НОХД 4274/2013 - Мотиви - 02-10-2013

М О Т И В И

М О Т И В И

по НОХД № 4274 /13 г по описа на ПРС-24 н.с

 

 

Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимата Н.В.И. за престъпление  по чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода от  21.05.2011 до 27.05.2012г, при условията на продължавано престъпление, е отнела чужди движими вещи на обща стойност 4562,00 /четири хиляди петстотин шестдесет и два/ лева от владението на други различни лица, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва :на 21.05.2011г. в гр.Пловдив е отнела чужди движими вещи – 1бр. мъжки ланец с 1бр. кръст от бяло и жълто злато 14 карата с общо тегло 15 грама на обща стойност 870,00 /осемстотин и седемдесет/ лева от владението на С.И.К. ***;на 30.01.2012г. в гр.П. е отнела чужди движими вещи – пари – сумата от 2860,00 /две хиляди осемстотин и шестдесет/ лева от владението на М.К.Г. ***, е отнела чужди движими вещи – 1бр. златен синджир с 1бр. златно кръстче с общо тегло 13 грама на обща стойност 832,00 /осемстотин тридесет и два/ лева от владението на С.М.Б. ***.

Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание при условията на чл. 54 ал.1 от  НК лишаване от свобода, което да бъде отложено с изпитателен срок от три години .

Подсъдимата И. признава изцяло фактите и обстоятелствата, изложени подробно в обстоятелствената част на обвинителния акт, с оглед на което настоящото съдебно следствие е протекло при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на съдебните прения лично и чрез  упълномощения си  защитник- адв. Б. ,моли да й  бъде наложено наказание  при условията на чл.55 от НК ,като й бъде приспаднато изтърпяното до момента наказание .

         В настоящото производство не е бил предявен за съвместно разглеждане граждански иск, като не участва акцесорна страна-граждански ищец, нито частен обвинител.

         Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

ОТ  ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

        

 

            ПОДСЪДИМАТА Н.В.И. е родена на ***г***., българка, българска гражданка, с основно образование, безработна, омъжена, осъждана, ЕГН: **********.

Вечерта на 20-ти срещу 21-ви май 2011г. свидетелите С.И.К., С. Г. К. и Н. В. Б. били заедно в ресторант в гр.П.. Около 02:30ч. на 21.05.2011г. тримата решили да потърсят услугите на проститутки, като отишли в района срещу Ц. ж.п. гара гр.П., тъй като мястото било известно като сборен пункт на проституиращи лица. Тримата свидетели се придвижили до там с автомобил, управляван от св.К.. Последният спрял на булеварда срещу гарата, пред намиращото се там казино и останал в автомобила, а св.К. и св.Б. слезли и тръгнали да си търсят проститутки. Св.К. срещнал  Н.И. и двамата се уговорили да правят секс. Двамата се усамотили на неоживено място в района. Св.К. носел на врата си мъжки ланец с 1бр. кръст, от бяло и жълто злато, 14 карата, с общо тегло 15 грама. Той бил опиянен от консумирания по-рано вечерта алкохол. Подсъдимата решила да се възползва от това и да отнеме скришом и присвои златните накити на св.К.. Докато двамата осъществявали полов акт, подсъдимата започнала да прегръща, гали и опипва св.К. по врата, като се опитвала да откопчае ланеца и да го свали незабелязано. Св.К. се усъмнил в намеренията на подсъдимата  и й казал да си махне ръцете от врата му и да не се опитва да му сваля синджира. Въпреки това  подсъдимата продължила да докосва с ръце врата на св.К. и без той да усети успяла да разкопчае ланеца и да го вземе заедно с кръста. След като св.К. удовлетворил половото си желание, докато  подсъдимата била още с него, той установил, че ланеца не е на врата му. Св.К. бил сигурен, че  подсъдимата е взела златния му ланец с кръста и поскал от нея да му го върне.  Подсъдимата отрекла да е взимала ланеца и двамата започнали да се карат. На местопроизшествието се появил А. И. Р. – познат на  подсъдимата и двамата повели разговор на непонятен за свидетеля език. Св.К. се обадил по телефона на спътниците си – св.Б. и св.К. и те също дошли на местопроизшествието. Тъй като  подсъдимата  отричала връзката си с изчезването на накита на св.К., той сигнализирал органите на МВР. На местопроизшествието пристигнал дежурен автопатрул при 02 РУП -Пловдив в чийто състав влизали св.М. Ю. Х. и св.И. А.. Преди пристигането на полицейските служители, познатият на  подсъдимата – Р., си тръгнал, а тя неколкократно излизала извън полезрението на свидетелите, като влизала в близкото казино.

В хода на разследването св.С.К. разпознал по реда на чл.169 и сл. от НПК  подсъдимата .Съобразно заключението на изготвената по делото стоковооценъчна експертиза, стойността на предмета на описаното престъпно посегателство възлиза на 870,00 лева.

На 29.01.2012г. св.М.К.Г. получил от В Й. А. сумата от 3000,00 /три хиляди/ лева като цена по уговорената продажба на наследствена къща притежавана от св.М.Г., намираща се в съседство с къщата на В. А. и на майка му – св.С. И. М.. С част от парите св.Г. почерпил баджанака си – св.Я. А. Б.. Последният узнал за продажбата на къщата и видял, че св.Г. разполага с голяма сума пари. Около полунощ на 30.01.2012г. св.Г. решил да потърси услугите на проститутка и отишъл в района на Ц. ж.п. гара гр.П.. Там св.Г. срещнал обв.И. и св.А. С. М.. Св.Г. и обвиняемата се уговорили да правят секс в хотел “Т.”, находящ се в близост на адрес – гр.П., ул.”И. В.” № **, като св.Г. заплатил на подсъдимата 40 лв., за да прекара цялата нощ с него. Св.. последвала св.Г. и подсъдимата  с намерение да убеди свидетеля да наеме и нея за платени секс услуги. Докато св.Г. пазарувал напитки от магазин преди да отидат в хотела, св.М. и подсъдимата видели, че той разполага с голяма сума пари. Св.Г. не пожелал св.М. да ги придружи в хотела и отишъл там само с обвиняемата. В хотела той бил регистриран от рецепционистката – св.З. Р. П. и след като представил лична карта бил вписан в регистъра на гостите и заплатил за нощувката 40 лв. Св.Г. бил опиянен от консумирания по-рано от него алкохол. В хотелската стая той съблякъл якето си и го оставил на видно място, като в джоб на дрехата се намирали останалите от продажбата на къщата му пари – сумата от 2860,00 /две хиляди осемстотин и шестдесет/ лева. Св.Г. и подсъдимата  си легнали и си говорили, като св.Г. заспал. Подсъдимата се възползвала от това и взела парите от якето му – сумата от 2860,00 лева. Около 02:00ч. на 30.01.2012г. тя напуснала хотела, без да предупреди св.Г. и въпреки уговорката им да остане с него за цялата нощ. Сутринта около 05:30ч. св.Г. се събудил и установил липсата на отнетите му от   подсъдимата пари. Той се оплакал на св.П. и сигнализирал органите на МВР. В.С. Б. – полицейски служител при 02 РУП -Пловдив разпознал  подсъдимата на записите от охранителните камери в хотела.

След полунощ на 27.05.2012г. св.С.М.Б. отишъл да играе в казино намиращо се в района до Ц. ж.п. гара гр.П.. Там той решил да потърси проститутка за секс услуги и излязъл от казиното. Навън св.Б. срещнал подс .И. и двамата започнали да се уговарят за условията на платения секс. През това време  подсъдимата прегръщала и опипвала св.Б. през врата, където свидетелят носел накит – златен синджир със златно кръстче, 14 карата, с общо тегло 13 грама. Св.Б. бил опиянен от консумирания по-рано от него алкохол и обвиняемата решила да се възползва, за да отнеме скришом и да присвои накита на свидетеля. Докато опипвала шията на св.Б., подсъдимата успяла да разкопчае накита, да го свали от врата му и да го прибере, без той да усети. Докато  подсъдимата и свидетелят преговаряли, към тях се присъединила св.Р. И. А., която познавала  подсъдимата и също като нея проституирала в района на Ц. ж.п. гара П.. Св.Б. се отегчил и изоставил двете проститутки, влязъл в близкото казино и веднага установил липсата на отнетия му накит. Св.Б. сигнализирал незабавно органите на МВР за случилото се. На местопроизшествието се отзовали св.Я. П. К. и св.М. Х. – полицейски служители при 02 РУП-Пловдив. Пред тях св.Б. описал гореизложения случай. Св.Б. се обадил по телефона и на свой приятел – св.М. А. Н., който също пристигнал на местопроизшествието. На него св.Б. също разказал за обстоятелствата, при които е загубил фактическата власт върху предмета на престъплението.

В хода на досъдебното производство св.Б. разпознал Н.И. по реда на чл.169 и сл. от НПК. Съобразно изготвената стоковооценъчна експертиза, стойността на предмета на описаното престъпно посегателство към инкриминираната дата възлиза на 832,00 лева.

Съгласно заключението на назначените  и извършени в хода  на досъдебното производство експертизи се установява, че общата стойност на инкриминираните вещи възлиза на 4562,00 /четири хиляди петстотин шестдесет и два/ лева.

          

          Според преценката на съда наличните по делото доказателствени материали установяват по безсъмнен начин осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството, като самопризнанията на подсъдимия, извършени при условията на чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Описаната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно установена от обясненията на подсъдимата, от показанията на разпитаните в хода на проведеното досъдебно производство свидетели – К., К., Б. ,А.  Г. ,З. П. ,С. М.,Б. Б.,Х., М., А., Н.,К. преценени за нуждите на настоящото производство на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, а също така и събраните по делото писмени доказателства: свидетелство за съдимост на подсъдимата , характеристична справка, от заключенията на назначените в хода на проведеното досъдебно производство стоково- оценъчни експертизи  ,протоколи за разпознаване на лица.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, както и самопризнанието в съдебно заседание на подсъдимата  като обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

         Съдът възприема заключенията на вещото лице, като компетентно изготвени, с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства.

 Опосредените действия в протоколите за разпознаване ,са извършени по реда на НПК. Както от разпитите на свидетелите ,така и от съдържанието на  самите протоколи съдът счита ,че процесуално- следственото действие –“разпознаване” е извършено при спазване на правилата по чл.169 ,170 и чл.171от НПК.А ,именно самото действие е способ за събиране  и проверка на доказателства. И цели да установи тъждество между лицата ,предявени за разпознаване  и тези ,които се твърди  в показанията на разпознаващия ,че са участвали  в процесното  деяние. Поради което и се кредитират изцяло от съда и се ползват при постановяване на крайния съдебен акт.

При така описаната безспорна фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

 

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

 

В периода от 21.05.2011 до 27.05.2012г в гр.П.,при условията на продължавано престъпление, е отнела чужди движими вещи на обща стойност 4562,00 /четири хиляди петстотин шестдесет и два/ лева от владението на други различни лица, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва :на 21.05.2011г. в гр.П. е отнела чужди движими вещи – 1бр. мъжки ланец с 1бр. кръст от бяло и жълто злато 14 карата с общо тегло 15 грама на обща стойност 870,00 /осемстотин и седемдесет/ лева от владението на С.И.К. ***; на 30.01.2012г. в гр.П. е отнела чужди движими вещи – пари – сумата от 2860,00 /две хиляди осемстотин и шестдесет/ лева от владението на М.К.Г. ***, е отнела чужди движими вещи – 1бр. златен синджир с 1бр. златно кръстче с общо тегло 13 грама на обща стойност 832,00 /осемстотин тридесет и два/ лева от владението на С.М.Б. ***.

 

От обективна страна - с действията си подсъдимата И.   е реализирала обективните признаци от състава на престъплението “кражба”, тъй като с присвоително намерение  на различни дати е отнела   гореизброените вещи, без съгласието на пострадалите –К. ,Г. и Б., като е прекъснала  досегашното владение върху тях ,като е  успяла да установи трайна фактическа власт върху вещите и парите. Налице у подс.И. е присвоително намерение  при   отнемането на посочените вещи, като за това тя е  нямала съгласието ,дадено й от пострадалите . Квалифициращо деянието обстоятелство е това, че  се касае за продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като тъй като подсъдимата  е извършила няколко деяния през непродължителен период от време, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление, реализирани са при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като всяко  от тях се е явило от обективна и субективна страна продължение на предходното. Като и в трите инкриминирани случаи ,подс.И.  е действала именно при условията на чл.26 от НК.

 

Съдът намира, че подсъдимата към момента на инкриминираното деяние, е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, който правен извод извежда в контекста на материалите по делото, от които е видно, че има ясен и точен спомен за стореното, както и ясна представа за действията си, причинно-следствените връзки между тях и отражението им върху другите. Освен това описва действията си при съблюдаване на времевата и пространствената им последователност, като осъзнава личната си деятелност и действа без външни въздействия - натиск или заплаха, т. е . без външна принуда и контролира действията си съзнателно и адекватно.

 

ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:

 

От субективна страна - престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимата И. ясно  е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици. Действала е в тази насока и е успяла да осъществи трайна фактическа власт върху посочените вещи.

С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация по чл.194 ал.1 вр.с чл. 26, ал. 1 от НК за извършеното от подсъдимата И.  престъпление  като се съобрази с целите по чл. 36 от НК, и прецени всички обстоятелства по делото съдът счита ,че са налице предпоставките за приложение на чл.54 от НК .Като противопостави смекчаващите и отегчаващи  вината обстоятелства съдът  прецени следното ,като смекчаващо вината обстоятелство отчете - признанието на вината от страна на подс.И. , което макар и формално такова е  факт и е предвидено от законодателя във връзка с  начина на разглеждане на делото още в разпоредбата на 373 ал.2 от НПК ,както и отчете социалната среда ,в която И. живее и факта ,че   същата й е    оказала неблагоприятно въздействие , а като отегчаващи вината  обстоятелства, отчете предходното й  осъждане за извършено престъпление по чл.329 от НК , немалката стойност ,на която са оценени вещите предмет на посегателството – а именно 4562 лева ,както и факта ,че деянието е извършено в условията на продължавано престъпление , а именно за срок от една година е извършила три отнемания на вещи от различни пострадали .

Като обсъди посочените по-горе обстоятелства ,съдът определи като размер наказанието на подс.И.  -ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  ,изхождайки и от параметрите в закона. Като съобразно чл.58 а ал.1 от НК намали същото с една трета и я осъди на наказание  ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Според настоящия съдебен състав  са налице материално -правните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК .Видно от приложеното по делото  свидетелство за съдимост  на подсъдимата ,същата  не е осъждана на наказание лишаване от свобода / освобождавана е по чл.78 а от НК и е осъждана на наказание “пробация” по чл.329 от НК/,настоящето наказание определено от съда е до три години лишаване от свобода ,като съгласно чл.36 от НК  не е необходимо да бъде изтърпяно ефективно .Предвид обаче обезпечаване на правомерното поведение на И. за един по –дълъг период от време ,то  съдът определи на същата изпитателен срок от пет години , съгласно изискванията на чл.66 ал.2 от НК.

Предвид наличието на предварително задържане по ЗМВР за 24часа на  27.02.2012г ,както и с мярка за неотклонение задържане под стража  от 31.05.2012г до 12.02.2013г. ,то на основание чл.59ал.2вр.ал.1от НК е приспаднато от определеното й наказание ,времето на задържането на подсъдимата   И. ,като един задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.               

Направеното искане от страна на защитника адв.Б.,да бъде приложена спрямо неговата подзащитна  разпоредбата на чл.55 от НК ,не намира опора в доказателствата по делото и се явява неоснователно .Не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства ,нито е налице изключително смекчаващо такова по отношение на И.  ,което да обуславя приложението на тази разпоредба.

Причини за извършване на деянието за подсъдимата- ниска правна и култура, незачитане на установения в страната ред и неуважение към чуждата собственост, стремеж за лично облагодетелстване по престъпен начин.          

Подбуди - користни.

С оглед изхода на делото, съдът възложи на подсъдимата  И. ,разноските  в размер на 60  лева, по водене на делото , по сметка на ВСС на основание  чл. 189, ал. 3 от НПК.

 

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                              

 

Вярно с оригинала!

ЙТ