НОХД 1932/2013 - Мотиви - 11-02-2014

Мотиви по Наказателно дело 1932/2013г.

МОТИВИ към Присъда №17/16.01.2014г. по НОХД №1932/2013г. по описа на ПРС - ХVІІІ н.с.

 

Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия П.А.Т., ЕГН:**********, за това, че през периода от м. декември 2010г. до м. януари 2013г. включително в гр. Пловдив, след като е бил осъден с влязло в сила на 29.12.2010г. решение №***/18.11.2010г. по гр.д. № ***/2010г. на ПРС, ХV гр.с., да издържа свой низходящ – дъщеря си К.П.Т., ЕГН:**********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: в размер на общо 26 месечни вноски, всяка от които по 120лв., като общият размер на неизплатените вноски за издръжка възлиза на 3120лв. – престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

В съдебното производство К.П.Т. е конституирана като страна в процеса – частен обвинител.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация. По отношение на реализиране на наказателната отговорност предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание пробация, без да конкретизира вида на пробационните мерки и техния срок. Пледира обаче за налагане на наказанието при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.

Повереникът на частния обвинител К.Т. – адв. И.С., счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен по възведеното му обвинение за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, без да посочва вида на алтернативно предвидените в цитираната законова разпоредба наказания /лишаване от свобода или пробация/. И той заема становище, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, трябва да бъде при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.

Подсъдимият не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, дава обяснения. В хода на съдебните прения поддържа служебния си защитник, а при дадената му последна дума заявява, че желае оправдателна присъда.

Служебният му защитник – адв. А.Ц., счита че от събраните по делото доказателства не може да се установи подсъдимият да е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Моли за оправдателна присъда.

Съдът, въз основа за събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият П.Т. и свид. Г.С. живели на семейни начала в продължение на около 17 – 18 години, като се разделили през м. февруари 2008г. Вследствие на съвместното им съжителство им се родило дете – К.П.Т., ЕГН:**********.

С решение №***/18.11.2010г., постановено по гр. д. №***/2010г. на ПРС, ХV гр.с., влязло в сила на 29.12.2010г., подсъдимият бил осъден да заплаща на дъщеря си К.П.Т., чрез нейната майка и законен представител – свид. Г.С., издръжка в размер на 120лв. месечно, считано от 29.03.2010г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на това задължение, както и сумата от 1440лв., представляваща издръжка за минало време.

Подсъдимият Т. – ответник по гражданското дело, не участвал лично в съдебното производство. С определение от 11.08.2010г., постановено по гр.д. №***/2010г. по описа на ПРС – ХV гр.с. на същия бил назначен процесуален представител – адв. В. П. К.. В хода на съдебното производство по гр. д. №***/2010г. на ПРС, ХV гр.с., подсъдимият Т. /ответник по гражданското дело/ не получил съобщение лично, но бил уведомен от призовкар при РС – Пловдив за образуваното гражданско дело, което станало на стационарен телефон с номер 032/***. Подсъдимият обаче не проявил интерес да получи изпратеното му от съда съобщение. За воденото срещу подсъдимия Т. гражданско дело знаела и неговата майка – свид. П.Т., която живеела на адрес ***. На същия адрес били залепяни уведомления /съобщения/, касаещи подс. Т. /ответник по гражданското дело/, съобразно разпоредбата на чл.47, ал.1 от ГПК. В хода на гражданското дело подсъдимият Т. провел разговор със свид. Г.С., държейки й сметка за инициираното от нея, в качеството й на майка и законен представител на непълнолетната си дъщеря, гражданско дело с предявени искове с правно основание чл.143, ал.2 от СК и чл.149, вр. чл.143, ал.2 от СК. Малко след постановяване на съдебното решение по гр.д. №***/2010г. на ПРС, ХV гр.с. подс. Т. провел телефонен разговор и с дъщеря си – свид. К.Т., при който отново се поинтересувал защо го съдят за издръжка и заявил, че няма да плаща такава.   

 След 29.12.2010г., след като бил осъден да заплаща издръжка за дъщеря си К.Т., с влязло в сила съдебно решение, до м. януари 2013г. включително, подсъдимият не изпълнил това си задължение, като не заплатил общо 26 месечни вноски за издръжка за същата – по 120лв. всяка вноска, или всички вноски на обща стойност 3120лв.

В СИС при ПРС било образувано изпълнително дело №***/2011г. срещу подсъдимия Т. на основание изпълнителен лист от 18.01.2011г. по гр.д. №***/2010г. по описа на ПРС, като по изпълнителното дело не постъпили плащания от длъжника за взискателя. В хода на изпълнителното дело до подсъдимия Т. били изпращани призовки за доброволно изпълнение. Две от тях били върнати с отметки от 19.07.2011г. и от 05.08.2011г., че лицето не живее на посочения адрес, по сведение на г-жа Т. – майка.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – изцяло от показанията на свидетелите К.Т. и Г.С., отчасти от показанията на свидетелите П.Т. и П.Т. и отчасти от показанията на подсъдимия Т.. Показанията на свидетелите К.Т. и Г.С. са обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и в съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото. Противоречие относно релевантните факти от предмета в показанията на тези две свидетелки не се наблюдава. Всяка от тях описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станала непосредствен очевидец.

Съдът не възприема показанията на свидетелката П.Т., в частта, в която изнася твърдения, че е разбрала за това, че подсъдимият Т. е осъден да заплаща издръжка на непълнолетната си дъщеря, едва когато е получила призовката за воденото срещу него наказателно дело. Извън правилата на всякаква логика е така изнесеният от нея факт. Свид. П.Т. е жената, с която подсъдимият е съжителствал в последните няколко години, като същата е била наясно, че той има непълнолетна дъщеря и няма как да не трябва да плаща издръжка, поне до навършване на пълнолетието й.

Съдът не се доверява и на казаното от свид. П.Т. – майка на подсъдимия, че не е знаела за това, че срещу синът й се води дело за издръжка, както и че не е обръщала никакво внимание на залепените съобщения от съда на адреса в гр. Пловдив, бул. „***” №***, ап.***, касаещи сина й. Посоченото не само е нелогично, но и е в директно противоречие с приложеното по гражданското дело съобщение /заверено копие на л.53 от дос.пр./ и с приложените по изпълнителното дело две покани за доброволно изпълнение /заверени копия на л.42 и л.51 от съд.пр./. В последните две изрично е отбелязано, че именно майката на П.Т. е лицето, което е дало сведения, че последният не пребивава на адреса. Показанията на свид. П.Т. и свид. П.Т., че те и подсъдимият /съжителстващ с първата свидетелка и син на втората свидетелка/ не са знаели за воденото гражданско дело за издръжка и за постановеното съдебно решение по него и че са научили за това едва след образуване на наказателното дело, са в синхрон единствено с обясненията на подсъдимия Т.. Обясненията му в тази част обаче представляват единствено израз на възприетата от него защитна позиция, тъй като са изолирани и не са подкрепени от останалата доказателствена съвкупност, кредитирана от съда, особено от събраните гласни доказателства – показанията на свид. Г.С. и К.Т., които не се конфронтират помежду си. Действително обясненията на подсъдимия имат двояка природа, като освен защитна позиция са и доказателствено средство. Но за да може да се изграждат изводите от фактическа страна върху неговите обясненията, същите следва да кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, което в случая не е така. Същите са съответни единствено на нелогичните показания на неговите близки – свидетелките П.Т. и П.Т., които са заинтересовани от изхода на делото лица и така изнесените от тях факти всъщност представляват опит на тези свидетели да подкрепят защитната версия на подсъдимия.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и от приложените по делото  писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство и прочетени на основание чл.283 от НПК – заверено копие на решение №*** от 18.11.2010г., постановено по гр.д. №***/2010г. по описа на ПРС – ХV гр.с. /л.15 – 16 от дос.пр./, заверено копие на изпълнителен лист от 18.01.2011г. /л.23 от дос.пр./, справка от НОИ, РУСО – Пловдив /л.44 от дос.пр./, копие на експертно решение №*** от 178 от 28.10.2010г. /л.45 от дос.пр./, епикриза  от УМБАЛ „***” ЕАД, Клиника по ендокринология и болести на обмяната /л.104 от дос.пр./, справка за съдимост /л.108 – 109/, характеристична справка на подсъдимия /л.110 от дос.пр./, заверени копия на материали по гр.д. №***/2010г., ХV гр.с. по описа на ПРС /л.47 – 103 от дос.пр./, заверено копие на експертно решение №*** от 191 от 16.11.2010г. /л.21 от съд.пр./, заверено копие на материалите по изпълнително дело №***/2011г., ІV район /л.33 – 85 от съд.пр./, справка от НОИ, ТП – Пловдив /л.86 от съд.пр./, заверено копие на Протокол за предупреждение от 30.01.2013г. /л.105 от съд.пр./, заверено копие на протокол за полицейско предупреждение от 31.01.2013г. /л.106 от съд.пр./, заверено копие на Протокол за предупреждение от 10.03.2008г. /л.110 от дос.пр./, справка от Дирекция „Сигурност” БТК ЕАД /л.127 от съд. пр./, справка от Дирекция „Сигурност” БТК ЕАД, ведно с приложение /л.136 -137 от съд. пр./, Епикриза, издадена от МБАЛ „***” ЕООД – Пловдив в оригинал и заверено копие, с посочена дата на изписване 10.11.2013г., ведно с оригинал на рецептурна бланка от 10.11.2013г., издадена от МБАЛ „***” ЕООД – Пловдив /л.142 – 144 от съд.пр./, заверено копие на Експертно решение №*** от *** от 28.10.2010г. /л.145 от съд.пр./

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият П.А.Т., ЕГН:********** е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като през периода от м. декември 2010г. до м. януари 2013г. включително в гр. Пловдив, след като е бил осъден с влязло в сила на 29.12.2010г. решение №***/18.11.2010г. по гр.д. № ***/2010г. на ПРС, ХV гр.с., да издържа свой низходящ – дъщеря си К.П.Т., ЕГН:**********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: в размер на общо 26 месечни вноски, всяка от които по 120лв., като общият размер на неизплатените вноски за издръжка възлиза на 3120лв.

От обективна страна подсъдимият, след като е бил осъден да изплаща ежемесечна издръжка за дъщеря си К.П.Т., ЕГН:********** не е изпълнил това свое задължение в размер на 26 месечни вноски, поради което с бездействието си е осъществил състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК. Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите не навършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. За времето от м. декември 2010г. до м. януари 2013г. включително подсъдимият Т. не е изпълнил своите задължения на родител, от които не може да бъде освободен, дори да няма никакви доходи или възможностите му за контакт с детето да са затруднени. За горепосочения период подсъдимият не е заплатил дължимата ежемесечна издръжка за дъщеря си, а през цялото това време за образованието, здравето, лечението, отоплението и всичките други потребности на детето се е грижила майка му – свид. Г.С..

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието си с пряк умисъл, тъй като е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е желаел тяхното настъпване. Както беше посочено по – горе в мотивите подсъдимият Т. е знаел за постановеното съдебно решение, макар и това да се отричаше от него в хода на настоящото съдебно производство. Бил е напълно наясно за обстоятелството, че е осъден с влязло в сила съдебно решение да издържа дъщеря си и въпреки това, напълно съзнателно не е изпълнявал задължението си в размер  на 26 месечни вноски.

Причини за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия и незачитане на установения в страната правов ред.

За престъплението по чл.183, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до една година или пробация. Предвид наличните по делото смекчаващи отговорността обстоятелства – затрудненото материално положение на подсъдимия и влошеното му здравословно състояние съдът намира, че от алтернативно предвидените наказания, това което следва да му се наложи е по – лекото по вид, а именно пробация. При индивидуализиране на наказанието, съобразно разпоредбата на чл.54 от НК, съдът отчете посочените по – горе смекчаващи отговорността обстоятелства. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени немалкия брой /26/ на неплатените месечни вноски, както и предходните осъждания на Т.. Като анализира така индивидуализиращите отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че в конкретния казус следва на подсъдимия да се наложи наказание ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки: на основание чл.42а, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.42б, ал.1 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС – гр. Пловдив, бул. „***” №***, ет.***, ап.*** за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационния служител или определено от  него длъжностно лице, при периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО и на основание чл.42а, ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. Това наказание съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимия и според преценката на съда би постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се отразило възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото. Не са налице изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.55 от НК.

По делото няма приложени веществени доказателства.

По делото не са направени разноски.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ДТ