НОХД 3770/2013 - Мотиви - 09-07-2013

Мотиви по Наказателно дело 3770/2013г.

Мотиви към Присъда № 216 от 28.06.2013г. постановена по НОХД
№ 3770/2013г. по описа на ПРС, ХХ н.с.

 

 

Пловдивска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу  П.Д.Р. с ЕГН: ********** и същия е предаден на съд за това, че на 22.06.2013г. в гр. П., Област П., е управлявал моторно превозно средство – мотоциклет „К.” с рег. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно 2,29 на хиляда, установено по надлежен ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+” с фабричен №  ARSM 0124 – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

По искане на подсъдимия и неговия защитник, съдът допусна предварително изслушване на страните по реда на чл. 370, ал. 1, във вр. с  чл. 371 т. 2 от НПК.

            В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението  и по отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимия да бъде наложено наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства в размер на 6 месеца „лишаване от свобода”, което на основание чл. 58а от НК съдът да редуцира с 1/3, като наложи ефективно 4 месеца „лишаване от свобода”, което подсъдимият да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.         Подсъдимият П.Р. в съдебно заседание, призна вината си и декларира, че  желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване. Изрично заяви, че не оспорва фактическата обстановка изложена в обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства по посочените в него факти. Моли  съдът да му наложи наказание „пробация”..

            Упълномощения защитник на подсъдимия – адв. В. моли съда при определяне наказанието на подзащитния й да отчете наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства и да определи същото при условията на чл. 55, ал.1 т.2 б. Б от НК, а именно – „пробация” за максималния предвиден в закона срок, което наказание счита, че ще способства за поправянето и превъзпитанието на подзащитния й.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият П.Д.Р.  е роден на ***г***, Област П., ул. „Д.” № **, **, с ** гражданство, с основно образование, неработещ, неженен, осъждан, с ЕГН: **********.

            На 22.06.2013г. свидетелите С.Я. и св. Р.К. – полицейски служители при Сектор „Пътна полиция” гр. Пловдив били на работа, като се намирали в гр. П., Област П., на кръстовището на ул. „И.В.” и ул. „Ц.К.”, където осъществявали контрол по безопасността на движението.

            Около 22.00 часа, на горепосоченото кръстовище полицейските служители спрели за проверка мотоциклет „К.” с регистрационен номер *******, който бил управляван от подсъдимия П.Р..  При поискване същият не представил свидетелство за управление на МПС, като по време на проверката на полицейските служители им направило впечатление, че същият видимо е повлиян от употребата на алкохол. Поради това тествали подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+” с фабричен №  ARSM 0124 , който отчел концентрация на алкохол от 2,29 промила в издишания въздух. За така установеното нарушение на подсъдимия бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, който Р. подписал без възражения. Бил му издаден талон за медицинско изследване, но същия отказал да даде кръв за изготвяне на химическа експертиза. На основание чл. 63 от ЗМВР подсъдимия Р. бил задържан за срок от 24 часа.

За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.

            Гореописаната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали - от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебно производство и самопризнанията му, направени в съдебно заседание, от показанията на свидетелите С.Я., св. Р.К., които подкрепят направените самопризнания от подсъдимия и са събрани по реда, предвиден в НПК, от показанията на св. К.Г., дадени непосредствено пред съда /в съдебно заседание, проведено на 28.06.2013г./ както и от писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал –    справка съдимост, характеристична справка, Заповед за задържане, Акт за установяване на административно нарушение № 932958 от 22.06.2013г., талон за медицинско изследване и справка за нарушител от региона.

От доказателствената съвкупност по делото, която кореспондира напълно с направените в хода на съдебното производство самопризнания от подсъдимия по безсъмнен начин се установи осъществяването на инкриминираното деяние, времето, мястото, механизма на извършване на престъплението и неговото авторство в лицето на подсъдимия Р..

            Съдът кредитира изцяло показанията на всички свидетели по делото, които се подкрепят напълно от останалите писмени доказателства. Показанията на цитираните свидетели са непротиворечиви, логични и последователни, изясняващи ясно и подробно престъпното деяние на подсъдимия.

             В тази насока и при постановяване на присъдата си, съдът се ползва от самопризнанието на подсъдимия Р., което в контекста на гореобсъденото изцяло се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

            ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка  Съдът зае  становище, че с деянието си  подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, като на 22.06.2013г. в гр. П., Област Пловдив е управлявал моторно превозно средство – мотоциклет „К.” с рег. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,29 на хиляда, установено по надлежен ред – с техническо средство  „Алкотест Дрегер 7410+” с фабричен №  ARSM 0124.

От обективна страна  подсъдимият Р.  на инкриминираната дата в гр. П. е осъществил обективните съставомерни признаци на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, като е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над допустимата граница от 1,2 на хиляда, а именно – 2,29 на хиляда”.

Този извод следва както от самопризнанията на Р., така и от кредитираните свидетелски показания и писмените доказателства по делото.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл, като е съзнавал  общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Това се установява, както от деятелността на подсъдимия, така и от направените самопризнания, които се подкрепят от всички гласни и писмени доказателства.

             При индивидуализиране вида и размера на наказанието за осъщественото от подсъдимия престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направените самопризнания и критичното отношение към извършеното, оказаното съдействие на разследването, и утежненото му семейно положение, както и подбудите за извършване на деянието – управлявал е моторното превозно средство след употребата на алкохол за да се придвижи посредством него до медицинско заведение, където да осигури лекарска помощ за майка си. Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат лошите характеристични данни за подсъдимия, които се извличат от предишните му осъждания, включително за идентични престъпления по чл. 343б, ал. 1 от НК, както и обстоятелството, че същият е управлявал моторното превозно средство в срока на наложеното му наказание – лишаване от право да управлява моторно превозно средство, по НОХД № 3453/2011г. по описа на ПРС, VІІІ – ми наказателен състав.

В настоящия казус – производството е проведено и е приключило по съкратената процедура – предварително изслушване по реда на чл. 370, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 371 т. 2 от НПК. Съгласно разпоредбата на  чл. 373 ал. 2 при постановяване на осъдителна присъда в тази хипотеза съдът следва да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. За извършеното от подсъдимия Р. престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до една година, т.е. санкцията е без специален минимум. В процесния случай, след като взе предвид всички релевантни за индивидуализация наказанието на подсъдимия обстоятелства съдът стигна до извод, че по отношение на същия следва да намери приложение разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК, а именно -  налице е изключително по своя характер, смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, което се изразява във влошеното здравословно състояние на неговата майка – св. К.Г.. От показанията на същата, дадени непосредствено пред съда – в съдебно заседание проведено на 28.06.2013г., както и от приетото като писмено доказателство Експертно Решение на ТЕЛК се установи, че свидетелката двукратно е претърпяла оперативни интервенции по  повод мекотъканен тумор в областта на лявото бедро, живее в общо домакинство с подсъдимия и той единствен полага грижи за нея. Това обстоятелство според съда само по себе си е изключително по своя характер и въпреки липсата на многобройни смекчаващи отговорността на Р. обстоятелства, същото обуславя приложението на чл. 55 от НК, доколкото  и най – лекото предвидено за извършеното престъпление наказание /три месеца лишаване от свобода/ се явява несъразмерно тежко и следва да бъде заменено по аргумент от чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б от НК с пробация, доколкото предвидената от законодателя санкция за престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е без специален минимум. При този извод следва да намери приложение разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК, тъй като спрямо подсъдимия Р. са налице едновременно условията на чл. 55 от НК и на чл. 58а, ал. 1 от НК, но наказанието му следва да се определи с приложение на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б от НК, тъй като тази разпоредба е по – благоприятна за дееца, доколкото има за краен резултат замяна на наказанието лишаване от свобода с пробация, за разлика от редукцията предвидена в чл. 58а от НК, при която дейност единствено се намалява размера на определеното наказание, но същото е по – тежко по вид. При индивидуализация размера на така определеното на подсъдимия по вид наказание „ПРОБАЦИЯ” съдът стигна до извод, че същото следва да се наложи за максималния предвиден от закона срок, а именно ТРИ ГОДИНИ, при следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ТРИ ГОДИНИ с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години, както и безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от три години, като през всяка година от срока на наложеното му наказание подсъдимият положи по 200 часа годишно или общо – 600 часа безвъзмезден труд. При индивидуализация на така наложеното по вид наказание, съдът отчете отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, обсъдени по – горе, като стигна до извод, че именно това наказание като вид и размер се явява съответно на конкретната обществена опасност на дееца и деянието и ще изпълни целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, поради което се явява справедливо. Именно с оглед признанието на вината, критичното отношение на подсъдимия към извършеното деяние и преди всичко с оглед установения по делото факт, че Р. единствено полага грижи за своята майка, която е с влошено здравословно състояние и не може да се обслужва сама, съдът стигна до извод, че следва да му се даде възможност да преосмисли поведението си, да се поправи и превъзпита към спазване на установения в държавата ред и конкретно правилата за движение, за което би способствало именно наложеното наказание „пробация” за максималния предвиден в закона срок и при приложение на конкретно определените мерки, в това число и безвъзмезден труд в полза на обществото, предвид установения факт, че Р. понастоящем не е трудово ангажиран.

На основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът не наложи кумулативно предвиденото в чл. 343г от НК наказание „лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК”, още повече, че към датата на извършване на деянието, а и към настоящия момент подсъдимия Р. е с отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство и следователно е лишен от това право.

На основание чл. 59, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК съдът приспадна от така наложеното на подсъдимия Р. наказание три години „пробация” времето, през което същия е бил задържан по реда на чл. 63 от ЗМВР – на 22.06.2013г., като един ден задържане се зачете за три дни пробация.

По делото не се констатираха направени разноски, поради което и съдът не се произнесе по този въпрос.

Причините за извършване на престъплението според съда се коренят в незачитане от страна на подсъдимия на установените правила и норми и в слабите морално волеви задръжки, които в конкретния случай допълнително са занижени от употребения алкохол.

 По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

 

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

Т.К.