НОХД 2660/2013 - Мотиви - 08-10-2013

Мотиви по Наказателно дело 2660/2013г.

Мотиви към Присъда № 273 от 19.09.2013г. постановена по НОХД
№ 2660/2013г. по описа на ПРС, ХХ н.с.

 

Пловдивска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Р.М.Д.  с ЕГН: ********** за това, че през периода 22.08.2012г. до 09.09.2012г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Р.М.И. *** и неизвестен извършител е отнел чужди движими вещи, както следва:

- на 22.08.2012г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи450 щатски долари на обща стойност 708,18 лв. /седемстотин и осем лева и осемнадесет стотинки/, 360 евро на стойност 704,10 лв. /седемстотин и четири  лева и десет стотинки/, 600 турски лири на стойност 525,43 лв. /петстотин двадесет и пет лева и четирдесет и три стотинки/, 50 британски паунди на стойност 124,05 лв. /сто двадесет и четири лева и пет стотинки/, 100 български лева /сто лева/, 1бр. малка чанта тип борсета на стойност 5,00 лв. /пет лева/, 1бр.златен дамски пръстен тип халка с бели малки камъчета 14 карата 1.5 грама на стойност 97,50 лв. /деведесет и седем и педесет лева/, 1бр. мъжки златен пръстен тип халка с малки бели камъчета 14 карата на стойност 97.50 лв. /деведесет и седем лева и педесет стотинки/, 1бр. ключ за лек автомобил “Р.Т.” /контактен с аларма/ на стойност 65,00 лв. /шестдесет и пет лева/, 1бр. визитник /изкуствена кожа/ на стойност 1,00 лв. /един лев/, от владението на С.С., ЕГН: ********** от Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил затова сила и заплашване;

- на 25.08.2012г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи1бр.мъжка чанта тип борсета на стойност 15,00 лв. /петнадесет лева/, 1бр. мобилен телефон “Н.“ неустановен модел без камера на стойност 30,00 лв. /тридесет лева/, 2бр. секретни ключове на стойност 6,00 лв. /шест лева/, 1бр. обикновен ключ на стойност 1,50лв. /едни лев и педесет стотинки/, 1бр. очила с диоптър с метална рамка на стойност 35,00 лв. /тридесет и пет лева/, 1бр. калъф за очила /изкуствена кожа/ на стойност 1,00 лв., 35 български лева /тридесет и пет лева/, от владението на Х.А.С.,***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил затова сила и заплашване;

- на 09.09.2012г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи – 1бр. паспорт /без стойност/, 1бр. мобилен телефон «С.» на стойност 35,00 лв. /тридесет и пет лева/, 1бр. мобилен телефон Н. на стойност 35,00 лв. /тридесет и пет лева/, сума в размер на 200,00 лв. /двеста лева/, 150,00 евро които приравнени към финксинга на БНБ се равняват на 292,50 лв. /двеста деведесет и два лева и педесет стотинки/, 1бр. мъжка борсета /черна на цвят/ “S. B.” с една дръжка на стойност 10,00 лв. /десет лева/, 1бр. международен паспорт на името на S. W. без стойност, 1бр. черен ключодържател с ключ и дистанционно с логото на «Тойота» на стойност 80,00 лв. /осемдесет лева/, кредитна карта на «Виза» без стойност, кредитна карта «М.» без стойност, от владението на Щ.В. /S. W./ род. на ***г. в А., с паспорт № *** от А., с намерение протовозаконно да ги присвои, като е употребил затова сила, като общата стойност на вещите е 3203,76 лв. /три хиляди двеста и три лева и седемдесет и шест стотинки/.

Със същия обвинителен акт е предаден на съд и подсъдимия Р.М.И. за престъпление по чл.198, ал.1,  вр. чл.63, ал.1, т.3,  вр. чл.26, ал.1,  вр. чл.20, ал.2,  вр. ал.1 от НК, за това, че през периода 22.08.2012г. до 09.09.2012г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Р.М.Д.,*** и НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ, макар и като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките е отнел чужди движими вещи, както следва:

- на 22.08.2012г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи450 щатски долари на обща стойност 708,18 лв. /седемстотин и осем лева и осемнадесет стотинки/, 360 евро на стойност 704,10 лв. /седемстотин и четири  лева и десет стотинки/, 600 турски лири на стойност 525,43 лв. /петстотин двадесет и пет лева и четирдесет и три стотинки/, 50 британски паунди на стойност 124,05 лв. /сто двадесет и четири лева и пет стотинки/, 100 български лева /сто лева/, 1бр. малка чанта тип борсета на стойност 5,00 лв. /пет лева/, 1бр.златен дамски пръстен тип халка с бели малки камъчета 14 карата 1.5 грама на стойност 97,50 лв. /деведесет и седем и педесет лева/, 1бр. мъжки златен пръстен тип халка с малки бели камъчета 14 карата на стойност 97.50 лв. /деведесет и седем лева и педесет стотинки/, 1бр. ключ за лек автомобил “Р.Т.” /контактен с аларма/ на стойност 65,00 лв. /шестдесет и пет лева/, 1бр. визитник /изкуствена кожа/ на стойност 1,00 лв. /един лев/, от владението на С.С., ЕГН: ********** от Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил затова сила и заплашване;

- на 25.08.2012г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи1бр.мъжка чанта тип борсета на стойност 15,00 лв. /петнадесет лева/, 1бр. мобилен телефон “Н.“ неустановен модел без камера на стойност 30,00 лв. /тридесет лева/, 2бр. секретни ключове на стойност 6,00 лв. /шест лева/, 1бр. обикновен ключ на стойност 1,50лв. /едни лев и педесет стотинки/, 1бр. очила с диоптър с метална рамка на стойност 35,00 лв. /тридесет и пет лева/, 1бр. калъф за очила /изкуствена кожа/ на стойност 1,00 лв., 35 български лева /тридесет и пет лева/, от владението на Х.А.С.,***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил затова сила и заплашване;

- на 09.09.2012г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи – 1бр. паспорт /без стойност/, 1бр. мобилен телефон «С.» на стойност 35,00 лв. /тридесет и пет лева/, 1бр. мобилен телефон Н. на стойност 35,00 лв. /тридесет и пет лева/, сума в размер на 200,00 лв. /двеста лева/, 150,00 евро които приравнени към финксинга на БНБ се равняват на 292,50 лв. /двеста деведесет и два лева и педесет стотинки/, 1бр. мъжка борсета /черна на цвят/ “S. B.” с една дръжка на стойност 10,00 лв. /десет лева/, 1бр. международен паспорт на името на S. W. без стойност, 1бр. черен ключодържател с ключ и дистанционно с логото на «Тойота» на стойност 80,00 лв. /осемдесет лева/, кредитна карта на «Виза» без стойност, кредитна карта «М.» без стойност, от владението на Щ.В. /S. W./ род. на ***г. в А., с паспорт № *** от А., с намерение протовозаконно да ги присвои, като е употребил затова сила, като общата стойност на вещите е 3203,76 лв. /три хиляди двеста и три лева и седемдесет и шест стотинки/.

По искане на двамата подсъдими и защитника им – адв. Б., съдът допусна предварително изслушване на страните по реда на чл. 370, ал. 1, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението и по отношение реализирането на наказателната отговорност предложи на подсъдимия Р.Д. да бъде наложено наказание към предвидения минимум за извършеното престъпление – три години „лишаване от свобода”, което на основание чл. 58а от НК съдът да редуцира с 1/3 и да определи на подсъдимия наказание в размер на две години „лишаване от свобода”, което същият да изтърпи при първоначален „общ” режим. По отношение на подсъдимия Р.И., тъй като към датата на извършване на деянието същият е бил непълнолетен, предвиденото наказание според представителя на държавното обвинение следва да се редуцира съобразно нормата на чл. 63, ал.1, т. 3 от НК. При тези обстоятелства предлага на съда да наложи на подсъдимия И. наказание в размер на една година „лишаване от свобода”, което след намалянето му с 1/3 да се определи в размер на осем месеца „лишаване от свобода”, което наказание подсъдимия да изтърпи при първоначален „общ” режим.

Подсъдимият Р.Д. в съдебно заседание призна вината си и декларира, че желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване. Изрично заяви, че не оспорва фактическата обстановка изложена в Обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства по посочените в него факти. Моли съда да му наложи минимално наказание, изпълнението на което да отложи с изпитателен срок.

Подсъдимият Р.И. в съдебно заседание също признава вината си, като не оспорва фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и изрично изрази желание делото да приключи по диференцираната процедура регламентирана в глава 27 – ма от НПК, като не се събират доказателства за тези факти. Моли съда да му наложи минимално наказание, с приложение на условното осъждане.

Упълномощения защитник на двамата подсъдими – адв. Б. моли съда при определяне наказанието на подзащитните му да отчете наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК по отношение на всеки един от подсъдимите, като приложи и института на условното осъждане спрямо двамата му подзащитни, поради наличие на предвидените в чл. 66 от НК условия за това.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Р.М.Д. е роден на ***г***, живущ ***, **, ** гражданин, без образование – неграмотен, неженен, безработен, осъждан, ЕГН: **********.

Подсъдимият Р.М.И. е роден на ***г***, живущ ***, **, ** гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН: **********.

На 21.08.2012г. вечерта св. С.С. пристигнал в гр П. от Р.Т., където живеел постоянно, като на 22.08.2012г. сутринта трябвало да се срещне със свои роднини до Турското консулство в гр. П.. Св. С. възнамерявал да отседне за през нощта в хотел, но времето било топло и  той се разхождал из центъра до около 03:00ч. на 22.08.2012г. Отишъл в Ц.С. градина и седнал на една пейка недалеч от турското консулство. На гърба си св. С. носел раница, която оставил на пейката до него. Около 04:00ч. решил да се отправи към автогарата, където да посрещне роднините си, идващи от гр. К.. Извадил от раницата горнище на анцунг, което облякъл, затворил циповете на раницата и я сложил на гърба си. В това време към него се приближили  подс. Р.Д., подс. Р.И. и още две лица, неустановени в хода на делото. Подсъдимия Д. и подс. И. се приближили фронтално към св. С., а двете неустановени лица седнали на пейка в близост и наблюдавали ставащото. Подсъдимия Д. и подс. И. държали ръцете си под блузите си, подобно на насочено оръжие към св. С., като му поискали цигари, но той им отвърнал, че няма. Подсъдимите Д. и И. от своя страна му казали да не се притеснява и че няма да го ударят. Двамата подсъдими настояли св. С. да им даде пари, за да си купят цигари от магазина. В джоба на панталоните си св. С. имал пет банкноти по 20лв., които по-рано изтеглил от банкомат, като извадил една от тези банкноти и я подал на подсъдимия И.. Подсъдимите си казали на “развален“ турски език, че има и още пари, като подсъдимия Д. се приближил в гръб на св. С. и бръкнал в джоба му, от където взел и другите четири банкноти от по 20 лева. Св. С. го бутнал, но в този момент усетил удар в гърба, от който залитнал напред и паднал по очи, като си наранил крака. Св. С. усетил, че му бъркат в раницата, където в най-горния й джоб имал борсета с документи, пари и други лични вещи, при което станал и побягнал в посока към турското консулство, където съобщил за случая на полицейския служител стоящ там на пост. Св. С. проверил раницата си и установил, че борсетата му я няма. В нея имало 450 щатски долари, 360 евро, 600 турски лири, 50 британски паунда, един златен дамски пръстен тип халка с бели малки камъчета,14 карата, с тегло 1,5 грама, един мъжки златен пръстен тип халка с малки бели камъчета, 14 карата, един ключ за лек автомобил “Р.Т.” /контактен с аларма/, един визитник от изкуствена кожа, българска и турска лични карти, български и турски международни паспорти и две дебитни карти. Полицейският служител на поста пред консулството посъветвал св. С. да сигнализира за станалото органите на 02 РУП-Пловдив, при което св.С. пеша се отправил към сградата на посоченото районно управление, тъй като вече нямал никакви пари в себе си. След като съобщил за случая, патрул от районното управление заедно със св. С. посетили местопроизшествието, където полицаите открили захвърлени българската и турската лични карти на св. С., автомобилния ключ и една дебитна карта.

При извършени в хода на делото процесуално-следствени действия – разпознавания на лица, св. С.С. категорично разпознал подсъдимите Р.Д. и Р.И., като извършители на  процесното деяние.

На 25.08.2012г. сутринта св. Х.С. излязъл от дома си и се отправил към работното си място. Около 06:00ч. същият минавал пеша през Цар Симеоновата градина в гр. П.. Недалеч от Военния клуб, до шадравана в градината го пресрещнали четирима младежи от ромски произход – подсъдимия Р.Д., подсъдимия Р.И. и още две лица, неустановени в хода на делото. Подсъдимия И. поискал цигара от св. С., който  му дал, като в това време другите трима го обградили. След като получил цигара от св. С., подсъдимия И. бръкнал под ризата си и извадил от там частично нож, като се виждала само дръжката му и казал на св. С. – “Давай всичко ценно, което имаш, да не те наръгам“. Тази закана предизвикала страх у св. С. и той дал борсетата си, която била поета от подсъдимия Д.. В борсетата св. С. носел мобилен телефон “Н.“ /неустановен модел, без камера/, 2бр. секретни ключове, 1бр. обикновен ключ, 1бр. очила с диоптър с метална рамка, 1бр. калъф за очила от изкуствена кожа и парична сума в размер на 35,00 лева. След това подсъдимите Р.И. и Р.Д., както и двете неустановени по делото лица побягнали в посока ул.“Г.“.  Св. С. от своя страна съобщил за случая в Общинска охрана, от където били сигнализирани органите на МВР. 

При извършени в хода на делото процесуално-следствени действия – разпознавания на лица, св. С. категорично разпознал подсъдимите Р. .Д. и Р.И., като извършители на посегателството спрямо него.

Св. Щ.В. и св. М. А. – австрийски граждани, били на служебно посещение в гр. П., като двамата били отседнали в хотел “Н.“. На 08.09.2012г. вечерта св .В. и св. А. отишли в заведение “Х.“ в центъра на гр. П.. Около 01:00ч. на 09.09.2012г. двамата отишли в заведение “Ф.“, където след известен престой го напуснали и се отправили към хотела, в който били отседнали. Двамата вървели пеша по Главната улица /ул.“******“/, като седнали на маса пред ресторант “М.“. От там не след дълго минал св. К.Ф., като св. В. носел бутилка уиски, с което почерпил св. Ф. и се запознали. Св. Ф. останал при св.В. и св. А., като им казал, че може да пее и им изпял няколко песни. В това време към тях се приближили подсъдимите Р.Д., Р.И. и още две лица, неустановени в хода на делото. Същите започнали да отправят обиди на турски език към св. А..  Св. Ф. казал на подсъдимите и придружаващите ги лица да се махнат. Тогава подсъдимия Р.Д. извадил нож, който показал на св. Ф.. Св. А. казал на св. Ф. да тръгват към хотела, в който са отседнали. Тъй като св. В. не се чувствал добре от изпития алкохол, св. Ф. и св. А. го подкрепяли от двете страни, за да може да се придвижват. Така тримата свидетели се движели по Главната улица, като стигнали до паркинга на хотел “Т.“. Там били настигнати от двамата подсъдими и двете неустановени по делото лица. Същите казали на св.Ф. да се маха, но той им отвърнал, че няма да остави да се случи нещо лошо на св. В. и св. А.. Тогава подсъдимия Д. извадил нож, а след това бръкнал в джоба на св. А., но не намерил нищо там. След това подсъдимия Д. замахнал с ножа към св. В., като св. Ф. го дръпнал, за да го предпази и подсъдимия ударил в окото св. В. с дръжката на ножа. Свидетелят носел на кръста си борсета, като подсъдимия И. му я издърпал. Подсъдимия И. също извадил и държал малък нож. След като взел от св. В. борсетата му, подсъдимите Д. и И. и двете неустановени лица побягнали през паркинга на х-л “Т.“ в посока бул.“Ц.Б.О.“. В борсетата си св. В. имал паспорт, мобилен телефон «С.», мобилен телефон Н., 200 лева, 150 евро, международен паспорт, черен ключодържател с ключ и дистанционно с логото на «Тойота», кредитна карта на «Виза» и кредитна карта «М.».

На 09.09.2012г. около 05:00ч. св. Л.Б. ***«П.» в гр. П., като от контейнерите за смет събирал хранителни отпадъци за кучето си. До един контейнер за смет св. Б. видял захвърлена мъжка борсета. Взел я и видял, че вътре има паспорт на името на S. W. /Щ.В./, а също така и черен ключодържател с ключ и дистанционно с логото на «Тойота». Немерената борсета и вещите в нея св. Б. ***.

При извършени в хода на делото процесуално-следствени действия – разпознавания на лица, св. Ф. категорично разпознал подсъдимите Р.Д. и Р.И., като извършителите на гореописаното деяние.

При задържането му подсъдимия Р.Д. дал по случая обяснения пред полицейски служител при 04 РУП-Пловдив – св.К.С., като признал за извършения от него грабеж на св. В. и описал подробно случая. Подсъдимия Р.И. от своя страна дал обяснения по случая пред полицейския служител при 04 РУП-Пловдив св. А.Ч., като също признал за извършения грабеж на св.В.. Намерените от св. Б. вещи били върнати на св. В..

От заключението на изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза по отношение на непълнолетния обвиняем Р.И. е видно, че същият не страда от психично заболяване – понастоящем и към инкриминирания период. Не се води на диспансерен учет към ЦПЗ-Пловдив, не е посещавал заведението досега. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към инкриминирания период – при всички извършени деяния, макар и непълнолетен. Бил е в ясно съзнание, адекватен, с целесъобразни и мотивирани действия. Личността е в процес на изграждане, недооценъчен, с намален самоконтрол, възрастово и ситуативно обусловен, съпричастен към приятелите си. Поведението му не е било болестно /психотично/ мотивирано. Може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, може да участва пълноценно в досъдебното и съдебно производство като обвиняем. Може да пребивава в условията на Сектор “Арести“-ОСИН гр. Пловдив. Може да разбира и да ръководи постъпките си.

Видно от заключението на изготвените в хода на разследването две стоковооценъчни експертизи е, че общата стойност на инкриминираните вещи и пари по делото възлиза на 3203,76 лева.

За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.

            Гореописаната фактическа обстановка се установи по категоричен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали - от обясненията на подсъдимите, дадени в досъдебното производство и самопризнанията им, направени в хода на съкратеното съдебно следствие,  от показанията на свидетелите К.Ф., М.И., Х.С., Л.Б., О.Ч., А.Ч., М.Д., К.С., М. А., Щ.В. и С.С., дадени в хода на досъдебното производство, които подкрепят направените самопризнания от подсъдимите и са събрани по реда, предвиден в НПК, както и от писмените доказателства, прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – протокли за извършено разпознаване на лица и предмети и фотоалбуми към тях, заключението на съдебно – психиатричната експертиза, заключенията на двете стоково – оценъчни експертизи, протокол за оглед на веществени доказателства, протоколи за доброволно предаване, справки за пострадали чужди граждани, характеристични справки на подсъдимите и справки за съдимост.

От доказателствената съвкупност по делото, която кореспондира напълно с направените в хода на съдебното производство самопризнания от двамата подсъдими, по безсъмнен начин се установи осъществяването на инкриминираните деяния, времето, мястото, механизма на извършване на престъпленията и тяхното авторство в лицето на подсъдимите Р.Д. и Р.И..

            Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, тъй като взаимно си кореспондират и се подкрепят напълно от всички останали писмени доказателства. Показанията на цитираните свидетели са непротиворечиви, логични и последователни, изясняващи в различни аспекти, но ясно и подробно престъпната дейност на двамата подсъдими.

            Възприема и заключенията на съдебно–оценъчните и съдебно – психиатричната експертизи, като компетентно изготвени, с необходимите професионални познания, отговарящи пълно на поставените въпроси и неоспорени от страните.

             В тази насока и при постановяване на присъдата си, съдът се ползва от самопризнанието на двамата подсъдими Р.Д. и Р.И., които в контекста на гореобсъденото изцяло се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

            ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка  съдът стигна до извод, че с деянието си  подсъдимият Р.М.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, като през периода 22.08.2012г. до 09.09.2012г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Р.М.И. *** и неизвестен извършител е отнел чужди движими вещи, както следва:

- на 22.08.2012г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи450 щатски долари на обща стойност 708,18 лв. /седемстотин и осем лева и осемнадесет стотинки/, 360 евро на стойност 704,10 лв. /седемстотин и четири  лева и десет стотинки/, 600 турски лири на стойност 525,43 лв. /петстотин двадесет и пет лева и четирдесет и три стотинки/, 50 британски паунди на стойност 124,05 лв. /сто двадесет и четири лева и пет стотинки/, 100 български лева /сто лева/, 1бр. малка чанта тип борсета на стойност 5,00 лв. /пет лева/, 1бр.златен дамски пръстен тип халка с бели малки камъчета 14 карата 1.5 грама на стойност 97,50 лв. /деведесет и седем и педесет лева/, 1бр. мъжки златен пръстен тип халка с малки бели камъчета 14 карата на стойност 97.50 лв. /деведесет и седем лева и педесет стотинки/, 1бр. ключ за лек автомобил “Р.Т.” /контактен с аларма/ на стойност 65,00 лв. /шестдесет и пет лева/, 1бр. визитник /изкуствена кожа/ на стойност 1,00 лв. /един лев/, от владението на С.С., ЕГН: ********** от Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил затова сила и заплашване;

- на 25.08.2012г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи1бр.мъжка чанта тип борсета на стойност 15,00 лв. /петнадесет лева/, 1бр. мобилен телефон “Н.“ неустановен модел без камера на стойност 30,00 лв. /тридесет лева/, 2бр. секретни ключове на стойност 6,00 лв. /шест лева/, 1бр. обикновен ключ на стойност 1,50лв. /едни лев и педесет стотинки/, 1бр. очила с диоптър с метална рамка на стойност 35,00 лв. /тридесет и пет лева/, 1бр. калъф за очила /изкуствена кожа/ на стойност 1,00 лв., 35 български лева /тридесет и пет лева/, от владението на Х.А.С.,***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил затова сила и заплашване;

- на 09.09.2012г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи – 1бр. паспорт /без стойност/, 1бр. мобилен телефон «С.» на стойност 35,00 лв. /тридесет и пет лева/, 1бр. мобилен телефон Н. на стойност 35,00 лв. /тридесет и пет лева/, сума в размер на 200,00 лв. /двеста лева/, 150,00 евро които приравнени към финксинга на БНБ се равняват на 292,50 лв. /двеста деведесет и два лева и педесет стотинки/, 1бр. мъжка борсета /черна на цвят/ “S. B.” с една дръжка на стойност 10,00 лв. /десет лева/, 1бр. международен паспорт на името на S. W. без стойност, 1бр. черен ключодържател с ключ и дистанционно с логото на «Тойота» на стойност 80,00 лв. /осемдесет лева/, кредитна карта на «Виза» без стойност, кредитна карта «М.» без стойност, от владението на Щ.В. /S. W./ род. на ***г. в А., с паспорт № *** от А., с намерение протовозаконно да ги присвои, като е употребил затова сила, като общата стойност на вещите е 3203,76 лв. /три хиляди двеста и три лева и седемдесет и шест стотинки/.

От обективна страна подсъдимият Д., на инкриминираните дати  в гр. Пловдив е изпълнил обективните съставомерни признаци на престъплението „грабеж”. Същият е отнел чужди движими вещи, установени по вид и стойност от доказателствата по делото, без съгласието на техните владелци.  Подсъдимият е прекъснал фактическата власт упражнявана върху вещите от св. С.С., св. Х.С. и св. Щ.В. и е установил своя фактическа власт върху тях, като за да сломи съпротивата на всеки един от пострадалите подсъдимият е употребил сила, а спрямо първите двама пострадали – и заплашване. Инкриминираните деяния подсъдимия Д. е извършил в съучастие с подсъдимия Р.И. и с неизвестен извършител, като конкретната форма на съучастие е съизвършителство, тъй като Д. е участвал в самото изпълнително деяние на престъплението. Трите деяния са извършени в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК, тъй като осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление – „грабеж”, извършени са през непродължителни периоди от време /за времето от 22.08.2012г. до 09.09.2012г./, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Въз основа на установената по несъмнен начин описана по – горе фактическа обстановка съдът стигна до извод, че от обективна и субективна страна подсъдимият Р.М.И. е осъществил състава на престъплението по чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като през периода 22.08.2012г. до 09.09.2012г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Р.М.Д.,*** и НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ, макар и като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките е отнел чужди движими вещи, както следва:

- на 22.08.2012г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи450 щатски долари на обща стойност 708,18 лв. /седемстотин и осем лева и осемнадесет стотинки/, 360 евро на стойност 704,10 лв. /седемстотин и четири  лева и десет стотинки/, 600 турски лири на стойност 525,43 лв. /петстотин двадесет и пет лева и четирдесет и три стотинки/, 50 британски паунди на стойност 124,05 лв. /сто двадесет и четири лева и пет стотинки/, 100 български лева /сто лева/, 1бр. малка чанта тип борсета на стойност 5,00 лв. /пет лева/, 1бр.златен дамски пръстен тип халка с бели малки камъчета 14 карата 1.5 грама на стойност 97,50 лв. /деведесет и седем и педесет лева/, 1бр. мъжки златен пръстен тип халка с малки бели камъчета 14 карата на стойност 97.50 лв. /деведесет и седем лева и педесет стотинки/, 1бр. ключ за лек автомобил “Р.Т.” /контактен с аларма/ на стойност 65,00 лв. /шестдесет и пет лева/, 1бр. визитник /изкуствена кожа/ на стойност 1,00 лв. /един лев/, от владението на С.С., ЕГН: ********** от Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил затова сила и заплашване;

- на 25.08.2012г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи1бр.мъжка чанта тип борсета на стойност 15,00 лв. /петнадесет лева/, 1бр. мобилен телефон “Н.“ неустановен модел без камера на стойност 30,00 лв. /тридесет лева/, 2бр. секретни ключове на стойност 6,00 лв. /шест лева/, 1бр. обикновен ключ на стойност 1,50лв. /едни лев и педесет стотинки/, 1бр. очила с диоптър с метална рамка на стойност 35,00 лв. /тридесет и пет лева/, 1бр. калъф за очила /изкуствена кожа/ на стойност 1,00 лв., 35 български лева /тридесет и пет лева/, от владението на Х.А.С.,***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил затова сила и заплашване;

- на 09.09.2012г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи – 1бр. паспорт /без стойност/, 1бр. мобилен телефон «С.» на стойност 35,00 лв. /тридесет и пет лева/, 1бр. мобилен телефон Н. на стойност 35,00 лв. /тридесет и пет лева/, сума в размер на 200,00 лв. /двеста лева/, 150,00 евро които приравнени към финксинга на БНБ се равняват на 292,50 лв. /двеста деведесет и два лева и педесет стотинки/, 1бр. мъжка борсета /черна на цвят/ “S. B.” с една дръжка на стойност 10,00 лв. /десет лева/, 1бр. международен паспорт на името на S. W. без стойност, 1бр. черен ключодържател с ключ и дистанционно с логото на «Тойота» на стойност 80,00 лв. /осемдесет лева/, кредитна карта на «Виза» без стойност, кредитна карта «М.» без стойност, от владението на Щ.В. /S. W./ род. на ***г. в А., с паспорт № *** от А., с намерение протовозаконно да ги присвои, като е употребил затова сила, като общата стойност на вещите е 3203,76 лв. /три хиляди двеста и три лева и седемдесет и шест стотинки/.

От обективна страна подсъдимият И., на инкриминираните дати  в гр. Пловдив е изпълнил обективните съставомерни признаци на престъплението „грабеж”. Същият е отнел чужди движими вещи, установени по вид и стойност от доказателствата по делото, без съгласието на техните владелци.  Подсъдимият е прекъснал фактическата власт упражнявана върху вещите от св. С.С., св. Х.С. и св. Щ.В. и е установил своя фактическа власт върху тях, като за да сломи съпротивата на всеки един от пострадалите подсъдимият е употребил сила, а спрямо първите двама пострадали – и заплашване. Инкриминираните деяния подсъдимия И. е извършил при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК, тъй като осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление – „грабеж”, извършени са през непродължителни периоди от време /за времето от 22.08.2012г. до 09.09.2012г./, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Същите са извършени в съучастие с подсъдимия Р.Д. и с неизвестен извършител, при конкретна форма на съучастието – съизвършителство, тъй като подсъдимия И. е участвал в самото изпълнение на престъплението и въпреки непълнолетието си към инкриминираните дати, И. е могъл да разбира свойството и значението извършеното и да ръководи постъпките си.

От субективна страна  подсъдимите Р.Д. и Р.И. са извършили деянието при форма на вина пряк умисъл, като всеки един от тях е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е желаел настъпването им. Налице е и общност на умисъла доколкото всеки един от двамата подсъдими е действал с ясното съзнание, че извършва престъплението в съучастие с другия подсъдим и с неизвестен извършител.

Относно вида и размера на наложеното на подс. Р.Д. наказание:

При индивидуализиране на наказанието за осъщественото от подсъдимия Р.Д. престъпление по чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК , съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направените пълни самопризнания и критичното отношение към извършеното, оказаното съдействие на разследването, частичното възстановяване на вредите и младата възраст на подсъдимия, а като отегчаващи вината обстоятелства отчете лошите характеристични данни – предишни осъждания, които не се отразяват на правната квалификация на деянието, както и размера на причинените вреди.

Като анализира тези обстоятелства настоящия съдебен състав стигна до извод, че наказанието на подсъдимия Р.Д. следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства -  в минималния предвиден за извършеното престъпление размер на наказанието лишаване от свобода – три години.

В тази връзка съдът не споделя съображенията на защитника на двамата подсъдими за наличието на условия за приложение на чл. 55 от НК при определяне наказанието на всеки един от подзащитните му. В настоящия случай според съда, не са налице многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи отговорността на подсъдимия Д. и тази на подсъдимия И. обстоятелства. Не може да се направи и извод, че и най – лекото предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимите престъпление се явява несъразмерно тежко. Това е така, тъй като спецификите на извършеното от всеки един от подсъдимите престъпление обуславят извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 55 от НК при индивидуализиране на наказанието на всеки един от тях. Престъпленията реализирани от двамата подсъдими, са извършени при условията на продължавана престъпна дейност, усложнена по своя характер,  в условията на съучастие и свързана с посегателство спрямо собствеността на различни лица, част от които чуждестранни граждани, което е обществено укоримо в по – голяма степен. Деянията са извършвани в тъмната част на денонощието и характера на самото им осъществяване говори за по – голям интензитет на обществената им опасност. По тези съображения при индивдуализиране наказанието на всеки един от двамата подсъдими, съдът прие, че същото следва да се определи в границите на санкционната норма, при отчитане превеса на смекчаващите отговорността на всеки от подсъдимите обстоятелства, които безспорно са налице.

В настоящия казус – производството се проведе и приключи по реда на глава ХХVІІ – ма от НПК – съкратено съдебно следствие по реда на чл. 370, ал. 1, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК. Съгласно разпоредбата на  чл. 373 ал. 2 при постановяване на осъдителна присъда в тази хипотеза съдът следва да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. След приложение на цитираната правна норма, определеното на подсъдимия Р.Д. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в  размер на ТРИ ГОДИНИ следва да се намали с 1/3, поради което и на същия следва да се определи и наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВЕ  ГОДИНИ.

Според преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и в най – голяма степен би способствало за постигане на целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.

При обсъждане на въпроса за изпълнението на така наложеното на подсъдимия Д. наказание съдът отчете приложеното свидетелство за съдимост, от което е видно, че същият е осъждан преди инкриминираното деяние с влезли в сила присъди, макар и на наказания по леки от „лишаване от свобода”. По тези съображения според съда въпреки формалното наличие на визираните в чл. 66 от НК първи две предпоставки, съдът стигна до извод, че посредством приложение на условното осъждане спрямо подсъдимия Д. не биха се постигнали визираните в чл. 36 от НК цели и преди всичко тези на личната превенция, тъй като въпреки прилаганата спрямо този подсъдим наказателна репресия, наложените му по – леки наказания не са постигнали необходимия възпиращ и превъзпитателен ефект. По тези съображения съдът стигна до извод, че подсъдимия Р.Д. следва да изтърпи ефективно наложеното му наказание, при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, съобразно нормата на чл.  61, т. 3, във вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС.

На основание чл. 59, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от НК от така наложеното на подсъдимия Д. наказание „лишаване от свобода”, следва да се приспадне времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР – за срок от 24 часа, по реда на НПК -  за срок от 72 часа, а също така и времето, през което спрямо същия е взета МН „Задържане под стража”, считано от 10.09.2012г. до влизане на присъдата в законна сила, като един ден задържане се зачита за един ден „лишаване от свобода”.

Относно вида и размера на наложеното на подс. Р.И. наказание:

Към момента на извършване на престъплението подсъдимият Р.И. е бил непълнолетен, поради което и наказанието предвидено от законодателя за извършеното престъпление следва да се редуцира съобразно нормата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, която предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години.

 

При индивидуализиране на наказанието за осъщественото от подсъдимия Р.И. престъпление по чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК , съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направените пълни самопризнания и критичното отношение към извършеното, оказаното съдействие на разследването, частичното възстановяване на вредите и младата възраст на подсъдимия, факта, че към момента на осъществяване на инкриминираните деяния същият е неосъждан, а като отегчаващи вината обстоятелства отчете значителния размер на причинените вреди и лошите характеристични данни, намерили израз в последващите осъждания на И.

Като отчете релевантите за индивидуализиране размера на наказанието на подсъдимия И. обстоятелства, настоящия съдебен състав стигна до извод, че наказанието на същия следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства -  в размер ориентиран към предвидения след редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК минимум, а именно – лишаване от свобода за срок от девет месеца. В настоящия казус – производството се проведе и приключи по реда на глава ХХVІІ – ма от НПК – съкратено съдебно следствие по реда на чл. 370, ал. 1, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК. Съгласно разпоредбата на  чл. 373 ал. 2 при постановяване на осъдителна присъда в тази хипотеза съдът следва да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. След приложение на цитираната правна норма, определеното на подсъдимия Р.И. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА следва да се намали с 1/3, поради което и на същия следва да се определи и наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА.

Според преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и в най – голяма степен би способствало за постигане на целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.

При обсъждане на въпроса за изпълнението на така наложеното на подсъдимия И. наказание съдът стигна до извод, че спрямо същия следва да намери приложение института на условното осъждане, поради наличие на визираните в чл. 66, ал. 1 от НК предпоставки, а именно – наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е до три години, подсъдимият И. е неосъждан към датата на извършването му и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието ефективно. По тези съображения и на основание чл. 69, ал. 1, във вр. с чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на така наложеното на подсъдимия И. наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от две години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл. 59, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от НК от така наложеното на подсъдимия И. наказание „лишаване от свобода”, следва да се приспадне времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР – за срок от 24 часа – на 10.09.2012г., както и за срок от 24 часа по реда на ЗМВР – на 11.09.2012г., като един ден задържане се зачита за един ден „лишаване от свобода”.

По отношение на вещественото доказателство – диск със запис, приложен на л. 7, том ІІ от досъдебното производство, след влизане на присъдата в законна сила същото следва да се унищожи, като вещ без стойност.

 С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимите Р.Д. и Р.И. съдът възложи заплащането на направените разноски в размер на 110 лева,  по равно, като осъди всеки от тях да заплати по сметка на ВСС сумата от по 55 лева.

Причините за извършване на престъплението се коренят в отслабване на моралните задръжки на подсъдимите, ниска правна култура, незачитане на чуждата собственост, на установените правила и норми за нейното опазване, както и желание за лично облагодетелстване.

            По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

             

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

Т.К.