НОХД 6882/2013 - Мотиви - 09-05-2014

МОТИВИ

МОТИВИ

към присъда по НОХД № 6882/2013 г. по описа на ПРС ХVІІ н. с.

 

            Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала пред Районен съд гр. Пловдив обвинение спрямо подсъдимия Д.А.А. за престъпление по чл.296 ал.1 пр.ІІ вр. чл.26 ал.1 от НК за това, че при условията на продължавано престъпление през периода 19.08.2013 г. – 03.11.2013 г. в гр. Пловдив не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие, а именно Заповед за незабавна защита от 11.07.2013 г., издадена по гр. дело № 11738/2013 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив – ХІІІ гр. с., връчена му лично на 14.07.2013 г., както следва: на 19.08.2013 г. в гр. Пловдив е посетил жилище, от което е бил отстранен, находящо се в ГР.П., УЛ. „З.” № * ЕТ.* АП.*, на 05.09.2013 г. в гр. Пловдив е посетил жилище, от което е бил отстранен, находящо се в ГР.П., УЛ. „З.” № * ЕТ.* АП.*, на 08.09.2013 г. в гр. Пловдив е посетил жилище, от което е бил отстранен, находящо се в ГР.П., УЛ. „З.” № * ЕТ.* АП.*, и на 03.11.2013 г. в гр. Пловдив е посетил жилище, от което е бил отстранен, находящо се в ГР.П., УЛ. „З.” № * ЕТ.* АП.*, и за престъпление по чл.216 ал.1 от НК за това, че на 03.11.2013 г. в гр. Пловдив е унищожил противозаконно чужди движими вещи – 4 бр. стъкла за прозорец от дървена дограма с размери 0.5 м./1.3 м. на стойност 60 лв. при цена за 1 бр. стъкло от 15.00 лв. и 2 бр. двоен стъклопакет за прозорец от алуминиева дограма с размери 0.6 м./1.5 м. на стойност 260.00 лв. при цена за 1 бр. стъклопакет от 130.00 лв., или вещи на обща стойност 320.00 лв., собственост на Т.К.Г. ***.

            По делото не е предявяван и приет за съвместно разглеждане граждански иск.

            Прокурорът поддържа обвиненията и за двете престъпления по правната им квалификация, посочена в обвинителния акт. Прави искане за налагане на едно общо най – тежко наказание лишаване от свобода в размер на 4 месеца, изпълнението на което на бъде отложено с минимален изпитателен срок. Взема становище и относно веществените доказателства – за унищожаването им като вещи без стойност.

            Служебният защитник на подсъдимия не оспорва извършеното от подзащитния му, изразява съгласи е и с правната квалификация на инкриминираните деяния. Моли съда да определи и наложи на подсъдимия наказание пробация, което счита за по – целесъобразно, като се води от мотивите за поведението на лицето – воден от ревност и под влияние на алкохол.

            Подсъдимият Д.А.А. не се явява в съдебно заседание.

            Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

            Подсъдимият Д.А.А. е роден на *** ***, ул. „****” № ***, б., български гражданин, с основно образование, работещ, женен, осъждан, с ЕГН **********.

            С определение по НОХД № 834/2007 г. по описа на РС Пловдив, влязло в сила на 03.07.2007 г., подсъдимият А. бил признат за виновен за извършено на 28.02.2007 г. престъпление по чл.195 ал.1 т.3 пр.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и му било наложено наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, изпълнението на което наказание било отложено с изпитателен срок от три години.

С определение по НОХД № 1502/2007 г. по описа на РС Пловдив, влязло в сила на 03.12.2007 г., му било наложено наказание пробация в размер на една година и шест месеца с пробационни мерки по чл.42 А ал.2 т.1, т.2 и т.5 от НК за извършено на 08.09.2007 г. престъпление по чл.343 Б ал.1 от НК. Наказанието пробация Д.А. изтърпял на 19.06.2009 г.

Тези осъждания не се отразяват на правната квалификация на деянията, предмет на настоящото производство.

До лятото на 2013 г. свидетелката С. А. живеела с дъщеря си свидетелката Л.Т. и съпругът си подсъдимият Д.А. ***. Апартаментът бил собственост на майката на св. А. – свидетелката Т.Г., но предоставен за ползване на семейството.

Отношенията между двамата съпрузи през същата година не били добри, като причина за това било агресивното поведение към жена му от страна на подсъдимия, породени от прояви на ревност и след прием на алкохол. След пореден семеен скандал св. А. *** за налагане на мерки по Закона за защита срещу домашното насилие, като на 11.07.2013 г. по гр. д. № 11738/2013 г. по описа на ПРС ХІІІ гр. с. била издадена заповед за незабавна защита, съгласно която се забранявало на подсъдимият Д.А. да приближава св. С.А.  и дъщеря й св. Л.Т., жилището им на адрес ***, както и местата за социални контакти и отдих на двете пострадали лица, учебното заведение на детето Л.. На 14.07.2013 г. били изготвени от служители при VІ РУП Пловдив – свидетелите Г.К. и И.П., спрямо подсъдимия съответно протокол за предупреждение по чл.56 от Закона за Министерството на вътрешните работи и разпореждане на полицейски орган.     

Въпреки наличието на заповед по ЗЗДН и издадените полицейски протокол за предупреждение и разпореждане, подсъдимият неколкократно нарушавал забраната да се доближава до жилището на ул. „З.” № * ЕТ.* АП.* и до съпругата си и детето й.

            На 19.08.2013 г. около 19:45 часа Д.А. влезнал в кооперацията, където бил апартамента ползван от св. А., разбил входната му врата, влезнал вътре и започнал да се кара със съпругата си. С.А. потърсила помощ от полицията и след идването на полицейски служители от VІ РУП Пловдив подсъдимият бил отведен в районното управление и задържан за 24 ч. – със заповед за задържане на лице от 19.08.2013 г. Същият ден преди да влезе в апартамента А. бил на улицата пред жилищната кооперация и след като видял отвън съпругата си се скарал с нея, издърпал й поставени изкуствени коси – треси, от главата и ги запалил.

            На 05.09.2013 г. около 16:00 часа в апартамента на ул. „З.” № * ЕТ.* АП.* била само дъщерята на св. А. св. Т.. Подсъдимият отново нарушил забраната по издадената заповед за незабавна защита като влезнал пиян в апартамента и започнал да обижда момичето и да крещи срещу него, след което взел кучето им и излезнал.

            На 08.09.2013 г. подсъдимият А. пак отишъл до апартамента на съпругата си, разбил вратата и влезнал вътре, където започнал да чупи вещи, изхвърлил и микровълновата печка през терасата. Чрез св. Г. отново било потърсено съдействие от полицията, като дошлите на мястото на инцидента полицаи заварили подсъдимия да спи на дивана в жилището. А. отново бил отведен в VІ РУП Пловдив и задържан за 24 часа със заповед за задържане от 08.09.2013 г.    

Вечерта на 03.11.2013 г. подсъдимият Д.А. за пореден път се приближил до жилището на свидетелките А. и Т. и започнал да хвърля по прозорците камъни и парчета от тротоарни плочки. Счупени били 4 бр. стъкла за прозорец от дървена дограма с размери 0.5 м./1.3 м. и 2 бр. двоен стъклопакет за прозорец от алуминиева дограма с размери 0.6 м./1.5 м., щетата по които била на обща стойност 320 лева. Извиканите за съдействие полицаи успели да заловят подсъдимия, отвели го в районното управление и отново го задържали по ЗМВР – със заповед за задържане на лице от 03.11.2013 г.

Свидетели на действията на подсъдимия А. при отделни случаи ставали и съседи на св. А. – свидетелите К. и П..

В хода на започналото и водено досъдебно производство Д.А. възстановил щетата по счупените на 03.11.2013 г. стъкла и стъклопакети.

При извършено процесуално – следствено действие на 03.11.2013 г. – оглед на местопроизшествие, били приобщени като веществени доказателства по делото чрез изземването им 2 бр. парчета от плочка, които в хода на досъдебното производство били оставени на съхранение при домакина на VІ РУП Пловдив.

Според заключението на вещото лице по изготвената СОЕ /л.121 от досъдебното производство/ стойността на унищожените вещи към датата на унищожаването им – 03.11.2013 г., е 320 лева.

Според заключението на вещото лице по изготвената СПЕ /л.38 – 41 от досъдебното производство/ Д.А.А. не страда от същинско психично заболяване – психоза, понастоящем и към инкриминирания период. не се води на диспансерен учет към Център за психично здраве Пловдив. С вредна употреба /злоупотреба/ на алкохол, без данни за синдром на алкохолна зависимост. Към инкриминирания период е бил в състояние на обикновено /просто/ алкохолно опиване. Без данни за патологично или усложнено опиване, нито данни за алкохолна или друга психоза. Правилно е възприемал обективната действителност и събития и е могъл да взема правилни решения. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Без данни за психотично разстройство към настоящия момент. Във видимо добро здравословно състояние, не споделя оплаквания. Желае да подобрят отношенията със съпругата си и дъщеря й Л. и да заживеят отново заедно. Може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях ако желае, може да участва пълноценно в наказателното производство като обвиняем. Може да разбира и да ръководи постъпките си.

Според заключението на вещото лице по изготвената СПЕ /л.44 – 46 от досъдебното производство/ Л.В.Т. – 14 – годишна, не страда от психично заболяване понастоящем и към инкриминирания период. Не се води на диспансерен учет към Център за психично здраве Пловдив. Към инкриминирания период е била в ясно съзнание, адекватна, с целесъобразни действия, без данни за психопатологична симптоматика. Правилно е възприемала обективната действителност и събития и е могла да ги възпроизвежда. Могла е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Личността е в процес на изграждане, недооценъчна, с намален самоконтрол. Без данни за психотично разстройство към настоящия момент. Във видимо добро здравословно състояние, не споделя оплаквания. Може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за тях, може да участва пълноценно в наказателното производство като свидетел. Може да разбира и да ръководи постъпките си.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на свидетелите Т.Г., С.А., Х.П., Л.Т., И.П., Д.Ш., И.Д., В.Ц., Г.К., К.И. и Г.Н., дадени в хода на съдебното следствие в разпит пред съдебния състав при условията на устност и непосредственост, от приобщените чрез прочитането им на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК и чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК частични показания съответно на св. Г. и св. А., дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган, заповед за незабавна защита, от заключенията на вещите лица по СОЕ и двете СПЕ – и, извлечения от доклади, заповеди за задържане на лице, справки за лице, протоколи за оглед на местопроизшествие, фотоалбуми, докладни записки, протоколи за предупреждение, разпореждане на полицейски орган, характеристични справки, справки за съдимост, протокол за полицейски обиск на лице, разписка, от веществените доказателства по делото – 2 броя парчета от плочка, намиращи се на съхранение при домакина на VІ РУП Пловдив.

Съдът изцяло ползва като обективни и достоверни показанията на свидетелите по делото – както дадените пред съдебния състав в хода на съдебното следствие, така и приобщените частично показания на двете свидетелки Г. и А., тъй като прие, че същите са последователни, логични, кореспондиращи си и допълващи се помежду си, съответстващи и на писмените и веществени доказателства по делото. Тези показания не се оспориха и от никоя от страните по делото за никои от възпроизведените чрез тях факти.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по СОЕ като компетентно, изготвено с нужните познания и опит в съответната област, неоспорено от страните по делото. 

Изцяло се кредитират и заключенията на вещото лице по двете СПЕ – и отново като компетентни и изготвени с нужните познания и опит в съответната област.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият Д.А.А. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.296 ал.1 пр.ІІ вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като през периода 19.08.2013 г. – 03.11.2013 г. в гр. Пловдив не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие, а именно Заповед за незабавна защита от 11.07.2013 г., издадена по гр. дело № 11738/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив – ХІІІ гр. с., както следва: на 19.08.2013 г., на 05.09.2013 г., на 08.09.2013 г. и на 03.11.2013 г. в гр. Пловдив е посетил жилище, от което е бил отстранен, находящо се в гр. Пловдив ул. „З.” № * ЕТ.* АП.*.

От обективна страна по гр. дело № 11738/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив – ХІІІ гр. с. е била издадена на 11.07.2013 г. заповед за защита от домашно насилие, а именно заповед за незабавна защита, с която заповед съдът е забранил на подсъдимия Д.А.А. да приближава да приближава св. С.А.  и дъщеря й св. Л.Т., жилището им на адрес ***, както и местата за социални контакти и отдих на двете пострадали лица, учебното заведение на детето Л.. На четири пъти, а именно на 19.08.2013 г., на 05.09.2013 г., на 08.09.2013 г. и на 03.11.2013 г. подсъдимият А. не е изпълнявал тази заповед като е ходил до жилището – апартамента на ул. „З.” № * ЕТ.* АП.*, и е влизал дори вътре в него.

Налице е усложнена престъпна деятелност откъм брой на деянията – престъплението е извършено от подсъдимия при условията на чл.26 ал.1 от НК – продължавано престъпление, тъй като се касае за четири отделни деяния – и четирите извършени в периода 19.08.2013 г. – 03.11.2013 г., а именно на 19.08.2013 г., на 05.09.2013 г., на 08.09.2013 г. и на 03.11.2013 г., които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

            От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл – със съзнавани, целени и настъпили общественоопасни последици.

            Освен престъплението по чл.296 ал.1 пр.ІІ вр. чл.26 ал.1 от НК при така изложената откъм факти обстановка съдът прие, че подсъдимият Д.А.А. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл.216 ал.1 от НК, тъй като на 03.11.2013 г. в гр. Пловдив е унищожил противозаконно чужди движими вещи на обща стойност 320.00 лв., собственост на Т.К.Г. ***.

От обективна страна подсъдимият Д.А. *** е счупил 4 бр. стъкла за прозорец от дървена дограма с размери 0.5 м./1.3 м. и 2 бр. двоен стъклопакет за прозорец от алуминиева дограма с размери 0.6 м./1.5 м., щетата по които е на стойност общо в размер на 320 лева, като ги е направил изцяло негодни да се ползват впоследствие по предназначението си. Изпълнителното деяние на престъплението – унищожаване, е осъществено чрез хвърляне на камъни и парчета от плочки. Предметът на престъплението са движими вещи, които са била чужди за подсъдимия – били са собственост на св. Т.К.Г., на която е принадлежал апартаментът на ул. „З.” № * ЕТ.* АП.*. Налице е противозаконност на действията на подсъдимия А., насочени към повреждане на вещта.

            От субективна страна и това престъпление е извършено при пряк умисъл – със съзнавани, целени и настъпили общественоопасни последици.

При така изложеното съдът като съобрази целите на наказанието по чл.36 от НК е на становище, че за извършените от подсъдимия Д.А.А. престъпления по чл.296 ал.1 пр.ІІ вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.216 ал.1 от НК следва да му бъде определено и наложено наказание за всяко от тях при условията на чл.54 от НК, а именно лишаване от свобода и то в размер на по една година, като счита, че именно това наказание по вид и размер в най – пълна степен би постигнало своя поправителен, превъзпитателен и превантивен характер по отношение както на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. При преценка на обстоятелствата от значение за наказателната отговорност се взеха предвид от една страна като смекчаващо отговорността обстоятелство последващото след инкриминирания период поведение на подсъдимия, сочещо прекратяване на противоправните му прояви, вкл. и спрямо съпругата му, а като отегчаващи отговорността обстоятелства – интензитетът на извършване на престъплението по чл.296 ал.1 от НК – състоящо се от 4 отделни деяния, всяко от които осъществяващо самостоятелно престъпния състав, лошите характеристични данни, изведени от предишните две осъждания на А.. Поради наличието на превес на отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът не прие да уважи исканията на прокурора и защитника съответно за по – малък размер на наказание лишаване от свобода и за наказание пробация при определянето и налагането на наказанията на извършителя.

Налице са основанията на чл.23 ал.1 от НК за определяне на едно общо най – тежко наказание на подсъдимия измежду тези за всяко едно от престъпленията по чл.296 ал.1 пр.ІІ вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.216 ал.1 от НК, доколкото и двете престъпления са извършени във време преди да има постановен осъдителен съдебен акт за което и да е от тях, а и самите наказания са от един и същи вид – лишаване от свобода. За това и съдът с присъдата си определи и наложи на Д.А. едно общо най – тежко наказание, а именно лишаване от свобода в размер на една година.

Според настоящата инстанция целите на наказанието по чл.36 от НК биха могли да се изпълнят и без подсъдимия да търпи ефективно определеното му и наложено едно общо най – тежко наказание, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК прие да отложи изпълнението на определеното и наложено едно общо най – тежко наказание лишаване от свобода в размер на една година с изпитателен срок от три години. 

По отношение на времето, през което подсъдимият А. е бил задържан – по ЗМВР на 19.08.2013 г., на 08.09.2013 г. и на 03.11.2013 г., то тези три дни съдът ги приспадна с присъдата си на основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК от така определеното и наложено на подсъдимия едно общо най – тежко наказание лишаване от свобода в размер на една година, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Веществените доказателства – два броя парчета от плочка, намиращи се на съхранение при домакина на VІ РУП гр. Пловдив следва да се унищожат като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.

По делото са направени разноски за възнаграждения на вещи лица за изготвяне на експертизи и явяване на експертите в съдебна зала, за явяване на част от свидетелите и за служебен защитник, но с настоящата си присъда съдът осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Д.А.А. да заплати по сметка на ВСС само разноските в размер общо на 196.60 лв. – тези за вещи лица и за явяването на част от свидетелите, тъй като размерът на останалите разноски – за служебната защита, се определя допълнително от НБПП София, а не от съда.  

По изложените мотиви съдът обяви присъдата си.

 

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! В.Т.