НОХД 5257/2013 - Мотиви - 16-07-2014

Мотиви по Наказателно дело 5257/2013г.

М  О  Т  И  В  И  към Присъда № 230/19.06.2014г., постановена  по  НОХД № 5257/2013г. по описа на Пловдивски районен съд, XI н. с.

 

РП – Пловдив е повдигнала обвинение срещу М.М.К. – роден на ***г***, българин, български гражданин, следно образование, неженен, работещ, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 06.09.2012г. в гр. П. е отнел чужда движима вещ – златна обица 14 карата с гравюра „Версаче” с тегло 4 гр., на стойност 260 лв. от владението на Н.С.В. *** с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила – престъпление по чл.198 ал.1 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет предявеният от св. В. срещу подс. К. граждански иск за сумата от 260 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл.198 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието – 06.09.2012г. до окончателното изплащане на същата.

За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет и предявеният от св. В. срещу подс. К. граждански иск за сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.198 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието – 06.09.2012г. до окончателното изплащане на същата.

Св. В. е конституиран като граждански ищец и частен обвинител по делото.

Претендира се и за присъждане на направените по делото разноски.

          Прокурорът поддържа повдигнатото срещу подс. К. обвинение като предлага същият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението и осъден на три години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание да бъде отложено с изпитателен срок от пет години. Прокурорът предлага направените по делото разноски да бъдат възложени на подсъдимия.

Гражданският ищец и частен обвинител Н.В. чрез процесуалния си представител адв. Д.Б. моли съда да признае подс. К. за виновен и да го осъди на наказание, което да бъде изтърпяно ефективно, както и да уважи предявените граждански искове.  

Защитникът на подс. К. – адв. С.Л. моли съда да признае подзащитния му за невинен по повдигнатото му обвинение и да го оправдае. Излага съображения относно това, че ако подсъдимият бъде признат за виновен, следва да е за причиняване на лека телесна повреда, пък било то и за такава по хулигански подбуди. Относно размера на гражданския иск за неимуществени вреди, адв. Л. изразява становище, че същият е прекомерно завишен.

Подс. К. не се признава за виновен в извършване на престъплението, във връзка с което му е повдигнато обвинение, както и за каквото и да било друго.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подс. М.М.К. е роден на ***г***, българин, български гражданин, следно образование, неженен, работещ, неосъждан, ЕГН **********.

Св. В. и св. М.Г. имали връзка в продължение на седем години, но се разделили, след което не поддържали каквито и да било отношения. Още докато били заедно със св. Г., св. В. носел на лявото си ухо златна обица 14 карата с гравюра „Версаче” с тегло 4 гр., която му била подарък. Подс. К., който бил съученик на св. Г. знаел, че тя имала връзка със св. В., както и че двамата са се разделили. В края на лятото на 2012г., след като вече св. В. и св. Г. били прекратили отношенията си, св. Г. тичала на Гребната база в гр. П., при което случайно минала покрай св. В., който по същото време се намирал там. Тогава св. В. извикал след св. Г.: „Тичай, мечка гризли, да отслабнеш”, на което свидетелката нищо не отговорила. Същата вечер св. Г. срещнала в клуб „П.” в гр. П., където работела като танцьорка, подс. К. и му разказала за случилото се на Гребната база.

На 06.09.2012г. св. В. заедно със свидетелите К.Щ. и Н.А. и с други техни приятели били в заведение „П.”, находящо се в гр. П.. Около 03.30ч. на посочената дата св. В., св. Щ. и св. Н.А., придружени от още един техен познат, отишли в клуб „Х.”, също намиращ се в гр. П.. Там ги чакали техни приятели, които били тръгнали по – рано, тъй като имали резервация. След като посочените по – горе лица влезли в клуба, минали покрай бара, за да отидат до мястото, където се намирали останалите от тяхната компания, като вървели един след друг. Първи бил св. Щ., който знаел къде се намират местата, след него св. Н.А. и след това св. В..

На бара в заведението се намирала компанията на подс. К., в която били неговият брат св. К., както и свидетелите А.А., А.А. и Б.Т.. Докато св. В. и неговите приятели минавали покрай бара, подс. К. казал: „Тоя кво ми ходи като гъзар”, която реплика била отправена към св. В.. Последният обаче в този момент само чул някой да казва посоченото по - горе, но не разбрал нито кой е отправил репликата, нито за кого същата е предназначена, дори и не предполагал, че казаното се отнася за него, тъй като нямало причина за това.

След като св. В. заедно със св. Щ. и св. Н.А. стигнали до сепарето, на което били техните места, и докато св. В. бил прав и се поздравявал с намиращите се там лица, към него се приближил подс. К.. Св. В. усетил, че някой стои плътно зад гърба му, при което се обърнал и застанал лице в лице с подс. К., който започнал да отправя обидни думи, псувни и закани по отношение на свидетеля. Докато подс. К. и св. В. били застанали лице в лице, свидетелят забелязал, че лицето, което било срещу него има бенка на дясната буза. Докато подс. К. бил при св. В. някое от лицата от компанията на подсъдимия извикал: „М., не се занимавай с глупости”. Междувременно подс. К. се навел към лявото ухо на св. В. и продължил да му говори, държейки лявото ухо на свидетеля с дясната си ръка. В един момент подс. К. с дясната си ръка издърпал намиращата се на лявото ухо на св. В. златна обица, разкъсвайки меката част на ухото, след което подсъдимият прибрал обицата в десния джоб на дънките си, обърнал се и отишъл при неговата компания. От ухото на св. В. започнала да тече кръв, която изцапала дрехите, с които бил облечен. В този момент дошъл св. Щ., който междувременно бил станал от мястото си, тъй като се притеснил за св. В., макар че в първия момент, докато бил седнал на сепарето, си помислил, че св. В. и непознатото момче, с което разговарял са приятели. В момента, в който св. Щ. тръгнал към св. В., видял, че непознатото момче говорило на ухото на св. В., като с дясната си ръка държало лявото ухо на свидетеля. Приближавайки се към св. В., св. Щ. видял непознатото момче да се обръща и да си тръгва, като завъртайки се поставил дясната си ръка в джоба на дънките си. Когато св. Щ. стигнал до св. В. и след като го попитал какво е станало, св. В. му казал, че са му скъсали ухото и са му взели обицата. Докато св. В. и св. Щ. разговаряли, към тях се приближил св. Н.А., който видял, че от лявото ухо на св. В. тече кръв, както и че блузата, с която последният бил облечен, била изцапана с кръв. Св. Щ. обяснил на св. Н.А., че някой е издърпал обицата от ухото на св. В.. Предвид състоянието, в което се намирал св. В. решил да си тръгне от заведението, а св. Щ. го придружил. За случилото се със св. В. не била уведомена охраната на заведението. По това време охранители в заведението били свидетелите В.К., В.Р., Б.Б. и Л.Б., които обаче не разбрали за случилото се. Св. В. и св. Щ. излезли от ВИП входа на дискотеката, където някой ги попитал какво е станало, при което те отговорили, че е станал проблем и си тръгнали. Докато били в таксито, св. В. казал на св. Щ., че не е разбрал какво е станало, че може би са го объркали с някого, тъй като нищо не е направил. На св. Щ. св. В. казал, че не познава лицето, което му е издърпало обицата.

Прибирайки се в къщи, св. В. бил посрещнат от майка си – св. Г.В., която възприела състоянието, в което се намирал синът и. Св. В. разказал на майка си за случилото се в заведението, а именно, че едно момче му е издърпало обицата от ухото, след което сложило ръката си в джоба заедно с обицата. На майка си св. В. казал, че не познава момчето, което му е издърпало обицата. Св. В. помогнала на сина си, като почистила раната и поставила лепенка, за да спре кръвотечението.

На същия ден сутринта св. В. посетил Катедра по съдебна медицина при МУ – П., където бил прегледан и му било издадено Съдебномедицинско удостоверение № ****/2012г. След това св. В. подал заявление до Началника на Второ ПУП гр. П. В последствие св. В. разбрал, че момчето, което му издърпало обицата от ухото, се казвало М.К..

Няколко дни по – късно св. Щ. казал на св. Н.А., че въпросната вечер в „Х.” единият от двамата братя близнаци се е заял нещо с Н., още когато влизали в заведението и минали покрай тях на бара, както и че малко след това единият от близнаците дръпнал обицата на св. В. и му разкъсал лявото ухо.

Известно време след случилото се подс. К. се срещнал със св. Г., на която казал, че въпросната вечер е възникнал някакъв конфликт между него и св. В., на когото бил плеснал един шамар.

От заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че на св. В. е било причинено разкъсно – контузна рана на лявата ушна мида, в областта на висулката, с дължина около 0.5 см. Това травматично увреждане е получено в резултат от действието на твърд тъп предмет и добре отговаря да се е получило при рязко издърпване на обица, поставена на същото ухо. Разкъсно – контузната рана на висулката на лявата ушна мида е причинила на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота за около десетина дни от датата на травмата.       

От заключението на изготвената по делото стоково – оценъчна експертиза се установява, че стойността на вещта, предмет на инкриминираното деяние по средни пазарни цени на вторичния пазар без ДДС към 06.09.2012г. е 260 лв.  

Описаната по – горе фактическа обстановка се установява частично от обясненията на подс. К. /депозирани в съдебно заседание, а относно обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК – съответно от обясненията му, дадени пред орган на досъдебното производство/.

Фактическата обстановка се установява изцяло от показанията на свидетелите – А.Х.А., Й.М.К., А.И.А., В.Х.К., Б.Е.Б., Г.К.В. и Б.К.Т., както и частично от показанията на свидетелите – Л.М.Б., Н.С.В., К.П.Щ. /депозирани в съдебно заседание, а относно обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.4 т.1 от НПК, съответно на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК – от показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство/, Н.Й.А. /депозирани в съдебно заседание, а относно обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 от НПК – съответно от показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство, с изключение на показанията му относно обстоятелството казвал ли е св. В. на св. Н.А. кое е лицето, с което е имал конфликт - относно това обстоятелство съдът кредитира показанията на свидетеля, дадени в хода на съдебното следствие/, М.Н.Г. /депозирани в съдебно заседание, а относно обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК – съответно от показанията и, дадени пред орган на досъдебното производство/ и В.Б.Р..

Спрямо част от обясненията на подс. К., депозирани в съдебно заседание, беше приложена процедурата на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК поради наличие на съществени противоречия между тях и обясненията на подсъдимия, дадени пред орган на досъдебното производство. Спрямо част от показанията на свидетелите К.Щ., Н.А. и М.Г., депозирани в съдебно заседание беше приложена процедурата на чл.281 ал.4 т.1 от НПК, съответно на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК поради наличие на съществени противоречия между тях и показанията на свидетелите, дадени пред орган на досъдебното производство. Съдът кредитира обясненията на подс. К., съответно показанията на свидетелите К.Щ. и М.Г., дадени пред орган на досъдебното производство, тъй като именно те кореспондират с останалите доказателства по делото, а и са били дадени от подсъдимия, съответно от свидетелите в момент, по – близък до случилото се, когато спомените са били по – ясни. Относно показанията на св. Н.А., за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 от НПК, съдът кредитира показанията на свидетеля, дадени пред орган на досъдебното производство, с изключение на показанията относно обстоятелството казвал ли е св. В. на св. Н.А. кое е лицето, с което е имал конфликт. Относно това обстоятелство съдът кредитира показанията на свидетеля, дадени в хода на съдебното следствие, тъй като именно тези показания кореспондират с останалите доказателства по делото, от които се установява, че към момента на инцидента пострадалият не е знаел кое е лицето, което му е издърпало обицата, поради което и няма как да е казал на св. Н.А., че това е направил единият от двамата близнаци.

Съдът не кредитира обясненията на подс. К. в частта им, в която същият отрича да е издърпвал обицата от ухото на св. В.. Действително обясненията на подсъдимия са не само израз на правото му на защита, но и доказателствено средство и следва да бъдат обсъдени в съвкупност с останалите доказателства по делото. В посочената им по –горе част обясненията на подс. К. се опровергават от показанията на св. В., който твърди, че подсъдимият му е издърпал обицата от ухото. Този свидетел също е заинтересовано от изхода на делото лице, тъй като е пострадал от престъплението и като такъв е конституиран като граждански ищец и частен обвинител, т. е. същият е страна в процеса. Показанията на св. В. обаче се подкрепят от останалите доказателства по делото. Св. Щ. посочва, че макар в първия момент, в който е видял св. В. да разговаря с непознато за него момче, да е помислил, че са приятели, в последствие се е притеснил, което дори наложило да стане от сепарето и да тръгне към св. В.. Тръгвайки към св. В., св. Щ. видял, че непознатото момче, което говорило на ухото на св. В., с дясната си ръка държало лявото ухо на свидетеля. Действително св. Щ. не е видял подс. К. да издърпва обицата от ухото на св. В., което е нормално предвид обстановката в дискотеката и това, че около подсъдимия и св. В. е имало и други хора, поради което и св. Щ. не би могъл да види всичко случващо се между тях. Показанията обаче на св. Щ. в съвкупност с останалите доказателства по делото са в подкрепа именно на това обстоятелство.

Наред с горното следва да се отбележи и това, че на въпроса на св. Щ. какво е станало, св. В. отговорил, че са му скъсали ухото и са му взели обицата. В последствие св. Щ. обяснил и на св. Н.А., че някой е издърпал обицата от ухото на св. В.. Няколко дни по – късно св. Щ., срещайки се със св. Н.А., отново му казал за случилото се въпросната вечер, като му обяснил, че единият от близнаците дръпнал обицата на св. В. и му разкъсал лявото ухо. Пострадалият разказал за случилото се и на майка си – св. В..

В подкрепа на това, че обицата на св. В. е била издърпана, е и състоянието, в което се е намирал непосредствено след като подсъдимият се обърнал и си тръгнал. От ухото на св. В. започнала да тече кръв, което обстоятелство било възприето както от св. Щ., така и от св. Н.А., а в последствие и от майката на пострадалия, която му оказала помощ, като почистила раната и поставила лепенка на ухото, за да спре кръвотечението. Именно състоянието, в което се намирал св. В. станало причина той да си тръгне от заведението, като дори се наложило да бъде придружен от св. Щ..

В подкрепа на показанията на св. В. е и заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, съгласно което на свидетеля е било причинено разкъсно – контузна рана на лявата ушна мида, в областта на висулката, с дължина около 0.5 св. Според заключението това травматично увреждане добре отговаря да се е получило при рязко издърпване на обица, поставена на същото ухо.

Що се отнася до свидетелите от компанията на подс. К. – Й.К., А.А., А.А. и Б.Т., следва да се отбележи, че макар същите да са били заедно с подсъдимия, не са го наблюдавали през цялото време, както заявяват и самите те, поради което и това, че не са видели подс. К. да издърпва обицата от ухото на св. В., не означава, че това не се е случило.

Съдът не кредитира показанията на св. Б. и св. Р., които във въпросната вечер са били охранители в заведението и които твърдят, че ако се случи инцидент това няма как да не се разбере. В същото време обаче св. К. и св. Б., които също са били част от охраната на заведението твърдят, че е възможно да стане инцидент в заведението и това да не стигне до знанието на охранителите. Тези двама свидетели посочват, че това е възможно както ако инцидентът се е случил в тоалетната, така и ако е бил на място, на което няма лице от персонала, което да уведоми охранителите. Св. Б. е посочил, че ако нещо се случи в дискотеката би трябвало охранителите да го видят, но наред с това и, че не всичко могат да видят.

От показанията на св. В. се установява, че след като подс. К. издърпал обицата от ухото му я прибрал в десния джоб на дънките си, обърнал се и отишъл при неговата компания. В подкрепа на обстоятелството, че подсъдимият е прибрал обицата на св. В. в джоба си, са и показанията на св. Щ., който е посочил, че приближавайки се към св. В., е видял непознатото момче да се обръща и да си тръгва, като завъртайки се поставил дясната си ръка в джоба на дънките си. Именно с дясната си ръка подс. К. е издърпал обицата от лявото ухо на св. В.. Наред с горното св. Щ. е заявил, че след като попитал св. В. какво е станало, последният му казал както, че са му скъсали ухото, така и че са му взели обицата. Не само на св. Щ., но и на майка си, св. В. е казал, че след като момчето му е издърпало обицата, е мушнал ръката си в джоба. Не се установява св. В. да е търсил обицата си или да е казал на някого от неговата компания да направи това, което би било логично, ако подсъдимият беше изхвърлил обицата, след издърпването и от ухото на пострадалия, и предвид това, че същата е била ценна за последния.  

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че лицето, което е издърпало обицата от ухото на св. В., е именно подс. К., а не друго лице или неговият брат близнак – св. К.. В подкрепа на това обстоятелство са и обясненията на самия подсъдим, в които е посочил, че във въпросната вечер е ходил до сепарето, до което се е намирал св. В. и е разговарял с него. Наред с горното следва да се отбележи и това, че след като подс. К. отишъл до св. В., някое от лицата от компанията на подсъдимия извикал: „М., не се занимавай с глупости”. От показанията на св. Г. се установява, че известно време след инцидента се е срещнала с подс. К., който и казал, че въпросната вечер е възникнал някакъв конфликт между него и св. В., на когото бил плеснал един шамар.

По делото е извършвано и разпознаване от св. В., обективирано в Протокол за разпознаване на лица и предмети от 16.04.2013г. /л.61/. Св. В. е разпознал подс. К. като брата близнак, който му е издърпал обицата. Относно особеностите, по които е разпознал лицето, св. В. е посочил, че това са ръстът, телосложението, лицето, но най – вече голямата изпъкнала бенка по дясната буза. Относно брата на подсъдимия - св. К. в Протокол за разпознаване на лица и предмети от 16.04.2013г. /л.62/ св. В. е посочил, че той не е лицето, което му е издърпало обицата от ухото, тъй като няма бенка на бузата като брат си. Действително едва в последствие св. В. е разбрал, че момчето, което му е издърпало обицата от ухото, се казва М.К.. Докато обаче в заведението двамата са били застанали лице в лице, св. В. е забелязал, че лицето, което било срещу него има бенка на дясната буза, която в последствие е била и основната особеност, по която пострадалият е разпознал подсъдимия.

Описаната по - горе фактическа обстановка се подкрепя и от заключенията на изготвените по делото съдебномедицинска и стоково - оценъчна експертизи, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени, с нужните знания и опит в съответната област.

От обективна страна фактите по делото се подкрепят и от събраните по същото писмени доказателства: заявление вх. № *****/10.09.2013г. /л.4/, съдебномедицинско удостоверение № ****/2012г. /л.7/, справка за съдимост /л.18 – л.19/, Протокол за разпознаване на лица и предмети от 16.04.2013г. /л.61/, Протокол за разпознаване на лица и предмети от 16.04.2013г. /л.62/, характеристична справка /л.90/, писмо изх. № **/18.07.2013г. /л.104/.

При така описаната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.198 ал.1 от НК за това,  че на 06.09.2012г. в гр. П. е отнел чужда движима вещ – златна обица 14 карата с гравюра „Версаче” с тегло 4 гр., на стойност 260 лв. от владението на Н.С.В. *** с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила.

Подс. К. е отнел златна обица 14 карата с гравюра „Версаче” с тегло 4 гр., на стойност 260 лв., принадлежаща на св. В., т. е. предметът на престъплението е бил както движима, така и чужда по отношение на подсъдимия вещ. Златната обица не само, че е принадлежала на св. В., но и към момента на отнемането и се е намирала в негово владение, тъй като свидетелят е упражнявал фактическата власт върху обицата. Вещта, предмет на престъплението е индивидуализирана и нейната стойност е установена въз основа на показанията както на пострадалия, така и на свидетелите Щ., Г. и В. и чрез заключението на стоково – оценъчната експертиза.  

Грабежът е съставно престъпление, тъй като изпълнителното му деяние включва два акта. Първият от тях е употреба на сила или заплашване, т. е. на физическа или психична принуда по отношение на владелеца на движимата вещ, предмет на престъплението. Подс. К. е отнел обицата на св. В. чрез физическо въздействие върху личността на владелеца на вещта, т. е. чрез употреба на сила, издърпвайки обицата от ухото на пострадалия и причинявайки му лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно – контузна рана на лявата ушна мида, в областта на висулката, с дължина около 0.5 см. В резултат на употребената от подс. К. по отношение на св. В. сила е била сломена съпротивата на последния и обицата е била отнета от него. Вторият акт от изпълнителното деяние на грабежа е отнемането на вещта, което се изразява в прекъсване на фактическата власт върху предмета и установяване на своя фактическа власт. След като подс. К. е издърпал обицата от ухото на св. В. и по този начин прекъснал упражняваната от последния фактическа власт върху вещта, я прибрал в десния джоб на дънките си, като така установил своя фактическа власт върху обицата. По този начин подсъдимият извършил отнемането на вещта. 

От субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл. Подс. К. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Подсъдимият е съзнавал, че обицата се намира във владението на св. В., че тя е чужда, че свидетелят не е съгласен тя да му бъде отнета и че това несъгласие се преодолява чрез упражнената принуда.

Освен прекия умисъл, за да е осъществен грабежът деецът трябва да действа с намерение противозаконно да присвои вещта, което ще е налице, когато той желае след деянието да се разпорежда с предмета в свой или в чужд интерес. Установява се от доказателствата по делото, че след като подс. К. е издърпал обицата от ухото на св. В. я прибрал в джоба на дънките си, т. е. същият не само е прекъснал упражняваната от пострадалия фактическа власт върху вещта, но и е установил своя, от което следва да бъде направен изводът, че подсъдимият е действал с присвоително намерение и именно това е била целта на използваната от него по отношение на пострадалия физическа сила. Предвид изложеното по – горе не може да се приеме, че извършеното от подс. К. престъпление е лека телесна повреда, респ. лека телесна повреда по хулигански подбуди.

С оглед на посочената и приета по – горе правна квалификация за извършеното от подс. К. престъпление, като се съобрази с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената опасност на деянието и на дееца, съдът е на становище, че на същия следва да бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК. Съдът намира, че няма основание за определяне на наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като в случая не са налице нито изключителни, нито  многобройни смекчаващи обстоятелства, поради които и най – лекото, предвидено в закона наказание да се оказва несъразмерно тежко. При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, съдът отчита всички обстоятелства по делото, а именно чистото съдебно минало, оказаното, макар и частично съдействие за разкриване на обективна истина, младата възраст на подсъдимия и трудовата му ангажираност, които са смекчаващи такива. Предвид горното съдът намира, че на подс. К. следва да бъде наложено наказание при смекчаващи обстоятелства, а именно три години лишаване от свобода. Така определеното наказание се явява справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

Съдът намира, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 ал.1 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подс. К. не е наложително същият да изтърпи така наложеното му наказание три години лишаване от свобода, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на същото следва да бъде отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата.

Както бе посочено в началото за съвместно разглеждане в наказателното производство е приет предявеният от св. В. срещу подс. К. граждански иск за сумата от 260 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл.198 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието – 06.09.2012г. до окончателното изплащане на същата. Така предявеният иск се явява доказан по основание и размер, тъй като стойността на отнетата от подс. К. златна обица 14 карата с гравюра „Версаче” с тегло 4 гр. е 260 лв., което се установява от заключението на изготвената стоково – оценъчна експертиза. Предвид горното, съдът намира, че претендираното обезщетение следва да бъде уважено, като сумата от 260 лв. следва да се заплати ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 06.09.2012г. до окончателното изплащане на същата.

За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет и предявеният от св. В. срещу подс. К. граждански иск за сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.198 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието – 06.09.2012г. до окончателното изплащане на същата. Така предявеният граждански иск се явява доказан по основание, тъй като именно в следствие на противоправните действия на подс. К., на св. В. е било причинено разкъсно – контузна рана на лявата ушна мида, в областта на висулката, с дължина около 0.5 см., което от своя страна е било съпроводено с болки и страдания за пострадалия. Претърпените вредни последици от неимуществен характер се установяват както от показанията на св. В. и неговата майка, така и от заключението на съдебномедицинската експертиза. Съдът намира, че претендираното обезщетение следва да бъде уважено в размер на 500 лв. Посоченият размер е справедлив и ще репарира неимуществените вредни последици за пострадалия. За разликата обаче до пълния предявен размер от 8 000 лв., гражданският иск следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като над 8 000 лв. претенцията се явява прекомерно завишена. От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че оздравителният процес е протекъл в рамките на стандартните десет дни, т. е. за един сравнително кратък период от време. Действително причиненото на пострадалия травматично увреждане е било съпроводено с кръвотечение, но в разпита си вещото лице е заявил, че в случая е била засегната една от най – кръвоснабдените зони на ухото, което създава впечатление, че кръвта, която изтича е в големи количества, но в действителност това не е така, тъй като ако кръвотечението беше толкова съществено щеше да се квалифицира като самостоятелна телесна повреда. Относно твърдението на св. В., че в резултат на увреждането му е останал белег, следва да се посочи, че в разпита си вещото лице е заявил, че в случая не би трябвало да са останали видими следи. Наред с горното в показанията си св. Г. е посочила, че и преди това ухото на св. В. е било късано, поради което дори и да се приеме, че същият има белег на ухото, не може да се приеме, че той е резултат именно от разкъсно – контузната рана, причинена му от подс. К.. Сумата от 500 лв. следва да се заплати ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 06.09.2012г. до окончателното изплащане на същата.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. К. следва да бъде осъден заплати на гражданския ищец и частен обвинител Н.В. сумата от 500 лв., представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. К. следва да бъде осъден да заплати в полза на ВСС по сметка на ПРС сумата от 50 лв., представляваща държавна такса върху уважените размери на гражданските искове, както и сумата от 145 лв., представляваща направените по делото разноски.

          Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в страната правов ред.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                        

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Вярно с оригинала!

АМ