НОХД 4392/2013 - Мотиви - 31-05-2014

Мотиви по Наказателно дело 4392/2013г.

М О Т И В И

по НОХД №4392/2013 год., ПРС - І н.с.

         Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимата Л.Р.Р. за престъпление по чл.387, ал.2, пр.1-во, вр. ал.1, пр. 2-ро от НК за това, че през през месец май 2012 г. в гр.СТ., обл.Пловдивска, в качеството на длъжностно лице – **** **** на длъжността „**** VІ-V степен /***/ в сектор/група „Криминална полиция” в районно управление „Полиция” гр.**. към ОДМВР  не е изпълнила задълженията си по служба – чл.6 и чл.13 ал.1 от ИНСТРУКЦИЯ за „Организация на работа в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер” № Із-2843/29.11.2010 год., както и т.ІІІ от Типова длъжностна характеристика на длъжността „***** VІ – V степен /***/ в сектор/група „Криминална полиция” в районно управление „Полиция” към ОДМВР, абзац 3 – „Издирва и установява малолетни и непълнолетни лица, обект на престъпно посегателство и малтретиране, предприема съответните мерки на поведение, залегнали в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и Етичния кодекс на работещите с деца”, и т.ІІІ, абзац 22 – „Да носи отговорност за собствената си безопасност, както и за тази на лицата, които могат да пострадат от неговите действия или бездействия”, като от това са настъпили тежки последици – извършено престъпление спрямо личността – изнасилване по отношение на непълнолетната Н.Д.К., ЕГН **********.

         Прокурорът поддържа повдигнатото срещу подсъдимата Р. обвинение изцяло. Предлага на същата да се наложи справедливо наказание.

По делото не е предявен граждански иск, не участва и частен обвинител.

Подсъдимата Л.Р. намира, че не е извършила вмененото й престпление. Лично и чрез своя защитник настоява за оправдателна присъда.

         Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Подсъдимата Л.Р.Р. е родена на *** ***, живуща ***. Тя е б., българска гражданка, с висше образование, работеща като инспектор в *** при РУ "Полиция" гр. СТ., разведена, неосъждана, с ЕГН **********.

         Подс. Л.Р. започнала работа в МВР на 01.03.2000г. Към м.май 2012г. Същата заемала длъжност ****** V степен /***/ в сектор/група „Криминална полиция” в районно управление „Полиция” гр.**. към ОДМВР Пловдив. Във вразка с работата си тя се познавала със свид.Н.К., която учела в ПГЛВ „Хр.Ботев”-гр.П. Същата не посещавала редовно учебното заведение, а освен това се отклонявала от дома на майка си, поради което последната се обръщала към органите на МВР за издирването й. Именно в тази връзка подс.Р. била запозната с личността й. Междувременно през есента на 2011г. свид.Н.К. се запознала с Д. К. -баща на свой бивш съученик. Последния възползвайки се от възрастта на К. през пролетта на 2012г. неколкокртно осъществил полови актове с нея против волята й. За да не го издаде й отправял заплахи, които постигали резултат, но в средата на м.05.12г. свид.К. излязла на кафе със свид.Е.Ш. – нейна съученичка. Двете били приятелки и добре се познавали. Ето защо на последната направило впечатление унилото състояние , в което се намирала свид.К.. Поинтересувала се настоятелно на какво се дължи това, при което К. й споделила, че била обект на сексуално посегателство противно на волята си. През сълзи разкзала за осъществените полови актове спрямо нея от Д. К.. Изразила и притесненята си да съобщи за случая на когото и да било. Все пак свид.Ш. успяла да я убеди да уведомят свид.Д.П., която към този момент била класен ръководител на пострадалата. Това и сторили като посетили същата в училището и в едно от междучасията трите заедно успели да проведат разговор в една от класните стаи. В хода на разговора обаче свид.К. била силно разстроена, поради което се налагало често свид.Ш. да допълва споделеното от първата. Все пак К. изрично посочила, че била изнасилена от Д. К.. Свид.П. предложила съдействие , за да бъдат сигнализирани органите на МВР. За целта същия ден в късния следобед се свързала по телефон с подс.Р., която й била известна като служител в *** към РУП ***. Уведмила я за проведения разговор със свид.Н.К., както и че последната е споделила, че била изнасилена от лицето Д. К.. Подс.Р. от своя страна уведомила свидетелката П., че следва свид.Н.К. да посети лично РУП и да изложи фактите като подаде сигнал, за да се проведе разследване. Настояла това да стане възможно най-бързо, тъй като излизала в отпуска. За проведения разговор подс.Р. не уведомила нито началника на управлението, нито отразила получената информация било като заявителски материал или по друг начин. Съответно свид.К. била уведомена от свид.П. за казаното й от подсъдимата, но първата така е не посетила последната, а вмето това отишла на море с приятеля си. Подс.Р. от своя страна излязла в отпуск и така не било предприето разследване. Междувременно свид.К. се върнала от морето и на 28.05.12г. отново Д. П. К. се съвкупил с нея като използвал насилие. По този повод било започнато разследване срещу последния и П. А. К. за престъпление по чл.152 НК. Едва в хода на това разследване били предприети действия по изясняване на действията на пос.Р. с оглед данните, че същата била уведомена от свид.П., за по-ранни деяния на К. спрямо свид.К.. Била извършена и проверка от свид.Х.А. – служител на Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР, с оглед извършено дисциплинарно нарушение или престъпление от страна на подс.Р.. В хода на същата той провел беседи както с нея, така и със свид.Н.К. и Д.П.. Същите лично изготвили обяснения по повод разговорите помежду си и уведомяването на подс.Р.. Спрямо последната не били предприети дисциплинарни мерки по случая, но въпреки това от РП-Пловдив било преценено, че с бездействието си подс.Р. е извършира престъпление по чл.387 НК и било отпочнато наказателно производство срещу нея за случая.

Горното фактичеко положения настоящата инстанция намира за установено от обясненията на подс.Л.Р. депозирани пред настоящат инстанция, от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Делян С.П., Н.Д. К., Е. Д. Ш., А.С.К. и Х.А.А.. Горното е видно и от писмените доказателства по делото събрани в хода на досъдебното производство: типова длъжностна характеристика за длъжността „**** VІ – V степен /***/ в сектор/група „Криминална полиция” в районно управление „Полиция” към ОДМВР /л.38-42 д.пр./, писмо №Я-853/24.01.13г. на ОД МВР и кадрова справка /л.45,46 д.пр./, писмо №ИЯ/С-972/25.01.13г. /л.51 д.пр./, служебна бележка  за ползван отпуск от подсъдимата /л.52 д.пр./, заверено копие от регистър образец 1 за м.05.12г. на РУП СТ. /л.54-63д.пр./, Инструкция за работа по заявителски материали за престъплния от общ характер /л.83-89 д.пр./, справка съдимост и характеристична справка, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви. Действително в съдебно заседание подс.Р. и свид.П. не си спомниха дали в разговора между тях осъщствен по телефона последната изрично е използвала изразът „изнасилена” по отношение на свид.К.. В хода на проверката извършена от свид.А. обаче, те ясно са си спомняли това и са го заявили и написали пред него. Това се потвърди от неговите показания пред настоящата инстанция, а освен това бе потвърдено и от страна на подсъдимата и свид.П. при предявяване на техните обяснения пред този **** ****.

По делото е изготвна и съдебно-психатрична експертиза на свид.К. от чието заключение / л.33 и 34 д.пр./ е видно, че същата не страда от психично заболяване и не се води на учет към ЦПЗ Пловдив.Може да участва пълноценно в наказателното производство. Възрастта и интелекта й позволавт да дава достоверни показания по делото, липсва патологична внушаемост, лабилност и податливост на различни авторитети.

Съдът кредитира това заключение като изготвено обстойно, с нужните специални знания и в съответствие с доказателствата по делото. Същото не се спори и от страните по делото.

При така установените фактически положения Съда намира, че подс.Р. не  е осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото й престъпление по чл. чл.387, ал.2, пр.І, вр. ал.1, пр.ІІ от НК.

От обективна страна безпорно е налице бездействие от страна на подс.Р. като не е уведомила нито началника на РУП СТ., нито друго лице или пък да е изготвила писмен документ в , който да отрази като сигнал получената информация от свид.П.. Същеврменно, за да стори това според настоящия състав тя е следвало да има далеч по-точна информация и най-важното от първо лице, а именно от самата свид.К.. Фактите сочат, че подс.Р. е получила данни за евентуално извършено престъпление спрямо последната по личния си телефон, след работно време, а освен това на нея свид.К. била известна с отсъствия от дома си като често служителите на МВР я намирали в компанията на рзлични лица от мъжки пол. Ясно е, че служителите на МВР поради спецфиките на заеманата длъжност следва да изпълняват функциите си 24 в денонощието, но ежедневно в средствата за масова информация се тиражират данни, които сами по себе си могат да послужат за образуване на проверка за извръшено престъпление. Естествено е , че това не се прави от всеки един служител на МВР, който като всички останали граждани получава тази „информация” от медиите. Имено в настоящия казус подс.Р. е следвало да разполага с надеждна и лично проверена от нея информация, за да може да заведе същта като сигнал. Следва да се посочи, че тя нито е била дежурна в РУП при получване на същата, а още по-малко в извънработно време е имала достъп да каквито и да било регистри за да отрази постъпил материал. Самият свидетел К. ***, посочи в показанията си, че все пак в практиката зависи от достоверността на информацията и нейната конкретика дали всичко станало известно, дори на дежурния по управление, следа да се заведе като заявителки материал или по друг начин за проверка на сигнала. Според настоящата инстанция няма нарушние на нормите на чл.6 и чл.13 ал.1 от ИНСТРУКЦИЯ за „Организация на работа в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер” № Із-2843/29.11.2010 год., както и т.ІІІ от Типова длъжностна характеристика на длъжността „**** VІ – V степен /***/ в сектор група „Криминална полиция” в районно управление „Полиция” към ОДМВР, абзац 3 – според което същия „издирва и установява малолетни и непълнолетни лица, обект на престъпно посегателство и малтретиране, предприема съответните мерки на поведение, залегнали в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и Етичния кодекс на работещите с деца”, и т.ІІІ, абзац 22 – „ носи отговорност за собствената си безопасност, както и за тази на лицата, които могат да пострадат от неговите действия или бездействия”. Самия чл.13, ал.1 от Инструкцията изисква служителя на МВР непосредствено да е установил признаци на извършено престъпление. В случая това не е така, тъй като случилото се със свид.К. било опосредено пресъздадено от свид.П., която пък го научила от свид.К. и Ш., но пък касае извършено посегателство срещу половата неприкосновеност на К. от трето лице. Буквалното пресъздавне на текстовете от длъжностната характристика сочи, че едва ли не за всеки случай на насилие срещу непълетни лица, отговорност следва да се търси от полицейските служители, тъй като своевремено не са устновили и разкрили същите. Задължението по абзац 22 пък сочи, че всъщност касае конкретни фактически действия и бездействия при осъществяване на службата от полицейския служител, като той е длъжен да пази себе си, но и лицата присъстващи в момента на осъществянето им. Ето защо в настоящия казус според съда подс.Р. не е допуснала нарушение на вменените и задължения, а от там и не е осъществила състава на чл.387 , ал.2, вр. Ал.1 НК от обективна страна. Все пак следва да се посочи, че настоящата инстанция не кредитира възражението на защитата, че за наличното изнасилване на свид.К. следва да има влязла в сила присъда, за да се търси отговорност на подсъдимата за престъпление по чл.387 НК. Всъщност в наказателния процес не може едно дело да се спре, поради решаване на преюдициален въпрос по друго дело, дори това да касае извършено престъпление от определно лице. В хода на всяко наказателно производство следва да се установят релевантните факти, а по настоящото дело доказателства за извършени деяния съставомерни по чл.152 НК спрямо свид.К. се съдържат именно в нейните показания по настоящото дело. Разбира се в случай, че бъде установено с влязла в сила присъда, че Д. К. не е извършител на такива деяния, то това би било основание за възобновяване на настоящото дело, ако по него е постановена осъдетелна присъда спрямо подс.Р..

Не на последно място от субективна страна престъплението по чл.387, ал.2, вр. ал.1 от НК  е умишлено такова, а в тези случаи дееца следва да съзнава всички негови елементи от обективната му страна. Твърди се от държвното обвинение, че в резултат на бездействието на подс.Р. са настъпили тежки последици изразили се в извършено престъпление спрямо личността на свид.К. – изнасилване, което било осъществено на 28.05.12г., а последното не би се случило, ако подс.Р. била изпълнила задълженията си своевременно. Всъщност по делото няма нито едно доказателство, което да сочи, че подсъдимата е имала информация за осъществяването за вбъдеще на подобно деяние по отношение на свид.К.. А според настоящата инстанция само в този случай тя би могла да има съзнание, че ако бездейства може да настъпят тежките последици, които са й вменени с настоящото обвинение. Напротив, тя е имала данни само за минали деяния от страна на К., но никакви данни за предстоящи такива и то именно на 28.05.12г. Настъпването на съставомерните тежки последици не може да бъде следствие от поведение на трето лице,а следва на база действие или бездействие на самия подсъдими да настъпят директно и непосредствено в пряка причинно-следствена връзка.

С оглед гореизложеното съдът намира, че подс.Л.Р.Р. следва да бъде призната за НЕВИННА в това през месец май 2012 г. в гр.СТ., обл.Пловдивска, в качеството на длъжностно лице – **** **** на длъжността „**** VІ-V степен /***/ в сектор/група „Криминална полиция” в районно управление „Полиция” гр.СТ. към ОДМВР да не е изпълнила задълженията си по служба – чл.6 и чл.13 ал.1 от ИНСТРУКЦИЯ за „Организация на работа в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер” № Із-2843/29.11.2010 год., както и т.ІІІ от Типова длъжностна характеристика на длъжността „**** VІ – V степен /***/ в сектор група „Криминална полиция” в районно управление „Полиция” към ОДМВР, абзац 3 – „Издирва и установява малолетни и непълнолетни лица, обект на престъпно посегателство и малтретиране, предприема съответните мерки на поведение, залегнали в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и Етичния кодекс на работещите с деца”, и т.ІІІ, абзац 22 – „Да носи отговорност за собствената си безопасност, както и за тази на лицата, които могат да пострадат от неговите действия или бездействия”, като от това да са настъпили тежки последици – извършено престъпление спрямо личността – изнасилване по отношение на непълнолетната Н.Д.К., ЕГН **********, и на основание чл.304 от НПК да бъде ОПРАВДАНА по повдигнатото й в този смисъл обвинение по чл.387, ал.2, пр.І, вр. ал.1, пр.ІІ от НК.

         На основание чл. 190, ал.1 от НПК разноските по делото в размер на 120 /сто и двадесет/ лева следва да останат за сметка на Държавата.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

Районен съдия:

 

Вярно с оригинала.

Секретар: К.Ч.