НОХД 6326/2013 - Мотиви - 29-05-2015

Мотиви по Наказателно дело 6326/2013г.

Мотиви към присъда по НОХД № 6326/2013 г.

по описа на ПРС, ХVІ н.с.

 

 

Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу К.О.Б. и същият е предаден на съд за престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, за това, че през месец ноември 2010г. в гр. Пловдив противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която владее – лек автомобил марка „БМВ”, модел „730Д” с ДК ** на стойност 52 558 лева, собственост на дружеството „Интерлийз Ауто”ЕАД, клон Пловдив, с представител И.Л.Ф., ЕГН **********, като обсебването е в големи размери.

В съдебно заседание представителят на РП Пловдив поддържа обвинението със същата правна квалификация, като пледира съда да признае подсъдимия за виновен и му наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства в размер на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Пледира и за уважаване на гражданския иск в пълен размер.

Конституирано по делото като граждански ищец бе дружеството „Интерлийз Ауто” ЕАД, представлявано в съдебно заседание от адв. С.. Същата моли съда да уважи в пълен размер предявения граждански иск.

Защитата на подс. Б. – адв. Е.Й. моли съда да признае подсъдимия за невиновен, като излага доводи за липсата на противоправно разпоредително поведение от страна на подсъдимия. Счита, че отношенията по процесния договор имат гражданскоправен характер, като пледира и за  отхвърляне на предявения против подсъдимия граждански иск.

Подсъдимият К.О.Б. не признава вината си по повдигнатото обвинение, дава обяснения, в които твръди, че е предоставил процесния автомобил на трето лице, което не го е върнал според уговореното и моли съда да бъде оправдан.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият К.О.Б. е роден на ***г***, живее в същия град, той е **, български гражданин, със средно образование, не е женен, понастоящем сочи, че не е трудово ангажиран, осъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият бил едноличен собственик и управител на фирма „Скона“ ЕОД, ЕИК 115189860. Към месец септември 2010 година същата била регистрирана със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Младежка“ №28. На 23.09.2010г. в гр. Пловдив подсъдимият като управител на посоченото дружество сключил с лизинговото дружество „Интерлийз Ауто“ ЕАД договор за финансов лизинг № 1018249/23.09.2010г., по силата на който дружеството, управлявано от подсъдимия, като лизингополучател получавало за ползване срещу възнаграждение от лизингодателя лек автомобил марка „БМВ 730Д“ – употребяван с № на рамата WBAHM21060DS72463 и номер на двигателя 22236379 с рег.№ ***. Подс. Б. се задължил по същия договор като солидарен длъжник в качеството си на физическо лице. По силата на сключения договор за финансов лизинг „Интерлийз Ауто“ ЕАД предоставяло на лизингополучателя посочения лизингов автомобил за ползване съобразно условията на договора и на Общите условия към него, като съобразно т.10.5.1 от Общите условия на договора лизингополучателят или упълномощено от него лице ползва автомобила в съответствие в всички инструкции и указания за експлоатация, включително установените с нормативен акт, като автомобилите могат да се ползват в България или в друга държава , за която има предварително писмено одобрение от лизингодателя. Съобразно т.10.10. от Общите условия лизингополучателят няма право да преотдава на лизинг автомобилите на трети лица, както и да прехвърля правата си по договора изцяло или частично на трети лица, нито да разрешава на други лица  освен на упълномощените от него да използват автомобилите.

Още след получаване на автомобила, дружеството-лизингополучател изпаднало в забава, като не изплатило първата си вноска по погасителния план по договора за финансов лизинг. Поради това с писмо изх.№ ПЛД 0732/08.11.2010г. лизингодателят „Интерлийз Ауто“ ЕАД изпратил предизвестие за прекратяване на лизинговия договор на адреса на лизингополучателя – гр. Пловдив, ул. „Младежка“№ 28, в което го уведомявал за задължения по договора, възлизащи към този момент на 1485,56 евро, представляващи дължими лизингови вноски в размер на 1430,56 евро и неустойки в размер на 55 евро. Писмото било подписано от свид. И.Ф. като прокурист на „Интерлийз Ауто“ ЕАД за гр. Пловдив. Този адрес бил посочен в декларацията за кореспонденция, подписана от подсъдимия към момента на сключване на лизинговия договор. Предизвестието било получено от неизвестно лице на този адрес, като на известието за доставяне била отразена дата на връчване 11.11.2010г. В същото лизингополучателят се поканвал да заплати в 7-дневен срок посочените суми, като в противен случай договорът ще се счита за прекратен. Тъй като не постъпило плащане в указания в предизвестието срок, нито автомобилът бил върнат на посочения в предизвестието адрес, по силата на самия договор същият бил счетен от лизингодателя за прекратен. По молба на дружеството в ПРС било образувано ч.гр.д.№ 1457/2011г. по описа на ПРС, по което бил издаден изпълнителен лист срещу длъжника по делото „Скона“ ЕООД и солидарния длъжник по договора за финансов лизинг – К.О.Б. да предадат на лизинговото дружество процесния автомобил и заплатят солидарно разноски по делото. Във връзка с така издадения изпълнителен лист на 11.03.2011г. било образувано изпълнително дело № 449/2011 по описа на ЧСИ М. О., рег.№ ** и район на действие ОС Пловдив.  В хода на изпълнителното дело на 22.11.2011г. била връчена лично на длъжника К.Б. покана за доброволно изпълнение на посочения от същия в договора за финансов лизинг адрес в гр. София. Свид. Н. била упълномощена да представлява „Интерлийз Ауто“ ЕАД във връзка с процесния автомобил по изпълнителното дело, като същата подготвила и жалба до РП Пловдив против подсъдимия.

Междувременно подсъдимият след като получил владението върху процесния автомобил по силата на сключения лизингов договор, решил да преотдава същия под наем на различни лица срещу заплащане, съвместно със свид. Т.. Към инкриминирания период подсъдимият бил наел от свид. Т. и помещение, което използвал за търговска дейност. През месец октомври 2010г. подсъдимият отдал под наем автомобила на свид.  Г.П., като същият, придружаван от свид. И.Н. и лицето П.Н. предприели пътуване извън територията на Р България. След това автомобилът бил предаден за ползване срещу наем от подсъдимия на лице – Т. Ф. Д., като същият се легитимирал с документ за самоличност, издаден от Република Румъния. Двамата сключили договор за отдаване под наем на МПС на 22.10.2010г., по силата на който подсъдимият предоставил на Д. в гр. София за ползване процесния автомобил срещу сумата от 3200 лв. за срок от двадесет дни, след изтичането на който наемателят се задължавал да върне наетото МПС. След изтичане на уговорения срок автомобилът не бил върнат на подсъдимия, за което същият подал жалба в  РП София с вх.№ 66058/29.11.2010г. По така подадената жалба на 03.12.2010г. било постановено постановление на РП София за отказ от образуване на досъдебно производство.

В хода на разследването в Дирекция „МОС“ МВР било получено съобщение от СИРЕНЕ Естония, че обявеният за издирване автомобил марка „БМВ 730Д“ – употребяван с № на рамата WBAHM21060DS72463, бил установен на 22.03.2013г. в Република Естония. По изготвената от страна на българските власти молба за правна помощ за връщане на автомобила, бил получен отговор с отказ, тъй като автомобилът бил придобит добросъвестно от естонски гражданин, който го бил закупил от дружество с наименование „Еко Гарден Фрукт“ ООД с управител свид. В..

В хода на досъдебното производство била изготвена авто-оценъчна експертиза от в.л. М., според заключението на която стойността на процесния автомобил към месец ноември 2010г. е 52 558 лв. Така депозираното становище съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, с необходимите познания в съответната област, неоспорено от страните.

Описаната фактическа обстановка се установява въз основа на събраните по делото доказателствени материали – от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Ф., Н., В., П. и Н., както и от протокола с експертното заключение и писмените доказателства, събрани по делото, прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – справки от АВп досежно извършени промени в регистрацията на дружеството „Скона“ ЕООД, справка КАТ за собственост на моторни превозни средства, писмата от Дирекция „МОС“- МВР относно резултата от издарване на процесния автомобил, копие от договор за финансов лизинг и придружаващата го документация, от писмо изх.№ ПЛД0732/08.11.2010г. и известие за доставянето му, от изпълнителния лист и справките от ЧСИ О. касателно образуваното срещу длъжника Б. и дружеството „Скона“ ЕООД изпълнително дело, от договор за отдаване под наем на МПС /л.36 от НОХД/, от жалба до РПП София с вх.№ 66058/29.11.2010г., копие от отказ да се образува ДП на РП София, справката от ГД „Гранична полиция“ МВР /л. 90 от НОХД/.

Следва да се посочи, че съществен противоречия в събраните гласни доказателства съдът не констатира. Въпреки това, доказателствата, анализирани в тяхната съвкупност, не доказват извършването на престъплението от подсъдимия, за което е предаден на съд.

Безспорни са няколко основни обстоятелства – че към месец септември 2010 година подсъдимият е реализирал търговска дейност чрез дружеството „Скона“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик е бил. Видно от представените от ТД на НАП в копие дневник на покупките и продажбите и протоколи за приемане на декларациите и дневниците по ЗДДС дружеството е реализирало дейност и към инкриминирания месец ноември 2010г. Видно от извадката по фирменото дело на дружеството, към този момент за същото е бил посочен адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Младежка“ № 28, като на 30.12.2010г. е било отразено прехвърляне на дружеството чрез продажбата му на лицето М. Б., без промяна в адреса на управление на същото.

От показанията на свид. Т., В. и обясненията на самия Б. се установява, че към месец септември-октомври 2010 година Б. се е занимавал и с отдаването под наем на автомобили на различни лица, съвместно със свид. Т.. Безспорно от представеното копие от договор за финансов лизинг № 1018249/23.09.2010г., както и от показанията на свид. Ф. и Н. се доказва, че дружеството „Интерлийз Ауто“ ЕАД предоставя на фирма „Скона“ ЕООД, представлявана от управителя Б., за ползване срещу възнаграждение лек автомобил марка „БМВ 730Д“ – употребяван с № на рамата WBAHM21060DS72463 и номер на двигателя 22236379 с рег.№ ***. Собствеността на автомобила също не е спорна, като се установява и от приложената справка КАТ база данни, а така също и от копието от свидетелството за регистрация на МПС /л.20 от ДП, том І/. Подсъдимият не оспорва, че по същия лизингов договор се е задължил като солидарен длъжник за задължението на собственото му дружество, не оспорва приложените към договора погасителен план и общи условия.

Несъмнено от показанията на свид. Ф. и свид. Н. се установява и че поради изпадането в забава още с първата вноска по договора за лизинг, на 08.11.2010г. е било изпратено предизвестие до „Скона“ ЕООД на посочения от самия Б. в декларацията за кореспонденция адрес /л. 24 от ДП, том ІІ/, който е адресът на управление на дружеството – гр. Пловдив, ул. „Младежка“ №28. По твърдение на свид. Ф.Б. неуспешно е бил търсен от негови служители и на посочения от същия телефон за връзка. Показанията на свид. Ф. и свид. Н. съдът намира за логично изложени и кореспондиращи си и доклокото се подкрепят и от обилните доказателства касателно образуваното изпълнително дело и предприетите по същото действия, съдът ги кредитира. Не се събраха обаче категорични доказателства, че Б. е получил или е бил известен за така изпратеното предизвестие. От депозираната писмена справка от ЧСИ О. – л.102, том ІІІ от ДП също се установява, че Б. не е бил намерен на посочения от него пред лизингодателя адрес за кореспонденция, но поканата за доброволно изпълнение до длъжника му е била връчена лично на адрес в гр. ***** на 22.11.2011г. Същият адрес е посочил Б. и в договора за финансов лизинг за солидарния длъжник.

Така изложените до тук обстоятелства съдът намира за несъмнено установени от посочените доказателства, не се и оспорват от страните. Няма съмнение, че към ноември 2010г. Б. нито лично като солидарен длъжник по договора за финансов лизинг, нито чрез управляваното от него дружество – „Скона“ ЕООД е заплатил задължения по договора за лизинг, които възлизат в размер, посочен в поканата-предизвестие на лизингодателя от 08.11.2010г. Остава категорично установено и че към месец ноември 2010 г., а и по-късно същият не е върнал процесния автомобил на „Интерлийз Ауто“ ЕАД – обстоятелство, което също не се оспорва от страна на Б. и неговата защита. И това е така, доколкото видно от приложеното по ДП писмо от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ МВР  автомобилът едва през 2013 година е бил установен на територията на Република Естония, като от страна на естонските официални власти е било отказано предаването на автомобила /виж писмо от Главния прокурор на Естония – л. 55 от ДП, том ІІІ/.

Според обясненията на подсъдимия Б. след получаване на автомобила същият е отдавал превозното средство под наем съвместно със свид. Т. на различни физически лица срещу заплащане. Обясненията на подсъдимия са както възможност на лицето, което има по-особено процесуално качество в процеса, да изложи своята позиция по обвинението, така и доказателствено средство. И като доказателствено средство подлежи на анализ самостоятелно и наред с останалите доказателства, събрани в процеса. В конкретния казус съдът не намира, че обясненията на подсъдимия остават изолирани, поради което счита, че следва да приеме за достоверни. На първо място – фактът на отдаване на автомобила под наем на различни лица, се установява и от показанията на разпитаните пред съда свидетели П. и Н. /л. 234 и л. 235 от НОХД, том І/. Същите посочват, че са пътували с автомобил БМВ извън територията на Република България, придружавани и от лицето П.Н.. Твърденията на свид. П., че бил наел автомобила от подс. Б. категорично потвърждават обясненията на подсъдимия, а факта на ползването на автомобила през октомври 2010 година от посочените лица се подкрепя и от официалната справка от ГД „Гранична полиция“ МВР /л.90, том І от НОХД/. Видно от последната  е регистрирано излизане от РБ през ГКПП Златоград на лек автомобил с рег.№ **. /рег.№ на процесния автомобил/ с посочените три лица на 11.10.2010г. Аналогични са и твърденията на свид. Т. относно естеството на част от развиваната от подс. Б. дейност през този период. Свидетелят също посочва, че освен стопанисването на ресторант на ул. „Младежка“ в гр. Пловдив Б. отдавал и два автомобила с марка БМВ под наем.

Основното обстоятелство, което подлежи на установяване в процеса е съдбата на процесния лек автомобил. Очевидно  към средата на месец октомври 2010 година същият все още е бил стопанисван от Б., тъй като според справката от ГД „Гранична полиция“ е бил управляван от лица, които твърдят да са взели автомобила под наем от Б..  Подсъдимият посочва, че след този период е предоставил с договор по аналогичен начин лекия автомобил БМВ с рег.№ **. на лице от румънски произход, представено му от Т.. Самият Т. посочва трето лице, което му било довело румънеца. Противоречието в изложеното от двамата относно познанството на това лице е без съществено значение. Според съда не може да се постави под съмнение заявеното на подсъдимия, че именно на посоченото лице от Румъния същият е предоставил автомобила за временно ползване, тъй като твърденията му не остават изолирани. На първо място – подкрепят ги показанията на свид. Т.. В подкрепа на обясненията си подсъдимият представя и копие от договор за отдаване под наем на моторно превозно средство от 22.10.2010г., сключен между Б. като управител на „Скона“ ЕООД и лицето F. T. G. за предоставяне за ползване на процесното МПС срещу заплащане на сумата от 3200 лв. за срока на договора, фиксиран на 20 дни и влизащ в сила от деня на подписването му. Действително договорът е частен документ, но не се събраха и доказателства, които да опровергаят съдържанието или авторството му. Обяснението на Б., че при всяко предоставяне на автомобила се подписвал договор с клиента, се подрепя и от показанията на свид. П.. Твърдението на Б., че след изтичане срока на договора автомобилът не му бил върнат от румънския гражданин, се подкрепя и от показанията на свид. Т.. В подкрепа на заявеното от подсъдимия, Т. посочва, че Б. бил правел безуспешни опити да издири автомобила.

Обясненията на подсъдимия, че е сигнализирал правоохранителните органи, като е подал жалба в ІХ РУ СДВР, макар и неподкрепени от категорични доказателства /предвид постъпилата информация в писмото на ІХ РУ СДВР/, съдът не намира основание да дискредитира, тъй като и в писмото на Началника на полицейското управление не се изключва възможността при подаване на жалба от граждани, същите да не се завеждат. Б. обаче твърди, че след получен отказ от полицията да разследва случая, е подал жалба до РП София. Обясненията му намират достоверна опора в полученото от съда писмо от РП София  с приложени към същото копие от жалбата на подсъдимия до РП София с дата 29.11.2010г. и краен прокурорски акт, изразяващ се в отказ да се образува ДП, като се коментира наличие на граждански правоотношения. Така посочените от подсъдимия писмени доказателства, както и гласните в лицето на свид. Т. опровергават обвинителната теза, че подсъдимият е отказал да върне автомобила, като фактически се е разпоредил с него. Именно поради обстоятелството, че обясненията на подсъдимия и на свид. Т. не остават голословни, съдът им дава вяра. В тази връзка следва да се коментира заявеното от свид. Т. относно водени разговори между Б. и румънския гражданин за евентуално придобиване на автомобила от последния – свидетелят не отрече, че чул от други хора за подобни разговори, но бе категоричен, че предаването на автомобила от Б. на Д. през октомври 2010г. е било единствено за временно ползване на същия.

Не се спори и по отношение на това, че автомобилът е бил намерен в Република Естония, като според писмото на Главния прокурор на Естония автомобилът е бил добросъвестно закупен от естонски гражданин, като при регистрацията на МПС в Естония са били предоставени документи за закупуване на автомобила от фирма „Еко Гарден Фрукт“ ООД с управител свид. В.  /л. 50 от ДП, том І и л. 55 от ДП, том ІІІ/. Свид. В. категорично отрече пред съда да е придобивал собствеността лично или чрез друго физическо или юридическо лице на автомобила, както и да е изготвял фактура за закупуване на автомобила.

Иначе стойността на автомобила остава доказана според съда от изготвената на дознанието автооценъчна експертиза от вещото лице М..  Същият посочва стойност на автомобила в размер на 52 558 лв., като изрично в съдебно заседание уточни, че това е прогнозна стойност, тъй като не е извършвал преглед на техническото състояние на автомобила, а същата е приел на база година на производство на автомобила, клас и марка, добро техническо състояние. Експертизата, както съдът вече посочи по-горе, съдът намира за обективно изготвена, съобразена със събраните доказателства. И от показанията на разпитаните по делото свидетели, имали впечатление от автомобила и от обясненията на подсъдимия, се установява непротиворечиво, че към месец октомври-ноември 2010 година автомобилът е бил в добро техническо състояние.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установената фактическа обстановка съдът е на становище, че не се доказва с деянието си подсъдимият К.О.Б. да е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 206, ал.3 вр. с ал.1 от НК за това  през месец ноември 2010г. в гр. Пловдив противозаконно да е присвоил чужда движима вещ, която владее – лек автомобил марка „БМВ”, модел „730Д” с ДК № **. на стойност 52 558 лева, собственост на дружеството „Интерлийз Ауто”ЕАД, клон Пловдив, с представител И.Л.Ф., ЕГН **********, като обсебването е в големи размери.

Съдът вече обсъди по-горе собствеността на автомобила, т.е. че е чужда вещ по смисъла на закона за подс. Б.. Установи се непротиворечиво и че владението на автомобила му е било предоставено на валидно правно основание – сключен договор за лизинг, по силата на който Б. има правото да получи владението на автомобила и основно задължение да заплаща уговорените между страните лизингови вноски, както и ползва автомобила съобразно общите условия на договора.

Както се посочи, стойността на автомобила към инкриминирания период остава установена от изговената АОЕ и несъмнено така посочената стойност покрива критирия за „големи размери“, като се изхожда от постановеното в ТР №1/1998г. на ВКС по т.н.д.№1/98г., ОСНК.

Не се спори и че подсъдимият не е върнал автомобила на лизингодателя нито към месец ноември 2010година, нито по-късно, както и че не е заплатил дължимите вноски. Последното се установява и от показанията на Ф.  и Н., а така и от изготвената от дружеството –лизингодател до лизингополучателя предизвестие от 08.11.2010г. Не се оспорва и от подсъдимия. Не се установи подсъдимият да е получавал посоченото писмо – предизвествие, което е било изпратено на декларирания от самия него в декларацията за кореспонденция  пред лизингодателя адрес. Това обстоятелство обаче е съществено единствено досежно преценка времето на извършване на деянието. Иначе ирелевантен е фактът дали подсъдимият е бил надлежно известен за налични задължения към лизинговото дружество, доколкото той е бил наясно с това си задължение и падежа на вноските още към момента на сключване на договора за лизинг.

Неизпълнение на задължението за погасяване на лизинговите вноски обаче не може само по себе си да криминализира поведението на подсъдимия. Действително в конкретния случай същият не е и върнал автомобила, нито към месец ноември 2010 г., т.е. след покатата – предизвстие от лизингодателя, нито в  последствие след получаване на поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ. Същият обаче е бил в невъзможност да стори това поради обстоятелството, че автомобилът реално не се е намирал в негово владение. МПС е било предоставено на трето лице, което не изпълнило задължението си да го върне своевременно по силата на подписания по-рано с Б. договор за отдаване под наем на процесното МПС. В случая поведението на Б. след като е разбрал, че автомобилът не е върнат след изтичане срока на договора, категорично търпи критика, тъй като същият е следвало незабавно да уведоми лизингодателя /съобразно задължението си по т. 12.2.1. от общите условия към договора за финансов лизинг/ за изчезването на автомобила. Вместо това Б. в обясненията си призна, че е изчакал известно време преди да сигнализира ІХ РУ СДВР, а в последствие и РП София. Забавянето му е в рамките на около две седмици след изтичане срока, в който е следвало да бъде върне автомобила. Независимо от това, съдът не може да приеме, че забавянето на Б. е индиция за користен умисъл.

Всички така изложени обстоятелства, които са в ущърб на подсъдимия, преценени съвместно не водят до единствения възможен извод, че Б. се е разпоредил с автомобила – било чрез неговото фактическо или юридическо разпореждане, както и с отказ същото да бъде върнато обратно на собственика. Не е доказателство за престъпно поведение и отчуждаването на дружеството на трето лице, тъй като подсъдимият обясни това с финансови проблеми, потвърдено и от свид. Т..

Изпълнителното деяние на противозаконното присвояване независимо в коя от формите се проявява, води до един и същ резултат  - невъзможността за собственика на вещта да упражнява правата си по отношение на тази вещ. Подсъдимият установява първоначално владение върху автомобила на 23.09.2010г. въз основа на договор за лизинг, по който е получател, след забава на вноска не изпълнява задължението си да върне вещта на лизингодателя, но поради причина, че преди това го е предоставил на трето лице за временно ползване, което не е в противоречие с уговореното между страните. Отговорността на Б. в случая е само на неизправен  лизингополучател. Конкретният договор за лизинг не забранава на лизингополучателя да предоставя ползването на автомобила и на трети лица – виж т. 10.5.1. от Общите условия. В същите изрично е уговорено, че автомобилът може да се ползва както от лизингополучателя, така и от упълномощени от него трети лица на територията на Р България, а така също и извън страната, като договореното в последния случай е да има предварително писмено съгласие от лизингополучателя /виж в тази връзка и т.9.2.1 и т.9.2.2 от общите условия на договора/. Т.е. Б. не е бил в нарушение на договора за лизинг, преотстъпвайки ползването на автомобила на трети лица, тъй като самият договор за лизинг не забранява подобна практика. Нито има изискване да уведомява лизингополучателя за преотстъпване временното ползване на автомобила от трети лица, стига това да е в рамките на договореното между страните по лизинговия договор. Действително е настъпил вредоносен резултат за лизинговото дружество /засегната е възможността собственикът на МПС да се разпорежда с него/, тъй като автомобилът не е върнат. Но невръщането на вещта от страна на Б. не е противозаконно, самият той е бил лишен от възможността да ползва вещта съобразно договореното и именно това е разликата между владението като факт и правото на владение. Като в срока по договора не е осъществил неправомерно фактическо разпореждане с предоставянето на автомобила на други лица. Разбира се, би могло да се изтъкне, че подавайки жалба до РП София същият се е постарал да „оправдае“ невръщането на автомобила, като презумира престъпно поведение на трето лице. Това възражение би било основателно, само ако обясненията на подсъдимия не намираха подкрепа в представените още към този момент договор за отдаване под наем на МПС на румънски гражданин, както и ако липсваха показанията на свид. Т., на П. и Н. относно характера на развиваната от Б. дейност.

Т.е. деянието, за което е обвинен Б., не изпълва от субективна страна на престъплението обсебване, тъй като липсва намерението за окончателно разпореждане с чуждото имущество. Този признак не е посочен изрично в чл. 206 НК, но се подразбира с оглед и възприетото становище в ТР № 50/80 - ОСНК /т.2/ - макар че задължителното тълкуване е за длъжностно присвояване, то се отнася и за обсебването, поради еднородността им като посегателства срещу собствеността /виж в този смисъл Решение 509/09.01.2001г. по н.д. № 451/2000г., ВКС, І н.о./. Ето защо и за престъплението по чл. 206 НК трябва да бъде установено, че деецът дава имущество на други лица или взема за себе си, без намерение той или другите лица да го връщат или заместват. Такова отношение в конкретния казус съдът не установява.

Освен това дори да бе доказано деянието /извън изложеното по-горе от съда/, следва да се посочи, че както по силата на сключения договор за отдаване под наем на МПС между Б. и Д., така и от обясненията на Б. става ясно, че автомобилът е бил предаден на посоченото от Б. ***. Там би било извършено деянието, ако се бе доказал неговия престъпен характер, а не в гр. Пловдив. Именно поради това и Б. е сигнализирал правоохранителните органи на територията на гр. София относно невръщането на моторното превозно средство. 

Изложените доводи мотивират съда да намери подсъдимия за НЕВИНОВЕН в извършване на вмененото му престъпление и да го ОПРАВДАЕ по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал.3 вр. с ал.1 от НК.

Предвид изложеното, ще следва и така предявения от дружеството против подсъдимия граждански иск в размер на 52 558 лв. – претендиран като обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди в следствие на престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд, да бъде отхвърлен, тъй като не се доказва с престъпно поведение Б.  да е увредил дружеството. Следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за законна лихва върху тази сума, считано от датата на деликта.

Направените по делото разноски  в размер на 69 лв. /за изготвяне на АОЕ на ДП и за явяване на вещото лице в съдебно заседание/ ще следва да останат за сметка на Държавата на основание чл. 190, ал.1 от НПК.

 По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: И.П.