НОХД 3949/2013 - Мотиви - 23-09-2013

Мотиви по Наказателно дело 3949/2013г.

МОТИВИ

към присъда по НОХД № 3949по опис на Пловдивки Районен съд- ХХІ-ви наказателен състав за 2013 година

Подсъдимият М.М.К. С ЕГН**********, се обвинява от Районна прокуратура - гр. П. за извършени престъпления както следва:

В това, че на 29.12.2012 год. в с. В., обл. П. е отнел чужди движими вещи -ъглошлайф марка „Спарки" на стойност 150 лв., бормашина „Спарки" на стойност 150 лв., 20 метра ел. кабели за електрожен на стойност 280 лв. и три броя пулсатори за доилна техника на стойност 50 лв. всеки, на обща стойност 150 лв., или всички вещи на обща стойност 730 лв. от владението на Н.С.Н. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив - деецът го е извършил, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, което е престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” от НК.

Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното обвинение, като взе становище, че същото е доказано по несъмнен начин от събраните доказателства, за което следва на подсъдимия да се наложи съответно наказание “лишаване от свобода”, ориентирано към средата на предвидения размер, като при приложението на разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК да бъде осъществено намалението му с 1/3. Предлага така определеното наказание “лишаване от свобода” да се изтърпи в затвор при първоначален “строг” режим, като се осъди подсъдимият да заплати и направените в наказателното производство разноски.

Подсъдимият М.К. се явява в съдебно заседание и дава обяснение по предявеното му обвинение, като се признава за виновен. Той изцяло признава фактите и обстоятелствата от обвинителния акт. Дава съгласие да не се събират доказателства за така установените факти и обстоятелства в него, а да се ползуват събраните доказателства от досъдебното производство. Моли за минимални наказания в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода. Спрямо него съдебното производство е при условията на чл.371, т.2 от НПК.

Назначеният за негов служебен защитник, адв. Р. пледира, че в действителност има осъществено престъпление по посочената правна квалификация от страна на К., като то е осъществено съобразно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Пледира, че на подсъдимият следва да се наложи минимален размер на  наказанието “лишаване от свобода” при приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като сочи на превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, които релевира. Излага съображения за това, че от самото начало подсъдимият е съдействал за разкриване на обективната истина.

За съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес е приет граждански иск за обезщетение за настъпили имуществени вреди, предявен от пострадалия Н.С.Н. срещу подсъдимия в размер на 1000 (хиляда) лева от деянието по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК. Пострадалият, конституиран като частен обвинител и като граждански ищец по делото, лично счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Дава становище, че са събрани достатъчно и несъмнени доказателства относно виновността на подсъдимия, за което следва да бъдат признат за виновен и да му се наложат съответните наказания “лишаване от свобода” в размер, съобразен с целите на наказанието. Счита, че са изяснени причинените имуществени вреди от деянието, затова предлага предявения граждански иск в да бъде уважен в пълния му размер, като дава мнение, че следва да се присъдата и направените от него загуби от неползуването на отнетите вещи.

Пловдивският Районен съд, като взе в предвид становищата на страните и доказателствата по делото, събрани по реда на съдебното следствие, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият М.М.К. е роден на *** ***. По произход е ** и български гражданин. Не е женено, но е живущ при фактическо съжителство и има малолетно дете. Има завършена образователна степен „средно образование”, като понастоящем е безработен. Осъждан многократно с влезли в сила общо 17 съдебни акта. Понастоящем живее постоянно на адрес в гр. П., ул. „Б." № **, ет. *, ап. **. Има ЕГН **********. Свид. Н.Н. притежавал кравеферма в с. В., обл. П.. През м.ХІІ.2012 год. имал нужда от още един работник, поради което пуснал обява във вестник „А.". След публикуването и с нея се запознал подсъдимият. Затова в късният следобед на 27.12.2012 год. пристигнал в с. В., обл. П. и открил кравефермата. В разговор със свидетеля Г.Н. дал съгласието си още същият ден да започне работа и веднага се включил да помага. Вечерта пренощувал в стая за персонала, като бил заедно със свид. А.Т.. На 28.12.2012 год. цял ден работил наред с другите, като набелязвал вещи, които да отнеме. След края на работният ден свид. Т. пръв се прибрал в стаята и легнал, а около полунощ се прибрал и К.. На Т. му направило впечатление, че подсъдимият легнал на леглото направо с чистите дрехи, с които бил заменил работните, а не с пижамата, която бил видял предишната вечер. В малките часове на 29.12.2012 год. К. станал. В носеният от него сак, той взел вещи на свид. Н. без неговото съгласие, а именно: ъглошлайф марка „Спарки" на стойност 150 лв., бормашина „Спарки" на стойност 150 лв., 20 метра ел. кабели за електрожен на стойност 280 лв. и три броя пулсатори за доилна техника на стойност 50 лв. всеки. След като ги отнел, той веднага напуснал територията на кравефермата и пеша се предвижил до с. Стряма, откъдето с автобус стигнал до гр. П.. Междувременно на сутринта свид. Н. отишъл да буди работниците. Установил липсата както на подсъдимият, така и на изброените по-горе вещи, за което сигнализирал веднага РУП гр. Р.. К. нямал мобилен телефон, но ползвал СИМ карта, която забравил в кравефермата. Така свид. Н. успял да се свърже с предходен работодател на обвиняемия - И.Ж.И., от когото разбрал, че подсъдимият е отнел и от него движими вещи по подобен начин. Междувременно след установяването му като извършител подсъдимият признал пред разследващите механизма на отнемането на вещите и пояснил, че веднага още същия ден ги е продал на непознати за него лица.

Така изяснената фактическа обстановка се подкрепя по безспорен начин от събраните гласни и писмени доказателства. Тя се извлича на първо място от самопризнанието на подсъдимият, дадено в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство, което се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни доказателства- показанията на свидетелите Н., Г.Н. и Т.. Тези свидетелски показания съдът изцяло кредитира. Установената фактическа обстановка се доказва и от приетото и неоспорено от страните заключение на проведената стоковооценъчна експертиза с вещо лице С., което съдът кредитира изцяло като достоверно, обосновано и методологически издържано. Установява се и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: два броя протоколи за разпознаване на лица по снимки от 08.04.2013 г. и 15.04.2013 година, протокол за оглед на веществени доказателства от 02.08.2012година с фотоалбуми към тях, свидетелство за съдимост и характеристична справка, неоспорени от страните в съдебното производство. Горните доказателства по един непротиворечив и взаимноподкрепящ се начин описват фактическата обстановка, приета за установена от съда. В конкретния случай съдът счита, че показанията на посочените свидетели следва да се кредитират, тъй като същите са логични, обективни, последователни във времето на тяхното представяне и съответстват на събраните по делото други доказателства. Всеки един от посочените свидетели се стреми обективно и коректно да изложи фактите за случилото се. В тази насока чрез тях се обективират всички онези събития, които касаят изясняване на обстоятелствата по извършеното престъпление, механизма на престъпното посегателство, участието на подсъдимият в него, начина, по който са били употребени движимите вещи от подсъдимият, след като е упражнил своята фактическа власт върху тях. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, установяващи факта по престъпното отнемане на движими вещи в посочения период от време, защото това се потвърждава от събраните гласни и писмени доказателства. Това се потвърждава и от заключението на проведената съдебно стоковооценъчна експертиза, което съдът изцяло възприе като логично, обосновано и научно издържано, подкрепено и от приобщените писмени доказателства –протоколи за разпознаване на лице по снимки. По отношение на обстоятелствата, касаещи авторството и изпълнителното деяние, съдът кредитира изцяло самопризнанието на К., направено в хода на съдебното следствие като обективно, последователно и подкрепено от останалите събрани и възприети доказателства от досъдебното производство. Събраните доказателства изясняват фактите, които са потвърждаващи за съставомерното му поведение и затова съдът изцяло ги приема. При така събраните доказателства съдът счита, че са налице онези съвпадения на свидетелски показания и писмени и веществени доказателства, които изясняват в цялост продължилото в дадения период от време престъпно деяние. Тези съвпадения между показанията им се подкрепят от самопризнанието на подсъдимият, с което се разкрива онази достоверност на случилото се, която води съда до извода, че самото то е напълно обективно и може да се има доверие за всички факти, съобщени в него. Ето защо съдът изцяло го възприе, като основните факти и обстоятелства, касаещи съставомерността, според настоящия състав на съда са безспорно установени в хода на съдебното следствие.

При тази система от преки и косвени доказателства, съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която следват и съответните правни изводи:

Подсъдимият М.К. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянията е бил пълнолетен и в състояние на вменяемост. Макар и наркотично зависим, той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

От обективна страна действията на подс. К. са съставомерни за осъществено от него изпълнително деяние на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” от НК, защото на 29.12.2012 год. в с. В., обл. П. е отнел чужди движими вещи - ъглошлайф марка „Спарки" на стойност 150 лв., бормашина „Спарки" на стойност 150 лв., 20 метра ел. кабели за електрожен на стойност 280 лв. и три броя пулсатори за доилна техника на стойност 50 лв. всеки, на обща стойност 150 лв., или всички вещи на обща стойност 730 лв. от владението на Н.С.Н. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив - деецът го е извършил, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК. Действията на подсъдимият са изцяло съставомерни по посоченият състав, като те разкриват всички признаци от обективна страна на изпълнителното деяние – посегателство върху чужди движими вещи от негова страна,  които са довели до прекратяване на фактическата власт върху вещта от лицата, които имат фактическата възможност да се разпореждат с нея и същевременно е установил своята фактическа власт върху тях. Квалификацията на деянието е правилна с оглед факта, че от подсъдимият е осъществил деянието при условията на опасен рецидив, което се определя от предишните му осъждания по НОХД № 2616/2006 год. на ПОС, влязла в сила на 31.05.2007 год. за престъпление по чл. 199, aл. 1 от НК му е било наложено наказание от 4 години и 11 месеца лишаване от свобода, увеличено с 6 месеца, и определение на Районен съд гр. П. по НОХД № 841/2011 год., в сила от 21.09.2011 год. за престъпление по чл. 196, ал. 1 от НК му е било наложено наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което  наказание е изтърпяно на 11.07.2012 год.

От субективна страна подсъдимият М.К. е осъществил деянието при пряк умисъл като форма на вината. Той е осъзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е целяла тяхното настъпване. За него е било напълно ясно, че действията му са в противовес на установения правов ред по защита на собствеността, но е той  ги е предприел съзнавайки, че чрез тях ще преустанови владението от страна на правоимащия ползвател, което е било с цел да упражни фактическа власт върху движимите вещи в свой личен интерес. Съдът счита, че са изцяло проявени от негова страна съставомерните признаци от субективна страна на вмененото му престъпление.

При така изложените правни съображения, касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, се определиха съответните наказания на подсъдимият М.К.. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия за така извършеното от него престъпление с правна квалификация по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” от НК, съдът отчете, че съгласно разпоредбите на чл.373, ал.2 от НПК следва при определяне на наказанието да се приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК. Предвиденото наказание за така осъщественото деяние е “лишаване от свобода” за срок от две до десет години, като съобразно разпоредбата на чл.196, ал.2 от НК е предвидено и алтернативно наказание “конфискация до 1/2 част на имуществото на виновния”. Отчетоха се от съдебния състав следните отегчаващи отговорността обстоятелства: лошите характеристични данни, свързани с миналите осъждания на подсъдимия извън тези, които касаят квалификацията на деянието, проявеното престъпно упорство и обстоятелствата, че при същият не е налице стремеж да упражнява общественополезен труд и да се стреми към нормална социална адаптация в обществото и семейната му среда; липсата на трудови навици. Отчетоха се и смекчаващи отговорността обстоятелства: съдействието за разкриване на обективната истина от самото започване на полицейското разследване,  проявеното критично отношение към деянието от подсъдимия, грижите му за малолетно дете. Налице е баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, като не са налице обстоятелства, които да се определят като изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. Подсъдимия е личност с по- висока степен на обществена опасност, в сравнение с други подобни случай. Отчетоха се обстоятелствата, свързани с подбудите за извършване на престъплението – желание за собствено облагодетелствуване. Причините за извършване на престъплението са незачитането на установения в страната правов ред. Степента на обществената опасност на деянието и дееца е сравнително висока с оглед други подобни случай. При баланс на отегчаващите над смекчаващите отговорността обстоятелства, с оглед постигане целите на наказанието по смисъла на чл.36 от НК, с оглед личността на подсъдимият, мотивите за извършване на настоящото престъпление, степента на засегнатост на обществото и на пострадалото лице, обществената опасност и в бъдеще дееца да извърши друго престъпление, съдът прецени, че най-съответно се явява да се определи по реда на чл.54, ал.1 от НК, а именно наказание “лишаване от свобода за срок от 4 години”, което е ориентирано към долната граница на предвидения размер, от което след задължителната редукция съобразно изискванията на чл.58а ал.1 от НК се приспадна 1/3 от него. Затова се определи и наложи на подсъдимият К. наказанието “лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца, което следва да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим. Съдът намери, че в конкретния случай с така наложения размер на наказанието от “2 години и 8 месеца лишаване от свобода” в най- пълна степен ще се спомогне да се постигнат целите на наказанието и най-вече превъзпитанието на подсъдимия към спазване на правовия ред. Така определеното наказание в конкретния случай ще изиграе максимално добре своята предупредителна и възпираща роля, ще помогне в най- пълна степен за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, с цел спазване на законите и обществения ред, ще му отнеме възможността да извършва и за в бъдеще други престъпления, ще въздействува възпитателно и предупредително и върху други  членове от обществото.

Предявения граждански иск от пострадалия Н.Н. против подсъдимия М.К., представляващ обезщетение за причинените му имуществени вреди от деянието по чл. 196, ал. 1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б.а и б.б от НК в размер на 1000,00 /хиляда / лева следва да се уважи като доказан по своето основание, но до размера на причинените щети от 730 лева. Налице са основанията на чл.45 от ЗЗД, а именно да се възстановяват вредите, които виновно да са причинени на пострадалия от увреждането. Безспорно се установи, че подсъдимите със своите неправомерни действия са причинили непозволено увреждане на гражданския ищец, като умишлено са присвоили негови парични средства. Затова гражданският иск за обезщетение в размер на 730 лева, предявен от пострадалия се явява основателен, обоснован с оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства и следва да се уважи като такъв. За сумата, касаеща разликата от 730 лева до 1000 лева същият се явява недоказан по своя размер, неподкрепен със съответните доказателства и затова  съдът го отхвърли като неоснователен.

На основание чл. 189, ал. 4 от НПК, като признат за виновен, подсъдимият М.К. бе осъден да заплати по сметка на ВСС, направените в наказателното производство разноски в размер на 30.00 лева за проведените експертизи, както и 50 лева държавна такса върху размера на признатият граждански иск.

Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

Н. В.