НОХД 4468/2013 - Мотиви - 09-10-2013

Мотиви по Наказателно дело 4468/2013г.

МОТИВИ към Решение №2433/25.09.2013г. по НОХД  №4468/2013г. по описа на ПРС - ХVІІІ н.с.

 

Районна прокуратура – П. е повдигнала обвинение срещу Ф.А.К., ЕГН:********** за това, че на 27.03.2013г. в гр. П., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „***” с рег. № ********, е нарушил правилата за движение: Чл.5, ал.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/- „Всеки участник в движението по пътищата  с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”; Чл. 5, ал. 2, т. 1  от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства”; Чл. 6, т. 1 от ЗДвП „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка”; Чл. 20, ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.”; Чл. 20, ал.2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”; Чл. 116 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.”; Чл. 119, ал.1 от ЗДвП „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.” и Чл. 120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП „Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен при подаване на сигнал, който забранява преминаването - да спре пред пешеходната пътека;”, при което по непредпазливост е причинил три средни телесни повреди на пострадалата Н.И.К., изразяващи се в: 1. счупване на таза /на горното рамо и на долното рамо на дясната срамна кост/, което е причинило трайно затрудняване на движенията на долните крайници; 2. счупване на главичката на дясната фибула/ дясната мялкопищялна кост/ на дясната подбедреница, довело до трайно затрудняване движенията на долния десен крайник; 3. Луксация/ изкълчване/ на дясната раменна става, което е довело до трайно затрудняване движенията на горен десен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл.343, ал.3, б.”А”, вр. ал. 1, б.”Б”, вр. чл.342, ал.1 от НК.

С разпореждане за насрочване на делото съдът е приел, че производството по делото следва да се насрочи за разглеждане по реда на Глава ХХVІІІ от НПК за произнасяне по наличието на предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатото обвинение, като счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, като му бъде наложено административно наказание глоба в размер, ориентиран към средния. Пледира и за налагане на наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година. Счита, че направените по делото разноски следва да бъдат възложени на обвиняемия.

Обвиняемият К. се признава за виновен, дава обяснения по обвинението, като изразява критично отношение към стореното. В хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника си, а при дадената му последна дума изразява съжаление.

Защитникът му – адв. Т. А., пледира за налагане на административно наказание – глоба в минимален размер, както и за минимален размер на наказанието „лишаване от право да управлява МПС”.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обвиняемият Ф.А.К. е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работещ, живущ ***, ЕГН:**********.  

Обвиняемият Ф.А.К. е правоспособен водач на моторно превозно средство и има регистрирано само едно нарушение на правилата за движение, съгласно Закона за движение по пътищата.

На 27.03.2013г. около 21,00 часа свидетелката Н.К., заедно с приятелката си - свидетелката Б. и техен приятел се намирали в района на заведение „***” в гр. П., като групата вървяла в посока към дома на свид. К., която следвало да се прибира в къщи. Стигайки пред заведение „***”, свидетелката Б. и приятеля им, се спрели, за да изпратят свид. Н.К., докато премине на светофара, от където на пешеходната пътека Н.К. имала намерение да пресече от другата страна на улицата и да се прибере у дома. В момента било тъмно, валяло дъжд, пътната настилка била мокра, а видимостта - намалена, поради метеорологичните условия и обстоятелството, че било в тъмната част на денонощието. Движението по булеварда не било натоварено, но въпреки това и съобразно правилата за движение, свид. К. натиснала бутона на светофара за смяна на сигнала и изчакала да светне зелен за нея такъв и червен за движещите се по платното за движение пътни превозни средства. След като сигналът на светофара светнал зелен за пешеходците, свидетелката К. предприела пресичане на платното за движение в посока от север на юг. Мястото било обозначено като пешеходна пътека, със светофарна уредба, пътен знак и пътна маркировка тип „Зебра”. Районът бил добре осветен от работещо улично осветление и от намиращото се в близост заведение. К. предприела пресичане с нормален ход върху пешеходната пътека. Преминала по - голямата част от платното за движение и достигнала в близост до южния тротоар. По същото това време и на същото място, обвиняемият Ф.К. управлявал лек автомобил „***” с рег.№ ***, в посока от запад на изток, по платното за движение на бул. ”***”. Същият се движел с включени къси светлини, като наближавал пешеходната пътека от към западната й страна. Въпреки наличието на светофарна уредба, светеща със забраняващ за него сигнал, а именно „червено” и наличието на пешеходна пътека, сигнализирано по категоричен начин с пътна маркировка и пътен знак, обвиняемият К. продължил движението си без да се съобрази с наличието й.  В един момент, когато се намирал на около 112 метра от пешеходната пътека, свид.К. предприела пресичане. Обв. К., обаче не реагирал на така създалата се опасност и нарушавайки светещия в червено светофар, пешеходната пътека и пътните знаци, продължил движението си, в следствие на което обвиняемият ударил с управлявания от него автомобил свид. К., при което същата била отхвърлена към южния тротоар, където паднала. Едва след удара, обв. К. натиснал спирачките на автомобила и малко след това спрял колата. Излязъл от нея и се притичал към падналата К.. През това време били сигнализирани органите на МВР и Бърза помощ. На местопроизшествието първо пристигнали органите на МВР, а после и линейка, която откарала пострадалата К. в болницата, където веднага й била оказана медицинска помощ.

След като пристигнали органите на реда, обв. К. бил изпробван за алкохол с техническо средство, но не било констатирано наличие на алкохол.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно - медицинска експертиза, от чието заключение става ясно, че при настъпилото на 26.03.2013г. пътно транспортно произшествие на свидетелката Н.К. е било причинено: счупване на таза - на горното рамо и на долното рамо на дясната срамна кост; счупване на главичката на дясната фибула /дясната малкопищялна кост, на дясната подбедреница/; луксация /изкълчване/ на дясната раменна става. Тези описани травматични увреждания са причинени по най – общ механизъм – на удар с или върху твърд тъп предмет със значителна кинетична енергия, като напълно е възможно по начин и време да са били причинени при ПТП – блъскане на пешехозец от лек автомобил. Описаните травматични увреждания са в пряка причинно – следствена връзка с ПТП на 26.03.2013г., при което е пострадала свидетелката Н.И.К., ЕГН:**********. Счупването на таза /на горното рамо и на долното рамо на дясната срамна кост/ е причинило ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ДОЛНИЯ ДЕСЕН КРАЙНИК за повече от 30 дни, т.е. било е причинено средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК. Счупването на главичката на дясната фибула /дясната малкопищялна кост, на дясната подбедреница/ е причинило ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ДОЛНИЯ ДЕСЕН КРАЙНИК за повече от 30 дни, т.е. причинена е била средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, а луксацията /изкълчване/ на дясната раменна става, която е причинила ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ГОРНИЯ ДЕСЕН КРАЙНИК за повече от 30 дни, т.е. било е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена автотехническа експертиза, от заключението на която става ясно, че мястото на удара между лек автомобил „***” и пешеходецът - пострадалата Н.К. е настъпил на платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира по дължина на около 30-31 метра западно от ориентира, приет в протокола за оглед и по ширина на около 2-3 метра северно от ориентира. Скоростта на движение на л.а. „***” непосредствено преди задействане на спирачната система /и в момента на удара/ е била около 45км/ч. Водачът на л.а. „***” е имал техническа възможност да избегне удара при своевременна реакция и задействане на спирачната система когато пешеходката е била около средата на платното за движение. Основна причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на л.а. ”***”- обв. К. не е реагирал на опасността от удар с пешеходката, която е пресичала платното за движение пред автомобила.  

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства –  изцяло от показанията на свидетелите Н.К., Т. Б. и К. Д., дадени на досъдебното производство и преценени в настоящото на основание чл.378, ал.2 от НПК. Показанията на свидетелите съдебният състав намира за последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и взаимодопълващи се, относно релевантните факти от предмета на доказване и изцяло съответстващи на останалия, събран по делото доказателствен материал, кредитиран от съда. Противоречие в свидетелските показания не се наблюдава, като всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец.

Изложената фактическа обстановка се установява и от събраните по делото писмени доказателства, надлежно инкорпорирани в съвкупния доказателствен материал на основание чл.283 от НПК – протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с приложен фотоалбум /л.2 – 10 от дос.пр./, справка за съдимост /л.20 от дос.пр./, справка за нарушител от региона /л.21 от дос.пр./, копия на медицински документи /л.26 – 36/, заверено копие на удостоверение за раждане /л.56 от дос.пр./, заверено копие на епикриза  от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД /л.59 от дос.пр./, копие на камбинирана застрахователна полица №11112001249707 за застраховки „ГО на автомобилистите” и „Злополука” /л.60 от дос.пр./, декларация /л.61 от дос.пр./, копие на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №*** /л.62 от дос.пр./, характеристична справка /л.67 от дос.пр./.

При постановяване на решението си съдът възприема заключенията на назначените в хода на досъдебното производство СМЕ и АТЕ, които според преценката на настоящия съдебен състав са извършени компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и съответстват на останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства.

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвиняемият Ф.А.К. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.343, ал.3, б.”А”, вр. ал. 1, б.”Б”, вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 27.03.2013г. в гр. П., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „***” с рег. № ********, е нарушил правилата за движение: Чл.5, ал.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/- „Всеки участник в движението по пътищата  с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”; Чл. 5, ал. 2, т. 1  от ЗДвП Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства”; Чл. 6, т. 1 от ЗДвП Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка”; Чл. 20, ал. 1 от ЗДвП Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.”; Чл. 20, ал.2 от ЗДвП Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”; Чл. 116 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.”; Чл. 119, ал.1 от ЗДвП При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.” и Чл. 120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен при подаване на сигнал, който забранява преминаването - да спре пред пешеходната пътека;”, при което по непредпазливост е причинил три средни телесни повреди на пострадалата Н.И.К., изразяващи се в: 1. счупване на таза /на горното рамо и на долното рамо на дясната срамна кост/, което е причинило трайно затрудняване на движенията на долните крайници; 2. счупване на главичката на дясната фибула/ дясната мялкопищялна кост/ на дясната подбедреница, довело до трайно затрудняване движенията на долния десен крайник; 3. Луксация/ изкълчване/ на дясната раменна става, което е довело до трайно затрудняване движенията на горен десен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

От обективна страна обвиняемият е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.5, ал.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/; чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП; чл.6, т.1 от ЗДвП; чл.20, ал.1 от ЗДвП; чл.20, ал.2 от ЗДвП; чл.116 от ЗДвП; чл.119, ал.1 от ЗДвП и чл.120, ал.1, т.1 от ЗДвП, като в резултат на това е предизвикал пътно – транспортно произшествие и е причинил на пострадалата три средни телесни повреди, както следва: счупване на таза /на горното рамо и на долното рамо на дясната срамна кост/, което е причинило трайно затрудняване на движенията на долните крайници; счупване на главичката на дясната фибула /дясната мялкопищялна кост/ на дясната подбедреница, довело до трайно затрудняване движенията на долния десен крайник и луксация /изкълчване/ на дясната раменна става, което е довело до трайно затрудняване движенията на горен десен крайник.

Налице е нарушение на посочените императивни разпоредби на ЗДвП, тъй като обвиняемият, като водач на моторно превозно средство – лек автомобил „***” с рег. №***с поведението си е поставил в опасност живота и здравето на пострадалата Н.К.. Същият не е бил предпазлив и внимателен към пешеходката, която е уязвим участник в движението, не е съобразил поведението си със светлинните сигнали, с пътните знаци и пътната маркировка, не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлява. Не е пропуснал преминаващата по пешеходната пътека пострадала, като не е спрял пред пешеходната пътека, независимо от подадения му със светофарната уредба сигнал „червено” да спре. Настъпилото ПТП се дължи единствено на неправилната преценка на обвиняемия за пътната обстановка, последица от невнимателното управляване на лекия автомобил и нарушение на посочените разпоредби, свързани с движението по пътищата. Като резултат от това на пострадалата са причинени общо три средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.

       Налице е по – тежко наказуемия състав на чл.343, ал.3, б. „А” от НК, тъй като деянието е извършено на пешеходна пътека.

От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, тъй като обвиняемият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на престъплението, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Причините за извършване на инкриминираното деяние съдът намира в ниското правосъзнание и пренебрежително отношение към установените общо задължителни правила за движение по пътищата.

За извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание от една до пет години лишаване от свобода.  Обвиняемият К. е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност, като спрямо него не са прилагани разпоредбите на чл.78А от НК. От престъплението няма причинени съставомерни имуществени вреди. При наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на чл.78А, ал.1 от НК, с оглед императивността на тази разпоредба, съдът е на становище, че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание – “ГЛОБА” в размер на 1500 лв. При индивидуализиране размера на така посоченото наказание, съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на обвиняемия, добрите му характеристични данни, признаването на вина, изразеното критично отношение към стореното, трудовата му ангажираност. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете тежкия вредоносен резултат на извършеното деяние – причинени са три средни телесни повреди. При така изложения превес на смекчаващите отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав е на становище, че най – справедливо е на обвиняемия К. да се наложи административно наказание в размер близък до законоустановения минимум, а именно глоба в размер на 1500 лева. Така определеният размер съответства както на обществената опасност на деянието, така и на личността на обвиняемия.

Съдът счита, че са налице и материално правните предпоставки на чл.78а, ал.4 от НК за налагане на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС”. Настоящият съдебен състав намира, че с поведението си обвиняемият грубо е нарушил правилата за движение по пътищата, което негово поведение е съществено укоримо. Посоченото мотивира съда да приеме, че само в своята съвкупност двете наказания биха постигнали целите на специалната и генералната превенции. Ето защо на основание чл.343г, вр. чл.343, ал.3, б. „А”, вр. ал.1, б. „Б”, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК наложи на обвиняемия К. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Срокът на това наказание съдът определи като отчете посочените по – горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелството. Кумулативно предвиденото наказание “лишаване от право да управлява МПС” в по – висок размер би се явило твърде тежко с оглед личността на дееца и отношението му към стореното.  

Предвид признаване на обвиняемия за виновен, следва на основание чл.189, ал.3 от НПК същият да бъде осъден да заплати  по сметка на ВСС направените по делото разноски, които възлизат в размер на 260 лв.

По делото няма приложени веществени доказателства.

По изложените мотиви съдът постанови решението си.

 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ДТ