НОХД 6041/2013 - Мотиви - 21-01-2014

Мотиви по Наказателно дело 6041/2013г.

МОТИВИ ПО НОХД № 6041/2013 г. по описа на ПРС, Х н.с.

 

         Районна прокуратура - гр. Пловдив е повдигнала обвинение срещу К.П.Л. за това, че в гр. С. обл.Пловдив за периода ноември 2012 г. до месец Октомври 2013 г. включително, след като е осъден с решение № 3770/23.10.2012 г. на ІІ брачен състав на ПРС по гр.дело номер 21899 по описа на 2011 година, влязло в сила от 27.11.2012 г.  да изплаща на свой низходящ, детето си С.К.Л. ЕГН **********, чрез  неговата баба по майчина линия - С.К., месечна издръжка в размер на 100 лв. /сто лева/, съзнателно не е изпълнил задълженията си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 12 /дванадесет/ месечни вноски по 100 /сто/ лв. всяка, на обща стойност  1 200 лв. /хиляда и двеста лева/ -  престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Производството е протекло по реда на глава 27 от НПК.

По делото в качеството на частен обвинител и граждански ищец е конституирана пострадалата С.Л., със съгласието на законния й представител. Приет е за съвместно разглеждане предявения от С.Л., със съгласието на законния й представител, граждански иск за неимуществени вреди от престъплението по чл.183, ал.1 от НК в размер на 1000 лева със законна лихва върху сумата от 31.12.2012 г. до окончателното й изплащане.

         Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага подсъдимият да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание пробация при задължителните пробационни мерки за срок от една година за всяка от тях с периодичност на задължителната регистрация от два пъти седмично. По отношение на гражданския иск представителят на прокуратурата излага становище за неговата основателност, като счита, че същият е доказан до размер на 500 лева, като моли в останалата му част искът да се отхвърли.

         Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Л. адв.З.В. излага становище за доказаност на обвинението и се придържа към поисканото от прокурора относно реализиране на наказателната отговорност. Моли гражданският иск да се уважи така, както е предявен, като излага подробно становище по същество.
         Гражданският ищец и частен обвинител Л. сочи, че е съгласна с казаното от повереника й, като е взето и съгласието на законния й представител, нейната майка Т..

Подсъдимият Л. заявява, че се признава за виновен. Дава кратки обяснения, моли да не се уважава гражданският иск, като предоставя на съда да прецени какво наказание да му наложи.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият К.П.Л. е роден на *** ***, живее в същото село, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, със средно - специално образование, работещ, с ЕГН **********.

Подсъдимият К.Л. и З.Л. имали сключен граждански брак с Акт № 0637/26.11.1989 г. От същия брак се родило детето С.К.Л. с ЕГН **********. С Решение № 3770/23.10.2012 г. на ІІ брачен състав на ПРС по гр.дело номер 21899 по  описа за 2011 година, влязло в сила от 27.11.2012 г., бракът между З.Л. и К.Л.  бил прекратен, като  родителските права върху непълнолетното дете С.Л. били предоставени за упражняване на майката З.Л.. Със същото решение било постановено на основание чл.59, ал.7 от СК детето С.Л. да живее при баба си по майчина линия – С.К.. Подсъдимият Л. отново по силата на същия съдебен акт бил осъден да заплаща на детето си С.Л., чрез неговата баба по майчина линия  - С.К., издръжка в размер на 100 лева месечно. Решението на ПРС влязло в законна сила на 27.11.2012 г. Тъй като задължението за издръжка съгласно чл.68 от Закона за задълженията и договорите било носимо, същото следвало да се изпълнява по местожителството на кредитора, което се намирало в гр. С.. Там непълнолетната С.К. живеела с баба си и дядо си. След като визираното по- горе решение на ПРС влязло в сила, подсъдимият Л. не заплатил нито една от дължимите месечни издръжки. От месец ноември 2012 г. до месец октомври 2013 г. подсъдимият Л. пропуснал да заплати общо 12 месечни вноски дължима издръжка по 100 лева месечно или общата сума от 1200 лева.

  Така описаната фактическа обстановка в обвинителния акт по осъществяване на престъпното деяние съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в хода на досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът приема за напълно установени изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът кредитира напълно свидетелските показания на свидетелите  Ст.К. и Ст.Л., дадени на досъдебното производство. Свидетелските показания съдът възприема като логични, последователни и в съответствие помежду си и със събраните по делото писмени доказателства.

Обясненията на подсъдимия Л. от досъдебното производство и тези дадени в съдебно заседание също способстват за изясняване на описаната фактическа обстановка. Направеното от подсъдимия в съдебно заседание, а и на досъдебното производство, признание на вината, е напълно съответно на цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на досъдебната фаза на процеса.

  При постановяване на присъдата си съдът взе предвид и писмените доказателства и доказателствени средства – копие от решение на ПРС, удостоверение за раждане, служебна бележка от учебно заведение, протокол за полицейско предупреждение      , справка за съдимост, копие от запорно съобщение, копие от фишове за трудово възнаграждение, справка за лице от Сектор БДС.

В рамките на събрания доказателствен материал не се установяват такива противоречия или непълноти, които да водят до извод, различен от този, който е приет с внесения в съда обвинителен акт. Ето защо и съдебният състав напълно приема фактическите констатации на същия, като обосновани и правилни.

При тези доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му престъпление в пълния обем на същото, посочен в обвинителния акт.

При така установеното, от правна страна съдът намира, че подсъдимият Л. е осъществил престъпление по чл.183, ал.1 НК, защото през инкриминирания в обвинителния акт период в гр. С., където е дължимо плащането на издръжката, след като е бил осъден да издържа свой низходящ – дъщеря си С., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 12 месечни вноски по 100 лв. на обща стойност 1200 лв. В случая, от събраните по делото непротиворечиви доказателства категорично се установява, че подсъдимият е знаел за своето задължение, като не е направил необходимото за осигуряване на неговото редовно изпълнение, независимо, че е бил работоспособен. Не са налице доказателства по делото относно наличие на заболявания у подсъдимия или други пречки, които да го поставят в обективна невъзможност да не може да работи и да получава доходи. Напротив, установява се, че същият е работил и работи по трудово правоотношение през целия инкриминиран период. Обстоятелството, че възнаграждението, което получавал било запорирано в тази насока не е извинително, като се има предвид установяващото се от доказателствата по делото, че съгласно запорното съобщение и видно от приложените фишове, действително се правят удръжки от трудовото възнаграждение на подсъдимия, но до размер на 80 лева ежемесечно, а същото възнаграждение е в по-голям размер. От доказателствата по делото не се установява изобщо подсъдимият да е положил всички необходими усилия, за да изпълни вмененото му със съдебно решение задължение, което не е и в прекалено голям размер, като се има предвид възрастта на детето и неговите конкретни нужди. Не се установява в тази насока да са били налице някакви непреодолими пречки за това подсъдимият да не може да изплаща издръжката, които да са извън неговата воля, като с дългомесечното си бездействие той е изявил едно незаинтересовано и безотговорно поведение. Не може да се приеме за адекватен довода му, че е нямал средства, доколкото липсата на такива не е извинително обстоятелство.

 От субективна страна престъплението е било извършено умишлено, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, а очевидно е и целял настъпването на общественоопасните му последици, като се има предвид и изключително дългия период на бездействие, както и данните относно липсата на каквато и да било друга заинтересованост от живота на детето му.

 По изложените съображения и съдът счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършването на посоченото деяние.  

Законът предвижда за деянието по чл.183, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода или пробация, като с оглед на проведената процедура съдът е обвързан и с приложението на нормата на чл.58а от НК, според изричното препращане на чл.373, ал.2 от НПК. В конкретния случай при преценката си, съдът намира, че като смекчаващи вината обстоятелства следва да се вземат предвид оказаното съдействие на разследването с дадените от подсъдимия обяснения, както и чистото му съдебно минало. От друга страна, следва да се вземе предвид значителния размер на неизплатената издръжка и на практика продължителния период на престъпното поведение на подсъдимия, в рамките на който не се установява същият да е положил дори усилия за частично плащане или осъществяване на лични контакти с детето, или компенсиране на неизпълнението на задължението за издръжка с полагане на лични грижи за дъщеря си от каквото и да било друго естество.  На базата на посочените обстоятелства и като счете, че в случая наказанието пробация ще е това, което в най-пълна степен ще постигне целите на наказанието, като ще се въздейства превъзпитателно спрямо подсъдимия към спазване на родителските му задължения, съдът счете, че следва да определи и наложи именно наказание пробация при съобразяване с нормата на чл.58а, ал.5, вр. с чл.54 от НК, със задължителните две пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по девет месеца за всяка от двете пробационни мерки и периодичност на регистрацията от два пъти седмично. Другото алтернативно предвидено наказание лишаване от свобода според съда, с оглед характера на конкретното престъпление и невисоката степен на обществена опасност на подсъдимия, би се явило прекомерно тежко, дори и изпълнението му да бъде отложено с изпитателен срок. Така определената продължителност на наказанието пробация според съда ще е достатъчна, за да изпълни визираните по-горе цели на наказанието, като според съда и ще съдейства подсъдимият да преустанови престъпното си и безотговорно поведение за в бъдеще, а също ще има и предупредителен ефект спрямо останалите членове на обществото.

Що се касае до приетия граждански иск, то същият е с правно основание по чл.45 от ЗЗД и при установено виновно поведение се явява основателен. Установява се от събраните допълнително доказателства по делото при разпита на свидетелите Т. и Ст.Л., както и приложения социален доклад, че от факта на установеното неплащане на издръжка действително за непълнолетната пострадала са настъпили претендираните от нея неимуществени вреди. Както става ясно и от писмените доказателства по делото, Ст.Л. е ученичка и то във възраст, в която е подчертан интересът на децата към различните модни течения, а чувствителността им е изострена. В тази насока се установява от показанията на пострадалата, дадени пред съда, както и тези на свидетелката Т., че Ст.Л. се чувства пренебрегната и подтисната от факта, че останалите деца от обкръжението й имат вкъщи компютри, а тя няма, разполагат с по-хубави дрехи, или телефони, а тя трябва да се ограничава. В тази насока става ясно, че единствените доходи в семейството, в което е настанена пострадалата, са от пенсията и заплатата на дядо й, като отглеждащите я родственици също сериозно се ограничават, за да могат да й осигурят най- необходимото за прехрана и училище, което пострадалата осъзнава напълно и от което, сравнявайки се със своите връстници, включително и такива, чиито родители също са разделени, я кара да се чувства с ниско самочувствие и огорчена. Поради изложеното и предвид факта, че на практика неимуществените щети, които се претендират от пострадалата произтичат от усещането й за   имуществена неравнопоставеност с останалите деца на нейната възраст, то същите се явяват в пряка причинно-следствена връзка с поведението на подсъдимия Л., осъществяващо състав на престъплението по чл.183, ал.1 от НК. Ето защо и както се посочи, искът се явява основателен и  поради установените трайни негативни емоции на пострадалата, които произтичат пък от твърде дългото бездействие на нейния баща, искът се явява и напълно доказан, като претендираният размер от 1000 лева се явява справедлив и достатъчен за репариране на причинените неимуществени вреди.  Съдът не намира, че така предявеният размер на гражданския иск е завишен, доколкото се касае за особени по своя характер вреди, при това нанесени на лице в изключително крехка възраст, което на практика поради обстоятелството, че бащата се е дезинтересирал от него, а майката е лишена от свобода, не получава нормалната и необходима грижа от родителите си. Ето защо и с присъдата си съдът осъди подсъдимия да заплати на пострадалата, в качеството й на граждански ищец претендираното обезщетение за неимуществени вреди със законната лихва, считано от 31.12.2012 г., към която дата на практика вече поведението на подсъдимия, считано от началната дата на обвинението, е могло да бъде инкриминирано и поради това пострадалата е започнала да търпи неимуществените вреди от престъплението.                    

По делото не са били направени разноски, но с присъдата подсъдимият бе осъден да заплати на основание чл.189, ал.3 от НПК държавната такса върху уважения граждански иск, изчислена съобразно с т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по гражданския процесуален кодекс, а именно в размер на 50 лева.

Като причини за извършване на деянието съдът определя незачитането на установения в страната правов ред и родителските задължения и отговорности.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

Районен съдия:/П/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!П.К.