НОХД 6701/2013 - Мотиви - 20-02-2014

Мотиви по Наказателно дело 6701/2013г.

Мотиви към Присъда № 41 от 06.02.2014г. постановена по НОХД
№ 6701/2013г. по описа на ПРС, ХХ н.с.

 

Пловдивска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу А. З. Х. с ЕГН: ********** за това, че на 21.05.2013г. в с. Д.П., Област Пловдив, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си е извършил полово сношение и действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, ненавършило 14 – годишна възраст – малолетното лице А.З.А. с ЕГН: ********** *** – престъпление по чл. 157, ал. 3, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

По искане на подсъдимия и защитника му – адв. Б.К., съдът допусна предварително изслушване на страните по реда на чл. 370, ал. 1, във вр. с  чл. 371 т. 2 от НПК.

            В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението  и по отношение на реализирането на наказателната отговорност  предложи на подсъдимия да бъде наложено наказание  при условията на чл. 58а, във вр. с чл. 54 от НК в размер на една година „лишаване от свобода”, изпълнението на което,  на основание чл. 69, ал. 1, във вр. с чл. 66 от НК съдът да отложи с изпитателен срок от една година.

            Подсъдимият А. З. Х.  в съдебно заседание, призна вината си и декларира, че  желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване. Изрично заяви, че не оспорва фактическата обстановка изложена в Обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства по посочените в него факти. Моли  съда да му наложи по - леко наказание.

            Назначения на подсъдимия служебен защитник – адв. Б.К. моли съда при определяне наказанието на подзащитния му да приеме наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства и да определи на същия наказание, различно от лишаване от свобода, а именно – пробация или обществено порицание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият А. З. Х. е роден на ***г***, Област П., ***, с българско гражданство, с начално образование, неженен, неосъждан, с ЕГН: **********.

На 21.05.2013г. свидетеля А.З.А. играел в двора на къщата, в която живеел, находяща се в с. Д.П., Област П., ул. „*****” № *. Свидетеля А. влезнал в къщи, когато у тях дошло момче от махалата – подсъдимият А.Х.. Същият бил съсед на свидетеля А. и последния го познавал с прякора „К.”. Без да каже нищо подсъдимия Х. хванал за ръката св. А. /който към момента бил 6 – годишен/ и го завел в къщата, в която живеел, находяща се в с. Д.П., ул. „*****” № *. Подсъдимият и св. А. били съпроводени от 3 - годишния брат на А. – Д. З.А.. Тримата влезли в стаята, в която живеел подсъдимия Х.. Той разкопчал панталона на св. А.А., след което му го свалил, съблякъл се и той самият, призовал св. А. да легне по корем и когато последния легнал, подсъдимият проникнал с еректиралия си полов член в ануса му, като по този начин извършил полово сношение с него. След това подсъдимия поставил половия си член в устата на св. А.А. и по този начин извършил и действия на полово удовлетворение с детето. След като еякулирал, подсъдимия Х.  се избърсал в юргана и казал на св. А.А. да не казва на никой за случилото се.

Веднага след като се прибрал в къщи св. А. отишъл при баща си – св. С.Б., дръпнал го по – навътре в къщата и му казал „Татко, ****”. Св. Б. се стресирал. Разбрал, че извършител на деянието е техния съсед – подсъдимия Х. и започнал да го търси. Намерил го малко по –надолу на улицата и го отвел при св. Ш. – полицейски служител в РУ „Полиция” гр. Хисар, който снел обяснения от подсъдимия. Пред него Х. собственоръчно написал  как е извършил процесното деяние. Подсъдимият бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа, след което бил привлечен в качеството на обвиняем и на същия била взета мярка за неотклонение „Под надзор на родител”.

Още същия ден св. А.А. бил отведен в съдебна медицина гр. Пловдив, където му била направена съдебномедицинска експертиза на живо лице с № 521/2013г., която установила радиални нацепвания на аналната лигавица, с дължина 0,3 см., която при допир с тампон към момента на прегледа кървяла. Същата била разположена непосредствено на границата кожа/лигавица и била в посока на 16 часа спрямо часовниковия циферблат. Установеното увреждане било причинено според становището на съдебния медик по механизма на тангенционалното действие на твърд, тъп предмет с изразен връх /напр. нокти/, или при прекомерно разтягане на аналната лигавица, като било възможно да са получени така, както съобщава пострадалия, а  именно – при извършване на анални блудствени действия.

По делото била извършена и съдебномедицинска експертиза на живо лице с № 522/2013г. на обвиняемия Х., който съобщил на съдебния медик, че частично и еднократно бил проникнал с члена си в ануса на св. А.А.. Това изказване било възприето и от св. С.Б.. При прегледа на обвиняемия не се установили травматични увреждания по половия орган.

В хода на досъдебното разследване била назначена и съдебно психиатрична експертиза на подсъдимия Х., която установила, че същият е действал по собствена инициатива под влияние на чувствата си, както и че може да възприема и възпроизвежда факти от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае, може да участва пълноценно в наказателното производство като обвиняем и може да разбира и да ръководи постъпките си.

Съдът кредитира изцяло заключенията на извършените съдебно – медицински и съдебно психиатрична експертиза, като компетентно изготвени, отговарящи пълно и ясно на поставените задачи.

За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.

            Гореописаната фактическа обстановка се установи по категоричен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали - от обясненията на подсъдимия, дадени в досъдебното производство и самопризнанията му, направени в хода на съкратеното съдебно следствие,  от показанията на свидетелите А.З.А., З.С.А., С.Е.Б. и А.А.Х., които подкрепят направените от подсъдимия самопризнания и са събрани по реда, предвиден в НПК, както и от писмените доказателства, прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – справка за съдимост, характеристична справка и справка за лице.

            От доказателствената съвкупност по делото, която кореспондира напълно с направените в хода на съдебното производство самопризнания от подсъдимия, по безсъмнен начин се установи осъществяването на инкриминираното деяние, времето, мястото, механизма на извършване на престъплението и неговото авторство в лицето на подсъдимия Х..

            Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите А.З.А., З.С.А., С.Е.Б., А.А.Х., Н.А. Ш. и И. С. Б., които взаимно си кореспондират. Показанията на цитираните свидетели са непротиворечиви, логични и последователни, изясняващи в различни аспекти, но ясно и подробно престъпната дейност на подсъдимия.

             В тази насока и при постановяване на присъдата си, съдът се ползва от самопризнанието на подсъдимия А.Х., което в контекста на гореобсъденото изцяло се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства.

            ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка  съдът зае  становище, че с деянието си  подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 157, ал. 3, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като на 21.05.2013г. в с. Д.П., Област П., като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си е извършил полово сношение и действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, ненавършило 14 – годишна възраст – малолетното лице А.З.А..

От обективна страна подсъдимият Х.,  като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, на инкриминираната дата  в с. Д.П., Област Пловдив е изпълнил обективните съставомерни признаци на престъплението визирано в чл. 157, ал. 3 от НК. Прониквайки с половия си член в ануса на малолетния св. А., същият е осъществил полово сношение с лице ненавършило 14 -  годишна  възраст, като последващите му действия съставляват такива на полово удовлетворение със същото лице.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, като Х. е съзнавал  общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е желаел настъпването им. Това се установява, както от деятелността на същия, така и от направените самопризнания, които се подкрепят от всички гласни и писмени доказателства.

При индивидуализиране на наказанието за осъщественото от подсъдимия престъпление по чл. 157, ал. 3 от НК, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, направените самопризнания и критичното отношение към извършеното,  а като отегчаващи обстоятелства отчете факта, че подсъдимият е осъществил и двете алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние на цитираното престъпно посегателство – както полово сношение, така и действия на полово удовлетворяване по отношение на малолетния свидетел А.А., изключително ниската възраст на пострадалия – към датата на престъпното посегателство същият е едва на 6 навършени години, както и факта, че деянието е извършено в присъствието на още едно малолетно лице – 3 – годишния брат на пострадалия А.А. – Д. А..

За извършеното от подсъдимия престъпление законодателят предвижда наказание „лишаване от свобода” от 2 до 6 години. След редукцията, предвидена в разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК предвидената за същия санкция следва да се замени с наказание „лишаване от свобода” до 3 години. 

При отчитане на така установените смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия Х. обстоятелства съдът стигна до извод, че на подсъдимия следва да се определи наказание лишаване от свобода за срок от две години и три месеца, посредством което според съда биха се постигнали както целите на индивидуалната, така и на генералната превенция. При индивидуализиране вида и размера на конкретното наказание съдът отчете обстоятелството, че макар подсъдимия да е с добри характеристични данни, то извършеното от него деяние е със завишена степен на обществена опасност и засяга не само половия интегритет, но и психиката и то на две малолетни лица. За пълнота следва да се посочи, че не се споделят от съда съображенията на защитника на подсъдимия Х., че на същия следва да се определи наказание при условията на чл. 55, ал.1, т. 2, а именно – пробация или обществено порицание, тъй като според съда въз основа на доказателствата по делото не може да се направи извод за наличие нито на многобройни, нито на изключително по своя характер смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство.

В настоящия казус – производството се проведе и  приключи по реда на глава ХХVІІ – ма от НПК – предварително изслушване по реда на чл. 370, ал. 1, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК. Съгласно разпоредбата на  чл. 373 ал. 2 при постановяване на осъдителна присъда в тази хипотеза съдът следва да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Определеното от съда при условията на чл. 54 от НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в  размер на ДВЕ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА, на основание чл. 58а, във вр. с чл. 373, ал. 3 от НПК следва да се намали с 1/3, поради което и на подсъдимия следва да се определи и наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

Според преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и в най – голяма степен би способствало за постигане на целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.

При обсъждане на въпроса за изпълнението на така наложеното на подсъдимия Х. наказание съдът отчете, че са налице кумулативно предвидените в разпоредбата на чл. 66, ал. 1, във вр. с чл. 69 от НК предпоставки, а именно наложеното наказание е до три години, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода и за поправянето на същия не е наложително да изтърпи наказанието. По тези съображения и на основание горецитираните разпоредби съдът отложи изпълнението на така наложеното на подсъдимия Х. наказание една година и шест месеца „лишаване от свобода” с изпитателен срок от две години.

На основание чл. 59, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 от НК съдът приспадна от така наложеното на подсъдимия Х. наказание времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа – на 22.05.2013г., като един ден задържане под стража се зачита за един ден лишаване от свобода.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия Х. заплащането на направените по делото разноски в размер на 150 лева.

Причините за извършване на престъплението се коренят в ниска сексуална и правна култура и незачитане на установените правила и норми за поведение в обществото.

            По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

             

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

Т.К.