НОХД 2293/2013 - Мотиви - 16-10-2013

Мотиви по Наказателно дело 2293/2013г.

М  О  Т  И  В  И

по НОХД №1288/2005 год.по описа на ІІ н.с. на ПРС

 

Районна прокуратура - П. е повдигнала обвинение против Р.С.С.  В ТОВА, ЧЕ: В периода от 18.12.2012 г. до 21.01.2013 г. в гр.П., с цел да набави за себе си имотна облага, при условията на продължавано престъпление, повторно, в немаловажен случай – извършил е престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, е възбудил и поддържал заблуждение у следните лица, както следва:

  • у M. Й.Ч. ЕГН: ********** на 09.01.2013г. в гр.П., е възбудил и поддържал заблуждение, за това, че ще му осигури работа в Г., и с това му е причинил имотна вреда в размер на 100 лева,
  • у М.И.Р. ЕГН: ********** на 09.01.2013г. в гр.П., е възбудил и поддържал заблуждение, за това, че ще му осигури работа в Г., и с това му е причинил имотна вреда в размер на 100 лева,
  • у В.А.П. ЕГН: ********** на 09.01.2013г. в гр.П., е възбудил и поддържал заблуждение, за това, че ще му осигури работа в Г., и с това му е причинил имотна вреда в размер на 100 лева,
  • у З.Г.А. ЕГН: ********** на 08.01.2013г. в гр.П., е възбудил и поддържал заблуждение, за това, че ще му осигури работа в Г., и с това му е причинил имотна вреда в размер на 100 лева,
  • у Г.И.Г. ЕГН: ********** на 11.01.2013г. в гр.П., е възбудил и поддържал заблуждение, за това че ще му осигури работа в Г., и с това му е причинил имотна вреда в размер на 85 лева,
  • у С.Х.Б. ЕГН: ********** на 11.01.2013г. в гр.П., е възбудил и поддържал заблуждение, за това, че ще му осигури работа в Г., и с това му е причинил имотна вреда в размер на 100 лева,
  • у Н.Г.С. ЕГН: ********** на 14.01.2013г. в гр.П., е възбудил и поддържал заблуждение, за това, че ще му осигури работа в Г., и с това му е причинил имотна вреда в размер на 100 лева,
  • у В.И.Б. ЕГН: ********** на 16.01.2013г. в гр.П., е възбудил и поддържал заблуждение, за това, че ще му осигури работа в Г., и с това му е причинил имотна вреда в размер на 50 лева,
  • у  В.Г.В. ЕГН: ********** на 14.01.2013г. в гр.П., е възбудил и поддържал заблуждение, за това, че ще му осигури работа в Г., и с това му е причинил имотна вреда в размер на 100 лева,
  • у Т.Г.Т. ЕГН: ********** на 11.01.2013г. в гр.П., е възбудил и поддържал заблуждение, за това, че ще му осигури работа в Г., и с това му е причинил имотна вреда в размер на 100 лева,
  • у В.Д.В. ЕГН: ********** на 14.01.2013г. в гр.П., е възбудил и поддържал заблуждение, за това, че ще му осигури работа в Г., и с това му е причинил имотна вреда в размер на 100 лева,
  • у Ж.И.Ч. ЕГН: ********** на 13.01.2013г. в гр.П., е възбудил и поддържал заблуждение, за това, че ще му осигури работа в Г., и с това му е причинил имотна вреда в размер на 100 лева,
  • у А.Т.К. ЕГН: ********** на 09.01.2013г. в гр.П., е възбудил и поддържал заблуждение, за това, че ще му осигури работа в Ч., и с това му е причинил имотна вреда в размер на 120 лева,
  • у П.М.С. ЕГН: ********** на 18.12.2012г. в гр.П., е възбудил и поддържал заблуждение, за това, че ще му осигури работа в Ч., и с това му е причинил имотна вреда в размер на 100 лева,
  • у  И.И.М. ЕГН: ********** на 18.12.2012г. в гр.П., е възбудил и поддържал заблуждение, за това, че ще му осигури работа в Ч., и с това му е причинил имотна вреда в размер на 100 лева,
  • у Н.М.Г. ЕГН: ********** на 01.01.2013г. в гр.П., е възбудил и поддържал заблуждение, за това, че ще му осигури работа в Ч., и с това му е причинил имотна вреда в размер на 100 лева,
  • у С.Н.Л. ЕГН: ********** на 14.01.2013г. в гр.П., е възбудил и поддържал заблуждение, за това, че ще му осигури издаване на свидетелство за управление на МПС, и с това му е причинил имотна вреда в размер на 900 лева,
  • у Д.Н.Л. ЕГН: ********** на 14.01.2013г. в гр.П., е възбудил и поддържал заблуждение, за това, че ще й осигури издаване на свидетелство за управление на МПС, и с това й е причинил имотна вреда в размер на 900 лева,
  • у Д.В.Ц. ЕГН: ********** на 14.01.2013г. в гр.П., е възбудил и поддържал заблуждение, за това, че ще му осигури работа в Г., и с това му е причинил имотна вреда в размер на 100 лева,
  • у Р.А.С. ЕГН: ********** на 14.01.2013г. в гр.П., е възбудил и поддържал заблуждение, за това, че ще му осигури работа в Г., и с това му е причинил имотна вреда в размер на 100 лева,
  • у М.Л.К. ЕГН: ********** на 14.01.2013г. в гр.П., е възбудил и поддържал заблуждение, за това, че ще му осигури работа в Г., и с това му е причинил имотна вреда в размер на 100 лева,

като общата стойност на причинените имотни вреди е в размер на 3655 лева (три хиляди шестстотин петдесет и пет лева) - престъпление по чл. 210 ал.1 т.4 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

           Прокурорът поддържа обвинението при фактическата обстановка и квалификацията, изложени в обвинителния акт. По отношение на наказанието, което счита, че следва да се наложи на подсъдимия С., е на становище, че следва същото да бъде определено по реда на чл.54 от НК при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно „лишаване от свобода” в размер на пет години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим, като бъде приспаднато и времето, през което е бил задържан. Държавното обвинение счита, че наказание „конфискация” не следва да се налага, тъй като не са събрани в хода на производството данни относно имуществото на подсъдимия.

           Защитникът на подсъдимия – адв.С.П. пледира подзащитния му да бъде оправдан поради недоказаност на обвинението и липса на съставомерност от субективна страна на деянието.

            Подсъдимият С. дава обяснения, отрича вината си, счита, че е станал жертва на неправомерни действия на полицейските служители от ІV РУ П., иска да бъде оправдан.

           ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

           Подс. Р.С.С. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно-специално образование, пенсионер, женен, осъждан, ЕГН: **********.

            Подс. С. след пенсионирането си като полицейски служител си набавял допълнителни средства като работел ежегодно за по няколко месеца в Р. Ч.. Възползвайки се от натрупаната от собствения си опит информация за условията, за плащането и възможностите за работа в други държави, той решил да пусне обява във в-к „М.” и в различни Интернет сайтове, затова, че набира хора за работа в Ч. или Г.. Срещу услугата С. решил да иска комисионна за себе си в размер на 100 лв. от всеки желаещ да работи в чужбина. Желаещите имали възможност да се свържат с него само по мобилен телефонен номер от предплатена карта „Прима”, който бил посочен в обявата. Подсъдимият С. не бил регистриран търговец, нито разполагал със съответно разрешително /издавано само на ЮЛ/ да посредничи в намирането на работни места в чужбина за български граждани. Въпреки, че бил наясно с тези обстоятелства, той предприел пускането на обяви с цел привличане на голям кръг лица, на които обещавал, че ще осигури работа в Ч. или Г. в най-кратък срок, като за целта получавал сумата от 100 лв комисионна.

            Свидетелят П.С. бил безработен от няколко месеца и от свой приятел – св.Р.П. разбрал за лице на име „Р.”/ подс. С./, който можел да го уреди на работа в Ч.. Св.С. знаел от св.П., че това лице е помогнало работа в Ч. да си намерят сина му и съпругата му, поради което и възприел, че препоръчания му човек е сериозен. На 17.12.2012 г. св.С. се обадил по телефона на С. и провел разговор с него. Последният му казал, че може да го уреди на работа в Ч., но трябва да му плати 100 лв. комисионна. На 18.12.2012 г. двамата се срещнали в гр.П. пред Ц. п. Там подсъдимият обяснил, че се касае за работа в автомобилен завод за авточасти за „Шкода” и „Фолксваген”, като на място се подписвали договори и всичко било законно, заплатата варирала между 1000 и 1100 евро на месец.  Тези условия се сторили приемливи на свид. С. , който решил да се възползва от услугите на  С. , за  да замине в Ч., като му дал сумата от 100 лв., като на свой ред подсъдимият го уверил, че в рамките на не повече от 3 дни ще му каже точната дата на заминаване - или на 07, или на 10.01.2013 г. Предложил на св.С. да намери още хора кандидати за работа, с които можел да си дели разходите за квартирата и да съжителства. Още докато продължавала срещата св.С. се обадил на свой приятел – И.М., на когото обяснил всички подробности по офертата на С., неговия приятел изразил желание да работи в Ч. и по този начин С. осигурил още един човек за групата, която събирал С. с цел по-бързо заминаване. По-късно св.С. дал телефонния номер на С. на приятеля си М., за да може последният се свърже директно с него. На 27.12.2012 г. подс.С. се свързал със св.С. и му казал да е готов за заминаване още първите дни на 2013 г., че всичко е уредено и че само трябва да си купи билет. Последвали няколко разговора – на 03.01.2013 г., на 07.01.2013г., на 11.01.2013г., а пътуването се отлагало от страна на подсъдимия с мотив, че все още групата не е готова. На 21.01.2013 г. свидетелят направил опит да се свърже с подс.С., но той не му вдигнал телефона. Тогава св.С. помолил своя приятел Р.П., от когото всъщност взел телефонният номер на С. да звънне вместо него и последния се съгласил. Тогава св.С. чул обясненията и обещанията на С., че в сряда на 23.01.2013 г. се заминава за Ч.. Десет минути след това св.С. отново от собствения си телефон позвънил на подсъдимия и този път се свързал с него. На него С. заявил, че на 23.01.2013 г. ще разбере точната дата на заминаването. Това се сторило на св.С. съмнително и той си помислил, че може би е станал жертва на измама. На 24.01.2013 г. разбрал, че подс.С. е задържан от полицията.

            Свидетелят И.М. – приятел на подс.С. се свързал на 18.12.2012 г. с подс.С., който и на него изложил същите обстоятелства свързани с работата, каквито бил обяснил и на С.. Още същия ден  св.М. се срещнал с подс.С. ***. Отново лично от него получил потвърждение на информацията, свързана със заплата, трудови договори, условия на работа, както и че лично трябва да си купи автобусния билет от фирма „Р.” . И на него подсъдимият казал, че заминаването е между 07 и 10.01.2013 г., както и че са необходими още хора за попълване на бройката. Тези обяснения на подс. С., както и това, че св.С. също се доверил на подсъдимия, мотивирали св. М. да му се довери и последният му дал сумата от 100 лв. хонорар за услугата. Точно преди Коледа – 25.01.2012г., свидетелят позвънил на подс.С., който му казал, че все още събира група. На 04.01.2013 г. подс С. се свързал със св.М. и му казал, че все още не е събрал нужната бройка хора, затова ще се обади когато е готов. Последвали няколко позвънявания от страна на св.М. – на 06.01.2013г., на 11.01.2013г. на 16.01.2013г. и на 18.01.2013 г., като само на първото позвъняване подс.С. отговорил, но отново дал някакво обяснение за отлагането на заминаването. Липсата на връзка с подсъдимия след този момент накарало св.М. да установи, че е бил измамен от  С..

            Свидетелят Н.Г. разбрал от св.И.М. за възможността да работи в Ч. в завод за авточасти. Научил, че заплащането е около 1100 евро на месец, много добри условия, трудови договори и осигуровки. Тогава св.Г. взел от св.М. телефонния номер  на въпросния „Р.”, свързал се с него и на 01.01.2013 г. двамата се срещнали в гр.П., в ЖК „Т.”. На тази среща подс.С. му обяснил условията на работа и му поискал комисионна за услугата в размер на 100 лв. Подсъдимият бил убедителен и предложените от него изгодни условия на работа мотивирали св. Г. не само да му даде сумата, искана от подс. С. като „комисионна” в размер на 100 лв, но и да напусна заеманото към онзи момент работно място, за да е готов за заминаване. В момента на срещата им  започнал да му обяснява втори вариант  за друга работа в Г., свидетелят обаче настоявал за първата оферта и тогава подсъдимият казал, че между 11.01. и 15.01.2013 г.  групата ще замине, като той поемал ангажимента да му се обади лично предварително, за да може свидетеля да напусне настоящата си работа и да си купи билет за Ч.. Въпреки обещаното позвъняване, подс. С. нито един път не звъннал на св.Г.. След 10.01.2013 г. Г. се свързал със св. И.М. и от него разбрал, че групата все още се сформира, а И.М. поел ангажимент да го осведомява за събитията. На 18.01.2013 г. св.М. се свързал със св. Г. и му казал, че от известно време няма никаква връзка с подс.С.. Тогава св. Г. разбрал, че е измамен от подс.С..

 В началото на 2013 г. св. М.Р. прочел обява във в-к „М.” за осигуряване на работа в чужбина. С нея се набирали работници за монтаж на слънчеви панели в Г. и заварчици в Ч.. В обявата било посочено възнаграждение между 6 и 7 евро на час, бил изписан телефонен номер за връзка – …, на който свидетелят позвънил още същия ден. Телефонът вдигнал подсъдимият, който се представил като „Р.” и обяснил, че обявата е валидна все още, затова се уговорили на следващия ден да се срещнат в гр.П. пред Ц. П..  На 09.01.2013 г. в гр. П. заедно със св.Р. на срещата отишли и св. М.Ч. и св. В.П. , които също били разбрали за примамливата оферта за работа. Подс.С. се представил като посредник на чешка строителна фирма, която набирала хора за работа в Г., в околностите на гр.К. Същият им показал лист хартия, на който бил изписан адреса на седалището на фирмата в Р. Ч.. Подс.С. намекнал на свидетелите, че като бивш полицай имал възможност да набавя свидетелства за правоуправление на МПС. Четиримата влезнали в Ц. П. и подс. С. продължил да обяснява как изпращал хора в Г. и Ч. и че работи с двама свои приятели – руснаците „В. и С.”, които щели да ги посрещнат в Г.. Обяснил още, че той самият праща работници само в Ч., а за Г. вършил услуга на посочените руснаци. От друга страна въпросните „В. и С.” се занимавали с монтаж на фотоволтаици и ако свидетелите желаели точно в Г. да работят това била работата, за която щели да бъдат наети. Продължил с обясненията си, че щели да вземат на час около 6-7 евро. Заявил още, че ще събере група от около 20 човека, а св.М.Ч. ще е водач, квартирата била осигурена и ако са съгласни, подсъдимият трябвало да се обади на „В. и С.”. И тримата свидетели заявили, че са съгласни на посочените условия и тогава С. влезнал в една от кабинките с телефони и започнал да говори около 2-3 минути на руски език. След това поискал от свидетелите по 100 лв. от всеки от тях комисионна, за това, че ще им осигури тази работа, както и като гаранция за да им пази място в групата за заминаване. Разбрали се, че най-добре за свидетелите е да заминат още  в края на същата седмица, затова подс.С. отново провел телефонен разговор на руски език. След него казал на свидетелите, че действително могат да заминат толкова скоро, но допълнително ще се обади за точната дата на заминаването. Отделно от това обещал, че лично ще подсигури всички нужни документи – медицинско свидетелство за работа, документ от социалните служби за право на пребиваване на работа. Допълнителни разноски за свидетелите щели да бъдат сумите по закупуване на билета за автобус, но той щял да им осигури отстъпка от цената. Свидетелите Ч.,  Р.  и П. повярвали напълно на подс.С., тъй като той говорел убедително и уверено. Затова и тримата  му дали на момента сумата от по 100 лв.всеки като „комисионна” за услугата.

            Свидетелят В.Б. на 14.01.2013 г. научил от св.Ч., че има възможност да замине на работа в чужбина. От последният разбрал и подробностите, а именно, че ще се работи в гр.К., Г. за чешка фирма и че посредникът се нарича „Р.”, който вземал комисионна в размер на 100 лв. за набавяне на нужните документи. Св. Б. лично искал да говори с въпросният „Р.” /подс.С./, затова от телефонният апарат на св.Ч. провел разговор с подсъдимия. От  С. разбрал, че фирмата е чешка, представителят й бил украинец, но щяло да се работи в Г.. Подс.С. обяснил, че той поддържа връзка с украинеца, както и че договори щели да се подписват в Г.. Уговорил си среща със св.Б. на 16.01.2013 г. около 12:30 ч. на Ц. п. в гр.П.. Срещата се състояла на посочената дата и място и тогава подс.С. обяснил, че пътните разноски са за сметка на заминаващите, но квартирата и осигуровките били за сметка на работодателя, а заплащането – по 6 евро на час. Обяснил също, че групата от 21 човека вече била набрана и е готова за отпътуване на 21.01.2013г., а св.Б. се явява извънреден работник. Подс.С. се уверил, че св.Б. добре знае немски и тогава влезнал в пощата, за да проведе разговор с украинеца, от който евентуално да вземе разрешение за изпращането и на св.Б.. На тази среща Б. дал 50 лв. на подс.С., а другите 50 лв. щял да му даде при отпътуването за Г.. На посочената от подс.С. дата, а именно – 21.01.2013 г. св.Б. не заминал за Г.. На следващия ден се свързал със св.Ч. и от него разбрал, че никой не е заминал на обещаната от подсъдимия работа, което го навело на мисълта, че може да е измамен.

            На 09.01.2013 г. св.С.Б. *** прочел обява във в-к „М.” за предлагане на работа в чужбина – Ч. и Г.. Той се поинтересувал за подробности и затова звъннал на посочения в обявата телефон. Така се свързал с подс.Р.С., който се представил като „Р.”. Последният отговорил на въпросите на св.Б., а именно, че се касае за монтаж на слънчеви батерии, с подсигурена квартира и транспорт, а заплащането било по 6 евро на час. Самият подсъдим поискал 100 лв. хонорар за себе си. На този разговор присъствал и св.Т.Т., защото и той имал интерес към офертата. Подс.С. уговорил среща със св.Б. за следващия ден пред хотел „Т.” в гр.П.. Срещата трябвало да се състои на паркинга пред хотел „Т.” в гр.П.. Между 10:30 и 11:00 часа на 10.01.2013 г. подс.С. се срещнал със свидетелите Б. и Т., заявил им, че хонорара му е 100 лв. на човек и отново повторил условията относно работата, които по-рано бил обяснил и в телефонния разговор. Свидетелите поискали време за размисъл и се уговорили с подсъдимия в случай, че вземат решение за заминаване в чужбина за да работят, следвало на другия ден на същото място да предадат исканата сума на подс.С... Преди да се осъществи поредната среща между тях и подс.С., св.С.Б. споделил и на друг свой съсед от с.Л. – св.Г.Г. възможността да замине на работа в Г., на което предложение Г. се съгласил. Тогава той  научил от св.Б., че на другия ден - 11.01.2013 г. е организирана среща с човека, уреждащ работата „Р.”, на когото всеки трябва да заплати сумата от 100 лв. хонорар. Св. Г. искал да си помисли известно време, защото не разполагал с исканата сума и затова на същата дата вечерта отново се срещнал със св.Б.. Тогава разбрал, че въпросният „Р.” /подс.С./ бил склонен да направи отстъпка от комисионната и затова св.Г. дал сумата от 85 лв. на С.Б., който да я предаде на подсъдимия.  На 11.01.2013 г. се осъществила втора среща между свидетелите Б., Т. и подс.С., при която последният получил сумата от общо 285 лв. комисионна за тримата желаещи да отпътуват за Г. – Б., Т. и Г.. След това С. заявил на св.Б. и св.Т., че до края на следващата седмица, т.е. до 20.01.2013 г. ще заминат с автобуси на превозно дружество „Р.”, като дори им обяснил, че ще организира нещата така, че  свидетелите да бъдат качени на автобуса от гр.П.

След два дни -  на 13.01.2013 г. св.Б. казал на св.Г., че С. търси още хора, за да се попълни групата от 20 човека. Св.Г. казал на св.Б., че той може да осигури един човек – св.М.К.. Последният научил подробностите свързани с работата в чужбина от св.Г.Г., който му обяснил, че лице на има „Р.” набира работници за монтаж на слънчеви батерии за Г.. Свидетелят К. попитал дали някой има информация за т.н. „Р.”, при което св.Г. му казал, че всъщност го познава не лично, а от друг негов приятел. Всички подробности свързани с вида на работата, заплащането и пребиваването в Г., св.К. научил от св.Г.. На 14.01.2013 г. св.К. дал сумата от 100 лв. на св.Г., който отивал същия ден на среща с С., за да му предаде тези пари, което св. Г. действително направил на посочената дата. Впоследствие от св.Г. разбрал, че „Р.” обещал на св.К., че до 18.01.2013 г. ще замине групата, в която и той уж бил включен.

            Свидетелят Д.Ц. научил за възможността да замине в Г. за да работи на 09.01.2013 г. от св.Б.. Св. Ц. отишъл до дома на св.Б., където се били събрали всички желаещи лица от с.Л. за да научат повече подробности от св.Б.. Последният обяснил, че прочел обява във в-к „М.”, свързал се с лицето „Р.”, който бил бивш полицай и научил от него всички подробности за работата. Всеки един от желаещите да замине трябвало да заплати по 100 лв. на т.н. „Р.”, а последният бил обещал, че най-късно до 15.01.2013 г. групата трябва да бъде в Г.. Св. Ц. бил привлечен от добрата оферта и решил да даде 100 лв. на уреждащият работата / С./, която сума представлявала хонорар и гаранция за сериозност на намеренията на желаещия да работи. Сумата от 100 лв. Ц. дал на св.Н.С., който да я предаде на подс.С.. До 15.01.2013 г. заминаването не се осъществило, след това последвали няколко отлагания от страна на подс.С. и изтъкване на различни пречки, които препятствали осъществяването на пътуването. Това навело у Ц. мисълта, че е станал жертва на измама, но със сигурност разбрал, че е така на 22.01.2013 г., когато научил лицето „Р.” е задържано от полицията.

            Свидетелят Р.С. *** и бил съсед на св.Б.. На 09.01.2013 г. последният му споделил, че е намерил работа в чужбина. Двамата се срещнали, като на срещата присъствали и други жители на с.Л. – всички желаещи да работят в Г.. Св. Б. обяснил, че се е свързал с човек, представил се като „Р.”, който уреждал работата – заплащане по 6 евро на час, за монтаж на слънчеви батерии с осигурена квартира и транспорт. На въпросния „Р.” всеки трябвало да плати по 100 лв. хонорар за свършената услуга. Св. Р.С. дал тази сума на св.Н.С., която да се предаде на подс. С., тъй като св. С. бил привлечен от добрите условия на работа и желаел да замине в Г..

            Свидетелят Ж.Ч. бил колега на св.С.Б. ***. Свидетелят Б. му се обадил на 12.01.2013 г. и го попитал дали желае да работи в Г., като му обяснил, че предния ден се срещнал с човек „Р.” в гр.П., който набирал работници за монтаж на слънчеви батерии. На 13.01.2013 г. св.Ч. се обади на св.Б. и му казал, че е съгласен. Приготвил сумата от 100 лв. нужна за изплащането на хонорар на т.н. „Р.” и заедно със св.Б. заминали за гр.П., където пред хотел „Т.” трябвало да се срещнат с последния. На тази среща подс.С. потвърдил всички подробности свързани с работата и отнасящи се до трудови договори, заплащане на час, транспорт, храна, квартира, които по-рано бил дал на св.Б.. На тази дата св.Ч. предал сумата от 100 лв. на подс.С.. Подсъдимият бил убедителен, успокоявал ги, че няма причина да се притесняват и че до 5-6 дни ще заминат. Няколко дни по-късно подс.С. обяснил на св.Б., че все още търси хора за попълване на групата, което станало причина да се забавят нещата, но до 20.01.2013 г. със сигурност щели да бъдат в Г.. На посочената дата св.Ч., както и всички останали свидетели не заминали за Г., което убедило свидетелят Ч. , че е измамен.

            На 12.01.2013 г. св.В.В. научил от свидетеля С.Б., че се търсят хора за работа в Г., всичко било осигурено – квартира, осигуровки, превоз, плащало се 6 евро на час, единствено работниците трябвало да се грижат за прехраната си. Организаторът „Р.”/С./ искал по 100 лв. на човек за уреждане на документите. Св.В. нямал тази сума, но решил, че ще я намери. На 14.01.2013 г.  св.В. заедно със св.Б. и други кандидати за работа се срещнал с подс.С. ***, пред хотел „Т.” и лично научил от него, всички подробности свързани с работата. Св.В. дал 100 лв. на С. и получил обещание от последния, че до 21.01.2013 г. най-късно ще се отпътува с автобус на превозно дружество „Р.” от автогара ... За всички желаещи от с.Л., С. казал, че могат да чакат рейса на магистралата преди гр.П., където автобуса спирал. Обещаната дата на заминаване дошла, но св.В. не заминал за Г., както и всички негови приятели. На 22.01.2013 г. пострадалият разбрал, че никой не е заминал и че явно е измамен от С..

            Свидетеля В.В. бил безработен. В началото на м. януари 2013 г. му се обадил негов съселянин – св.С.Б., който му съобщил, че видял обява във в-к „М.” за набиране на хора за работа в Г. – монтаж на соларни паркове. Св. С.Б. вече бил разговарял с човекът пуснал обявата и разбрал, че неговият хонорар е 100 лв. на човек. Тъй като св.С.Б. се бил срещнал с подс.С. *** и последният му казал, че трябва да събере 10-ина човека група, затова св.С.Б.  започнал да се обажда на свои приятели, в т.ч. и на св.В.. На 14.01.2013 г. св.В. срещнал лично с подс.С. и след проведен разговор, потвърждаващ всички условия по офертата за работа в чужбина, което го мотивирало да му заплати сумата от 100 лв. „комисионна” за услугата. След като не заминал на обещаната от С. работа в Г., св. В. разбрал, че е измамен.

            На 13.01.2013 г. св.Н.С. също разбрал за възможността да работи в чужбина от своя приятел – св.С.Б.. Последният му казал, че заедно с други мъже от с.Л. са дали сумата от по 100 лв. на мъж на име „Р.”, който уреждал въпросната работа в Р. Г., а именно – монтаж на слънчеви батерии. Тъй като „Р.” заявил на св.Б., че е необходимо да се съберат още хора, за да може да се осъществи организацията, св.Б. предложил на св.С. да се присъедини към групата. Същото бил казал и на други свои познати от с.Л. – Д.Ц., Р.С., В.В., В.В. и М. К. На 14.01.2013 г. Н. С., лично се срещнал с подс. С.  и чул от него подробности за всички условия свързани с предлаганата работа и това го мотивирало  да му даде сумата от  300 лв. за услугата за себе си и за св. Р.С. и за св. Д.Ц.. На тази среща подс С. обещал, че до една седмица ще отпътува за Г..

            Свидетелят З.А. бил безработен от около една година. Това го принудило настоятелно да започне да търси работа в чужбина, затова редовно си купувал в-к „М.”. В началото на месец януари 2013 г. видял обява за осигуряване на работа в Г. за изграждане на соларни паркове и в Ч. – в строителството. Св. А. веднага позвънил на посочения в обявата телефон, като отсреща му вдигнал мъж, представил се като „Р.” – подс.С.. Двамата се срещнали на следващия ден в гр.П. на площада пред Ц. П.. Подс.С. обещал на св. А., че ще му  осигури работата в Г., където ще работи с група руснаци, подизпълнители на германска фирма. Уверил го, че ще им съдейства и за закупуването на автобусни билети за Г., а срещу услугата поискал 100 лв. Св. А. имал нужната сума у себе си, но не дал парите в този момент. На 08.01.2013 г. в кафене „С.” в близост до П. у. св.А. се отново се срещнал с подс С. и му дал сумата от 100 лв. Тогава той  за пореден път  го уверил, че до 21.01.2013 г. ще отпътува за Г.. На 18.01.2013 г. подс.С. се обадил от мобилния номер посочен в обявата – … и казал на св.А., че в понеделник – 21.01.2013 г. ще се закупят билетите и ще се отпътува за Г.. На 21.01.2013 г. св.А. от сутринта започнал да звъни на подс.С., но последният отказвал повикването. Тогава А. се убедил, че всичко казано от С. е измама и че всъщност той няма да замине в чужбина. Тогава свидетелят решил да сигнализира полицията и подал жалба в … РУП – гр.П.. Същият ден около 16:10 ч. отново позвънил на подсъдимия, като тогава С. вдигнал телефона и му казал, че той със сигурност ще пътува, но това трябва да запази в тайна от останалите свидетели. Това за пореден път затвърдило мнението на А., че е бил измамен от подс.С..

            Свидетелят А.К. в началото на м.януари 2013 г. разбрал от свой познат, че някакъв човек на име „Р.” уреждал хора за работа в Г. и Ч.. От същия св.К. взел и телефонния номер на „Р.”- подс. С.. На 08.01.2013 г. св.К. се свързал с него по телефона и се поинтересувал за каква работа става въпрос в Ч.. На въпросите на подсъдимия касаещи професионалните му умения, свидетелят отговорил, че е със средно-специално образование и имал документ удостоверяващ квалификация за монтажник. Тогава подсъдимият му предложил работа в Г., като монтажник на соларни батерии със заплащане 6 евро на час и включени квартира, храна и осигуровки. Подс. С. поискал сумата от 100 лв. комисионна за услугата. На 09.01.2013 г. двамата се срещнали в гр.П. на паркинга на магазин „Т.”, където С. му поискал допълнително още 20 лв., тъй като бил провел множество разговори до Г. заради свидетеля К.. Така последният му дал общо сумата от 120 лв. Подсъдимият С. му обещал, че до 10 дни трябва да замине цялата група за Г., а той ще организира заминаването с транспорт на фирма „Р.”, както и закупуването на билетите. На 14.01.2013 г. св.К. се свързал с подсъдимия по телефона, тъй като се интересувал от подробности свързани с работното облекло. Тогава С. му казал, че ще получи работни обувки от работодателя, но трябва да си носи допълнителен работен гащеризон. След това подс.С. дал на свидетеля телефон на „водача” на групата /М.Ч./, от който щял да получава актуална информация. Последният разговор между свидетеля и подсъдимия се състоял на 21.01.2013 г., когато заминаването по думите на С. се отлагало за няколко дни. Това накарало свид. К. да се усъмни, че е измамен от подс. С..

            Свидетелят С.Л. заедно със сестра си – св.Д.Л. работели от 2010 г. в Г.. През м. януари 2013 г. двамата се върнали в България и решили да преминат курс за добиване на правоспособност за управление на МПС, но нямали време да минат стандартната процедура. Затова се обърнали към св.Ч. към съдействие, който им обяснил, че в момента бивш полицейски служител на име „Р.” може да им съдейства и дал неговият телефонен номер. Св.Д.Л. се свързала с подс.С. по телефона и го попитала може ли да им осигури шофьорска книжка. Подсъдимият С. казал, че има много познати навсякъде, тъй като е бивш полицейски служител и че нямало никакъв проблем да им съдейства. Услугата щяла да струва по 900 лв. на човек. Разговорът се провел на 13.01.2013 г., а на 14.01.2013 г. двамата свидетели се срещнали с подс.С. в кафене на автогара „…” в гр.П.. Там от свидетелите подс.С. получил от тях сумата от 1800 лв. и им обещал, че до 20.01.2013 г. ще получат напълно законни шофьорски книжки. Подс.С. им казал да подготвят актуални снимки, копие на личните си карти и копие на дипломи за завършено образование. Тези документи свидетелите предали на подс.С. на следващия ден отново на същото място. До уречената дата – 20.01.2013 г. свидетелите не получили документите обещани от обвиняемия и това ги усъмнило, че вероятно са измамени от последния . На 21.01.2013 г. се свързали със св.Ч. и разбрали, че подс.С. е задържан в полицията за извършени измами.

             На 17.01.2013 г. св.Р. се опитал да се свърже с подс.С. по телефона, но не успял. На същата дата му позвънил и св.Ч.. Тогава подс.С. заявил, че крайната дата на която те ще заминат е 21.01.2013 г. От 18.01.2013 г. подс.С. спрял да отговаря на телефона. На 20.01.2013 г. св.Ч. се свързал със С. и получил отново уверение, че на 21.01.2013 г. групата ще пътува. На 21.01.2013 г. св.Ч. за последен път се свързал с подс.С. и тогава разбрал, че във връзка със случилия се атентат срещу А. Д., С. бил извикан за съдействие в НСО и след като се разрешал проблема, едва тогава подсъдимият отново щял да се занимае с въпроса с отпътуването на групата. От този момент нататък подс.С. не отговарял на телефона. Тогава св.Р. разбрал, че е измамен, както и всички други желаещи да работят в чужбина и отишъл в клона на „М-тел”, за да разбере на чие име е тази карта. Установил, че това е предплатена карта „Прима” и че тя не е закупена на името на представилия му се като „Р.”. На същата дата М.Ч., М.Р. и В.П. с оглед неправдоподобното обяснение отлагащо за пореден път заминаването, за което били платили по 100 лв, вече се убедили, че са измамени от подс.С., поради което подали сигнал в … РУП – гр.П.. С оглед на това, че колкото и да му звънели на телефонния номер, подсъдимият не вдигал на познати номера, пострадалите свидетели решили да го подмамят с цел да го посочат на органите на реда, като лицето, което ги е измамило. За тази цел помолили свидетеля С.М., който бил бивш работодател на св.В.П. и познавал Р. и Ч., да им съдейства, за да го изобличат. М. приел да им помогне и се свързал с подсъдимия, който отговорил на позвъняването му, понеже било от чужд номер, какъвто бил и този на М.. Двамата провели среща, на която М. не дал пари, като дал вид, че приема условията за работа в Г., които на него изначално, преразказани от познатите му П., Р. и Ч. му се сторили съмнителни. Двамата със С. се разбрали да се видят друг път, за да даде М. комисионната от 100 лв. На тази среща подсъдимият изпратил св.М.Л.. Последниият познавал С. от 2011 г., когато заедно изтърпявали присъда в Затвора – гр.П..

           На 21.01.2013 г. около 13:00 ч. подс.С. позвънил на телефона на св.Л. и го помолил да се видят. Двамата се срещнали в ЖК „Т.” гр.П.. Тръгнали да се разхождат по улиците на квартала, говорили си общи приказки, но по едно време подсъдимият попитал св.Л. дали би му услужил, като вземе нещо от едно трето лице, с което С. имал уговорка да се срещне. Това бил св. С.М.. Подсъдимият обяснил, че човекът щял да дойде след няколко минути на паркинга на магазин „Т.” в ЖК „Т.” с лек автомобил – зелен Фиат, а св.Л. трябвало да го чака пред входа на магазина. Без да разбере защо е необходимо това и какво е естеството на срещата, св.Л. се съгласил. Действително след няколко минути се срещнал с въпросното лице, отишъл при него и му казал, че го праща „Р.”. Няколко секунди по-късно  бил заловен от служители на полицията. Св. Л. бил отведен в … РУП – гр.П. за изясняване на случая и точно когато се намирал там подс.С. му позвънил по телефона, за да попита дали всичко е наред. Тогава подсъдимият му казал, че ще го чака в ресторант „С.” в ЖК „Т.” гр.П.. Св. Л. отишъл на срещата заедно с двама цивилни служители на полицията, които заловили подсъдимия.

           Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на производството доказателства – на първо място това са обясненията на подсъдимия, които съдът възприема по-скоро като негова защитна позиция отколкото като източник на доказателства. Действително С. не отрича, че се е виждал с лицата, посочени в обвинението, при посочените от тях обстоятелства, както и твърди, че е бил в състояние да им осигури предложената от него работа. Отрича естествено да ги е мамил с цел да се облагодетелства със сумата от по 100 лв за всеки от тях, фактите по делото обаче оборват категорично тази негова защитна теза. На първо място следва да се отбележи, че безспорно всяко лице, което е работило в чужбина може да предаде на друг информацията къде и как може да си намери работа зад граница, както и какви са условията за настаняване, пребиваване и заплащане. Такова намиране на работа за български граждани като представители на страна-членка на Европейския съюз не съставлява особен проблем, въпреки, че не сме към настоящия момент членове на Шенгенското пространство, което позволява безсрочно пребиваване в страните членки, както и по-облекчен режим по наемане и полагане на труд  от български граждани там. Съществуват както фирми, така и физически лица в страните-членки, които предприемат дейности по посредничество между наши работници и чужди работодатели. Следва да се отбележи, че докато за фирмите е въведен специален разрешителен режим от Министерство на труда и социалната политика, то за физическите лица такъв режим у нас не е предвиден и всички такива лица, за какъвто се представя и С., са изложени на риска, в случай, че тези хора, на които те изразяват желание да посредничат с цел да заминат в чужбина на работа в един момент се усъмнят, че това е възможно да стане , както и ако срокът  на заминаване се отлага дълго във времето с неясни и съмнителни обяснения, а и въобще на заминат, да ги уличат в измама, още повече ако са им били и поискани и те са дали пари за тази услуга като комисионна, доколкото тези хора не са получили нищо насреща си освен голи обещания. В настоящия случай настоящият състав няма съмнение, че С. е можел да помогне на хората да заминат на работа, но само и единствено за РЧ.. Съжденията на съда в тази насока почиват на доказателствата, събрани в хода на производството и в частност съдържащи се в показанията на поискания от защитата на подсъдимия св. П., син на св.Р.П., както и доказателствата, че самия С. е бил и работил в Ч.. На този свидетел П. П. подсъдимият С. е дал телефона на едно лице – С. А., пребиваващо в П., на което още след като е платил за услугата, П. се е обадил дори пред С. и е установил и в последствие с пристигането си в чешката столица, че това лице съществува и то му е намерило работа, а също така и на неговата майка. Следва да се отбележи, че тази информация е била предадена в кратък срок от даване на парите от страна на П. и доколкото той е получил работата, за което се е интересувал, е останал и доволен от свършената му от страна на подсъдимия работа в неговите очи С. е оставил впечатление като коректен посредник. Не така стоят нещата обаче с описаните като пострадали в обвинителния акт лица. На първо място пред тях С. е заявил, че търси групи от хора за работа в Г., като последното навежда на мисълта, че подсъдимият е искал да използва бавното набиране на такава група като оправдание защо се бави нейното заминаване. Предвид обаче това, че обявата му е била прочетена от хора, живущи в едно село с трайна безработица, които сами са се организирали да отидат в чужбина да работят, които са се познавали помежду си, събирането на такава група се е случило за неочаквано кратък за подсъдимия период от време. Това е наложило и С. да прибегне до други измислици с цел отклоняване на въпроса кога ще се случи това заминаване на платилите комисионна лица в процеса на поддържане на заблуждението у тях, че такава работа въобще съществува. На всички е направило впечатление, че С. не иска доказателства за професионална квалификация или други документи, които обикновено се изискват при започване на работа, още повече в чужбина. Пострадалите също отбелязват как са пъхали парите в подадена им от С. торба, като той е избягвал да ги пипа при предаването им.  Изтъкнатата като причина негова ангажираност около атентата срещу А. Д. и то в деня, определен за заминаване обаче вместо да подсили вярата в думите му, изречени освен като лице, работило в чужбина и в близки отношения с евентуалните работодатели на пострадалите, но и като бивш полицейски служител, създало основателни съмнения у повечето дали не са станали жертва на измама. След като подсъдимият спрял да си вдига и телефона на познати номера- тези на свидетелите, които били записани при даването на парите на лист, наред с имената им, за последните станало несъмнено, че нито ще заминат на работа в Г., а вероятно и няма да видят отново дадените на С. по сто лева. Ето защо и настоящият състав счита, че ако беше имал намерение да изпълни уговорката си с пострадалите да ги изпрати в чужбина да работят, С. щеше да им даде телефона на евентуалните им работодатели при възникнали съмнения да контактуват направо с тях, както е направил със свид.П., който междувпрочем ако също не беше срещнал в П. въпросния С. А., също щеше да обвини подсъдимия С. в измама, тъй като той е този, който се е наел да му „посредничи” набирайки желаещи преди това чрез средствата за осведомяване. Според свидетеля Ч., комуто С. дал някакъв телефонен номер, при позвъняване се оказвало, че няма връзка с него. Предвид изложеното и съдът намира, че от субективна страна деянието е доказано, а не както твърди защитата да липсва умисъл в действията на подсъдимия спрямо пострадалите. Твърденията му относно възможността да осигури спиране на автобуса на фирма „Р.” в П., като част от обещанията му към пострадалите свидетели, също се опровергават от показанията на св.С.Т.-Р., собственик на фирмата, която заявява, че тя първо не познава С. и на второ място, че автобусите на нейната фирма се движат по точно определен маршрут, от който не се отклоняват, доколко са следени от GPS-система, а и спирката за П. не се намира на посоченото от подсъдимия място.

          На следващо място действията на подс.С. спрямо свидетелите Д.Л. и нейния брат също показват, че той е действал с умисъл както да ги заблуди, че ще ми съдейства да си вземат по-бързо от установения ред шофьорските книжка, така и да се облагодетелства с немалката сума от по 900 лв за всеки. С. обяснил, че като бивш служител на МВР има многобройни познанства, които ще го подпомогнат в това да свърши работа на свидетелите Л. като им бъдат издадени по-бързо от обикновено свидетелствата за правоуправление, за което поискал и получил цитираните по-горе парични суми. Като не получили книжките си в обещаното от подсъдимия време, респективно дадените от тях по 900 лв, естествено е двамата свидетели- брат и сестра да се почувстват измамени, което не е само тяхно субективно усещане, но и действителен факт, доколкото няма данни да се е случило нито бързо издаване на книжки, а дори и след проверка от тяхна страна документи от тяхна страна, които те предали на С. с цел съдействие за уреждане на свидетелствата им, в КАТ въобще не са били постъпвали. Изложеното дотук оборва по категоричен начин заявената от подсъдимия позиция, в която той едва ли не упреква, че пострадалите не са му повярвали, че ще изпълни обещанията си, а са го препятствали чрез сигнализирани на органите на реда, които пък чрез задържането му са осуетили и заминаването на „сформираната” от С. група.

           Обстоятелствата по делото съдът намира за доказани и от свидетелските показания на С.М., М.Л., М.Р., М.Ч., З.А., В.В., В.П., Т.Т., Н.С., В.Б., С.Б., Г.Г., Ж.Ч., М.К.,  В.В., Р.С., Д.Л., А.К., И.М., Н.Г., Р.П., П. П., В.С., К.Б., С.И.Т. – Р., които са последователни, логични, житейски обосновани, поради което и се кредитират от съда. Обстоятелствата по делото съдът приема за установени и от писмените доказателства по делото – справка съдимост,  заповед за задържане, разпечатка от интернет, характеристична справка, протоколи за доброволно предаване, за разпознаване и други. При внимателния им анализ настоящият състав не установи твърдените от страна на подсъдимия процесуални нарушения, за които той постоянно говори, като индиция, че разследващите са нарушили правата му и едва ли не са нагласили процеса с цел осъждането му. Доколкото писмените и гласните доказателства са събрани и изготвени по предвидения в НПК ред, то и те се кредитират от настоящия състав.  

           Доколкото предвид неявяването на св.Д.Ц., който се намира в чужбина и изразеното несъгласие от страна на защитата за инкорпориране на показанията му към материалите по делото чрез прочитането им, то и в тази му част обвинението, повдигнато спрямо С. се явява недоказано, поради което и той беше оправдан в извършване на това деяние.

           С оглед обстоятелството пък, че св.Р.С. и М.К. пък са нямали лична среща с подсъдимия , а са получили информацията, препредадена им от техни приятели, на които са дали и сумите от по 100 лв за подс.С., не може отново по категоричен начин да се изведе неговата съпричастност към възбуждането и поддържането на заблуждението у тези двама свидетели, поради което и той беше оправдан в извършване на деянието и спрямо тях.

          Предвид изложеното и настоящият състав намира, че подс.С. следва да бъде признат за виновен в извършване на деянието , за което е обвинен, като бъде признат за невиновен и оправдан в частта, касаеща свидетелите Ц., Р.С. и М.К..

          ОТ ПРАВНА СТРАНА:

          При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимия Р.С. *** е осъществил обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.209 ал.1 от НК под формата на възбуждане, като с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у M. Й.Ч. ЕГН: **********, заблуждение относно това, че може да му осигури работа в Г., както и да организира заминаването му дотам, както и е поддържал заблуждение относно това обстоятелство до задържането си, като с това му е причинил имотна вреда в размер на 100 лв., като измамата е извършена повторно в немаловажен случай – извършила е престъплението след като е била осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – с присъда № …. на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда - - престъпление по чл. 210 ал.1 т.4 вр. с чл. 209 ал.1 вр. с чл. 28 ал.1 вр. с чл. 2 от НК.

            От обективна страна – с действията си,-убедителни думи, обещания, демонстриране на осведоменост, както и изтъкване на обстоятелството, че е работил в чужбина, а и е бил полицейски служител, подс. С. е осъществил от обективна страна престъплението измама по см.на чл.209 ал.1 от НК, като е въздействал върху съзнанието на пострадалия и това е формирало у него неверните представи за правното основание и условията, при които той е извършил своя акт на имуществено разпореждане, като му е предал инкриминираната сума, мотивиран от тази невярна представа, но не само това за посочения период подс.С.  е поддържал заблуждение у пострадалия-а именно проявил е активност с цел да утвърди тази невярната представа, която е формирал у свидетеля чрез думите и действията си- при проведените телефонни обаждания подсъдимият е давал уверения, че нещата ще са наред и заминаването предстои до дни, като е изтъквал оправдания за забавянията, включително, че е ангажиран от служба НСО във връзка с покушението срещу А. Д., които действия имат определен принос за заблуждението. Налице е и резултата на престъплението-за пострадалия в следствие на акта на имуществено разпореждане е настъпила посочената по-горе имотна вреда. Налице е квалифициращия признак на чл.210 ал.1 т.4 от НК, тъй като подс.С. е бил осъден с влязла в сила с присъда № … г. на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда , тъй като не са изтекли 5 години към датата на извършване на деянието. Поради това е и налице повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК. 

            От субективна страна – деянието е осъществено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Налице е и користната цел-подсъдимият е целял имотната облага за себе си и е съзнавал неизбежността на настъпилата имотна вреда у пострадалия. Съществуват безспорни доказателства да наличието на пряк умисъл у подс.С., извличащи се от материалите по делото, а именно: подсъдимият С. е ангажирал св.Л., с когото е лежал в затвора, да отиде той да вземе парите от св.М., тъй като очевидно е разбрал, че измамените от него лица са готови да се обърнат към полицията, тъй като не получили обещаното заминаване на работа в чужбина. Също така С. се е свързал със св.А. да го моли да не свидетелства срещу него, т.е. да си трае, като отново му обещал да го прати в чужбина, за разлика от другите, които са се тъжили в полицията. Т.е. тези обстоятелства показват, че подсъдимият е съзнавал какво върши и се е страхувал от закономерните от поведението си последици.  

          При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимия Р.С. *** е осъществил обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.209 ал.1 от НК под формата на възбуждане, като с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у M. И.Р. ЕГН: **********, заблуждение относно това, че може да му осигури работа в Г., както и да организира заминаването му дотам, както и е поддържал заблуждение относно това обстоятелство до задържането си, като с това му е причинил имотна вреда в размер на 100 лв., като измамата е извършена повторно в немаловажен случай – извършила е престъплението след като е била осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – с присъда № ... на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда - - престъпление по чл. 210 ал.1 т.4 вр. с чл. 209 ал.1 вр. с чл. 28 ал.1 вр. с чл. 2 от НК.

            От обективна страна – с действията си,-убедителни думи, обещания, демонстриране на осведоменост, както и изтъкване на обстоятелството, че е работил в чужбина, а и е бил полицейски служител, подс. С. е осъществил от обективна страна престъплението измама по см.на чл.209 ал.1 от НК, като е въздействал върху съзнанието на пострадалия и това е формирало у него неверните представи за правното основание и условията, при които той е извършил своя акт на имуществено разпореждане, като му е предал инкриминираната сума, мотивиран от тази невярна представа, но не само това за посочения период подс.С.  е поддържал заблуждение у пострадалия-а именно проявила е активност с цел да утвърди тази невярната представа, която е формирал у свидетеля чрез думите и действията си- при проведените телефонни обаждания подсъдимият е давал уверения, че нещата ще са наред и заминаването предстои до дни, като е изтъквал оправдания за забавянията, включително, че е ангажиран от служба НСО във връзка с покушението срещу А. Д., които действия имат определен принос за заблуждението. Налице е и резултата на престъплението-за пострадалия в следствие на акта на имуществено разпореждане е настъпила посочената по-горе имотна вреда. Налице е квалифициращия признак на чл.210 ал.1 т.4 от НК, тъй като подс.С. е бил осъден с влязла в сила с присъда № … г. на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда , тъй като не са изтекли 5 години към датата на извършване на деянието. Поради това е и налице повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК. 

            От субективна страна – деянието е осъществено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Налице е и користната цел-подсъдимият е целял имотната облага за себе си и е съзнавал неизбежността на настъпилата имотна вреда у пострадалия. Съществуват безспорни доказателства да наличието на пряк умисъл у подс.С., извличащи се от материалите по делото, а именно: подсъдимият С. е ангажирал св.Л., с когото е лежал в затвора, да отиде той да вземе парите от св.М., тъй като очевидно е разбрал, че измамените от него лица са готови да се обърнат към полицията, тъй като не получили обещаното заминаване на работа в чужбина. Също така С. е казал на  св.А., който е успял да се свържи с него, да мълчи, в смисъл да не свидетелства срещу него, т.е. да си трае, иначе „щял да пие една студена вода”.   

          При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимия Р.С. *** е осъществил обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.209 ал.1 от НК под формата на възбуждане, като с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у В.А.П. ЕГН: **********, заблуждение относно това, че може да му осигури работа в Г., както и да организира заминаването му дотам, както и е поддържал заблуждение относно това обстоятелство до задържането си, като с това му е причинил имотна вреда в размер на 100 лв., като измамата е извършена повторно в немаловажен случай – извършила е престъплението след като е била осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – с присъда № ... на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда - - престъпление по чл. 210 ал.1 т.4 вр. с чл. 209 ал.1 вр. с чл. 28 ал.1 вр. с чл. 2 от НК.

            От обективна страна – с действията си,-убедителни думи, обещания, демонстриране на осведоменост, както и изтъкване на обстоятелството, че е работил в чужбина, а и е бил полицейски служител, подс. С. е осъществил от обективна страна престъплението измама по см.на чл.209 ал.1 от НК, като е въздействал върху съзнанието на пострадалия и това е формирало у него неверните представи за правното основание и условията, при които той е извършил своя акт на имуществено разпореждане, като му е предал инкриминираната сума, мотивиран от тази невярна представа, но не само това за посочения период подс.С.  е поддържал заблуждение у пострадалия-а именно проявила е активност с цел да утвърди тази невярната представа, която е формирал у свидетеля чрез думите и действията си- при проведените телефонни обаждания подсъдимият е давал уверения, че нещата ще са наред и заминаването предстои до дни, като е изтъквал оправдания за забавянията, включително, че е ангажиран от служба НСО във връзка с покушението срещу А. Д., които действия имат определен принос за заблуждението. Налице е и резултата на престъплението-за пострадалия в следствие на акта на имуществено разпореждане е настъпила посочената по-горе имотна вреда. Налице е квалифициращия признак на чл.210 ал.1 т.4 от НК, тъй като подс.С. е бил осъден с влязла в сила с присъда № … г. на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда , тъй като не са изтекли 5 години към датата на извършване на деянието. Поради това е и налице повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК. 

            От субективна страна – деянието е осъществено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Налице е и користната цел-подсъдимият е целял имотната облага за себе си и е съзнавал неизбежността на настъпилата имотна вреда у пострадалия. Съществуват безспорни доказателства да наличието на пряк умисъл у подс.С., извличащи се от материалите по делото, а именно: подсъдимият С. е ангажирал св.Л., с когото е лежал в затвора, да отиде той да вземе парите от св.М., тъй като очевидно е разбрал, че измамените от него лица са готови да се обърнат към полицията, тъй като не получили обещаното заминаване на работа в чужбина. Също така С. е казал на  св.А., който е успял да се свържи с него, да мълчи, в смисъл да не свидетелства срещу него, т.е. да си трае, иначе „щял да пие една студена вода”.   

           При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимия Р.С. *** е осъществил обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.209 ал.1 от НК под формата на възбуждане, като с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у З.Г.А. ЕГН: **********, заблуждение относно това, че може да му осигури работа в Г., както и да организира заминаването му дотам, както и е поддържал заблуждение относно това обстоятелство до задържането си, като с това му е причинил имотна вреда в размер на 100 лв., като измамата е извършена повторно в немаловажен случай – извършила е престъплението след като е била осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – с присъда № ... на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда - - престъпление по чл. 210 ал.1 т.4 вр. с чл. 209 ал.1 вр. с чл. 28 ал.1 вр. с чл. 2 от НК.

            От обективна страна – с действията си,-убедителни думи, обещания, демонстриране на осведоменост, както и изтъкване на обстоятелството, че е работил в чужбина, а и е бил полицейски служител, подс. С. е осъществил от обективна страна престъплението измама по см.на чл.209 ал.1 от НК, като е въздействал върху съзнанието на пострадалия и това е формирало у него неверните представи за правното основание и условията, при които той е извършил своя акт на имуществено разпореждане, като му е предал инкриминираната сума, мотивиран от тази невярна представа, но не само това за посочения период подс.С.  е поддържал заблуждение у пострадалия-а именно проявила е активност с цел да утвърди тази невярната представа, която е формирал у свидетеля чрез думите и действията си- при проведените телефонни обаждания подсъдимият е давал уверения, че нещата ще са наред и заминаването предстои до дни, като е изтъквал оправдания за забавянията, включително, че е ангажиран от служба НСО във връзка с покушението срещу А. Д., които действия имат определен принос за заблуждението. Налице е и резултата на престъплението-за пострадалия в следствие на акта на имуществено разпореждане е настъпила посочената по-горе имотна вреда. Налице е квалифициращия признак на чл.210 ал.1 т.4 от НК, тъй като подс.С. е бил осъден с влязла в сила с присъда № … г. на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда , тъй като не са изтекли 5 години към датата на извършване на деянието. Поради това е и налице повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК. 

            От субективна страна – деянието е осъществено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Налице е и користната цел-подсъдимият е целял имотната облага за себе си и е съзнавал неизбежността на настъпилата имотна вреда у пострадалия. Съществуват безспорни доказателства да наличието на пряк умисъл у подс.С., извличащи се от материалите по делото, а именно: подсъдимият С. е ангажирал св.Л., с когото е лежал в затвора, да отиде той да вземе парите от св.М., тъй като очевидно е разбрал, че измамените от него лица са готови да се обърнат към полицията, тъй като не получили обещаното заминаване на работа в чужбина. Също така С. е казал на  св.А., който е успял да се свържи с него, да мълчи, в смисъл да не свидетелства срещу него, т.е. да си трае, иначе „щял да пие една студена вода”.   

         При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимия Р.С. *** е осъществил обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.209 ал.1 от НК под формата на възбуждане, като с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у Г.И.Г. ЕГН: **********, заблуждение относно това, че може да му осигури работа в Г., както и да организира заминаването му дотам, както и е поддържал заблуждение относно това обстоятелство до задържането си, като с това му е причинил имотна вреда в размер на 85 лв., като измамата е извършена повторно в немаловажен случай – извършила е престъплението след като е била осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – с присъда № …. на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда - - престъпление по чл. 210 ал.1 т.4 вр. с чл. 209 ал.1 вр. с чл. 28 ал.1 вр. с чл. 2 от НК.

            От обективна страна – с действията си,-убедителни думи, обещания, демонстриране на осведоменост, както и изтъкване на обстоятелството, че е работил в чужбина, а и е бил полицейски служител, подс. С. е осъществил от обективна страна престъплението измама по см.на чл.209 ал.1 от НК, като е въздействал върху съзнанието на пострадалия и това е формирало у него неверните представи за правното основание и условията, при които той е извършил своя акт на имуществено разпореждане, като му е предал инкриминираната сума, мотивиран от тази невярна представа, но не само това за посочения период подс.С.  е поддържал заблуждение у пострадалия-а именно проявила е активност с цел да утвърди тази невярната представа, която е формирал у свидетеля чрез думите и действията си- при проведените телефонни обаждания подсъдимият е давал уверения, че нещата ще са наред и заминаването предстои до дни, като е изтъквал оправдания за забавянията, включително, че е ангажиран от служба НСО във връзка с покушението срещу А. Д., които действия имат определен принос за заблуждението. Налице е и резултата на престъплението-за пострадалия в следствие на акта на имуществено разпореждане е настъпила посочената по-горе имотна вреда. Налице е квалифициращия признак на чл.210 ал.1 т.4 от НК, тъй като подс.С. е бил осъден с влязла в сила с присъда № … г. на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда , тъй като не са изтекли 5 години към датата на извършване на деянието. Поради това е и налице повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК. 

            От субективна страна – деянието е осъществено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Налице е и користната цел-подсъдимият е целял имотната облага за себе си и е съзнавал неизбежността на настъпилата имотна вреда у пострадалия. Съществуват безспорни доказателства да наличието на пряк умисъл у подс.С., извличащи се от материалите по делото, а именно: подсъдимият С. е ангажирал св.Л., с когото е лежал в затвора, да отиде той да вземе парите от св.М., тъй като очевидно е разбрал, че измамените от него лица са готови да се обърнат към полицията, тъй като не получили обещаното заминаване на работа в чужбина. Също така С. е казал на  св.А., който е успял да се свържи с него, да мълчи, в смисъл да не свидетелства срещу него, т.е. да си трае, иначе „щял да пие една студена вода”.   

            При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимия Р.С. *** е осъществил обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.209 ал.1 от НК под формата на възбуждане, като с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у С.Х.Б. ЕГН: **********, заблуждение относно това, че може да му осигури работа в Г., както и да организира заминаването му дотам, както и е поддържал заблуждение относно това обстоятелство до задържането си, като с това му е причинил имотна вреда в размер на 100 лв., като измамата е извършена повторно в немаловажен случай – извършил е престъплението след като е била осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – с присъда № ... на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда - - престъпление по чл. 210 ал.1 т.4 вр. с чл. 209 ал.1 вр. с чл. 28 ал.1 вр. с чл. 2 от НК.

            От обективна страна – с действията си,-убедителни думи, обещания, демонстриране на осведоменост, както и изтъкване на обстоятелството, че е работил в чужбина, а и е бил полицейски служител, подс. С. е осъществил от обективна страна престъплението измама по см.на чл.209 ал.1 от НК, като е въздействал върху съзнанието на пострадалия и това е формирало у него неверните представи за правното основание и условията, при които той е извършил своя акт на имуществено разпореждане, като му е предал инкриминираната сума, мотивиран от тази невярна представа, но не само това за посочения период подс.С.  е поддържал заблуждение у пострадалия-а именно проявила е активност с цел да утвърди тази невярната представа, която е формирал у свидетеля чрез думите и действията си- при проведените телефонни обаждания подсъдимият е давал уверения, че нещата ще са наред и заминаването предстои до дни, като е изтъквал оправдания за забавянията, включително, че е ангажиран от служба НСО във връзка с покушението срещу А. Д., които действия имат определен принос за заблуждението. Налице е и резултата на престъплението-за пострадалия в следствие на акта на имуществено разпореждане е настъпила посочената по-горе имотна вреда. Налице е квалифициращия признак на чл.210 ал.1 т.4 от НК, тъй като подс.С. е бил осъден с влязла в сила с присъда № … г. на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда , тъй като не са изтекли 5 години към датата на извършване на деянието. Поради това е и налице повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК. 

            От субективна страна – деянието е осъществено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Налице е и користната цел-подсъдимият е целял имотната облага за себе си и е съзнавал неизбежността на настъпилата имотна вреда у пострадалия. Съществуват безспорни доказателства да наличието на пряк умисъл у подс.С., извличащи се от материалите по делото, а именно: подсъдимият С. е ангажирал св.Л., с когото е лежал в затвора, да отиде той да вземе парите от св.М., тъй като очевидно е разбрал, че измамените от него лица са готови да се обърнат към полицията, тъй като не получили обещаното заминаване на работа в чужбина. Също така С. е казал на  св.А., който е успял да се свържи с него, да мълчи, в смисъл да не свидетелства срещу него, т.е. да си трае, иначе „щял да пие една студена вода”.   

          При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимия Р.С. *** е осъществил обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.209 ал.1 от НК под формата на възбуждане, като с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у Н.Г.С. ЕГН: **********, заблуждение относно това, че може да му осигури работа в Г., както и да организира заминаването му дотам, както и е поддържал заблуждение относно това обстоятелство до задържането си, като с това му е причинил имотна вреда в размер на 100 лв., като измамата е извършена повторно в немаловажен случай – извършил е престъплението след като е била осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – с присъда № ... на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда - - престъпление по чл. 210 ал.1 т.4 вр. с чл. 209 ал.1 вр. с чл. 28 ал.1 вр. с чл. 2 от НК.

            От обективна страна – с действията си,-убедителни думи, обещания, демонстриране на осведоменост, както и изтъкване на обстоятелството, че е работил в чужбина, а и е бил полицейски служител, подс. С. е осъществил от обективна страна престъплението измама по см.на чл.209 ал.1 от НК, като е въздействал върху съзнанието на пострадалия и това е формирало у него неверните представи за правното основание и условията, при които той е извършил своя акт на имуществено разпореждане, като му е предал инкриминираната сума, мотивиран от тази невярна представа, но не само това за посочения период подс.С.  е поддържал заблуждение у пострадалия-а именно проявила е активност с цел да утвърди тази невярната представа, която е формирал у свидетеля чрез думите и действията си- при проведените телефонни обаждания подсъдимият е давал уверения, че нещата ще са наред и заминаването предстои до дни, като е изтъквал оправдания за забавянията, включително, че е ангажиран от служба НСО във връзка с покушението срещу А. Д., които действия имат определен принос за заблуждението. Налице е и резултата на престъплението-за пострадалия в следствие на акта на имуществено разпореждане е настъпила посочената по-горе имотна вреда. Налице е квалифициращия признак на чл.210 ал.1 т.4 от НК, тъй като подс.С. е бил осъден с влязла в сила с присъда № … г. на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда , тъй като не са изтекли 5 години към датата на извършване на деянието. Поради това е и налице повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК. 

            От субективна страна – деянието е осъществено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Налице е и користната цел-подсъдимият е целял имотната облага за себе си и е съзнавал неизбежността на настъпилата имотна вреда у пострадалия. Съществуват безспорни доказателства да наличието на пряк умисъл у подс.С., извличащи се от материалите по делото, а именно: подсъдимият С. е ангажирал св.Л., с когото е лежал в затвора, да отиде той да вземе парите от св.М., тъй като очевидно е разбрал, че измамените от него лица са готови да се обърнат към полицията, тъй като не получили обещаното заминаване на работа в чужбина. Също така С. е казал на  св.А., който е успял да се свържи с него, да мълчи, в смисъл да не свидетелства срещу него, т.е. да си трае, иначе „щял да пие една студена вода”.   

            При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимия Р.С. *** е осъществил обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.209 ал.1 от НК под формата на възбуждане, като с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у В.И.Б. ЕГН: **********, заблуждение относно това, че може да му осигури работа в Г., както и да организира заминаването му дотам, както и е поддържал заблуждение относно това обстоятелство до задържането си, като с това му е причинил имотна вреда в размер на 50 лв., като измамата е извършена повторно в немаловажен случай – извършила е престъплението след като е била осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – с присъда № ... на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда - - престъпление по чл. 210 ал.1 т.4 вр. с чл. 209 ал.1 вр. с чл. 28 ал.1 вр. с чл. 2 от НК.

            От обективна страна – с действията си,-убедителни думи, обещания, демонстриране на осведоменост, както и изтъкване на обстоятелството, че е работил в чужбина, а и е бил полицейски служител, подс. С. е осъществил от обективна страна престъплението измама по см.на чл.209 ал.1 от НК, като е въздействал върху съзнанието на пострадалия и това е формирало у него неверните представи за правното основание и условията, при които той е извършил своя акт на имуществено разпореждане, като му е предал инкриминираната сума, мотивиран от тази невярна представа, но не само това за посочения период подс.С.  е поддържал заблуждение у пострадалия-а именно проявила е активност с цел да утвърди тази невярната представа, която е формирал у свидетеля чрез думите и действията си- при проведените телефонни обаждания подсъдимият е давал уверения, че нещата ще са наред и заминаването предстои до дни, като е изтъквал оправдания за забавянията, включително, че е ангажиран от служба НСО във връзка с покушението срещу А. Д., които действия имат определен принос за заблуждението. Налице е и резултата на престъплението-за пострадалия в следствие на акта на имуществено разпореждане е настъпила посочената по-горе имотна вреда. Налице е квалифициращия признак на чл.210 ал.1 т.4 от НК, тъй като подс.С. е бил осъден с влязла в сила с присъда № … г. на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда , тъй като не са изтекли 5 години към датата на извършване на деянието. Поради това е и налице повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК. 

            От субективна страна – деянието е осъществено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Налице е и користната цел-подсъдимият е целял имотната облага за себе си и е съзнавал неизбежността на настъпилата имотна вреда у пострадалия. Съществуват безспорни доказателства да наличието на пряк умисъл у подс.С., извличащи се от материалите по делото, а именно: подсъдимият С. е ангажирал св.Л., с когото е лежал в затвора, да отиде той да вземе парите от св.М., тъй като очевидно е разбрал, че измамените от него лица са готови да се обърнат към полицията, тъй като не получили обещаното заминаване на работа в чужбина. Също така С. е казал на  св.А., който е успял да се свържи с него, да мълчи, в смисъл да не свидетелства срещу него, т.е. да си трае, иначе „щял да пие една студена вода”.   

            При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимия Р.С. *** е осъществил обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.209 ал.1 от НК под формата на възбуждане, като с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у  В.Г.В. ЕГН: **********, заблуждение относно това, че може да му осигури работа в Г., както и да организира заминаването му дотам, както и е поддържал заблуждение относно това обстоятелство до задържането си, като с това му е причинил имотна вреда в размер на 100 лв., като измамата е извършена повторно в немаловажен случай – извършил е престъплението след като е била осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – с присъда № ... на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда - - престъпление по чл. 210 ал.1 т.4 вр. с чл. 209 ал.1 вр. с чл. 28 ал.1 вр. с чл. 2 от НК.

            От обективна страна – с действията си,-убедителни думи, обещания, демонстриране на осведоменост, както и изтъкване на обстоятелството, че е работил в чужбина, а и е бил полицейски служител, подс. С. е осъществил от обективна страна престъплението измама по см.на чл.209 ал.1 от НК, като е въздействал върху съзнанието на пострадалия и това е формирало у него неверните представи за правното основание и условията, при които той е извършил своя акт на имуществено разпореждане, като му е предал инкриминираната сума, мотивиран от тази невярна представа, но не само това за посочения период подс.С.  е поддържал заблуждение у пострадалия-а именно проявила е активност с цел да утвърди тази невярната представа, която е формирал у свидетеля чрез думите и действията си- при проведените телефонни обаждания подсъдимият е давал уверения, че нещата ще са наред и заминаването предстои до дни, като е изтъквал оправдания за забавянията, включително, че е ангажиран от служба НСО във връзка с покушението срещу А. Д., които действия имат определен принос за заблуждението. Налице е и резултата на престъплението-за пострадалия в следствие на акта на имуществено разпореждане е настъпила посочената по-горе имотна вреда. Налице е квалифициращия признак на чл.210 ал.1 т.4 от НК, тъй като подс.С. е бил осъден с влязла в сила с присъда № … г. на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда , тъй като не са изтекли 5 години към датата на извършване на деянието. Поради това е и налице повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК. 

            От субективна страна – деянието е осъществено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Налице е и користната цел-подсъдимият е целял имотната облага за себе си и е съзнавал неизбежността на настъпилата имотна вреда у пострадалия. Съществуват безспорни доказателства да наличието на пряк умисъл у подс.С., извличащи се от материалите по делото, а именно: подсъдимият С. е ангажирал св.Л., с когото е лежал в затвора, да отиде той да вземе парите от св.М., тъй като очевидно е разбрал, че измамените от него лица са готови да се обърнат към полицията, тъй като не получили обещаното заминаване на работа в чужбина. Също така С. е казал на  св.А., който е успял да се свържи с него, да мълчи, в смисъл да не свидетелства срещу него, т.е. да си трае, иначе „щял да пие една студена вода”.   

           При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимия Р.С. *** е осъществил обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.209 ал.1 от НК под формата на възбуждане, като с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у Т.Г.Т. ЕГН: **********, заблуждение относно това, че може да му осигури работа в Г., както и да организира заминаването му дотам, както и е поддържал заблуждение относно това обстоятелство до задържането си, като с това му е причинил имотна вреда в размер на 100 лв., като измамата е извършена повторно в немаловажен случай – извършил е престъплението след като е била осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – с присъда № ... на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда - - престъпление по чл. 210 ал.1 т.4 вр. с чл. 209 ал.1 вр. с чл. 28 ал.1 вр. с чл. 2 от НК.

            От обективна страна – с действията си,-убедителни думи, обещания, демонстриране на осведоменост, както и изтъкване на обстоятелството, че е работил в чужбина, а и е бил полицейски служител, подс. С. е осъществил от обективна страна престъплението измама по см.на чл.209 ал.1 от НК, като е въздействал върху съзнанието на пострадалия и това е формирало у него неверните представи за правното основание и условията, при които той е извършил своя акт на имуществено разпореждане, като му е предал инкриминираната сума, мотивиран от тази невярна представа, но не само това за посочения период подс.С.  е поддържал заблуждение у пострадалия-а именно проявила е активност с цел да утвърди тази невярната представа, която е формирал у свидетеля чрез думите и действията си- при проведените телефонни обаждания подсъдимият е давал уверения, че нещата ще са наред и заминаването предстои до дни, като е изтъквал оправдания за забавянията, включително, че е ангажиран от служба НСО във връзка с покушението срещу А. Д., които действия имат определен принос за заблуждението. Налице е и резултата на престъплението-за пострадалия в следствие на акта на имуществено разпореждане е настъпила посочената по-горе имотна вреда. Налице е квалифициращия признак на чл.210 ал.1 т.4 от НК, тъй като подс.С. е бил осъден с влязла в сила с присъда № … г. на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда , тъй като не са изтекли 5 години към датата на извършване на деянието. Поради това е и налице повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК. 

            От субективна страна – деянието е осъществено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Налице е и користната цел-подсъдимият е целял имотната облага за себе си и е съзнавал неизбежността на настъпилата имотна вреда у пострадалия. Съществуват безспорни доказателства да наличието на пряк умисъл у подс.С., извличащи се от материалите по делото, а именно: подсъдимият С. е ангажирал св.Л., с когото е лежал в затвора, да отиде той да вземе парите от св.М., тъй като очевидно е разбрал, че измамените от него лица са готови да се обърнат към полицията, тъй като не получили обещаното заминаване на работа в чужбина. Също така С. е казал на  св.А., който е успял да се свържи с него, да мълчи, в смисъл да не свидетелства срещу него, т.е. да си трае, иначе „щял да пие една студена вода”.   

         При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимия Р.С. *** е осъществил обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.209 ал.1 от НК под формата на възбуждане, като с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у В.Д.В. ЕГН: **********, заблуждение относно това, че може да му осигури работа в Г., както и да организира заминаването му дотам, както и е поддържал заблуждение относно това обстоятелство до задържането си, като с това му е причинил имотна вреда в размер на 100 лв., като измамата е извършена повторно в немаловажен случай – извършил е престъплението след като е била осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – с присъда № ... на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда - - престъпление по чл. 210 ал.1 т.4 вр. с чл. 209 ал.1 вр. с чл. 28 ал.1 вр. с чл. 2 от НК.

            От обективна страна – с действията си,-убедителни думи, обещания, демонстриране на осведоменост, както и изтъкване на обстоятелството, че е работил в чужбина, а и е бил полицейски служител, подс. С. е осъществил от обективна страна престъплението измама по см.на чл.209 ал.1 от НК, като е въздействал върху съзнанието на пострадалия и това е формирало у него неверните представи за правното основание и условията, при които той е извършил своя акт на имуществено разпореждане, като му е предал инкриминираната сума, мотивиран от тази невярна представа, но не само това за посочения период подс.С.  е поддържал заблуждение у пострадалия-а именно проявила е активност с цел да утвърди тази невярната представа, която е формирал у свидетеля чрез думите и действията си- при проведените телефонни обаждания подсъдимият е давал уверения, че нещата ще са наред и заминаването предстои до дни, като е изтъквал оправдания за забавянията, включително, че е ангажиран от служба НСО във връзка с покушението срещу А. Д., които действия имат определен принос за заблуждението. Налице е и резултата на престъплението-за пострадалия в следствие на акта на имуществено разпореждане е настъпила посочената по-горе имотна вреда. Налице е квалифициращия признак на чл.210 ал.1 т.4 от НК, тъй като подс.С. е бил осъден с влязла в сила с присъда № … г. на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда , тъй като не са изтекли 5 години към датата на извършване на деянието. Поради това е и налице повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК. 

            От субективна страна – деянието е осъществено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Налице е и користната цел-подсъдимият е целял имотната облага за себе си и е съзнавал неизбежността на настъпилата имотна вреда у пострадалия. Съществуват безспорни доказателства да наличието на пряк умисъл у подс.С., извличащи се от материалите по делото, а именно: подсъдимият С. е ангажирал св.Л., с когото е лежал в затвора, да отиде той да вземе парите от св.М., тъй като очевидно е разбрал, че измамените от него лица са готови да се обърнат към полицията, тъй като не получили обещаното заминаване на работа в чужбина. Също така С. е казал на  св.А., който е успял да се свържи с него, да мълчи, в смисъл да не свидетелства срещу него, т.е. да си трае, иначе „щял да пие една студена вода”.   

           При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимия Р.С. *** е осъществил обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.209 ал.1 от НК под формата на възбуждане, като с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у Ж.И.Ч. ЕГН: **********, заблуждение относно това, че може да му осигури работа в Г., както и да организира заминаването му дотам, както и е поддържал заблуждение относно това обстоятелство до задържането си, като с това му е причинил имотна вреда в размер на 100 лв., като измамата е извършена повторно в немаловажен случай – извършил е престъплението след като е била осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – с присъда № …. на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда - - престъпление по чл. 210 ал.1 т.4 вр. с чл. 209 ал.1 вр. с чл. 28 ал.1 вр. с чл. 2 от НК.

            От обективна страна – с действията си,-убедителни думи, обещания, демонстриране на осведоменост, както и изтъкване на обстоятелството, че е работил в чужбина, а и е бил полицейски служител, подс. С. е осъществил от обективна страна престъплението измама по см.на чл.209 ал.1 от НК, като е въздействал върху съзнанието на пострадалия и това е формирало у него неверните представи за правното основание и условията, при които той е извършил своя акт на имуществено разпореждане, като му е предал инкриминираната сума, мотивиран от тази невярна представа, но не само това за посочения период подс.С.  е поддържал заблуждение у пострадалия-а именно проявила е активност с цел да утвърди тази невярната представа, която е формирал у свидетеля чрез думите и действията си- при проведените телефонни обаждания подсъдимият е давал уверения, че нещата ще са наред и заминаването предстои до дни, като е изтъквал оправдания за забавянията, включително, че е ангажиран от служба НСО във връзка с покушението срещу А. Д., които действия имат определен принос за заблуждението. Налице е и резултата на престъплението-за пострадалия в следствие на акта на имуществено разпореждане е настъпила посочената по-горе имотна вреда. Налице е квалифициращия признак на чл.210 ал.1 т.4 от НК, тъй като подс.С. е бил осъден с влязла в сила с присъда № … г. на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда , тъй като не са изтекли 5 години към датата на извършване на деянието. Поради това е и налице повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК. 

            От субективна страна – деянието е осъществено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Налице е и користната цел-подсъдимият е целял имотната облага за себе си и е съзнавал неизбежността на настъпилата имотна вреда у пострадалия. Съществуват безспорни доказателства да наличието на пряк умисъл у подс.С., извличащи се от материалите по делото, а именно: подсъдимият С. е ангажирал св.Л., с когото е лежал в затвора, да отиде той да вземе парите от св.М., тъй като очевидно е разбрал, че измамените от него лица са готови да се обърнат към полицията, тъй като не получили обещаното заминаване на работа в чужбина. Също така С. е казал на  св.А., който е успял да се свържи с него, да мълчи, в смисъл да не свидетелства срещу него, т.е. да си трае, иначе „щял да пие една студена вода”.   

          При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимия Р.С. *** е осъществил обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.209 ал.1 от НК под формата на възбуждане, като с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у А.Т.К. ЕГН: **********, заблуждение относно това, че може да му осигури работа в Ч., а впоследствие и в Г., както и да организира заминаването му дотам, както и е поддържал заблуждение относно това обстоятелство до задържането си, като с това му е причинил имотна вреда в размер на 120 лв., като измамата е извършена повторно в немаловажен случай – извършил е престъплението след като е била осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – с присъда № ... на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда - - престъпление по чл. 210 ал.1 т.4 вр. с чл. 209 ал.1 вр. с чл. 28 ал.1 вр. с чл. 2 от НК.

            От обективна страна – с действията си,-убедителни думи, обещания, демонстриране на осведоменост, както и изтъкване на обстоятелството, че е работил в чужбина, а и е бил полицейски служител, подс. С. е осъществил от обективна страна престъплението измама по см.на чл.209 ал.1 от НК, като е въздействал върху съзнанието на пострадалия и това е формирало у него неверните представи за правното основание и условията, при които той е извършил своя акт на имуществено разпореждане, като му е предал инкриминираната сума, мотивиран от тази невярна представа, но не само това за посочения период подс.С.  е поддържал заблуждение у пострадалия-а именно проявил е активност с цел да утвърди тази невярната представа, която е формирал у свидетеля чрез думите и действията си- при проведените телефонни обаждания подсъдимият е давал уверения, че нещата ще са наред и заминаването предстои до дни, като е изтъквал оправдания за забавянията, които действия имат определен принос за заблуждението, давал му е съвети какви топли дрехи да се вземе, за да може да работи.. Налице е и резултата на престъплението-за пострадалия в следствие на акта на имуществено разпореждане е настъпила посочената по-горе имотна вреда. Налице е квалифициращия признак на чл.210 ал.1 т.4 от НК, тъй като подс.С. е бил осъден с влязла в сила с присъда № ... на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда , тъй като не са изтекли 5 години към датата на извършване на деянието. Поради това е и налице повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК. 

            От субективна страна – деянието е осъществено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Налице е и користната цел-подсъдимият е целял имотната облага за себе си и е съзнавал неизбежността на настъпилата имотна вреда у пострадалия.

          При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимия Р.С. *** е осъществил обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.209 ал.1 от НК под формата на възбуждане, като с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у П.М.С. ЕГН: **********, заблуждение относно това, че може да му осигури работа в Ч., както и да организира заминаването му дотам, както и е поддържал заблуждение относно това обстоятелство до задържането си, като с това му е причинил имотна вреда в размер на 100 лв., като измамата е извършена повторно в немаловажен случай – извършила е престъплението след като е била осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – с присъда № ... на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда - - престъпление по чл. 210 ал.1 т.4 вр. с чл. 209 ал.1 вр. с чл. 28 ал.1 вр. с чл. 2 от НК.

            От обективна страна – с действията си,-убедителни думи, обещания, демонстриране на осведоменост, както и изтъкване на обстоятелството, че е работил в чужбина, а и е бил полицейски служител, подс. С. е осъществил от обективна страна престъплението измама по см.на чл.209 ал.1 от НК, като е въздействал върху съзнанието на пострадалия и това е формирало у него неверните представи за правното основание и условията, при които той е извършил своя акт на имуществено разпореждане, като му е предал инкриминираната сума, мотивиран от тази невярна представа, но не само това за посочения период подс.С.  е поддържал заблуждение у пострадалия-а именно проявил е активност с цел да утвърди тази невярната представа, която е формирал у свидетеля чрез думите и действията си- при проведените телефонни обаждания подсъдимият е давал уверения, че нещата ще са наред и заминаването предстои до дни, като е изтъквал оправдания за забавянията, че е студено и поради това неподходящо за работа, които действия имат определен принос за заблуждението. Налице е и резултата на престъплението-за пострадалия в следствие на акта на имуществено разпореждане е настъпила посочената по-горе имотна вреда. Налице е квалифициращия признак на чл.210 ал.1 т.4 от НК, тъй като подс.С. е бил осъден с влязла в сила с присъда № ... на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда , тъй като не са изтекли 5 години към датата на извършване на деянието. Поради това е и налице повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК. 

            От субективна страна – деянието е осъществено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Налице е и користната цел-подсъдимият е целял имотната облага за себе си и е съзнавал неизбежността на настъпилата имотна вреда у пострадалия.

           При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимия Р.С. *** е осъществил обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.209 ал.1 от НК под формата на възбуждане, като с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у  И.И.М. ЕГН: **********, заблуждение относно това, че може да му осигури работа в Ч., както и да организира заминаването му дотам, като с това му е причинил имотна вреда в размер на 100 лв., като измамата е извършена повторно в немаловажен случай – извършил е престъплението след като е била осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – с присъда № ... на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда - - престъпление по чл. 210 ал.1 т.4 вр. с чл. 209 ал.1 вр. с чл. 28 ал.1 вр. с чл. 2 от НК.

            От обективна страна – с действията си,-убедителни думи, обещания, демонстриране на осведоменост, както и изтъкване на обстоятелството, че е работил в чужбина, а и е бил полицейски служител, подс. С. е осъществил от обективна страна престъплението измама по см.на чл.209 ал.1 от НК, като е въздействал върху съзнанието на пострадалия и това е формирало у него неверните представи за правното основание и условията, при които той е извършил своя акт на имуществено разпореждане, като му е предал инкриминираната сума, мотивиран от тази невярна представа. Налице е и резултата на престъплението-за пострадалия в следствие на акта на имуществено разпореждане е настъпила посочената по-горе имотна вреда. Налице е квалифициращия признак на чл.210 ал.1 т.4 от НК, тъй като подс.С. е бил осъден с влязла в сила с присъда № ... на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда , тъй като не са изтекли 5 години към датата на извършване на деянието. Поради това е и налице повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК. 

            От субективна страна – деянието е осъществено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Налице е и користната цел-подсъдимият е целял имотната облага за себе си и е съзнавал неизбежността на настъпилата имотна вреда у пострадалия.

          При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимия Р.С. *** е осъществил обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.209 ал.1 от НК под формата на възбуждане, като с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у Н.М.Г. ЕГН: **********, заблуждение относно това, че може да му осигури работа в Ч., а вспоследствие и в Г. както и да организира заминаването му дотам, като с това му е причинил имотна вреда в размер на 100 лв., като измамата е извършена повторно в немаловажен случай – извършил е престъплението след като е била осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – с присъда № .. на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда - - престъпление по чл. 210 ал.1 т.4 вр. с чл. 209 ал.1 вр. с чл. 28 ал.1 вр. с чл. 2 от НК.

            От обективна страна – с действията си,-убедителни думи, обещания, демонстриране на осведоменост, както и изтъкване на обстоятелството, че е работил в чужбина, а и е бил полицейски служител, подс. С. е осъществил от обективна страна престъплението измама по см.на чл.209 ал.1 от НК, като е въздействал върху съзнанието на пострадалия и това е формирало у него неверните представи за правното основание и условията, при които той е извършил своя акт на имуществено разпореждане, като му е предал инкриминираната сума, мотивиран от тази невярна представа. Налице е и резултата на престъплението-за пострадалия в следствие на акта на имуществено разпореждане е настъпила посочената по-горе имотна вреда, като дори свидетелят е напуснал своята работа, за да може да е готов да замине там, където е обещал подсъдимият С. да го изпрати.. Налице е квалифициращия признак на чл.210 ал.1 т.4 от НК, тъй като подс.С. е бил осъден с влязла в сила с присъда № ... на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда , тъй като не са изтекли 5 години към датата на извършване на деянието. Поради това е и налице повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК. 

            От субективна страна – деянието е осъществено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Налице е и користната цел-подсъдимият е целял имотната облага за себе си и е съзнавал неизбежността на настъпилата имотна вреда у пострадалия.

          При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимия Р.С. *** е осъществил обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.209 ал.1 от НК под формата на възбуждане, като с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у С.Н.Л. ЕГН: **********, заблуждение относно това, че може да му съдейства за издаване по-бързо на свидетелство за правоуправление на МПС, като с това му е причинил имотна вреда в размер на 900 лв., като измамата е извършена повторно в немаловажен случай – извършил е престъплението след като е била осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – с присъда № ... на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда - - престъпление по чл. 210 ал.1 т.4 вр. с чл. 209 ал.1 вр. с чл. 28 ал.1 вр. с чл. 2 от НК.

            От обективна страна – с действията си,-убедителни думи, обещания, демонстриране на осведоменост, както и изтъкване на обстоятелството, че е  бил полицейски служител, откъдето и има познанства, благодарение на които ще осигури това по-бързо издаване на свидетелство, подс. С. е осъществил от обективна страна престъплението измама по см.на чл.209 ал.1 от НК, като е въздействал върху съзнанието на пострадалия и това е формирало у него неверните представи за правното основание и условията, при които той е извършил своя акт на имуществено разпореждане, като му е предал инкриминираната сума, мотивиран от тази невярна представа. Налице е и резултата на престъплението-за пострадалия в следствие на акта на имуществено разпореждане е настъпила посочената по-горе имотна вреда, Налице е квалифициращия признак на чл.210 ал.1 т.4 от НК, тъй като подс.С. е бил осъден с влязла в сила с присъда № ... на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда , тъй като не са изтекли 5 години към датата на извършване на деянието. Поради това е и налице повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК. 

            От субективна страна – деянието е осъществено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Налице е и користната цел-подсъдимият е целял имотната облага за себе си и е съзнавал неизбежността на настъпилата имотна вреда у пострадалия.

            При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимия Р.С. *** е осъществил обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.209 ал.1 от НК под формата на възбуждане, като с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у Д.Н.Л. ЕГН: **********, заблуждение относно това, че може да й съдейства за издаване по-бързо на свидетелство за правоуправление на МПС, като с това й е причинил имотна вреда в размер на 900 лв., като измамата е извършена повторно в немаловажен случай – извършил е престъплението след като е била осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – с присъда № ... на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда - - престъпление по чл. 210 ал.1 т.4 вр. с чл. 209 ал.1 вр. с чл. 28 ал.1 вр. с чл. 2 от НК.

            От обективна страна – с действията си,-убедителни думи, обещания, демонстриране на осведоменост, както и изтъкване на обстоятелството, че е  бил полицейски служител, откъдето и има познанства, благодарение на които ще осигури това по-бързо издаване на свидетелство, подс. С. е осъществил от обективна страна престъплението измама по см.на чл.209 ал.1 от НК, като е въздействал върху съзнанието на пострадалата и това е формирало у нея неверните представи за правното основание и условията, при които тя е извършила своя акт на имуществено разпореждане, като му е предала инкриминираната сума, мотивирана от тази невярна представа. Налице е и резултата на престъплението-за пострадалата в следствие на акта на имуществено разпореждане е настъпила посочената по-горе имотна вреда, Налице е квалифициращия признак на чл.210 ал.1 т.4 от НК, тъй като подс.С. е бил осъден с влязла в сила с присъда № ... на РС- К., влязла в сила на 02.11.2010 г., и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда , тъй като не са изтекли 5 години към датата на извършване на деянието. Поради това е и налице повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК. 

            От субективна страна – деянието е осъществено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Налице е и користната цел-подсъдимият е целял имотната облага за себе си и е съзнавал неизбежността на настъпилата имотна вреда у пострадалия.

       Доколкото всички деяние осъществяват състава на престъплението измама, при условията на повторност по смисъла на по чл. 210 ал.1 т.4 вр. с чл. 209 ал.1 вр. с чл. 28 ал.1 вр. с чл. 2 от НК, извършени са през непродължителни периоди от време едно от друго, при което всяко е последващо на предходното и при еднородност на вината, то и съдът намира, че се касае за продължавано престъпление по см.на чл.26 ал.1 от НК.

    ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:

          С оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от подсъдимия Р.С.  престъпление, като се съобрази с целите на чл.36 НК и взе в предвид обстоятелствата по чл.54 от НК, Съдът преценя, че наказанието на същия следва да се определи при баланс на отегчаващи и смекчаващи  отговорността  обстоятелства в размер малко под средния, предвиден за това деяние. Следва да се отчетат както предходното осъждане, немалкия брой на пострадалите лица, които пък за сравнително кратък срок е успял да ощети с неголеми по размер суми, но пък и лековерността, с която са подходили свидетелите при търсенето на трудова ангажираност особено извън пределите на страна. Ето защо и за постигане на обществено възпитателното и лично превантивното-поправително въздействие на наказанието съгласно чл.36 от НК Съдът намира, че за поправянето и превъзпитанието на лицето справедливото наказание, което следва да й се определи “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

           На основание чл.61 т.2 вр.чл.6. ал.1 от ЗИНЗС настоящият състав определи първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода”. Налице е престъпна дейност от страна на подсъдимия, който се е възползвал от желанието на неосведомени достатъчно български граждани, притиснати от ниските си доходи и търсещи трудова реализация извън страната. Това негово поведение съвкупно с останалите данни по делото, дават основание на съда да счита, че така наложеното му наказание “лишаване от свобода” в такъв размер би оказало превъзпитателен ефект върху подсъдимия С. и биха го мотивирали към спазване на правовия ред в страната.

          С оглед обстоятелството, че подсъдимият е бил задържан в хода на настоящото производство и в съответствие с разпоредбата на чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК съдът приспадна този срок от така наложеното наказание до влизане на настоящата присъда в сила.

          По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.