НОХД 3437/2013 - Мотиви - 17-02-2014

НОХД 3437/2013г

НОХД 3437/2013г. – Пловдивски районен съд – VІІІ наказателен състав

 

МОТИВИ :

        

Срещу подсъдимият А.Й.Й., роден на *** ***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан /реабилитиран/, ЕГН ********** е повдигнато обвинение в това, че на 13.09.2011 г. в гр.П. е причинил средна телесна повреда на Ш.Т.А. ***, изразяваща се в изкълчване на лявата раменна става със счупване на големия израстък в областта на ставата довели до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, което е престъпление по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК.

За съвместно разглеждане с наказателния процес няма предявен граждански иск.

Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, което счита за доказано по безспорен и категоричен начин, предлага на Съда да признае подсъдимия Й. за виновен в извършване на деянието, за което е даден на Съд, като му  наложи наказание 1 година „лишаване от свобода”, като предлага на Съда да приложи института на условното осъждане, като така наложеното на подсъдимия Й. наказание „ лишаване от свобода” бъде отложено от изтъпряване по реда на чл.66 от НК за минималният срок от три години.

Подсъдимият А.Й.Й., нередовно призован, не се явява в съдебно заседание, за същия са положени многократни усилия относно установяване на местонахождението му, като Съдът го е обявил за ОДИ и производството спрямо него е протекло задочно. За подсъдимия се явява назначения му за служебен защитник адв.Х., който предлага на Съда да наложи на подзащитния му наказание „ лишаване от свобода” в минималния размер, което да бъде отложено от изтърпяване по реда на чл.66 от НК  с минималния предвиден от закона срок.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , намира и приема за установено следното:

         Досъдебно производство – дознание №**/**г. по описа на ІІ РУП гр.П. се води срещу А.Й. *** с ЕГН ********** за извършено  престъпление по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК.

         На 13.09.2011 г., към 19,00 часа, подс.А.Й.Й. отишъл в дома на св.М.Е.Й. ***. Между двамата избухнал скандал. По същото време,  св.Ш.Т.А. пристигнала до дома на св.Й.. Внезапно, подс.Й. спрял спора със св.Й., взел предмет, наподобяващ бухалка и ударил св.А. в лявата ръка. От удара тя паднала на земята. Подсъдимият я хванал за косата и започнал да я влачи по земята, като я удрял по главата и гърдите. По същото време на мястото пристигнала и св.З.Я.Т., която видяла подсъдимият как удря с предмет лявата ръка на дъщеря й – Ш.А.. Свидетелката Т. също се развикала, насъбрали се много хора, сред които бил и сина на обвиняемия – св.Е.А.Й.. Подсъдимият А.Й. успял да избяга. Свидетелката Ш. А. споделила, че изпитва силни болки от удара в лявата ръка. След това свидетелките М.Й., З.Т. и Ш.А. отишли в VІ РУ "Полиция" гр.П., където съобщили за случилото се. Там бил и св.С.Е.Й.. Малко след това, в полицейското управление бил доведен подс.А.Й.. Свидетеля С.Й. чул подсъдимият да признава, че е ударил ръката на св.Ш.А..

            Видно от назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни №**/** е, че на Ш.Т.А. на инкриминираната й е било причинено: изкълчване на лявата раменна става със счупване на големия израстък в областта на ставата, довели до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник;  разкъсно-контузна рана на лявата ушна мида, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и контузия на главата и гърдите – причинили й болка. Тези увреждания са причинени от действието на твърд, тъп предмет и биха могли да се получат по начин и време при нанесен на А. побой. Изкълчването на лявата раменна става със счупване на големия израстък в областта на ставата, довели до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 вр.с ал.1 от НК. Останалите телесни увреждания представляват леки телесни повреди  по смисъла на чл.130 ал.1 и ал.2 от НК.

Горната фактическа обстановка се установява по един безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – пълните и чистосърдечни самопризнания на подсъдимия, протокол за разпит на свидетели.20-32/, предупреждение по ЗМВР/л.5-6/, протокол за личен обиск на лице/л.8/, справки АИС „ БДС”/л.9-16/, заключение по СМЕ / л.35/, справка съдимост / л.42-44/ и характеристична справка /л.88/.

Настоящата съдебна инстанция намира , че при така очертаната фактическа обстановка подсъдимия А.Й.Й., както от обективна, така и от субективна страна е осъществил съставомерните признаци на престъплението по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК за това, че на 13.09.2011 г. в гр.П. е причинил средна телесна повреда на Ш.Т.А. ***, изразяваща се в изкълчване на лявата раменна става със счупване на големия израстък в областта на ставата довели до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник.

Престъплението е извършено от подсъдимия Й. при наличието на пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал тяхното настъпване.

При определянето вида и размера на наказанието, което следва да му бъде наложено, съобразявайки се с целите на специалната и генералната превенции за поправянето и превъзпитаването на дееца, както и за възпиращото и предупредително въздействие спрямо останалите членове на обществото, настоящата инстанция намира, че на подсъдимия А.Й.Й. следва да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода” при условията на чл.54 от НК, а именно на девет /9/ месеца лишаване от свобода. Съображенията за налагане на такъв размер на наказание лишаване от свобода са от една страна чистото съдебно минало /Й. е реабилитиран по право/, липсата на данни за водени срещу него други наказателни преследвания. От друга страна обаче съдът намира , че направеното от страна на защитата искане за налагане наказание , ориентирано около минимума , предвиден в закона е неоснователно, тъй като видно от данните по делото , Й. още в хода на досъдебното производство е напуснал пределите на страната / дознанието е предявено на неговия защитник/, а също така подсъдимият и в съдебната фаза поддържа същата линия на поведение , което е и причина за водене на делото по реда на чл. 269,ал.3 от НПК. Това негово процесуално поведение сочи на незаинтересованост , както от последиците от причинената от него средна телесна повреда на пострадалата Ш.А., така и от развоя на самото наказателно преследване. Едно наказание , ориентирано в посочения по- горе размер би осъществила в пълна мяра целите на специалната превенция.

Въпреки описаното процесуално поведение, Съдът намира , че  отлагането на изтърпяването на така определеното наказание от девет месеца лишаване от свобода по реда на чл.66 ал.1 от НК за срок от три години, считан от датата на влизане на Присъдата в законна сила, би изиграло своята поправителна и превъзпитаваща роля, тъй като предвид характеристичните данни на дееца , едно ефективно изтърпяване на наказанието би довело до една последваща по- трудна социална адаптация, която пък от своя страна влече и опасността от извършването от страна на Й. на други противоправни действия. Това становище се подкрепя и от наличните по делото данни за трудовата му ангажираност , макар и извън пределите на Р България.

                Тъй като с виновното си поведение подсъдимият А.Й.Й. е станал причина за воденото срещу него наказателно преследване, то на основание чл. 189 ал.3 от НПК същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВСС сумата от 140 лева.

         По тези си съображения, Съдът постанови присъдата.

        

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: ТМ