НОХД 1804/2013 - Мотиви - 07-10-2013

Мотиви към Присъда по НОХД № 1804/2013г

Мотиви към Присъда по НОХД № 1804/2013г. на ПРС, ХХV н.с.

 

РП - Пловдив обвинява А.С.Т. в извършено от него престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК, а именно, че на 18.11.2012 год. в гр.П. се е заканил с убийство на Х.Е.Т. и това заканване е могло да породи основателен страх за осъществяването му.

Прокурорът поддържа обвинението и предлага на подсъдимия да се наложи ефективно наказание „лишаване от свобода” ориентирано към минимума, което да се изтърпи при първоначален общ режим.

Подсъдимият Т. се признава за виновен при условията на чл.371, т.2 от НПК като признава изцяло фактите, описани в обвинителния акт. Лично и чрез защитника си адв.Б. пледира за условно наказание или „Пробация”. Алтернативно моли за ефективно наказание „лишаване от свобода”, отмерено в закономия му минимум при условията на чл.55 от НК.

        По делото е приет за съвместно разглеждане гражданският иск на пострадалата Х.Т. против подсъдимия А.Т. за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинените й в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от деликта до изплащането й.

        Гражданският ищец Т. пледира искът да бъде уважен в предявения размер.

 

Съдът въз основа на доказателствата прие следното:

 

Свидетелката Х.Т. *** вход живеел и подсъдимият, но на *** етаж. Подсъдимият Т. желаел интимна връзка със свидетелката, но тя категорично му отказвала. Въпреки това, обаче той дълго време настоявал като след инцидент, в който подсъдимият проявил към нея агресия, свидетелката Т. преустановила да се среща с него. Подсъдимият започнал да се държи агресивно спрямо нея, отправял и закани, пращал й съобщения на мобилния апарат, търсил контакт с нея по телефона.

При поредна отправена закана с убийство свидетелката Т. депозирала жалба до органите на реда. В тази връзка било повдигнато обвинение от страна на Районна прокуратура гр.П. спрямо подсъдимия и в резултат на това по НОХД № 500/2012г. по описа на ПРС, той бил осъден на „пробация” за престъпление по чл.144, ал.3 от НК, извършено против Т..

 Съвсем скоро след постановяване на присъдата - на 08.11.2012г. свидетелката Т. отишла на среща със своя приятелка - свид.С.Н. в кафене „Ч.и Б." в гр.П., в ** „Т.””. Там те се срещнали и с техен приятел - св. И.С.. Последният предложил да изпрати двете момичета с неговата кола. Първо закарали свид. Н., след което свид. С. спрял автомобила пред блока на Т. и двамата се заприказвали. В този момент подсъдимият, който забелязал свид.Т. в колата, започнал да блъска по автомобила с юмруци, да крещи и да псува. Силно ядосан, подс.Т. започнал да рита по колата с крака и да нарича свид. С. „чукундур", а пострадалата наричал „к****". Освен това той се обърнал към свид.Т. и казал, че ще я убие. Пострадалата много се притеснила и от страх се паникьосала. В това време свид. С. по мобилния телефон се свързал със спешен номер 112 и подал сигнал. В момента, в който забелязал, че свидетелят говори по мобилния апарат, подс. Т. избягал.

Свидетел на горния инцидент станал св.И.Б., който живеел на по горепосочения адрес, но на първия етаж, и в момента пушил цигара на терасата.

По същото това време на своята тераса също бил и свид. Т.К., който живеел в същия вход, но на петия етаж и също станал свидетел на целия инцидент.

Веднага след сигнала на място пристигнали полицаи, които отвели свид. С. и свид.Т. ***.

От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза се установява, че подс.Т. е със специфично личностово разстройство от смесен тип с предимно хистрионни елементи, невротични декомпенсации с астено-вегетативен синдром и психогенни прилошавания. Няма данни за психоза, като към момента на инкриминираното деяние е бил в ясно съзнание, разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Неговото поведение не е било болестно мотивирано. Същият може да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, като в тази връзка може да участва пълноценно в наказателния процес.

 

Така описаната фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от всички доказателства събрани в досъдебното производство, сред които от особено значение са показанията на пострадалата Х.Т. и на непосредствения очевидец И.С..

Всъщност по основните факти не е имало спор дори в досъдебното производство. В тази фаза е бил спорен факта, че Т. се е заканил с убийство на пострадалата по време на инкриминирания инцидент. Самата пострадала обаче и свидетелят С. са категорични относно отправената закана. Съдът се доверява изцяло на твърденията на тези свидетели, защото те коресподнират с цялостното и добре доказано агресивно поведение на подсъдимия против Т.. Той веднъж е осъден за закана с убийство спрямо нея и само един месец по-късно, след като присъдата му е била влезнала в сила, той осъществява настоящото деяние. Всъщност, след направеното пред съда признание на фактите описани в обвинителния акт, и този елемент се явява безспорен.

Следва да се кредитира и психиатричната експертиза като изгатвена компетентно и безпристрастнно.

 

При така описаната фактическа обстановка се установява, че подсъдимият А.С.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал.З вр. ал.1 от НК, за това, че на 08.11.2012 г. в гр.П. се е заканил на Х.Е.Т. *** с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

 

От обективна страна е налице заканителна реплика с убийство, която напълно е била в състояние да породи страх за изпълнението на заканата. Това е така, тъй като в един продължителен период от време и по всевъзможни начини – реално, а и виртуално, Т. се е отнасял с изключителна агресия против пострадалата, практически упражнявайки спрямо нея постоянен тормоз. Проблемът е бил задълбочен включително от неблагоприятното в тази ситуация обстоятелство, че двамата съжителстват на един и същи адрес. Именно в контекста на този тормоз, както и в контекста на конкретната хулиганска ситуация, предизвикана от подсъдимия, отправената от него към Т. заканителна реплика е била в състояние да породи реален страх.

От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл. Впрочем, цялостното поведение на подсъдимия против пострадалата издава упорит и целенасочен умисъл тя да бъде държана в постоянен страх. В конкретната ситуация Т. е осъзнавал, че се заканва с убийство на Т. и че тази закана е пораждала реален страх за осъществяване, като е целял да постигне точно това. Тоест, той е действал с целени и настъпили обществено опасни последици.

 

При така доказаните факти и дадената им правна квалификация, за да наложи на подсъдимия справедливо наказание съдът съобрази следното:

Подсъдимият Т. е осъждан и то за подобно престъпление, осъществено против същата пострадала. Самостоятелно отегчаващо обстоятелство е и фактът, че настоящото престъление същият е извършил едва два месеца след като е влезнала в сила присъдата за предишно такова. Отегчаващо обстоятелство е и постоянният тормоз, който Т. извършва над пострадалата макар и без признаците на престъпление от общ характер.

Смекчаващо вината му обстоятелство, обаче, е направеното пред съда самопризнание. Действително с този акт са свързани законови благоприятни последици за него, но той благоприятства положението му най-вече с оглед голямото му значение за категоричното установяване на обективната истина.

Според съда, обсъденото смекчаващо вината обстоятелство, качествено доминира над отегчаващите и това налага предвиденото в закона наказание „лишаване от свобода” за извършеното от Т. престъпление, на основание чл.54 от НК, да се отмери към неговия минимум.

Или – на подсъдимият следва да се определи наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Тъй като по делото бе проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, на основание чл.58а, ал.1 от НК, така определеното на подсъдимия наказание следва да се намали с една трета. Тоест, на подсъдимия Т. следва да се наложи окончателно наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

До момента Т. не е осъждан на наказание „лишаване от свобода” и е в сравнително млада възраст, като предишното му осъждане касае същите взаимоотношения довели до настоящата присъда. Ето защо съдът счита, че извършването на това престъпление е резултат на патология в частните му взаимоотношения с пострадалата Т., а не е проява на престъпна склоност по принцип. С оглед на това съдът счита, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, като не е необходимо за превъзпитаването на подсъдимия той да изтърпи реално така наложеното му наказание. Същото следва да се отложи за изпълнение с максималния възможен изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което ще бъде достатъчно сигурна превенция против бъдещи негови посегателства от този вид.

Доколкото е видно, че поведението на Т. против Т. рецидивира, е необходимо в един значителен период от време по отношение на него да се упражнява контрол от страна на властта. Най-подходящият начин това да се осъществи, според категоричното убеждение на съда, е като се постанови на осн.чл.67, ал.3 от НК за ТРИ ПОРЕДНИ ГОДИНИ в рамките на горния изпитателен срок подсъдимият да изтърпи и пробационната мярка, предвидена в чл.42а, ал.2, т.2 от НК – „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ”. По този именно начин от една страна ще се даде шанс на подсъдимия ефективно да коригира поведението си без да влиза в затвора, а от друга страна – за дълъг период от време той ще бъде под постоянен контрол.

 

Подсъдимият Т. е изтърпял мярка за неотклонение „Задържане под стража” в периода от 12.07.2013 год. до постановяавне на настоящата присъда – 26.09.с.г. На осн. чл.59, ал.1 от НК това задържане следва да му бъде приспаднато при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода”.

 

С оглед на горния материалноправен резултат по делото предявеният от пострадалата граждански иск против подсъдимия се явява доказан по основание. В размер той е доказан на стойност от 1000 лв., като се изхожда от разбирането, че търсеното обезщетение не е относно цялостното поведение на тормоз от страна на подсъдимия спрямо ищеца, а за еднократно проявен в обективната действителност акт на словестно насилие. До пълният предявен размер от 5000 лв., предявеният от Т. иск следва да се отхвърли като неоснователен.

Върху присъдената сума, подсъдимият дължи и законна лихва от датата на увреждането – 08.11.2012 год. до окончателното й изплащане.

По делото са направени разноски от 100 лв., които подсъдимият следва да заплати по сметка на ВСС. По същата сметка Т. следва да заплати и 50 лв. Държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

 

По горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

        ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

        СЕКРЕТАР: Б.К.