НОХД 3965/2013 - Мотиви - 13-10-2013

Мотиви по Наказателно дело 3965/2013г.

МОТИВИ ПО НОХД № 3965/2013 г. по описа на П.ски районен съд, Х наказателен състав

                                                                                               

С внесен в съда обвинителен акт е било повдигнато обвинение против Г.С.Г. за престъпление по чл.198, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, за това, че на 28.03.2013 г. в гр. П., като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е отнел чужди движими вещи:

 - 1 /един/ брой мобилен телефон марка „Samsung GT I9070 Galaxy S Advance”, ведно със СИМ-карта на „Глобул - Би Кънект” на стойност 500 /петстотин/ лева, сума в размер на 0,50 лв., собственост на К.И.Б. ***;

- 1 /един/ брой електронна конзола за игри „NINTENDO DS Lite на стойност 80 /осемдесет/ лева, 1 /един/ брой карта памет „Kingston micro SD” 2 GB SDC/2GB  на стойност 9 /девет/ лева, 1 /един/ брой дискета с игри в електронна конзола Ap4 на стойност 20 /двадесет/ лева, собственост на Ю. Р.В. ***, всички вещи на обща стойност 609,50 /шестстотин и девет лева и петдесет стотинки/, от владението на И.К.Б. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като за това е употребил заплашване.           Производството по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК при съобразяване на особените правила на глава 30 от НПК.

В рамките на наказателното производство не е бил предявяван граждански иск.

Представителят на Районна прокуратура – П. поддържа така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като моли при съобразяване на законовото задължение на съда за приложение на чл.58а от НК и непълнолетието на подсъдимия, както и наличието на смекчаващи вината му обстоятелства да се определи и наложи наказание във връзка с чл.55 от НК, а именно пробация при задължителните първи две пробационни мерки за срок около средния, предвиден в закона. Прави се искане подсъдимият Г. да бъде осъден да понесе разноските по делото, а вещественото доказателства да се унищожи като вещ без стойност.

Защитникът на подсъдимия Г. адв. А. предлага съдът да приложи разпоредбата на чл.61 от НК. Алтернативно се прави искане съдът да приеме, че е налице условието на чл.9, ал.2 от НК и в тази насока подсъдимият да бъде оправдан, а като трети вариант се предлага на съда да наложи наказание “обществено порицание” на подсъдимия Г.. Изложено е подборно становище по същество.

 Подсъдимият Г. се признава за виновен по фактите в обвинителния акт, изразява съжаление за извършеното, отказва да дава обяснения, сочи, че се разкайва, потвърждава изложеното становище на защитника му и предоставя на преценката на съда каква да е присъдата.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Подсъдимият Г.С.Г. е роден на *** ***. Той е българин, български гражданин, неженен,  с основно образование, ученик в 11 клас,  неосъждан, с ЕГН **********.

На 28.03.2013г., около 11,00 часа в гр.П., свидетелят И.Б.  приключил учебните занятия в ПГТ “Г.Ц.”, където бил ученик. След като излязъл от учебното заведение, свидетелят се насочил пеша към дома си в ж.к. “Т.” бл.*** в П.. Минал по улицата покрай Строителния техникум и покрай Техникума за обществено хранене и излязъл на кръстовището с бул. ”С. П.” при комплекс “Е.”. Пресякъл кръстовището и тръгнал към централния вход на стадион “Л.”, като още при пресичането на булеварда забелязал, че три момчета, а именно подсъдимият Г., тогава непълнолетен, както и свидетелите М.К. и Д.Ч., стоели на автобусната спирка откъм разположения там детски кът. Подсъдимият Г. збелязал, че свидетелят Б. има слушалки в ушите си и предпложил, че същият има мобилен телефон или друго устройство за възпроизвеждане на музика, като решил да го ограби. Без да споделя престъпните си намерения подсъдимият казал на свидетелите К. и Ч. да го последват, като тръгнал след Б.. Последният завил по алеята, минаваща покрай стадиона, като се движел покрай оградата. Малко преди да достигне до фитнес залата, която се намирала от лявата му страна, между 11,20 – 11,25 часа свидетелят бил пресрещнат от подсъдимия Г., който го спрял. Зад гърба на подсъдимия на известно разстояние се намирали свидетелите К. и Ч.. Пострадалият свалил слушалките от ушите си, тъй като подсъдимият го попитал къде се намира най-близката сприка на градския транспорт, като това било единствено претекст да го спре. Б. посочил с ръка и обяснил на подсъдимия къде се намира спирката. В този момент подсъдимият Г. извадил сребрист на цвят сгъваем нож, който отворил автоматично с движение на ръката встрани и го опрял в гърдите на пострадалия свидетел Б.. Казал му “Пари имаш ли, телефонче, нещо?” След като получил отрицателен отговор от пострадалия, подсъдимият го заплашил, че ще го намушка с ножа и го накарал да извади вещите от джоба си. Уплашен от вида на ножа и отправената към него закана да бъде намушкан свидетелт Б. извадил телефона си марка Samsung GT I9070 Galaxy S Advance, ведно със СИМ карта на “Глобул- Би кънект” и го подал на подсъдимия Г., който след това сам проверил джобовете на пострадалия и извадил от тях една монета от 50 ст. и една електронна конзола за игри NINTENDO DS Lite, ведно с карта памет в нея Kingston micro SD” 2 GB SDC/2GB и дискета с игри в елктронна конзола Ар4, които били предоставени за ползване на свидетеля Б. от свидетеля Ю.В.. След като взел вещите му, подсъдимият се обърнал към пострадалия с думите “Айде бягай”, при което свидетелят се отправил към дома си. Подсъдимият и свидетелите К. и Ч. минали през парк “Л.” и се озовали на спирката на бул.”С. П.”. Там свидетелят Ч. спрял таксиметров автомобил, с който тримата се отправили към кв.”И.”. По пътя в автомобила подсъдимият Г. показал на свидетелите К. и Ч. взетите от пострадалия вещи, тъй като свидетелите, които наблюдавали отстрани случващото се между подсъдимия и свидетеля Ив.Б. не успели да разберат какво точно е взел от пострадалия подсъдимия Г.. След като пристигнали в кв.”И.” подсъдимият счупил електронната конзола и я изхвърлил, като обяснил на свидетелите Ч. и К., че по нея можело да бъд проследен. Тримата се отправили към заведението “А.”, което се намирало на ул.”В.”. Там подсъдимият се видял със свидетелите С.С, В.Д., Т.К., Р.Б., като предложил на последния да заложи мобилния телефон, взет от Б., в заложна къща “Д.”. Свидетелят Б. заложил на свое име мобилния телефон за сумата от 150 лева, която след това предал на подсъдимия. След подаденото от пострадалия оплакване за извърения му грабеж, в хода на проведените оперативно-издирвателни мероприятия мобилиният телефон бил установен, предаден доброволно от служител на заложната къща и върнат на собственика на вещта свидетеля К.Б., баща на И.Б..  

Така описаната фактическа обстановка по осъществяване на престъпното деяние съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в хода на досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът приема за напълно установени изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на свидетелите И.Б., Д.Ч. и К., дадени пред съдия, С., Т., Б., М., Р. Б., С, Д., К., които имат пряко отношение към конкретния случай. Тези гласни доказателства съдебният състав преценя като логични, последователни и в съответствие помежду си и със събраните по делото писмени и веществени доказателства. Макар и с косвен характер, но също от значение за пълното изясняване на фактическата обстановка са и показанията на свидетелите Кр.Б., Б., В., Т., които също се кредитират от съда като дадени добросъвестно и съответни на останалия доказателствен материал. Направеното от подсъдимия в съдебно заседание и още на досъдебното производство признание на вината, е напълно съответно на цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на досъдебната фаза на процеса. Относно установените данни за личността на подсъдимия съдът стъпва върху показанията на свидетелката Д., негова баба, както и приложените по делото писмени доказателства - свидетелство за съдимост, характеристична справка, удостоверение от органа по настойничество и попечителство в Район “Източен” при Община П., справка за лице - български гражданин, удостоверения за постоянен адрес, социален доклад за подсъдимия.

При постановяване на присъдата си съдът взе предвид и  останалите приложени писмени доказателства и доказателствени средства, каквито са протоколите за разпознаване на лица, протоколи за доброволно предаване, справки за лица от Централен полицейски регистър и от АИС БДС, заповеди за задържане, копия от гаранционна карта, сериен номер на телефон и опаковка на електронна конзола, извлечение от данни за договор за залог, разписка, справки от мобилни оператори, както и събраното веществено доказателство – ножът, използван при извършване на престъплението.

   От приложеното по делото заключение на оценъчната експертиза се установява, че стойността на отнетото от свидетеля Ив.Б.  имущество към момента на деянието възлиза на общо 609, 50 лева. Съдът кредитира заключението на извършената експертиза като обективно изготвено с необходимите професионални знания и опит. 

По делото за подсъдимия е била изготвена съдебно психиатрична и психологична експертиза, която съдът възприема като професионална и задълбочена. Съгласно изводите й подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си към момента на осъществяването му, като е бил адекватен, в ясно съзнание, с мотивирани и целесъобразни действия. Посочено е, че поради изграждане на личността му, подсъдимият е все още недооценъчен и с намален самоконтрол, но е добре информиран за възрастта си.

         В рамките на събрания доказателствен материал не се установяват противоречия или непълноти, които да водят до извод различен от този, който е приет с внесения в съда обвинителен акт. Ето защо и съдебният състав напълно приема фактическите констатации на същия, като обосновани и правилни.

При тези доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на  престъплението по чл.198, ал.1 от НК. Съществуват безспорни доказателства относно всички белези на това деяние, осъществено спрямо  пострадалото лице И.Б., като в тази насока се вземат предвид, както неговите показания, така и тези на очевидците свидетели К. и Ч. и признанията на самия подсъдим. Тези гласни доказателства са напълно съответни относно механизма на извършване на деянието, както и извършителя му. Освен това е налице и категорично разпознаване от страна на свидетеля  Ив.Б. на подсъдимия. От обективна страна  деянието се характеризира с употребата на заплашване, изразило се в изваждане и опиране на нож в гърдите на пострадалия свидетел и недвусмислена вербална закана, че ще бъде намушкан, ако не предаде вещите си. Така изразената заплаха е била насочена именно към  постигане прекъсването на фактическото държане на вещите, предмет на престъплението от техния владелец, с което изпълнителното деяние на престъплението по чл.198, ал.1 от НК е било довършено. При това положение съдът е на становище, че с действията си подсъдимият Г. е осъществил от обективна страна именно грабеж, като е отнел от владението на пострадалия свидетел движимите вещи с установено намерение противозаконно да ги присвои. За последното говорят действията му непосредствено след отнемане на вещите, включително и доказаното разпореждане с телефона на свидетеля. Деянието подсъдимият е извършил като непълнолетен, а именно, когато все още е бил на 17 години.

От субективна страна съдът счита, че престъплението е било извършено умишлено, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на престъплението, предвиждал е последиците му и е целял настъпването им. За този си извод съдът взема предвид цялостното поведение на подсъдимия, описано от свидетелите очевидци непосредствено преди, по време на извършване на престъплението, а и след това, което сочи на предумисъл, ясна цел и съзнаване на последиците от извършеното.  Относно последното, съдът взема предвид  и заявеното в съдебно заседание съжаление и разкаяние от подсъдимия. В тази насока и с оглед на приетата съдебно психиатрична и психологична експертиза, както и предвид факта, че подсъдимият към момента извършване на деянието е бил на прага на пълнолетието, съставът на съда прави извода, че действията му не са били неосъзнати, а от характера на извършеното е видно, че напротив, те са били осмислени и целенасочени. В тази връзка не са налице основания да се счете, че деянието е извършено поради увлечение или лекомислие, като доказателства  за това изобщо липсват. Посочените категории определят състояние на понижен самоконтрол и недостатъчна способност на извършителя правилно да преценява характера и значението, както и запретеността на деянието, а също и неговите последици, което както се каза, не е налице. Напротив, става ясно, че подсъдимият е набелязал пострадалия, замислил е предварително начина на осъществяване на престъплението, а след това е извършил и действия, които да заличат следите му, като бързо е напуснал местопрестъплението, налице са свидетелски показания, че е изхвърлил връхната си дреха, по която би могъл да бъде разпознат, изхвърлил е електронната игра, тъй като се е опасявал, че по нея може да бъде проследен и още същия ден се е погрижил да се разпореди с отнетия мобилен телефон. 

Предвид установеното и съдът счете, че следва да признае за виновен подсъдимия в извършване на престъплението по чл.198, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК в пълния обем на обвинението, повдигнато от РП П..

Що се касае до предложеното от защитата приложение на чл.61 от НК то същото, предвид изложеното досежно липсата на установено увлечение или лекомислие при извършване на престъплението не подлежи на обсъждане, а е и неприложимо, тъй като понастоящем подсъдимият вече е навършил пълнолетие.

Не се възприемат и доводите на защитата за наличието на малозначителност на престъплението или явна незначителност на обществената му опасност. Тук следва да се има предвид самия характер на осъществената престъпна дейност. Деянието е извършено на добре подбрано място, където е по-малък потокът от хора, като подсъдимият е използвал хладно оръжие за осъществяването му, което е опрял в тялото на пострадалия, пострадалият от престъплението е непълнолетен, което е било видимо за подсъдимия и от което, както и от факта, че в близост до него са били свидетелите Ч. и К., той се е възползвал за извършване на престъплението. Стойността на отнетите вещи от владението на пострадалия свидетел е значителна, като се установява от показанията на неговите родители, че действително същият е бил силно уплашен непосредствено след извършения му грабеж. В тази насока и в никакъв случай извършеното престъпление не може да бъде определено като малозначително, а неговата обществена опасност дори се явява завишена в сравнение с обикновените случаи на престъпления от посочения вид.  

   Относно определяне на наказанието съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.372, ал.4 от НПК и предвид императивността на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, счете, че следва да съобрази същото с нормата на чл.58а от НК. Като се прецени наличието на смекчаващите вината на подсъдимия Г. обстоятелства обаче, каквито са изразеното съжаление, оказаното съдействие на разследването, чистото съдебно минало, разкаянието, усложненото семейно положение на подсъдимия, който е сирак, съдебният състав счете, че по-благоприятно за подсъдимия ще е приложението на чл.55 от НК, защото така предвиденото наказание лишаване от свобода, поради редукцията по чл.63 от НК би могло да се замени с по-леко по вид. Ето защо и съобразно с чл.58а, ал.4 от НК, във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК се замени предвиденото наказание лишаване от свобода с по-леко наказание, предвидено за непълнолетните, като предвид вида на извършеното от Г. престъпление и завишената му обществена опасност, обусловена от описаните по- горе обстоятелства около неговото осъществяване, както и факта, че макар и престъпление срещу собствеността същото засяга и личността на пострадалия, съдебният състав счете, че следва да наложи наказанието пробация, а не по-лекото “обществено порицание”. Предложеното от защитата последно посочено наказание би се явило несъответно на извършеното престъпление и твърде снизходително, като с оглед и настоящата възраст на подсъдимия, който вече е пълнолетен, не би изиграло необходимия и достатъчен превъзпитателен ефект спрямо него. Ето защо и съобразно с личността на подсъдимия съдът счете, че следва да определи и наложи наказание пробация при задължителните пробационни мерки “Задължителна регистрация по настоящ адрес” и “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за минималния срок от по шест месеца за всяка от тях и периодичност на регистрацията от два пъти седмично, което се явява напълно достатъчен срок предвид това, че е първо наказание за Г., както и включване в програма за обществено въздействие, а именно програмата “Умения за мислене”. С оглед насочеността на същата към лица, които искат да променят начина си на мислене и не искат да повтарят грешките си, както и предвид данните за личността на подсъдимия и неговото отношение към извършеното, извлечени и от изготвения социален доклад и експертизата на психиатър и психолог, съдът намери, че тази допълнителна пробационна мярка ще съдейства за постигане на един по-различен модел на поведение при подсъдимия, който ще му помогне да избягва подобно престъпно поведение в бъдеще. Така определеното наказание съдебният състав счита, че ще способства за изпълнение целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК и по-специално ще се въздейства превъзпитателно и възпиращо спрямо Г.  към извършване на престъпни деяния.

Поради установеното задържане на подсъдимия Г. за 24 часа по реда на ЗМВР с присъдата се приспадна този период от срока на пробацията на основание чл.59, ал.2 от НК.

Приобщеното по делото веществено доказателство, което е послужило на подсъдимия при извършване на престъплението, но се установява да не е негова собственост, съдът счете, че следва да се унищожи като вещ, която няма стойност. Затова и с присъдата се постанови унищожаване на  1бр. метален нож тип пеперуда, находящ се в Архива на РС П. на съхранение.  

Предвид признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което е бил обвинен, на основание чл.189, ал.3 от НПК същият бе осъден да заплати по сметката на ВСС  направените по делото разноски за заплащане на експерти от 150 лева.

Като причини за извършване на престъплението съдът открои обвързаността на подсъдимия с лица от престъпния контингент, както и наличието на други обуславящи поведението му социални фактори.

По изложените мотиви съдът постанови своята присъда.

                                                       

                                                       Районен съдия:

 

 ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Х.П.