НОХД 4856/2013 - Мотиви - 17-09-2013

                                                           МОТИВИ

към присъда по НОХД № 4856/2013 г. по описа на ПРС ХVІІ н. с.

 

Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала пред Районен съд гр. Пловдив обвинение спрямо подсъдимите Л.Б.Щ. и Д.С.Д. за престъпление по чл.195 ал.1 т.3, т.4, а за подсъдимия Щ. и т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2 вр. с ал.1, а за подсъдимия Щ. и вр. чл.28 ал.1 от НК за това, че на 20.08.2013 г. в гр. Пловдив, подс. Щ. и повторно в немаловажен случай, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, в съучастие като съизвършители, чрез използване на техническо средство - кози крак и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, са отнели чужди движими вещи – 1 брой монетник за кафе - автомат на стойност 15.00 лева, 1 брой метална каса за кафе - автомат на стойност 45 лева и монети на стойност 98.30 лева, всичко на обща стойност 158.30 лева от владението на „К.К.” ЕООД, без съгласието на ръководството с намерение противозаконно да ги присвоят.

По делото не е предявен и не е приет за съвместно разглеждане граждански иск.

Съдебното следствие се проведе по реда на глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.

Прокурорът поддържа обвинението спрямо двамата подсъдими по посочената в обвинителния акт правна квалификация на деянията. Моли съда да ги признае за виновни и да им определи наказания лишаване от свобода за подс. Щ. – над минимално предвидения размер, а за подс. Д. – в минимално предвидения размер, които да бъдат редуцирани с 1/3 съобразно реда, на провеждане на съдебното следствие.

Защитникът на подс. Щ. не оспорва извършеното от клиента му, нито правната квалификация. Моли съда да наложи на подзащитния му наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца.

Подсъдимият Л.Б.Щ. се явява в съдебно заседание, признава се за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява съжаление.

Защитникът на подс. Д. също не оспорва извършеното от подсъдимия, но акцентирайки върху младата възраст на клиента й и чистото му съдебно минало моли съда да оправдае лицето, прилагайки чл.9 ал.2 от НК. Алтернативно се иска преквалификация на деянието по по-леко наказуемия състав на кражбата по см. на чл.197 ал.1 т.3 от НК и налагане в такъв случай на наказание при условията на чл.58 ал.4 и чл.55 от НК – пробация в минимален размер.

 Подсъдимият Д.С.Д. се явява в съдебно заседание, признава се за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, също изразява съжаление за извършеното от него.   

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в своята съвкупност прие за установено следното:

 Подсъдимият Л.Б.Щ. е роден на *** *** К., ************, б., български гражданин, не женен, работещ, с основно образование, осъждан, ЕГН **********.

Спрямо подсъдимия Щ. са постановявани до момента четири осъдителни съдебни акта все за извършени престъпления кражба. С определения по НОХД № 2046/2005 г. и НОХД № 2428 – и двете по описа на РС Пловдив, влезли в сила съответно на 06.03.2006 г. и на 18.04.2006 г., са му били наложени наказания обществено порицание. С присъда по НОХД № 1341/2006 г. по описа на РС Пловдив, влязла в сила на 24.10.2006 г., Щ. е получил наказание пробация за срок от една година. И по трите посочени осъждания лицето е било непълнолетно към момента на осъществяване на престъпните състави.

Четвъртото осъждане спрямо Л.Щ. е определение по НОХД № 1441/2008 г. по описа на РС гр. Пловдив, влязло в сила на 24.09.2008 г., с което за извършена в периода 03.03. – 13.04.2008 г. кражба с правна квалификация по чл.195 ал.1 т.3, т.7 вр. чл.194 ал.1, вр. чл.28 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК, му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на девет месеца, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от три години.

Подсъдимият Д.С.Д. е роден на *** ***, б., български гражданин, не женен, учащ, неработещ, не осъждан, с ЕГН **********. 

На 19.08.2013 г. около 20.30 ч. подсъдимият Д.Д. и свидетелят М.Б. се срещнали в гр. Стамболийски, за да пият кафе. По – късно двамата отишли с автомобила на Д. „Р.” на гарата в града, където се срещнали с подсъдимия Л.Щ.. Тримата се разбрали да отидат на плаж в гр. Пловдив, в комплекс „******”.

Около 21.00 часа тримата се срещнали отново и около 21.20 ч. тръгнали за уговореното място. На плажа с тях била и приятелката на подс. Щ.. Около 00.30 ч. подсъдимите, св. Б. и приятелката на Щ. тръгнали от плажа и отишли до гр. Пловдив, за да се разходят. Автомобилът се управлявал от Д.. Там в района на Втора градска болница двамата подсъдими слезнали от автомобила и казали на двамата свидетели, че ще се върнат след малко. Около 04.00 ч. на 20.08.2013 г. подсъдимите отишли до кафе – автомат на ул. „П.” № **, собственост на „К.К.” ЕООД. Л.Щ. носел със себе си метална щанга тип „кози крак” и с нея започнал да деформира пантите на лицевия панел на кафе – автомата. По дължината на машината се образувал отвор от около 15 см. Подсъдимият Д. задържал лицевия панел, а Щ. бръкнал в кафе – автомата и извадил монетника и касата, които се намирали вътре. В монетника имало 30 лева. Тази сума служела, за да връща машината ресто и била винаги налична. Когато машината връщала пари, монетника се допълвал от след това подадените пари за напитка. В касата имало 68.30 лева. След това двамата подсъдими побягнали към Втора градска болница.

Свидетел на действията на подсъдимите станал св. Д. Б., който в същото време бил в дома си на ул. „П.” № **. Свидетелят се обадил на тел.112 и докато разговарял с оператора, видял двамата извършители да се отдалечават през паркинга на съседния блок в посока Втора градска болница. Докато подсъдимите тичали, Щ. казал на Д. да си свали тениската, за да я пъхне в монетника, тъй като същият много дрънчал. Когато се отдалечили на достатъчно разстояние, близо до гараж на ул. „П.” те изсипали монетите в тениската и ги скрили в близката трева. На същото място оставили и металната щанга тип „кози крак”. След това, около 100 метра по -нататък, подс. Щ., изхвърлил монетника и касата и двамата подсъдими тръгнали към автомобила.

Докато вървели по ул. „П.” били спрени от полицейски патрул и отведени в сградата на I РУП Пловдив. Пред полицейските служители Щ. казал, че ще покаже мястото, на което бил изхвърлен монетника. Когато св. Г.А. - служител на I РУП Пловдив, и негов колега отишли на мястото по – късно, намерили празния монетник. Заедно с подс. Щ. отишли и на мястото, на което той споменал, че е оставил парите, но на посоченото от последния място нямало нищо.

Двамата подсъдими били задържани за 24 часа на основание чл.63 ЗМВР.

На мястото, където се намирал кафе – автомата, и около него бил извършен оглед на местопроизшествието. При огледа били иззети дактилоскопни следи - две /№1 и №2/ от метална конзола зад вратата с бутони, две /№3 и №4/ от вратата с бутони и една следа /№5/ от монетника. Според заключението на вещото лице по изготвената дактилоскопна експертиза /л.39 – 41 от досъдебното производство/ следа №1 е дясна длан, а №5 е десен безимен пръст на лицето Л.Б.Щ., следа №2 е дясна длан, а № 4 е десен палец на лицето Д.С.Д., следа №3 не е оставена от лицата Л.Б.Щ. и Д.С.Д..

В хода на започналото бързо производство е било извършване разпознаване на двамата подсъдими от св. Б., при които разпознавания свидетелят е разпознал подс. Щ. като един от извършителите на деянието.

Според заключението на вещото лице по изготвената стоково – оценъчна експертиза /л.36 от досъдебното производство/ стойността на вещите, предмет на престъплението е: монетник за кафе – автомат – 15.00 лв., метална каса за кафе – автомат – 45 лв. и монети с левова равностойност 98.30 лв., всичко на обща стойност 158.30 лв.

В хода на образуваното съдебно производство до приключване на съдебното следствие от страна на подсъдимите Щ. и Д. е възстановена на пострадалото юридическо лице „К.К.” ЕООД чрез пълномощник на последното сумата от 145 лв. като остатък до пълния размер на причинените щети от престъплението.

            Така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: самопризнанията на подс. Щ. и подс. Д., дадени в хода на съдебното следствие и ползвани на основание чл.372 ал.4 от НПК, от показанията на свидетелите Д. А. Б., С.В.М., Г.М. А., М.М. Б. и Е.Д.Б., дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган и ползвани от съда на основание чл.373 ал.3 от НПК, от заключенията на вещите лица по изготвените ДЕ и СОЕ, протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи за разпознаване на лица и предмети, фотоалбум, пълномощно, справки, характеристични справки, справки за съдимост, разписка, служебна бележка, заповеди за задържане на основание чл.63 от ЗМВР, протоколи за полицейски обиск на лице, от вещественото доказателство по делото – един брой метална, правоъгълна кутия, представляваща каса от кафе автомат, намираща се на съхранение при домакина на І РУП – гр. Пловдив.

Съдът ползва като достоверни показанията на свидетелите Б., М., А., Б. и Б., дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган и ползвани на основание чл.373 ал.3 от НПК, като последователни и логични, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото.

Съдът ползва протоколите за разпознаване на лица, доколкото са спазени изискванията на раздел VІІ Глава ХІV от НПК, както и съдържат всички реквизити съобразно чл.129 от НПК.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по изготвената ДЕ като компетентно, изготвено с нужните познания и опит в съответната област и неоспорено от страните по делото.

Съдът кредитира и заключението на вещото лице по изготвената СОЕ също като компетентно, изготвено с нужните познания и опит в съответната област и също неоспорено от страните по делото.

При така приетата за установена и изложена фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият Л.Б.Щ. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195 ал.1 т.3, т.4, и т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.28 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК, тъй като на 20.08.2013 г. в гр. Пловдив повторно в немаловажен случай, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, в съучастие като съизвършител с Д.С.Д. ЕГН **********, чрез използване на техническо средство – кози крак, и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи  на обща стойност 158.30 лева от владението на „К.К.” ЕООД, без съгласието на ръководството и с намерение противозаконно да ги присвои, а подсъдимият Д.С.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.197 т.3 вр. чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал. 2 вр. ал.1 от НК, тъй като на 20.08.2013 г. в гр. Пловдив в съучастие като съизвършител с Л.Б.Щ. ЕГН ********** чрез използване на техническо средство – кози крак, и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 158.30 лева от владението на „К.К.” ЕООД, без съгласието на ръководството и с намерение противозаконно да ги присвои,  като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати и заместени.

            От обективна страна подсъдимите Л.Б.Щ. и Д.С.Д. *** са отнели следните движими вещи – 1 брой монетник за кафе - автомат 1 брой метална каса за кафе - автомат и монети с левова равностойност 98.30 лева, които вещи са били в кафе – автомат стопанисван от „К.К.” ЕООД гр. Пловдив без съгласието на някой от представляващите или ръководството на търговското дружество и с намерението противозаконно да ги присвоят. Щ. и Д. са установили трайна фактическа власт върху тези вещи, чиято обща стойност е 158.30 лв.

            Налице са по – тежко квалифициращи кражбата признаци, свързани с начина на осъществяване на престъплението – чрез използване на техническо средство – метална щанга тип кози крак – по см. на чл.195 ал.1 т.4 от НК, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – по см. на чл.195 ал.1 т.3 от НК – за деформиране на пантите на лицевия панел на кафе – автомата и осигуряване достъпа до вещите предмет на престъплението.

            За подсъдимия Щ. е налице още един по – тежко квалифициращ деянието признак – повторност в немаловажен случай по см. на чл.195 ал.1 т.7 от НК – тъй като този подсъдим е извършил процесната кражба след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – със съдебния акт – определението по НОХД № 1441/2008 г. по описа на РС гр. Пловдив, влязло в сила на 24.09.2008 г., - за извършена в периода 03.03. – 13.04.2008 г. кражба с наложено наказание лишаване от свобода в размер на девет месеца, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от три години. От момента на влизане в сила на този осъдителен акт – 24.09.2008 г., до 20.08.2013 г. – датата на извършване на инкриминираното деяние не е минал и срок по – голям от този по чл.30 ал.2 вр. чл.28 ал.1 от НК, изключващ приложението на института на повторността. Случаят се определя като немаловажен за този подсъдим Л.Щ., доколкото се взеха от съда всички обстоятелства от значение за такава преценка – освен свързаните със самото деяние – усложнена престъпна деятелност, с други налични по – тежки квалифициращи признаци, така и тези с личността на извършителя – освен с осъждането по НОХД № 1441/2008 г. Щ. и осъждан още три пъти пак за престъпления против собствеността, които обстоятелства в съвкупността си сочат на по – висока степен на обществена опасност на деяние и деец, а не на маловажност.

            Както се посочи и по – горе – налице е форма на усложнена престъпна деятелност с оглед на субектите на престъплението – извършена е процесната кражба от двама съучастници – подсъдимите Щ. и Д., като и двамата са действали като съизвършители /чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК/ – и двамата с личните си действия са допринесли за настъпването на противоправния резултат.

            До приключване на съдебното следствие пред настоящата инстанция от страна на двамата подсъдими са възстановени щетите от престъплението като освен една от намерените инкриминирани вещи на пострадалото дружество е предадена сумата от 145 лв. За това и съдът с настоящата си присъда прие, че за подсъдимия Д. следва да намери приложение по – благоприятния леко наказуем състав на престъплението кражба – по см. на чл.197 т.3 от НК – след като откраднатите вещи до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд са върнати  и заместени /чрез левовата им равностойност/. Този по – леко наказуем състав по см. на чл.197 т.3 от НК не е приложим за другия подсъдим Щ., доколкото за последния е налице квалификация на кражбата по чл.195 ал.1 т.7 от НК – повторност в немаловажен случай, а в приложното поле на чл.197 т.3 от НК попадат случаите на чл.195 ал.1 т.2 – т.6 от НК. Връщането и възстановяването на откраднатите вещи за подсъдимия Щ. ще се тълкува от съда само като смекчаващо отговорността обстоятелство, но не и основание за прилагане на по – леко наказуем закон.

            От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите Л.Б.Щ. и Д.С.Д. при пряк умисъл – със съзнавани, целени и настъпили общественоопасни последици, с общност на умисъла и съзнание у всеки от тях за конкретните действия на другия съизвършител.

При така приетото за извършено престъпление от страна на подсъдимия Л.Б.Щ. и определената правна квалификация на деянието – по чл.195 ал.1 т.3, т.4, и т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.28 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК, при обсъждане на вида и размера на наказанието, което следва да му бъде наложено и целите на същото, настоящият съдебен състав е задължен да определи наказанието при условията на чл.58 А от НК, което задължение е наложено от нормата на чл.373 ал.2 от НПК с оглед на особеното производство, по реда на което се проведе съдебното следствие – по глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. 

Предвиденото наказание за престъплението по чл.195 ал.1 от НК е лишаване от свобода от една до десет, а разпоредбата пък на чл.58 А ал.1 от НК предвижда привилегия за подсъдимия за намаляване на наказанието с една трета след определянето му съобразно разпоредбите на Общата част на НК, като в ал.4 на чл.58 А от НК е предвидена възможност за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, когато са налице основанията за прилагането на чл.55 от НК и приложението му е по – благоприятно за дееца. В настоящия случай съдебният състав като съобрази смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства прецени, че наказанието, което следва да получи подсъдимия Л.Щ. за извършеното от него престъпление кражба, следва да се определи при условията на чл.58 А ал.1 от НК при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. За такива смекчаващи отговорността обстоятелства се приеха признанието на вина, изразеното съжаление за стореното, възстановяването на щетите от престъплението, сравнително младата му все още възраст, докато за отегчаващи отговорността обстоятелства се приеха лошите характеристични данни, изведени от предходни му осъждания за други престъпления против собствеността извън това, оказващо влияние върху правната квалификация на процесната кражба, също така и начина на извършване на престъплението – с укриване на част от инкриминираните вещи с нагласата за по – късното им вземане от място различно от местопрестъплението – целящо препятстване възможността за разкриването на подсъдимите като извършители на престъплението. Водейки се от горното, съдебният състав прие да определи като съответно на обществената опасност на извършител и на деяние наказание в минимално предвидения от законодателя размер, а именно лишаване от свобода, което съобразно изискването на чл.373 ал.2 от НПК намали с една трета, така че наложеното на подсъдимия Щ. наказание, което същия следва да търпи е лишаване от свобода в размер на осем месеца. Именно това наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца се явява законо – и целесъобразно.

На основание чл.57 ал.1 вр. чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС така определеното и наложено наказание на подсъдимия Л.Б.Щ. лишаване от свобода в размер на осем месеца лицето следва да изтърпи ефективно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Тъй като Щ. е бил задържан в хода на досъдебното производство за един ден – на 20.08.2013 г. по ЗМВР, то на основание чл.59 ал.1 от НК от така определеното и наложено наказание на подсъдимия Л.Б.Щ. лишаване от свобода в размер на осем месеца съдът приспадна с присъдата си единият ден задържане, като същият се зачете за един ден лишаване от свобода.

От същите съображения – на чл.373 ал.2 от НПК за определяне на наказанието при условията на чл.58 А от НК заради проведеното съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК се води съдът и по отношение на подсъдимия Д.С.Д. за приетото за извършено от него престъпление с правна квалификация по чл.197 т.3 вр. чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал. 2 вр. ал.1 от НК.

Предвиденото наказание за престъплението по чл.197 т.3 от НК е лишаване от свобода до осем години и съобразно изискването на чл.58 ал.1 от НК следва определеното наказание да бъде намалено с една трета, като в ал.4 на чл.58 А от НК е предвидена възможност за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, когато са налице основанията за прилагането на чл.55 от НК и приложението му е по – благоприятно за дееца. Преценяйки всички обстоятелства от значение за реализацията на наказателната отговорност в тяхната им съвкупност настоящата инстанция прие да приложи по отношение на подсъдимия Д. привилегията на чл.58 ал.4 вр. чл.55 от НК, тъй като счете, че са налице многобройно смекчаващи отговорността обстоятелства и най – лекото предвидено наказание /в случая лишаване от свобода дори и в минималния си размер от три месеца/ се оказва несъразмерно тежко. Като такива смекчаващи отговорността обстоятелства се приеха направеното признание на вина, изразеното съжаление за извършеното, ниска възраст – с незавършено още средно образование, липса на криминални регистрации за други противообществени прояви, съдействие в хода на воденото наказателно производство за разкриване в пълнота на обективната истина по делото. От друга страна като отегчаващо отговорността обстоятелство се отчете единствено начина на извършване на престъплението – с укриване на част от инкриминираните вещи с нагласата за по – късното им вземане от място различно от местопрестъплението – целящо препятстване възможността за разкриването на подсъдимите като извършители на престъплението. Именно заради многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия Д. съдът прие, че предвиденото за престъплението по чл.197 т.3 вр. чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал. 2 вр. ал.1 от НК наказание лишаване от свобода дори и в минималния си размер съобразно чл.39 ал.1 от НК ще се окаже несъразмерно тежко на осъщественото инкриминирано деяние. За това и като по – благоприятна за дееца съдът приложи разпоредбата на чл.58 ал.4 вр. чл.55 от НК, тъй като приложението на чл.55 – в случая по чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК дава възможност на замяна на предвиденото наказание лишаване от свобода без предвиден минимален размер с друго по – леко по вид наказание – пробация. Водейки се от горното, съдебният състав прие да определи на подсъдимия Д.С.Д. наказание на основание чл.373 ал.2 от НПК вр. чл. 58 А ал.4 вр. чл.55 ал.1 б.Б от НК пробация в размер на девет месеца, изразяваща се в пробационните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес - **************** изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимия пред пробационнен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен служител. Това наказание пробация в този му размер и при тези пробационни мерки се счита за най – справедливо и съответстващо на обществената опасност на деянието и дееца, което наказание в най – пълна степен би постигнало своите цели, да поправи и превъзпита извършителя така, че да може да насочи своето поведение към спазване на законите и да не извършва за в бъдеще на подобни прояви. Така определено и наложено наказанието се прие за законо – и целесъобразно.

Съдът не прие да приложи исканата от защитника на подсъдимия Д. норма на чл.9 ал.2 от НК, тъй като не прие, че осъщественото от този подсъдим и то в съучастие с друго лице, многократно осъждано за кражби, не е общественоопасно.

На основание чл.59 ал.1 от НК съдът приспадна от така определеното и  наложено наказание на подсъдимия Д. пробация в размер на девет месеца, времето през което е бил задържан по ЗМВР, а именно на 20.08.2013 г., като единият ден задържане се зачита за три дни пробация.

По отношение на вещественото доказателство – един брой метална, правоъгълна кутия, представляваща каса от кафе автомат, намираща се на съхранение при домакина на І РУП – гр. Пловдив, съдебният състав прие с присъдата си, че следва да се върне на пострадалото юридическо лице „К.К.” ЕООД гр. Пловдив след влизане в сила на присъдата.

Направените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица в общ размер на 110 лв. съдът на основание чл.189 ал.3 от НПК ги присъди в тежест на подсъдимите Л.Б.Щ. и Д.С.Д. като всеки един от тях следва да заплати по сметка на ВСС сумата от по 55 лв.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! В.Т.