НОХД 5089/2013 - Мотиви - 23-09-2013

Мотиви по Наказателно дело 5089/2013г.

МОТИВИ

към присъда по НОХД № 5089 по опис на Пловдивски Районен съд- ХХІ-ви наказателен състав за 2013 година

Подсъдимият Ф.С.Ю. с ЕГН**********, се обвинява от Районна прокуратура- гр. П. за извършени престъпления както следва:

В това, че на 09.09.2013 г. в гр. П.  е отнел чужди движими вещи - мобилен телефон марка „Самсунг” модел „SGH F480” с ИМЕИ №*************** на стойност 20 лева и един брой предплатена карта с ваучер на стойност 3 лева на обща стойност 23 лева от владението на Л.Ц.Д. ,ЕГН: ********** от гр. П., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, което е престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.

Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното обвинение, като взе становище, че същото е доказано по несъмнен начин от събраните доказателства, за което следва на подсъдимия да се наложи съответно наказание “лишаване от свобода”, ориентирано към средата на предвидения размер, като при приложението на разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде осъществено намалението му с 1/3. Предлага така определеното наказание в размер на 2 години “лишаване от свобода” да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие, което счита, че е най- съответно на степента на засегнатост на пострадалото лице. Счита, че следва да се осъди подсъдимият да заплати и направените в наказателното производство разноски.

Подсъдимият Ф.Ю. се явява в съдебно заседание и дава обяснение по предявеното му обвинение, като се признава за виновен. Той изцяло признава фактите и обстоятелствата от обвинителния акт. Дава съгласие да не се събират доказателства за така установените факти и обстоятелства в него, а да се ползуват събраните доказателства от досъдебното производство. Моли за минимални наказания лишаване от свобода. Спрямо него съдебното производство е при условията на чл. 371, т. 2 от НПК.

Назначеният за негов служебен защитник, адв. Т. пледира, че в действителност има осъществено престъпление по посочената правна квалификация от страна на Ю., като то е осъществено съобразно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Пледира, че на подсъдимият следва да се наложи минимален размер на  наказанието “лишаване от свобода” при приложението на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като сочи на превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, които релевира. Излага съображения за това, че от самото начало подсъдимият е съдействал за разкриване на обективната истина. Затова предлага изпълнението на определеното наказание „лишаване от свобода” да се отложи при условията на чл. 66, ал. 1 от НК.

П.ският Районен съд, като взе в предвид становищата на страните и доказателствата по делото, събрани по реда на съдебното следствие, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Ф.С.Ю. е роден на *** ***. По произход счита себе си за турчин, като е български гражданин. Не е женен и не е осъждан. Има начално образование, понастоящем е безработен и наркозависим. Постоянно живее на адрес в гр. П., ул. „Д.” № **. Има ЕГН: **********. На 09.09.2013 година около 11.50 часа той заедно със свидетеля Т. се предвижвали в гр. П. по алеята, разположена между училище „С.Б.” и ЦДГ „Н.”. По време на това си преминаване забелязали, че пред тях се предвижват свидетелите Л.Д. на 10 години, която в ръката си държала мобилен телефон, свидетеля  А.А. на 11 години и  свидетеля Ц.С. на 12 години. Ю. решил да отнеме от Д. държаният в ръката и мобилен телефон марка „Самсунг” модел „SGH F480” с ИМЕИ №***************. В момента, в който се насочил към нея, тя се спряла и се навела, за да върже връзките на обувките си. В момента, в който се навела, усетила че някой тича зад нея и се обърнала. Забелязала подсъдимият, който стигнал до нея, хванал я с едната си ръка през врата, като издърпал от ръката мобилният и телефон. Това му поведение било забелязано от придружаващите Д. свидетели А. и С., както и от свидетеля Т., който чакал встрани. В момента, в който взел телефона на пострадалата в ръката си, Ю. я пуснал и двамата с Т. побягнали в посока намиращия се в близост стадион. След това те разменили фланелките си и подсъдимият направил опит да продаде мобилният апарат. В същото време родителят на пострадалата, майката Ц.Д. сигнализирала органите на МВР. При извършен обход в района на квартал С. свидетелят В. установил подсъдимият, в джоба на който бил и отнетият телефон. Затова ги отвел в сградата на РУП, където с протокол за доброволно предаване от 09.09.2013 година подсъдимият върнал отнетата вещ и пред свидетеля Н. подробно разказал за механизма на деянието. В последствие малолетните свидетели разпознали Ю. като извършител на деянието, като се установило, че отнетата движима вещ е на стойност 20 лева, заедно с предплатената в него СИМ карта на стойност 3 лева, всичко на обща стойност 23 лева.

Така изяснената фактическа обстановка се подкрепя по безспорен начин от събраните гласни и писмени доказателства. Тя се извлича на първо място от самопризнанието на подсъдимият, дадено в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство, което се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни доказателства- показанията на малолетните свидетели Д., А., С., както и на свидетелите Ц.Д., Н.Т., Х.В. и В.Н.. Тези свидетелски показания на очевидците и полицейските служители съдът изцяло кредитира като достоверни, обективни, последователни и логични. Установената фактическа обстановка се доказва и от приетото и неоспорено от страните заключение на проведената стоковооценъчна експертиза, което съдът кредитира изцяло като достоверно, обосновано и методологически издържано, както и от проведената съдебно- психиатрична експертиза на пострадалата и малолетните свидетели. Установява се и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: 3 броя протоколи за разпознаване на подсъдимият от 09.09.2013 година с фотоалбуми към тях, три броя протоколи за разпознаване на свидетеля Т., протокол за доброволно предаване от 09.09.2013 година, разписка за връщане на веществено доказателство, свидетелство за съдимост и характеристична справка, неоспорени от страните в съдебното производство. Горните доказателства по един непротиворечив и взаимноподкрепящ се начин описват фактическата обстановка, приета за установена от съда. В конкретния случай съдът счита, че показанията на посочените свидетели следва да се кредитират, тъй като същите са логични, обективни, последователни във времето на тяхното представяне и съответстват на събраните по делото други доказателства. Всеки един от посочените свидетели се стреми обективно и коректно да изложи фактите за случилото се. В тази насока чрез тях се обективират всички онези събития, които касаят изясняване на обстоятелствата по извършеното престъпление, механизма на престъпното посегателство, участието на подсъдимият в него, начина, по който са били употребени движимите вещи от подсъдимият, след като е упражнил своята фактическа власт върху тях. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, установяващи факта по престъпното отнемане на движими вещи в посочения период от време, защото това се потвърждава от събраните гласни и писмени доказателства. Това се потвърждава и от заключението на проведената съдебно стоковооценъчна експертиза, което съдът изцяло възприе като логично, обосновано и научно издържано, от заключенията на проведените съдебно-психиатрични експертизи. Потвърждава се и от приобщените писмени доказателства – протоколи за разпознаване на лице. По отношение на обстоятелствата, касаещи авторството и изпълнителното деяние, съдът кредитира изцяло самопризнанието на Ю., направено в хода на съдебното следствие като обективно, последователно и подкрепено от останалите събрани и възприети доказателства от досъдебното производство. Събраните доказателства изясняват фактите, които са потвърждаващи за съставомерното му поведение и затова съдът изцяло ги приема. При така събраните доказателства съдът счита, че са налице онези съвпадения на свидетелски показания и писмени и веществени доказателства, които изясняват в цялост продължилото в дадения период от време престъпно деяние. Тези съвпадения между показанията им се подкрепят от самопризнанието на подсъдимият Ю., с което се разкрива онази достоверност на случилото се, която води съда до извода, че самото то е напълно обективно и може да се има доверие за всички факти, съобщени в него. Ето защо съдът изцяло го възприе, като основните факти и обстоятелства, касаещи съставомерността, според настоящия състав на съда са безспорно установени в хода на съдебното следствие.

При тази система от преки и косвени доказателства, съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която следват и съответните правни изводи:

Подсъдимият Ф.Ю. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянията е бил пълнолетен и в състояние на вменяемост. Макар и наркотично зависим, той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

От обективна страна действията на подс. Ю. са съставомерни за осъществено от него изпълнително деяние на престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, защото на 09.09.2013 год. в гр. П. е отнел чужди движими вещи - мобилен телефон марка „Самсунг” модел „SGH F480” с ИМЕИ №*************** на стойност 20 лева и един брой предплатена карта с ваучер на стойност 3 лева на обща стойност 23 лева от владението на Л.Ц.Д., ЕГН: ********** от гр. П., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила. Действията на подсъдимият са изцяло съставомерни по посоченият състав, като те разкриват всички признаци от обективна страна на изпълнителното деяние – посегателство върху чужди движими вещи от негова страна, като това посегателство е свързано с употребата на сила, чрез упражняването на която се е стигнало до прекратяване на фактическата власт върху вещта от лицата, които имат фактическата възможност да се разпореждат с нея и същевременно е установил своята фактическа власт върху тях.

От субективна страна подсъдимият Ф.Ю. е осъществил деянието при пряк умисъл като форма на вината. Той е осъзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е целяла тяхното настъпване. За него е било напълно ясно, че действията му са в противовес на установения правов ред по защита на собствеността, но е той  ги е предприел съзнавайки, че чрез тях ще преустанови владението от страна на правоимащия ползвател, което е било с цел да упражни фактическа власт върху движимите вещи в свой личен интерес. Съдът счита, че са изцяло проявени от негова страна съставомерните признаци от субективна страна на вмененото му престъпление.

При така изложените правни съображения, касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, се определиха съответните наказания на подсъдимият Ф.Ю.. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия за така извършеното от него престъпление с правна квалификация по чл. 198, ал. 1 от НК, съдът отчете, че съгласно разпоредбите на чл. 373, ал. 2 от НПК следва при определяне на наказанието да се приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК. Предвиденото наказание за така осъщественото деяние е “лишаване от свобода” за срок от три до десет години. Отчетоха се от съдебния състав следните смекчаващи отговорността обстоятелства: съдействието за разкриване на обективната истина от самото започване на полицейското разследване, липсата на минали негови осъждания и други противообществени прояви, проявеното критично отношение към деянието, младата му възраст. Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства, но се отчетоха липсата на стремеж да упражнява общественополезен труд и да се стреми към нормална социална адаптация в обществото и семейната му среда, както и липсата на трудови навици. Налице е превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, като не са налице обстоятелства, които да се определят като изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. Подсъдимият е личност с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други подобни случай. Отчетоха се обстоятелствата, свързани с подбудите за извършване на престъплението – желание за собствено облагодетелствуване. Причините за извършване на престъплението са незачитането на установения в страната правов ред. Степента на обществената опасност на деянието и дееца е сравнително висока с оглед други подобни случай. Затова при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, с оглед постигане целите на наказанието по смисъла на чл. 36 от НК, с оглед личността на подсъдимият, мотивите за извършване на настоящото престъпление, при отчитане на степента на засегнатост на обществото и на конкретното пострадало лице, което е малолетно и събитието ще има непосредствено отражение върху психичното и физическото му развитие, като се отчете обществената опасност и в бъдеще дееца да извърши друго престъпление, съдът прецени, че най-съответно се явява да се определи по реда на чл. 54, ал. 1 от НК в минимален размер, а именно наказание “лишаване от свобода за срок от 3 години”. От това наказание се приложи задължителната редукция съобразно изискванията на чл. 58а, ал. 1 от НК като се приспадна 1/3 от него. Затова се определи и наложи на подсъдимият Ф.Ю. наказанието “лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години. Налице са обективните условия да се приложи възможността, предвидена в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Съдът съобрази, че към момента на деянието подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление то общ характер, наложеното наказание е до три години лишаване от свобода и най- вече, с оглед превъзпитанието и поправянето на осъденият и постигането на целите на наказанието той не е наложително да го изтърпи. Затова изпълнението се отложи при изпитателен срок от 4 /четири/ години. Съдът намери, че в конкретния случай с така наложения размер на наказанието от “2 години” и отлагане на изпълнението му с изпитателен срок от 4 години в най- пълна степен ще се спомогне да се постигнат целите на наказанието и най-вече превъзпитанието на подсъдимия към спазване на правовия ред. Така определеното наказание в конкретния случай ще изиграе максимално добре своята предупредителна и възпираща роля, ще помогне в най-пълна степен за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, с цел спазване на законите и обществения ред, ще му отнеме възможността да извършва и за в бъдеще други престъпления, ще въздействува възпитателно и предупредително и върху други  членове от обществото.

На основание чл. 189, ал. 4 от НПК, като признат за виновен, подсъдимият Ф.Ю. бе осъден да заплати по сметка на ВСС - С., направените в наказателното производство разноски в размер на 170.00 лева за проведените експертизи.

Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

Н. В.