НОХД 6777/2013 - Мотиви - 10-03-2014

Мотиви по Наказателно дело 6777/2013г.

Мотиви към присъда по НОХД  № 6777 /2013г. по описа на ПРС, V н.с.

 

        

ОБВИНЕНИЕ :

 

         Районна прокуратура – гр. Пловдив е повдигнала обвинения срещу подсъдимия З.М.С., за това, че на 30.01.2013г., в гр.Пловдив, самоволно, не по установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от другиго – Ю.И.С. *** свое действително право на собственост, в немаловажен случай– престъпление по чл. 323 ал.1 от НК.

 В съдебно заседание ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА ПРОКУРАТУРАТА поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. По отношение на индивидуализиране на наказанието предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода, условни, при условията на чл.54 от НК.

         ПОДСЪДИМИЯТ в съдебно заседание дава подробни обяснения по обвинението, не се признава за виновен. Желае да бъде оправдан от съда, представляван от сл. защитник адв.Ж..

         СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

 

ДЕЯНИЕ:

 

Подсъдимият  З.М.С. е роден на ***г. в гр. П., живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование,  вдовец неосъждан, с ЕГН **********.

З.С. е собственик на имот, който обитава, находящ се в гр.***. Там живее заедно със сина си – свид.Н. С. и свид.Б.Д., с която съжителства на съпружески начала. Част от имота е собственост и на Ю.С. и неговата майка – С.М.Д-Г, но и двамата не живеят в този дом. Въпреки това, като съсобственици преди 30/01/2013 год. те имали достъп до него, като притежавали ключ от външната врата на двора и ключ от помещение, което стопанисвали и съхранявали в него свои вещи. Въпросното помещение свид.Ю.С. отдавал под наем в продължение на няколко години.

            През м.януари 2013 г. подс.З.С. решил, че неговите роднини – Ю.С. и С.М.Д-Г нямат право да посещават имота, тъй като според него, претенциите им, че притежават идеални части от него не отговаряли на истината /въпреки отразеното в нотариалните актове за собственост/ и затова решил да им попречи, като възпрепятства достъпа им до него. Това осъществил, като през месец януари 2013 г. сменил катинара на входната врата на двора, както и катинара на вътрешна врата, водеща към помещението, което се стопанисвало от Ю.С. и майка му. Тези действия извършил с ясното съзнание, че няма да предаде ключове от тези два катинара на Ю.С., или майка му, с цел последните да не могат да влизат в имота и по този начин да не могат да осъществят правото си на собственост, чието съдържание се изпълва с правото на ползване -  владение и разпореждане с имота.

            На 30.01.2013 г. Ю.С. не за първи път установил, че не може да влезне в имота, тъй като ключът който притежавал не можел да отключи поставеният нов катинар на входната врата на двора. Тъй като свид.С. и по-рано имал неразбирателства с подс.З.С. относно собствеността и ползването на същият имот, той веднага разбрал, че отново се касае за неоснователни претенции за изключителна собственост върху имота от страна на живущия в дома подсъдим. Поради това на 30/01/2013г. се явил пред дома си на ул. ***. Тъй като не получил достъп, нито от подсъдимия, нито от някой от семейството му – Д. или сина му Н., на 31.01.3013 г. изготвил нотариална покана № 616/31.01.2013 г., която била връчена на 04.02.2013 г. срещу разписка № 61233000 на подс. С., за предаване ключове на имота и осигуряване достъп до помещение, ползвано от Ю.С. на 08.02.2013 г. в кантората на нотариус Т. Д.. Въпреки получената покана, подсъдимият отказал категорично да предаде ключове на правоимащия свидетел С. и не се явил пред нотариус Д., за което бил съставен протокол /л.21/. В този период свид.С. неколкократно ходил до имота си на ул.*** – гр.Пловдив заедно със свои познати – Ц.К., И.Н., М.Л.. В проведени многократни разговори между свид.С. и подсъдимия, последният изразявал мнение, че той е единствен собственик на имота и свид.Ю.С. няма право да влиза в него. Това се поддържа и в хода на съдебното производство от страна на подсъдимия, и свидетелите Н.С. и Д.. Подсъдимият не е водил граждански дела за да оспорва правото на собственост на С.. Не по установения от закона ред решил да заяви правото си на собственост, като по недопустим начин ограничил и възпрепятствал осъществяването на правото на собственост на другата претендираща страна. Обв.С. подписал полицейски протокол за предупреждение /л.10 от дос.пр./, но въпреки това не преустановил противоправното си поведение. До постановяване на присъдата подсъдимият не е възстановил първоначалното фактическо положение, така че собственика и пострадал – свид.Ю.С. да може да осъществява правото си на собственост.

         ДОКАЗАТЕЛСТВА:

         Гореописаната фактическа обстановка се установява от следните, събрани по делото доказателствени материали – от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите Ю.С., П.Б.-С., Б.Д. и Н. С..  Фактите релевантни за установяване на обективната истина по делото се извеждат и от приложените писмени доказателства, събрани на досъдебното и съдебното производство, прочетени и приети от съда на основание чл.283 от НПК с оглед приобщаването им към доказателствените материали, а именно: протоколи за полицейско предупреждение, удостоверение за наследници, нот.акт № 97/2002г., нот.акт 68/1993г., нот.акт 146/1965г., нотариална покана, протокол от 08/02/2013г., обратна разписка, характеристична справка, свидетелство за съдимост на подсъдимия.

         Цялата доказателствена маса – обясненията на подсъдимия и показанията на всички свидетели по делото водят на категорична доказаност на целенасоченото и упорито препятстване на достъпа на пострадалия до общата им собственост с подсъдимия. Няма противоречия в обясненията на подсъдимия и на свидетелите относно категоричния отказ за достъп до жилището в периода на обвинението. А писмените доказателства установяват правото на собственост по отношение на процесния имот както на подсъдимия, така и на свид.С..

 

         ПРЕСТЪПЛЕНИЕ:

         Предвид установеността на фактите в настоящото производство и след извършване на анализа на събраните в хода на наказателния процес доказателства, доказателствени средства и способи за доказване, съдът счита, че подсъдимият  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 323 ал. 1 от НК.

От обективна страна

Подсъдимият З.М.С. ***, самоволно, не по установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от другиго – Ю.И.С. *** свое действително право на собственост, в немаловажен случай.

Съдът счита, че деянието е осъществено ведно с всички негови елементи от тази правна квалификация. Бащата на свид.Ю.С. – И. М.С. е брат на подсъдимия З., като двамата заедно с третия брат – Т. М.С. наследяват процесната  къща с двор в центъра на гр.Пловдив от общия им наследодател - баща им М.. Братът Т. през 1993г. дарява на племеника си – свид.Ю.С. и на подсъдимия своята 1/3 от имота /л.17 дос.пр./. През 2002год. Ю.С. дарява на баща си и майка си 7/8 от жилището и ¼ от дворното място, но баща му почива през 2006 год. /л.15,16/, а Ю. е негов единствен наследник и заедно с майка си се легитимира като собственик на оспорвания имот от страна на подсъдимия.

Касае се за претендирано действително право на собственост, тъй като двете страни /подсъдимя и пострадалия/ са собственици в ид.части и несъмнено се легитимират като такива.  Подсъдимите не по установения в закона ред е пристъпил към осъществяване на претендираното от него право, като случаят не е маловажен. Деянието датира от преди 30/01/2013год., което се установява от всички свидетели, писмените доказателства и самите обяснения на подсъдимия, който категорично заявява, че не пуска и няма и да пусне в имота Ю.. За съда е налице манифестиране на неправосъобразни и недопустими от закона способ за лишаване от собственост пострадалия. В тази насока  съдът счита, че случаят не е маловажен и попада под нормата на чл.323 ал.1 от НК. Налице е съгласно константната съдебна практика по дела с такива обвинения наличието на правен спор между страните /Решение №598/05,02,03г. по н.д.№485/02 на І н.о. на ВКС, Решение №51/05,05,1997год. по н.д.№ 482/1996год. на І н.о. /, но в случая подсъдимият единствено голословно оспорва собствеността на Ю.С., без да предприеме правосъобразни и допустими от закона средства за това. Търсеното субективно  право на собственост  е  единствено и само претендирано от дееца, то е незаконосъобразно осъществено посредством действията на извършителя, описани във възприетата от съда фактическа обстановка -  смяна на заключването на входните врати на имота на ул.*** в гр.Пловдив. За това и престъплението по чл.323 от НК може да се осъществи само чрез действие, както се и установи в хода на настоящото производство.

  От субективна страна

Престъплението по чл.323 ал.1 от НК е извършено виновно, при пряк умисъл. При извършване на деянието подсъдимият е  имал ясната представа за противообществения характер на стореното, предвиждал го е и е желаел настъпването на общественоопасните последици. Субективната страна на деянието е налице – подсъдимият е имал ясна представа за фактическите обстоятелства по деянието – това, че  нарушават установения ред за законосъобразно разрешаване на претенцията си.

 

НАКАЗАНИЕ:

 

          Съобразно правната квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление по чл.323 ал.1 от НК, предвиденото в закона наказание е до пет години лишаване от свобода и глоба до 1000 лева.

При индивидуализиране на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимите, съдът намира, че същото следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК, като наказанието лишаване от свобода следва да бъде ориентирано към минималния размер  и под средния такъв, като съдът отчете напредналата възраст на дееца и липсата на осъждания  - настъпила е реабилитация и подсъдимият се счита неосъждан. Поради това наказанието лишаване от свобода следва да е в размер на девет месеца. Същевременно съдът отчете  обществената опасност на самото деяние, която е завишена, предвид упоритостта на извършването на престъплението. Съдът намира, че наказанието глоба следва да бъде в размер на 600 лева, тъй като подсъдимият манифестира имуществено състояние вследствие предходна трудова ангажираност, а и това наказание е съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца. В съвкупност двете кумулативни наказания биха изпълнили в пълнота целите по чл.36 от НК относно индивидуалната и генералната превенция. В унисон с изложеното и за поправянето на извършителя, като се съобрази и че той се счита неосъждан следва да се приложи чл.66 от НК и се определи тригодишен изпитателен срок, вместо да се привежда в изпълнение ефективно лишаването от свобода. Същият ще започне да тече от влизане на присъдата в сила.

 

         По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ТС