НОХД 6746/2013 - Мотиви - 14-02-2014

Мотиви по Наказателно дело 6746/2013г.

Мотиви към Присъда № 38 от 04.02.2014г. постановена по НОХД
№ 6746/2013г. по описа на ПРС, ХХ н.с.

 

Пловдивска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Н.Х.М. с ЕГН: ********** за това, че на 26.05.2013г. в гр. Пловдив, като затворник, който изтърпява наказание „лишаване от свобода” в Затвора – гр. Пловдив, наложено му по НОХД № 36/2013г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора /с влязла в законна сила присъда на 09.03.2013г./ е избягал – не се е завърнал от разрешен като награда отпуск по чл. 98, ал. 1, т. 8 от ЗИНЗС 5 – дневен домашен отпуск – престъпление по чл. 297, ал. 1 от НК.

По искане на подсъдимия и защитника му – адв. Д.Й., съдът допусна предварително изслушване на страните по реда на чл. 370, ал. 1, във вр. с  чл. 371 т. 2 от НПК.

            В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението  и по отношение на реализирането на наказателната отговорност  предложи на подсъдимия да бъде наложено наказание в максималния предвиден за извършеното престъпление размер, при превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства,  което при условията на чл. 58а от НК съдът да редуцира с 1/3 съобразно цитираната разпоредба, като така определеното наказание подсъдимият да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

            Подсъдимият Н.М.  в съдебно заседание, призна вината си и декларира, че  желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване. Изрично заяви, че не оспорва фактическата обстановка изложена в Обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства по посочените в него факти. Моли  съда да му наложи минимално наказание.

            Назначения на подсъдимия служебен защитник – адв. Д.Й. моли съда при определяне наказанието на подзащитния му да отчете наличието на  смекчаващите отговорността му обстоятелства, в това число – подбудите за извършване на престъплението и стриктното му поведение по време на престоя му в затвора, както и че процесното деяние се явявало изолиран случай.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият Н.Х.М. е роден на ***г***, живущ ***, **, с българско гражданство, разведен, с основно образование, осъждан, с ЕГН: **********.

Подсъдимият Н.М. многократно бил осъждан на наказание „лишаване от свобода” за различни срокове.

С Присъда, постановена по НОХД № 36/2013г. /влязла в законна сила на 09.03.2013г./ по описа на Районен съд гр. Стара Загора същият бил признат за виновен за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, предл. ІІ – ро, т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” от НК, за което му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и два месеца. Цитираното наказание било кумулирано с наказанието, наложено на М. по НОХД № 6499/2012г. по описа на Пловдивския районен съда, като на подсъдимия било определено едно общо най – тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години и 6 месеца, което на основание чл. 61, т. 2, вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да  изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

На 20.02.2012г. подсъдимият М. започнал да търпи посоченото наказание в Затвора гр. Пловдив. Същият бил настанен в една килия със свидетелите м.п.п. и Г.А.М., които също изтърпявали наказание „лишаване от свобода”.

За показана добра работа и примерно поведение и във връзка с празничния 24 – май 2013г. /ден на българската просвета и култура и на славянската писменост/ Н.М. бил награден с 5 – дневен домашен отпуск, считано от 14.30 часа на 21.05.2013г. до 14.30 часа на 26.05.2013г. по реда на чл. 98, ал. 1, т. 8 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Съгласно текста на цитираната разпоредба, „за подчертана дисциплинираност, за проявено сътрудничество при провеждането на социални и възпитателни мероприятия, за постигнати успехи в работата, спорта, културно- масовата дейност и други положителни прояви лишените от свобода могат да бъдат поощрявани с домашен отпуск до 5 денонощия”.

На 21.05.2013г. св. З.Й.И. /заместник началник на режима в Затвора гр. Пловдив/ бил на работа. Той прегледал документите, установил, че подсъдимия М. отговарял на условията за ползване на отпуск и подписал Заповед № 736/20.05.2013г., с която подсъдимият бил награден с 5 – дневен отпуск. Н.М. *** часа на 21.05.2013г. и трябвало да се завърне на 26.05.2013г. в същия час.

На 26.05.2013г. св. Х.Н.Х.  - на длъжност главен надзирател в Затвора гр. Пловдив, в изпълнение на служебните си задължения следвало да провери дали всички лица, пуснати в домашен отпуск са се завърнали навреме. При проверката свидетелят установил, че подсъдимия Н.М., като затворник, който изтърпявал наказание „лишаване от свобода” в Затвора – гр. Пловдив, след ползване на  5 – дневен домашен отпуск не се завърнал в затвора на 26.05.2013г. в 14.30 часа и избягал. На същата дата, около 15.00 часа св. Х. обявил подсъдимия за общодържавно издирване с телеграма № 2571/26.05.2013г. На 28.05.2013г.  подсъдимият М. бил задържан от полицейски служители на РУП гр. И, а на 29.05.2013г. същият бил отведен в Затвора гр. Пловдив.

За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.

            Гореописаната фактическа обстановка се установи по категоричен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали - от обясненията на подсъдимия, дадени в досъдебното производство и самопризнанията му, направени в хода на съкратеното съдебно следствие,  от показанията на свидетелите Х.Н.Х., З.Й.И., м.п.п. и Г.А.М., които подкрепят направените от подсъдимия самопризнания и са събрани по реда, предвиден в НПК, както и от писмените доказателства, прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – справка за съдимост, ведно с бюлетин и протоколни Определения  по реда на чл. 306 от НПК, сигнално писмо, докладна записка, становище, справка за лишения от свобода,, телеграми, Заповед № 777 от 31.05.2013г.,  справка от ГД „Гранична полиция” – МВР, РД „Гранична полиция” – С., гранично полицейско управление гр. И, Заповед № 736 от 20.05.2013г. и характеристична справка.

 

От доказателствената съвкупност по делото, която кореспондира напълно с направените в хода на съдебното производство самопризнания от подсъдимия, по безсъмнен начин се установи осъществяването на инкриминираното деяние, времето, мястото, механизма на извършване на престъплението и неговото авторство в лицето на подсъдимия М..

            Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Х.Н.Х., З.Й.И., м.п.п. и Г.А.М., които взаимно си кореспондират. Показанията на цитираните свидетели са непротиворечиви, логични и последователни, изясняващи в различни аспекти, но ясно и подробно престъпната дейност на подсъдимия.

             В тази насока и при постановяване на присъдата си, съдът се ползва от самопризнанието на подсъдимия Н.М., което в контекста на гореобсъденото изцяло се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства.

            ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка  Съдът зае  становище, че с деянието си  подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 297, ал. 1 от НК, като на 26.05.2013г. в гр. Пловдив, като затворник, който изтърпява наказание „лишаване от свобода” в Затвора гр. Пловдив, наложено му по НОХД № 36/2013г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора /с влязла в законна сила Присъда на 09.03.2013г./, кумулирана на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, е избягал – не се завърнал от разрешен като награда 5 – дневен домашен отпуск по чл. 98, ал. 1, т. 8 от ЗИНЗС.

От обективна страна подсъдимият М. на инкриминираната дата  в гр. Пловдив е изпълнил обективните съставомерни признаци на престъплението визирано в чл. 297, ал. 1 от НК. Същият има качеството  на затворник, който изтърпява влязло в сила наказание „лишаване от свобода” в Затвора – гр. Пловдив. Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на визираното престъпление „бягство”, като на практика не се е завърнал в пенетенциарното заведение след изтичане срока на разрешения му на основание чл. 98, ал. 1, т. 8 от ЗИНЗС 5 – дневен отпуск.

От субективна страна деянието е извършено от М. при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимия е съзнавал  общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е желаел настъпването им. Това се установява, както от деятелността на същия, така и от направените самопризнания, които се подкрепят от всички гласни и писмени доказателства.

При индивидуализиране на наказанието за осъщественото от подсъдимия престъпление по чл. 297 ал. 1 от НК, Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направените самопризнания и критичното отношение към извършеното,  а като отегчаващи обстоятелства отчете лошите характеристични данни и конкретно – предишните осъждания, които не се отразяват на правната квалификация на деянието, както и посткриминалното му поведение – същият е бил заловен след обявяването му за общодържавно издирване в района на с. Л., Община И /в района на бившата единадесета гранична застава/, което е индиция за намерението му да се укрие извън. При тези данни съдът стигна до извод, че наказанието на подсъдимия М. следва да се определи при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства – към средния размер на санкцията, предвидена от законодателя за извършеното от подсъдимия престъпление, а именно- „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца. За пълнота следва да се посочи, че не се споделят от съда съображенията на защитника на подсъдимия М., че следва да се отчете, като смекчаващо отговорността обстоятелство мотивът за извършване на инкриминираното деяние и конкретно –това, че подзащитния му не се е завърнал в Затвора, под влияние на отношенията си с лице от женски пол. Действително подбудите за извършване на престъпното деяние, в зависимост от конкретиката на всеки отделен казус биха могли да се отчетат от съда при индивидуализиране на наказанието на подсъдимия, но в конкретния случай, в хода на настоящото производство не се събраха каквито и да е доказателства в подкрепа на твърдените от подсъдимия причини, мотивирали го да не се завърне от разрешения му домашен отпуск. Нещо повече, самите обяснения на подсъдимия в тази му част са лишени от всякаква конкретика, за да бъдат подложени на оценка и анализ и обсъдени във връзка с останалите събрани в хода на производството доказателства. От друга страна, съдът не споделя и съображенията на представителя на държавното обвинение, че на подсъдимия следва да се наложи максималното предвидено от законодателя наказание за извършеното престъпление, поради данните, характеризиращи го като „опасна” личност. От една страна действително подсъдимият М.  е лице с трайно установени престъпни навици, видно от свидетелството му за съдимост, което обстоятелство съдът отчете като отегчаващо неговата отговорност при индивидуализиране размера на наказанието му. Ето защо и не следва още веднъж да се отчита като отегчаващо обстоятелство факта, че в телеграмата за обявяване на подсъдимия за общодържавно издирване същият е посочен като „опасен”. Това е така, тъй като от събраните в хода на производството писмени доказателства – характеристични справки и справки за лишения от свобода се установява, че по време на престоя си в затвора М. е дисциплиниран, спазва установените правила на поведение и полага труд, поради което именно е награден и с домашен отпуск. С незавръщането си в пенетенциарното заведение в указания му срок на практика същият е осъществил изпълнителното деяние от състава на престъплението по чл. 297, ал. 1 от НК, за което законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години.  Ето защо и според съда извън изброените по – горе смекчаващи и отечгаващи отговорността му обстоятелства, които взе предвид при индивидуализиране размера на конкретното наказание, не са налице други обстоятелства, които да бъдат отчетени при извършване на дейността по индивидуализация на наказанието.

В настоящия казус – производството е проведено и е приключило по реда на глава ХХVІІ – ма от НПК – предварително изслушване по реда на чл. 370, ал. 1, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК. Съгласно разпоредбата на  чл. 373 ал. 2 при постановяване на осъдителна присъда в тази хипотеза съдът следва да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Определеното от съда при условията на чл. 54 от НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в  размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, на основание чл. 58а, във вр. с чл. 373, ал. 3 от НПК следва да се намали с 1/3, поради което и на подсъдимия следва да се определи и наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА.

Според преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и в най – голяма степен би способствало за постигане на целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.

При обсъждане на въпроса за изпълнението на така наложеното на подсъдимия М. наказание съдът отчете приложеното свидетелство за съдимост, от което е видно, че същият е осъждан многократно преди извършване на инкриминираното деяние с влязли в сила присъди на наказание лишаване от свобода, чието изпълнение  не е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Изложеното мотивира съда да приеме, че в конкретния казус е налице хипотезата на чл. 61, т. 2, във вр. с чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС, поради което и постанови така наложеното наказание лишаване от свобода, подсъдимия да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

В хода на наказателното производство не са направени разноски, поради което и съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Причините за извършване на престъплението се коренят в незачитане на установените правила и норми за поведение и желание за избягване на наказателната репресия.

            По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

             

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

Т.К.