НОХД 3904/2013 - Мотиви - 18-10-2013

Мотиви по Наказателно дело 3904/2013г.

Мотиви към присъда по НОХД № 3904/13 г.

по описа на ПРС, ХVІ н.с.

 

-         Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу Н.Б.П. и същият е предаден на съд за престъпление по 144, ал.3 вр. с ал.1 от НК, за това, че на 17.10.2012 г. в гр. Пловдив се е заканил с убийство на  В.Б.П. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

В съдебно заседание от страна на подсъдимия и неговия защитник С.А. бе направено искане за предварително изслушване по реда на чл. 371, т.2 от НПК, като подсъдимият направи признание на фактите, изложени в обвинителния акт и се съгласи да не бъдат събирани доказателства по тези факти, а събраните от досъдебното производство доказателства – да бъдат ползвани при постановяване на присъдата. Доколкото съдът намери искането за допустимо и съобразено с разпоредбите на чл. 372, ал.3 и 4 от НПК, производството по делото протече именно по реда, указан в глава двадесет и седма от НПК.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. По отношение реализирането на наказателната отговорност се предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, което да бъде отложено с изпитателен срок, както и да им бъдат възложени разноските по делото.

По делото като частен обвинител бе конституирана  В.Б.П.. Повереникът й адв. А. пледира към съда за постановяване на осъдителен съдебен акт, като наложи на подсъдимия наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок. Претендира разноски. ЧО П. поддържа становището на повереника си.

Защитникът на подс. П. – адв. А. с оглед реда, по който протече производството, моли съда при определяне на наказанието на подзащитния му, да вземе предвид наличието на смекчаващите отговорността му обстоятелства, като му наложи наказание при условията на чл. 55 от НК в минимален размер.

Подсъдимият Н. Б.П. признава изцяло вината си. Признава фактите и обстоятелствата от обвинителния акт, като моли да не се събират доказателства за тези факти. По присъдата предоставя на преценката на съда.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият Н. Б.П. е роден на  *** ***, той е българин, български гражданин, със средно образование, женен,  не осъждан,  с ЕГН: **********.

Свид. П. живеела в семейната къща, находяща се в гр. П. ул.”К. ш.” № , заедно със своята дъщеря и приятеля й – свид. Н.. Тримата обитавали мансардния етаж от къщата. В къщата живеели още нейния брат – подс. Б. със семейството си, като обитавали първия етаж, както и свид. Б. П. и съпругата му – родители на свид. П. и на подс. П.. Отношенията на свид. В.П. и брат й – подс. П. били влошени от известно време, като причина за това била раздялата на свид. П. и предишния й приятел, от когото имала дете и с когото подс. П. бил в много добри отношения. След като свид. Н. заживял на съпружески начала със свид. П. в семейната къща, подс. П. трудно понесъл този факт, в резултат на което станал заядлив и агресивен към сестра си. Поради това последната изпитвала постоянен страх от него. 

На 11.10.2012 г. около 17.00 часа дъщерята на свид. П. видяла, че на входната врата на техния апартамент имало две големи дупки. Тя веднага казала на дядо си – свид. Бл. П., който също видял пораженията и предположил, че това е дело на сина му – подс. П.. Излизайки на двора свид. Бл. П. видял сина си и още двама души – неустановени в хода на разследването /мъж и жена/, които държали железни предмети в ръце. Свид. Б. П. ги попитал какво искат. Тогава подс. П. ясно изразил намерението си да се разправя физически със сестра си и да изгони нейния приятел. Свид. Б.П. уведомил по телефона дъщеря си да не се прибира сама, тъй като брат й има намерение за саморазправа. След това свид. П. се прибрала и още докато се намирала в двора подс. П. започнал да я псува и се засилил към нея, с намерение да й нанесе удари. Баща им застанал между тях, за да преустанови насилието, но познатият на подс. П. му нанесъл удар с крак в областта на гърдите. Свид. П. успяла да избяга на улицата и се обадила в І РУП – Пловдив, като на място пристигнал авто-патрул. Свид. П. разказала на полицейските служители какво е станало.

На 17.10.12 г. около 11.00 часа свид. П. била на двора и косяла тревата с електрическата косачка. В този момент баща й и майка й били извън града. Към нея заплашително се приближил подс. П., който започнал да й крещи да не коси тревата му и веднага да напусне двора. Свид. П. се опитала да му обясни, че баща им й е казал да окоси, но подсъдимият не й обърнал внимание. Той излязъл с автомобила, като след малко се върнал отново, като държал в ръце права лопата. Същият, видимо ядосан, вдигнал лопатата над главата си и започнал да отправя закани спрямо П.: „Ще те убия, ще те застрелям, ако не днес, то утре…”. Предвид обтегнатите им отношения и страха, който изпитвала от него, свид. П. почувствала силна уплаха от така отправените й от подсъдимия закани с убийство. Тя веднага изключила косачката и избягала в къщата. Тези действия на брат й и страха да не осъществи заканите си, я мотивирали да сезира прокуратурата за случая.

На дознанието била изготвена комплексна психиатрично-психологична експертиза, според чието заключение свид. П. е възприела заканите с убийство и същите са възбудили основателен страх за осъществяването им. Така представеното експертно заключение съдът приема за обективно и компетентно изготвено, с необходимите познания в съответната област, но ще коментира същото по същество по-долу.

Всички събрани по делото доказателства установяват непротиворечиво описаната по-горе фактическа обстановка. Самопризнанието на подсъдимия в пълна степен се подкрепя от показанията на свидетелите В.П., Б. П. и Н., както и от събраните в хода на воденото дознание писмени доказателства, прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – протокол за предупреждение, документацията, касаеща сградата, в която живеят лицата, справка съдимост и характеристични справки. Съдът намира всички процесуално-следствени действия и изготвените във връзка с тях протоколи от досъдебното производство за съобразени с разпоредбите на процесуалния закон.

Следва да се посочи, че противоречия между показанията на свидетелите и признанието на подсъдимия досежно фактическата обстановка не се установиха. Времето и мястото на извършване на престъплението остават доказани от показанията на свидетелите В.П. и Н.. Пак от показанията на посочените две лица се установява непротиворечиво, че на посочената дата 17.10.2012г. в двора на къщата, обитавана от подсъдимия и неговите роднини, последният замахнал с лопата към сестра си, като й се заканил с убийство. Самопризнанието на подсъдимия досежно съдържанието на употребените заканителни изрази спрямо сестра му, се подкрепя изцяло от показанията на свид. П. и на свид.Н., доколкото те са били адресирани именно към пострадалата и тя ги е възприела непосредствено при изричането им. Що са касае до свид. Н., той посочва, че в този момент се е намирал отстрани на къщата, но е има пряка видимост към брата и сестрата, както и е чул ясно отправените изрази, а именно - „Ще те убия, ще те застрелям, ако не днес, то утре…”.

Съдът не намира основание да не кредитира показанията на посочените двама свидетели, доколкото твърденията им са непротиворечиви помежду си, логически изложени. Наред с това досежно останалите изтъкнати в показаният им обстоятелства – за наличието на предходен конфликт между П. и брат й по повод повредената входна врата от апартамента на П., при който физически пострадал свид. Б. П., показанията им се потвърждават в пълнота от показанията и на свид. Б. П.. Действително би могло да възникне съмнение относно обективността в твърденията на свид. П., доколкото същата е и пострадала от поведението на подсъдимия на инкриминираната дата, но предвид обстоятелството, че показанията й не остават изолирани, а се подкрепят и от останалите гласни доказателства, съдът не намира основание да игнорира същите.

Че така отправените изрази със заканително съдържание за убийство са възбудили основателен страх за осъществяването му у пострадалата, се потвърждава не само от нейните твърдения и тези на свид. Н.. Потвърждават се и от показанията на свид. Б. П., който в разпита си на л. 24 от дозн. посочва „В.  се промени, страхува се, непрекъснато се ослушва и се оглежда да не я нападне Н....”.

Тук е мястото съдът да обсъди и изготвената на дознанието комплексна СППЕ. На първо място – установяване на обстоятелството дали една закана създава реална възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на  престъплението, не е предмет на установяване със СППЕ. Преценката дали е реализиран този елемент от състава на престъплението се прави на база събраните доказателства в процеса касателно обстановката, начинът, по който е отправена заканата, налични и предходни отношения между страните, психичното състояние на дееца. Изследването на въпроса дали възприемането на поведението на дееца, чрез обективните му думи или действия от страна на пострадалия е довело до възможност да се оценят от него като реална заплаха, дали те са били обективно годни да предизвикат основателен страх у пострадалия, е единствено в обсега на правно-логическата оценъчна дейност на съда. А от събраните гласни доказателства, както се посочи по-горе, категорично се установява, че П. е възприела отправената й закана от страна на подсъдимия, като същата се е притеснила и уплашила, поради което се е прибрала в дома си. Заключението на изготвената на дознанието  СППЕ има значение за съда единствено в частта, според която свидетелката може правилно да възприема и пресъздава фактите и обстоятелствата. Същото би могло да има значение при евентуално обсъждане на предявен граждански иск, но такъв в настоящото производство не бе приет за съвместно разглеждане.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установеното от фактическа страна, съдът е на становище, че с деянието си подс. П. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал.3 вр. с ал.1 от НК за това, че на 17.10.2012 г. в гр. Пловдив се е заканил с убийство на  В.Б.П. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

Подсъдимият е осъществил с активни действия престъплението – като е отправил устно заплаха към сестра си със съдържание - „Ще те убия, ще те застрелям, ако не днес, то утре…”, както и е замахнал с лопата към тялото й. Заканата е била пряко адресирана към П., реализирана в нейно присъствие и тя я е възприела в момента на нейното отправяне. Т.е. престъплението е довършено.

Безспорно също така отправената вербална закана, съпроводена с физическите действия на подсъдимия по замахване с лопатата към тялото й, е възбудило основателен страх за осъществяването й и показателно в това отношение е поведението на пострадалата след това – същата се е прибрала веднага в дома си. Обстоятелствата, при които е извършено престъплението, също в голяма степен способстват за възбуждането на основателен страх у пострадалата – начинът, по който е била отправена заканата, наличните влошени отношения между страните и предходни агресивни прояви на подсъдимия спрямо П. и близките й.

Но следва да се посочи, че за да е налице съставомерна закана за убийство, не е нужно да се установява дали деецът е имал намерение да осъществи заканата си спрямо пострадалия. Престъплението по чл. 144, ал. 3 НК - закана с убийство е квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК - закана с престъпление. То се намира в раздел V - "Принуда", а не в раздел I - "Убийство", от глава II от Наказателния кодекс - "Престъпления против личността". Със съставите на чл. 144 НК не се защитава живота на гражданите, а тяхната лична свобода. Затова за осъществяване на това престъпление се изисква единствено изразяване с думи или действие на закана с убийство спрямо свидетелката, която закана да е възприета от нея и обективно би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. А от субективна страна деецът трябва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. Затова, не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а да са налице данни, че заканата е възможно да бъде осъществена. За съставомерността на деянието е достатъчно да са налице данни, че заканата е възможно да бъде осъществена, а не и лицето действително да се е уплашило.

          От СУБЕКТИВНА страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е желаел настъпването им. Същият е съзнавал, че отправя към пострадалата закана срещу личността й и е искал тази закана да бъде възприета именно като такава от сестра му и тя да изпита страх от нейното осъществяване.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО:

За да наложи на подсъдимия справедливо наказание и съобразно разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, съдът съобрази следното: предвиденото от законодателя наказание за престъплението по възприетата от съда правна квалификация, е до шест години лишаване от свобода. Като отегчаващо обстоятелство съдът отчита това, че заканата е отправена от толкова близък родственик. Действително същият признава вината си, но самопризнанието на вината е взето предвид от законодателя при регламентиране на процедурата на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК, но като смекчаващо обстоятелство следва да се третира съдействието, което е оказал още в хода на разследването. Същевременно чистото съдебно минало на подсъдимия и нелошите характеристични данни, семейната му ангажираност и фактът, че е баща на две малолетни деца, за които полага грижи, трудовата му ангажираност са обстоятелства, които мотивират съда да намери, че същите са многобройни, така щото и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Ето защо, съдът намира, че следва наказанието на подс. П. да бъде определено при условията на чл. 58а, ал.4 вр. с чл. 55, ал.1, т.2, б. „б” от НК,  като наказанието лишаване от свобода бъде заменено с пробация. Предвид така изложените по-горе обстоятелства за трудова и семейна ангажираност на подсъдимия съдът намира, че адекватно на обществената опасност на деянието и на дееца е наказанието да бъде реализирано чрез двете задължителни пробационни мерки, като размерът им следва да е около средния – по ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. Пробационната мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес” следва да се изпълнява на адреса, посочен от подсъдимия, като такъв, на който живее – гр. П., ул. „К. Ш.” № с минимална периодичност от два пъти седмично. За същия срок – една година и шест месеца следва да е и другата пробационна мярка – „Задължителни срещи с пробационен служител”.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК, подсъдимият следва да заплати по сметка на ВСС и направените по делото разноски за експертиза, които възлизат на 150 лв.         

По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.П.