НОХД 6892/2013 - Мотиви - 26-05-2014

Мотиви по Наказателно дело 6892/2013г.

М   О   Т   И   В   И

 

по НОХД № 6892/2013 г. по описа на ПРС – VІІ н.с.

 

Районна прокуратура – гр. Пловдив е повдигнала обвинение срещу Т.З.С. с ЕГН **********, за това, че на 12.10.2012 г. в гр. П. пред надлежен орган на властта – Военноокръжна прокуратура – гр. Пловдив е набедил Р.А.С. с ЕГН **********, в извършване на престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, че на 27.09.2012 г. в с. Ч., ***, му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на два зъба, което затруднява дъвченето и говоренето, като е знаел, че е невинен – престъпление по чл.286, ал.1 от НК.

            В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр. Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото спрямо подсъдимия С. обвинение, като счита, че деянието е доказано по несъмнен начин и пледира същият да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание в размер на една година лишаване от свобода, което да бъде отложено с три години изпитателен срок.

         Адвокат П. - защитник на подсъдимия счита, че от събраните по делото доказателства не се е установило по безспорен начин от обективна и субективна страна да е осъществено състава на повдигнатото към подзащитния й обвинение и моли същият да бъде признат за невинен и оправдан. Алтернативно моли съдът за минимално наказание на С., определено при условията на чл.55 от НК.

         Подсъдимият Т.С. не се признава за виновен, дава обяснения и моли да бъде оправдан.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

         Подсъдимият Т.З.С. живеел сам в къщата си в с. Ч., ***ска. На 18.09.2012 г. отишъл на стоматологичен преглед в същото село при д-р П.. Тя констатирала, че към момента на прегледа долу в дясно има мост, който се държал на два разклатени зъба. Пред нея подсъдимият споделил, че предната седмица неговия внук го „бил за пари“, а свидетелката П. го посъветвала да отиде да се освидетелства при лекар от съдебна медицина. Тъй като подсъдимият се оплакал, че посочените зъби много го болели, а и били за вадене, д-р П. извадила моста заедно с двата разклатени зъба - долу пети и осми зъб в дясно. За посочените действия свидетелката издала надлежен документ за здравната каса. Всички действия били описани и данните въведени в компютър. На посочената дата, обаче, свидетелката П. не предала на С. никакви документи, защото той не си носел здравно-осигурителната книжка, а в последствие същата била предадена от санитарката Ф., като бил издаден амбулаторен лист № 701/18.09.2012 г.

На 27.09.2012г. Т. С. бил в дома си, когато към 21,30ч. провел разговор със своя внук по телефона. На същата дата към 22.00ч. в дома му отишъл свидетелят Р.С., който работел като военнослужещ - редник в поделение *** в с. К.. Заедно с него били майка му – свидетелката И.С. и баща му – свидетелят А.С.. При влизането в стаята, Р.С. попитал дядо си какво иска точно и защо постоянно го тормози психически. Подсъдимият му заявил, че същият му е задължен със сумата от 2400 лв., а свидетелят Р.С. отрекъл това обстоятелство. По време на срещата освен проведен разговор, нямало упражнена физическа саморазправа спрямо подсъдимия от страна на тримата свидетели. известно време след това, Т. С. отишъл при д-р П. и я помолил да му издаде документ, от който да е видно, че зъбите са му извадени на 28.09.2012 г. Свидетелката му пояснила, че цялата документация се намира в гр. П., и единственото което може да му издаде е обикновена бланка, от която да е видно, че са му извадени зъбите, като в нея вписала дата 28.09.2012г. Въпреки, че подсъдимият не бил бит от внук си – свидетелят Р.С. на 12.10.2012 г., той депозирал пред Военна прокуратура гр. Пловдив жалба от негово име срещу редник Р.А.С., в която заявил, че последния на дата 27.09.2012 г. към 22 часа в с. Ч., в неговия дом му е нанесъл побой - „…по лицето, на което ми нанесоха повреди- изкъртване на зъби“. Във връзка с така депозираната жалба била извършена проверка от свидетеля Ч. В. М., който работел като оперативен дежурен в РС „ВП“ гр. Пловдив. На 26.11.2012г., полицейският служител снел обяснения от подсъдимия, в които посочил, че на 27.09.2012 г. около 21,30 ч. провел разговор с неговия внук, за да го помоли да му върне пари в размер на 2 400 лв. Освен това посочил че на същата дата към 22,00ч. в дома му дошли Р.С. и неговата майка, при което без той да очаква получил от страна на внука си силен удар в дясната част на лицето, от който удар му били избити два долни зъба от дясната част на долна челюст. В хода на извършената проверка били снети обяснения от свидетелите С., Р.С., А.С., П..

С постановление на Военно-окръжна прокуратура гр. Пловдив било отказано да се образува досъдебно производство срещу редник Р.С., поради липса на престъпление от общ характер. Посоченото постановление било изпратено на подсъдимия от дата 14.12.2012 г., което било обжалвано от същия. В тази връзка било и произнасянето на Военно-апелативна прокуратура, с което било потвърдено горепосоченото постановление.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от части от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Д.С. и изцяло от показанията на останалите свидетели Р.С., Ф.В., Ч.М., Д.Т., М.П., И.С., А.С., както и от приложените по делото писмени доказателства.

От заключението на изготвената в досъдебното производство съдебнопсихиатрична експертиза на л.124-131 от д.п., подсъдимият Т.С. не се води на диспансерен учет и не страда от психиатрично заболяване. С. е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи през инкриминирания период. В съдебно заседание, вещото лице отбелязва, че подсъдимият е един примитивен човек и е в напреднала възраст, въпреки че е установено, че е с увреден слух, поради което е и напрегнат, същият е мобилизиран и показанията му се характеризират с логичност и последователност по отношение на основните факти. В живота, С. изпитва чувство на фрустрация – неудоволствено изживяване, което силно повлиява както мисленето, така и реакциите му. Касае се за емоционално състояние, в което човек се чувства излъган в своите очаквания и във възможността да постигне силно желана цел. В случая, целта на С. вниманието на близките му. Такива са и очакванията му – близките му родственици да чувстват нужда от него и да го обгръщат с внимание. В действителност обаче, отношенията в семейството са доста обтегнати. В резултат на възникнали конфликти в миналото, контактите между подсъдимия и неговите синове и семействата им са студени и делови, краткотрайни.

Съдът приема заключението на вещото лице като компетентно, изготвено с необходимите знания и опит и неоспорено от страните.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия С., дадени както в досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие по следните съображения:

Като цяло, обясненията на подсъдимия представляват зле построена защитна теза. Използвайки факта на дентална интервенция – изваждане на зъби и поставяне на мост, Т.С. решава да накаже „непослушния си внук“, като му припише неизвършено от него престъпление. Възползвайки се от възникнало на 27.09.2012 г. пререкание в дома му между него и внука му – Р.С. в присъствието на сина му – А.С. и снаха му – И.С., както и невниманието на зъболекарката на селото М.П., подсъдимият се снабдява с медицинско направление, необходимо му за удостоверяване на факта на нанесени средни телесни повреди с дата 28.09.2012 г. Посоченото по-горе обаче, се опровергава категорично както от показанията на районния инспектор в с. Ч. – Д.Т., така и от показанията на Ф.В., Р.С., И.С. и А.С.. Всички тези свидетели са се срещали с подсъдимия по време на инцидента и в следващите няколко дни след него, но не са възприели у последния да е имало каквито и да е следи от нанесен побой. На следващо място, от представената по делото медицинска документация от зъболекаря М.П., категорично се установява, че подсъдимият е бил на преглед и са му извършени манипулации на 18.09.2012 г. и тогава по него не е имало следи от физическо насилие. Ето защо, по тези съображения, съдът не възприема и не кредитира обясненията на подсъдимия С..

Съдът не възприема изцяло и показанията на свидетеля Д.С. по следните съображения:

Показанията на свидетеля Д.С. са опосредени и заинтересовани. Дадените в единственото по делото съдебно заседание от него данни, не изясняват фактическата обстановка, а целят да поставят под съмнение единствено показанията на свидетеля Р.С.. В тази връзка, не без значение е и факта, че именно подсъдимият е прехвърлил дома в който живее на Д.С. срещу издръжка и гледане.

Показанията Д.С. са и вътрешно противоречиви. Въпреки, че в началото на л.37, предпоследен абзац от съдебното следствие, Д.С. заявява, че баща му няма пари и за всички дейности, който е извършил в помощ на родителя си не е получил нито лев, заявява, че незнае баща му да има пари в банка, а още на следващия абзац същият твърди, че подсъдимият му се е обадил и го е питал дали да даде пари на внук си – Р.С.. В последствие даже заявява, че такива пари са били дадени, без да посочва техния размер. По тези съображения, съдът невъзприема изцяло показанията на свидетеля Д.С..

Съдът възприема изцяло показанията на свидетелите Р.С., Ф.В., Ч.М., Д.Т., М.П., И.С. и А.С., като обективни, достоверни, логични, последователни, кореспондиращи помежду си, както и с останалите приложени по делото писмени доказателства.

         При така установената фактическа обстановка, съдът е на становище, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.286, ал.1 от НК, за това, че на 12.10.2012 г. в гр. П. пред надлежен орган на властта – Военноокръжна прокуратура – гр. Пловдив е набедил Р.А.С. с ЕГН **********, в извършване на престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, че на 27.09.2012 г. в с. Ч., ***, му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на два зъба, което затруднява дъвченето и говоренето, като е знаел, че е невинен.

Съгласно чл. 286, ал. 1 НК набедяването е престъпление против правосъдието и според закона е приписване пред надлежен орган на властта на извършено от невинно лице деяние, което е конкретно определено престъпление. Престъпният резултат може да се постигне, когато деецът насочва своето изявление към органите, които са оправомощени да възбуждат наказателно преследване - прокуратурата, дознанието, следствието и съдът. Необходима предпоставка за осъществяване на набедяването е деецът да е знаел, че набеденият е невинен.

В настоящия казус, тъжбата е била подадена пред прокурор от Военно-окръжна прокуратура  гр. Пловдив, който е надлежен орган на властта по смисъла на закона - орган, който може да възбуди наказателно преследване срещу свидетеля – редник Р.С.. Тя е послужила като „законен повод”, даващ основание за започване на проверка за установяване дали са налице „достатъчно данни“ за извършено от последния престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК.

            От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, със съзнаване на общественоопасния му характер, предвиждане на настъпването на общественоопасните последици и желанието те да  настъпят. Подсъдимият е осъзнавал, че набеденият Р.С. е невинен и не е извършил приписваното му престъпление. Съзнавал е, че в момента на уведомяването на надлежен орган той не извършил спрямо него телесно увреждане и неговото поведение не е неправомерно, както и е съзнавал неистинността на твърденията си в жалбата.

При така установената фактическа обстановка и правна квалификация, съдът, след като съобрази с изискванията на чл.36 от НК, счита, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Т.З.С., ще следва да му бъде наложено наказание, определено при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. При определяне на размера на наказанието, съдът отчете индивидуализиращите отговорността на дееца обстоятелства – обществената опасност на деянието и личната опасност на дееца, както и чистото му съдебно минало, поради което определи наказание в размер на две години лишаване от свобода, изпълнението на което да се отложи на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Така посоченото наказание и в определения от съда размер се явява справедлива санкция за престъпното поведение на подсъдимия, за което е предаден на съд.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият Т.З.С., ще следва да заплати по сметка на ВСС направените по делото разноски в размер на 85 лева.

         Причини за извършване на деянието – ниска правна култура и стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин.

         Мотиви – лични.

         Предвид на гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: 

 

         ВЯРНО с оригинала.

 

         Г.С.