НОХД 4955/2013 - Мотиви - 23-01-2017

МОТИВИ

МОТИВИ

към присъда по НОХД № 4955/2013г. по описа на ПРС – XXIII н.с.

 

          Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу:

 

         Г.А.Д. – роден на ***г***, б., български гражданин, неженен, осъждан, със завършен 11-ти клас, ЕГН **********, за това, че:

         На 01.04.2013 год. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление, като съизвършител в съучастие със С.В.П. ЕГН ********** и К.Б.Л. ЕГН **********, чрез разрушаване и повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи, както следва:

         -        на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи - 1 бр. каса за кафе автомат марка „Zanussi”, модел „С-6” на стойност 42 /четиридесет и два/ лева и пари: сумата от 100 /сто/ лева от владението на „***” ЕООД гр. София, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои.

         -        на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи - 1 бр. каса за кафе автомат марка „Zanussi”, модел „SpazioC-7” на стойност 42 /четиридесет и два/ лева и пари: сумата от 25 /двадесет и пет/ лева от владението на „Ди Ка Си – 1” ЕООД гр. София, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои.

         -        на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив е направил опит да отнеме чужди движими вещи - 1 бр. каса за кафе автомат на стойност 42 /четиридесет и два/ лева и монети: сумата от 1 /един/ лев от владението на „К. – Р. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини.

         всичко на обща стойност 252 /двеста петдесет и два/ лева – престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, както и затова, че:

         На 01.04.2013 год. в гр. Пловдив в съучастие със С.В.П. ЕГН ********** като съизвършител е повредил противозаконно чужда движима вещ - кафе автомат марка „Zanussi”, модел „С-6”, собственост на „***” ЕООД гр. София - като повредата се изразява в нанесени щети по електрониката на стойност 188 /сто осемдесет и осем/ лева - престъпление по чл. 216 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.

        

         С.В.П. – роден на ***г***, б., български гражданин, неженен, средно образование, безработен, неосъждан, ЕГН **********, за това, че:

         На 01.04.2013 год. в гр. Пловдив, макар като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, при условията на продължавано престъпление, съучастие като съизвършител с К.Б.Л. ЕГН ********** и Г.А.Д. ЕГН **********, чрез разрушаване и повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи, както следва:

         -        на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи - 1 бр. каса за кафе автомат марка „Zanussi”, модел „С-6” на стойност 42 /четиридесет и два/ лева и пари: сумата от 100 /сто/ лева от владението на „***” ЕООД гр. София, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои.

         -        на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи - 1 бр. каса за кафе автомат марка „Zanussi”, модел „SpazioC-7” на стойност 42 /четиридесет и два/ лева и пари: сумата от 25 /двадесет и пет/ лева от владението на „Ди Ка Си – 1” ЕООД гр. София, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои.

         -        на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив е направил опит да отнеме чужди движими вещи - 1 бр. каса за кафе автомат на стойност 42 /четиридесет и два/ лева и монети: сумата от 1 /един/ лев от владението на „К. – Р. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини.

         всичко на обща стойност 252 /двеста петдесет и два/ лева - престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 26 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, както и за това, че:

         На 01.04.2013 год. в гр. Пловдив, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие с Г.А.Д. ЕГН ********** като съизвършител е повредил противозаконно чужда движима вещ – кафе автомат марка „Zanussi” модел „С-6”, собственост на „***” ЕООД гр. София – като повредата се изразява в нанесени щети по електрониката на стойност 188 /сто осемдесет и осем/ лева – престъпление по чл. 216 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК.

 

         К.Б.Л. – роден на ***г***, б., български гражданин, средно образование, неженен, неработещ, неосъждан, ЕГН **********, за това, че:

         На 01.04.2013 год. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление, като съизвършител в съучастие със С.В.П. ЕГН ********** и Г.А.Д. ЕГН **********, чрез разрушаване и повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи, както следва:

         -        на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи - 1 бр. каса за кафе автомат марка „Zanussi”, модел „С-6” на стойност 42 /четиридесет и два/ лева и пари: сумата от 100 /сто/ лева от владението на „***” ЕООД гр. София, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои.

         -        на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи - 1 бр. каса за кафе автомат марка „Zanussi”, модел „SpazioC-7” на стойност 42 /четиридесет и два/ лева и пари: сумата от 25 /двадесет и пет/ лева от владението на „Ди Ка Си – 1” ЕООД гр. София, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои.

         -        на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив е направил опит да отнеме чужди движими вещи - 1 бр. каса за кафе автомат на стойност 42 /четиридесет и два/ лева и монети: сумата от 1 /един/ лев от владението на „К. – Р. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини.

всичко на обща стойност 252 /двеста петдесет и два/ лева - престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.

         Производството е проведено по реда на чл.269, ал.3, т.4, буква А от НПК спрямо подсъдимите С.В.П. и К.Б.Л., при наличие предпоставките на чл.269, ал.3, т.4, буква А от НПК, доколкото е установено, че същите се намират извън пределите на Република България и местоживеенето им не е известно, като съдът е намерил, че разглеждане делото в тяхно отсъствие няма да попречи за разкриване на обективната истина.

Представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като сочи, че е установена фактическа обстановка, идентична с тази, отразена в обвинителния акт на РП-Пловдив. Поддържа, че от всички доказателства по делото –показания на свидетели, документи, експертизи, снимков материал от оглед на местопроизшествие, събрани както в хода на досъдебното производство, както и гласните и писмени доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, включително допълнителната дактилоскопна експретиза, може да се направи изводът, че всеки от подсъдимите е осъществил от обективна и субективна страна състава на посочените престъпления. Предлага същите да бъдат признати за виновни, като на всеки един от подсъдимите бъде определено наказание при условията на чл. 54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, към които отнася съдебно минало на подсъдимите, а за подсъдимите П. и Л. – и направените самопризнания в хода на ДП, поради което и предлага да им наложени наказания „Лишаване от свобода” под средния определен срок за съответните престъпления, изпълнението на които да бъдат отложени по реда на чл.66 от НК за срок, ориентиран към минималния, както и да им бъдат възложени направените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия Д. – адвокат Б. сочи, че на подсъдимия Д. са повдигнати две обвинения – едното по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК и второ - престъпление по чл. 216 от НН, като за първото обвинение поддържа, че в хода на делото не е доказан по безспорен и категоричен начин, че парите са толкова, колкото са определени по обвинителен акт, както за деянието свързано с кафеавтомата, находящ се на пазарчето в кв. «Гагарин», както и за опита за кражба от кафеавтомата на бул. «Дунав» от фирмата на Л.. Посочва, че за периода от време от обяда на 31.03.2013 г., до вечерта на същия ден или по-скоро до полунощ, вече на 01.04.2013 г., обвинението не доказва по категоричен и несъмнен начин, че подс. Д. е имал контакт с другите двама подсъдими и същевременно е бил с тях в този период от, и че е присъствал в дома на Л. непосредствено преди извършване на кражбата на ул. «Барикадите» от кафеавтомата, който се е намирал там, което се подкрепя от събраните доказателства – от справка на полицията, която е станала малко след обяд на 31.03.2013 г., като са спрели за проверка П. и Л.. За размера на отнетите вещи сочи, че е установено, че тези кафеавтоматите не са имали връзка с НАП и техните обороти не могат да бъдат доказани, а в монетника на кафеавтомата, собственост на Л.,***, не е имало никакви монети, както и че 100 лева в монети е максималното количество, което може да се събере в една кафемашина, т.е. в касата, да са  събрана такава сума в тези каси е малко вероятно, тъй като самите собственици са изпразвали тези машини редовно и не са оставяли пари, особено вечерно време. По отношение на следата, оставена върху ламарината на кафеавтомата на ул. «Барикадите» сочи, че такава е установена, записано е в експертизата, приета в съдебното следствие, която потвърди, че подсъдимите П. и Д. имат отпечатъци на нея, но все пак върху парчето ламарина има още множество следи на различни хора, като от това не следва, че точно тези два отпечатъка водят към двамата подсъдими. При определяне наказанието предлага за подсъдимия Д. предлага да се отчетат смекчаващи обстоятелства – продължилият прекалено дълго наказателен процес – повече от 3 години, в който подс. Д. се е явявал във всяко едно съдебно заседание, с изключение на онези пъти, когато бил болен и на работа на което преживяване носи психическо напрежение, което е оказало влияние върху него, както и младата му възраст, като алтернативно се съгласява с прокурора, че на същият следва да се наложи наказание лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 от НК, тъй като деянието е извършено на 01.04.2013 г. – или преди датата, когато същият вече е осъден с условна присъда, влязла в сила.

Защитникът на подсъдимия Л. – адвокат Х. сочи, че от събраните писмени и гласни доказателства не се доказа по безспорен и категоричен начин вината по така повдигнатото обвинение спрямо същия,  разпитаните свидетели не сочат той да е осъществил състава на така повдигнатото му обвинение, като единствената свидетелка, която сочи някакви факти е Й.И., която е била в лични интимни отношения с Л., което следва да се вземе предвид, защото всичко това може да е на лична основа, докато никой друг не сочи да е видял Л., че е бил в група с останалите подсъдими. Предлага подсъдимият да бъде признат за невиновен, а алтернативно да му бъде определено наказание, ориентирано към минимума, както и да му бъде отменена мярката за неотклонение «Задържане под стража». Относно размера на сумите поддържа, че същия не е доказан, а сумите по експертизите са завишени, единият от разпитаните свидетели е казал, че реално сумата е много по-малка, като сумата не може да е сочената от обвинението, доколкото самият апарат не може да събере толкова пари.

Защитникът на подсъдимия П. – адвокат Н. поддържа, че напълно подкрепя изложеното от другите защитници, по същите аргументи, без да ги повтаря, като предлага същият да бъде оправдан, алтернативно сочи, че ако евентуално П. бъде признат за виновен, да се обсъди дали не се касае за маловажен и незначителен случай, тъй като събитията са отпреди 3 години и са били извършени от лекомислие и увлечение.

Подсъдимият Д. заявява, че поддържа казаното от своя защитник, няма какво да добави. В последната си дума посочва, че съжалява за това, което е направил.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

          ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

         Подсъдимият Г.А.Д. е роден на ***г***, б., български гражданин, неженен, осъждан, със завършен 11-ти клас, ЕГН **********.

         Подсъдимият С.В.П. е роден на ***г***, б., български гражданин, неженен, средно образование, безработен, неосъждан, ЕГН **********.

         Подсъдимият К.Б.Л. е роден на ***г***, б., български гражданин, средно образование, неженен, неработещ, неосъждан, ЕГН **********.

         Съдът приема за установено, че подсъдимите Г.А.Д., С.В.П.  и К.Б.Л. се познавали и поддържали приятелски отношения. Вечерта на 31.03.2013 г. срещу 01.04.2013 г., същите тримата се разбрали да се срещнат, след което посетили квартирата на подсъдимия Л.,***, където консумирали алкохол. При това тримата подсъдими преценили, че са им необходими пари, тъй като средствата им привършили. В близост до квартирата на подсъдимия Л. се намирала кафе - машина, при което тримата тримата подсъдими решили да я разбият и да вземат монетите, находящи се в касата й. Същият кафе -автомат бил марка „Zanussi”, модел С-6 и се намирал на кръстовището на ул.„Барикадите” и ул.„Милеви скали”, до автобусна спирка, като бил стопанисван и бил собственост на „***” ЕООД, представлявано от Е.Б.. На 01.04.2013 около 01.30 ч. подсъдимите Д. и П. се заели с разбиването на горната машина, като започнали да дърпат с ръце металната врата, с която машината се затваряла отстрани, а подсъдимият Л. стоял отстрани и се оглеждал да не мине някой. В резултат на механичното въздействие върху машината от страна на подсъдимите П. и Д., изразило се в дърпането на вратата й, същите нанесли щети върху електрониката на кафе-автомата на стойност 188 лв.. В резултат на нанесените по електрониката на машината повреди, същата станала временно негодна за използване по предназначение и за да продължи да функционира следвало да й се извърши ремонт. Подсъдимите Д. и П. проникнали до касата на кафе-автомата, на стойност 42 лв./четиридесет и два лева/, в която се съхранявал неустановен по размер оборот, Д. успял да вземе касата, след което тримата подсъдими избягали и се върнали в квартирата на подсъдимия Л., където оставили касата на кафе-автомата.

         При това подсъдимите Г.А.Д., С.В.П.  и К.Б.Л. решили веднага след това да извършат аналогично деяние спрямо друг кафе-автомат, при което подсъдимият  Л., който познавал квартала споделил, че знае къде се намират и други кафе машини. Ето защо същите трима подсъдими се придвижили до кафе-автомат марка „Zanussi”, модел Spazio С-7, разположен на ул. „Огражден”, стопанисван от „Ди Ка Си-1” ЕООД, представлявано от К.А.. Подсъдимите П.Д. започнали да дърпат металната врата на кафе-автомата, която била заключена с катинар, а подсъдимият Л. стоял отстрани и се оглеждал да не мине някой, който да прекъсне общите престъпни намерения. Подсъдимите Д. и П. изкривили вратата на кафе-автомата и успели за изкъртят едната халка, за която се заключвал катинара, като по този начин отворили вратата. Подсъдимият Д. успял да вземе касата на кафе-автомата, на стойност 42 лева, в която се намирала и неустановена по делото сума пари.Подсъдимият Д. изпразнил съдържанието на касата в един парцал, а самата каса изхвърлил в двор на къща, която се намирала в близост.

         След като осъществили гореописаната деятелност, подсъдимите Л., П. и Д. се отправили към трета кафе машина, находяща се на ул. „Дунав“ пред № 73, чието местонахождение отново било посочено от Л.. Същият кафе-автомат бил стопанисван от ЕТ „К. – Р.Л.”. Този път разпределението на ролите било по- различно като подсъдимият Д. стоял отстрани и се оглеждал да не мине някой, а подсъдимите Л. и П. се заели с разбиването на машината. Същите чрез дърпане успели да изкъртят едната халка, за която се заключвала вратата на машината с катинар. Целта им била отново да вземат касата, на стойност 42 лева, заедно със съдържащия се вътре оборот, неустановен по размер. Този път обаче деянието им било прекъснато от задействалата се алармена система, чрез която автоматът бил свързан към охранителна фирма - „Алфа COT”. Тримата подсдъими се уплашили от алармата и побягнали, като не успели да вземат касата и оборота. Същевременно на мястото на произшествието бил изпратен автопатрул на „Алфа” СОТ, който констатирал следите от взломяване по машината.    Към този момент подсъдимият П. бил непълнолетен, но разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си.

         В хода на досъдебното производство подсъдимият К.Л. предал с протокол за доброволно предаване касата от първия разбит кафе-автомат, а местонахождението на касата на втория било посочено от Г.Д., същата била иззета чрез протокол за оглед на местопроизшествие.

         ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно установено въз основа показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели К.К.Л., Й.А.И., Р.Г.Л., К.Г.Р. и М.Б.Б..

Свидетелят К.К.Л., като *** при ЕТ „К. – Р.Л.“ изнася, че помни случая с кафе-автомата на последния търговец, посегателството било извършено през нощта и когато той отишъл на място установил, че катинарът на машината бил разбит, едната халка – изкарана, вратата на автомата бил отворена и зеела. Сочи, че монетника не липсвал, като не може да каже дали са липсвали пари от машината, нито каква е била точната налична сума в монетника. След прочитана показанията на горния свидетел, дадени в хода на досъдебното производство, по реда на чл.281, ал.1, т.2, предл. Второ от НПК същият уточнява, че посочените от него размери на суми се отнасят за монетите, находящи се в казанчето на машината, а не в монетника.Посочва, че към момента на деянието кафе-автомата не е бил свързан с НАП. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От същите се установява факта на интервенция върху кафе-автомата, собственост на ЕТ „К. – Р.Л.“ и начина, по който е осъществено същото, както и липсата възприятие от страна на свидетеля за наличната в моентника сума пари към момента на деянието.

Свидетелят Р.Г.Л. посочва, че е *** на ЕТ „К. – Р.Л.“, последния търговец има кафе-автомат на ул. „Дунав“ № 73, имало е няколко случая, в които е бил разбиван, като за този от 2013г. може да каже, че на място бил отишъл мъжът и – свидетелят Л., тя не е видяла местопроизшествието. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От същите се установява факта на взломяване кафе-автомата, собственост на ЕТ „К. – Р.Л.“.

Свидетелят Й.А.И. сочи, че познава подсъдимите, като живяла на семейни начала с подсъдимия Л., който и е споделял, че са разбивали „машинки за кафе“, но не може да каже точно кои, както и че в квартирата, на ул.„Милеви скали“ в която живеели, била виждала метална кутия, правоъгълна, сиво – метална на цвят. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От същите се установява обстоятелството, че подсъдимия Л. признал за извършените деяния спрямо въпросните кафе-автомати, както и че в квартирата на същия била налична касата на един от горните.

Свидетелят К.Г.Р. посочва, че работи като ***, не помни случая, след прочитане показанията му дадени в хода на досъдебното производство по реда на чл.281, ал.5, вр. чл.281, ал.1, т.2, предл.II от НПК заявява, че поддържа, казаното. Съгласно последните показания, свидетелят посетил сутринта на 01.04.2013г. обекта – кафе-машина, находяща се в гр.Пловдив, бул.Дунав № 73, констатирал по същата следи от взломяване, халката на катинара била разтворена, на място дошъл К.Л. и заявил, че от машината няма липси. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От същите се установява факта на взломяване кафе-автомата, собственост на ЕТ „К. – Р.Л.“.

Свидетелят М.Б.Б. сочи, че „***“ ЕООД стопанисвала кафе машина, намираща се на ул.„Барикадите“ в гр.Пловдив, като на 01.04.2013г. разбрала, че последната била взломена. Установила, че по машината - марка „Zanussi”, модел С-6  имало значителни повреди, както и че липсвал монетника, със съдържащата се в него сума , която възлизала на близо 100 лева, съдейки по дневния оборот. Показанията на същия свидетел са уточнени по реда на .281, ал.5, вр. чл.281, ал.1, т.2, предл.II от НПК, който посочва, че сумата в монетника може да е 50 – 60 – 100 лева, но не може да каже всъщност колко пари може да побере тази машина. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От същите се установява факта на взломяване кафе-автомата, собственост на „***“ ЕООД, нанесените повреди, отнемането на монетника и на неустановена сума пари в същия.

Съдът съобрази и обясненията на подсъдимия С.П., прочетени по реда на чл.279, ал.1, т.2 от НПК, дадени пред съдия на досъдебното производство, в които същият описва, как заедно с другите подсъдими – Д. и Л., на 31.03.2013г. срещу 01.04.2013г., тъй като имали нужда от пари, „ударили“ кафе – машина, намираща се на в близост до квартирата на Л. ***, П. и Д. отворили вратите на машината, не видели колко пари взели, същото сторили и с втори кафе-автомат на 200-300 метра от там, а в последствие и с трети, като този път машината отворили П. и Л., а Д. стоял от страни и наблюдавал да не мине някой. От трите машини си разделили неустановена сума пари. Съдът намира, че същите обяснения на подсъдимия напълно кореспондират с останалата доказателствена съвкупност по делото и следва да бъдат приети като истинни. От същите се установява, че тримата подсъдими са извършили инкриминираните деяния, съгласно описаната от съда като възприета фактическа обстановка.

Съдът съобрази и обясненията на подсъдимия К.Л., прочетени по реда на чл.279, ал.1, т.2 от НПК, дадени пред съдия на досъдебното производство, в които същият описва, как заедно с другите подсъдими – Д. и Л., на 31.03.2013г. срещу 01.04.2013г., тъй като имали нужда от пари, решили да разбият кафе – машини, като започнали с тази, намираща се на в близост до квартирата на Л. ***, П. и Д. отворили вратите на машината, взели монетника, а Л. пазел да не мине някой. Същото сторили и с в тора кафе-машина, от която изкарали кутия с моменти с неустановена обща стойност, както и с трета такава ,където обаче машината отворили П. и Л., а Д. стоял от страни и наблюдавал да не мине някой. От трите машини си разделили неустановена сума пари. Съдът намира, че същите обяснения на подсъдимия напълно кореспондират с останалата доказателствена съвкупност по делото и следва да бъдат приети като истинни. От същите се установява, че тримата подсъдими са извършили инкриминираните деяния, съгласно описаната от съда като възприета фактическа обстановка.

Съдът съобрази заключението на изготвената в хода на досъдебното производство и приета от съда съдебнопсихиатрична експертиза на подсдъимият С.В.П., от която се установява, че същият не страда от психично заболяване понастоящем и към инкриминирания период. Не се води на диспансерен учет към ЦПЗ гр. Пловдив, не е лекуван в психиатрично заведение досега. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към инкриминирания период, макар и непълнолетен. Бил е в леко алкохолно опиване, в ясно съзнание, с целесъобразни и мотивирани действия. Може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае, може да участва пълноценно в досъдебното и съдебно производство. Може да разбира и да ръководи постъпките си. Съдът приема заключението на същата експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област, неоспорено от страните и съответстващо на събраните по делото доказателства. От същото се установява, че подсъдимият П. е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

Съдът взе предвид и заключението на изготвената в хода на досъдебното производство и приета съда стоковооценъчна експертиза и допълнителна стоковооценъчна експертиза, както и допълнителна такава, от която се установява, че стойността на повредите по електрониката на кафе-автомат „Zanussi”, модел „С-6” възлиза на 188 лв. Стойността на 1 бр. каса за кафе автомат възлиза на 42 лв., като общата стойност на 3 бр. каси за кафе възлиза на 126 лв.. Съдът приема заключението на същата експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област, неоспорено от страните и съответстващо на събраните по делото доказателства. От същото се установява стойността на повредите по електрониката на кафе-автомат „Zanussi”, модел „С-6”, както и на отнетите монетници.

Също така съдът съобрази и заключението на изготвената в хода на досъдебното производство и приета от съда дактилоскопна експертиза, от която се установява, че дактилоскопна следа № 3, иззета на 01.04.2013г. при оглед на кафе-автомат, находящ се на кръстовището на ул.„Барикадите“ и ул.„Милеви скали“ в гр.Пловдив, е оставена от длан на лява ръка на подсъдимия Г.Д.. Съдът приема заключението на същата експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област и съответстващо на събраните по делото доказателства. От същото се установява причастността на подсъдимия Г.Д. в деянието, осъществено спрямо кафе-автомат, находящ се на кръстовището на ул.„Барикадите“ и ул.„Милеви скали“ в гр.Пловдив.

Съдът взе предвид и заключението на изготвената след определение на съда допълнителна дактилоскопна експертиза, съгласно което която дактилоскопна следа № 1 иззета от на 01.04.2013г. при оглед на кафе-автомат, находящ се на кръстовището на ул.„Барикадите“ и ул.„Милеви скали“ в гр.Пловдив е оставена от палец на дясна ръка на подсъдимия Г.Д., следи № 2 и № 5 са оставени от длан на лява ръка на подсъдимия С.П., следа № 4 е негодна за идентификация.  Съдът приема заключението на същата експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област и съответстващо на събраните по делото доказателства. От същото се установява причастността на подсъдимите Г.Д.  и С.П. в деянието, осъществено спрямо кафе-автомат, находящ се на кръстовището на ул.„Барикадите“ и ул.„Милеви скали“ в гр.Пловдив.

Съдът съобрази и писмените доказателствени средства, а именно – писмо на ТД НАП – София с изх.№ 12-74-00-51/14.12.2015г. от което се установява, че за стопанисваното от дружество„***“ ЕООД устройство – кафе-автомат, находящ се в гр.Пловдив, ул.„Милеви скали“ № 1 е свързано към НАП на 04.04.2016г. или след момента на деянието, както и писмо на ТД НАП – София с изх.№ 12-74-00-878/28.12.2015г. от което се установява, че за същият кафе-автомат няма данни за регистриран касов апарат за периода 31.03.2013г. – 01.04.2013г., протокол за доброволно предаване от 03.04.2013г. от който е видно, че подсъдимият Л. предал една от металните кутии /монетници/ на кафе-автоматите, копие от гаранционна карта относно кафе-автомат с купувач „Ди Ка Си – 1“ ЕООД, от което се установява собствеността върху същия.

 

ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО ЗА ПОДСЪДИМИЯ Г.А.Д.:

 

I.При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът прие, че със своите действия подсъдимият Г.А.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, както следва:

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

Затова, че на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление, като съизвършител в съучастие със С.В.П. с ЕГН ********** и К.Б.Л. с ЕГН **********, чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи, както следва:

-        на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи - 1 бр. каса за кафе автомат марка „Zanussi", модел „С-6" на стойност 42 /четиридесет и два/ лева от владението на „***" ЕООД гр. София, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои.

-        на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи - 1 бр. каса за кафе автомат марка „Zanussi", модел „Spazio C-7" на стойност 42 /четиридесет и два/ лева от владението на „Ди Ка Си - 1“ ЕООД гр. София, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои.

-        на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив е направил опит да отнеме чужди движими вещи - 1 бр. каса за кафе автомат на стойност 42 /четиридесет и два/ лева от владението на „К. - Р. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини,

всичко на обща стойност 126 /сто двадесет и шест/ лева.

В този смисъл съдът намира за неоснователно становището на защитникът на подсъдимият Д. за това, че обвинението не доказва по категоричен и несъмнен начин, че подс. Д. е имал контакт с другите двама подсъдими и същевременно е бил с тях в този период, доколкото данни в горния смисъл се установиха непротиворечиво, включително и в обясненията на подсъдимите Л. и П., които описват участието на Д. в инкриминираното деяние.

Неоснователно е и възражението отношение на следата, оставена върху ламарината на кафеавтомата на ул. «Барикадите», като сочи, че такава е установена, записано е в експертизата, приета в съдебното следствие, която потвърди, че подсъдимите П. и Д. имат отпечатъци на нея, но все пак върху парчето ламарина има още множество следи на различни хора, като от това не следва, че точно тези два отпечатъка водят към двамата подсъдими. Наличието на следи от други лица върху обекта в случая е без значение, доколкото несъмнено се установяват следи от горните двама подсъдими, които водят на несъмнен извод, е същите са извършили действия спрямо въпросния кафе-автомат, съобразно възприетата по делото фактическа обстановка. 

ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:

Деянието на подсъдимия Д. е извършено от при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е преследвал. За последното се съди от съвсем елементарния характер на деянието, а именно – отнемане на вещи, за които подсъдимият не може да не знае, че не му принадлежат.

В случая се установява и умисъл деянието да бъде извършено в съучастие с другите двама подсъдими, съобразно описаната общност на действията, налагаща единствен възможен извод и за общност на умисъла за последното.

Ето защо, съдът призна подсъдимия Г.А.Д. – роден на ***г***, б., български гражданин, неженен, осъждан, със завършен 11. клас, ЕГН **********, за ВИНОВЕН, в това, че на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление, като съизвършител в съучастие със С.В.П. с ЕГН ********** и К.Б.Л. с ЕГН **********, чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи, както следва:

-        на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи - 1 бр. каса за кафе автомат марка „Zanussi", модел „С-6" на стойност 42 /четиридесет и два/ лева от владението на „***" ЕООД гр. София, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои.

-        на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи - 1 бр. каса за кафе автомат марка „Zanussi", модел „Spazio C-7" на стойност 42 /четиридесет и два/ лева от владението на „Ди Ка Си - 1“ ЕООД гр. София, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои.

-        на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив е направил опит да отнеме чужди движими вещи - 1 бр. каса за кафе автомат на стойност 42 /четиридесет и два/ лева от владението на „К. - Р. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини,

всичко на обща стойност 126 /сто двадесет и шест/ лева – престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.

Същевременно и предвид вече описаната като възприета фактическа обстановка, съдът намери,че подсъдимият Г.А.Д. следва да бъда признат за невиновен в това на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление, като съизвършител в съучастие със С.В.П. с ЕГН ********** и К.Б.Л. с ЕГН **********, чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, да е отнел чужди движими вещи, както следва:

         - на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив да е отнел пари: сумата от 100 /сто/ лева от владението на „***" ЕООД гр. София, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои.

-        на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив да е отнел чужди движими вещи  пари: сумата от 25 /двадесет и пет/ лева от владението на „Ди Ка Си - 1“ ЕООД гр. София, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои.

-        на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив да е направил опит да отнеме чужди движими вещи - монети: сумата от 1 /един/ лев от владението на „К. - Р. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини.

По делото не се събраха данни, установяващи горното деяние по размер. Установи се единствено, че подсъдимите са отнели някакви суми в моменти от кафе-автоматите, които обаче остават неустановени. Както сочи свидетелят К.К.Л., няма начин да посочи какъв е бил размера на сумата, която се е събрала в монетника на кафе-автомата на ЕТ „К. – Р.Л.“ към момента на неговото отнемане, а може единствено да предполага същата приблизително, съобразно обичайния оборот. Същото сочи и свидетеля М.Б.Б., относно кафе-автомата, стопанисван от  „***“ ЕООД, като сочи единствено приблизителен дневен оборот. Не са събрани никакви данни относно сумата, била в кафе-автомата на „Ди Ка Си - 1“ ЕООД гр. София към момента на деянието. На следващо място самите подсъдими твърдя, че са си разделили определена сума на монети от кафе-автоматите, но не могат да посочат конкретна стойност. Установи се също, че няма данни същите кафе-автомати да са били свързани в реално време с НАП от където да бъдат събрани данни в горния смисъл. От приложените по делото отчети от фискална памет също не се установяват постъпленията от периода 31.03.2013г. – 01.04.2013г.. Следва да се отбележи, че в случая е недопустимо обвинението да се гради на предложение за среди стойности на обичайни дневни обороти, още повече никой от свидетелите не може да посочи точно колко време преди деянието са били събрани сумите от същите монетници. Ето защо и съдът намери, че подсъдимият Г.А.Д. следва да бъде ОПРАВДАН по първоначално повдигнатото му обвинение в горният смисъл, поради неустановеност на предмета на деянието по размер.

         ПО НАКАЗАНИЕТО:

         След като намери подсъдимия Г.А.Д. за виновен, при индивидуализиране на наказанието съдът отчете липса на отегчаващи отговорността обстоятелства, а като смекчаващи такива се отчитат липсата на предходни осъждания към момента на деянието и относително младата възраст на дееца.

         Предвид горното и установения превес на смекчаващите обстоятелства и липса на отегчаващи такива, то съдът намери, че следва да бъде определено наказани „лишаване от свобода“ в размер, равен на минимално предвидения в разпоредбата на чл. 195 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК. Поради това и съдът ОПРЕДЕЛИ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНИ, като счете, че същото ще бъде справедливо, съответстващо на извършеното престъпление и ще съдейства в максимална степен за осъществяване целите по чл.36 от НК, като същевременно ще съблюдава и принципа за употреба на наказателна репресия в минимално необходимо количество.

         Настоящият състав на съда счете, че изпълнението на така наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ, на основание чл.66, ал.1 от НК, доколкото подсъдимият не е осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер към момента на деянието и съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не е наложително същото наказание да бъде изтърпяно.      

 

         II. При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът прие, че със своите действия подсъдимият Г.А.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 216 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, както следва:

         ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

         За това, че на  01.04.2013 год. в гр. Пловдив в съучастие със С.В.П. с ЕГН ********** като съизвършител е повредил противозаконно чужда движима вещ - кафе автомат марка „Zanussi", модел „С-6", собственост на „***" ЕООД гр. София - като повредата се изразява в нанесени щети по електрониката на стойност 188 /сто осемдесет и осем/ лева

         ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:

         Деянието на подсъдимия Д. е извършено от при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е преследвал. В случая се установява и умисъл деянието да бъде извършено в съучастие с другите двама подсъдими, съобразно описаната общност на действията, налагаща единствен възможен извод и за общност на умисъла за последното.

         Ето защо, съдът призна подсъдимия Г.А.Д. – роден на ***г***, б., български гражданин, неженен, осъждан, със завършен 11. клас, ЕГН **********, за ВИНОВЕН, в това, че на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив в съучастие със С.В.П. с ЕГН ********** като съизвършител е повредил противозаконно чужда движима вещ - кафе автомат марка „Zanussi", модел „С-6", собственост на „***" ЕООД гр. София - като повредата се изразява в нанесени щети по електрониката на стойност 188 /сто осемдесет и осем/ лева – престъпление по чл. 216 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.

         ПО НАКАЗАНИЕТО:

         След като намери подсъдимия Г.А.Д. за виновен, при индивидуализиране на наказанието съдът отчете липса на отегчаващи отговорността обстоятелства, а като смекчаващи такива се отчитат липсата на предходни осъждания към момента на деянието и относително младата възраст на дееца.

         Предвид горното и установения превес на смекчаващите обстоятелства и липса на отегчаващи такива, то съдът намери, че следва да бъде определено наказани „лишаване от свобода“ в размер, ориентиран към минимално предвидения в разпоредбата на чл. 216 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК. Поради това и съдът ОПРЕДЕЛИ наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА, като счете, че същото ще бъде справедливо, съответстващо на извършеното престъпление и ще съдейства в максимална степен за осъществяване целите по чл.36 от НК, като същевременно ще съблюдава и принципа за употреба на наказателна репресия в минимално необходимо количество.

         Настоящият състав на съда счете, че изпълнението на така наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ, на основание чл.66, ал.1 от НК, доколкото подсъдимият не е осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер към момента на деянието и съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не е наложително същото наказание да бъде изтърпяно.      

         ПО ПРИЛОЖЕНИЕ ЧЛ.23 ОТ НК

         Съдът счете, че в настоящият случай са налице предпоставките за приложение института на чл.23, ал.1 от НК, като подсъдимия  Г.А.Д. е извършил горните две отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.

         Ето защо, след като определи наказанията за всяко едно от двете престъпление отделно, то наложи най-тежкото от тях, а именно съдът наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така определеното общо най-тежко наказание следва да бъде отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

         На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 от НК от така определеното общо най-тежко наказание ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ следва да бъде приспаднато времето, през което подс. Г.А.Д. е бил задържан за 24 часа по реда на ЗМВР със Заповед на полицейски орган при ІІІ-то РУП от 03.04.2013 г., считано от 03.04.2013 г. до 04.04.2013 г., като един ден задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода.

 

ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО ЗА ПОДСЪДИМИЯ С.В.П.:

        

         I.При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът прие, че със своите действия подсъдимият С.В.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 26 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, както следва:

         ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА: 

         За това, че на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив, макар като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с К.Б.Л. с ЕГН ********** и Г.А.Д. с ЕГН **********, чрез разрушаване и повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи, както следва:

-        на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи - 1 бр. каса за кафе автомат марка „Zanussi", модел „С-6" на стойност 42 /четиридесет и два/ лева от владението на „***" ЕООД гр. София, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои.

-        на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи - 1 бр. каса за кафе автомат марка „Zanussi", модел „Spazio C-7" на стойност 42 /четиридесет и два/ лева от владението на „Ди Ка Си - 1“ ЕООД гр. София, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои.

-        на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив е направил опит да отнеме чужди движими вещи - 1 бр. каса за кафе автомат на стойност 42 /четиридесет и два/ лева от владението на „К. - Р. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини,

         всичко на обща стойност 126 /сто двадесет и шест/ лева.

ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:

Деянието на подсъдимия П. е извършено от при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е преследвал. За последното се съди от съвсем елементарния характер на деянието, а именно – отнемане на вещи, за които подсъдимият не може да не знае, че не му принадлежат. В този смисъл съдът намери, че към момента на деянието макар и като непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, който извод съдът прави от вече посочената доказателствена съвкупност, включително и посоченото заключение на съдебнопсихиатрична експертиза на подсъдимия.

В случая се установява и умисъл деянието да бъде извършено в съучастие с другите двама подсъдими, съобразно описаната общност на действията, налагаща единствен възможен извод и за общност на умисъла за последното.

         Ето защо, съдът призна подсъдимия С.В.П. – роден на ***г***, б., български гражданин, неженен, средно образование, безработен, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН, в това, че на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив, макар като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с К.Б.Л. с ЕГН ********** и Г.А.Д. с ЕГН **********, чрез разрушаване и повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи, както следва:

-        на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи - 1 бр. каса за кафе автомат марка „Zanussi", модел „С-6" на стойност 42 /четиридесет и два/ лева от владението на „***" ЕООД гр. София, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои.

-        на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи - 1 бр. каса за кафе автомат марка „Zanussi", модел „Spazio C-7" на стойност 42 /четиридесет и два/ лева от владението на „Ди Ка Си - 1“ ЕООД гр. София, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои.

-        на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив е направил опит да отнеме чужди движими вещи - 1 бр. каса за кафе автомат на стойност 42 /четиридесет и два/ лева от владението на „К. - Р. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини,

         всичко на обща стойност 126 /сто двадесет и шест/ лева – престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 26 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.

         Същевременно и предвид вече описаната като възприета фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимият С.В.П. следва да бъда признат за невиновен в това на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив, макар като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с К.Б.Л. с ЕГН ********** и Г.А.Д. с ЕГН **********, чрез разрушаване и повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, да е отнел чужди движими вещи, както следва:

         - на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив да е отнел пари: сумата от 100 /сто/ лева от владението на „***" ЕООД гр. София, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои.

-        на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив да е отнел чужди движими вещи  пари: сумата от 25 /двадесет и пет/ лева от владението на „Ди Ка Си - 1“ ЕООД гр. София, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои.

-        на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив да е направил опит да отнеме чужди движими вещи - монети: сумата от 1 /един/ лев от владението на „К. - Р. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини.

         По делото не се събраха данни, установяващи горното деяние по размер. Установи се единствено, че подсъдимите са отнели някакви суми в моменти от кафе-автоматите, които обаче остават неустановени. Както сочи свидетелят К.К.Л., няма начин да посочи какъв е бил размера на сумата, която се е събрала в монетника на кафе-автомата на ЕТ „К. – Р.Л.“ към момента на неговото отнемане, а може единствено да предполага същата приблизително, съобразно обичайния оборот. Същото сочи и свидетеля М.Б.Б., относно кафе-автомата, стопанисван от  „***“ ЕООД, като сочи единствено приблизителен дневен оборот. Не са събрани никакви данни относно сумата, била в кафе-автомата на „Ди Ка Си - 1“ ЕООД гр. София към момента на деянието. На следващо място самите подсъдими твърдя, че са си разделили определена сума на монети от кафе-автоматите, но не могат да посочат конкретна стойност. Установи се също, че няма данни същите кафе-автомати да са били свързани в реално време с НАП от където да бъдат събрани данни в горния смисъл. От приложените по делото отчети от фискална памет също не се установяват постъпленията от периода 31.03.2013г. – 01.04.2013г.. Следва да се отбележи, че в случая е недопустимо обвинението да се гради на предложение за среди стойности на обичайни дневни обороти, още повече никой от свидетелите не може да посочи точно колко време преди деянието са били събрани сумите от същите монетници. Ето защо и съдът намери, че подсъдимият С.В.П. следва да бъде ОПРАВДАН по първоначално повдигнатото му обвинение в горният смисъл, поради неустановеност на предмета на деянието по размер.

         ПО НАКАЗАНИЕТО:

         След като намери подсъдимия С.В.П. за виновен, при индивидуализиране на наказанието съдът отчете липса на отегчаващи отговорността обстоятелства, а като смекчаващи такива се отчитат липсата на предходни осъждания към момента на деянието, както и сторените признания.

         Предвид горното и установения превес на смекчаващите обстоятелства и липса на отегчаващи такива, то съдът намери, че следва да бъде определено наказани „лишаване от свобода“ в размер, ориентиран към минималния предвидения в разпоредбата на чл. 195 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 26 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК. Поради това и съдът ОПРЕДЕЛИ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА, като счете, че същото ще бъде справедливо, съответстващо на извършеното престъпление и ще съдейства в максимална степен за осъществяване целите по чл.36 от НК, като същевременно ще съблюдава и принципа за употреба на наказателна репресия в минимално необходимо количество.

         Настоящият състав на съда счете, че изпълнението на така наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, на основание чл.69, ал.1 от НК, доколкото подсъдимият не е осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не е наложително същото наказание да бъде изтърпяно.      

 

         II. При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът прие, че със своите действия подсъдимият С.В.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 216 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК, както следва:

         ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

         За това, че на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие с Г.А.Д. с ЕГН ********** като съизвършител е повредил противозаконно чужда движима вещ – кафе автомат марка „Zanussi", модел „С-6", собственост на „***" ЕООД гр. София – като повредата се изразява в нанесени щети по електрониката на стойност 188 /сто осемдесет и осем/ лева.

         ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:

         Деянието на подсъдимия П. е извършено от при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е преследвал. В този смисъл съдът намери, че към момента на деянието макар и като непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, който извод съдът прави от вече посочената доказателствена съвкупност, включително и посоченото заключение на съдебнопсихиатрична експертиза на подсъдимия.

         В случая се установява и умисъл деянието да бъде извършено в съучастие с другите двама подсъдими, съобразно описаната общност на действията, налагаща единствен възможен извод и за общност на умисъла за последното.

         Ето защо, съдът призна подсъдимия С.В.П. – роден на ***г***, б., български гражданин, неженен, средно образование, безработен, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН, в това, че на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие с Г.А.Д. с ЕГН ********** като съизвършител е повредил противозаконно чужда движима вещ – кафе автомат марка „Zanussi", модел „С-6", собственост на „***" ЕООД гр. София – като повредата се изразява в нанесени щети по електрониката на стойност 188 /сто осемдесет и осем/ лева – престъпление по чл. 216 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК, поради което и на основание чл. 216 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК вр. чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.

         ПО НАКАЗАНИЕТО:

         След като намери подсъдимия С.В.П. за виновен, при индивидуализиране на наказанието съдът отчете липса на отегчаващи отговорността обстоятелства, а като смекчаващи такива се отчитат липсата на предходни осъждания към момента на деянието, както и сторените признания.

         Предвид горното и установения превес на смекчаващите обстоятелства и липса на отегчаващи такива, то съдът намери, че следва да бъде определено наказани „лишаване от свобода“ в размер, ориентиран към минималния предвидения в разпоредбата на чл. 216 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК. Поради това и съдът ОПРЕДЕЛИ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като счете, че същото ще бъде справедливо, съответстващо на извършеното престъпление и ще съдейства в максимална степен за осъществяване целите по чл.36 от НК, като същевременно ще съблюдава и принципа за употреба на наказателна репресия в минимално необходимо количество.

         Настоящият състав на съда счете, че изпълнението на така наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ЕДНА ГОДИНА, на основание чл.69, ал.1 от НК, доколкото подсъдимият не е осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не е наложително същото наказание да бъде изтърпяно.   

         ПО ПРИЛОЖЕНИЕ ЧЛ.23 ОТ НК

         Съдът счете, че в настоящият случай са налице предпоставките за приложение института на чл.23, ал.1 от НК, като подсъдимия  С.В.П. е извършил горните две отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.

         Ето защо, след като определи наказанията за всяко едно от двете престъпление отделно, то наложи най-тежкото от тях, а именно съдът наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл. 69, ал. 1 от НК изпълнението на определеното общо най-тежко наказание следва да бъде отложено за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила.

         На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК от така определеното общо най-тежко наказание ШЕСТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ следа да бъде приспаднато времето, през което подс. С.В.П. е бил задържан за 24 часа по реда на ЗМВР със Заповед на полицейски орган при ІІІ-то РУП от 03.04.2013 г., считано от 03.04.2013 г. до 04.04.2013 г., като един ден задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода.

        

 

ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО ЗА ПОДСЪДИМИЯ К.Б.Л.:

         При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът прие, че със своите действия подсъдимият К.Б.Л. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, както следва:

         ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

         За това, че на на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление, като съизвършител в съучастие със С.В.П. ЕГН ********** и Г.А.Д. ЕГН **********, чрез разрушаване и повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи, както следва:

-        на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи - 1 бр. каса за кафе автомат марка „Zanussi", модел „С-6" на стойност 42 /четиридесет и два/ лева от владението на „***" ЕООД гр. София, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои.

-        на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи - 1 бр. каса за кафе автомат марка „Zanussi", модел „Spazio C-7" на стойност 42 /четиридесет и два/ лева от владението на „Ди Ка Си - 1“ ЕООД гр. София, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои.

-        на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив е направил опит да отнеме чужди движими вещи - 1 бр. каса за кафе автомат на стойност 42 /четиридесет и два/ лева от владението на „К. - Р. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини,

         всичко на обща стойност 126 /сто двадесет и шест/ лева

ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:

Деянието на подсъдимия Л. е извършено от при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е преследвал. За последното се съди от съвсем елементарния характер на деянието, а именно – отнемане на вещи, за които подсъдимият не може да не знае, че не му принадлежат.

В случая се установява и умисъл деянието да бъде извършено в съучастие с другите двама подсъдими, съобразно описаната общност на действията, налагаща единствен възможен извод и за общност на умисъла за последното.

         Ето защо, съдът призна подсъдимия К.Б.Л. – роден на ***г***, б., български гражданин, средно образование, неженен, неработещ, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН, в това, че на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление, като съизвършител в съучастие със С.В.П. ЕГН ********** и Г.А.Д. ЕГН **********, чрез разрушаване и повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи, както следва:

-        на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи - 1 бр. каса за кафе автомат марка „Zanussi", модел „С-6" на стойност 42 /четиридесет и два/ лева от владението на „***" ЕООД гр. София, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои.

-        на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи - 1 бр. каса за кафе автомат марка „Zanussi", модел „Spazio C-7" на стойност 42 /четиридесет и два/ лева от владението на „Ди Ка Си - 1“ ЕООД гр. София, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои.

-        на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив е направил опит да отнеме чужди движими вещи - 1 бр. каса за кафе автомат на стойност 42 /четиридесет и два/ лева от владението на „К. - Р. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини,

всичко на обща стойност 126 /сто двадесет и шест/ лева – престъпление ло чл. 195 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.

         Същевременно и предвид вече описаната като възприета фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимият К.Б.Л. следва да бъда признат за невиновен в това на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление, като съизвършител в съучастие със С.В.П. ЕГН ********** и Г.А.Д. ЕГН **********, чрез разрушаване и повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, да е отнел чужди движими вещи, както следва:

         - на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив да е отнел пари: сумата от 100 /сто/ лева от владението на „***" ЕООД гр. София, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои.

-        на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив да е отнел чужди движими вещи  пари: сумата от 25 /двадесет и пет/ лева от владението на „Ди Ка Си - 1“ ЕООД гр. София, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои.

-        на 01.04.2013 год. в гр. Пловдив да е направил опит да отнеме чужди движими вещи - монети: сумата от 1 /един/ лев от владението на „К. - Р. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини.

         По делото не се събраха данни, установяващи горното деяние по размер. Установи се единствено, че подсъдимите са отнели някакви суми в моменти от кафе-автоматите, които обаче остават неустановени. Както сочи свидетелят К.К.Л., няма начин да посочи какъв е бил размера на сумата, която се е събрала в монетника на кафе-автомата на ЕТ „К. – Р.Л.“ към момента на неговото отнемане, а може единствено да предполага същата приблизително, съобразно обичайния оборот. Същото сочи и свидетеля М.Б.Б., относно кафе-автомата, стопанисван от  „***“ ЕООД, като сочи единствено приблизителен дневен оборот. Не са събрани никакви данни относно сумата, била в кафе-автомата на „Ди Ка Си - 1“ ЕООД гр. София към момента на деянието. На следващо място самите подсъдими твърдя, че са си разделили определена сума на монети от кафе-автоматите, но не могат да посочат конкретна стойност. Установи се също, че няма данни същите кафе-автомати да са били свързани в реално време с НАП от където да бъдат събрани данни в горния смисъл. От приложените по делото отчети от фискална памет също не се установяват постъпленията от периода 31.03.2013г. – 01.04.2013г.. Следва да се отбележи, че в случая е недопустимо обвинението да се гради на предложение за среди стойности на обичайни дневни обороти, още повече никой от свидетелите не може да посочи точно колко време преди деянието са били събрани сумите от същите монетници. Ето защо и съдът намери, че подсъдимият К.Б.Л. следва да бъде ОПРАВДАН по първоначално повдигнатото му обвинение в горният смисъл, поради неустановеност на предмета на деянието по размер.

         ПО НАКАЗАНИЕТО:

         След като намери подсъдимия К.Б.Л. за виновен, при индивидуализиране на наказанието съдът отчете липса на отегчаващи отговорността обстоятелства, а като смекчаващи такива се отчитат липсата на предходни осъждания към момента на деянието и относително младата възраст на дееца.

         Предвид горното и установения превес на смекчаващите обстоятелства и липса на отегчаващи такива, то съдът намери, че следва да бъде определено наказани „лишаване от свобода“ в размер, равен на минимално предвидения в разпоредбата на чл. 195 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК. Поради това и съдът ОПРЕДЕЛИ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНИ, като счете, че същото ще бъде справедливо, съответстващо на извършеното престъпление и ще съдейства в максимална степен за осъществяване целите по чл.36 от НК, като същевременно ще съблюдава и принципа за употреба на наказателна репресия в минимално необходимо количество.

         Настоящият състав на съда счете, че изпълнението на така наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ, на основание чл.66, ал.1 от НК, доколкото подсъдимият не е осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не е наложително същото наказание да бъде изтърпяно.   

         На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК съдът намери, че от така определеното наказание ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ следва да се приспадне времето, през което подс. К.Б.Л. е бил задържан за 24 часа по реда на ЗМВР със Заповед на полицейски орган при ІІІ-то РУП от 03.04.2013 г., считано от 03.04.2013 г. до 04.04.2013 г., като един ден задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода.

         ПО РАЗНОСКИТЕ:

         След като съдът намери подсъдимите Г.А.Д., С.В.П. И К.Б.Л. /със снети по делото самоличности/ за виновни по така повдигнатите обвинения, на основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът намери, че следва да осъди всеки един от подсъдимите Г.А.Д., С.В.П. И К.Б.Л. да заплати по сметка на ОДМВР – Пловдив в полза на Държавата сумата от по 33,33 лева, представляваща съответната част от общата сума от 100 лева за направените разноски по досъдебното производство.

         Също на основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът намери, че следва да осъди всеки един от подсъдимите Г.А.Д., С.В.П. И К.Б.Л. /със снети по делото самоличности/ да заплати по сметка на Районен съд – Пловдив в полза на съдебната власт сумата от по 50 лева, представляваща съответната част от общата сума от 150 лева за направените разноски по делото.

                  

               По изложените  мотиви съдът постанови присъдата си.

                                                                           

             

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

И. Й.