НОХД 4181/2013 - Мотиви - 18-09-2013

Мотиви по Наказателно дело 4181/2013г.

 

 

   МОТИВИ

         към Присъда по НОХД № 4181/2013г. по описа на ПРС - ХХІІІ н.с.

 

          Районна прокуратура - гр. П. е повдигнала обвинение срещу М.Й.П., ЕГН: **********, за това, че:

         На  01.03.2013г. в гр. П. е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – Д.Х.Х.,                      ЕГН: ********** - престъпление по чл. 149 ал. 1 от НК.

         Съдът служебно е разпоредил предварително изслушване на страните, като по искане на подсъдимия и защитника му в съдебно заседание е допуснато провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т. 2 от НПК.

         В съдебното производство не е направено искане за конституиране на  допълнителна страна – граждански ищец и/или частен обвинител.

         Представителят на прокуратурата поддържа обвинението  с горната правна квалификация на деянието, като застъпва тезата, че същото е доказано по несъмнен начин и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, което е предаден на съд. Предлага, отчайки като отегчаващи отговорността обстоятелства невръстната възраст на пострадалата и предходните осъждания на подсъдимия за престъпления от същия вид, въпреки настъпилата за тях към процесната дата реабилитация, при условията на чл. 58а ал. 1 от НК съдът  да наложи на подс. П. наказание “лишаване от свобода” в максимален размер, от което на основание чл. 59 от НК да бъде приспаднато задържането по реда на ЗМВР и НПК. Сочи, че подсъдимият следва да понесе и направените по делото разноски.

Назначеният на подсъдимия служебен защитник – адвокат С.Н., моли съдът да вземе предвид като смекчаващи обстоятелства направеното от подзащитния му още в досъдебната фаза на процеса признание на вината, оказаното от него съдействие на разследването, дълбокото му разкаяние и критично отношение към стореното, неговото влошено здравословното състояние и затрудненото  материално положение, съответно при превес на тези обстоятелства и съобразно императивната разпоредба на чл. 58а ал. 1 от НК да наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” в размер, ориентиран към законоустановения специален минимум.

        Подсъдимият П. се признава за виновен по предявеното му обвинение. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като зявява съгласие да не се събират доказателства за тях. Изразява съжаление и декларира, че се срамува от извършеното. Поддържа становището на защитника си, моли за справедливо наказание.

        Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и  доводите на страните, намери за установено следното:

        ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА       

        Подсъдимият М.Й.П. е роден на ***г. в               гр. П.,  живущ ***, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, неосъждан /реабилитиран/,  ЕГН: **********.

        Същият израснал в нехармонична семейна среда. Завършил основно образование, но не продължил обучението си, защото заеквал. Започнал работа в “Е”, отбил военна служба, а след това около 8 години работил като шлосер, но после  останал без  работа.

         Понастоящем живее в общо наследствено жилище със своя брат, който не му помага в ежедневието. Поради финансовите си затруднения подсъдимият не е освидетелстван от ТЕЛК, осигурява прехраната си, ровейки по контейнерите за смет. От дълги години злоупотребява с алкохол.  

         Бил е осъждан с два съдебни акта: Присъда № 136/05.05.1984г. по НОХД № 286/1984г. по описа на ПРС, в сила от 21.05.1984г., с която за извършено на 29.11.1983г. престъпление по чл. 149 от НК му е наложено наказание девет месеца “лишаване от свобода”, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години; Присъда  № 340/21.09.1987г. по НОХД № 893/1987г. по описа на ПРС, в сила от 05.10.87г., с която са му определени наказание една година и два месеца “лишаване от свобода” за извършено на 27.06.1987г. престъпление по чл. 149 ал. 3 вр. ал. 1 от НК и наказание една година “лишаване от свобода” за извършено на 01.07.1987г. престъпление по чл. 129 ал. 1 от НК, като на основание чл. 23 ал. 1 от НК му е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на една година и два месеца “лишаване от свобода”.

Относно първото от цитираните осъждания е настъпила, още на 21.05.1987г., реабилитация по право съгласно чл. 86 ал. 1 от НК, а досежно второто – пълна и  безусловна реабилитация по смисъла на чл. 88а от НК, тъй независимо дали и кога е изтърпяно наказанието в размер на една година и два месеца “лишаване от свобода” /по делото липсват доказателства за това обстоятелство/, предвиденият в чл. 82 ал. 4 вр. ал. 1          т. 4 от НК абсолютен давностен  срок  е  изтекъл на 05.04.1995г., респ. десетгодишният срок по чл. 88а ал. 2 вр. ал. 1 от НК – на 05.04.2005г., и към към процесната дата - 01.03.2013г., подсъдимият има статут на неосъждано лице. 

           На 01.03.2013г. следобед  петгодишната Д.Х. /родена на ***г./, нейната майка - свид. Х.Х., и баба й -                 свид. Д Х., излезли заедно на разходка в центъра на                    гр. П.. Около 15.00 часа малолетната Д.Х. и                       свид. Х.Х. седнали на намираща се на пл. С С”, пред Община П., пейка, като майката се разположила от лявата страна на дъщеря си, а свид. Д Х. клекнала пред пейката и започнала да храни детето. Малко по-късно, незабелязано за Х. и Д. Х, отдясно на високата 123 см. и тежаща около 20 кг. Д.Х. седнал подсъдимият М.П.. Когато в един момент майката се обърнала към подсъдимия, забелязала,                             че последният бърка под полата на детето и през чорапогащника, с който било обуто, го опипва с ръка в областта на дупето. Виждайки това,                        свид. Х.Х. се развикала: Ох, Д, ох, Д”, след което казала на свид. Д. Х.: Виж го този, бръкна под полата на Д”. Констатирайки, че до внучката й е седнал непознат мъж –              подс. П., който се е навел над детето, свид. Д. Х. се развикала: “Не те ли е срам, може ли на това малко дете да пускаш ръка”, но тъй като мъжът не отговорил, изобщо не реагирал и гледал с празен поглед”, тя му заявила, че ще извика полиция. Тогава  подс. П. станал от пейката и, залитайки, тръгнал в посока Центъра, към Макдоналдс”, като носел със себе си найлонова чанта.

            Чувайки виковете на майката и бабата на Д., а именно: “Не те ли е срам, защо опипваш детето”, насочени към подс. П., намиращите се на друга пейка пред Община П. свидетели Н Г и К С, настигнали подсъдимия и го хванали, след което                свид. Д. Х. се обадила в полицията.

            Малко по-късно свид. Д. Х. и свид. К С забелязали и съвместен патрул от служители на Общинска полиция и Общинска охрана, от който поискали помощ. Патрулът задържал подсъдимия и сигнализирал 02 РУП - П..

           Докато чакали пристигането на полицейския екип, подс. П. извадил от торбичката си половинлитрова прозрачна бутилка с безцветна течност и започнал да пие от нея, след което легнал на земята.

           Междувременно до свид. Д. Х. и свид. Х.Х. се доближил непознат за тях мъж, неустановен в хода на разследването, който им заявил, че от половин час наблюдава поведението на подсъдимия, както и че последният избирал места, където има деца, притеснявал ги, закачал ги и родителите им се стараели да избягват неговото присъствие.

          При пристигането си патрулът на 02 РУП - П. в състав                свид. И А и колегите му Р Х и Г М, установили, че подсъдимият П. е в нетрезво състояние, неадекватен, неконтактен. С оглед състоянието му, същият бил отведен със съдействието на Бърза помощ за настаняване в ДВНПЛО, а от 11.00 часа на 02.03.2013г. – задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа във 02 РУП гр. П..

         Впоследствие, при проведен разговор между свид. Х.Х. и малолетната Д.Х., последната  споделила с майка си, че подсъдимият я е пипвал в горната част на бедрото, в близост до дупето, като не й е казал нищо.

Не се установява в резултат на процесното деяние при пострадалата да е настъпила психоемоционална травма, да са последвали оплаквания от невротичен или психотичен порядък.

На 02.03.2013г. РП - П. постановила задържането на М.П. за срок от 72 часа, като с Определение от 05.03.2013г. по ЧНД                   ЧНД № 1191/2013г. на ПРС – ХVІІ н.с. спрямо П.  била взета й мярка за неотклонение “Задържане под стража”.

         В хода на разследването подсъдимият е категорично разпознат от свидетелите Х.Х., Д. Х. и Н Г, съответно посочен от Х. и Д. Х като лицето, опипвало малолетната Д.Х.. 

         Изготвената съдебно-психиатрична експертиза заключава, че подсъдимият П., който  не се води на диспансерен учет и не е лекуван амбулаторно или стационарно в ЦПЗ - П., по време на инкриминираното деяние е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, без данни за психотични изживявания, нарушена ориентация или изразен интелектуален дефицит; липсва  краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието; годен е да участва в наказателния процес;           т.е. същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си; има способността  правилно да възприема фактите от значение за делото и, ако желае, да дава достоверни обяснения за тях.     

Разпитан в качеството на обвиняем по дознанието, М.П. се признава за виновен, дава обяснения по обвинението, като изразява съжаление за извършеното и желание да се извини на родителите за постъпката си.

Тази фактическа обстановка, съответна на отразената в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прие за безсъмнено установена от самопризнанието на подс. П., направено в съдебно заседание и в досъдебнотно производство; депозираните по дознанието показания на свидетелите Х.Х., Д. Х., Н Г, К С и И А; заключението на СПЕ; както и надлежно приобщените, чрез прочитането им на основание чл. 283 от НПК, писмени доказателствени средства, приложени към делото, в т.ч. протоколи за разпознаване, ведно с фотоалбумите към тях, справки в АИС “БДС”, справка за съдимост и характеристична справка на  подсъдимия, заповед за полицейско задържане от 02.03.2013г., постановление на РП - П. от 02.03.2013г. и определение от 05.03.2013г. по ЧНД № 1191/2013г. на ПРС - ХVІІн.с. 

По делото няма веществени доказателства.

          Настоящият съдебен състав възприема изцяло свидетелските показания, намирайки ги за добросъвестни, логични, последователни, непротиворечиви, допълващи се от писмените доказателства по делото и неоспореното от страните експертно заключение на СПЕ, преценено като обективно, изготвено с необходимите професионални знания и опит в съответната област, кореспондиращи също и с дадените от подсъдимия П. в качеството му на обвиняем негови обяснения, които следва да бъдат кредитирани като източник на достоверна  информация.

         Поради това, при постановяване на присъдата съдът ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени  в обстоятелствената част на обвинителния акт.

         ОТ ПРАВНА СТРАНА

Предвид така установените безспорни фактически положения, съдът зае становището, че с процесното си поведение подсъдимият М.Й.П. е осъществил обективните и субективни признаци от състава на вмененото му  престъпление по чл. 149 ал. 1 от НК.

          Категорично изяснено от обективна страна е, че на 01.03.2013г. в                       гр. П. подсъдимият П. е опипвал петгодишната Д.Х. в областта на дупето, като тези негови действия са били насочени конкретно към възбуждане и удовлетворение на полово желание без съвкупление.

         Същевременно от субективна страна деянието е извършено от подсъдимия ясно с изразен и обективиран в действията му пряк умисъл. Той е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните му последици, като напълно е съзнавал, предвид очевидните физически белези на пострадалата, че същата е малолетна, както и естеството на предприетите спрямо нея противоправни действия, но въпреки това е желаел да ги осъществи, преследвайки непоредствено целта си да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление. Именно това се установява по несъмнен начин от еднопосочния доказателствен материал по делото.

         Ето защо съдът призна подсъдимия М.Й.П.,             ЕГН: **********, за ВИНОВЕН по повдигнатото му обвинение за  това, че на  01.03.2013г. в гр. П. е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – Д.Х.Х.,                     ЕГН: ********** - престъпление по чл. 149 ал. 1 от НК.

          ПО НАКАЗАНИЕТО

          При индивидуализацията на наказанието, съдът съобрази правна квалификация на деянието и  отчете като смекчаващи обстоятелства последователното признание на вината, оказаното от подсъдимия  пълно съдействие на разследването, дълбокото му разкаяние и многократно изразено съжаление за стореното, неговото тежко  материално и социално положение, също неголямата интензивност и продължителност на инкриминираните действия, а като отегчаващи констатира лошите характеристични данни на подсъдимия /миналите му осъждания, включително за две престъпления по чл. 149 от НК, чиито законови последици действително са заличени от настъпила реабилитация, но които, макар значително отдалечени във времето – повече от двадесет и пет години, характеризират процесното деяние като проява на формирани навици и упоритост в извършването на престъпления от същия вид/, както и фактът, че пострадалото дете е едва на пет години и осем месеца – възраст много по-ниска от обуславящата престъпния характер на деянието. 

           Преценявайки относителната тежест на всяко от тези релевантни за реализиране на наказателната отговорност обстоятелства, настоящият съдебен състав отдаде известен превес на смекчаващите такива, поради което при условията на чл. 54 от НК ОПРЕДЕЛИ наказание в размер, ориентиран към, но под средния, а именно ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което, вземайки предвид, че съдебното производство е проведено по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, съгласно императивната  разпоредба на чл. 373  ал. 2 от НПК, НАМАЛИ            с 1/3 (ДЕСЕТ МЕСЕЦА) на основание чл. 58а ал. 1 от НК и НАЛОЖИ на подсъдимия М.Й.П. наказание ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

           Същевременно, с оглед горните фактически особености на случая, съдът счете, че независимо от формалното наличие на предпоставките                       за приложение института на условното осъждане,  целите по чл. 36                      от НК, преди всичко необходимото поправително-превъзпитателно и предупредително-възпиращо въздействие върху подсъдимия, ще могат да бъдат успешно постигнати само чрез ефективно изтърпяване на така наложеното наказание, а тъй като размерът му е под пет години и настоящото осъждане на подс. П. следва да се третира като първо по ред, съгласно правилата на чл. 61 т. 3 вр. чл. 59 ал. 1 от НК наказанието подлежи на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип  при  първоначален ОБЩ режим.

          От изтърпяването на наложеното наказание в размер на една година и осем месеца лишаване от свобода, на основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 от НК, съдът ПРИСПАДНА времето, през което подсъдимият П. е бил задържан по реда на чл. 63 от ЗМВР за срок от 24 часа – на 02.03.2013г., по реда на чл. 64 ал. 2 от  НПК – от 02.03.2013г. до 05.03.2013г., както и с взета мярка за неотклонение “задържане под стража” по настоящото дело – считано от 05.03.2013г. до влизане в сила на присъдата.

          Предвид изхода на делото и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия направените по делото разноски за СПЕ на досъдебното производство, възлизащи на 70 /седемдесет/ лева, като го осъди да заплати тази сума по сметка на  ВСС.

 

          По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

         

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО СЕКРЕТАР Н.Т.