НОХД 6879/2013 - Мотиви - 14-03-2014

Мотиви по Наказателно дело 6879/2013г.

М О Т И В И

по НОХД № 6879/2013 г. ПРС, ІII н.с.

 

         Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против Н.А.М. за това, че на 14.10.2013 г. в гр. К., обл. П. е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило четиринадесет годишна възраст - П.М.З., с ЕГН: ********** /накарал е малолетното дете да му опипва половия ... и е опипвал и облизвал ерогенните му зони/, като блудството е извършено чрез употреба на сила.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимия обвинение, като излага съображения, че същото е доказано  както от обективна, така и от субективна страна и предлага на същия да бъде наложено наказание, определено при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

По делото като частен обвинител е конституирана майката на пострадалата - И.М., която поддържа обвинението и иска определяне на по-високо наказание.

В проведеното съдебно заседание подсъдимият М. дава обяснения, с които оспорва вмененото му във вина деяние, като в последната си дума заявява, че иска да бъде оправдан.

От своя страна неговият защитник, адв. С., оспорва описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, като навежда доводи за това, че събраните по делото доказателства не са годни да докажат повдигнатото обвинение, предвид обстоятелството, че очевидци на случилото се са малолетни деца, чийто показания не следва да бъдат кредитирани, от една страна, защото според заключенията на назначените по делото СППЕ, същите не могат да дават достоверни показания за своите възприятия, а от друга – предвид възможността разказаното от тях да е плод на детската им фантазия или внушения от заобикалящите ги възрастни. Сочи, че  обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин, поради което се пледира за оправдателна присъда. Отделно от това се излагат оплаквания, че досъдебното производство е водено в разрез с принципа за пълнота, всестранност и обективност, тъй като са събирани само доказателства, обслужващи обвинителната теза, както и в разрез с принципа за невинност, тъй като от самото начало на наказателното производство, подсъдимият е бил третиран като виновен. Сочи се, че по делото липсват каквито и да е отегчаващи обстоятелства, като е оспорено становището на прокурора, че ниската възраст на пострадалата се явява отегчаващо такова, поради което са изложени доводи, че в случай на осъдителна присъда, наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 55 НК, а именно в размер на 3 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл. 66 НК.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

         Подсъдимият Н.А.М. е роден на *** ***, българин, български гражданин, пенсионер по болест, неженен, неосъждан, с ЕГН **********. Същият страда от вродено заболяване, съпроводено с тежко смущение в говора и слуха, като от 1992 г. се води на отчет в ЦПЗ-гр. Пловдив с диагноза умерена умствена изостаналост. Поради здравословните си проблеми подсъдимият е посещавал специализирано училище за глухонеми деца в гр. М., където е учил до четвърти клас, след което е прекъснал обучението си. До раздялата на родителите си през 1996 г. е живял заедно с тях и сестра си в къщата на баща си в град К., находяща се на ул. „..” № , като след тази дата майката напуснала семейното жилище и подсъдимият останал да живее там с баща си, а след неговата смърт (преди няколко години) живеел сам в тази къща. Неговата майка - свид. Ю.И.М.,***, във фактическо съжителство със свид. Ю. И. К., като същата периодично посещавала сина си в бащината му къща. Въпреки че подсъдимият бил пенсионер по болест, той работел от дълги години при своя съгражданин – свид. М.Д., като помагал на последния в отглеждането на животните му, за което получавал заплащане в пари и хранителни продукти.

До процесната дата подсъдимият, който в махалата бил известен с прякора „Б.”, поддържал добри отношения със своите съседи, в това число и със семейството на пострадалата П.З.. Последната познавала М. от както се помни и поради това, а и тъй като същият се държал добре с децата в махалата, тя не се страхувала да контактува с него.

На 14.10.2013 г., около 17.00 ч. обв. М. се намирал в дома си в гр. К. По същото време, на улицата пред къщата му си играели четири деца - малолетните свидетелки - П.З. (на 6 г.), сестричките Т.И. (на 6 г.) и Т.И. (на 4 г.) и друго дете от махалата – С. (П.). По това време майката на свид. П.З. спяла, след нощна работна смяна, а баща й все още не се бил върнал от работа. Подсъдимият М. видял малолетните деца, които си играели пред къщата му без родителски надзор и знаейки, че те му имат доверие, понеже го познават, същият решил да се възползва от възможността, като примами някое от тях в къщата си, за да удовлетвори половите си нагони. Той решил да примами малолетните деца в дома си, като казал, че има бижута и че ако влязат вътре с него, ще им ги даде. Подсъдимият М. не можел да се изразява добре вербално, предвид своя недъг, но децата разбирали добре жестовете му и обещанието му ги заинтригувало. Подсъдимият, обаче, решил да насочи интереса си само към едно от децата и това била свид. П.З., поради което я дръпнал за ръката и й казал да влезе само тя, че само на нея иска да даде обещаните бижута, а на останалите деца им казал да си ходят. В този момент П. вече била променила решението си, предвид обстоятелството, че нейните приятелки не са поканени да влязат и че същата трябва да отиде сама, поради което вече не искала да последва подсъдимия. Той, обаче бил ограничил възможността й да избяга, тъй като я държал за ръката и така я въвел в къщата си.  Междувременно останалите деца останали извън къщата, като С. (П.) и Т. решили да се приберат, а Т., която познавала добре къщата на подсъдимия, тъй като била израснала около нея, решила да отиде до прозореца на стаята, която той помещавал и да види какво ще се случи. В това време П. била въведена в стаята на подсъдимия, която представлявала мизерно, неподдържано помещение, в което имало две легла и маса. Подсъдимият М. свалил гащичките на св. З. и започнал да я облизва в областта около входа на влагалището. След това смъкнал собствения си панталон, извадил половия си член и накарал малолетната св. З. да го опипва. След което подсъдимия М. започнал да се върти около детето, да опипва дупето му и да лиже задните му части и в областта на гърдите, като в същото време мастурбирал, държейки непрекъснато детето за ръката, за да не избяга, като го придърпвал към себе си. Тъй като това поведение погнусило пострадалата, тя започнала да се дърпа от хвата на подсъдимия, в резултат на което, получила кръвонасядане по дясната й ръка. След като не успяла да се освободи, тя започнала да плаче, което накарало подсъдимия М. да преустанови действията си, тъй като се уплашил, свид. З. да не бъде чута от някой. Обул й гащичките и я пуснал да избяга навън. Всичко това било видяно от свид. Т., която тихо наблюдавала случващото се в стаята отвън. След като свид. З. била освободена, тя се втурнала към дома си, за да потърси майка си, като след нея избягала и Т., която също отишла и разказала на баба си какво се е случило. Междувременно свид. Т. се била прибрала вкъщи и разказала на баба си, че „Б.” е издърпал П. в къщата си. П. се прибрала вкъщи и разказала на майка си през сълзи, че „Б.” я е съблякъл и я близал по д.... и отпред по „п...”. Майката първоначално изпаднала в шок от чутото, но излизайки навън срещнала свид. Н.И. (баба на Т. и Т.), която носела в ръката си дървена летва и виждайки разстроената жена само казала ”Вярно е!”. Двете жени взели бързо решение да отидат да се саморазправат с подсъдимия. Те нахлули в къщата му обезумели от яд и започнали да го налагат с каквото им попадне. В този момент в къщата нахлули и други хора от махалата, които чувайки суматохата, също влезнали в къщата на подсъдимия и преустановили побоя. След това свид. И.М. се прибрала вкъщи при П., като последната, треперейки и плачейки, разказала с подробности на какво е била подложена. В това време подсъдимият, осъзнавайки негодуванието на всички хора от махалата и непосредствената заплаха от линч, се отправил към къщата на майка си (която се намирала на ул. ”...” № ). В това време, пред къщата на подсъдимия се била сформила тълпа от хора, която обсъждала слуховете за случилото се. В този момент, прибирайки се към вкъщи, бащата на П. - М.З., бил посрещнат от жена си - И.М., която му разказала какво се е случило, при което той съобщил за случилото се в полицията. Полицейски екип бил изпратен на мястото, но подсъдимият не бил открит в къщата му. Един от полицейските служители – свид. С.К., се отправил към къщата на свид. Ю.М., тъй като от събралата се тълпа от съседи разбрал, че подсъдимият е избягал при майка си. Свид. К. установил подсъдимия на адреса на своята майка, като в това време на мястото пристигнала тълпа от около 30 човека, от която се чували викове „Ще те трепем”, като в тълпата била и свид. Н.И.. Същата носела дъска, с която успяла да удари подсъдимия в главата. Свид. К. решил да отведе със себе си подсъдимия М., за да предотврати евентуална саморазправа от страна на хората с него. М. бил отведен в полицейското управление в град К., където му били снети обяснения, а впоследствие бил настанен за лечение. С постановление от 23.10.2013 г. М. е бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 149, ал. 2 НК, а с Определение на ПРС от 24.10.2013 г. спрямо същия е била наложена мярка за неотклонение ”Задържане под стража”.

В хода на образуваното досъдебно производство като свидетели са били разпитани свид. П.З. и нейните родители – свид. И.М. и свид. М.З., сестрите Т.И. и Т.И. и тяхната баба – свид. Н.И., а също така и майката на подсъдимия – свид. Ю.М., като всички, с изключение на последната, са дали показания, които обосновават обвинителната теза.

Доколкото съдебното следствие протече по реда на чл. 371, т. 1 НПК (с изключения на протокола за разпит на свид. Ю.М.), при постановяване на присъдата съдът ползва непосредствено съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения.

В хода на образуваното досъдебно производство е назначена и съдебнопсихиатрична експертиза, видно от която подсъдимият М. се води на психиатричен отчет в ЦПЗ гр. Пловдив, не е лекуван стационарно в психиатрично заведение, страда от лека умствена изостаналост, средна дебилност, без данни за патологично и усложнено опиване. Видно от това заключение, същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Бил е в състояние да възприема правилно дати, факти и обстоятелства от обективната действителност от значение за делото и да дава достоверни показания за тях, като може да участва във всички фази на наказателното производство и да дава достоверни обяснения. С оглед на установеното психично заболяване - лека умствена изостаналост, вещото лице е посочила, че няма данни за промяна в когнитивното, интелектуално-мнестично и емоциално-волево състояние, нито данни за краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието изключващо вменяемостта.

По делото е била изготвена и съдебномедицинска експертиза на П.М.З., заключението на която е установило синкаво-зеленикаво кръвонасядане в горната трета на дясната мишница; вертикална драскотина във високата част на дясната седалищна половина и точковидно кръвонасяданe непосредствено над срамната цепка. Според експерта, описаните травматични увреждания са причинени от удар и/или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и и време да са получени както съобщава освидетелстваната в предварителните сведения, а именно: че  е била стискана за ръката и  било  свалено бельото й. Цветът на кръвонасядането на ръката, а именно синкаво-зеленикав сам по себе си не е достатьчно основание да се отхвърли или приеме причиняването на кръвонасядането към 14.10.2013 год. - 17.00 ч. Не са налице данни за проникване с полов член или друг предмет във влагалището, както и в задния проход. Възможно е извършването на описаните блудствени действия, а именно целуване и близане в областта на половия орган, седалището, задния проход, без от това да останат видими следи. Наличните травматични увреждания са малки по големина, изключително повърхностни и не могат да са основа за категоричен извод, че се касае за приложено насилие спрямо детето, като е възможно у същите да са се образували в резултат и на случайни действия от бита.

Съдът кредитира тези заключения, доколкото същите са изготвени от компетентни лица в кръга на съответната област, същите дават обосновани отговори на поставените им въпроси и не пораждат съменния за тяхната правилност.

По делото са били назначени също така и комплексни съдебнопсихиатрични и съдебнопсихологични експертизи на малолетните свидетелки.

Според вещите лица, детето П.З. е с нормално нервнопсихическо, когнитивното и интелектуалното развитие. Установява се също така, че на тази възраст П. няма развити сексуални фантазии и сексуални влечения, не познава сексуалния акт в смисъл на задоволяване на половия нагон, не търси удовлетворение на сексуално влечение, не познава смисъла на деяния, свързани с възбуда и задоволяване на полови желания. При разговор с детето по темата същото избягвало разговора и се опитвало да отклони въпросите в друга посочка към по-приятен диалог. Същата има оформено съзнание, може да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от обективната действителност, но има ограничена способност да дава достоверни показания за тях. Мисловният процес е правилен без психопатологична продукция, социално, емоционално и биологично незряла. Според експертите, същата не е желателно да участва в наказателното производство, тъй като се намира във фазата на малолетието.

От заключението на назначената по делото комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза на Т.И. се установява, че същата е с нормално нервнопсихическо, когнитивното и интелектуалното развитие, което съответства на възрастта й. Установява се също така, че на тази възраст Т. няма развити сексуални фантазии и сексуални влечения, не познава сексуалния акт в смисъл на задоволяване на половия нагон, не търси удовлетворение на сексуално влечение, не познава смисъла на деяния, свързани с възбуда и задоволяване на полови желания. Същата не може достатъчно добре да осмисли взаимовръзките между събитията, както и да разбере възможните последици от произтеклите действия. Има ясно съзнание, но то все още е в процес на развитие, има запазени спомени, но трудно ги подрежда в хронологична последователност. Същата има оформено съзнание и може да възприема запаметява и възпроизвежда факти от обективната действителност, но има ограничена способност да дава достоверни показания за тях. Според експертите, същата не е желателно да участва в наказателното производство като свидетел, поради биологичната си социална и емоционална незрялост.

От заключението на назначената по делото комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза на Т.И. се установява, че същата е с нормално нервнопсихическо, когнитивното и интелектуалното развитие, което съответства на възрастта й. В обсъждането експертите са посочили, че детето Т. е зависима и податлива на внушение, различава добро и лошо, като към инкриминирания период е била в ясно съзнание, правилно е възприемала отделни факти от обективната действителност и събития и е могла да възпроизвежда факти и обстоятелства от значение за делото и дава показания за тях. Според експертите, същата не е желателно да участва в наказателното производство като свидетел, поради биологичната си социална и емоционална незрялост.

Съдът намира, че тези заключения не следва да се кредитират в частта, в която вещите лица са посочили, че малолетните свидетели имат ограничена способност да дават достоверни показания за своите възприятия, доколкото този извод се основава единствено и само факта на малолетието на децата. При допуснатия допълнителен разпит на вещите лица, същите са заявили, че предвид възрастта си децата, същите имат ограничена способност да възприемат и да дават достоверни показания и правилно да възприемат факти от реалната действителност (л. 54 гръб от съдебното производство). В този разпит вещите лица са посочили също така, че всички деца на тази възраст имат физиологична възрастова ограничена способност да дават достоверни показания. Съдът не възприема този извод на вещите лица, доколкото същият не почива на задълбочен анализ на конкретните личностни особености на характера на децата, подкрепен с конкретни доводи, а е генерализиран и обобщен, поради което e неубедителен. Настоящият съдебен състав намира, че макар да следва да се сподели принципният извод на вещите лица, че малолетните свидетели имат ограничена способност да дават достоверни показания за своите възприятия, това не може да бъде генерален извод за всички малолетни свидетели, а следва във всеки конкретен случай, достоверността на същите да се преценява при съпоставката на показанията на малолетния свидетел с останалите писмени и гласни доказателства и едва след обстойния им анализ и съпоставка с други доказателствени източници, следва да се прави преценка дали и до каква степен да се ценят тези показания. Автоматичното им изключване като недостоверен доказателствен източник означава да се приложи един неправилен и необоснован подход, който в случаите на престъпленията против половата неприкосновеност, в по-голямата част от които пострадалият е единствен свидетел, означава изначално предопределена недоказуемост на съответните престъпления, което със сигурност не е и не може да бъде цел на закона. Ето защо, макар и дадени от малолетни свидетели, тези показания следва на общо основание да се анализират с оглед целокупния доказателствен материал и установените по делото обстоятелства и чак след това, като се отчете и факта на тяхното малолетие и намалената (но не и липсваща) способност за правилно възпроизвеждане на действителността, да се прецени тяхната достоверност.

Ето защо съдът кредитира заключенията на комплексните експертизи по отношение на малолетните свидетели, доколкото същите са изготвени от специалисти, в кръга на съответната област и като цяло са обосновани, но в посочената част, доколкото преценката за достоверността на показанията е по-скоро правен въпрос, следва да не се кредитират, като отговор на този въпрос следва да се даде след подробно обсъждане и съпоставяне на тези показания с наличния по делото доказателствен материал.

В своите показания свид. П.З. (л. 33 от досъдебното производство)  е посочила, че „Б.”, който е неин съсед, й предложил да й даде синджир и пръстени. Изгонил децата, с които същата си играела, а нея самата я дръпнал за ръчичката. Влезнали в къщата му и той си смъкнал панталоните и си си извадил „п....”, след което започнал да я лиже по „п....” и д.... Свидетелката заявява също така, че това я погнусило и започнало да й се повръща, поради което му казала „Не така, Б.”, но той не спрял, хванал й тъката и я накарал да го барне по п..... Тя го заплюла в лицето и поискала да избяга, но не могла, защото той я държал за ръката. После се прибрала вкъщи и разказала на майка си.

Тези показания се потвърждават и от разпита на другата малолетна свидетелка – Т.И. (л. 35, 36 от досъдебното производство). В своите показания същата е заявила, че докато си играела на улицата с П., сестричката си Т. и С. (която имала и друго име П.), при тях на улицата дошъл един човек - ”Б.”, който живеел близо до тяхната къща, като казал на П. ”Ела да ти дам синджир”, след което я хванал за ръката и я въвел в къщата си, а останалите ги изгонил. Докато С. и Т. се подчинили, Т. решила да наблюдава през прозореца на къщата му какво ще се случи вътре. Свидетелката разказва, че видяла как ”Б.” смъкнал гащите на П. и започнал да я целува по тялото (сочейки дупето, слабините и гърдите). Свидетелката сочи също така, че П. не е искала да го целува и че се е дърпала, но той я държал за ръката. Свидетелката разказва също така, че П. е била без блуза и панталон, както и че Б. си е свалил ризата и потника, за да се вижда, че има синджири, че е бутнал П. през леглото и се е качил върху нея. След това двете избягали, а по-късно дошли от полицита и взели Б..

Другата малолетна свидетелка – Т.И. (л. 38 от досъдебното производство) е заявила, че докато си играели на улицата при тях е дошъл един Б., който дръпнал П. в къщата си, за да й дава обеци и гердани, като тя се прибрала в къщи, за да каже на баба си, че ”Б. прави лоши работи на П.”.

Съдът намира, че тези показания се явяват достоверен източник на информация по следните съображения: макар същите да са отчасти непоследователни и разпокъсани, което е напълно обяснимо, предвид ниската възраст на децата, същите отразяват ясни и недвусмислени възприятия по отношение на всички съставомерни признаци на деянието.  И трите деца категорично са заявили, че “Б. е дръпнал П. за ръката и я издърпал в къщата си. Както свид. П.З., така и свид. Т.И. (като единствени преки очевидци на блудствените действия) са заявили, че Б. е смъкнал гащите на П. и започнал да я лиже по п… и д… (според свид. П.З.) и по дупето, гърдите и слабините (според свид. Т.И.), като и двете са заявили, че П. се е дърпала, но подсъдимият я държал за ръката. Налице е пълно съответствие и припокриване по отношение на извършените блудствени действия и приложената сила, изразена чрез стискане за ръката. Що се касае до обстоятелството, че свид. Т.И. не е възприела подсъдимият да е показвал и да е принуждавал свид. П. З. да го хваща за половия орган, съдът приема, че това се дължи на различната гледна точка на двете свидетелки, поради което е обяснимо и логично, че тази, която е наблюдавала отвън е имала по-ограничена възможност да възприема случващото се. Ето защо обстоятелството, че една свидетелка не е възприела част от инкриминираните блудствени действия не означава, че същите не са били извършени. Така или иначе свид. З. категорично е заявила, че спрямо нея е осъществено и това блудствено действие и съдът дава вяра на нейните показания, защото по делото няма нито едно доказателство, което пряко да дискредитира същите, а напротив - при проверката им с другите доказателствени източници, се обосновава изводът за тяхната достоверност и логичност. В този смисъл следва да се посочи, че не се споделя твърдението на защитата за липсата на съответствие в показанията на малолетните свидетели помежду им, от една страна и в показанията на свид. П.З., дадени пред орган на досъдебното производство и в разпита пред съдия, от друга. На първо място следва да се отбележи, че съдът не констатира абнормни противоречия, които да внасят съмнения във верността на показанията на малолетните свидетели. В дейстивтелност са налице известни противоречия в тези показания (напр.: свид. Т.И., за разлика от свид. П.З., е посочила, че последнта във времето на извършените блудствени действия е била без блуза и панталон, както и че Б. си е свалил ризата и потника, за да се вижда, че има синджири и че е бутнал П. през леглото, след което се е качил върху нея), но същите не засягат по съществен начин съставомерната деятелност на подсъдимия. Напротив – констатира се точно обратното: пълно съответствие относно това, че подсъдимият е дръпнал П. за ръката и я въвел в къщата си, след което е извършил блудствени действия с нея. Вярно е, че няма абсолютно припокриване в начина, по който всяко едно дете разказва за случилото се, но съдът отдава това на различните индивидуални възможности на всяко едно от тях, с оглед възрастта им и интелектуалното им развитие, да пресъздават случилото се. Не се споделя и твърдението на защитата, касаещо показанията на свид. П.З., дадени пред орган на досъдебното производство и в разпита й пред съдия, че тези два протокола, с малки изключения, нямали нищо общо с отразените в тях обстоятелства, напротив: има пълно съответствие относно най-важните обстоятелства, които подлежат на установяване в случая, а именно факта, че пострадалата е била въведена в къщата, първоначално като е била подмамена, че ще получи гердани и пръстени, а в последствие дърпана за ръката от подсъдимия. Пълно съответствие се установява и относно обстоятелството, че същата е била съблечена от подсъдимия и е била облизвана от него в областта на гърдите и слабините, както и относно факта, че същият я е накарал да го хване за половия орган. В разпита си пред орган на досъдебното производство същата е заявила: той ми хвана панталона и го свали до колената ми и започна да ме лиже...”, ...след това си свали панталона до колената и си извади п.... и започна да си играе с нея...”, той хвана ръката ми и насила ме накара с моята ръка да хвана неговата п........”, аз през това време исках да избягам от там, но той ме стискаше много здраво за дясната ръка и не ме пусна...”. В разпита си пред съдия свид. П.З. е заявила: Б. си изкара п.та...”, не си свали панталоните, а само ги смъкна…”, “…свлече ми клина и започна да ме лиже по п....  и по д......”, Аз виках: Не така, Б.!, Той ме накара да го барна по п......”, поисках да избягам”, не ме е удрял...само ме дърпаше за ръката...”. От съпоставката на тези показания е видно, че не само, че не е налице твърдяното от защитата противоречие, с което се обосновава и искането тези показания да не се кредитират, а напротив - налице е пълно съответствие и припокриване относно съставомерните обстоятелства - че детето е било вкарано от подсъдимия в къщата, като първоначално същото е подмамено с обещание за облага, а в последствие е държано вътре със сила, изразена чрез стискане за ръката, че същото е било облизвано в областта на гърдите и по слабините отпред и отзад, че е било заставено да го държи за половия орган и че детето е искало да избяга, но не е можело, защото подсъдимият през цялото време го е държал здраво ръката. Анализът на тези показания обосновава извод за пълно съответствие по отношение на първоначално завеното пред разследващия полицай и в последствие - в разпита пред съдия. Твърдяните от защитата противоречия са до такава степен несъществени (показал ли е подсъдимият синджир или не и лазил ли е около нея или не) и неотносими към предмета на доказване, че обосновават абсолютната им неоснователност. Тези показания издържат проверката за тяхната достоверност и при съпоставянето им със заключението на вещото лице, изготвило СМЕ, при което е установило синкаво-зеленикаво кръвонасядане в горната трета на дясната мишница, вертикална драскотина във високата част на дясната седалищна половина и точковидно кръвонасяданe непосредствено над срамната цепка. Вярно е, че вещото лице е посочило, че е възможно тези наранявания да са се образували в резултат на случайни действия от бита, но имайки предвид събраните по делото доказателства, и най-вече показанията, според които извършвайки блудствените действия, вкл. облизване в областта на влагалището и седалищните части, подсъдимият М. е държал свид. П.З. за дясната ръка, тази възможност отстъпва пред най-вероятната в случая причина за образуването на тези наранявания, която изключва всички остнали, а именно - деятелността на подсъдимия М. по отношение на малолетната пострадала.

Горното се потвърждава и от разпита на майката на пострадалата – свид. И.М. (л. 39, 40 от досъдебното производство), която в своите показания е заявила, че на процесната дата П. се е прибрала вкъщи разплакана и много уплашена, като й съобщила, че Б. я вкарал у тях, съблякъл я и я лизал по “п…. и по д…. Свидетелката посочва, че изпаднала в шок след чутото, но когато излезнала на улицата, видяла съседката си свид. Н.И. (бабата на Т. и Т.), която потвърдила опасенията на майката, заявявайки й: „Вярно е! Б. е правил мръсно с децата ни, с твоята П.! Той я е лизал, свалял й е гащите и си е вадил к…  пред нея! Биел си е ч… на нея и я е карал да му хваща п…!. След като опасенията й се потвърдили, майката отишла, за да търси сметка на съседа си „Тогава на мен ми падна пердето...влезнахме в стаята на Н.. Там му скочих ме на бой...”. След това се прибрала отново вкъщи и детето, плачейки и треперейки, й разказало подробно какво се е случило.

В този смисъл са и показанията на свид. Н.И. (л. 42 от досъдебното производство), която в своите показания посочва, че на процесната дата двете й внучки се прибрали вкъщи и й разказали, че Б. прави мръсни неща на П. („Т. дойде у дома и ми каза, че Н., на когото викаме Б. и ни е съсед им е показвал някакви синджири и пръстени...Каза, че Б. свалил гащите на П. и започнал да я лиже по д…. и по п…...), при което тя излезнала и видяла разплаканата П. да се прибира към вкъщи, след малко излезнала майка й и двете отишли да се саморазправят с подсъдимия М., нанесли му няколко удара с пръчки и летви, но били спрени от съседите от махалата, които се намесили.

Тези показания се потвърждават и от разпита на свид. М. М. (л. 55 от съдебното производство), в който същата е заявила, че на процесната дата около 17.00 часа е видяла П. да излиза от дома на Н. плачейки. След това внучетата на Н., треперейки и плачейки, разказали, че Н. е правил глупости на П.. От показанията на тази свидетелка се установява, че М. бащата на П., както и нейният вуйчо – свид. В.М., ги е нямало по това време.

Възприятия от последващите събития има и бащата на пострадалата – свид. М. И., който в своите показания (л. 117 от досъдебното производство) е заявил, че на процесната дата се прибрал вкъщи около 17 часа и видял жена си да плаче. Тя му разказала какво се е случило, а именно, че съседът им Н. е съблякъл дъщеря им П. и я пипал, лизал и целувал. Свидетелят посочва, че в този момент дъщеря му е плачела, сгушена в майка си и че когато той се опитал да я гушне, тя се разплакала още по-силно и не позволила. Тогава той тръгнал из ромската махала да търси Н., но не го намерил, след което съобщил за случилото се в полицията. Свидетелят е заявил също така, че от тогава детето не иска да излиза да играе навън и не ходи на детска градина и си стои само вкъщи.

От показанията на св. Я. И. (л. 56 от съдебното производство) се установява, че на процесната дата същият, прибирайки се от работа, е минал през магазина, който се намира в центъра на града. Там видял свид. М.З., с който са съседи, последният го изчакал и двамата тръгнали да се прибират заедно към вкъщи. Когато доближили те видели, че на пътя има много хора пред къщата на подсъдимия и М. взел да пита какво става. Тогава И. му обяснила за какво става въпрос и М. се обадил на полицията. Свидетелят посочва, че от хората на улицата разбрал, че Н. е отишъл при майката си, където впоследствие бил намерен от полицията и прибран. Заявява също така, че В.М., който живее на квартира в къщата на майката на подсъдимия – свид. Ю.М., не се е намирал по това време там.

От показанията на свид. С.И. (л. 55 гръб, л. 56 от съдебното производство) се установява, че на процесната дата същият бил тръгнал за дъщеря си, която живеела на улицата, на която живее подсъдимият. Когато стигнал, видял М., който идвал по пътя с Я. Свидетелят посочва, че М. изглеждал спокоен, носел със себе си чанта, поради което предположил че се връща от магазина. На улицата имало около 15-20 жени. Когато попитал какво става, те му отвърнали, че Н. е насилил детето на М.. Свидетелят посочва, че по това време Н. го е нямало и че същият бил избягал при майка си. Посочва също така, че по това време не е видял там да се намира човекът който живее под наем в къщата на майката на Н.. М. влязъл вътре и веднага излязъл, като набирал по телефона полицията. Свидетелят посочва, че след като изчакали идването на полицаите, цялата махала се събрала и тръгнала към къщата на майката на Н., но свидетелят не отишъл с тях, като по-късно разбрал, че там полицаят е намерил Н..

Съдът кредитира и тази група свидетелски показания, доколкото същите са логични, последователни, кореспондират помежду си и като цяло са съответни на съвкупния доказателствен материал.  Тук следва да се спомене, че не се споделят доводите на защитата за недостоверност на показанията на свид. М. и свид. И., предвид противоречие в същите по отношение на обстоятелството коя първа е видяла П. и къде. Съдът констатира наличието на известно противоречие досежно това обстоятелство, но намира, че същото е несъществено и се дължи на шоковата ситуация, в която двете са възприели пресъздаваните събития.

Като свидетели по делото са били разпитани и социалните работнички от Център за обществена подкрепа, град К., който са се свързали със семейството на пострадалото дете, с оглед оказване на психическа подкрепа на детето и връщането му към нормален режим на живот.

В своите показания свид. Ф.К. (л. 50, 51 от съдебното производство) посочва, че е била впечатлена от първата среща с майката на пострадалата, предвид тежкото й психично състояние: „тя почти не можеше да говори, трудно й беше да ни обясни за какво става въпрос, изглеждаше свръхпритеснена, задавено говореше, през сълзи, видимо изглеждаше ужасно, беше на ръба да припадане. Бяха ни необходими 15 минути, за да я стабилизираме...”. По отношение на детето свидетелката е заявила, че контактите си с него, поведението му и въприятията, които тя е придобила, са я накарали да мисли, че това дете наистина е преживяло това насилие: „Първата ни среща премина много странно, тъй като едно 6-годишно дете, когато влезе в стая пълна с играчки трябва да се впечатли, а това дете не се впечатли от играчките и отказа да контактува с нас, като постоянно се криеше зад майка си. При втората ни среща това беше по същия начин, а стаята е като в детски магазин – пълна с играчки... Реакцията беше напълно извън нормата... само като се намекне за случая детето започваше да крещи, да плаче...Това, което възприех при контактите си с детето ме кара да мисля, че то е преживяло това насилие. В своите показания тази свидетелка е заявила също така, че детето е прекъснало училищните си занятия и отказва да играе с връстниците си, както и че сънят му е нарушен, тъй като сънува кошмари. Свидетелката е заявила също така, че след тримесечен период на интензивна работа с детето, включително и със специалист-психолог, е постигнат известен напредък, като детето вече е по-спокойно: „до сега сме успели само за един ден да я вкараме в стаята при децата, заедно с бащата, аз я държах за едната ръчичка, а татко й за другата, а тя се дърпаше и плачеше.

Другият социален работник – свид. М. Д. (л. 51 гръб, л. 52 от съдебното производство), е посочила, че първата среща е била с майката на П., която през сълзи им разказала за случая. Впечатленията на тази свидетелка от детето също са от период, следващ процесната дата, когато детето е посетило специализираната стая в град К.. И тази свидетелка разказва за това, че първите няколко срещи били стресови и за родителя, и за детето. П. отказвала да разговаря и се криела зад майка си. Детето не можело да спи, искало по цяла нощ да гледа телевизия, тъй като само това я успокоявало. Майката идвала в ужасно състояние на срещите и много пъти се налагало те да я успокояват и да плискат лицето й с вода: просто беше много тежък случай. С времето детето се поотпуснало и започнали, макар и трудно, да общуват с него, като даже вече ходело на училище.

Съдът кредитира тези показания като последователни, логични, безпристрастни, изключително подробни и безпротиворечиви, с което създават впечатление за достоверност. Тези свидетели имат преки и непосредствени впечатления от детето и обкръжаващата го среда в периода, следващ инкриминираната дата, като същите са били тези, които в най-пъна степен са успели да осъществят контакт с детето П. (а и с неговата майка) и са възприели непосредствено емоциите и поведението му. Макар съдът да дава висок кредит на доверие именно на тези показания, същите не следва да се възприемат в частта, с която свид. К. е дала професионалното си мнение за състоянието на детето: „Детето е преживяло стрес. В случая се говори за травма, която може да бъде причинена от много неща, много неща могат да причинят стрес, включително и смъртен случай. Като специалисти ние не търсим причината, ние разпознаваме симптомите на детето, всички начини, по които то реагира неадекватно, като това, че не се впечатлява от никакви играчки, а се крие и отказва да бъде докосвано. Едно дете не може да симулира такова поведение, а и сме имали подобен случай в нашата практика. Категорично заявявам, че има насилие към детето.” Доколкото показанията по дефиниция представляват въпроизвеждане на лични възприятия, а не даване на експертно мнение и извод въз основа на тези възприятия, в съчетание с познания от съответната област, съдът намира, че в посочената част тези показания не могат да бъдат взети предвид, доколкото това е информация, която може да даде само един експерт в съответната област, назначен по делото в това му качество, какъвто свид. К. не е.

Така или иначе тези показания по един категоричен начин свидетелстват за това, че свид. П.З. след инкриминираната дата, се е намирала в изключително тежко емоционално състояние, в каквото преди това определено не е била. Тук е важно да се спомене и експертното становище на вещите лица, изготвили комплексната експертиза на П.З., според които поведението на детето не може да бъде инсценирано. Това, в контекста на установеното по делото от горепосочените кредитирани свидетелски показания, дава основание да се приеме, че единствената възможна причина за това тежко емоционално състояние, е именно преживяното от детето насилие.

По делото като свидетели са били разпитани двама полицейски служители, посетили местопроизшествието на процесната дата.

В своите показания св. К.С. (л. 53 от съдебното производство) е посочил, че във връзка с подаден сигнал за извършени блудствени действия от страна на подсъдимия М. е посетил къщата на последния в град К., където той и колегата му К. заварили съседи и роднини на пострадалото момиче, които разказали за това, че е имало блудство спрямо детето. Същият посочва, че познава подсъдимия от 3-4 години, както и че откакто работи в приемната на МВР в гр. К. (2002 г.) до сега, не е имало оплаквания за нарушения на обществения ред или други престъпления от страна на М.. Свидетелят съобщава също така, че подсъдимият М. е пиел много, както че майка му е подавала оплаквания за това, че синът й е бил бит и ограбван.

В своите показания св. С.К. (л. 53 от съдебното производство), е посочил, че във връзка с подаден сигнал в РУП, гр. Стамболийски за извършени блудствени действия спрямо дете, е посетил адреса на подсъдимя М., но последният не бил установен там. При пристигането си на място свидетелят посочва, че е провел беседи с родителите на пострадалото дете и с деца-очевидци, като разбрал, че подсъдимият е лизал детето с език. Бабата на другото дете го попитала какво е станало и то дало същите обяснения като пострадалата, а именно, че М. е искал да я целува, като показало с ръка, че я целувал по срамните части. Свидетелят посочва, че е снел обяснения от майката на пострадалата от бабата на детето, което е наблюдавало отстрани и от още две лица, като от техните обяснения той възприел следната ситуация: децата са си играели навън, Н. ги е привикал вътре в къщата, там той е останал насаме с едно от децата, а другото е наблюдавало през прозореца, след което изтичало и казало на баба си какво е видяло. След това свид. К., придружен от бабата на децата, тръгнал към къщата на майката на подсъдимия, за да го търси. Там последният бил открит видимо пиян и бит. В този момент дошла тълпа от около 30 човека (като отделно от тази тълпа на адреса на подсъдимия имало друга от около 20 човека), които искали да се саморазправят, викали „Ще те трепем!” и отправяли закани към подсъдимия и майка му. Свид. К. дръпнал настрани подсъдимия, за да не го ударят, но в един момент, когато го оставил без надзор, една от жените – бабата на Т., го ударила по главата с една дъска, която се счупила на две. След това свидетелят отвел подсъдимия със себе си в полицията и след като се установило, че същият е за болница, е откаран в град Пловдив. В последствие се разбрало, че подсъдимият е бил бит с летви и дъски от майката на пострадалата и бабата на другите две деца, за което самите те признали, като на мястото били намерени и тухла четворка на леглото в стаята на подсъдимия, която не била цяла и още една тухла на земята.

Съдът кредитира свидетелските показания на двамата полицейски служители, като намира, че същите са логични и последователни, не се намират в противоречие с останалия доказателственматериал и поради това следва да се ценят в частта, в която същите съдържат релевантна за предмета на доказване информация.

Всичко гореизложено обосновава и извода, че макар показанията на трите малолетни деца да са единствените преки доказателства, във връзка с осъществените посегателства срещу личността на пострадалата П.З., същите се подкрепят от множество косвени доказателства, които са свързани с основния факт, между всички тях съществува хармонично единство, същевременно те не си противоречат, а са в хармония с преките доказателства и в своята съвкупност навеждат на единствено възможния извод за осъществено посегателство, за което е повдигнато обвинението-предмет на настоящото дело.

Към посочената група доказателства, съдът не отнася показанията на свид. Ю.М., свид. В.М., свид. Ю.К. и свид. М.Д. – свидетели, които бяха разпитани по инициатива на защитата.

В своите показания свид. Ю.М. -  майка на подсъдимия (л. 31, 32 от съдебното производство), разказва на нерадостното детство на сина си, за това, че като малък е бил малтретиран от съучениците си, заради своя недъг, поради което рано прекъснал училище. Същата заявява, че той никога не е направил нещо лошо на някой, че работи от малък, като човекът при когото е разботил има две дъщери на по 20 години, които са били на по 5-6 години, когато е започнал да работи за него и никога не е имало оплаквания за блудствени действия, напротив, работодателят му имал токлова голямо доверие, че дори му бил поверил ключ за дома си. Заявява също така, че синът й е бил обект на насилие и от съседите си, в това число от страна на дъщерята на свид. Н.И. – Т.И. (леля на двете малолетни свидетелки Т. и Т.), като същият неведнъж е бил обиран от посочената жена, която всеки път щом го видела, му искала пари. За семейството на пострадалото дете заявява, че знае от хората, че вкъщи се гледа порно и се говорят глупости пред децата си, без да се съобразяват. За свид. И.М. заявява, че същата е използвала детето си – П., за да иска пари от сина й и за да го кара да взима кафе за майка й, като в знак на благодарност те (И.М. и Т.И.) заголвали и му показвали части от тялото си. За процесната дата разказва, че подсъдимият си е взел пенсията (както обикновено на 14-то число от месеца) и е отишъл в едно заведение за да изпие една ракия. Там се срещнал с гореспоменатата Т., която за пореден път му поискала пари, той й отказал и тя му ударила шамар. След 15,00 ч. на датата на инцидента, Н. с лазене се домъкнал до портата, целият в кръв, синини и подутини и докато го попитала какво става полицаят, който бил следван от група хора от махалата, вече бил пред портата и отвел Н. със себе си.

Съдът намира, че показанията на свид. М. логично имат за цел да изградят положителен образ за нейния син, като обосноват липса или поне по-малка отговорност за стореното от него. Същата е майка на подсъдимия, поради което е в значима степен заинтересована от крайния изход на делото. Видно е от съдържанието на нейните показания, че същите имат за цел да благоприятстват положението на нейния син, като се изтъкват положителните му човешки качества и се омаловажават негативните такива. Макар част от нейните показания да намират опора в доказателствената съвкупност и поради което да следва да се кредитират в тези им части (например за детството на подсъдимия, за това, че същият работи от малък и до сега не е влизал в конфликт с никого, за начина, по който е изглеждал на процесната дата, когато полицаят е дошъл да го отведе и обстоятелствата при които е отведен), в останалата си част същите се намират в явно противоречие с останалия кредитиран доказателствен материал, а в друга част съдържат твърдения, които нямат отношение към инкриминираното деяние. Така например не намират опора в доказателствата по делото, твърденията на свид. М., че синът й е бил малтретиран и принуждаван от майката на П. - свид. И.М. и от лелята на Т. и Т. – Т.И., да им дава пари и да им купува кафе и цигари, като в замяна същите разголвали тялото си пред него, както и че ако откаже – бил бит от лицето Т.И., както и че последната го е ограбвала неведнъж. Подобни данни не се съдържат в друг доказателствен източник (с изключение на показанията на свид. К., които ще бъдат коментирани по-долу), напротив, при разпита на свид. И.,  същият е посочил: „Не знам И. и дъщерята на Н. да са ходили да бият подсъдимия или да си показват ц.... Не знам за такова нещо, не вярвам да е вярно”. Друг е въпросът, че дори и тези твърдения да се окажат истинни, същите нямат никакво отношение към фактите и обстоятелствата, подлещажи на доказване в настоящето производство, от една страна, а от друга – същите е следвало да бъдат предмет на обсъждане в отделно производство със съвсем различна правна квалификация и страни. Липсата на данни за образувано такова, дава основание да се приеме, че тези твърдения са голословни, неподкрепени с доказателства, имащи за единствена цел да изградят отрицателен образ на близките на малолетните свидетелки и да дискредитират техните показания. Нямат никакво отношение към предмета на доказване и обстоятелствата, че подсъдимият е работил, както и че до сега не е имало оплаквания към работата и поведението му спрямо децата на неговия работодател. Горното, освен че не допринася за изясняване на обективната истина по делото, не е годно да обоснове и изводи за някакви положителни качества на подсъдимия, които да водят до изключване на вмененото му във вина поведение, доколкото обстоятелството, че работиш и не блудстваш с децата на работодателя си, трудно би могло да мотивира извод за изключително героично поведение. Ето защо съдът кредитира частично тези показания именно по изложените по-горе съображения.

Същите изводи обосновават и показанията на свид. Ю.К. (л. 34 от съдебното производство). Показанията на този свидетел не съдържат относима за предмета на доказване информация. Сам същият при своя разпит заявява: „За самия инцидент не зная нищо”. Очевидна е целта, с която е поискан разпита на този свидетел, която проличава още в първите думи от показанията му: „От 20 години живея с майката на подсъдимия. Познавам подсъдимия много добре, от малък го познавам. Н. е много добро момче, той не може да свърши тази работа, аз го познавам още от дете. Не може да свърши това, за което е подсъдим”. Така или иначе същият не е очевидец на случилото се и има последващи, опосредени и  откъслечни възприятия от случилото се, които предвид установената заинтересованост, не дават основание неговите показания да се ползват при обосноваване на правните изводи.

         По отношение на свид. В.М. (л. 33 от съдебното производство), съдът намира следното: преди всичко следва да се има предвид, че по делото бе установено, и то не от самия М., че същият живее в дома на майката на подсъдимия – свид. Ю.М., поради което за него също са налице основания същият да се смята за заинтересован. Отделно от това следва да се има предвид, че неговите показания се намират в остро противоречие с показанията на другите кредитирани свидетелски показания. Такова противоречие се установява за обстоятелството бил ли е бащата на П. в къщата на подсъдимия преди последния да избяга в дома на майка си, нанасял ли е същият побой над подсъдимия и бил ли е изобщо свид. М. в къщата на подсъдимия на посочената дата, и най-вече при нанасяне на побоя над него. Свидетелят М. е заявил, че на процесната дата е бил на пътя над къщата на подсъдимия, когато чул писъците на И., която викала: изяде детето ми, изнасили детето ми. Свидетелят е заявил също така, че влизайки в къщата на подсъдимия е видял майката и бащата на П. да го бият с ръце и с ритници. Съдът констатира, че заявеното от този свидетел се опровергава от показанията свид. М., свид. И. и свид. З., които изрично са заявили, че М.З. се е прибрал вкъщи, когато подсъдимият вече е бил избягал в дома на майка си. Техните показания се потвърждават и от показанията на свид. М. М. (племенница на свид. М.), която е присъставала на процесната случка от момента на излизането на П. от дома на подсъдимия и същата е заявила, че на мястото не е видяла вуйчо си Валентин (свид. М.). Същото посочват и свид. С.И. и свид. Я.И., като дори последният в своите показания е разказал, как прибирайки се от работа е срещнал М. в магазина на центъра и заедно са се прибрали към вкъщи, където са заварили събитията след изчезването на подсъдимия. Всичко това дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че този свидетел не излага добросъвестно възприятията си от процесната дата, което от своя страна налага и извода, че посоченото от него има за цел да обслужи защитната теза, доколкото този свидетел е бил разпитан по инициатива именно на защитата. По изложените съображения съдът намира, че този свидетел не е надежден източник на информация, поради което неговите показания не следва да се кредитират в нито една част.

Като свидетел по делото е бил разпитан и свид. М.Д. (л. 56 гръб), животновъд, при когото подсъдимият е работил в продължение на 15-20 години. В своите показания същият е заявил, че познава подсъдимия от 15 – 20 години, през които подсъдимият му е помагал в отглеждането на кравите му срещу заплащане. Същият е посочил, че подсъдимият никога „не е правил такива работи”, разполагал е с ключове за къщата му, идвал му е на гости, дори и когато него го е нямало, а децата му са били вкъщи.

Съдът намира, че тези показания, макар да не внасят съществени данни за предмета на доказване, следва да се кредитират, доколкото по делото не се установяват основания за обратното. Така или иначе, както беше посочено по-горе, обстоятелството, че подсъдимият е поддържал добри отношения с човека, при когото е работил и не е извършвал блудствени действия с неговите дъщери, сочи на едни нормални човешки взаимоотношения и по никакъв начин не може да обуслови изводи, които да доведат до разколебаване на обвинителната теза. Като цяло учудващ е въобще фактът, че защитата се опитва да постигне обратния ефект, ангажирайки доказателства, че подсъдимият и друг път е имал възможност да блудства с деца, но не го е направил.

От събраните по делото гласни доказателствени средства се очертават две версии. Първата версия се изгражда основно от показанията на свид. П.З. и нейните родители – свид. И.М. и свид. М.З., както и от тези на сестрите Т.И. и Т.И. и тяхната баба – свид. Н.И., а също така и частично от показанията на свидетелите Ф.К., М.Д., К.С., С. К., М. М., С.И. и Я.И.

Втората версия се гради на обясненията на подсъдимия, частично подкрепени от показанията на св. Ю.М. и свид. Ю.К., както и от тези на М.Д. и В. М..

В своите обяснения подсъдимият посочва, че на процесната дата е отишъл да си вземе пенсията, след което е отишъл на работа – да дои кравите, а по-късно - в заведение, където е изпил две малки ракии. След това същият посочва, че се прибрал вкъщи, като по пътя са го закачали две малки деца, които го замеряли с камани. След като се прибрал вкъщи, същият си легнал, като децата продължавали да се закачат, влизали и излизали от стаята му. После видял М., който го събудил с въпроса: „какво правиш ти?” и започнал да го бие с дърво, удряйки го по цялото тяло, при което подсъдимият изпитал такава болка, че помислил, че ще умре. След това отишъл при майка си. Същият не може да посочи причина за нанесения му побой, като заявява, че не е събличал и целувал децата.

Настоящият съдебен състав намира, че първата група гласни доказателствени средства създава пълна, точна и ясна картина на събитията от процесната дата. Същите са логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Всички те приобщават относими факти и обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки очевидци, като по този начин пряко установяват обстоятелствата и конкретните действия, извършени от подсъдимия на инкриминираната дата. Вярно е, че за част от свидетелите съществуват хипотетични основания да се счита, че същите са предубедени от изхода на делото - свид. И.М., предвид обстоятелството, че М. е конституирана като страна в качеството й на частен обвинител, както и за свид. М.З., с който ЧО съжителства, но това обстоятелство, само по себе си, не е основание тези показания да не се кредитират, а единствено създава задължение за съда при анализа им да ги съпостави с останалия доказателствен материал, за да прецени дали и до каква степен да ги кредитира. В този смисъл следва да се посочи, че при анализа на тези доказателствени средства, настоящият съдебен състав констатира, че същите се намират в отношение на пълно съответствие и припокриване с обективни, непредубедени и незаинтересовани от изхода на делото източници. Това мотивира настоящия съдебен състав да кредитира  тези показания, доколкото по делото няма нито едно доказателство (с изключение на обясненията на подсъдимия, и то отчасти), което да обуславя недостоверност на показанията, напротив, същите се подкрепят от целокупния доказателствен материал и предпоставят тяхното възприемане като истинни.

Не се установиха и причини за възприемане на наведените от страна на защитата твърденията за манипулиране на малолетните свидетели от страна на обкръжаващите ги възрастни. Всъщност, като цяло по делото не се установи мотив за даване на недостоверни показания от страна на родителите на пострадалото дете. По делото беше установено тежкото емоционално състояние, в което е изпаднала майката. В своите показания свид. К. от ЦОП, гр. К. изрично заявява, че при първата им среща с майката на детето, същата почти не е можела да говори, изглеждала свръхпритеснена, говорела задавено през сълзи, като обобщава: „видимо изглеждаше ужасно, беше на ръба да припадане. От своя страна свид. Д. заявява, че майката идвала в ужасно състояние на срещите и много пъти се налагало те да я успокояват и да плискат лицето й с вода, като отбелязва: просто беше много тежък случай. Отделно от това следва да се има предвид и обстоятелството, че по делото дори не беше предявен граждански иск за обезщетяване на причинените от деянието неимуществени вреди, което евентуално би могло да се изтълкува като мотив за иницииране на едно наказателно производство. Всичко това дава основание на съда да приеме, че по делото не се установява какъвто и да е мотив у родителите да подложат детето си на това, което е преживяло то от процесната дата насам (разпити пред разследващи полицаи, разпит пред съдия, многобройни срещи с психолози и други специалисти), освен ако то наистина не е било обект на инкриминираното посегателство.

Що се касае до втората група гласни доказателствени средства - то това са преди всичко обясненията на подсъдимия, доколкото показанията на свид. М. и свид. К. от една страна съдържат предадена от подсъдимия информация (относно обстоятелствата от процесната случка), а от друга - съдържат информация, която не допринася за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване, като последното в пълна степен се отнася и за показанията на свид. Д.. Що се отнася до показанията на свид. М., както беше посочено по-горе, предвид недобросъвестно изнесените от негова страна показания, същите не бяха кредитирани.

Съдът намира, че обясненията на подсъдимия не следва да се кредитират, защото същите се намират в пряко противоречие с показанията на горецитираните свидетели, които поради посочените по-горе причини съдът напълно кредитира. В конкретния случай у настоящия съдебен състав е налице убеждение, че обясненията на подсъдимия са депозирани не с цел разкриване на обективната истина по делото, а за реализация на неговата защитната позиция, с оглед избягване на наказателната отговорност, която се следва в случай, че се установи и докаже изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, изпълваща признаците на състава на чл. 149, ал. 2 НК. При прочита на тези обяснения прозира стремежът на подсъдимия М. да се омаловажи извършеното от него, като се акцентира на деятелността на останалите участници в събитията от процесната дата. Версията, която поддържа подсъдимият и защитата се припокрива частично с обвинителната теза, а именно за това, че на процесната дата подсъдимият се е намирал в жилището си, както и че в него е имало две малки деца. Разликата се дължи на избирателния преразказ на случилото се от страна на подсъдимия, който с цел да избегне наказателна отговорност, спестява в своя разказ, обстоятелството, че пострадалото дете е държано в дома му със сила, както и че през време на престоя си, същото е било обект на блудствени действия.

Всичко гореизложено потвърждава и извода на съда, че в конкретния случай следва да се кредитират именно първата група гласни доказателствени средства, която група най-пълно, точно и ясно очертава картината от събитията от 14.10.2013 г., установена с категоричност и проверена с наличните доказателствени средства. В другата група попадат единствено обясненията на подсъдимия, бегло подкрепени от опосредените показания на свид. М. и свид. К., които обаче не внасят съмнение в извода за доказаност на вмененото във вина деяние.

Възприетото от съда се потвърждава и от писмените доказателства по делото, събрани по досъдебното производство и приобщени в съдебната фаза на процеса чрез прочитането и приемането им (протоколи за разпити на обвиняем и на свидетели, протокол за оглед на местопроизшествие и приложения към него снимков материал, свидетелство за съдимост, характеристична справка).

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Събраният по делото доказателствен материал и неговият анализ дават основание да се приеме, че подсъдимият Н.А.М. е извършил както от обективна, така и от субективна страна вмененото му с обвинителния акт престъпно деяние, а именно: че на 14.10.2013 г. в гр. К., обл. П. е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило четиринадесет годишна възраст - П.М.З., с ЕГН: ********** /накарал е малолетното дете да му опипва половия член и е опипвал и облизвал ерогенните му зони/, като блудството е извършено чрез употреба на сила.

Времето, мястото и механизма на извършване на деянието, както и авторството, съдът прие за категорично установени от показанията на пострадалата свид. П.З., както и от тези на свид. Т.И. и Т.И. и частично от показанията на свид. И.М., свид. М.З., свид. Н.И., които изцяло се подкрепят и от показанията на свидетелите К.С., С.К., М.М., С. И. и Я. И.. Данните, които съдът черпи от свидетелските показания, досежно механизма на извършване на деянието се намират в пълно съответствие и със заключението на приетата по делото СМЕ, видно от която по дясната ръка на свид. П.З. (за която свидетелските показания установяват, че подсъдимият е държал пострадалата, докато е извършвал блудствените действия) е установено наличието на синкаво-зеленикаво кръвонасядане. Индиция за преживяно насилие от страна на детето са и показанията на свидетелите Ф. К. и М.Д., които имат непосредствени впечатления за състоянието на детето след инкриминираната дата. Според тези показания детето се е намирало в изключително тежко емоционално състояние – отказвало е да контакува, да бъде докосвано, не можело да спи, не искало да играе и да ходи на училище, а както беше посочено по-горе, според вещите лица, изготвили комплексните СППЕ, това поведение не може да бъде инсценирано. От друга страна се установява, пак от разпита на тези свидетелки, че по данни на майката, преди инкриминираната дата, детето е играело, ходило е на училище, имало е установен режим, който е спазвало. Тук следва да се посочи, че не се споделят доводите на защитата, че причината за това поведение е обстоятелството, че при нанасянето на побоя над М. детето се е изплашило, защото го е помислило за умрял. Първо, по делото няма данни детето да е присъствало на този побой, още по-малко след него подсъдимият да е приличал на мъртвец. Доказателство за това е и категорично установеното по делото обстоятелство, че след този побой, подсъдимият самостоятелно, без ничия помощ, се е придвижил до къщата на майка си, което трудно би могло да случи, ако същият е бил до такава степен бит, че да прилича на мъртвец. Така или иначе, дори и това да беше така, данните по делото сочат на друга причина за това състояние, имайки предвид в какво се е изразило тежкото емоционално състояние на детето, а именно, че не е искало да бъде докосвано, че при разговор за случилото се започвало да крещи и да плаче, че се е срамувало да излезе навън, като постоянно си е стояло в къщи и при среща с други хора се е криело зад майка си. Фактът, че детето се е срамувало да излезе навън и да играе с другите деца говори за това, че същото, макар и на крехката възраст на която се намира, е осъзнало, че с него се е случило нещо нередно, срамно, лошо. Фактът, че детето не е искало да бъде докосвано говори за това, че това нередно, срамно и лошо нещо е било осъществено именно по отношение на него самото. Фактът, че само разговор за случилото се го е докарвало до състояние да крещи и да плаче, говори за това, че случилото се с него го е ужасило и травмирало. Фактът, че не е искало да бъде докосвано дори и от баща си, говори за това, че това нередно, срамно и лошо нещо е било извършено от мъж. Фактът, че не е искало да излиза в махалата и да се среща с хора, означава, че това нещо е осъществено от някой познат. Поредица от факти, които обединени в цялост и съпоставени със събраните по делото доказателства, в контекста на гореустановената фактическа обстановка, обосновават единствения възможен извод, че пострадалото дете е било обект на блудствени действия, извършени именно от подсъдимия Н.М..

От обективна страна чрез извършване на действия, които целят да възбудят и удовлетворят полово желание без съвкупление, изразили се в конкретния случай в облизване на детето в областта на гърдите, входа на влагалището и задните части, а също така и като е накарал малолетното дете да го държи за половия орган, подсъдимият е реализирал блудствени по смисъла на закона действия. Извършването от страна на подсъдимия на описаните действия по отношение на малолетната свидетелка, следва да се определи именно като блудство, предвид това, че е насочено към възбуждане и удовлетворяване полово желание на автора на престъплението, което се обективира и в хронологията на събитията – отклоняване на вниманието на останалите деца с обещание, че ще им даде пръстени и гердани,  оставяне насаме с пострадалата, за да няма свидетели на извършваните действия, сваяне на клинчето и бельото й, смъкване на панталона на подсъдимия и изваждане на половия му член, извършване на  посочените вече действия с половия си член. Тук е моментът да бъде изрично отбелязано, че престъплението блудство се явява довършено със самото осъществяване на блудственото действие /В тази насока е налице съдебната практика /Решение № 505/1973 г., І н. о. на ВС/. Освен това деянието в настоящия казус се явява съставомерно и без целта на дееца да бъде постигната – с други думи и без извършителят на престъплението действително да се възбуди и да бъде полово удовлетворен / В тази насока Решение № 34/1979 г., ІІ н. о на ВС и Решение № 77/1981 г. на І н. о. на ВС/.  Установява се (от свид. показания на свид. П. З. и тези на свид. Т.И., както и от заключението на СМЕ) и приложената сила, обусловила и квалификацията по ал. 2 на чл. 149 НК, а именно чрез стискане на детето за дясната ръка. В случая от доказателствата по делото не се установява подсъдимият да е искал след извършване на действията спрямо свидетелката да осъществи с нея и съвкупление. Ето защо от обективна страна правната квалификация на поведението на подсъдимия съответства на разпоредбата на чл. 149, ал. 2, вр. ал. 1 НК.  

Съдът намира, че подсъдимият към момента на икриминираното деяние, независимо от констатираното от вещото лице заболяване, а именно: лека умствена изостаналост, средна дебилност, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, който правен извод се извежда в контекста на материалите по делото, от които е видно, че подсъдимият има ясен и точен спомен за случилото се, както и ясна представа за действията си, причинно-следствените връзки между тях и отражението им върху другите. Освен това той описва действията си при съблюдаване на времевата и пространствената им последователност, като осъзнава личната си деятелност и действа без външни въздействия - натиск или заплаха, т. е. без външна принуда и контролира действията си съзнателно и адекватно до степен дори да изгради защитна версия за случилото се, отричайки именно обстоятелствата, които биха го уличили в извършване на вмененото му деяние.  В подкрепа на тези изводи на съда е и заключението на съдебно-психиатричната и психологическа  експертиза на  подсъдимия.

Деянието е извършено умишлено от подсъдимия със съзнавани, целени и настъпили общественоопасни последици. За този си извод съдът взема предвид самия характер на действията на подсъдимия и тяхната последователност, както и обстоятелството, че е взел мерки да остане насаме с пострадалата, смъкнал е както нейното, така и своето бельо, изкарал е половия си орган и е накарал детето да го хване, след което е започнал да мастурбира - поредица от действия, които недвусмислено показват и целенасочеността в действията му.

По въпроса за вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 149, ал. 2 НК, се предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години. С оглед на така изложената по-горе фактическа обстановка и правна квалификация на престъплението, извършено от подсъдимия като такова по чл. 149, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, но най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца, настоящият съдебен състав прие, че на същия следва да бъде определено и наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54 НК в размер на четири години. Съдът намира, че именно с това наказание биха се постигнали горепосочените цели, визирани в Наказателния кодекс.

При индивидуализация размера на така определеното по вид наказание, съдът отчита смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно чистото съдебно минало и обстоятелството, че същият страда от лека умствена изостаналост. От друга страна са налице и отегчаващи такива и това са: интензитетът на блудствените действия и начинът, по който са се изразили същите в конкретния случай, а именно чрез облизване на детето в областта на гърдите, входа на влагалището и задните части, а също така и като го е накарал да го държи за половия орган. Като отегчаващо следва да се отчете и обстоятелството, че деянието е извършено по отношение на малолетно дете на изключително ниска възраст. Тук следва да се посочи, че не се споделя становището на защитника, че това обстоятелство не може да се отчита и че ако законодателят е искал това, е щял да предвиди изрично диференциация на наказанията според възрастта на пострадалия. Съгласно чл. 54 НК, съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на НК и като вземе предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съгласно чл. 56 НК, не са смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на самото престъпление. В случая законодателят е криминализирал извършването на блудствени действия с лица ненавършили 14-годишна възраст. Именно липсата на изрична законова диференцияция на наказанията според възрастта на пострадалия, дава основание да се приеме, че в случая, доколкото при формулирането на този законов текст не е взето предвид обстоятелството, че се касае за пострадал на значително по-ниска от криминализираната в НК възраст, дава основание да се приеме, че това обстоятелство, доколкото не е взето предвид от закона при определяне на самото престъпление, следва да се квалифицира и отчете като смекчаващо такова. Обратното би довело до  лишен от правна и житейска логика извод, при който да се приеме, че блудствени действия, извършени по отношение на дете, ненавършило 14 години, но близо до тази възраст и такива извършени по отношение на 6-годишно дете, засягат по един и същ начин съответните обществени отношения и характеризират деянието и дееца с една и съща обществена опасност, съответно предполагат налагане на едно и също наказание.  Ето защо съдът отчита ниската възраст на пострадалата като отегчаващо обстоятелство.

Въпреки формалния превес на отегчаващите вината обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че определянето на размера на наказанието следва да се извърши като се даде превес на смекчаващите такива, като наказанието се определи под средния размер за предвиденото наказание, а именно четири години лишаване от свобода. Съдът намира, че именно наказание в такъв размер се явява съответно на обществената опасност на деянието и дееца.

Предвид размера на така определеното наказание, въпросът за приложението на чл. 66, ал. 1 НК не следва да се обсъжда.

На основание чл. 61 т. 3 вр. чл. 59 ал. 1 ЗИНЗС така определеното наказание следва да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

По въпроса за разноските:

         По делото са направени разноски в размер на 765.00 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия. Ето защо същият се осъжда да заплати посочената сума по сметка на ВСС.

 

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала! МК