НОХД 3665/2013 - Мотиви - 07-08-2013

Мотиви по Наказателно дело 3665/2013г.

М О Т И В И

по НОХД № 3665/2013 г.

 

Пловдивска Районна Прокуратура е повдигнала обвинение  спрямо подсъдимия М.А.Й. за престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а” и ”б” от НК за това, че на 20.06.2013 г. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа“, неустановен модел, неработещ на стойност 3,00 лева; 3 бр. мобилни телефони марка „Сони Ериксон“, неустановени модели, на стойност 18 лв. при цена за 1бр. телефон от 6,00 лв.; 2 бр. мобилни телефони „Нокиа“, неустановени модели, на стойност 14 лв., при цена за 1 бр. от 7 лв.; 1 бр. мобилен телефон „Самсунг“ неустановен модел на стойност 6 лв.; 1 бр. мобилен телефон неустановена марка и модел на стойност 6 лв.; 50 бр. батерии за мобилни телефони, на стойност 50 лв., при цена за 1 бр. батерия от 1,00 лв.; 1 бр. зарядно устройство за мобилен телефон „Самсунг“ на стойност 2 лв.; 1 бр. зарядно устройство за мобилен телефон „Сони Ериксон“ на стойност 2 лв.; 3 бр. зарядни устройства за мобилен телефон „Нокиа“ на стойност 6 лв., при цена за 1 бр. зарядно устройство от 2,00 лв., всички вещи на обща стойност 95 лева, от владението на Ф. Г. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Производството пред настоящата инстанция е протекло без участие на акцесорни страни – граждански ищци и частни обвинители. 

         В наказателното производство не са били заявени и приети за съвместно разглеждане граждански искове.

         Прокурорът в хода на съдебните прения поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че в случая не е налице квалифициращото обстоятелство опасен рецидив, а се касае само за кражба, извършена при условията на повторност.

Подсъдимият М. в съдебно заседание се признава за виновен по повдигнатото спрямо него обвинение, признава изцяло фактите и обстоятелствата, описани във внесения срещу него обвинителен акт от страна на Районна прокуратура Пловдив и е съгласен да не се събират доказателствата за тях, поради което съдебното следствие е протекло при диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК. Лично и чрез своя служебен защитник адв. Е.К. моли съда да му бъде наложено снизходително наказание с оглед на обстоятелствата, които релевират в хода на съдебните прения.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият подсъдимия М.А.Й. е роден на *** ***. Живее в същият град. Той има българско гражданство, завършено основно образование. Осъждан е многократно до момента като непълнолетен. Не работи и не учи. Има ЕГН: **********.

С Присъда №147 от 24.09.2008 г. на Районен съд – гр. Пловдив, XXIV н.с. по НОХД № 1295/2008 г., влязла в законна сила на 10.10.2008 г., М.А.Й. е признат за виновен за извършено на 19/20.06.2008 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1. „А“ от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

Със същата присъда, на основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено Й. да изтърпи изцяло и отделно предходно наложеното му наказание по присъда № 177/01.06.2006 г. по НОХД №1658/2003 г. в размер на една година и два месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим.

С Протоколно определение от 17.11.2008 г. са групирани наказанията, наложени на М.Й. по НОХД №1365/2003, НОХД №1556/2003, НОХД 1705/2003, НОХД 1817/2003, НОХД 51/2004, НОХД 350/2004 и НОХД 1658/2003 г., като му е определено едно общо най – тежко наказание в размер на една година и два месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 24 от НК, така определеното общо най – тежко наказание е увеличено с още седем месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК при изпълнение на наложеното общо най – тежко и увеличено наказание в размер на една година и девет месеца лишаване от свобода е приспаднато изтърпяното изцяло наказание по предходно извършена кумулация по ЧНД 946/2005 г., или общо в размер на една година и осем месеца лишаване от свобода.

Първоначално представителят на държавното обвинение е приел, че от изтърпяване на наказанията по тези предишни присъди не са изминали 5 години по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК, което обуславя квалификацията на настоящото деяние на обвиняемия като такова, извършено при условията на чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” от НК.

Подсъдимият М.Й. бил прекарал известно време в пенетенциарно заведение, но след като бил освободен, той останал  безработен и си набавял парични средства като извършвал кражби.

На 19.06.2013 г. подс. М.Й. отишъл на гости в дома на свой приятел – свид. А.А.А. в кв. „С.“ в гр. Пловдив, където решил да преспи. Около 04,00 часа на 20.06.2013 г. се събудил и решил да обиколи покрай съседните къщи и ако забележи някоя отворена, да извърши кражба от нея.

В изпълнение на намисленото, подс. М.Й. станал и тръгнал да обикаля из кв. „С.“. Около 04,30 часа на 20.06.2013 г. подсъдимият вървял по ул. „Б.“. Докато се движел по улицата Й. забелязал, че един от прозорците на едноетажна къща е счупен в единия си край. Подсъдимият преценил, че лесно може да проникне в къщата. Поради това Й. бутнал леко прозореца и тъй като същият се оказал отворен, влязъл през него в къщата. Вътре обвиняемият видял портмоне, в което имало лична карта на свид. М.Т. И., която подсъдимият взел. В съседната стая Й. намерил найлонова торба, в която се намирали 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа“; 3 бр. мобилни телефони марка „Сони Ериксон“, 2 бр. мобилни телефони „Нокиа“, 1 бр. мобилен телефон „Самсунг“ ,1 бр. мобилен телефон, 50 бр. батерии за мобилни телефони, 1 бр. зарядно устройство за мобилен телефон „Самсунг“, 1 бр. зарядно устройство за мобилен телефон „Сони Ериксон“, 3 бр. зарядни устройства за мобилен телефон „Нокиа“, които подсъдимият също решил да вземе.

Междувременно обаче, свид. Ф.Г.А., който обитавал къщата заедно със съпругата си – свид. М. И., се събудил като усетил, че в дома му има човек. Свид. А. отишъл до стаята, в която се намирал подсъдимия и отваряйки вратата, го видял, като успял добре да го огледа. Свид. А. викнал срещу подсъдимия, тъй като се стахувал да се бори с него. Подсъдимият се уплашил и избягал през прозореца.

По пътя си обратно подс. Й. разгледал отнетите от него мобилни телефони, батерии и зарядни за тях и лична карта и като решил, че не са му потребни, поради което ги изхвърлил в кош за боклук на ул. „Ландос“, след което се върнал обратно в дома на свид. А., който все още спял.

Подс. Й. събудил свид. А. и без да признава за стореното, му предложил да отиде с него до дома на подсъдимия, където последният смятал да се преоблече. Свид. А. се съгласил и двамата с подс. Й. тръгнали към дома на последния.

По пътя обаче, двамата били пресрещнати от свид. А.. Тъй като същият добре запомнил лицето на подсъдимия, помолил свидетелите Т. А. и Г.И. да потърсят заедно с колата на свид. Ф. А. подс. Й. и да си вземат обратно откраднатите от последния вещи. При срещата им свид. Ф. А. веднага разпознал подс. Й. като мъжа, който бил видял в дома си и поискал последният да му върне вещите. Подсъдимият привидно се съгласил, качил се в колата на свид. Ф. А. и обяснил къде живее, като заявил, че откраднатите вещи се намират в дома му.

Когато пристигнали до дома на подс. М.Й. обаче, последният отрекъл да е взимал нещо от дома на свид. Ф. А..

Тъй като последният свидетел се страхувал да не бъде нападнат от роднините на подсъдимия, отишъл до 06 РУ „Полиция“ – Пловдив, обяснил за случилото се и отвел служителите на реда до дома на подс. Й..

Впоследствие подсъдимия бил задържан в 06 РУП – Пловдив за изясняване на случая.

         Видно от заключението назначената стоково - оценъчна експертиза стойността на вещите, които подс. М.Й. отнел от владението на свид. Ф. А. е, както следва: 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа“, неустановен модел, неработещ на стойност 3,00 лева; 3 бр. мобилни телефони марка „Сони Ериксон“, неустановени модели, всеки на стойност 6 лв., на обща стойност 18 лв.; 2 бр. мобилни телефони „Нокиа“, неустановени модели, всеки на стойност 7,00 лева, на обща стойност 14 лв.; 1 бр. мобилен телефон „Самсунг“ неустановен модел на стойност 6 лв.; 1 бр. мобилен телефон неустановена марка и модел на стойност 6 лв.; 50 бр. батерии за мобилни телефони, всяка на стойност 1 лв., на обща стойност 50 лв.; 1 бр. зарядно устройство за мобилен телефон „Самсунг“ на стойност 2 лв.; 1 бр. зарядно устройство за мобилен телефон „Сони Ериксон“ на стойност 2 лв.; 3 бр. зарядни устройства за мобилен телефон „Нокиа“ всеки на стойност 2 лв., на обща стойност 6 лв.. Общата стойност на всички отнети от подс. Й. вещи, оценени по средни пазарни цени към момента на деянието е 95 лева.

Според преценката на съда наличните по делото доказателствени материали установяват по безсъмнен начин осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството, като самопризнанията на подсъдимите, извършени при условията на чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства.

         Описаната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно установена от самопризнанията на подсъдимия, от показанията на разпитаните в хода на проведеното досъдебно производство свидетели - Ф.Г.А., М.Т. И., Т. Г. А., Г. Т. И., А.А.А., А. А. Й., Л. К. Н., К. И. С., преценени за нуждите на настоящото производство на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, а също така и събраните по делото писмени доказателства, приложени на досъдебното производство: протокол за доброволно предаване /л. 33 от досъд. пр./, разписка, справка съдимост на подсъдимия /л. 36 – л. 40 от досъд. пр., характеристична справка на подсъдимия /л. 35 от досъд. пр./, както и от заключението на назначената в рамките на досъдебното производство стоково оценъчна експретиза /л. 31 от досъд. пр./.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, както и самопризнанието, направено в съдебно заседание от страна на подсъдимия  като обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като няма противоречие по главния факт от предмета на доказване, което да наложи подлагането им на  самостоятелен анализ. 

         Съдът възприема заключението на вещото лице, като компетентно изготвени, с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства.

При така описаната фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 196, ал. 1 , т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, б. „А” от НК.

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

Подсъдимият на 20.06.2013 г. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа“, неустановен модел, неработещ на стойност 3,00 лева; 3 бр. мобилни телефони марка „Сони Ериксон“, неустановени модели, на стойност 18 лв. при цена за 1бр. телефон от 6,00 лв.; 2 бр. мобилни телефони „Нокиа“, неустановени модели, на стойност 14 лв., при цена за 1 бр. от 7 лв.; 1 бр. мобилен телефон „Самсунг“ неустановен модел на стойност 6 лв.; 1 бр. мобилен телефон неустановена марка и модел на стойност 6 лв.; 50 бр. батерии за мобилни телефони, на стойност 50 лв., при цена за 1 бр. батерия от 1,00 лв.; 1 бр. зарядно устройство за мобилен телефон „Самсунг“ на стойност 2 лв.; 1 бр. зарядно устройство за мобилен телефон „Сони Ериксон“ на стойност 2 лв.; 3 бр. зарядни устройства за мобилен телефон „Нокиа“ на стойност 6 лв., при цена за 1 бр. зарядно устройство от 2,00 лв., всички вещи на обща стойност 95 лева, от владението на Ф. Г. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна - с действията си подсъдимият е реализирал обективните признаци от състава на престъплението “кражба”, тъй като с присвоително намерение е отнел гореизброените вещи, без съгласието на пострадалия, като е прекъснал досегашното владение върху тях. Деянието им е било осъществено при квалифициращото обстоятелство по чл. 29, б. „А” от НК в контекста на предходните осъждания на дееца.

Деянието за подсъдимия в контекста на неговите макар и многобройни предходни осъждания, обаче, не се явява извършено в условията на опасен рецидив и по б. „Б” на чл. 29, ал. 1 от НК след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК. Представителят на държавното обвинение е обосновал тази правна квалификация със следните посочените по-горе и по-горе осъждания на подсъдимия:

С Присъда №147 от 24.09.2008 г. на Районен съд – гр. Пловдив, XXIV н.с. по НОХД № 1295/2008 г., влязла в законна сила на 10.10.2008 г., обв. М.А.Й. е признат за виновен за извършено на 19/20.06.2008 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1. „А“ от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. 

Със същата присъда, на основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено  Й. да изтърпи изцяло и отделно предходно наложеното му наказание по присъда № 177/01.06.2006 г. по НОХД №1658/2003 г. в размер на една година и два месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим.  Това осъждане на дееца обаче касае деяние на непълнолетно лице, поради което съобразно правилото на чл. 29, ал. 2 от НК при квалификация на деянията като извършени при условията на опасен рецидив не се вземат престъпленията, извършени от лицата като непълнолетен. 

С Протоколно определение от 17.11.2008 г. са групирани наказанията, наложени на подс. М.Й. по НОХД №1365/2003, НОХД №1556/2003, НОХД 1705/2003, НОХД 1817/2003, НОХД 51/2004, НОХД 350/2004 и НОХД 1658/2003 г., като му е определено едно общо най – тежко наказание в размер на една година и два месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 24 от НК, така определеното общо най – тежко наказание е увеличено с още седем месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК при изпълнение на наложеното общо най – тежко и увеличено наказание в размер на една година и девет месеца лишаване от свобода е приспаднато изтърпяното изцяло наказание по предходно извършена кумулация по ЧНД 946/2005 г., или общо в размер на една година и осем месеца лишаване от свобода. В случая обаче и тази кумулативна група не може да се вземе предвид при обуславянето на правната квалификация – опасен рецидив, защото всяко едно от посочените престъпления е било извършено от дееца като непълнолетен и е налице законодателна забрана да се вземат предвид тези осъждания за целите на чл. 29, б. „А” и б. „Б” от НК.

Видно от справката на ГД „Изпълнение на наказанията” е изтърпял наказанието лишаване от свобода, наложено с присъда по НОХД № 1817/2003 г. на РС – Пловдив в размер на 1 година лишаване от свобода на 02.03.2005 г. След това подсъдимият е постъпил в Затвора – Пловдив на 19.08.2005 г. с присада по НОХД № 1365/2003 г., НОХД № 1556/2003 г., 1705/2003 г., 51/2004 г. и 350/2004 г. на ПРС, измежду които му е било определено общо най-тежко наказание в размер на 1 година 8 месеца, като бил зачетен и предварителен арест. Това  наказание е било изтърпяно на 24.05.2005 г., като от същата дата деецът е започнал да търпи наказанието, наложено му с присъдата НОХД № 1658/2003 г. На РС – Пловдив в размер на 1 г. и 5 месеца лишаване от свобода. Деецът е бил освободен по изтърпяване на наказанието на 23.03.2007 г.

След това подсъдимият е постъпил в Затвора - Пловдив на 04.08.2008 г. /с начало 26.06.2008 г./ с присъда по НОХД № 1658//2003 г.  на РС – Пловдив В последствие определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на 1 г. и 9 месеца

Измежду съдебните актове по следните НОХ дела №№ 1658/2003, 1365/2003 г., 1556/2003, 1705/2003, 51/2004, 350/2004 това наказание е било изтърпяно на 25.07.2008 г. и от същата дата деецът е търпял наказание с присъда по НОХД № 1295/2008 г. на РС – Пловдив – две години лишаване от свобода, като на 23.07.2010 г. е бил освободен по изтърпяване.  

Първоначално представителят на държавното обвинение е приел, че от изтърпяване на наказанията по тези предишни присъди не са изминали 5 години по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК, което обуславя квалификацията на настоящото деяние на обвиняемия като такова, извършено при условията на чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” от НК, но не е преценил, че всички предходни осъждания на Й. при малки изключения касаят непълнолетен деец.. 

  Ето защо, на първо място следва да бъде взето под внимание обстоятелството, че  при все в справката съдимост на Й. да фигурират 9 осъждания до момента с изключение само на седмото и деветото осъждане на дееца се явяват извършени като пълнолетен. Седмото осъждане било изтърпяно на 26.02.2007 г., поради което са изтекли повече от пет години от тази дата и по тези причини не може да се ползва за целите на настоящото производство. Така остава единствено деветото осъждане на Й., което е като пълнолетен и касае наказание в размер на 2 години лишаване от свобода, но обуславя само възприетата вече по-горе правна квалификация на извършеното само по б. „А” на чл. 29, ал. 1 от НК. В този смисъл съгласно константната съдебна практика при решаване на въпроса дали е налице опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. “Б” от НК /опасен рецидив по смисъла на цитираната разпоредба е налице когато деецът извърши престъпление след като е осъждан два или повече пъти на умишлени престъпления от общ характер и изпълнението на поне едно от тях не е отлагано по чл. 66 от НК/ престъпленията, които се намират в реална съвкупност, не се вземат предвид по отделно, а като след като за тях е приложима разпоредбата на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК и са налице условията за определяне на общо наказание, няма опасен рецидив по б. Б на чл. 29, ал. 1 от НК /В този смисъл решение по н. д.  № 110/1984 г. на І н. о. на ВС, решение по н. д. № 154/1987 г. на ІІ н. о. на ВС, решение по н. д. № 407/1980 г. на І н. о. на ВС/. Наред с това за да е налице опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. Б от НК е необходимо подсъдимият в срока по чл. 30 от НК да е извършил престъпление от общ характер, след като вече два пъти е осъждан за умишлени престъпления от общ характер, но за тях не му е налагано не какво да е наказание, а лишаване от свобода. Кумулативно с това посоченото квалифициращо обстоятелство има предвид две или повече осъждания, извършени след като лицето за всяко предходно е осъждано с влязла в сила присъда, като е необходимо петгодишният срок по чл. 30 от НК да не е изтекъл най-малко за две от предишните присъди. Именно последното е пречка да бъдат обсъждани при тази правна квалификация  всички предходни осъждания на подсъдимия, цитираните и от страна на държавното обвинение.

ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:

От субективна страна - престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия престъпление, като се съобрази с целите по чл. 36 от НК, както и със задължителните указания, дадени в разпоредбата на чл. 373, ал. 2 вр. чл. 372, ал. 4 от НПК при определянето на наказанието при условията на чл. 54 от НК в санкционните рамки от две до десет години лишаване от свобода, наложи на подсъдимия наказание в размер на две години лишаване и половина лишаване от свобода, като при индивидуализиране на наказанието на подсъдимия отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство, невисоката стойност на инкриминираните вещи – под една минимална работна заплата за страната, по-голямата част от които са били възстановени в патримониума на пострадалия, тежкото социално положение на подсъдимия. От друга страна отчете изключително лошите характеристични данни на подсъдимия, извън тези които обуславят правната квалификация на настоящото престъпление, тъй като  е осъждан многократно до момента за посегателства спрямо собствеността с влезли в законна сила съдебни актове, по силата на които за част от тях е пребивавал и в пенетенциарно заведение с наложено наказание лишаване от свобода, след което е извършил и настоящото деяние. Освен това съдът отчете и обстоятелството, че деянието е било съпроводено като специфика с проникването в чуждо жилище нощем докато владелците на вещите спят у дома си. След като съдът наложи на подсъдимия наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, ориентирано към законоустановения специален минимум от две година лишаване от свобода, а именно в размер на две години и половина лишаване от свобода, на основание чл. чл. 58 А ал. 1 от НК НАМАЛИ размера на така определеното наказание с 1/3 и ПОСТАНОВЯВИ подсъдимият да изтърпи наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА съгласно привилегията на закона, която предвижда диференцираната процедура, по която е било разгледано производството. На основание чл. 61 т. 2 вр. чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС съдът ПОСТАНОВИ подс. М.А.Й. да изтърпи така наложеното му наказание ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, тъй като в конкретния казус не са налице материално-правните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК за налагане на условно наказание.

На основание чл. 59 ал. 1 т. 2 от НК съдът ПРИСПАДНА от така наложеното на подсъдимия наказание времето, през което спрямо него е била изпълнявана мярка за процесуална принуда „задържане под стража”, считано от 20.06.2013 г. до влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът осъди подс. М. А.Й. да заплати по сметка на ВСС сумата от 70 лв., представляваща направени по делото разноски, за експертиза и осигуряване на превод за свидетел.

Причини за извършване на деянието - незачитане на личната собственост и  установените правила и норми за нейното опазване, както и на правата и интересите на другите граждани, ниската правна култура и желанието за облагодетелстване по неправомерен начин.

         Подбуди - користни.

         По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

         

       

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Вярно с оригинала.

Секретар: К.Ч.