НОХД 4360/2013 - Мотиви - 01-10-2013

М О Т И В И

М О Т И В И

 

         по НОХД № 4360 /13 г.по описа на ПРС-24н.с

 

         Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против  Х.Й.Ф.  за престъпление по чл.129 ал.1вр.ал.2 от НК –За това ,че на 06.01.2013 год. в гр. Пловдив е причинил на Й.В.Я. ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата зигоматична кост, която е функционално свързана с горната и долна челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето - престъпление по чл. 129 ал. 1 вр. с ал. 2 от НК.

Представителят на Държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение в пълен обем , като акцентира в пледоариите си  на наказанието ,което предлага да бъде определено на Ф., а именно такова при условията на чл.54 от НК ,след което същото да бъде намалено  с една трета ,съгласно разпоредбата на чл.58 а от НК .Като предвид чистото съдебно минало на подсъдимия  наказанието да бъде отложено с изпитателен срок от три години .По отношение на предявеният граждански иск счита същия за доказан, като основание , а като размер да бъде определен по справедливост.

         В настоящото производство за съвместно разглеждане беше приет предявения против подсъдимия – Х.Ф. гражданския иск от  пострадалия   Й.Я. за сумата от 4500 лева  ,представляващ  обезщетение за  претърпени неимуществени вреди  от престъпление  по чл. 129 от  НК ведно със законната лихва от датата на деянието  до окончателното й изплащане . Я. беше конституиран и като частен обвинител по делото. Като повереник на гражданския ищец   и частен обвинител  с пълномощно  при съдебното разглеждане на делото ,се явява адв. П..

         В качеството си  на повереник ,адв. П.  взема становище - за това, че предявения иск е доказан по основание и размер ,което води до правния извод за неговото уважаване от съда ,а тъй като обвиненията са доказани категорично, то и наказанието  следва да бъде справедливо.

Подсъдимият Х.Ф.  признава изцяло фактите и обстоятелствата, изложени подробно в обстоятелствената част на обвинителния акт, с оглед на което настоящото съдебно следствие е протекло при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на съдебните прения лично и чрез назначения си служебен защитник-адв. В. ,моли да му бъде наложено минимално наказание ,което да бъде условно. о отношение на гражданския иск защитника на  подсъдимия –адв.В. счита същия за завишен като размер и иска от съда неговото справедливо определяне.

         Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

 ОТ  ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

 Подсъдимият  Х.Й.Ф. е роден на *** ***., българин, български гражданин, средно образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

            На 05.01.2013 год. около 20.00 ч. свид. Й.Я. се срещнал със свид. Д.Н. в заведение „К.”, намиращо се на ул. „Г.” № * в гр. П.. Уговорката на свидетелите била да се чакат отпред, както и станало. Когато се срещнали и влезли в горепосоченото заведение, двете момчета седнали на една маса, като след около половин час в заведението дошъл свид. А.П. с неговите познати свидетелите: Д.Б., А.М. и подсъдимия Х.Ф.. След известен период от време в заведението дошъл и свид. А.И.. В заведението дошли и три момичета, които обаче свид. Я. не познавал, но за едната знаел, че е приятелка на А.М.. Свид. Я. познавал  Б. и Х.Ф. ***. Вечерта протекла нормално, без конфликти в компанията, като в един момент свид. Я. казал на свид. Д.Н. и на свид. А.И., че иска да ги почерпи, като ги заведе в дискотека „С.” в гр. П.. Трите момчета платили сметката си и отишли в дискотека „С.”. Около 02.00 ч. на 06.01.2013 год. в дискотеката при свидетелите Н., Я. и А.И. дошъл и свид. А.П.. Свид. П. се присъединил към компанията и малко след това получил съобщения, в които приятели от компанията, която останала в заведение „К.” му пишели, че има проблем със сметката . След получаване на тези съобщения четиримата свидетели решили да отидат до заведение „К.” да видят какъв е проблема, като за тази цел се качили на такси и отишли в заведението. При влизане вътре установили, че на една маса стоят  подсъдимия Х.Ф. и свидетелите Д.Б. и А.М., както и непознато момиче. Свидетелите Н., Я., А.И. и А.П. седнали при посочените по-горе лица, като Й.Я. започнал да разглежда менюто. Свидетелите Д.Н. и А.П. се заговорили със свидетеля Д.Б. и с подс. Х.Ф. относно сметката. Пет минути след това подс. Х.Ф. се изправил, пресегнал се към свид. Й.Я. и му ударил шамар по лявата буза. След като забелязал инцидента, охранителят в заведението свид. М.К. предупредил компанията да напусне заведението и всички станали и тръгнали към изхода. Излизайки от заведението свид. Й.Я. вървял напред със свид. Д.Н..  Подсъдимият Х.Ф. вече бил излязъл от заведението, а останалата част от компанията вървяла след тях. След като излязъл от заведението подс. Ф. застанал сам в дясно от входа на заведението, като свид. Я. и свид. Н. тръгнали пред него и свид. Я. имал за цел да го пита защо го бил ударил в заведението. Още преди да го попита каквото и да е обаче внезапно подс. Ф. се пресегнал и ударил с юмрук в лявата част на лицето свид. Я.. От удара свид. Я. паднал на земята, като при падането си свид. Я. повлякъл и свид. Д.Н., който също паднал до него на земята. Докато бил на земята свид. Я. чул как свидетелите Д.Б. и А.М. се развикали „Защо го удари, защо го удари”. При падането си свид. Я. усетил силна болка, паднал по гръб и от носа започнало да му тече кръв. Свид. Д.Н. се изправил, а свид. А.И. вдигна свид. Я.. Свидетелите А.М. и Д.Б. хванали подс. Ф., за да го усмирят и тръгнали в неизвестна посока. Свид. А.П. и свид. Д.Н. си извикали такси и си тръгнали. Свид. Я. се обадил на 112, откъдето му заявил, че ще дойдат от полицията, но тъй като последният имал силно кръвотечение от носа и болки в лявата половина на лицето, свид. А.И. хванал едно такси и двамата отишли в УМБАЛ „С. Г.” на бул. „П. ш.” в гр. П.. От спешния кабинет свид. Я. бил изпратен до лицево- челюстна хирургия, където му направили снимка и му казали, че трябва да се оперира, тъй като има счупване на скулата. Свидетелят се оперирал, като няколко дни, след като бил изписан си извадил медицинско. От удара, нанесен от подсъдимия, свид. Я. освен счупването получил и нараняване на лицевия си нерв в лявата половина на лицето, който и към настоящия момент с частична загуба на чувствителност. В резултат на удара на свидетеля били разклатени горните втори и трети зъб в ляво.

            Видно от   заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че на Й.В.Я. е било причинено кръвонасядане в лявата половина на лицето, счупване на лявата зигоматична /ябълчна/ кост, което е наложило провеждане на оперативно лечение, кървене от носа. Описаните травматични увреждания са причинени от удари или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са възникнали по начин и време, така както се съобщава в предварителните сведения. Счупването на лявата зигоматична кост, което е функционално свързано с горната и долна челюст е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, по смисъла на чл. 129 от НК. Кръвотечението от носа е причинило разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Останалите травматични увреждания са причинили болка.

Според преценката на съда наличните по делото доказателствени материали установяват по безсъмнен начин осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството, като самопризнанията на подсъдимия, извършени при условията на чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Описаната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно установена от обясненията на подсъдимия, от показанията на разпитаните в хода на проведеното досъдебно производство свидетели –Й.Я., Д.Н., пряко наблюдавали и възприели действията на подс.Ф. ,частично и косвено от показанията на свидетелите -  И. ,П., М., К. ,П. и Б. , както и от признанията на подсъдимия ,преценени за нуждите на настоящото производство на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, а също така и събраните по делото писмени доказателства: свидетелство за съдимост на подсъдимия, характеристична справка, от заключението  на назначената  в хода на проведеното досъдебно производство стоково-  съдебно- медицинска експертиза.

 Съдът кредитира показанията на свидетелите, както и самопризнанието в съдебно заседание  на подсъдимия като обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

         Съдът възприема заключението на вещото лице, като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства.

При така описаната безспорна фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението . Действайки по описания по-горе начин Х.Ф. е   осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 129 ал.1 вр.ал.2 от НК.

 

        

 

 

 ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

При така доказаната фактическа обстановка по категоричен начин се налага извода, че с поведението си обективно и субективно подсъдимия  Х.Й.Ф. е причинил на дата   06.01.2013г на  Й.Я. средна телесна повреда ,изразяваща се в счупване на лявата зигоматична кост, която е функционално свързана с горната и долна челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето.

От обективна страна с действията си подсъдимият  Х.Ф. е реализирал съставомерните признаци на престъплението  средна телесна повреда ,квалифицирана по чл.129 от НК .Тъй като с активни действия - а именно - удар с юмрук в лицето на Я.    му е причинил  телесна повреда ,като по-горе съответно е описана като вид .Тоест доказано е по безспорен начин, както авторството ,така и конкретния механизъм на причиняване на телесната повреда, както  и нейния характер- а именно средна  .Всичко това  е установено от събраните по делото доказателства –писмени и гласни  са ,както и  са пряка и непосредствена последица  единствено от така посочените по-горе действия на подс.  Ф..

Подсъдимият Ф.    е действал при форма на вина пряк умисъл- съзнавал е противообществения  характер на своите действия и това ,че при удар  в лицето на  Й.Я. ,това би довело до причиняване на телесна повреда , както и е станало. Извършеното от него е напълно осъзнавано ,предвид неговия личен разказ ,а той е ясен, точен при спазване на хронологията на събитията . Като ударът в лицето на Я. е  напълно съзнателно са нанесен  като е ясно ,че ще причини телесно увреждане, а такова и било и желанието на  Ф.. Доказано е  по -безспорен начин наличието на увреждане  и в коя част на тялото е то  , както и  авторството на деянието ,което по несъмнен и категоричен начин може да се вмени във вина на подс. Х.Ф.. Доказа се и , че полученото увреждане по тялото на  посочения по –горе пострадал е било в причинно следствена връзка с активни действие -удар от страна на подс. Х.Ф.. Правният извод ,който се налага е ,че са доказани конкретни действия от страна на подсъдимия ,насочени против телесния интегритет на пострадалия   ,изразяващо се в нанасяне на удар   ,които са причинили вредоносния резултат. Не са налице доказателства ,че подсъдимия Ф. е бил предизвикан от пострадалия ,било с думи или действия. Напротив ударът е нанесен при излизане от заведението.

            Предвид събраните и обсъдени  доказателства с оглед разпоредбите на чл. 13 и 14 НПК. Същите обосновават липсата на укоримо поведение на пострадалия.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО:

 

 С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация  129 ал.1 от НК  за извършеното от подсъдимия  Х.Ф. престъпление  като се съобрази с целите по чл. 36 от НК, и прецени всички обстоятелства по делото съдът счита ,че са налице предпоставките за приложение на чл.54 от НК .Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете – признанието на вината, което е предвидено от законодателя във връзка с  начина на разглеждане на делото още в разпоредбата на 373 ал.2 от НПК, чистото съдебно минало на подсъдимия, както  и извинението ,което същия направи в съдебна зала пред пострадалия ,а като отегчаващи такива обстоятелства, вида на телесната повреда,  факта ,че е засегнато лицето на пострадалия , и негови  ежедневни и необходими функции ,като говорене и дъвченето, факта, че от страна подсъдимия не е последвало поведение по оказване на помощ на пострадалия непосредствено след нанасянето на телесна повреда .При което съдът  прецени ,че следва да определи наказанието предвид параметрите му , а именно при условията на чл.54 от НК , а именно в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което съобразно целите на чл.36 от НК би изиграло своята роля спрямо Ф. и обществото. Като съобразно чл.58 а ал.1 от НК намали същото с една трета и го осъди на наказание ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ  МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Според настоящия съдебен състав  са налице материално -правните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК .Видно от приложеното по делото  свидетелство за съдимост  ,същия не е осъждан до настоящия момент ,наказанието което в момента му се определя е до три години лишаване от свобода, а и не е необходимо да бъде изтърпяно ефективно. Поради което съдът определи изпитателен срок от три години , от влизане на присъдата в законна сила във връзка с определеното му наказание.

Причини за извършване на престъпленията са слаби морално волеви задръжки, незачитане на установения в страната правов ред и телесната неприкосновеност на личността.

За съвместно разглеждане с настоящото наказателно производство, както беше посочено по-горе в мотивите, е приет и граждански иск с правно основание чл.45 и сл. от ЗЗД от пострадалия   Й.Я. срещу подсъдимия   Х.Ф. в размер на 4500 лева , представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.129 от НК ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

Предявеният  граждански иск   от   Я. се явява доказан  по своето основание. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че причиненото увреждане на пострадалия    Й.Я. е  пряка и непосредствена последица от неправомерните  деяния на подсъдимия-  Ф.  , поради което и следва да бъде ангажирана деликтната му  отговорност.  Пострадалият  Я. е изтърпял болки и страдания ,съответно е имал затруднения при дъвченето и говореното ,както и загуба на чувствителност. Последното съдът намира за установено, както от заключението на съдебномедицинската експертиза, така и от свидетелските показания .Описаното по –горе  увреждане е причинено по механизма на удар  с или върху твърд тъп предмет и съответства по начин и време да се получи така , както съобщава пострадалият ,а именно от удар с ръка в лицето му от подсъдимия.

С оглед претърпените болки и  оздравителният процес  ,съдът счита че справедливо и отговарящо до голяма степен като репарация на неимуществените вреди ,които е  претърпял  Я., би била удовлетворяване на сумата от 3500  лева за  престъплението телесна повреда .За разликата от уважения размер до сумата от 4500 лева ,иска се явява недоказан ,поради което и следва да бъде отхвърлен, като такъв като недоказан спрямо подс. Ф. .

         Във връзка с уважената част на гражданския иск ,съдът е осъдил подс. Ф. да заплати сумата от 140 лева ,представляваща държавна такса върху уважения размер на иска по сметка на ВСС , както и да заплати на гражданския ищец и частен обвинител сумата от 450 лева ,разноски за назначаване на повереник, а на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати сумата от 60 лева по сметка на ВСС  , направено разноски по делото за назначаване на експертиза.

 

         По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

         Вярно с оригинала!

ЙТ