НОХД 1295/2013 - Мотиви - 02-10-2013

Мотиви по Наказателно дело 1295/2013г.

МОТИВИ към присъда по НОХД №1295/2013 г. на ХІІ н.с. на ПРС

 

     Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу Г.Д. *** за това, че в условията на продължавано престъпление, когато две и повече деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление , извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите в гр. Пловдив е подбудил другиго

     на 15.10.2012 г. А.Ц.Д. ЕГН ********** да потвърди писмени съзнателно неистина пред С.П. – разследващ полицай при 05 РУ – ОДМВР Пловдив в протокол за разпит като свидетел, че на 11.10.2012 г. е бил в заведение „С. С.” в ЖК Т. в гр.П. и че на същата дата „Ж. не е управлявал автомобила, който му докараха – Ауди”

     на 15.10.2012 г. И.Г.Н., ЕГН **********, да потвърди писмено съзнателно неистина пред С.П. – разследващ полицай при 05 РУ – ОДМВР Пловдив в протокол за разпит пред С.П. - разследващ полицай при 05 РУ – ОДМВР Пловдив в протокол за разпит като свидетел, че на 11.10.2012 г. е бил в заведение „С. С.” в ЖК Т. в гр.П. и че на същата дата „Г. каза, че чака да му докарат новата кола, която купил – Ауди 80 комби”, „ дойдоха два и спряха на паркинга срещу заведението. Във всяка кола имаше по един мъж, който караше. Едната кола беше Ауди 80 комби, синя на цвят”.

      на 16.10.2012 г. А.А.Д. ЕГН **********, да потвърди писмено съзнателно неистина пред С.П. – разследващ полицай при 05 РУ – ОДМВР Пловдив в протокол за разпит като свидетел, че се е съгласил да продаде на непознато дотогава лице на име Ж., лек автомобил Ауди, закарал автомобила на локалния паркинг пред заведение „С. С.” в ЖК „Т.” в гр.П. и „Пред мен Ж. не се е качвал на Аудито, не е карал автомобила” – ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.290 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.3 от НК.

     Районна прокуратура поддържа обвинението при фактическата обстановка и квалификация, изложени в обвинителния акт, като по отношение на наказанието предлага на подсъдимия да бъде наложено такова при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим.

     Защитникът на подсъдимия  - адв.М. пледира И. да бъде оправдан.

     Подсъдимия дава обяснения, отрича вината си  и иска да бъде оправдан.

     ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

     Подс. Г.Д.И. е роден на *** ***, б., български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, безработен, с ЕГН **********.

     Подсъдимият И. бил зависим от наркотици. На 11.10.2012 г. около 15.00 часа след като бил употребил амфетамин, управлявал лек автомобил АУДИ 80 с немски транзитен номер …. Свидетелите П. и Л., служители към 05 РУ –ОДМВР по същото време изпълнявали служебните си задължения по ул.”С.” в ЖК „Т.” в гр.П., като патрулирали със служебния си автомобил. Те забелязали лекия автомобил АУДИ, управляван от подс.И., до който се возела неговата приятелка св. Д.М. и решили да го проверят, тъй като констатирали, че транзитните номера били изтекли. Предвид на това и те последвали автомобила, управляван от подсъдимия без да го изпускат от поглед, като Ауди-то завило в пресечка на бул.”С.” и спряло в дъното на паркинга, намиращия се там зеленчуков пазар. Свидетелите П. и Л. спрели служебния си автомобил непосредствено зад управлявания от И. и излезли, за да извършат проверка. Полицейските служители видели, че на шофьорското място е И., а до него на дясната седалка е св.М.. След като поведението на подсъдимия им се сторило подозрително, тъй като той бил притеснен, силно се потял и ръцете му треперили, полицейските служители в частност св.П. го попитал дали е употребил алкохол, на което И. заявил, че не е пил, но е на метадонова програма. В тази връзка И. бил отведен в сградата на ПП КАТ, с цел да бъде тестван за употреба на упойващи вещества с техническо средство, което дало положителен резултат. Предвид на това на подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение  и бил издаден талон за медицинско изследване, като И. не дал кръв в предвиденото за изследването време.

        С оглед изложените обстоятелства по отношение на И. било образувано наказателно производство за извършено престъпление от общ характер по чл.343б ал.3 от НК и бил внесен обвинителен акт. На 25.02.2013 г. съдебното производство по НОХД №... на ..., образувано на основание внесения срещу И. обвинителен акт било приключено със споразумение, което било одобрено от съда с нарочно определение. Подсъдимият И. се признал за виновен за това, че на 11.10.2012 г. в гр.П. е управлявал МПС – лек автомобил „Ауди 80” с ДК № … след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер друг тест 5000” с фабричен №ARAM0008, проба 49.

         В хода на това производство били разпитани св.А.Д., който в разпит, проведен на 15.10.2012 г. от разследващ полицай заявил, че присъствал на случай, свързан с покупка на нов автомобил от подс.И. и последния не е управлявал превозното средство. Д. заявил също така пред съответния разследващ орган че на 11.10.2012 г. е бил в заведение „С. С.” в ЖК „Т.”  и че  на същата дата „Ж. не е управлявал автомобила, който му докараха – Ауди”.

         В подобна насока са й показанията на св.И.Г.Н. от 15.10.2012 г., който също описва как на 11.10.2012 г. подс.И. не бил управлявал лекия автомобил АУДИ, заявявайки пред разследващия орган, че бил в заведение „С. С.” в ЖК „Т.” в гр.П. и на същата дата Г. – подсъдимият му бил казал, че чакал да му докарат новата кола, която купил – Ауди 80 комби. Освен това св.Н. е заявил, че били дошли два автомобила пред заведението, като във всеки от тях е имало по един мъж, който карал. Едната от колите била Ауди 80 комби, синя на цвят.

        А.А.Д., също свидетел по въпросното дело, пък заявил в разпита си на 16.10.2012 г. пред разследващия орган – св.С.П., че И., когото той не познавал, поискал да закупи от него лек автомобил „Ауди 80” с ДК № …, между тях била постигната договорка и св.Д. закарал лекия автомобил на 11.10.2012 г. пред заведението „С. с.” в ЖК ”Т.”, като същият също твърдял, че И. не бил управлявал автомобила на посочената дата.

           Впоследствие след влизане в сила на определението, с което бил осъден И. за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК, тези трима свидетели – Д., Н. и Д. се отрекли от дадените от тях показания в досъдебното производство № ... пред разследващия полицай П. и заявили, че подс.И. им е въздействал като ги е помолил да излъжат в негова полза, като заявят, че на въпросната дата той не е управлявал лекия автомобил, както и преди дадат показания в разпитите си на 15 и 16.10.2012 г. им обяснил точно какво да кажат с тази цел. Те заявили, че Д. и Н. се срещали с него преди да дадат показания, като подсъдимият и неговата приятелка св.М. ги помолили да излъжат, като им обяснили какво точно да кажат. Самият св.Д. пък направо заявява, че му е било платено за това да каже, че той е бил този, който докарал автомобила на И. и последният не се е качвал в него да го управлява.

             Фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия на първо място, в които той макар и да отрича вина, по същество признава, че е имал разговори и с тримата свидетели – Д., Н. и Д., като дори на последния е заплатил сумата от 100 лв като възнаграждение за „услугата”, която той му прави, явявайки се и депозирайки лъжливи показания по въпросното наказателно производство. Интерпертацията обаче, която дава на стореното от него е, че свидетелите били тези, които изразили желание да му съдействат, като това какво точно да кажат обяснила адвокатката на И. в производството – св.Т.Х.. Факта на дадените на св.Д. 100 лв  се потвърждава и от него самия , който заявява, че И. го е мотивирал да даде неистински показания във връзка с обстоятелството, че той не е управлявал лекия автомобил Ауди 80 въпросния ден, въпреки, че свид.Д. въобще не е имал нищо общо нито със закупуването, а още по-малко с докарването на този автомобил конкретния ден. За даването на тези пари свидетелства и св.Д М.. Следва да се отбележи, че И. всячески се опитва да отрече факта, че е провеждал каквито и да било разговори относно това какво точно да кажат свидетелите при разпитите им, като приписва провеждането на такива договорки на защитника, участвал по НОХД ...- св.Т.Х., която категорично отрича това обстоятелство. Факт обаче е, че и тримата свидетели не сочат нея като лицето, което ги е помолило да излъжат в полза на И., а заявяват, че именно той и бил този, който ги е помолил. Д. и Н. твърдят, че такъв разговор е бил проведен в присъствието на св.М., която също ги е увещавала да излъжат наравно с И., доколкото тя също е искала на „помогне” на И., бидейки към онзи момент в интимни отношения с него и съжителство. На предаването на 100 лв на св.Д. св.М. също не отрича да е присъствала, като заявява, че по-късно е разбрала за какво са дадени. Св.М., както и И. отричат да е имало среща между и св.Д. ***, обстоятелство, което обаче съдът не кредитира, доколкото въпреки, че подс.И. се е признал за виновен, че е управлявал под въздействие на упойващи вещества, возейки до себе си св. М. и дори е изтърпял наказанието си за това деяние, тази свидетелка продължава да отрича това, че е била свидетел на това как подсъдимият е карал колата, докато е бил дрогиран и тя се е возела до него. Предвид на това и съдът няма как да кредитира нейните показания, тъй като те очевидно също са неистински, а не само противоречащи си с  тези на Н. и Д.. Самият подсъдим И. ставайки свидетел на показанията, дадени от св.П. и Л., които недвусмислено заявяват, как са го наблюдавали да шофира въпросното Ауди, возейки до себе си св.М. преди да му извършат проверка на паркинга зад пазара в ЖК „Т.”, не отрича, че това е така, просто изказва своето учудване как и откъде може да са го били видели полицейските служители, без той да ги е забелязъл преди това. Обстоятелство, което е ирелевантно в случая и безспорно дължащо се първо на състоянието, в което се е намирал към онзи момент И. докато е управлявал МПС, а и на непознаването от негова страна на полицейската работа. Фактът, че св. М. изопачава обстоятелствата и отрича очевидни доказани истини, съдът отдава на това, че тя като свидетел има право да не дава показания по факти, които биха я уличили в извършването на престъпление. От друга страна св.Л. и П. описват стройно и последователно ситуацията, при която са видели подсъдимия с приятелката му в колата, докато първият я е карал и са решили да го спрат, още повече, че П. не отрича, че познава И. като извършител и на други противоправни деяния. Това, че там иззад някакъв павилион П. е забелязал св.Д., когото също познава като съсед, не поражда съмнения у съда, че И. е управлявал лекия автомобил Ауди 80  ДК № …, обстоятелство относно, което този свидетел първоначално е излъгал, а после се е отрекъл. Следва да се отбележи, че самият подсъдим, възползвайки се от правото си да дава обяснения смени няколкократно позицията си в зависимост от казаното от свидетелите и от изясняването на противоречията между показанията им чрез провеждането на очни ставки. Основното, върху което подсъдимият акцентира в своя защита е това, че Д., Н. и Д. сами изявили желание да излъжат в негова полза, като последния от тях дори поискал и получил възнаграждение за това. Другото, на което се позовава пък е, че не той, а защитникът му адв.Т.Х. е била тази, която първо мотивирала тези свидетели, а после и ги подготвила какво да кажат с цел да „помогнат” на И.. Последното обстоятелство е абсолютно нелогично от гледна точка на процесуалното поведение на защитника на подсъдимия в хода на производството, в което го е защитавала, защото това означава, че мотивирайки го да се признае за виновен, че е управлявал МПС под въздействието на наркотици, факт, който той в крайна сметка признава и в настоящото производство и знаейки, какво е казала на свидетелите, в което съдът се съмнява да го е сторила, ги е изложил да опасността да бъдат привлечени към отговорност за престъпление по чл.290 от НК. Следва да се отбележи и заявеното от самата св.Т.Х. пред настоящия състав, а именно, това, че казаното между нея и клиента й не може да обвърже свидетелите или да ги мотивира да дадат лъжливи показания, освен ако той не е предал думите й по друг, угоден за него начин в проведени разговори между И. и св.Д., Н. и Д..

         Ето защо и в заключение следва да се отбележи, че съдът възприема казаното от И. като израз и на защитната му позиция в процеса. Настоящият състав кредитира показанията на св.Д., Н., Д., П. и Л., както и тези на св.Х., като не дава вяра на казаното от св.М., която освен, че си противоречи с повечето свидетели е в очевидна опозиция и на признанията на подс.И., което тотално я дискредитира.

         Фактите по делото съдът приема за установени и от писмените доказателства, приобщени по надлежния ред, а именно – определение №148 по НОХД ... на ПРС, влязло в сила на 25.02.2013 г., справка от Затвора Пловдив, характеристична справка, справка съдимост, копия на протоколи за разпит и други, които се възприемат и по тях не се съдържат противоречия. Констатираните от защитата на подсъдимия противоречия с показанията на свидетелите, дадени в производството по НОХД ... на ПРС на първо място са нормални, тъй като именно те са довели до образуване на настоящото дело с такъв предмет, но пък не могат да повлияят на преценката на съда по настоящото дело, доколкото те са ирелевантни в това производство.

        При така изложената фактическа обстановка съдът намира, че по безспорен начин се доказва извършването на деянието, в което е обвинен подс.И., поради което и той беше признат за виновен.

        ОТ ПРАВНА СТРАНА:

        С действията си на 15.10.2012 г. в гр.П. подс. И. е осъществил от обективна страна деяние по чл.290 ал.1 вр. чл.20 ал.3 от НК, тъй като е подбудил другиго  А.Ц.Д. ЕГН ********** да потвърди писмени съзнателно неистина пред С.П. – разследващ полицай при 05 РУ – ОДМВР Пловдив в протокол за разпит като свидетел, а именно, че на 11.10.2012 г. е бил в заведение „С. С.” в ЖК Т. в гр.П. и че на същата дата „Ж. не е управлявал автомобила, който му докараха – Ауди”. И. е склонил Д. да свидетелства, излагайки неистини, знаейки какво е действителното положение, молейки го да му направи „услуга” и възползвайки се от отношенията им като познати.

        От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им.

        С действията си на 15.10.2012 г. в гр.П. подс. И. е осъществил от обективна страна деяние по чл.290 ал.1 вр. чл.20 ал.3 от НК, тъй като е подбудил другиго  И.Г.Н., ЕГН **********, да потвърди писмено съзнателно неистина пред С.П. – разследващ полицай при 05 РУ – ОДМВР Пловдив в протокол за разпит пред С.П. - разследващ полицай при 05 РУ – ОДМВР Пловдив в протокол за разпит като свидетел, че на 11.10.2012 г. е бил в заведение „С. С.” в ЖК Т. в гр.П. и че на същата дата „Г. каза, че чака да му докарат новата кола, която купил – Ауди 80 комби”, „ дойдоха два и спряха на паркинга срещу заведението. Във всяка кола имаше по един мъж, който караше. Едната кола беше Ауди 80 комби, синя на цвят”. И. е склонил Н. да свидетелства, излагайки неистини, знаейки какво е действителното положение, молейки го да му направи „услуга” и възползвайки се от отношенията им като познати.

        От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им.

         С действията си на 16.10.2012 г в гр.П. подс. И. е осъществил от обективна страна деяние по чл.290 ал.1 вр. чл.20 ал.3 от НК, тъй като е подбудил другиго А.А.Д. ЕГН **********, да потвърди писмено съзнателно неистина пред С.П. – разследващ полицай при 05 РУ – ОДМВР Пловдив в протокол за разпит като свидетел, че се е съгласил да продаде на непознато дотогава лице на име Ж., лек автомобил Ауди, закарал автомобила на локалния паркинг пред заведение „С. С.” в ЖК „Т.” в гр.П. и „Пред мен Ж. не се е качвал на Аудито, не е карал автомобила” И. е склонил Д. да свидетелства, излагайки неистини, знаейки какво е действителното положение, молейки го да му направи „услуга”, за която дори му предложил и му заплатил сумата от 100 лв, възползвайки се от отношенията им като познати.

          От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. Самите данни за начина, по който подсъдимият е мотивирал Д. да лъжесвидетелства в негова полза, въпреки съзнанието, че последният няма нищо общо нито със закупуване на автомобила, а още по-малко е присъствал във въпросния ден на мястото, където е бил спрян от полицейските служители показват субективното отношение на подсъдимия към извършеното и целта му, а именно да избегне наказателно преследване.

          Предвид обстоятелството, че се касае за  две и повече деяния - три, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление – по чл.290 ал.1 от НК, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, то и съдът намира, че се касае за продължавано престъпление по чл.26 ал.1 от НК.

ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:

На първо място се касае за престъпление против правосъдието, което макар и да не е квалифицирано от закона като тежко умишлено такова по смисъла на чл.93 т.7 от НК е с висока степен на обществена опасност, още повече, че е извършено от лице, мотивирало повече от едно лица да излъжат с цел да се избегне наказателно преследване за друго престъпление, водено срещу него. Следва  при определяне на наказанието да бъде взета предвид и санкцията в закона за това деяние, която е “лишаване от свобода” до пет години. Настоящият състав счита, че наказанието на подс.И. следва да се определи при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно, налице е обременено съдебно минало от няколко осъждания за различни по вид престъпления, подценяване на обществената опасност от извършеното деяние, лоши характеристични данни, от друга страна е налице млада възраст и наркотична зависимост, която е вид болестно състояние. Предвид изложеното и съдът определи наказание на подс.И. „лишаване от свобода” в размер на ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим. Настоящият състав счита, че последното се явява съобразено с целите на наказанието и тези на личната и генералната превенция.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.