НОХД 3724/2013 - Мотиви - 22-01-2014

Мотиви по Наказателно дело 3724/2013г.

М О Т И В И

по НОХД №3724/2013 год., ПРС-1н.с.

         Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия В.Г.К. в това, че:

- в периода от месец  февруари 2008 г. до 03.09.2012 г. в гр. Пловдив и гр. Пазарджик,  в условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага, като се е представял за длъжностно лице – служител в МВР, ДАНС и МО е възбудил и поддържал заблуждение у М.Г.Г. ЕГН **********, Й.И.Г. ЕГН **********, Н.Т.Ш. ЕГН **********, А.Т.Т. ЕГН **********, Ц.А.В. ЕГН **********, К.Т.В. ЕГН **********, Я.М.Я. ЕГН **********, К.Т.Т. ЕГН **********,  В.Б.М. ЕГН: ********** и А.Х.М. ЕГН ********** и с това им е причинил имотна вреда, както следва:

Ø          от месец февруари 2008 г. до месец септември 2008 г. в гр. Пловдив на М.Г.Г. ЕГН ********** в размер на 500 лева,

Ø          от месец март 2008 г. до месец май 2008 г. в гр. Пловдив на Й.И.Г. ЕГН ********** в размер на 1 100 лева,

Ø          от месец март 2009 г. до месец април 2009 г. в гр. Пловдив на Н.Т.Ш. ЕГН ********** в размер на 5000 лева,

Ø          от месец август 2009 г. до месец септември 2009 г. в гр. Пловдив на А.Т.Т. ЕГН ********** в размер на 3 000 лева,

Ø          от месец октомври 2010г. до месец май 2011г. в гр. Пловдив на  Ц.А.В. ЕГН ********** и К.Т.В. ЕГН ********** в размер на 11 400 лева,

Ø          от месец март до месец 2011 г. до месец юни 2011 г. в гр. Пловдив на В.Б.М. ЕГН: ********** в размер на 500 лева,

Ø          от месец август 2011 г. до месец април 2012 г. в гр. Пазарджик  и в гр. Пловдив на К.Т.Т. ЕГН ********** в размер на 3 500 евро, на стойност 6 860 лева,

Ø          от месец септември 2011 г. до 03.09.2012 г. в гр. Пловдив на Я.М.Я. ЕГН ********** в размер на 2 150 лева,

Ø          от месец май 2012 г. до 17.07.2012 г. в гр. Пловдив на А.Х.М. ЕГН ********** в размер на 500 лева,

като измамата е в големи размери и общо причинената имотна вреда е 31 010 /тридесет и една хиляди  и десет лева/ - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 5, вр.  чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК;

            - в това, че през периода от средата 2011 г. до 04.09.2012 г. в гр. Пловдив е държал служебни знаци и надписи – Пропуск № 002 с надпис Областна Дирекция на МВР Пловдив за личен автомобил с рег.***** и стикер с изображение на лъв с меч с надпис Република България – Национална Полиция  в нарушение на ЗМВР, а именно чл.175 ал.4 от ЗМВР – „Забранява се на лица, неоправомощени със закон, използването на униформено облекло, символи и отличителни знаци, полицейски лампи, маскировъчни качулки или надписи, въведени за структурите на МВР и показващи принадлежност към тях”, като деянието е осъществено с цел друго престъпление – измама, престъпление по чл. 274  А, ал. 2, вр. ал. 1  от НК;

- в това, че на 04.09.2012 г. в гр. Пловдив противозаконно е пречил на орган на властта – **** *** С.А.З. – ******* ***** в група ** на сектор „Криминална полиция “ към Първо РУ “ Полиция “ Пловдив при ОД на МВР Пловдив да изпълни задълженията си – по охрана на обществения ред и обезпечаване на провеждане на действия по разследването, -престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК;

- в това, че на 04.09.2012 г. в гр. Пловдив е държал и укрил предмети материали и оръдия, както следва: – два броя силиконови  заготовки на печати с надписи, както следва: “На … С. Г., нотариус в Районен съд гр. …, рег.**** на Нотариална камара, удостоверявам, подписите върху този документ положени от: …,  с местожителство гр. …, Рег. № … Събрана такса … лева, НОТАРИУС” и “ Т. Т., ПОМОЩНИК - НОТАРИУС, при нотариус С. Г., с рег. *** НК с. р. д. ПРС”, за които е знаел и предполагал, че са предназначени за съставяне и преправяне на документи по ал. 2, а именно:  нотариални актове или нотариални удостоверявания, други документи, удостоверяващи прехвърляне или учредяване на право на собственост и на други вещни права – престъпление по чл. 308, ал. 7, вр. ал. 2 от НК;

- в това, че на 11.09.2012 г. в гр. Пловдив, като подбудител в съучастие с Я.М.Я. ЕГН **********, като извършител, умишлено е склонил Я.М.Я. ЕГН **********, пред надлежен орган на властта – В.Н. - **** ***** ***** при ОД на МВР Пловдив, като свидетел по досъдебно производство № 117/12 г. по описа на сектор "ПКП " на ОД на МВР Пловдив, устно и писмено съзнателно да потвърди неистината и затаи истината, а именно: „На 01 или 02.09.2012 г. на мобилния телефон на приятелката ми която беше с мен в гр. Л. се обади В.К.. Не мога да кажа от къде точно той има телефона на приятелката ми, но може съпругата му да му го е дала или да го е взел от В.. Предполагам че звънна на С. защото в онзи момент моя телефон беше изключен защото нямах ток в батерията. В. ми каза че ще ме викат в полицията за разпит. Каза ми само това изречение и затвори телефона. Не помня да е имало друг разговор.

Въпрос: Защо според вас В.К. ви се обади?

Отговор: Не знам. След като той ми затвори телефона аз му се обадих и го попитах за какво ще ме викат, но той не ми каза нищо друго. Само че ще ме викат да ме разпитват.

Въпрос: Кандидатствал ли сте за работа в системата на МВР?

Отговор: Миналата година се явих на конкурс за служба Миграция в гр. Л.. Не спечелих конкурса. През 2012г. отново кандидатствах за същата позиция в гр. Л.. Конкурса тече в момента и още не е приключил.

Въпрос: Говорили ли сте с В.К. по повод кандидатстването ви за работа в МВР? Искал ли сте от него подкрепа по какъвто и да е начин в този конкурс?

Отговор: Не, никога. Не съм искал помощ от него.

Въпрос: В.К. искал ли е пари от вас по някакъв повод?

Отговор: Не, никога. Нито пари, нито почерпка.

Въпрос: Вие давали ли сте пари на К.?

Отговор: Не. - престъпление по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

- в това, че на 04.09.2012 г. в гр. Пловдив, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – ламиниран пропуск № 002 на ОД на МВР Пловдив, важащ за паркиране на ул. “В., ул. “Г. И. и ул. “Г.Д.Н. за личен автомобил с рег. *******, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 от НК.

Производството е по реда на чл.370 и сл. от НПК.

         Прокурорът поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение изцяло. Предлага на същия да се наложи наказание с приложение на чл.58а, ал.1 от НК. Предлага гражданския иск да се уважи изцяло.

По делото е приет за съвместно разглеждане гражданските иск от А.Т.Т. срещу подс. В.К. за сумата от 2200 /две хиляди и двеста/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 210, ал.1, вр. чл.209, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2009 г. до окончателно изплащане на сумата. Пострадалия Т. е конституиран и като частен обвинител. Намира искът си за доказан по основание и размер, а досежно наказанието се солидализира с представителя на прокуратурата.

         Подсъдимият В. Г. К. признава вината си, както и обстоятелствата изложени в ОА по реда на чл.372, ал.4 от НПК. Лично и чрез своя защитник моли за минимално наказаниe.

         Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Подсъдимият В. Г. К. е роден на *** ***. Той е *****, български гражданин, с висше образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

         Подс.К. бил безработен, но с оглед необходимост от набавяне на средства през 2005г. започнал да се представя пред третите лица като служител  било в МВР, МО или ДАНС, макар в действителност никога да не бил работил в тези структури. Въпреки това в лични разговори често демонстрирал близост с ръководители в такива ведомства като твърдял, че ги познава лично, назовавал ги по малки имена и твърдял, че е в отлични отношение с тях. Познавал лично и свид.Б. и И. С., които действително били служащи. Все пак през 2009г. това поведение на подс.К. станало достояние на служителите на ТД на ДАНС-гр.Пловдив и на 17.04.2009г. бил предупреден с Протокол да не извършва подобни прояви, тъй като тогава се представял за „шеф на ДАНС за Южна България” и по този начин би могло да се ангажира отговорността му за престъпление по чл.274, ал.1 от НК. Въпреки това подс.К. продължил да се представя за високопоставен държавен служител от правоохранителните структури на държавата като през 2012г. вече бил „служител на Вътрешна сигурност в МВР”.

         Така през месец февруари 2008г. подс.К. *** със свид.М.Г.. Двамата се познавали от по-рано по стечение на обстоятелствата. Последната споделила с подсъдимия, че желае да придобие правоспособност за водач на МПС. К. решил да се възползва от ситуацията и предложил „съдействие” като обяснил на свидетелката, че няма нужна реално да посещава курс за приучаване, а имал познат инструктор както и хора в КАТ, които щели да съдействат. За целта поискал сумата от 400 лева на свидетелката. Няколко дни по –късно свид.Г. отново се срещнала с подсъдимия в гр.Пловдив и му предала сумата от 350лв, тъй като не разполагала към момента с повече и мотивирана от обещанията му. След още няколко дни подс.К. се обадил на свидетелката и поискал още 150 лева, които оправдал с необходимост от провеждане на курса и усвояване на листовки. И тези пари свидетелката заплатила. Няколко дни по-късно подс.К. отново й се обадил като я уведомил, че била „изкарала” листовките и е нужно да си приготви медицинско. Тъй като обаче отново предложил да й съдейства и за него, той й поискал да му предостави копия от личната си карта и от дипломата. След това започнал да избягва контакти със свид.Г. като обикновено казвал, че е в командировка или на оперативки. Разговорите се провеждали от един от телефоните на К. – ******. На по-късен етап дори спрял да отговаря на позвъняванията на свидетелката. Така за времето от м.02.08г. до м.09.2008г. в гр.Пловдив свидетелката всъщност предоставила на подсъдимия сумата от 500лева, мотивирана от неправилните представи, които били създадени у нея от подсъдимия.

         Пак през м.02.08г. свид.Й.Г. участвал в ПТП. Същият се познавал със свид.М.Г., която от своя страна вече била въведена в заблуждение относно личността на подс.К., и предложила на първия да го запознае с подсъдимия, който да провери /ползвайки мнимите си контакти/ как се развива случая на свид.Г.. Така през м.март.2008г. се провела среща между свидетеля и подс.К. на която последния се представил като служител на ДАНС. Обяснил на свидетеля, че положението му е сложно, но поел ангажимент да му съдейства. Възползвайки се от други свои контакти завел свид.Г. до спешния център на МБАЛ”Пловдив”АД, където бил възпроизведен запис от съобщението за настъпилото ПТП. На този запис свид.Г. разпознал гласа си. Освен това подс.К. му показал, че има монтирани „полицейски” светлини в личния си автомобил – Опел Вектра с рег . № *******. Това убедило свидетеля, че подсъдимия има възможност да му съдейства, ето защо платил поисканите му 200лева. Същите били обвързани от подсъдимия с изслушания запис и поемане на ангажимент да съдейства на Г. за решаване на случая в негова полза. Няколко дни по-късно подс.К. се свързал отново със свид.Г. и му поискал сумата от 500лева, които оправдал с необходимостта от нова експертиза по делото, а високия размер на сумата обосновал с нужната от изготвяне на възстановка на ПТП-то.  Тъй като свид.Г. вече имал доверие във възможностите на подсъдимия през м.03.08г. му предоставил в гр.Пловдив исканата сума от 500лв. След около месец време подс.К. отново се свързал със свидетеля като му поискал сумата от 400лева. Нея обосновал с нуждата за изготвяне на СМЕ, която щяла да го оневини за произшествието, а делото да се прекрати. Г. предоставил и тази сума на подсъдимия, но въпреки това в последствие бил призован за предявяване на разследването от ***** и се изненадал от развитието на казуса. Свързал се с подс.К. и го уведомил, че делото е приключено с мнение за съд въпреки уговорката им. Последния от своя страна отново уверил свидетеля, че ще се погрижи това да не стане. Няколко дни след това го завел до сградата на Пътна полиция – Пловдив, но го оставил да чака пред нея. Самия подсъдим влязъл в сградата като казал на свидетеля Г., че щял да говори с началниците на *****. В същото време свидетеля потърсил ***** като последния отново уверил Г., че делото е вече приключено. Въпреки това подс.К. продължил да убеждава свидетеля, че ще уреди въпроса дори да се наложи лично да разговаря с наблюдаващия прокурор.  Едва тогава свид.Г. се разколебал във възможността на подс.К. да изпълни поетия ангажимент, още повече че  в последствие делото на Г. влязло в съд и там било сключено споразумение за решаване на делото.

         Свид.Н.Ш. – лекар по образование, приключвал специализацията си през месец 03.09г. и предвид това си търсел работа по специалността. Чрез общи познати се свързал с подс.К., който пък от своя страна се представил като служител на МВР. Посочил, че предвид службата си се познава с много хора включително директора на УМБАЛ”Св.Георги”. Обещал на свид.Ш. да го уреди на работа там и няколко дни след срещата им му се обадил по телефона като му определил среща на бензиностанция ОМВ до хотел „Санкт Петербург” в гр.Пловдив. Когато се срещнали на уреченото място, подс.К. споделил на свидетеля, че вече бил провел среща с доц.Б., при която последния се съгласил свид.Ш. да започне работа незабавно. Това обаче щяло да струва 5000 лева, тъй като сумата щяла да се дели на много хора, но пък за сметка на това щял да започне работа в Първа хирургия, както сам Ш. искал. Ето защо последния през м.04.2009г. предоставил на подс.К. *** посочената сума. Изминал около месец време, в който нямало развитие на нещата, докато в края на април подсъдимия се свързал със свид.Ш. и го уверил, че е уредил среща с доц.Б. и го повикал да се срещнат пред кабинета му. Свидетелят Ш. се явил на посоченото място, но докато чакал да дойде подсъдимия, последния се свързал с него по телефон и му заявил, че му възникнал спешен ангажимент и предложил да отложат срещата. Въпреки това свид.Ш. решил да влезе при доц.Б., тъй като и без друго се намирал пред кабинета му. В проведения разговор с последния разбрал, че случая е напълно непознат на директора на болницата, че не познава нито подс.К., нито пък някой е говорил с него за назначението на свид.Ш.. Освен това в Първа хирургия нямало свободни места, а имало такова в детска хирургия. Ето защо посъветвал свид.Ш. да си подаде документи за това място и да започне работа.

         В края на м.08.09г. свид.А.Т. се свързал с подс.К., който открил чрез свой приятел – свид.И.С.. Така първите двама се срещнали в заведение находящо се в гр.Пловдив на бул”******”№**. Подсъдимия се представил като полковник от запаса и обещал на свидетеля Т. да му съдейства синът на същия да започне работа като полицейски служител. Пояснил, че било необходимо да проведе подготовка като споделял детайли от провеждане на този вид изпити, а освен това щял да лобира пред комисия за назначението. Дори обещал да запознае сина на свидетеля с хората от които зависело това назначение. За целта обаче поискал сумата от 3000лв. Свид.Т. се съгласил и за времето м. 08.09г. -09.09г. в гр.Пловдив предоставил на три пъти по 1000лв на подс.К..  Междувременно докато возел свидетеля Т. с колата си при някои от срещите им, последния възприел полицейска стоп-палка с надпис „МВР”, както и пропуск за паркиране от ІІ РУП-Пловдив. В разговорите между двамата, подс.К. демонстрирал познанство с известни полицейски служители като ги наричал по малки имена. След като свид.Т. предоставил цялата сума от 3000 лева обаче , подс.К. започнал да се крие като или не вдигал телефона си или твърдял, че е ангажиран и не може да говори. След като така и не свършил нищо от обещаното, през 2012г. подсъдимия върнал на свид.Т. сумата от 800 лева, което станало на два пъти. Веднъж сумата от 300лв, а втория път 500лв.

         В периода 2007-2008г. свид.Ц.В. била управител на заведението находящо се в гр.Пловдив, където се състояла и описаната по-горе среща между подс.К. и свид.Т., което носело името „К.”. Там именно тя се запознала с подсъдимия, който й се представил като комисар полковник В. К.. В разговори помежду им споделял, че бил участвал в различни полицейски акции, някои от които публично известни като „гранатометите”, бил охрана на президента на Република в Ирак и т.н. В близост до заведението пък се намирал авто сервиз, където подсъдимия си ремонтирал колата при свид.Д.А.. Пред него също се представял като комисар и полковник. Убедена във възможностите на подсъдимия свид.В. през 2010г. поискала съдействие от него по повод проверка водена в РУП –Труд срещу съпруга й. Той от своя страна я уверил, че проблеми няма да има и ще се заеме със случая. В края на м.10.2010г. провели разговор, в който подс.К. уверил свид.В., че познава началника на районното, а освен това имал връзки и в прокуратурата. В последствие вече в началото на 2011г. подсъдимия осъществил среща със свид.В. и съпруга й – К.В., при която ги наплашил, че положението е много тежко, освен това прокурорката наблюдаваща случая вече била получила пари от жалбоподателите и за това спешно В. трябвало да дадат сумата от 2500лв. На следващия ден свид.В. предала на подс.К. исканата сума, но седмица по-късно подс.К. отново се свързал с нея и поискал още 2500лв. И това било сторено от свидетелите на бензиностанция „Лукойл” в покрайнините на гр.Пловдив. Виждайки възможност да получи още пари, подс.К. анонсирал възможност да уреди срещу жалбоподателката по преписката срещу съпруга на свид.В. да бъдат съставени актове, като посочил, че има познат в РДНСК гр.Пловдив. Даже уредил среща с лице, което представил като Н.. За целта поискал и получил от В. сумата от 1500лв. Не след дълго подс.Поискал от тях и сумата от 400 лева, която оправдал като необходими му , за да се срещне с министър Н. И тази сума му била предоставена от свид.В.. След това на два пъти подс.К. поискал суми по 500 лв, а веднъж сумата от 1000 лв., които оправдал като необходими за Районното управление на полицията в с.Труд, за да се реши проблема с преписката срещу свид.В.. И тези суми му били предоставени като по този начин в периода от м.01. до м.03.2011г. подс.К. получил от свид.В. сумата от 8400лв. По същото време поради наличните си контакти с тях, подс.К. разбрал, че тече ревизия и ги уверил, че според негови източници нещатаще завършат зле за тях като дори щяло да има проверка и от Икономическа полиция. За да оправи нещата поискал от сем.В. сумата от 3000лв. В периода април-май 2011г. тази сума му била предадена от свид.В.. След като минали няколко месеца, подс.К. отново се свързал със В. като този път поискал сумата от 2000лв. задето бил решил проблема им с Икономическа полиция /какъвто реално и не съществувал/. Този път свидетелите вече отказали да дават повече парични средства. Така все пак общата сума възлязла на 11400лева, които сем.В. предоставили на подс.К. срещу неговите заблуждаващи обещания. Междувремено обаче през м.12.10г. подс.К. забелязал , че свид.В. притежаван интересен златен пръстен и поискал да му направят и на него такъв, в знак на благодарност, че им „решава” проблемите. Така свид.В. посетил златар при който поръчал копие на своя пръстен, който възлязал на стойност от 1000лв. Този пръстен също бил предаден на подс.К. от свидетеля.

         През 2012г. бил направен опит от страна на подсъдимия чрез свид.В.Ш. да уредят отношенията със свид.В., като Ц.В. подписала документ, че сумите предоставени на подсъдимия били доброволно предадени.

         Свид.В.М. се запознал с подс.К. при вече посочения свид.Д.А., който работел в автосервиз в близост до заведението „К.” в гр.Пловдив. Там в общи разговори подсъдимия отново спекулирал с познанството си с известни полицейски шефове, както и твърдял свое участие в различни медийни полицейски акции. Това довело до впечатление , както у свид.А., така и у свид.М., че К. е полковник от полицията. Последния дори бил показвал служебна карта в този смисъл. Така през м.03.11г. подс.К. се обърнал към свид.М. с предложение да му осигури метални тръби дебелостенни от военно поделение 32990 гр.Пловдив. Свид.М. макар и скептичен относно тази възможност все пак бил мотивиран от подсъдимия, че поради познанството на последния с командира на поделението ще може да осигури нужните тръби. Така подсъдимия поискал сумата от 500лв, която в края на м.03.11г. му била предадена от свид.М. в присъствието на свид.А.. Изминали два месеца време, но тръби така и не били доставени, а освен това свид.М. , който посетил района на поделението по друг повод, в разговор с работещи там разбрал, че подобни тръби никога не е имало при тях. Ето защо провел разговор с подс.К. при който го уведомил за наученото от него, но подсъдимия само проявил раздразнение, след което прекъснал контакти със свидетеля. Нито пари върнал, нито тръби осигурил обаче.

         Свид.К. О. също чрез свид.Д.А. се запознал с подс.К.. Пред него последния се представил като началник група НСО в ДАНС. Посочил , че отговаря за район от гр.Ихтиман до гр.Малко Търново. Тъй като подсъдимия оказал съдействие на свидетеля в няколко случая за репатриране на неправилно паркирани коли, то О. свързал свой близък – свид.К.Т. с подс.К.. Повода бил желанието на свид.Т. да се снабди с военен джип „Мерцедес”. Така подс.К. посочил, че члез свой познат в немските служби разбрал, че се предлага в Германия точно такъв джип и поискал сумата от 500 евро като капаро. На неустановен ден през м.08.11г. подс.К. заедно със вид.О. отишли в гр.Пазарджик, където първия се запознал на място със свид.Т.. На тази среща подсъдимия дори се легитимирал с ламинирана карта с негова снимка и надпис ДАНС. Заявил на свидетеля Т. , че има познат на име Албърт, който заемал аналогична на неговата длъжност в Германия. Посочил, че тамошната служба за сигурност периодично купувала джипове от немската армия и даже в момента продават 4 такива. Така свид.Т. предоставил сумата от 500 евро. Седмица по-късно пос.К. отново посетил офиса на свид.Т. ***, където поискал още 500 евро. И тази сума му била предоставена от свид.Т. в присъствието на свид.О.. В последствие обаче започнали протакания като при проведени телефонни разговори подс.К. сочел различни причини за липсата на доставка включително невъзможност от негова страна да пътува до Германия поради служебните си ангажименти. Осъществени били и три срещи на различни бензиностанции в гр.Пловдив, на които свид.Т. предоставил още общо 1500 евро на подс.К.. В края на м.април 2012г. била договорена нова среща на бензиностанция Лукойл в гр.Пловдив, за която подсъдимия поискал сумата от 1000 евро. Посомил, че всичко било готово и той лично заминавал за Германия, а парите били за автовоз да докара джиповете. На срещата свид.Т. предал и тази сума на подс.К.. Така в периода м.08.11г. – м.04.12г. свид.Т. предал на подсъдимия сумата от 3500 евро, с левова равностойност 6860лв.

         Свид. Я.Я. работел въввоенно поделение 32990 гр.Пловдив и се познавал със свид.В.Н., който пък бил брат на съпругата на подсъдимия К.. Тъй като и пред него К. се представял за полицейски служител, свид.Я. бил в неведение относно действително фактическо положение. През м.09.11г. имало обявен конкурс за работа в МВР и тъй като свид.Я. се интересувал от него, се свързал с подс.К.. Последния го уверил, че може да му съдейства да започне работа в МВР, но за целта поискал сумата от 1000лв., както и допълнително 100лв за гориво, тъй като първата сума щял да носи на други хора в гр.София. Свид.Я. предал исканата сума на подсъдимия, но няколко дни по-късно подсъдимия отново се свързал с него и му казал, че са нужни още 1000лв. Дори посочил, че вече бил дал тези пари от себе си, защото иначе имало опасност да се провали работата, но сега си ги искал обратно от свидетеля. Последния пък макар и с трудност, но успял да събере сумата от 1000лева, която също предоставил на среща с подс.К.. При същата К. поискал допълнителни 50лв отново за гориво. И тези пари му били дадени от свид.Я.. Така той предоставил общо сумата от 2150лв на подсъдимия за времето от м.09.11г. до м.10.11г. вкл. в гр.Пловдив. Междувременно конкурса приключил, но подс.К. продължил да уверява свидетеля, че уговорката остава за следващ конкурс. Дори го водил при психолог, който уж да го подготвя за провеждан тест, но там свидетеля плащал отделно за всеки час направо на лекаря.

         На 31.08.12г. във връзка с воденото досъдебно производство по настоящото дело свид.Я. бил призован за разпит в сектор ПКП Пловдив, но тъй като по същото време свидетеля не бил в гр.Пловдив, то явяването му било отложено за понеделник. Веднага след този разговор свид.Я. се свързал с подс.К. и го уведомил за станалото. Поинтересувал се и по какъв повод го викат. Подс.К. от своя страна на 01.09.12г. се свързал със свидетеля по телефона и го уведомил, че искат да го уволнят дисциплинарно, поради което му били устроили капан. Ето защо го предупредил да не споменава за познанството им и факта, че му е давал пари иначе уговорката за работа в МВР отпадала.На 03.09.12г. свид.Я. се явил в сектор ПКП, където при проведена беседа не споменал за отношенията си с подсъдимия. След това отново се срещнал с него като К. го питал за какво точно е говорил и какви отговори всъщност е давал на поставените му въпроси. Въпреки, че свидетеля вече осъзнал, че е бил измамен от подсъдимия, на 11.09.12г. при проведен разпит пред ***** Н. по д.пр.117812г. затаил истина и потвърдил неистина като свидетел: На 01 или 02.09.2012 г. на мобилния телефон на приятелката ми която беше с мен в гр. Л. се обади В.К.. Не мога да кажа от къде точно той има телефона на приятелката ми, но може съпругата му да му го е дала или да го е взел от В.. Предполагам че звънна на С. защото в онзи момент моя телефон беше изключен защото нямах ток в батерията. В. ми каза че ще ме викат в полицията за разпит. Каза ми само това изречение и затвори телефона. Не помня да е имало друг разговор.

Въпрос: Защо според вас В.К. ви се обади?

Отговор: Не знам. След като той ми затвори телефона аз му се обадих и го попитах за какво ще ме викат, но той не ми каза нищо друго. Само че ще ме викат да ме разпитват.

Въпрос: Кандидатствал ли сте за работа в системата на МВР?

Отговор: Миналата година се явих на конкурс за служба Миграция в гр. Л.. Не спечелих конкурса. През 2012г. отново кандидатствах за същата позиция в гр. Л.. Конкурса тече в момента и още не е приключил.

Въпрос: Говорили ли сте с В.К. по повод кандидатстването ви за работа в МВР? Искал ли сте от него подкрепа по какъвто и да е начин в този конкурс?

Отговор: Не, никога. Не съм искал помощ от него.

Въпрос: В.К. искал ли е пари от вас по някакъв повод?

Отговор: Не, никога. Нито пари, нито почерпка.

Въпрос: Вие давали ли сте пари на К.?

Отговор: Не. “

Още на следващия ден обаче се отрекъл от лъжливите си показания и депозирал нови такива.

         Свид.А.М. бил пострадал от действията на свой близък приятел – Б., който изтеглил кредит на името на първия. За целта М. се тъжил и в РП, но действията по преверката не вървели с достатъчна бързина. Ето защо свид.М. търсел човек, който да ускори същата. През м.05.12г. се запознал с подс.К. като се срещнали лично, а срещата била организирана от бащата на свидетеля – свид.Х.М..  Подсъдимия се представил като комисар К., поел задължението да провери случая и да ускори разрешаването му. За това обаче поискал сумата от 1500лева. След като свид.А.М. посочил, че това е непосилна сума за него, то подсъдимия приел да свърши работа и за 500лв. Тази сума му била предадена от свидетеля на 13.05.12г. на среща осъществена на площад „Гроздов пазар” в гр.Пловдив. В продължение на няколко месеца при различни разговори със свидетеля, подсъдимия К. симулирал активност по казуса, докато на 17.07.12г. все пак върнал сумата от 300лв на свид.А.М. като му заявил, че няма да може да свърши работа. На въпроса защо не връща и останалите 200лв. подс.К. казал, че тях бил дал на „момчетата” и не може да ги върне на свидетеля.

С горната си деятелност за периода от м.02.08г. до 03.09.12г. подс.К. ***, възбудил и поддържал заблуждение у посочените граждани по-горе като им причинил имотна вреда в размер на 31 010лв, което е вреда в големи размери надхвърляща 70 минимални работни заплати за страната.

         Същевременно в действията си по заблуждаване на различните граждани подс.К. се ползвал полицейски атрибути. Така на стъклото на автомобила си бил поставил стикер с изображение на лъв с меч и надпис Република България – Национална полиция. Това е в нарушение на чл.175, ал.4 от ЗМВР. Отделно от това бил поставил и пропуск № 002 важащ за паркиране на ул.В, Г. И. и Ген.Д. Н., с надпис Областна дирекция на МВР Пловдив. Всъщност самия документ бил неистински такъв, но с достатъчно добра изработка и формирал невярната представа за право на паркиране. На 04.09.12г. стикера и пропуска били иззети при проверка в автомобила на подсъдимия. Същите той ползвал в периода средата на 2011г. до 04.09.12г.

         Освен това при извършеното претърсване в автомобила на 04.09.12г. подс.К. рязко посегнал и взел един от мобилните телефони намиращи се в колата. Това било възприето от свид.С.З. – ******* ***** при І РУП на МВР Пловдив, който всъщност охранявал извършването на това процесуално следствено действие. Той разпоредил на подсъдимия да остави телефона, но вместо това К. започнал да се дърпа назад. Ето защо свид.З. го хванал за ръката, при което подсъдимия го изблъскал, а телефона ударил в земята. Всичко това наложило действията по претърсване и изземване да бъдат преустановени, а на 06.09.12г. същите продължили.

         В жилището на подс.К. *** също било извършено процесуално следствено действие по претърсване. Там били открити и иззети протокола от 17.04.09г. на ДАНС, но също така и два броя силиконови  заготовки на печати с надписи, както следва: “На … С. Г., нотариус в Районен съд гр. …, рег.*** на Нотариална камара, удостоверявам, подписите върху този документ положени от: …,  с местожителство гр. …, Рег. № … Събрана такса … лева, НОТАРИУС” и “ Т. Т., ПОМОЩНИК - НОТАРИУС, при нотариус С. Г., с рег. *** НК с. р. д. ПРС. Иззети били още значително количество вещи, които обаче нямат пряко отношение в настоящото производство.

         Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от самопризнанието на подсъдимия В.К. направено в съдебно заседание пред настоящия състав и от показанията на разпитаните свидетели в хода на досъдебното производство, както и от събраните по делото писмени доказателства и протоколи за процесуално-следствени действия. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните свидетели като логични, непротиворечиви и съответстващи по между си и на останалия събран по делото доказателствен материал.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза /т.ІІ, л.68-73/  ламинирания пропуск № 002, важащ за паркиране на улиците „В.”, „Г.И.” и „ Г.Д.Н.” и ползван от подс.К. за личния му автомобил е неистински. Вероятния механизъм на изготвяне е сканиране и разпечатване на цветен принтер. Силиконовите заготовки за печати на нотяриес С. Г. и помощника Т. Т. могат да бъдат използвани за съставяне  и изготвяне на документи – нотариални актове и удостоверения, както и други документи удостоверяващи прехвърляне на вещни права.

По делото е изготвена и съдебно психиатрична експертиза от чието заключение е видно, че подс.К. не страда от психично заболяване. Налице е специфично личностово разстройство, което обаче не му е пречило да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Като придружаващо заболяване е посочена артериална хипертония.

С оглед намерения в жилището на подсъдимия пистолет ЕКОЛ е била назначена и балистична експертиза, от чието заключение се установява, че същия е сигнално-газов, 9х22мм и е неогнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. Иззетите 13 бр патрони са шумови такива и са боеприпаси са сигнално – газово оръжие. Същите са били изразходени при изследването.

         Съдът кредитира заключенията на вещите лица, като компетентно изготвени, с необходимите професионални познания и опит в съответните области, неоспорени от страните и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

         При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимия В.Г.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 5, вр.  чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това че в периода от месец  февруари 2008 г. до 03.09.2012 г. в гр. Пловдив и гр. Пазарджик,  в условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага, като се е представял за длъжностно лице – служител в МВР, ДАНС и МО е възбудил и поддържал заблуждение у М.Г.Г. ЕГН **********, Й.И.Г. ЕГН **********, Н.Т.Ш. ЕГН **********, А.Т.Т. ЕГН **********, Ц.А.В. ЕГН **********, К.Т.В. ЕГН **********, Я.М.Я. ЕГН **********, К.Т.Т. ЕГН **********,  В.Б.М. ЕГН: ********** и А.Х.М. ЕГН ********** и с това им е причинил имотна вреда, както следва:

Ø          от месец февруари 2008 г. до месец септември 2008 г. в гр. Пловдив на М.Г.Г. ЕГН ********** в размер на 500 лева,

Ø          от месец март 2008 г. до месец май 2008 г. в гр. Пловдив на Й.И.Г. ЕГН ********** в размер на 1 100 лева,

Ø          от месец март 2009 г. до месец април 2009 г. в гр. Пловдив на Н.Т.Ш. ЕГН ********** в размер на 5000 лева,

Ø          от месец август 2009 г. до месец септември 2009 г. в гр. Пловдив на А.Т.Т. ЕГН ********** в размер на 3 000 лева,

Ø          от месец октомври 2010г. до месец май 2011г. в гр. Пловдив на  Ц.А.В. ЕГН ********** и К.Т.В. ЕГН ********** в размер на 11 400 лева,

Ø          от месец март до месец 2011 г. до месец юни 2011 г. в гр. Пловдив на В.Б.М. ЕГН: ********** в размер на 500 лева,

Ø          от месец август 2011 г. до месец април 2012 г. в гр. Пазарджик  и в гр. Пловдив на К.Т.Т. ЕГН ********** в размер на 3 500 евро, на стойност 6 860 лева,

Ø          от месец септември 2011 г. до 03.09.2012 г. в гр. Пловдив на Я.М.Я. ЕГН ********** в размер на 2 150 лева,

Ø          от месец май 2012 г. до 17.07.2012 г. в гр. Пловдив на А.Х.М. ЕГН ********** в размер на 500 лева,

като измамата е в големи размери и общо причинената имотна вреда е 31 010 /тридесет и една хиляди  и десет лева/.

         От обективна страна с действията си той е внушил довереие у пострадалите като е създал у тях неверни представи за действителното фактическо положение. За целта е използвал и неистински документи легитимиращи мнимото му служебно положение. В случая е без значение, че част от пострадалите са давали пари за извършване на услуга от негова страна, която е свързана с неправомерно влияние по решаване на казуси по правни спорове. Неоснователно е твърдението на защитата, че самите пострадали извършвали престъпление по този начин и същите следвало да носят отговорност. Това е така, защото подс.К. не е заемал длъжностно качество от позицията на което да може да разреши техните проблеми или да им съдейства пред свои колеги. Точно в това се изразява измамливото му действие, че ги е въвел в заблуждение именно досежно тези факти, като той обективно нито е заемал подобни длъжности, нито е могъл да влияе по някакъв начин на хода на преписките и конкурсите за работа. Ако всичко това бе истина, само тогава част от настоящите пострадали биха могли да бъдат подведени под отговорност. На следващо място следва да се посочи, че част от сумите са били върнати – на постр. Т. сумата от 800лв, а на А.М. 300лв., но това не значи че последните следва да се изключат от обема на обвинението, а само следва да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство. Това така, тъй като възстановяването на част от щетите е действие последващо изпълнения фактически състав на престъплението измама. С даването на имотната облага в резултата на неправилните представи на пострадалия този фактически състав е вече довършен и престъплението е налице. Не на последно място следва да се посочи, че особеното в случая е наличието на няколко отделни деяние в един относително непродължителен период от време при еднородност на вината и фактическата обстановка, поради което и извършеното представлява само едно престъпление, а не съвкупност от отделни такива. Общия размер на вредите от 31 010 лева надвишава най-ниската минимилана работна заплата за периода повече от 70 пъти, поради което и е налице съставомерния признак „големи размери”.

         От субективна страна престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици, което е видно от последователността на действията му. Дори упоритостта в това отношение с оглед периода от време, в който е действал.

С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия В.К. престъпление, като се съобрази с целите на наказанието по чл.36 от НК при условията на чл.54, ал.1 от НК, Съдът намира, че наказанието на същия следва да се определи  над минимума и под баланса предвиден от закона в нормата на чл.210, ал.1 от НК, а именно три години и шест месеца лишаване от свобода. От една страна изхождайки от смекчаващото отговорността признание на вината, а също така от съдействието оказано в хода на наказателното производство, чистото съдебно минало, то настоящата инстанция намира, че горното наказание е адекватно и съответно на извършеното от дееца. Като отегчаващо вината обстоятелство настоящата инстанция намира немалката стойност на предмета на престъплението над съставомерния. Не са налице нито изключително, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят извода, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. В случая здравословното състояние на дееца не обосновава по-снизходително отношение към деянията му.

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимия В.Г.К. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл. 274  А, ал. 2, вр. ал. 1  от НК като през периода от средата 2011 г. до 04.09.2012 г. в гр. Пловдив е държал служебни знаци и надписи – Пропуск № 002 с надпис Областна Дирекция на МВР Пловдив за личен автомобил с рег.****** и стикер с изображение на лъв с меч с надпис Република България – Национална Полиция  в нарушение на ЗМВР, а именно чл.175 ал.4 от ЗМВР – „Забранява се на лица, неоправомощени със закон, използването на униформено облекло, символи и отличителни знаци, полицейски лампи, маскировъчни качулки или надписи, въведени за структурите на МВР и показващи принадлежност към тях”, като деянието е осъществено с цел друго престъпление – измама.

От обективна страна налице е държане на посочените предмети, които по своя външен белег са възприети като символи удостоверяващи определено качество на носителя им. В случая е без значение , че самия пропуск е неистински, тъй като гражданите го възприемат от  външна страна като документ материализиращ правото на свободно паркиране. Нещо повече, самите пострадали са възприели пропуска като част от  „доказателствата” за служебното положение на подсъдимия и поради това се доверили на неверните твърдения на подсъдимия. По този начин е способствано цза извършване и на горното престъпление – измама.

От субективна страна престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият К. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици, което е видно от последователността на действията му.

С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия В.К. престъпление, като се съобрази с целите на наказанието по чл.36 от НК при условията на чл.54, ал.1 от НК, Съдът намира, че наказанието на същия следва да се определи  на минимума предвиден от закона в нормата на чл.274а, ал.2 от НК, а именно една година лишаване от свобода. От една страна изхождайки от смекчаващото отговорността признание на вината, а също така от съдействието оказано в хода на наказателното производство, чистото съдебно минало, то настоящата инстанция намира, че горното наказание е адекватно и съответно на извършеното от дееца. Като отегчаващо вината обстоятелство настоящата инстанция не намира. Факта, че символите са способствали за друго престъпление е отчетено от състава на правната норма и предвидената наказуемост в случая.

Не са налице нито изключително, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят извода, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимия В.Г.К. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл. 270, ал.. 1  от НК като на 04.09.2012 г. в гр. Пловдив противозаконно е пречил на орган на властта – **** ***** С.А.З. – **** ***** в група ** на сектор „Криминална полиция “ към Първо РУ “ Полиция “ Пловдив при ОД на МВР Пловдив да изпълни задълженията си – по охрана на обществения ред и обезпечаване на провеждане на действия по разследването.

От обективна страна отново е налице действие от страна на подсъдимия като е взел телефонния апарат, който се опитал да унищожи при извършеното претърсване на автомобила му и въпреки намесата на полицейския служител, отново е проявил неподчинение като е влязъл в силово единоборство с него отблъсквайки го, за да може да удари телефона в земята.

От субективна страна и това деяние е извършено с пряк умисъл от подс.К., който е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия В.К. престъпление, като се съобрази с целите на наказанието по чл.36 от НК при условията на чл.54, ал.1 от НК, Съдът намира, че наказанието на същия следва да се определи  над минимума и под баланса предвиден от закона в нормата на чл.270, ал.1 от НК, а именно една година лишаване от свобода. От една страна изхождайки от смекчаващото отговорността признание на вината, а също така от съдействието оказано в хода на наказателното производство, чистото съдебно минало, то настоящата инстанция намира, че горното наказание е адекватно и съответно на извършеното от дееца. Като отегчаващо вината обстоятелство настоящата инстанция отчита силовото противопоставяне на ***** служител от страна на подсъдимия.

Не са налице и в този случай нито изключително, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят извода, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимия В.Г.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 308, ал. 7, вр. ал. 2 от НК за това че на 04.09.2012 г. в гр. Пловдив е държал и укрил предмети материали и оръдия, както следва: – два броя силиконови  заготовки на печати с надписи, както следва: “На … С. Г., нотариус в Районен съд гр. …, рег. № 001 на Нотариална камара, удостоверявам, подписите върху този документ положени от: …,  с местожителство гр. …, Рег. № … Събрана такса … лева, НОТАРИУС” и “ Т. Т., ПОМОЩНИК - НОТАРИУС, при нотариус С. Г., с рег. *** НК с. р. д. ПРС”, за които е знаел и предполагал, че са предназначени за съставяне и преправяне на документи по ал. 2, а именно:  нотариални актове или нотариални удостоверявания, други документи, удостоверяващи прехвърляне или учредяване на право на собственост и на други вещни права.

От обективна страна е налице действие по съхраняване на посочените по-горе предмети, което е продължено по своя характер, но в процесния случай касае един ден само. Очевидно от характера на самите предмети е, че подсъдимия е съзнавал предназначението им и всъщност именно поради това ги е държал и укрил , вместо да ги предостави или на органите на реда или на лицата посочени в матриците.

От субективна страна и това деяние е извършено с пряк умисъл от подс.К., който е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия В.К. престъпление, като се съобрази с целите на наказанието по чл.36 от НК при условията на чл.54, ал.1 от НК, Съдът намира, че наказанието на същия следва да се определи  над минимума и под баланса предвиден от закона в нормата на чл.308, ал.7 от НК, а именно две години лишаване от свобода. От една страна изхождайки от смекчаващото отговорността признание на вината, а също така от съдействието оказано в хода на наказателното производство, чистото съдебно минало, то настоящата инстанция намира, че горното наказание е адекватно и съответно на извършеното от дееца. Отегчаващи вината обстоятелства не са налице.

Не са налице и в този случай нито изключително, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят извода, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимия В.Г.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК за това че на 11.09.2012 г. в гр. Пловдив, като подбудител в съучастие с Я.М.Я. ЕГН **********, като извършител, умишлено е склонил Я.М.Я. ЕГН **********, пред надлежен орган на властта – В.Н. - старши ***** при ОД на МВР Пловдив, като свидетел по досъдебно производство № 117/12 г. по описа на сектор "ПКП " на ОД на МВР Пловдив, устно и писмено съзнателно да потвърди неистината и затаи истината, а именно: „На 01 или 02.09.2012 г. на мобилния телефон на приятелката ми която беше с мен в гр. Л. се обади В.К.. Не мога да кажа от къде точно той има телефона на приятелката ми, но може съпругата му да му го е дала или да го е взел от В.. Предполагам че звънна на С. защото в онзи момент моя телефон беше изключен защото нямах ток в батерията. В. ми каза че ще ме викат в полицията за разпит. Каза ми само това изречение и затвори телефона. Не помня да е имало друг разговор.

Въпрос: Защо според вас В.К. ви се обади?

Отговор: Не знам. След като той ми затвори телефона аз му се обадих и го попитах за какво ще ме викат, но той не ми каза нищо друго. Само че ще ме викат да ме разпитват.

Въпрос: Кандидатствал ли сте за работа в системата на МВР?

Отговор: Миналата година се явих на конкурс за служба Миграция в гр. Л.. Не спечелих конкурса. През 2012г. отново кандидатствах за същата позиция в гр. Л.. Конкурса тече в момента и още не е приключил.

Въпрос: Говорили ли сте с В.К. по повод кандидатстването ви за работа в МВР? Искал ли сте от него подкрепа по какъвто и да е начин в този конкурс?

Отговор: Не, никога. Не съм искал помощ от него.

Въпрос: В.К. искал ли е пари от вас по някакъв повод?

Отговор: Не, никога. Нито пари, нито почерпка.

Въпрос: Вие давали ли сте пари на К.?

Отговор: Не. “

От обективна страна отново е налице действие , което се е изразило в убеждаване с думи на свидетеля да депозира неистински показания. Особеното в случая е, че отговорност следва да носи само подс.К., тъй като свид.Я. своевременно се еотрекъл от лъжливите си показания, но в този случай наказуемостта отпада само за него, а не и за подбудителя К.. Другата особеност е, че престъплението е довършено в деня, в който свид.Я. депозира показанията пред съответния орган – в случая 1109.12г. , а не в деня в който самия подсъдим го е убедил да стори това. Причината е, че ако свидетеля не бе го послушал, то не би имало извършено престъпление въобще. Следователно съставомерната дата е едва деппозиране на показаниета от подбудения.

От субективна страна и това деяние е извършено с пряк умисъл от подс.К., който е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия В.К. престъпление, като се съобрази с целите на наказанието по чл.36 от НК при условията на чл.54, ал.1 от НК, Съдът намира, че наказанието на същия следва да се определи  над минимума и под баланса предвиден от закона в нормата на чл.290, ал.1 от НК, а именно една година лишаване от свобода. От една страна изхождайки от смекчаващото отговорността признание на вината, а също така от съдействието оказано в хода на наказателното производство, чистото съдебно минало, то настоящата инстанция намира, че горното наказание е адекватно и съответно на извършеното от дееца. Отегчаващи вината обстоятелства не са налице.

Не са налице и в този случай нито изключително, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят извода, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.

На следващо място при така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимия В.Г.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 от НК за това че на 04.09.2012 г. в гр. Пловдив, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – ламиниран пропуск № 002 на ОД на МВР Пловдив, важащ за паркиране на ул. “В., ул. “Г. И. и ул. “Г.Д.Н. за личен автомобил с рег. *******, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

От обективна страна е налице действие по поставянето на пропуска на челното стъкло на автомобила с цел ползване възможност за неправомерно паркиране, а за идзготвяне на самия пропуск има утвръден ред, който в случая не е спазен , а пропуска е изготвен чрез сканиране и разпечатан на цветен принтер, в който в последствие е допълнен с флумастер номера на автомобила на подсъдимия К.. По делото остана неизяснено кое лице именно е извършило горните манипулации, поради което самото изготвяне няма как да бъде вменено нва подс.К..

И това деяние е извършено при пряк умисъл като подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия В.К. престъпление, като се съобрази с целите на наказанието по чл.36 от НК при условията на чл.54, ал.1 от НК, Съдът намира, че наказанието на същия следва да се определи  над минимума и под баланса предвиден от закона в нормата на чл.308, ал.1 от НК, а именно една година лишаване от свобода. От една страна изхождайки от смекчаващото отговорността признание на вината, а също така от съдействието оказано в хода на наказателното производство, чистото съдебно минало, то настоящата инстанция намира, че горното наказание е адекватно и съответно на извършеното от дееца. Отегчаващи вината обстоятелства не са налице.

Не са налице и в този случай нито изключително, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят извода, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.

С оглед гореизложеното налице са основанията на чл.23, ал.1 от НК като в случая следва да се определи едно общо най-тежко наказание измежду посочените по-горе, което в случая е три години и шест месеца лишаване от свобода. Според настоящия състав с оглед интензивната престъпна дейност наподс.К. , продължила във времето и големия брой постарадали лице от първото престъпление, то следва на основание чл.24 от НК това общо най-тежко наказание да се завиши с една година. Само потози начин би се постигнал цеения от закона резултат по чл.36 от НК.

От друга страна с оглед спецификата на настоящото производство и нормите на чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а, ал.1 от НК то така увеличеното едно общо най-тежко наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода следва дасе намали с 1/3 и подс.К. следва да бъде осъден да изтърпи наказание от три години лишаване от свобода.

На основание чл.61, т.3, вр. с чл. 59, ал.1 от ЗИНЗС следва същото да се търпи при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл. 59, ал. 1, т.1, вр. ал. 2 от НК следва да се зачете времето през което подсъдимия К. е бил задържан по настоящото дело, а именно от 04.09.2012г. до влизане в сила на настоящата присъда.

По отношение приетия за съвместно гражданските иск от А.Т.Т. срещу подс. В.К. за сумата от 2200 /две хиляди и двеста/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 210, ал.1, вр. чл.209, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2009 г. до окончателно изплащане на сумата следва да се посочи, че същия е доказан по своето основание – в случая чл.45 от ЗЗД, а така също и по размер. От показанията на свид.Т. се установи, че е предоставил сумата от три хиляди лева в резултат на формирани у него неправилни представи от подс.К.. Последния му е възстановил такава в размер на 800лв, следователно иска за 2200 лева е напълно основателен. Лихвата се дължи от момента на увредата в случая довършване на престъплението – 30.09.09г.

На основание чл.189, ал.3 от НК следва подсъдимия В.Г.К. да ЗАПЛАТИ по сметка на ВСС сумата от 400 /четиристотин/ лева разноски по делото и 88 /осемдесет и осем/ лева държавна такса от 4 % върху уважения размер на гражданския иск.

         По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Вярно с оригинала.

Секретар: К.Ч.