НОХД 6009/2013 - Мотиви - 27-02-2014

Мотиви по Наказателно дело 6009/2013г.

 

М О Т И В И

към Присъда по НОХД  № 6009/2013г. по описа на ПРС,

II н.с.

 

            Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала обвинение срещу К. И.М. ***, ЕГН ********** и е предаден на съд за извършено престъпление по чл.182, ал.1 от НК за това, че през периода месец ноември 2009 г. – месец април 2013 г. в гр.Пловдив, като родител – баща на И.К.М. с ЕГН **********, е оставил лице, намиращо се под родителски грижи – И.К.М. с ЕГН **********, без надзор и достатъчна грижа и с това е създал опасност за неговото физическо, душевно и морално развитие.

            В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимия М. със същата правна квалификация на деянието. По отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи подсъдимият М. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба в минимално определения от законодателят размер, както и да се присъди да заплати направените по делото разноски.

              Подсъдимият  К. И.М. в съдебно заседание се явява лично и със своя защитник адв.Т.Д., не признава вина и дава обяснения по предявеното му обвинение. В последната си дума направи искане да бъде признат за невинен.

            В пледоарията си неговият защитник адв.Т.Д. релевира факти основаващи искане за признаването на подзащитния му за невинен и за оправдаване по предявеното му обвинение.

           Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено следното:

              Подсъдимият К. И.М. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, трудово ангажиран, разведен, реабилитиран по право,  ЕГН **********.

              От приетата по делото справка съдимост / лист 50 / на подсъдимия К. М.  съдът намира като установено, че същия е осъждан, като с влязло в сила на 30.11.2007г.  определение по НОХД № ****г. по описа на ПРС, 21 н.с. е одобрено споразумение с което е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и му е наложено наказание пробация за срок от шест месеца, както и че е реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1, т.2 от НК с всички правни последици относно това осъждане.

              Подсъдимият М. и свидетелката И.А. са бивши съпрузи, чийто брак бил прекратен през 2002 г. От брака си имат едно дете - И.К.М., роден на *** година. След развода упражняването на родителските права по отношение на детето били предоставени на бащата – подсъдимия М.. След раздялата на бившите съпрузи през 2002 г. до септември 2009 г. детето И. живяло заедно с баща си – подсъдимият М. и баба си по бащина линия - свидетелка Ц.М., в семейното жилище на родителите на подсъдимия. От ноември 2008 г.  подсъдимият заживял на семейни начала със свидетелката Ц.Ф.. Отношенията между свидетелката Ф. и свидетелката Ц.М. не били добри, което било причина през септември 2009 г.  подсъдимият  и свидетелката Ф. да напуснат жилището на свидетелката М. и да заживеят на квартира. Първоначално около два месеца с тях живяло и детето И.М., след което в началото на ноември 2009 г. подсъдимият върнал детето в жилището на свидетелката М. и го оставил изцяло на нейните грижи. От съвместното съжителство на подсъдимият със свидетелка Ф. се родили други две деца, които двамата отглеждали заедно с още две деца - от предходен брак на свидетелка Ф.. За времето от ноември 2009г. - април 2013г. подсъдимият се дезинтересирал изцяло от отглеждането, развитието и възпитанието на сина си. В продължение на три години подсъдимият не поддържал връзка със сина си, не осъществявал контакт с него и не полагал грижи за отглеждането и възпитанието му.  През посоченият период подсъдимият не предоставял никакви финансови средства за издръжката му. Майката на детето И.М. – свидетелката  А., също не се интересувала от сина си и не поддържала контакти с него. Тя заплащала редовно присъдената й за детето месечна издръжка в размер на 80 лева, която се превеждала по банкова сметка ***. От своя страна подсъдимият не предоставял за нуждите на детето получените от свидетелката А. средства за издръжката му. През целия този период подсъдимият получавал и детските надбавки за детето И., които също не предоставял за нуждите на детето. Получените през инкриминирания период средства, предназначени за издръжка на детето и детските надбавки подсъдимият харчел за други цели, но не и за нуждите на сина си. Грижите по отглеждането и възпитанието на детето били изцяло поети от свидетелката  М.. В това отношение помагал и чичото на детето – свидетел  М.М..  През учебната 2012 - 2013 година непълнолетният И.М. бил ученик в 8 клас на СОУ "Св. П.Х.", гр. Пловдив. С оглед специфичните образователни потребности (страда от епилепсия и лека умствена изостаналост), се обучавал по индивидуална образователна програма с допълнително ресурсно подпомагане. Според показанията на свидетел Д. (класен ръководител на И.М.) и свидетелката Е.Д. (педагогически съветник към училището) непълнолетният И.М. до началото на 7 клас имал добро поведение и добри успехи в училище. След 7 клас започнал да отсъства безпричинно от учебните часове, създавал конфликтни ситуации със съучениците и преподавателите си - импулсивно и безпричинно. В края на 2012 година във връзка с извършена от И.М. противообществена проява - взел раницата с учебни помагала на свой съученик и я изхвърлил в уличен контейнер за смет, било образувано възпитателно дело пред Комисията за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните при Община Пловдив. На непълнолетния И.М. не била издадена лична карта поради непредприемане на необходимите действия от страна на подсъдимия М. като родител съгласно чл.31а, ал.2 от Закона за българските лични документи за издаване на лична карта на детето при навършване на 14 годишна възраст. Със заповед № ЗД-ЗД21/132 от 11.04.2013г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Пловдив на основание чл.27, ал.1, вр. чл.4, ал.1, т.2 и чл.25, ал.1, т.2 от Закона за закрила на детето непълнолетният И.М. бил настанен временно в семейството на свидетелката Ц. М. до произнасяне на съда с решение по чл.28 от същия закон. Дирекция „Социално подпомагане" - Пловдив" издала направление № ЗД-74/449 от 19.04.2013г. до ЦОП „За деца и родители" гр. Пловдив за предоставяне на социална услуга - наблюдение и подкрепа на Ц.М. при отглеждане и възпитание на детето И.М. и посредничество пред административни органи.

              Според заключението на вещите лица по изготвената комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза ( лист 31 – 37 от досъдебното) непълнолетният И.К.М. се води на диспансерен учет в ЦПЗ гр. Пловдив, същият изостава в нерво-психичното развитие, страда от неврологично и психично заболяване (епилепсия, лека умствена изостаналост, нарушения в експресивната реч). Към момента на освидетелстването при И.М. липсват контакти и взаимоотношения с родителите му. Има изградена емоционална връзка само с баба му Ц.М. и епизодични взаимоотношения с чичото по бащина линия М.М.. И.М. изостава в нервно-психичното развитие, страда от неврологично и психично заболяване, с говорни нарушения е и с нарушения в когнитивната сфера. Интелектуално-мнестично, емоционално развитие е под нормата за възрастта. Личността му е в процес на формиране. Според вещите лица поведението на родителите през последните две години, когато не са осъществявали контакти с детето си - непълнолетния И.М., и не са проявявали интерес към неговото оцеляване и развитие е повлякло след себе си допълнителна задръжка на нервно-психическо развитие. Тази задръжка, от своя страна, се е отразила негативно на способността му да контактува и активно да се социализира, което в дългосрочен план се отрази на нравственото му развитие. Според вещите лица да бъде отхвърлен от собствените си родители е силна травма за непълнолетен, и тя влияе на формирането на отношението му към околните, като в някои случаи то може да бъде изразено с открита или прикрита агресия. Поведението на родителите, особено на бащата, на когото е присъдено детето, е създало Опасност за неговата психика, душевно и морално развитие. Непълнолетният И.М. се отглежда в среда, която се опитва да отговори по подходящ начин на нуждите му и да задоволява неговите ежедневни потребности. Жилището, в което живее има подходящи битови условия и бабата полага адекватни грижи предвид специфичните здравни и образователни потребности на детето. Непълнолетният е изградил емоционална връзка с баба си, която не трябва да бъде прекъсната, но която не може да компенсира нуждата от емоционална връзка с майката и бащата. За правилното емоционално развитие на детето са необходими двамата родители и членовете на разширеното семейство. Осигуряването на необходимите финансови средства също има значение в отглеждането му.

              Съдът възприе и кредитира в присъдата си заключението на вещите лица д-р В.Г.С. и психолог О.В.Д. като изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област. Същото не се оспори от страните.
           
Гореописаната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от  събраните по делото писмени доказателствени средства - социален доклад от Отдел “Закрила на детето” при Дирекция “Социално подпомагане” гр.Пловдив, заповед за временно настаняване на И.К.М., заключение по съдебно-психиатрична експертиза, характеристика на И.К.М. от СОУ „Св.П.Х.” – Пловдив, направление за ползване на социални услуги, справка за съдимост и характеристична справка на подсъдимия, преписка на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Пловдив относно И.К.М., прочетени и приети по реда на чл.283 НПК, и гласни доказателствени средства - обясненията на подсъдимият К. М. дадени в съдебно заседание, които съдът кредитира, тъй като те се потвърждават и от другите събрани по делото писмени и гласни доказателства, от показанията на свидетелите Ц.Г.М., И.К.М., М.И.М., И.К.А., Е.Й.Д., И.Р.Д., Ц.И.Ф., З. Б. И. и К.Н.М. /, на които показания съдът дава вяра като обективни, логични, последователни и кореспондиращи на писмените доказателствени средства по делото.

              С оглед на гореизложеното съдът приема, че от обективна страна извършеното деяние от К. М. е съставомерно по чл.182 ал.1 от НК, тъй като от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че през периода месец ноември 2009 г. – месец април 2013 г. в гр.П., като родител – баща на непълнолетния И.К.М. с ЕГН **********, намиращ се под неговите родителски грижи, го е оставил  в дома на свидетелката Ц.М. без надзор и достатъчна грижа и с това е създал опасност за неговото физическо, душевно и морално развитие.

От субективна страна подсъдимият извършва деянието умишлено под пряк умисъл като форма на вина, с непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнава  противоправния характер на осъщественото деяние, като цели и иска настъпването на забранените му последици.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на К. И.М. за престъпление по чл.182, ал.1 от НК. Подсъдимият К. М. е пълнолетно лице; не е осъждан за престъпление от общ характер / реабилитиран е по право с всичк правни последици от това / и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78 А от НК; престъплението е извършено умишлено и за него НК предвижда наказание Лишаване от свобода до три години и Обществено порицание; с престъплението не са причинени имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване.

С оглед на гореизложеното, след като съдът призна К. И.М. за виновен  в извършване на престъпление по чл.182, ал.1 от НК, на основание чл.78А от НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание Глоба  в размер на 1 000 лева.

При определяне размера на административното наказание Глоба съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, липсата на криминални прояви, трудовата и семейна ангажираност.  Не се установи наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства.

Така определеното административно наказание съдът намира, че е необходимо и достатъчно за постигане целите на наказанието и преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия М., както и за постигане на генералната превенция.

С оглед признаването на подсъдимия за виновен  в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, и на основание  чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи в негова тежест сумата от 270 лева, представляващи направени разноски по делото.

 

Предвид изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.