НОХД 6703/2013 - Мотиви - 05-02-2014

М О Т И В И

М О Т И В И

 

         по НОХД № 6703/13 г.по описа на ПРС-24н.с

         Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение на Г.В.С. ,че през периода 05.04.2011г., - 11.04.2011г., в с. Т., обл. П., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал до средата на месец май  2011г., у З.Х.Ц. заблуждение и с това е причинил на фирма „З.Ц.”***, имотна вреда в размер на 3 600 лева /три хиляди и шестстотин лева.,   поради което и на основание чл. 209 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК   .

         Представителят на Държавното обвинение поддържа повдигнатото  обвинение  в пълен обем ,като счита че   доказателствата  подкрепят обвинението .Като досежно размера на наказанието предоставя преценката на съда.

Подсъдимият С. признава изцяло фактите и обстоятелствата, изложени подробно в обстоятелствената част на обвинителния акт, с оглед на което настоящото съдебно следствие  се гледа  при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. Като се приемат всички доказателства, както са събрани в досъдебното производство  .

Това искане след съвещание е прието от състава на съда ,като на основание чл.372 ал.3 от НПК е одобрено и допуснато предварителното изслушване по реда на глава 27-ма от НПК ,при хипотезата на чл.371т.2от НПК, с приемане на събраните доказателства по досъдебното производство .

           Защитникът на подсъдимия   С. ,адв. Ч. пледира ,съдът да  определи наказание при условията на чл.58 а от НК ,като намали същото с една трета и го отложи с изпитателен срок по чл.66  от НК .

Съдът , след като се запозна със събраните по делото доказателства , обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

 

         ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

            ПОДСЪДИМИЯТ Г.В.С. – роден на ***г***, живущ ***, български гражданин, , средно образование, безработен, женен, осъждан, ЕГН **********      

          Подсъдимият Г.С. посетил фирма “З.Ц. *** ,като предварително знаел ,че предмета на дейност на фирмата е предоставяне под наем на кофражни платна. С. не се занимавал със строителна дейност ,но обяснил на З.Ц. ,че му трябват да вземе под наем 300 бр. кофражни платна за един месец. Ц. поискала личен документ ,и оформили декларация с цел удостоверяване на фактическото предаване на платната. След като била изготвена съответната декларация, подс.С. платил наема на платната в размер на 300 лева за един месец ,като след това св.Ш. и И. ги натоварили на транспорт ,който бил осигурен от С.. Натоварването на  платна било извършено по нареждане на Ц. ,която била уверена от С. ,че той е коректен и се занимава със строителна дейност. Тази представа за С. я мотивирала да се разпореди с платната. На 11.04.2011г,няколко дни след първото посещение  подс.С. отишъл отново в офиса на фирмата в с.Т. и взел по същия начин 200 платна.,като за тях заплатил 200 лева за един месец. По същия начин платната били натоварени като първия път. Разговорите и товареното на платната станало пред св.К. Ц. .След изтичане на срока по отдаването под наем на първите 300 платна ,св.Ц. потърсила подс.С. ,който й обещал ,че ще дойде да поднови срока ,но така и не го направил , а впоследствие връзката с него била невъзможна, тъй като същия се укрил. При това развитие на нещата  била сезирана Районна прокуратура гр.Пловдив и започнало наказателно производство.

         Всъщност още към началния момент на поръчване на първите 300 платна ,подс.С.  напълно съзнавал, че няма да ги върне

 нито пък имал такова намерение. Същият умишлено и съзнателно създал неправилни представи у свидетеля  Ц. относно обективната действителност ,че е коректен клиент и след изтичане на срока ще върне взетите първо 300 , а после още 200 кофражни платна. Това ,именно мотивирало Ц. да извърши имуществено разпореждане – а именно предоставянето на платната на С. ,което пък довело до ощетяване на патримониума на дружеството – “З.Ц.” ЕООД и  настъпилата за него  имотна вреда вследствие действията на  подсъдимия  С. в размер на 3 600 лева.

Според преценката на съда наличните по делото доказателствени материали установяват по безсъмнен начин осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството, като самопризнанията на подсъдимия, извършени при условията на чл. 371 т. 2 от НПК се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Описаната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно установена от обясненията на подсъдимия , от показанията на разпитаните в хода на проведеното досъдебно производство свидетели –Ц., Ц. ,Ш., И., Г., Г. преценени за нуждите на настоящото производство на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, а също така и събраните по делото писмени доказателства: свидетелство за съдимост на подсъдимия, характеристична справка, съдебно-оценъчна експертиза .Съдът кредитира показанията на свидетелите, както и самопризнанието в съдебно заседание на подсъдимия ,като обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

При така описаната безспорна фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимия Г.С.  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.209 ал.1вр.чл.26 ал.1  от НК.

 

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

 

         При така очертаната фактическа обстановка намирам, че с действията си по описания по-горе начин през периода 05.04.2011г., - 11.04.2011г., в с. Т., обл. П., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал до средата на месец май  2011г., у З.Х.Ц. заблуждение и с това е причинил на фирма „З.Ц.”***, имотна вреда в размер на 3 600 лева /три хиляди и шестстотин лева/,  поради което и на основание чл. 209 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК   .

  От обективна страна след като подсъдимият  С. предварително бил проучил, че дружеството  “З.Ц.”***  дава под наем кофражни платна ,решил да вземе под наем ,като изначално нямал намерение да ги връща, а и не се занимавал със строителна дейност. Убедил З.Ц. ,че е коректен клиент и по този начин след като платил наема на два пъти взел платна, първия 300 ,а втория 200 броя. Като вместо да върне същите в уговорените срокове ,не го направил и спрял да се обажда ,като телефонната връзка с него била прекъсната. Като по  този начин  З.Ц. извършила разпореждане със кофражните платна ,единствено мотивирани от създадените му  неверни представи от Г.С., че след изтичане на срока същия ще ги върне обратно. Налице е и настъпилия противоправен резултат от престъплението - за пострадалото дружеството “ З.Ц. ***, в следствие на акта на имуществено разпореждане е настъпила посочената по горе имотна вреда в общ размер от 3600 лева. Като безспорно е доказано, че тези средства са постъпили в патримониума на Г.С..

Квалифициращо деянието обстоятелство е това, че  се касае за продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимия  е извършил няколко деяния през непродължителен период от време, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление, реализирани са при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като всяко  от тях се е явило от обективна и субективна страна продължение на предходното.

От субективна страна – деянието е осъществено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият С. е съзнавал общественоопасния характер на деянията , предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните им последици. Налице е и користната цел – подсъдимият С.  е целял имотната облага за себе си, и е съзнавал неизбежността на настъпилата имотна вреда за  дружеството. Като още изначално не е имал намерение нито да  върне платната ,нито да плати тяхната равностойност .Относно авторството на деянието, същото е доказано посредством множеството преки доказателства за това и то категорично, обсъдени по-нагоре в мотивите.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

 Предвид гореизложеното съдът квалифицира деянието ,предмет на настоящето производство – по  чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК ,за което престъпление  подсъдимия   Г.С. беше признат за виновен от настоящия съдебен състав и осъден. С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия С. престъпление, като се съобрази с целите по чл. 36 от НК, както и в разпоредбата на чл. 373, ал. 2 вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, и тъй като е прогласено определянето на наказанието при условията на чл. 58 а от НК, то в конкретния казус приложима  за подсъдимия е разпоредбата на чл. 54, ал. 1, от НК. Всички доказателства по делото ,личността на извършителя  , съдебно минало ,възраст, подбудите за извършване на деянието съдът прецени ,че са налице разпоредбите на  чл. 54 от НК ,а именно и прецени санкцията за престъплението-  лишаване от свобода от една до шест години .Не се събраха  доказателства за наличие на изключителни или пък многобройни смекчаващи вината обстоятелства ,които да го мотивират да приложи разпоредбата на чл.55 от НК. На следващо място по отношение на подс. С.  са постановени два  осъдителни  акта ,като единият от тях е преди настоящето деяние  и му е определено наказание -пробация, а по  вторият ,който не е бил в сила към момента на извършване на настоящето деяние му е постановено наказание лишаване от свобода с изпитателен срок. Като макар да не могат да се тълкуват  като утежняващи правната квалификация ,то се явяват определено лоши характеристични данни за него .Такова се явява и не малкия размер на имотната вреда ,причинена от неговите неправомерни действия ,по която няма никакво погасяване .На това противостои признанието на вината ,като единствено смекчаващо вината обстоятелство . Или така съпоставени доказателствата по делото обуславят  приложението безспорно на чл.54 от НК, като съдът определи наказание от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, което съгласно разпоредбата на чл.58 а от НК   намали с една трета  ,като го осъди на наказание  ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода .Видно от свидетелството за съдимост на подсъдимия , обсъдено по –горе  ,предвид размера на наказанието  посочено по-горе и липсата на други осъждания  на лишаване от свобода /, а само влязлото  в сила осъждане по НОХД 198/2006г по описа на Окръжен съд- Габрово  към онзи момент ,по което му е определено наказание “пробация”/ се явява напълно приложима разпоредбата на чл.66 от НК. Като съдът счита ,че определеното му наказание съобразно чл.36 от ЗАНН не следва да се търпи ефективно ,а може да се отложи с изпитателен срок ,като съдът прецени че подходящ такъв е ТРИ  ГОДИНИ.

Според преценката на съда именно това наказание в размер на  ЕДНА  ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ  ОТ СВОБОДА ,отложено с изпитателен срок от ТРИ  ГОДИНИ  се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, поради което е справедливо и съответства на целите по чл.36 от НК. Като едно по-ниско по размер наказание ,не би било справедливо на извършеното ,на обществената опасност на дееца и на самото деяние.

Според съда причините за извършване на престъплението са  слаби морално волеви задръжки на подсъдимия С. и незачитане на установения в страната.

На основание чл.189 ал.3от НПК на подсъдимия С. бяха възложени и разноските направени по делото в размер на 40 лева ,като същия беше осъден да ги заплати по сметка на ВСС.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                           

Вярно с оригинала!

ЙТ