НОХД 6555/2013 - Мотиви - 01-02-2014

Мотиви по Наказателно дело 6555/2013г.

МОТИВИ към Присъда №16 от 16.01.2014г. по НОХД №6555/2013г. по описа на ПРС - ХVІІІ н.с.

 

Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия М.П.П., ЕГН:**********, за това, че от месец май 2010г. до месец август 2010г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага през месец май 2010г. е възбудил и до месец август 2010г. е поддържал у Х.Г.С., ЕГН:********** от гр. Пловдив заблуждение и с това е причинил на ЕТ „***”*** имотна вреда в размер на 12 407 /дванадесет хиляди четиристотин и седем/ лева, като причинената вреда е в големи размери - престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК.

Производството по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, като съдът е обявил, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия П., без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. Заема становище, че събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и водят до извод, че именно подсъдимият е автор на възведеното спрямо него обвинение. По отношение на реализиране на наказателната отговорност предлага подсъдимият П. да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Не взема становище за приложение на разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, с оглед проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК.  Не взема становище и за приложение на чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК. Пледира за приложение на чл.68, ал.1 от НК относно наложеното на подсъдимия наказание по НОХД №***/2007г. по описа на РС – Свиленград. Счита, че направените по делото разноски следва да се възложат в тежест на подсъдимия.

Подсъдимият П. в съдебно заседание признава вината си и съжалява за стореното. Декларира, че желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и че не оспорва фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти. В хода на съдебните прения изцяло поддържа защитника си, а в дадената му последна дума моли за по – лека присъда.  

Служебният му защитник - адв. Н.В., пледира подсъдимият П. да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода, ориентиране около минимума, като приложение да намери разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК и същото бъде намалено с една трета. Не взема становище относно първоначалния режим за изтърпяването му, за приложението на чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК и за направените по делото разноски.

Съдът, въз основа за събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият М.П.П. е роден на ***г***, постоянен адрес: гр.   ***, ул. „***”, бл.***, ап.*** и настоящ адрес: с.***, обл.***, ул. „***” №***, българин, български гражданин, със средно образование, работещ, разведен, осъждан, ЕГН:**********.

Фирма „***” ООД гр. Пловдив била собственост и управлявана от свид. Х.Г. С., като осъществявала дейност по търговия с автомобили втора употреба. За целта дружеството стопанисвало автосалон „***”, който се намирал на ул.„***” №*** в гр. Пловдив. В автосалона освен свид. С. работел и свид. И.С. С.. През м. април 2010г. свид. А.Й.А.,***, посетил автосалона, стопанисван от „***” ООД гр. Пловдив. Свид. С. и свид. А. се договорили последният да закупи за ЕТ „***” гр. С. автомобил, като представляваната от свид. А. фирма да предостави товарен автомобил „***” рег. № *** и да доплати по споразумение. В изпълнение на договореното свид. А. предоставил посочения товарен автомобил и съответно доплащане и получил насрещно харесания от него автомобил. От своя страна свид. С. изложил предоставения от свид. А. товарен автомобил „***” рег. № *** в автосалона за продажба. Двамата свидетели обаче не формализирали сделката, съгласно изискванията на ЗДП и товарният автомобил продължил да бъде собственост по документи на ЕТ „***” гр. С., а свид. С. получил генерално пълномощно, което му позволявало да се разпорежда с товарния автомобил. През м. май 2010г. автосалонът бил посетен от мъж и жена. От разговора между мъжа от една страна и свидетелите С. и С. от друга страна, последните двама разбрали, че мъжът търсел да закупи товарен автомобил за нуждите си като земеделски производител. Непознатият заявил, че харесал изложения за продажба срещу сумата от 10 000 лева товарен автомобил „***” рег. № ***. Непознатият при разговорите им, тъй като посещавал неколкократно автосалона, заявил, че не разполагал с достатъчно средства за закупуване изцяло на автомобила, но очаквал постъпления от продажба на земеделска продукция, като не уточнил количеството на засетите земи. При посещенията си непознатия убеждавал свид. С. да се откаже от първоначалната си оферта за заплащане на част от сумата в размер на 2-3 хиляди лева и отложеното плащане за останалата част от сумата. Посещенията на непознатия продължавали по няколко часа. Накрая свидетелят се поддал на увещанията на непознатият и се съгласил да му предостави автомобила, а непознатият да заплати пълната сума до края на летния сезон, а именно до края на м. август 2010г. Все пак свид. С. обезпечил вземането посредством запис на заповед, според която непознатият бил подс. М.П.П. от гр. *** и същия се задължавал да заплати сумата от 10 000 лева на 01.11.2010г. Подс. П. потвърдил самоличността си посредством представена от него лична карта. Той обаче пропуснал да уведоми свид. С., че не обитавал посочения в личната си карта адрес, който обаче бил вписан в изготвената запис на заповед и така на практика подвел свидетеля за адреса си. На уговорките през цялото време присъствал свид. С.. Според уговорката им подс. П. следвало в рамките на 15-20 дни от предоставяне на автомобила да заплати сумата от 2-3 хиляди лева. Тъй като в уговорения срок подс. П. не предоставил уговорената сума, свид. С. му се обадил на посочения от подсъдимия телефон за връзка № ***. Подс. П. отговорил на обаждането и обяснил, че дините се били наводнили и поради това не можел да заплати уговорената сума. Свид. С. продължил периодично да разговаря с подсъдимия, като последният постоянно изтъквал различни причини за отлагане на плащането. Това продължило до м. август 2010г., когато подсъдимият изключил телефона си. Като оправдание той посочвал различни обстоятелства, а именно, че бил на морето и продавал дини, че сестра му била болна и обещавал да посети автосалона, но така и не изпълнил обещанието си. Тъй като през м. август 2010г. подсъдимият изключил телефона си, свид. С. посетил адреса, отразен в личната карта, с който разполагал. Тогава установил, че името на подсъдимия действително било М.П.П., но той от години не живеел там. Установил адреса му в с. ***, обл. *** и при посещението там разбрал от съселяни за измамен човек от селото. Свидетелят установил и адреса на подсъдимия в гр. ***, където се предполагало последният да е пребивавал. Имота обаче бил видимо запуснат. Всички действия свид. С. предприел с намерение да си получи камиона или заплащането за него. При разговорите си с различни хора по установените местоживеения на подсъдимия обаче, той разбрал, че П. никога не се бил занимавал със земеделие, а хора му споделили и за други пострадали от измамливите му действия. Въпреки опитите на свид. С. да получи автомобила си, или заплащането за него, те останали напразни. Междувременно подс. П. продължил да ползва товарния автомобил до м. септември 2011г., когато го продал на свид. С. О.Б. за скрап в с. ***, обл. ***. Пред свид. Б., подс. П. се афиширал като собственик на автомобила, но не му представил документи за собственост.

        В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебна авто - оценъчна експертиза, от заключението на която се установява, че средната пазарна стойност на товарен автомобил „***” рег. № *** към инкриминирания период възлиза на 12407 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – изцяло от показанията на свидетелите Х.С., И. С., П. П., А.Х. /Ф./, А.А., С. Б. и М. Б., депозирани в хода на досъдебното производство, надлежно приобщени към доказателствата по делото.  Показанията на свидетелите са обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото и подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание. Противоречие относно релевантните факти от предмета на доказване в събраните гласни доказателства - свидетелски показания, не се наблюдава. Всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и от приложените по делото  писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и прочетени на основание чл.283 от НПК – копие на Свидетелство за регистрация Част І /л.16, т.І/, копия на СУМПС и лична карта /л.17, т.І/, копие на пълномощно /л.18, т.І/, справка в Централна база – КАТ /л.19, т.І/, справка за съдимост, ведно с приложени бюлетини съдимост /л.51 – 57, т.І/, характеристична справка /л.59, т.І/, копие на Запис на заповед /л.69, т.І/, справка от Областна дирекция „***” *** при Министерството на земеделието и храните /л.5, т.ІІ/, справка от НАП – Централно управление /л.7, т.ІІ/, справка от Областна дирекция „***” *** при Министерството на земеделието и храните /л.11, т.ІІ/, ведно с приложени към нея заверени копия на анкетни карти и анкетни формуляри /л.12 – 29, т.ІІ/, справка от Областна дирекция „***” Пловдив при Министерството на земеделието и храните /л.31, т.ІІ/, справка от *** ЕАД /л.34, т.ІІ/, справка от *** ЕАД /л.39, т.ІІ/, справка от Дирекциа Сигурност „***” АД /л.40, т.ІІ/, ведно с приложения към нея /л.41 – 43, т.ІІ/, справка от *** ЕАД /л.45, т.ІІ/, справка за ЕТ „***” /л.46, т.ІІ/, справки в Централна база – КАТ /л.48 -54 , т.ІІ/,

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият М.П.П., ЕГН:**********, е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК, тъй като от месец май 2010г. до месец август 2010г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага през месец май 2010г. е възбудил и до месец август 2010г. е поддържал у Х.Г.С., ЕГН:********** от гр. Пловдив заблуждение и с това е причинил на ЕТ „***”*** имотна вреда в размер на 12 407 /дванадесет хиляди четиристотин и седем/ лева, като причинената вреда е в големи размери.

От обективна страна с действията си подсъдимият с цел личното си имотно облагодетелстване през медеца май 2010г. е възбудил у Х.Г.С. заблуждение, че има намерение да закупи товарен автомобил „***” рег. № *** и че ще плати неговата цена. Така посочената формирана неправилна представа у измаменото лице подсъдимият е поддържал до месец август 2010г. Мотивиран от неправилните си представи за действителността свид. С. извършил акт на юридическо разпореждане с товарния автомобил, предоставяйки го на подсъдимия, в резултат на което за собственика на ППС – ЕТ „***”***, настъпила имотна вреда в размер на 12 407 /дванадесет хиляди четиристотин и седем/ лева. Налице е квалифицирана измама по чл.210, ал.1, т.5 от НК, тъй като от същата резултира вреда в “големи размери”.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият П. е съзнавал неговия общественоопасен характер, т.е., че това, което върши е противоправно и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици, като е действал с предвидената в закона користна цел – набавяне на имотна облага за себе си. Същият напълно е съзнавал, че формира неправилна представа у свидетеля Х.С. и че поддържа същата в определен период от време. Наясно е бил, че изначално е нямал никакво намерение да се задължи и да изпълни дадените от него обещания, че ще заплати автомобила до края на летния сезон. Още при даването на обещанието е би наясно, че няма да плати сумата за автомобила, като е желаел и целял престъпния резултат  - настъпването на имотната вреда за собственика на вещта, предоставена във фактическата му власт.

Причини за извършване на престъплението съдът намира в незачитане на установения в страната правов ред, в стремежа на подсъдимия за лично облагодетелстване по непозволен начин и в ниската му правна култура.

За престъплението по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от една до осем години. В конкретния случай производството е проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК и съобразявайки се с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК съдът следва да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.58А от НК /в редакцията, действаща към месец Май – месец Август 2010г. - ДВ бр.26 от 2010г./. При индивидуализиране на наказанието, съобразно разпоредбата на чл.58А, ал.1, вр. чл.54 от НК съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства признаването на вината, изразената критичност от страна на подсъдимия, съжалението му за стореното и трудовата му ангажираност. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени осъжданията на подсъдимия и завишената степен на обществена опасност на извършеното. Като анализира така индивидуализиращите отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и следва да бъде в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на осн. чл.58А, ал.1 от НК да се намали с една трета, като наказанието което следва да се изтърпи от подсъдимия следва да бъде в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Това наказание съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимия и според преценката на съда би постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се отразило възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.

Само за пълнота следва да се посочи, че в случая не следва да се определи и наложи наказание лишаване от свобода при условията на чл.58А, ал.4 от НК, тъй като не са налице основанията на посочената законова норма. Законодателят е предвидил такава възможност само, когато са налице едновременно за прилагане условията на чл.58А, ал.1 – 3 и чл.55 от НК и приложението на чл.55 от НК би се явило по – благоприятно за дееца, но съдът счита, че в конкретния случай не е налице изключително или пък многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Приложението на чл.55 от НК би се наложило да бъде сторено при старата редакция на чл.58А от НК – действаща до изменението й с ДВ бр.26 от 2010г., предвиждаща определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, но към инкриминирания период – месец Май  - месец Август 2010г. е в сила новата редакция на чл.58А от НК, указваща единствено привилегията за намаляване на определеното съобразно правилата на Общата част на НК наказание с една трета, не и за задължително прилагане на чл.55 от НК.

Предвид наложеното на подсъдимия П. по НОХД №***/2007г. по описа на РС – Свиленград наказание от шест месеца лишаване от свобода за извършено престъпление от общ характер е налице законова пречка за приложението на института на условното осъждане.

На основание чл.61, т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС следва да бъде определен първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия М.П.П. наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи в Затвор или Затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК следва да се приспадне от така наложеното на подсъдимия М.П.П. наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което същият е бил задържан по реда на НПК, както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 20.07.2013г. до влизане на настоящата присъда в законна сила, като един ден задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода.

Налице са основанията за приложението на чл.68, ал.1 от НК.  С определение за одобряване на споразумение №18 от 24.01.2008г., постановено по НОХД №***/2007г. по описа на РС – Свиленград, в сила от 24.01.2008г., подсъдимият П. е бил признат за виновен за извършено на 11.09.2007г. в гр. Свиленград престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК, като при условията на чл.54 от НК му е било наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, което на осн. чл.66, ал.1 от НК е било отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години. В изпитателния срок на посоченото осъждане е извършено престъплението по настоящото дело, като му е наложено наказание от две години лишаване от свобода. Ето защо съдът намира, че е налице основанието на чл.68, ал.1 от НК, като подсъдимият М.П.П. следва да изтърпи ИЗЦЯЛО И ОТДЕЛНО от наложеното му по настоящото дело наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наказанието, наложено му по НОХД №***/2007г. по описа на РС - Свиленград в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.61, т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим в Затвор или Затворническо общежитие от закрит тип.

Предвид признаване на подсъдимия за виновен, следва на осн. чл.189, ал.3 от НПК да бъде осъден да заплати по сметка на ВСС направените по делото разноски /за съдебно авто – оценъчна експертиза/, които възлизат в размер на 49 лева.

По делото няма приложени веществени доказателства.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ДТ