НОХД 3647/2013 - Мотиви - 05-11-2013

Мотиви по Наказателно дело 3647/2013г.

М О Т И В И

по НОХД №3647/2013 год., ПРС-1н.с.

         Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия С.Д.К. в това, че в периода от 23.12.2012г. до 02.01.2013г. в гр.П. в условията на продължавано престъпление чрез използване на МПС - лек автомобил О. В. с рег. № ********, собственост на Д. Н. К. ***, е отнел чужди движими вещи - 25 бр. употребявани автомобилни врати, на обща стойност 5010лв., от владението на ЕТ „С.Г.”***, без съгласието на собственика и управителя С.В.Г., с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, пр. І, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Производството е по реда на чл.370 и сл. от НПК.

         Прокурорът поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение изцяло. Предлага на същия да се наложи наказание с приложение на чл.58а, ал.1 от НК. Намира , че са налице предпоставки за прилагане нормата на чл.66, ал.1 от НК.

Гражданските иск не е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес. Не участва и частен обвинител.

         Подсъдимият С.Д.К. признава вината си, както и обстоятелствата изложени в ОА по реда на чл.372, ал.4 от НПК. Лично и чрез своя защитник моли за минимално наказаниe с приложение нормата на чл.66 от НК.

         Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Подсъдимият С.Д.К. е роден на ***г***, живущ ***. Той е българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.

         През м.12.2012г. подс.К. помагал в стругарската работилница на баща си – свид.Д. К..***, в двор на бившата „П. ф.”. На същото място помещения ползвала и ЕТ”С.Г. – С. – М”. Последната фирма се занимавала с продажба на авточасти втора употреба. Съответно на место се съхранявали множество авточасти, сред които и автоврати. Тъй като подс.К. имал нужда от средства за наркотични вещества, решил да извърши кражба на част от автовратите, които да предаде за скрап и така да си набави средства. В периода 23.12.12г. до 02.01.13г. пристъпил към реализация на намисленото като се възползвал от факта , че повечето хора не били на работа във фирмата, с оглед празниците. Ето как с помощта на л.а. О. В. собственост на баща му с рег.№ ******* на неустановена дата в посочения период, подс.К. посетил базата и натоварил 5 бр. врати. След това ги продал в пункт находящ се на ул.Л. в гр.П. Това се повторило още няколко дни като общия брой на отнетите врати достигнал 25бр., както следва: 2 бр. предни врати за „Д. Г. Ч.”, 1 бр. задна врата за „Д. Г. Ч.”, 3 бр. врати за л.а. „С. И.”, 3 бр. врати за л.а. БМВ, 2 бр. врати за л.а. „А.”; 2 бр. врати за л.а. „Ф. Г. 4”, 3 бр. врати за Р. Р., 2 бр. за л.а. М., 3 бр. врати за л.а. П. 407, 2 бр. врати за л.а. Н. Т. и 2 бр. за О. В. В последствие същите отчуждил в пункта за цветни и черни метали на ул.Л. в гр.П.

         Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от самопризнанието на подсъдимия С.К. направено в съдебно заседание пред настоящия състав и обясненията му в хода на досъдебното производство, от показанията на разпитаните свидетели в хода на досъдебното производство – К. Й. И., М. К. Г., С.В.Г., И. Т. Г., Т. Д. А., Г. П. М., М. А. К., К. А. В. и Д. Н. К., както и от събраните по делото писмени доказателства и протоколи за процесуално-следствени действия. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните свидетели като логични, непротиворечиви и съответстващи по между си и на останалия събран по делото доказателствен материал.

Според заключението на Стоково  оценъчна експертиза  стойността на вещите предмет на престъплението възлизат на 5010лв.

По делото е изготвена и съдебно психиатрична експертиза от чието заключение е видно, че подс.К. не страда от психично заболяване. Налице е хероинова зависимост при него, но към момента на деянията е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

         Съдът кредитира заключенията на вещите лица, като компетентно изготвени, с необходимите професионални познания и опит в съответните области, неоспорени от страните и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

         При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимия С.Д.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал.1, т.4, пр. І, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това че в периода от 23.12.2012г. до 02.01.2013г. в гр.П. в условията на продължавано престъпление чрез използване на МПС - лек автомобил О. В. с рег. № *******, собственост на Д. Н. К. ***, е отнел чужди движими вещи - 25 бр. употребявани автомобилни врати, на обща стойност 5010лв., от владението на ЕТ „С.Г.”***, без съгласието на собственика и управителя С.В.Г., с намерение противозаконно да ги присвои.

         От обективна страна с действията си по натоварване на предмета на престъпление и извозването му от базата, подс.К. е лишил от фактическа власт едноличния търговец и е установил сам такава върху инкриминираните вещи. На следващо място използвано е МПС-л.а. О. В. с рег № *******, което е способствало придвижването на подсъдимия, а с негова помощ е пренесъл и обемистия предмет на престъплението. Особеното в случая е, че подс.К. е извършил в непродължителен период от време няколко еднотипни деяния, което обуславя приложението на чл.26, ал.1 от НК и е налице само едно престъпление.

         От субективна страна престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици, което е видно от последователността на действията му. Присвоителното намерение е видно от последвалото отчуждаване на вещите в пункт за изкупуване на метали.

С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия С.К. престъпление, като се съобрази с целите на наказанието по чл.36 от НК, както и с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК при условията на чл.54, ал.1 от НК, Съдът намира, че наказанието на същия следва да се определи  над минимума предвиден от закона в нормата на чл.195, ал.1 от НК, а именно две година лишаване от свобода. От една страна изхождайки от смекчаващото отговорността признание на вината, а също така от съдействието оказано в хода на наказателното производство, чистото съдебно минало, то настоящата инстанция намира, че горното наказание е адекватно и съответно на извършеното от дееца. Като отегчаващо вината обстоятелство настоящата инстанция намира немалката стойност на предмета на престъплението. С оглед горното и нормата на чл.58а, ал.1 от НК приложима в настоящото производство предвид нормата на чл.373, ал.2 от НПК, наказанието от една година лишаване от свобода следва да се намали с 1/3 и на подс.К. да изтърпи наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода. Не са налице нито изключително, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят извода, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.

На основание чл.66, ал.1 от НК следва наказанието от една година и четири месеца лишаване от свобода да се отложи с изпитателен срок от четири години. Това е така тъй като са налице предпоставките на посочената разпоредба. Дееца е неосъждан, наложеното му наказание е под три години лишаване от свобода, а с оглед личността му и иначе нелошата характеристика, то целите на наказанието спрямо него ще се реализират и по този начин. Изпитателния срок от четири години се явява най-справедлив и съответен на извършеното от подс.К., с оглед размера на причинените щети.

На основание чл.189, ал.3 от НПК следва подс. С.К., със снета по делото самоличност да заплати по сметка на ВСС сумата от 75 / седемдесет и пет /лв. разноски по делото за извършени експертизи.

 

         По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Вярно с оригинала.

Секретар: К.Ч.