта на ставата – дланна кост/пръст. Същото причинява трайно затрудняване движенията на горен ляв крайник за около 1,5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.

В съдебно заседание вещото лице д-р Н. се явява и поддържа изготвеното заключение. Посочва, че е възможно и при удар да се получи констатираното счупване, но не установява данни, че увреждането е причинено от използването на инструмент. Два са механизмите за настъпване на установеното - единият е в резултат на удар, а другият - от абнормно извиване, тоест свръхизвиване на пръстите. При констатираното увреждане интензитетът на болката, както при всяка счупена кост, е силен. Боли много, но след няколко дни болката постепенно започва да намалява. Като цяло същата си остава дори след зарастване на костта. Срокът за възстановяване след премахване на шината обичайно е около месец до месец и половина, тъй като е необходимо костта да се възстанови. Около един месец трае обездвижването, а след това поне половината от този срок е необходим за раздвижване.

Съдът възприема заключението по съдебно-медицинската експертиза по писмени данни  като обективно и компетентно изготвено.

Видно от заключението по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза /л.37-42/, С.К. не се води на диспансерен учет към ЦПЗ-Пловдив. Не  е лекуван в психиатрично заведение. При същия е налице специфично личностово разстройство. Характеризира се като емоционално нестабилна личност. Не споделя оплаквания. Разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си към инкриминирания период, в ясно съзнание е, без данни за психопатологична симптоматика, с адекватно за ситуацията целенасочено и подредено поведение. Правилно е възприемал обективната действителност и събития и е могъл да взема правилни решения. Не се е намирал в състояние на физиологичен афект. Действал е в състояние на гневна реакция, под влияние на чувствата си или личностовите си особености. Може да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения  относно същите, ако желае, може да участва пълноценно в наказателния процес в качеството на обвиняем. Може да разбира и ръководи постъпките си.

В съдебно заседание вещото лице д-р С. се явява и поддържа изготвеното заключение.

Съдът възприема заключението по съдебно-психиатрична експертиза като обективно и компетентно изготвено.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от  събраните по делото писмени доказателствени средства / протокол за предупреждение, заключение по съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, заключение по съдебно-психиатрична експертиза, справка за съдимост и характеристична справка/, прочетени и приети по реда на чл.283 НПК.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена и въз основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите Я.Ш., П. И., Е.Ш. / с изключение на посочената по-долу част/, Г.К. - дадени в хода на досъдебното производство пред орган на същото, приобщени към доказателствения материал на делото на осн. чл.281 ал.5 вр. чл.281 ал.1 т.5 НПК, и Н.Ш. - дадени в хода на досъдебното производство пред орган на същото, приобщени към доказателствения материал на делото на осн. чл.281 ал.5 вр. чл.281 ал.1 т.5 НПК. Съдът дава вяра на показанията на посочените свидетели /с изключение на посочената по-долу част на показанията на свид. Е.Ш. / като обективни /въпреки възможната  заинтересованост на:  *П. И. като приятелка на Я.Ш.; *Е.Ш. като майка на Я.Ш. и като лице, с което подсъдимият е живял на съпружески начала и от което съвместно съжителство двамата имат дете, *Г.К. като син на подсъдимия и брат на Я.Ш. и *Н.Ш. като баба на Я.Ш./, последователни и кореспондиращи си както помежду си, така и с писмените доказателствени средства по делото.

От показанията на свид.П. Илиева безспорно се установява, че докато се намира на гости в дома на Я.Ш. и след  като последният излиза на двора, за да пусне кучето да се разходи, тя остава в жилището на гражданския ищец заедно с баба му Н.Ш.. В подкрепа на същите са както показанията на свид.Я.Ш., така и на самата свид.Н.Ш., която сочи, че след като Я.Ш. излиза, тя остава в дома си заедно с П. И.. С оглед на изложеното съдът не дава вяра на показанията на свид.Е.Ш. в частта, в която посочва, че на 14.04.2013 г. при извършване на инкриминираното деяние на двора в къщата в гр.П., ул.Д. №** присъства и Н.Ш..

Възприетата фактическа обстановка се установява и от обясненията на подсъдимия с изключение на тази част, в която посочва, че на инкриминираната дата около обяд взема Г.К. *** къща, а след проведената среща оставя сина си до ъгъла на ул.Д. №**, като и при вземането, и при оставянето на детето си подсъдимият има единствено визуален контакт с гражданския ищец. Останалата част от обясненията на подсъдимия съдът кредитира, тъй като кореспондират на показанията на указаните по-горе свидетели, на които показания / с изключение на отбелязаната част от показанията на свид.Е.Ш./ съдът дава вяра.

От показанията на горепосочените свидетели се установява по категоричен начин, че на инкриминираната дата С.К. единствено отива до дома, в който по това време живее Г.К., настоявайки да се види със сина си и именно нежеланието на последния да излезе с баща си е причината, поради която подсъдимият недоволствайки, започва да вика и да рита по входната врата на двора на къщата. Самият Г.К. сочи, че е изплашен от поведението на баща си, поради което се прибира в къщата. Очевидци на физическото съприкосновение между подсъдимия и Я.Ш. са Е.Ш. и П. И.. От показанията на гражданския ищец и тези на майка му безспорно се установява, че недоволствайки от липсата на желание на сина му за контакт с баща си, подсъдимият с дясната си ръка хваща показалеца и безименния пръст на лявата ръка на гражданския ищец, извивайки същите назад, а с лявата си ръка хваща дланта на дясната ръка на Я.Ш..  Подробности относно случилото се последният споделя напосредствено след това на приятелката си П. И., а вечерта на 14.04.2013 г., след като се прибира в дома си с гипсирана лява ръка, - и на баба си Н.Ш., и на брат си Г.К.. Предвид изложените съображения съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия в описаната по-горе част, тъй като не кореспондират на показанията на нито един от разпитаните по делото свидетели.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

С оглед на гореустановеното съдът приема, че от обективна страна извършеното деяние от С.К. е съставомерно по чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК, тъй като на 14.04.2013 г. в гр.П. причинява на Я.Т.Ш. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на главичката на втора дланна кост на лявата ръка, довело до трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник.

Подсъдимият осъществява обективните признаци на състава на престъплението, тъй като с действията си / с дясна си ръка хваща показалеца на лявата ръка на Я.Ш. и извива същия назад/  причинява на Я.Ш. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на главичката на втора дланна кост на лявата ръка, довело до трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник.

От доказателствения материал по делото безспорно се установява, че макар и като автомонтьор гражданският ищец да борави с инструменти, то преди датата на инкриминираното деяние същият няма инциденти и наранявания по ръцете си, настъпили при изпълнение на служебните му задължения. Също така по категоричен начин се установява, че на 14.04.2013 г. с дясната си ръка подсъдимият  хваща показалеца на лявата ръка на Я.Ш. и извива същия назад. В този смисъл следва да се приеме, че констатираното на гражданския ищец телесно увреждане /счупване на главичката на втора дланна кост на лявата ръка, довело до трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник/  е причинено именно от подсъдимия и то в резултат на извиване на показалеца на лявата ръка на Я.Ш. назад, а не от удар с или върху твърд тъп предмет върху същия.

         От субективна страна подсъдимият извърша престъплението умишлено под пряк умисъл като форма на вина, с непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнава  противоправния характер на осъщественото деяние, като цели и иска настъпването на забранените му последици. Видно от доказателствения материал по делото, след като Я.Ш. отваря входната врата на двора на къщата в гр.П., ул.Д.**,  подсъдимият, недоволен, че синът му не иска да се види с него и ругаейки, с дясната си ръка хваща показалеца на лявата ръка на гражданския ищец, извивайки същия назад, а с лявата си ръка хваща дланта на дясната ръка на Я.Ш.. Поведението на С.К. е неадекватно на причината за него, а именно нежеланието на сина му да проведе среща с баща си.

  От събрания по делото доказателствен материал не може да се направи извод непосредствено преди причиненото му телесно увреждане Я.Ш. да извършва някое от изброените в чл.132 ал.1 т.2 НК действия или друго противозаконно такова, от което да са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици за С.К. или за негови ближни. Непосредствено преди телесното нараняване, гражданският ищец единствено казва на подсъдимия да си тръгне и тъй като последният продължава да стои до входната врата на двора на къщата, Я.Ш. отваря вратата. Това му поведение едва ли може да бъде определено като противозаконно такова, от което да са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици за С.К. или за негови ближни по смисъла на чл.93 т.10 НК. В този смисъл съдът намира, че непосредствено преди причиняване на телесната повреда на Я.Ш., С.К. не се намира в състояние на силно раздразнение, което да е предизвикано от противозаконно действие на пострадалия  и от което действие да са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици за подсъдимия или за негови ближни.                                                                                                                                                                                     съдът

Предвид изложените съображения съдът призна С.Г.К. за виновен в извършване на престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК.

Съдът, след като призна С.Г.К. за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд, счете, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят наказанието да бъде определено на осн. чл.55 НК. Нито едно от посочените по-долу смекчаващи отговорността обстоятелства няма изключителен характер, нито пък същите са много като количество, та в своята съвкупност значително да намаляват обществената опасност на пристъплението, поради което и не следва изводът, че и най-лекото предвидено в закона наказание / в случая «лишаване от свобода»/ е несъразмерно тежко. Поради това съдът наложи на подсъдимия при условията на чл.54 НК - при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства - наказание “лишаване от свобода” за срок от осем месеца.

При определяне на срока на наложеното наказание “лишаване от свобода” съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства : чистото съдебно минало и добрите характеристични данни на подсъдимия предвид трудовата му ангажираност и липсата на криминални прояви. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете проявената агресивност при извършване на престъплението, която разкрива завишена степен на обществена опасност както на престъплението, така и на подсъдимия.

Така определеното наказание съдът намира, че е необходимо, справедливо и достатъчно с оглед постигане целите на наказанието по чл.36 НК и преди всичко с оглед поправяне и превъзпитание на подсъдимия, както и за постигане на генералната превенция.

Съдът, след като призна С.К. за виновен в извършване на престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК и му наложи наказание “лишаване от свобода” за срок от осем месеца при условията на чл.54 НК, взе предвид, че към момента на извършване на престъплението подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и счете, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не се налага същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание. Поправително-възспиращото въздействие на наложеното наказание върху бъдещото му поведение може да бъде постигнато много по-успешно именно в рамките на изпитателен срок от три години, отколкото с изолирането му от обществото чрез ефективно изтърпяване на наказанието в пенитенциарно заведение. Поради това и на осн. чл.66 ал.1 НК съдът отложи изпълнението на същото за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

 

По отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск.

 

Основанието на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск е деянието, предмет на повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение. Предмет на гражданския иск в наказателния процес могат да бъдат само вредите от престъплението, поради което основанието му може да бъде само деликтно.

Така предявеният и приет за съвместно разглеждане граждански иск се явява изцяло доказан по основание, тъй като именно в резултат на противоправните действия на подсъдимия - с дясна си С.  К. хваща показалеца на лявата ръка на Я.Ш. и извива същия назад, за Я.Ш.  настъпва увреждане от физическо естество. Такава последица е физическото нараняване, изразяващо се в претърпени болки, страдания, стрес и неудобства от нанесеното му телесно увреждане / счупване на главичката на втора дланна кост на лявата ръка, довело до трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник/. В този смисъл са показанията на свидетелите Я.Ш., П. И. и Е.Ш., които съдът кредитира като последователни и кореспондиращи си. От показанията на посочените свидетели се установява, че именно в резултат на нанесеното му телесно увреждане Я.Ш. изпитва силни болки,  като през деня и вечерта на инкриминираната дата приема обезболяващи, както и получава помощ от близките си поради навъзможност да се обслужва сам. След  премахване на гипсовата отливка от лявата му ръка, която носи в продължение на повече от един месец, гражданският ищец продължава да изпитва болка  в областта на показалеца на лявата си ръка, като и понастоящем не може да свие напълно същия.

Съдът, след като взе предвид заключението по съдебно-медицинската експертиза по писмени данни, както и изразеното от вещото лице д-р Н. становище в съдебно заседание / „при констатираното увреждане интензитетът на болката, както при всяка счупена кост, е силен; боли много, но след няколко дни болката постепенно започва да намалява; като цяло същата си остава, дори след зарастване на костта; срокът за възстановяване след премахване на шината обичайно е около месец до месец и половина, тъй като трябва костта да се възстанови”/, както и посочените свидетелски показания, от които безспорно се установява, че гражданският ищец изпитва значителни физически болки, страдания, стрес и неудобства от причиненото му телесно увреждане и като взе предвид характера, степента и продължителността на търпените болки, страдания, стрес и неудобства, прие, че приетият за съвместно разглеждане граждански иск е частично доказан по размер. С оглед на изложените съображения за причинените на Я.Ш. неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки, страдания, стрес и неудобства в резултат на  нанесената му средна телесна повреда / счупване на главичката на втора дланна кост на лявата ръка, довело до трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник /, следва да му бъде заплатено от подсъдимия обезщетение за неимуществени вреди в размер на 800 лева. За разликата от 800 лева до пълния размер на претендираното обезщетение - 6000 лева, претенцията се явява прекомерно завишена и в този смисъл неоснователна.

Съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът /подсъдимият/ изпада в забава и без покана, с оглед на което съдът счета за  основателно искането на гражданския ищец за присъждане на законна лихва, считано от датата на извършване на престъплението - 14.04.2013 г., до окончателното изплащане на сумата.

Поради гореизложеното съдът осъди С.Г.К., да заплати на Я.Т.Ш.,*** сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за причинени му в резултат на престъплението по чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки, страдания, стрес и неудобства, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на престъплението – 14.04.2013 г., до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли приетия за съвместно разглеждане граждански иск за разликата от 800 лева до 6000 лева като неоснователен.

В хода на наказателното производство са направени разноски в размер на 135 лева / 40 лева за изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни /л.35/, 55 лева за изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза /л.43/, както и изплатени на вещото лице д-р Н. 20 лева /л.37/ и на вещото лице д-р С. 20 лева /л.37/ за явяване в съдебно заседание и вземане на становище по депозираните заключения/.

Предвид обстоятелството, че 4 % върху уважения размер на гражданския иск – 800 лева, се равняват на 32 лева, то на основание установения в Тарифата за държавните такси минимум от 50 лева държавна такса за гражданските искове по наказателни дела, дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския иск е 50 лева.

      С оглед признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и уважения размер на гражданския иск, на осн. чл.189 ал.3 НПК съдът осъди С.Г.К. да заплати по сметка на ВСС направените разноски по делото в размер на 135 лева, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50 лева.

На осн. чл.189 ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия С.К. да заплати на Я.Ш. направените разноски по делото в размер на 200 лева /съгласно представено пълномощно /л.29/.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                       

                                    

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКЕРТАР: Г.П.