НОХД 4690/2013 - Мотиви - 13-03-2014

Мотиви по Наказателно дело 4690/2013г.

М О Т И В И

по НОХД № 4690/2013 год.

 

         Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК против подсъдимия за това, че в периода от м. декември 2012 г. до м. май 2013 г. в гр. Пловдив, след като с Решение № 1543 от 21.04.2011 г. на Районен съд гр. Пловдив, ІІ бр. състав, постановено по бр. д. № 11932/2010 г. на Районен съд гр. Пловдив, влязло в законна сила на 20.12.2011 г. и подлежащо на изпълнение в частта му касаеща издръжката, считано от 18.07.2010 г., е бил осъден да издържа свои низходящи – дъщерите си В.Ф.Т. ЕГН **********, П.Ф.Т. ЕГН ********** и З.Ф.Т. ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно в размер на 6 месечни вноски от по 120 лв. за В.Ф.Т. – в общ размер на 720 лв.; 6 месечни вноски от по 100 лв. за П.Ф.Т. – в общ размер на 600 лв. и 6 месечни вноски от по 80 лв. за З.Ф.Т. – в общ размер на 480 лв. или общо за трите деца – 18 месечни вноски на обща стойност 1 800 лв.

         Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение. Моли при постановяване на присъдата, той да не се наказва, тъй като до приключване на съдебното следствие  е възстановил вредите, предмет на обвинителния акт, като до настоящия момент няма данни да се ползвал вече от привилегията на чл. 183, ал. 3 от НК.

         В настоящото производство не участва акцесорна страна – граждански ищец и/или частен обвинител.

         Подсъдимият се признава за виновен по обвинението, дава обяснения по същото. Чрез встъпилия в производството защитник адв. И. моли съда спрямо него да бъде приложена привилегията на чл. 183, ал. 3 от НК, като не бъде налагано наказание за извършеното престъпление. 

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Подсъдимият Ф.С.Т. е роден на *** ***. Живее в същия град. Той е българин, български гражданин. Разведен е, като от брака си има родени три дъщери. Има завършено средно образование и работи като шофьор на международни превози. Не е осъждан. Има ЕГН: **********.

         С Решение № 1543 от 21.04.2011 г. на Районен съд гр. Пловдив, ІІ бр. състав, постановено по бр. д. № 11932/2010 г. на Районен съд гр. Пловдив, влязло в законна сила на 20.12.2011 г., бил прекратен гражданския брак между свид. Г.Д.Ц. и подс. Ф.С.Т. като дълбоко и непоправимо разстроен. Със същият съдебен акт на свид. Ц. било предоставено упражняването на родителските права спрямо родените от брака им деца - В.Ф.Т. с ЕГН: **********, П.Ф.Т. с ЕГН: ********** и З.Ф.Т. с ЕГН: **********. За бащата – подс. Ф.Т. бил определен режим за осъществяване на лични отношения с децата. Същият бил осъден и да изплаща месечна издръжка за трите си деца съответно: за В.Ф.Т. – 120 лв., за П.Ф.Т. – 100 лв. и  за З.Ф.Т. – 80 лв. Решението влязло в законна сила в частта относно прекратяването на брака, упражняването на родителските права, режима на лични отношения, фамилното име на съпругата и ползването на семейното жилище на 31.05.2011 г., а в частта относно вината и издръжката на родените от брака деца, решението влязло в законна сила на 20.12.2011 г. От този месец, подсъдимия Т. дължал изплащането на месечните издръжки за трите си деца.  Във връзка със съдебния акт, с който Т. бил осъден да заплаща месечна издръжка за трите си деца, свид. Ц. инициирала образуването на изпълнителни дела. По изпълнително дело № 364/2013 г., Т. внесъл за издръжка на трите си деца общо сумата от 3 755,39 лв. Считано от влизане в законна сила на съдебното решение в частта относно издръжката, а именно 20.12.2011 г., с приспадане на посочената сума, остава период от 6 месеца, през които Т. не е заплатил месечните издръжки. За времето от м. декември 2012 г. до м. май 2013 г. в гр. Пловдив, въпреки, че бил осъден с посоченото по-горе съдебно решение да заплаща месечни издръжки на трите си деца и въпреки наложения запор над трудовото му възнаграждение, подс. Т. не ги заплатил. За посочения период Т. не заплатил за В.Т. общо 6 месечни вноски, всяка от по 120 лв., общо 720 лв., за П.Т. общо 6 месечни вноски, всяка от по 100 лв., общо 600 лв. и за З.Т. общо 6 месечни вноски, всяка от по 80 лв., общо 480 лв. Общо Т. не заплатил 18 месечни вноски за посочения период, общо в размер на 1 800 лв.

През  посочения инкриминиран период, както и преди това, подсъдимият поддържал контакти с децата, като правел подаръци за празници и рождени дни, предоставяла дребни суми пари за джобни пари за храна. Така неплащането на издръжката не се е отразила върху възпитанието и развитието на пострадалите деца, благодарение на усилията, включително и финансови, които са полагали майката и роднините по майчина линия, а също така и контактите на бащата с децата. Между страните не е имало уговорки евентуални подаръци да са вместо сумите, дължими за издръжката. Също така подсъдимият не е плащал “пари на ръка” в инкриминирания период, а само по банков път чрез кредитни институции, били събирани суми чрез удръжки от трудовото му възнаграждение от ЧСИ, както и от вноски чрез сметката на ЧСИ.   По делото е приложено удостоверение от ЧСИ О., пред която е бил депозиран изпълнителния лист, издаден въз основа на цитираното по-горе брачно дело. Видно от удостоверението на ЧСИ от 14.01.2014 г. /л. 52 от делото/ по образувано изпълнително дело № 364/2013 г. длъжникът по изпълнението – подсъдимият  е наредила изплащането на сума в общ размер на 2232,83 лева в периода 12.03.2013 г. до 06.08.2013 г., които са били преведени по сметка на взискателя. В периода след това на 18.02.2014 г. подсъдимият е заплатил на свидетеля Г.Ц. и сумата от 1 158,50 лева, което било оформено с протокол между Т. и Ц., като с подписания протокол страните се споразумели, че предадената сума представлява дължима сума за невнесени и дължими месечни вноски за издръжка на децата В.Ф.Т., П.Ф.Т. и З.Ф.Т. за периода месец декември 2012 г. до месец май 2013 г.

Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от показанията на разпитаната в съдебно заседание свидетелка Г.Д.Ц.,  които кредитира изцяло, от обясненията на подсъдимия Т., а също така и от приложените по делото писмени доказателства: решение по брачно дело, свидетелство за съдимост на подсъдимия, характеристична справка на подсъдимия, удостоверения на ЧСИ, трудово договор на името на подсъдимия. Съдът кредитира показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел като обективни, логични и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът намира, че претенцията на подсъдимия, че е изплатил дължимите на децата си  издръжки за целия инкриминиран период има необходимата доказателствена обезпеченост в контекста на актуализираната справка на ЧСИ и представения по делото споразумителен протокол за пълно погасяване на дължимите вноски за издръжка в инкриминирания период.

         При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, 1 от НК.

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА

Подсъдимият Ф.Т. в периода от м. декември 2012 г. до м. май 2013 г. в гр. Пловдив, след като с Решение № 1543 от 21.04.2011 г. на Районен съд гр. Пловдив, ІІ бр. състав, постановено по бр. д. № 11932/2010 г. на Районен съд гр. Пловдив, влязло в законна сила на 20.12.2011 г. и подлежащо на изпълнение в частта му касаеща издръжката, считано от 18.07.2010 г., е бил осъден да издържа свои низходящи – дъщерите си В.Ф.Т. с ЕГН: **********, П.Ф.Т. с ЕГН: ********** и З.Ф.Т. с ЕГН: **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно в размер на 6 месечни вноски от по 120 лв. за В.Ф.Т. – в общ размер на 720 лв.; 6 месечни вноски от по 100 лв. за П.Ф.Т. – в общ размер на 600 лв. и 6 месечни вноски от по 80 лв. за З.Ф.Т. – в общ размер на 480 лв. или общо за трите деца – 18 месечни вноски на обща стойност 1 800 лв., като преди постановяване на присъдата от първоинстанционния съд е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалите деца.

От обективна страна подсъдимият е осъществил бездействие в посочения период по отношение на изплащане на дължимите вноски, за издръжка на своите низходящи, за което е бил осъден с надлежен съдебен акт. Съгласно чл. 68 от ЗЗД неговото   задължение е носимо, поради което престъпният му резултат е реализиран в Пловдив, където е местожителството на кредиторите, като в настоящия казус е била налице забава на длъжника за период повече от два месеца. Тъй като съгласно съдебната воля подсъдимият е бил осъден да изплаща издръжката на своите низходящи до настъпването на законова причина за отпадане на основанието за нейната дължимост и в инкриминирания период не е налице правно основание за отпадане на задължението за заплащане на издръжка, нито са били правени от страна на подсъдимия постъпки намаляване на размера на издръжката. Видно от разпоредбата на  чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Наред с това до приключване на делото пред настоящата инстанция подсъдимият е изпълнил задължението си изцяло, като не са настъпили други вредни последици за пострадалото дете, като привилегията на чл. 183, ал. 3, изр. 1 от НК се прилага еднократно, като подсъдимият не се е ползвал до момента от нея. За пълнота следва да се посочи, че предвид  спецификата на случая, който касае вземания за издръжка, същата е за текущи нужди, поради което редът за погасяването на вземанията е различен - първо се погасява дължимата за месеца издръжка и след това сумите се отнасят за предходните месеци, като съгласно нормите на гражданското право, на които се подчиняват и страните при заплащане на издръжката и съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД е регламентирана поредност при погасяване на паричните задължения при частично плащане, като правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, при все да не е забранено страните да уговорят друга поредност за погасяване на задълженията.        

         От субективна страна деянието е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици.

Налице са основанията на чл. 183, ал. 3 от НК спрямо подсъдимия да бъде приложена посочената привилегия на закона, поради което съдът не го наказа, тъй като са налице всички кумулативно предвидени от законодателя предпоставки за това – преди постановяване на присъдата от първоинстанционния съд деецът е изпълнил задължението си, не са настъпили други вредни последици за пострадалия и тази разпоредба не е прилагана до момента.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура, незачитане на установения в страната правов ред и задълженията, произтичащи по силата на съдебен акт и родителските задължения.

         По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

                                                    

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

        

вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: Д.Д.