НОХД 1009/2013 - Мотиви - 03-02-2014

МОТИВИ

МОТИВИ

към Присъда по НОХД № 1009 по описа на Пловдивски Районен съд, дванадесети наказателен състав, по описа за 2013 година.

Подсъдимият Г.Р.Р. с ЕГН:**********, се обвинява от Районна прокуратура - гр. П. за извършено престъпление както следва:

За това, че на 16.06.2000 г. в гр. П., като лице от офицерския състав на МВР - Н. група „П.П.С.” на С. “К.П.” при служба „П.” към РДВР – П., не е изпълнил задълженията си по служба – не е документирал по надлежния ред проведена оперативна беседа с Й.К.Д. и е превишил властта си, като е освободил лице, установено като извършител на престъпление по чуждо Д.П. – дознание № 768/2000 г. по описа на РУП – А. - Й.К.Д. и от това са настъпили тежки последици, изразяващи се в невъзможност Д.П. по дознание № 768/2000 г. по описа на РУП – А. да бъде приключено в срок и спиране на същото поради неустановяване на извършителя, което е престъпление по чл.387, ал.2, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.2, ал.1 от НК;

за това, че на 31.07.2008 г. в гр. П., като орган на власт - Н. на *** РУ при ОД на МВР – П., е пропуснал да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата, относно наказателно преследване – не е уведомил Районна прокуратура - П. за налични данни за извършено от негов служител - М.И.М., престъпление, с цел да избави М.И.М. от наказание, което му се следва по закон, което е престъпление по чл.288 от НК;

За това, че в периода м. август 2009 г. - м. октомври 2009 г. в гр. П., като държавен служител в системата на МВР - Н. на *** РУ при ОД на МВР – П., при условията на продължавано престъпление, не е изпълнил задълженията си по служба, както следва:

         - на 24.08.2009 г. в гр. П. е нарушил изискванията на чл. 63, ал.5 от ЗМВР и т.4, т.13, т.29, т.64, т. 73 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като не е допуснал адв. З.Т., в качеството й на адвокат /защитник/, до задържано лице в арестното помещение на *** РУП при ОД на МВР – П. – В.Г.В.,

         - в периода м. август – м. октомври 2009 г. в гр. П. в нарушение на задълженията си по т.36, т.42 и т.64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и чл.35 от Инструкция Із-1171/02.08.2006 г. за организацията на работа в С.З. на МВР по З.М.и за престъпления от общ характер, след като от Р.П. при *** РУП при ОД на МВР – П. му е било докладвано за възпрепятстване на събирането на доказателства по Д.П. № 88/2009 г. по описа на *** РУП при ОД на МВР – П., както и за нередности при водене на проверките, съставянето на докладни записки и разследването по Д.П. № № 486/2009 г., 523/2009 г., 635/2009 г. и 79/2009 г., всички по описа на *** РУП при ОД на МВР – П., не е предприел каквито и да било действия по отстраняването им и реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо виновните служители;

         - през м. септември 2009 г. не е образувал дисциплинарно производство и не е наложил дисциплинарно наказание за извършено от служителя И.З.Д. тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.227 ал.1 т.7 от ЗМВР,

         -  на 07.09.2009 г. в нарушение на чл.7 т.1, т.2 и т.3 от Инструкция рег. № Із-1015/04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР е омаловажил извършеното от В.Т.В. дисциплинарно нарушение, като наместо следващото му се наказание „порицание” му е наложил наказание „мъмрене” за срок от 2 месеца и е злоупотребил със служебното си положение, като:

         - през м. август – м. септември 2009 г. в гр. П. е възпрепятствал срочното приключване на Д.П. - № 486/2009 г., 523/2009 г., 635/2009 г. и 79/2009 г., всички по описа на *** РУП при ОД на МВР – П., задържайки ги при себе си и непредоставяйки ги обратно на Р.П., и е злоупотребил с властта си, като:

-                    в периода 07.09.2009 г. – 14.09.2009 г., в нарушение на чл.3 и чл.7, т.1 от Инструкция рег.№ Із-1015/04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, е наложил дисциплинарни наказания на П.Т.В., Н.З.Г., С.Х.А., Д.Ц.Н., Е.И.К., Н.Д.Р.,  Т.Б.Б. и Д.С.С. за деяния, които не съставляват дисциплинарни нарушения; и от това са настъпили тежки последици, изразили се в уронване престижа на МВР, изключително затрудняване обезпечаването с доказателства по водените в *** РУП при ОД на МВР - П. Д.П. и тяхното срочно приключване, както и в неправомерно прилагане, респ. неприлагане на дисциплинарна репресия спрямо служители в управлението, което е престъпление по чл.387, ал.2, вр. ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК;

Подсъдимият И.З.Д. с ЕГН:**********, се обвинява от Районна прокуратура - гр. П. за извършено престъпление:

За това, че през м. септември 2009 г.  в гр. П. е спомогнал на лице извършило престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК - Г.П.Б. - да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване, чрез създаване на затруднения по установяване автора на деянията и като последица от това - привличането му към наказателна отговорност по Д.П. № 88/2009 г. по описа на *** РУП при ОД на МВР – П., без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, като деецът е полицейски орган на длъжност Р.* на С. „К.П.” към *** РУ на МВР – П., което е престъпление по чл.294, ал.4, пр.4, вр. ал.1 от НК; и

Подсъдимият К.А.Б. с ЕГН:**********, се обвинява от Районна прокуратура - гр. П. за извършено престъпление:

За това, че в периода 15.08.2009 г. – м. септември 2009 г. в гр. П., като държавен служител в структурата на МВР – Н. на П.У. и О.Р. /КП/ към П.У. „Т.К.” към *** РУП при ОД на МВР – П., при условията на продължавано престъпление, не е изпълнил задълженията си по служба, като в нарушение на чл.3, ал.1, чл.5, ал.1, чл.7, т.1, 4 и 5, чл.8, ал.1, чл.14 и чл.35 от Инструкция Із - 1171/02.08.2006 г. за организацията на работа в С.З. на МВР по З.М.и за престъпления от общ характер- на 15.08.2009 г. не е приел, не е завел, не е регистрирал и докладвал по надлежния ред и не е упражнил контрол по работата със З.М., досежно съобщение от И.С.С. и С.И.С., съдържащо данни за извършено престъпление от общ характер и в периода 21.08.2009 г. – м. септември 2009 г. след като при изпълнение на служебните му задължения непосредствено му е станало известно за З.М. с подател П.П., не е сторил необходимото за надлежната регистрация на същия и не е упражнил контрол по работата с него, и от това са произлезли вредни последици, изразили се в уронване престижа на МВР и затрудняване разкриването на престъпленията, за които съответните сигнали са били подадени, което е престъпление по чл. 387, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК

Прокурорът в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението спрямо подсъдимия Р. по всеки пункт и по правна квалификация, посочени в обвинителния акт. Счита, че от събраните доказателства то е несъмнено доказано и за това следва той да бъде признат за виновен и да му се наложи съответното за това наказание. Счита, че то следва да бъде определено и наложено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като след като се определи всяко едно поотделно, да се приложи разпоредбата на чл.23 от НК за определяне на едно общо най – тежко наказание. Конкретно предлага, то да бъде „лишаване от свобода” в размер под средния предвиден, като се определи по преценка на съда, като се отложи неговото изпълнение при условията на чл.66, ал.1 от НК.

Поддържа се от прокурора и обвинението спрямо подсъдимия И.Д.. По същество той счита, че то е доказано от  приетите и събрани гласни доказателства. Затова предлага съда да му определи и наложи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. конкретно предлага то да бъде „лишаване от свобода” под средният предвиден от закона размер, изпълнението на което да се отложи по реда на чл.66, ал.1 от НК. Относно подсъдимия Б. прокурорът не поддържа обвинението по отношение на пункт 1 от него, касаещо лицата С.С. и И.С.. Поддържа обвинението спрямо подсъдимият единствено по пункт втори от него, касаещо З.М. с подател П.П.. Счита, че то е доказано от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и затова предлага на съда да го признае за виновен и при приложение на чл. 78А от НК освободи от наказателна отговорност с определяне и налагане на административно наказание глоба, без да сочи неин конкретен размер.

Подсъдимият Г.Р.Р. се явява в съдебна зала, като не се признава за виновен. Същият дава обяснения, в които сочи, че не е осъществил вменените му с обвинението деяния. По същество моли съда да го признае за невинен и да го оправдае по повдигнатите обвинения.

Упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. К., моли съда да признае Р. за невинен по всеки един от пунктовете на повдигнатото му обвинение и да го оправдае изцяло. Развиват се доводи за липса на състав за извършени от подсъдимия инкриминирани деяния, както и недоказаност на обвинението.

Подсъдимият И.З.Д. се явява в съдебна зала, не се признава за виновен, като дава обяснения, че не е възпрепятствувал провежданото разследване спрямо Г.Б.. Моли съда да го признае за невиновен и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Упълномощеният защитник на подсъдимия Д., адв. В.Д. счита, че не са събрани доказателства той да е осъществил от обективна и субективна страна съставомерни действия по вмененото му престъпление. По същество излага съображения за липсата на състав на престъпление с оглед конкретното поведение на подсъдимия. Затова предлага съда да признае подзащитния му за невинен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият К.А.Б. се явява в съдебна зала, не се признава за виновен и дава обяснения по повдигнатото му обвинение, в които оспорва да е уведомяван лично от пострадалия за подадения З.М. и да има отношение към неговата регистрация и разглеждане. Моли съда да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Защитникът на подсъдимия - адв. А. моли съда да признае подзащитния му за невинен и да го оправдае изцяло по повдигнатото му обвинение. По същество излага съображения за липса на състав на осъществено престъпление от подсъдимият, както от обективна, така и от субективна страна.

Пловдивски Районен съд, като взе в предвид становищата на страните, на основата на доказателствата, събрани по реда на проведеното от него съдебно следствие по реда на чл.371, т.1 от НПК, прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Г.Р.Р. е роден на *** ***..

Подсъдимият И.З.Д. е роден на *** ***.

Подсъдимият К.А.Б. е роден на *** ***.

Към м. юни 2000 г. подсъдимият Г.Р.Р. работел като Н. в ***. В същата група работели и колегите му – свидетелите Ж.П.Ж. и П.Д.К.. През деня на 16.06.2000 г. подсъдимият бил уведомен, че около 4.00 часа на 16.06.2000 г. в гр. А., от гараж на ул. “А.” е бил направен опит противозаконно да бъде отнет автомобил “Фолксваген Пасат” с рег. № ********, собственост на свидетелят В.В.Д..  На мястото били установени две лица, които побягнали, едно от които било заловено и била установена самоличността му- Й.К.Д. от гр. П. с прякор “М.Д.”, който се намирал в полицейското управление в гр. А.. Бил извършен и обход в района, където бил намерен лек автомобил с пазарджишка регистрация, за когото ставал намерения в Д. ключ. Дежурен офицер същата нощ бил свидетеля И.И.Т.. Тъй като Д. бил известен като лице от криминалния контингент, занимаващо се с автокражби, към РПУ гр. А. се отправили подсъдимият Р. и свидетелите Ж. и К.. Около обяд те пристигнали в гр. А. и след информирането за инцидента, както и след извършване на оглед от страна на св. Ж. на автомобила на пострадалия св. Д., Й.Д. бил отведен в С. “КП” в гр. П. за оперативна работа с него. Автомобилът на задържания също бил откаран до гр. П.. Беседата с Й.Д. провели подсъдимият и св. К., но и пред тях лицето поддържало версията си за изпращането на момиче и оставянето му в близост до дома му. Р. уведомил по телефона св. Т.Т.Т. – работещ в РПУ гр. П. също по линия на противозаконните отнемания на МПС, за задържането на св. Д. в гр. А. и привеждането му в гр. П.. Св. Т. казал на подсъдимия да му даде призовка след като го пуснат и да му укаже да се яви при него в гр. П. за провеждане на беседа. Проведената от Р. и св. П.К. беседа не била възпроизведена на хартиен носител – нямало изготвени доклади, докладни записки или справки, но такова и задължение към тези момент на работа в Дирекцията те нямали, още повече, че и от събеседника си не научили нищо свързано с евентуалния опит за отнемане на лекия автомобил в гр. А..В последствие съгласно указаното му от подсъдимия Р., свидетелят Д. се явил при св. Т. в гр. П., където последния също провел беседа с него. За станалия случай на 16.06.2000 г. в РПУ гр. А. било започнало Д.П. – дознание под № 768/2000 г., срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.346, ал.2, т.3 от НК, като първото действие по разследването бил протокол за разпит от 29.11.2000 г. Наказателното производство било спряно с постановление на наблюдаващия прокурор при Районна прокуратура гр. А. с постановление от 02.01.2001 г., поради неразкриване на извършителя в срока по чл.410 А, ал.2 от НПК /стар/.

Към м. юли 2008 г. подсъдимият Г.Р. вече изпълнявал длъжността Н. на *** РПУ на МВР - гр. П.. В същото РПУ по същото време като Н. група в С. “КП” работел главен инспектор М.И.М.. На 08.07.2008 г. лицето П.И.К. посетил плувния басейн в хотел “Н.” в гр. П.. В сейф на рецепцията на спортния център той оставил лични вещи, сред които чип карта за лекия си автомобил и пари – сума в размер на 40 лв. След ползването на басейна при излизането и наближаването на рецепцията той чул звън от мобилния си телефон оставен в сейфа, отворил последния взел телефона си и излезнал извън сградата за провеждане на разговор. По същото време в обедната си почивка до фитнес центъра на хотела отишъл П.С. М. и от рецепционистката получил ключ за сейфа, който преди това ползвало лицето К.. Отваряйки сейфа М. видял сумата от 40 лв. и чип картата и ги взел, след което се отправил да тренира. След като К. се върнал поискал ключа, но му било обяснено, че сейфът се ползвал от друго лице. Жената от рецепцията потърсила М.М. и след като го срещнала го помолила да отвори сейфа, за да може предишния ползвател да си вземе вещите. Пред К. П.С. отворил сейфа и показал, че вътре няма нищо. След кратък разговор с него извадил чип картата и парите от джоба си и ги дал на притежателя им, като се представил за ***. За този случай от охраната на хотела били уведомени в *** РПУ П., като сигнал бил изпратен и до ОД “П.” гр. П.. Подсъдимият Р. също разбрал от служител по сигурността към хотела, успял да разговаря за случилото се на следващия ден с подчинения си служител М., разговор провел и с пострадалото лице К.. Със заповед № 4565/18.07.2008 г. /т.3 л.7 и 8 от Д.П./ Д. на ОД “П.” гр. П. тогава – свидетелят А.Р., заповядал да се извърши проверка срещу служителя М.М. от комисия, в чийто състав било възложено да участват свидетелите И.В.У. – Н.О.П.П. към ОД, И.М.Ч. – Н.Г.Г. към отдел “ПП” при ОД, както и В.Т.В. – изпълняващ длъжността Н.С.К.П. към *** РПУ П.. Тази проверка съгласно т.4 от заповедта следвало да приключи със справка, която да се докладва на Д. на ОД до 25.07.2008 г. Членовете на Комисията изслушали лицата, имащи отношение със случая, изгледали видеозаписите от видеокамерите във фоайето на хотел “Н.” и на 25.07.2008 г. изготвили справка до Д. на ОД “П.” гр. П., в която изразила становище, че извършеното от М. съставлява дисциплинарно нарушение по см. на чл.224, ал.1 от ЗМВР и че на същия следва да бъде наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение”. Върху справката била поставена резолюция от същата дата 25.07.2008 г. от служителя към ОД “П.” гр. П.Б. за изпращане до *** РПУ за вземане на дисциплинарно отношение. В изпълнение на тази резолюция, справката от Комисията и лично установеното при проведените разговори със замесените при инцидента лица подсъдимият Г.Р. наложил със своя заповед № ЯЗ/03 – 161/31.07.2008 г. дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от 4 месеца на П.С. М.И.М.. Нито подсъдимият Р., нито Д. на ОД “П.” гр. П. възложил проверката, нито някой от свидетелите У., Ч. и В., като членове на Комисията извършили проверката по случая, не уведомил за станалото Районна или Военна прокуратура П.. За извършеното от М.М. било образувано едва през 2010 г. наказателно производство, което приключило с краен осъдителен съдебен акт – присъда № 51/03.05.2011 г. по ВНОХД № 456/2011 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, постановена при инстанционен контрол след отмяна на присъда на Районен съд гр. Пловдив от 21.01.2011 г. по НОХД № 3080/2010 г. по описа на Районен съд Пловдив и оставена в сила с решение № 380/25.10.2011 г. на ВКС по КД № 1910/2011 г. на ІІ Н. О., за престъпление кражба с правна квалификация по чл.197 т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК.

На 24.08.2009 г. дежурен по управление в *** РПУ гр. П. бил свидетеля С.Г.Я.. В дежурната стая същия ден, но след работното време, бил и св. И.В.Н.. В късния следобед около 19.00 часа в районното управление дошла св. З.Т. – адвокат, която поискала среща с намиращо се там задържано лице – В.В.. Последният бил задържан по ЗМВР по Д.П. на С.И.П., който пък С. ползвал арестното помещение на *** РПУ. Свидетелят Я. не се решил да допусне адвоката до задържаното лице и позвънил на Н. на РПУ – подс. Г.Р.. Последният му указал да се свърже с отговарящия за С.И.П. Д. и да разговаря с него предвид на това, че задържаното лице било по тяхно Д.П.. Дежурният не успял да се свърже по дадения му телефонен номер и отново позвънил на подсъдимия, който пък му дал друг номер за осъществяване на телефонна връзка. На дадения втори номер св. Я. се свързал с Д., разказал му за молбата на адв. Т. и поискал разяснения какво да прави, но му бил даден уклончив отговор и сам да направи преценка какво да извърши. Междувременно св. Т. се видяла в управлението със свидетеля Г.Д.И. – Р.П., който все още бил на работа, и разговаряла с него. И. се обадил на дежурния прокурор при Районна прокуратура, който му отговорил, че адвокатът би следвало да се срещне с клиента си, който пък отговор бил предаден от разследващия *** на Д.У. свидетел Я.. Св. Н. разговарял с подс. Р. и получил указание да бъде приета молбата на адв. Т., но последната да не се допуска същия ден до задържаното лице, докато не се установи връзка с лицето, което го е задържало. Това било предадено на Д.У.. Свидетелят И. също разговарял с Н. на управлението, но и на него му било казано, че не трябва да се пусне при задържания адв. Т.. Свидетелят казал на Д.У. св. С.Я., че следва сам да вземе решение по случая. Д.У. не допуснал адв. Т. до задържаното лице В., а само приел изготвената от нея молба.

Към същия м. август 2009 г. свидетелката Д.Д.-П. – работеща като Д. в *** РПУ П., започнала разследване по Д.П. № 523/2009 г., което се водело за престъпление по чл.198, ал.1 от НК извършено на 26.06.2009 г. При проведените на 31.08.2009 г. разпити на тези две лица като свидетели – Д. Й.К. и Х.В.Т., свидетелките заявили, че няма да могат да разпознаят евентуалният нападател над пострадалото лице, още повече, че едната свидетелка имала и операция на едното око от около преди година. Това противоречало на събраните от преди това материали от проведената полицейска проверка, по която П.С., свидетеля Е.Т. изготвил докладна записка от 16.07.2009 г. до Н. на *** РПУ, в която излагал, че били установени две лица, които категорично и без колебание разпознали евентуалният извършител с имена М.С.С. по снимков материал. Веднага след разпитите свидетелката Д.-П. споделила установеното с колегата си Г. И., при което последният заявил, че и той имал сходен случай, такъв по възложеното му Д.П. № 486/2009 г., като и посочил, че и по него била приложена сходна докладна записка, но изготвена от В.К. – О.Р., който работил като автопатрул със свидетеля Е.Т. към датата 29.06.2009 г., в който ден имало сигнал за извършен грабеж. Свидетелят И. и посочил, че тази докладна записка е сходна като съдържание с тази, изготвена от служителя Т. по Д.П. № 523/2009 г., като и в двете фигурирало посочено лице, което категорично разпознавало по снимков материал евентуалният извършител М.С.С.. Докладните записки и в двата случая били написани по идентичен начин, като двамата възприели, че това е станало само със смяна на имената на пострадали и разпознаващи. След провеждане на разпит на свидетел по работеното и от него дело – под № 486/2009 г. – от 02.09.2009 г. на св. М.К. свидетелят И. установил отново обстоятелството, че и тази свидетелка няма да може да разпознае евентуалният извършител, въпреки даденото в докладната записка описание, че тя е очевидец и се сочело според проверяващите, че тя е разпознала лицето по снимков материал. Свидетелите Д.П. и И. взели съвместно решение да уведомят подсъдимия Р. в качеството му на Н. на *** РПУ на МВР за констатираните пропуски и нередности в работата на О.Р. и евентуалното вземане на мерки от негова страна като А.Р.. Уведомяването за тези пропуски направил единствено свидетелят И., като пред него подсъдимият поискал да му бъдат предоставено Д.П. №486/2009 година за запознаване. Това Д.П., заедно с Д.П. №523/2009 година му били лично предадени от свидетеля в качеството му на Р.П., за което обстоятелство той уведомил и намиращата се в един кабинет с него свидетел П.Б.-Х.. След запознаването с материалите по тях Р. веднага провел среща с подсъдимият Б. и водещият проверката О.Р., като поискал обяснение за тези пропуски, като разпоредил незабавно да бъдат предприети действия по отстраняването на допуснатите нередности. На подсъдимият Р. не му били предоставени други Д.П., а за докладваните от И. в последствие нередности от проведените полицейски проверки, касаещи Д.П. №79/2009 година, той като Н. на РПУ изискал от О.С. да предприемат действия по отстраняване на допуснатите от тях пропуски. Междувременно се провеждало от Г. И. разследване и по Д.П. № 635/2009 г.. Това производство се водело срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.194, ал.1 от НК – кражба, като имало данни и за извършено престъпление по чл.323, ал.1 от НК. След провеждане на 04.09.2009 г. разпит на свидетел И. установил отново, че има пропуски и несъответствие между приетото при предварителната проверка, извършена от О.Р., и казаното от свидетеля. Затова той и по него преценил, че се налага да се уведоми подсъдимият Р., от когото да се потърси съдействие относно работата на П.С., касаещо множеството пропуски в проверките, които са основание за образуването на Д.П.. Със случилото се той запознал Р., както и свидетелят Б.Д., като му съобщил, че ще се предприемат съответните мерки, но не пояснил дали е оставил и това Д.П. на Н. на *** РПУ за запознаване. Въпросите с недобрата работа на О.Р. бил поставян от св. И. и на провежданите оперативки в присъствието на голям числен състав от служители към *** РПУ П., които въпроси предизвиквали доста полемики. Посочените Д.П. съобразно указанията на подсъдимият Г.Р. били предадени на самите О.Р. в П.У. „Т.К.” към *** РУП за работа по тях, като те следвало да отстранят допуснатите пропуски. Свидетелят И. твърди, че на няколко пъти, независимо че е бил в платен годишен отпуск, е поискал връщане на делата от Н. на *** РПУ, но му било отказвано от него с твърдението, че след като си свършат работата О.С. за отстраняване на пропуските, те ще му бъдат предоставени. Междувременно за това обстоятелство, касаещо, невъзможността да се работи по полицейското разследване, поради извършване на разпоредени допълнителни оперативни действия по тях от подсъдимият Р., свидетелят И. не уведомил наблюдаващите прокурори. В последствие Д.П. били преразпределени на други разследващи *** във връзка с използуван от него продължителен платен отпуск. Така Д.П. № 523/2009 г. било върнато на св. Д.Д.-П. от оперативния работник Е.Т., а не от подсъдимия Р., седмица преди да изтече двумесечния срок за разследването му, като тях установила, че по него не е било извършено нищо и не е приложена докладна записка за извършените оперативни действия. Д.П. № 486/2009 г. и № 635/2009 г. пък били върнати в деня на изтичането на сроковете за разследването им от други лица, оперативни служители на управлението. Така Д.П. № 635/2009 г. било върнато от подсъдимия Б. на свидетеля Б.Д., който заемал длъжността старши Д. в *** РПУ на 19.10.2009 г., след изтичане на двумесечния срок за разследването му, с приложени вътре само докладни записки от двама служители – А.Г. и Х.С., касаещи мерки, свързани с неуспешни призовавания на свидетели. Д.П. №486/2009 година било предоставено от неизвестен служител на свидетеля Б.-Х.. В последствие, след получаването им посочените три Д.П. били изпратени от разследващите на РП П. за спиране на производствата на основание неустановяване в срок на извършителите на престъпленията. Производството по Д.П. №79/2009 година дело било прекратено спрямо лицето, срещу което било образувано с постановление от 18.06.2009 г. на прокурор от РП П. и спряно срещу неизвестен извършител.  

През м. февруари 2009 г. на Р.П. при същото РПУ била възложена работа по Д.П. № 88/2009 г., образувано с постановление на прокурор при Районна прокуратура гр. П. от 03.02.2009 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.198, ал.1 от НК извършено на 02.02.2009 г. в гр. П.. Поради неоткриване на извършителя на престъплението в срока за провеждане на Д.П., наказателното производство било спряно с постановление на наблюдаващия прокурор от 21.05.2009 г., а материалите по делото били изпратени на *** РПУ за провеждане на издирвателни мероприятия относно извършителя на престъплението. С оперативно – издирвателна работа по случая се заел свидетелят Н.Д.Р. – О.Р. в група ** на С. „К.П.” към същото РПУ. Въз основа на издирвателната работа били събрани данни за причастност към престъплението грабеж на свидетеля Г.П.Б., поради което и наказателното производство по дознанието било възобновено с постановление на прокурор при РП П. от 14.09.2009 г., а разследването по него било възложено на свидетелят Д.Д.-П. – Р.П. в *** РПУ. На следващия ден – 15.09.2009 г., свидетелят Р. и колегата му Т.Б.Б. отишли до дома на Г.Б., за да му връчат призовка за явяване на 16.09.2009 г в *** РПУ гр. П.. Те връчили призовката /призовка за свидетел/ на майката на лицето, тъй като св. Г.Б. не си бил в къщи по това време. След узнаване, че е търсен за явяване в П., св. Г.Б. потърсил за помощ с цел получаване на информация за призоваването си подсъдимият И.З.Д., работещ към онзи момент като Р.* на С. „К.П.” на същото *** РПУ. Б. и Д. били добри познати, като познанството им било още отпреди подсъдимият да започне работа като ***. По това време И.Д. не бил на работа и помолил по телефон колегата си свидетелят С.Х.А. да провери по номера на ЗМ за какво е случая. А. от своя страна отишъл до св. Т.Х. – работеща като оператор в *** РПУ, и я помолил да извърши справка по електронния регистър и да му каже за какво престъпление е ЗМ под № 88. По същото време в помещението при оператора бил и св. Д.С. – Н.Г.* на С. „К.П.”, който бил запознат със случая и работата по него. Св. Х. дала информацията на св. А., че З.М. е за грабеж, в извършването на която справка св. С. не намерил нещо нередно и дори указал на колегата си, че повече информация може да получи от Н.Р.. Св. А. предал на подсъдимия Д., че ЗМ е за грабеж, а Д. от своя страна се обадил на познатия си Б. и му казал, че го търсят за грабеж, както и че трябва да се яви в сградата на РПУ – то във връзка с призоваването му. На 16.09.2009 г. св. Г.Б. не се явил в часа на призоваването, поради което и св. Р. заедно с колегата си св. В.М. отново отишли до дома на Б.. Там били родителите му, които се обадили на сина си и разбрали от него, че пътувал към полицейското управление, но се забавил, тъй като бил в задръстване. Бащата св. П. Б. заповеднически указал на Г.Б. да отива в П., че го търсели, като попитал П.С. и за какъв грабеж го викат. Пред него не били указани подробности, като св. Р. и М. се върнали в *** РПУ. Там те заварили св. Г.Б.. Последният бил задържан като заподозрян за грабеж по Д.П. № 88/2009 г., а при извършен му обиск в него били намерени наркотици, а в автомобила му – електронна везна. С Б. била проведена беседа от св. Р., при която лицето отказало да отговаря без адвокат на поставените му въпроси. Същият ден той бил привлечен към наказателна отговорност като обвиняем по Д.П. № 88/2009 г. с обвинение за престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.354 А, ал.3, т.1 от НК. При разпита си обвиняемият се възползвал от правото си да не дава обяснения. За проявеният интерес на св. А. от З.М., от свидетеля Д.С. разбрал Н.Р., като се учудил, защо той се интересува от преписка, която не го касае. Преценил, че този интерес е в полза на Г.Б.. Затова за случилото се уведомил св. Г.М. – Н.Г.* на С. „К.П.”, към която работели А. и подсъдимият Д.. За случаят бил уведомен и подсъдимият Г.Р.. Последният възложил на свидетелите В. и М. да извършат проверка- кога и откъде родителите на Г.Б. са узнали, че синът им е търсен за грабеж. Той извикал и подс. Д. за изясняване на ситуацията. С Д. разговарял и прекия му Н.- свидетеля М.. Пред всички подс. И.Д. не отрекъл, че е уведомил по телефона познатия му Б. за това, че го търсят за грабеж, като е помолил за проверка колегата си А., който му предоставил тази информация. Въз основа на извършената проверка от подчинените му В. и М., които установили, че при връчването на призовката на родителите на Г.Б. от П. им е съобщено, че сина им е търсен по случай за грабеж, както и на заявеното му от останалите запознати със случая лица, вкл. и от подсъдимия Д., подсъдимият Р. приел, че не се касае за допуснато дисциплинарно нарушение, за което да е основание да се наложи съответно наказание за подсъдимия. Със заповед № З – 3967/02.11.2007 г. на ОД „П.” към РДВР гр. П. В.Т.В. – изпълняващ длъжността Н.С.К.П. към *** РПУ П., бил включен в състава на създаденото в ОД „П.” А.З.С.К.И.. През 2009 г. част от П.С. в *** РПУ П. следвало да подадат набор от документи, тъй като срокът им за достъп до К.И. изтичал, но поради настъпили законодателни промени и недостатъчно усилия за това, както от тях самите, така и от служителя от А.З.С.К.И. към това РПУ – св. В., това не било сторено.

Със заповед № З – 8665/03.09.2009 г. на Д. на ОД на МВР гр. П. бил забранен достъпа до И.К.Д.Т. по смисъла на ЗККИ до получаване на разрешение за достъп до съответното ниво на десетки служители на Дирекцията, сред които служителите на *** РПУ Д.Ц.Н., Д.С.С., Е.И.К., Н.З.Г., Н.Д.Р., П.Т.В., С.Х.А. и Т.Б.Б.. Препис от заповедта била изпратена на началниците на РУ, като съгласно т.ІІ от същата на тях им била възложена проверка за причините, довели до ненавременното проучване за надеждност на служителите, с цел търсене на дисциплинарна отговорност от служителите, определени за А.З.С.К.И., като началниците на РПУ следвало съобразно т.ІV за докладват лично на Д. на ОД в срок до 11.09.2009 г. за констатираното по проверките и предприетите мерки по т.ІІ. Подсъдимият Г.Р. потърсил консултация с юриста на О.Д. П. – св. Е.Г., прегледали отделните случаи, обсъдили правните основания за дисциплинарна отговорност и решил да пристъпи към налагане на дисциплинарни наказания на провинилите се служители, на които бил забранен достъпа до И.К.Д.Т., както и на св. В. като определен за А.З.С.К.И.. Св. Г. дори написал на подсъдимия на листче текстовете от ЗМВР и ППЗМВР като основанията за издаването на заповеди за налагането на дисциплинарни наказания. След проведената консултация и в изпълнение на издадената заповед № З – 8665/03.09.2009 г. и взетото решение да пристъпи към налагане на дисциплинарни наказания, подсъдимият Р. издал на 07.09.2009 г. заповеди, с които наложил следните дисциплинарни наказания: със заповед № ЯЗ/03 – 171/07.09.2009 г. – мъмрене за срок от 2 месеца на служителя определен за А.З.С.К.И. – св. В.В., за нарушение, състоящо се в неосигуряване своевременно окомплектоване на необходимите документи за подновяване Р.Д.К.И. от посочените в заповед № З – 8665/03.09.2009 г. служители на *** РУ; със заповеди № ЯЗ/03 – 171/07.09.2009 г., № ЯЗ/03 – 175/07.09.2009 г., ЯЗ/03 – 177/07.09.2009 г., ЯЗ/03 – 179/07.09.2009 г., ЯЗ/03 – 181/07.09.2009 г., ЯЗ/03 – 183/07.09.2009 г. и ЯЗ/03 – 185/07.09.2009 г. – мъмрене за срок от 1 месец – съответно на служителите Н.Д.Р., Т.Б.Б., П.Т.В., Д.Ц.Н., Н.З.Г., С.Х.А. и Е.И.К. за нарушение, състоящо се в не подготвяне и не предаване своевременно на необходимите документи за подновяване Р.Д.К.И.. Наказание мъмрене за срок от 1 месец за същото нарушение било наложено на 14.09.2009 г. и на служителя Д.С.С. – със заповед ЯЗ/03 – 191/14.09.2009 г. Наказанието мъмрене на св. В.В. било определено в по – голям размер – в размер на два месеца, заради качеството му на служител, определен за А.З.С.К.И. към О.Д..

През м. август 2009 г. свидетелите И. и С.С.и /баща и син/ посетили *** РПУ гр. П., за да се оплачат, че в дома им на бул. “Б.” ** ет.* в гр. П. било влизано от неизвестно лице през незатворен прозорец на терасата им, като са им отнети лични документи, банкови карти и документи за автомобил. На 15.08.2009 г. в двора на полицейското управление ги посрещнали служители, които след като разговаряли със свидетелите им казали, че нямало смисъл да изпращат група за оглед, като било по–добре в понеделник да си пуснели молба. В посочения ден двамата свидетели отишли до управлението, където случаят им бил поет от свидетеля Н.Р.. Той се изненадал, че сигналът им не бил заведен още в деня на съобщаването му, т.е. при първоначалното им идване, но провел беседа с пострадалите, снел им обяснения и започнал проверка. За случилото се уведомил свидетелят М., тъй като прекият му Н. отсъствал. В последствие се установило, че в почивния ден, когато за първи път свидетелите С. са посетили сградата на *** РПУ на МВР – гр. П., функции на „дежурен по управление” е изпълнявал свидетеля Г.Я.Г., на „дежурен по оперативна част” свидетелят С.Т.К., а функцията на „Д.Р.” се осъществявала от подсъдимия Б. в качеството му на Н. на П.У. и О.Р. /КП/ към *** РУП. По време на това дежурство в дневника на дежурната част сигнал или съобщение от страна на свидетелите С. за извършено престъпление не било вписано, а Д.Р. не бил уведомяван за никой от регистрираните и вписани случаи – нямало такива, изискващи методическата и функционална помощ на дежурния по ръководство. За случаят със свидетелите С. подс. Б. разбрал едва при подвеждането му под наказателна отговорност в хода на образуваното настоящо наказателно производство в неговата досъдебна фаза – в хода на сл. дело № 6/2010 г. по описа на ОС при ОП П..

Същият м. август 2009 г. св. П.А.Ж. – работещ тогава като управител на бензиностанция “Л.”, намираща се на бул. “В.Л.” в гр. П., установил, че липсват от бензиностанцията козметични продукти. Той започнал да преглежда записите от охранителните камери и видял как лице взима различния броеве от козметичните продукти на щанда, а на касата заплаща само кутия безалкохолна напитка. Ж. разговарял за това с колежката си П.К.П. – управител на бензиностанция от същата верига, намираща се на бул. “Б.” /”П.Ш.”/. Свидетелката също след преглед на записи от охранителните камери установила кражба на козметични продукти в деня, в който била и тази на обекта на св. Ж.. Двамата отишли на 21.08.2009 г. /ден петък/ в *** РПУ – участък „Т.К.” – гр. П., където ги посрещнал свидетелят Т.Е.Т. – м.р. в С. “КП”. Св. Ж. подал заявление за кражбата от бензиностанцията на бул. “В.Л.”, адресирано до Н. на *** РУП, с молба за съдействие, след което му били снети обяснения от св. Т.. Св. П. била препратена към колегата на П.С. Т. В.К., в чийто обслужван от него район се намирала бензиностанцията на бул. “Б.”. От П.П. не били снети обяснения, тъй като и обяснили, че следва да уточни липсващите артикули и цените им. Заявлението на св. Ж. от 21.08.2009 г. било заведено в *** РУП с № ВЯ/03 – 5549/24.08.2009 г. /ден понеделник/ като работа по проверката на случая била осъществявана освен от св. Т.Е.Т., така и от св. Т.Б.. На 02.09.2009 г., свидетеля П. отишла до П.У., където потърсила служителя В.К., за да подаде жалба за кражбата от бензиностанцията. Понеже той не бил на работа, тя потърсила служителя Д., който помолил свидетеля А.П. – П.И. в същия участък, да я приеме. В кабинета на П. тя написала жалба до Н. на районното управление и обяснения за случая, но не получила входящ номер на жалбата си. Понеже като представител на пострадалото дружество не получавала известие за резултата от сигнала й до П., тя потърсила св. П. за информация относно входящия номер на жалбата й. Той от своя страна потърсил Н. на П.У. „Т.К.” - подсъдимият Б.. Едва тогава му обяснил за случаят и казал, че жената се интересува за номера на жалбата си. Подсъдимият К.Б. потърсил свидетеля Т.Т., който извършвал проверка за кражбата на козметика от бензиностанцията на бул. “В.Л.”. Попитал последния какво е станало с преписката и поискал номерът й. Номерът на преписката по жалбата на св. Ж. – 5549, бил даден от Т. на Б., който пък го предоставил на П.. След като св. П. го получила и разговаряла с колегата си св. П. Ж. те установили, че номерът, който й бил даден, бил същият като на този по сигнала от 21.08.2009 г. Междувременно с докладна записка от 15.10.2009 г. до Н. на *** РПУ на МВР- гр. П. св. Т. обобщил установеното в хода на проверката по № ВЯ/03 – 5549/2009 г. и изготвил предложение преписката да се изпрати на РП гр. П. за образуване на Д.П.. С постановление от 21.10.2009 г. прокурор при РП П. образувал Д.П. за престъпление кражба с правна квалификация по чл.194, ал.1 от НК извършена на 14.08.2009 г. в гр. П. срещу лицето А.Г.Т.. Едно от дадените писмени указания на прокурора в постановлението – т.3 от същото, било да се установи пълната самоличност на лицето П.П. и да се разпита като свидетел относно констатирана липса на козметика от бензиностанцията, на която тя е управител. Разследването по така образуваното наказателно производство – под формата на Д.П. със ЗМ № 827/2009 г. по описа на *** РПУ, се водело от самото си начало след образуването относно кражбите на козметика от двете бензиностанции – на бул. “В.Л.” и на бул. “Б.”, като дори впоследствие с постановление на наблюдаващия делото прокурор било обединено производството с друго относно кражба пак на вещи от бензиностанция от същата верига в с. Труд. Заключителното постановление на разследващия *** по Д.П. № 827/2009 г. било от дата 09.02.2010 г. и по внесен обвинителен акт по него в РС П. на 30.03.2010 г. било образувано НОХД № 1966/2010 г. по описа на същия съд VІІ н. с..

Така изяснената фактическа обстановка се подкрепя по безспорен начин от събраните гласни доказателства. Тя се извлича от една страна от показанията на подсъдимите Г.Р., И.Д. и К.Б., а от друга страна, от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели А.Р., П.К., Ж.Ж., Г.М., Е.Г.; от показанията на свидетелите Г.Д.И., Р.Й.Х., В.В.Д., Т.Т.Т., И.И.Т., Г.Н.Т., Г.Б.Л., К.К.Г., Й.К.Д., А.В.С., А.Х.Г., Н.И.И., Й.К.Д., З.Б.С., В.И.П., И.В.У., В.Т.В., И.М.Ч., М.И.М., Д.Д.Д., Б.Д.Д., А.П.В., С.Д.Г., П.А.Б.-Х., Т.Е.Т., С.Г.Я., З.К.Т., И.В.Н., Д.С.С., Т.Х.Х., Т.Б.Б., С.Х.А., Н.Д.Р., П.Г.Б., Г.П.Б., В.Г.М., А.К.П., П.К.П., П.А.Ж., Л.К.Д., С.И.С., И.С.С., С.Т.К., Г.А.К., М.Я.Г., А.Р.И. и Г.В.Ч., които показания се ползват на основание чл.373, ал.1 от НПК предвид изразеното съгласие на страните по делото да не се извършва разпит на тези свидетели и да се ползва съдържанието от съответните им протоколи за разпит. Така събраните гласни доказателства по един несъмнен начин изясняват фактическата обстановка. В този смисъл тя се установява и от събраните и приобщени писмени доказателства по делото– протоколи за очни ставки между свидетели, сигнал от свидетеля Г. И., справки за лице от НБД Население, длъжностни характеристики на Н. на РПУ и на Н. на П.У. и О.Р., заповеди, преписи на част от материали по Д.П. № 523/2009 г., № 486/2009 г., № 79/2009 г., № 635/2009 г., по дознание № 768/2000 г. и по НОХД № 4084/2011 г., копия на присъди и решение, бележка с изписан ръкописен текст на норми от ЗМВР и ППЗМВР, справки за лица български граждани, съпроводителни писма, списък, справки, сведение, докладни записки, рапорт, справки за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009 г., извлечения от ежедневни ведомости, от дневник за отразяване на съобщения и сигнали от граждани, на дневник от пропуск при пост № 1, от наряден дневник, Етичен кодекс за поведението на държавните служители в МВР, приложени материали по НОХД № 1996/2010 г. на ПРС, приложени копия на Инструкция № Із – 1015/04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, на Инструкция № Із – 1171/02.08.2006 г. за организацията на работа на С.З. на МВР по З.М. за престъпления от общ характер; справки за съдимост. Установява се и от приобщените доказателства, изготвени по реда на раздел V*** от глава ХІV от НПК – чрез използване на специални разузнавателни средства, като съдът ги приема и цени като годни такива, доколко са събрани по реда и със способите предвидени в НПК и специалния за това Закон.

Съдът кредитира почти изцяло обясненията на подсъдимия Р. с изключение на твърденията му, че е бил получил от св. И. само материалите по Д.П. № 635/2009 г., а останалите, посочени в обвинението, не му били предоставяни. Обясненията на подсъдимият в тази им некредитирана част противоречат на останалите събрани гласни доказателства, а именно на показанията на свидетеля Г. И., П.Б.-Х., Б.Д., А.В.. Затова съдът прие за безспорно изяснен фактът, че на подсъдимият са били предоставени Д.П. с №486/2009 година и №523/2009 г. и двете по описа на *** РПУ. Затова отричането на тези обстоятелства от него се явяват нелогични и са в противоречие с оглед на безспорно установеното, че останалите Д.П. / тези с № 523/2009 г., № 486/2009 г./, са били предадени на разследващите органи от подс. Б. и от О.Р., които пък са получили делата от самия подсъдим. Отричането на тези обстоятелства според мнението на съда се явява негова защитна теза от самото начало на наказателното производство. Другата част от показанията на подс. Р., която не се прие от съда да се ползва като достоверна, е относно отричането от него на провеждан със св. И. телефонен разговор на 24.08.2009 г. при молбата на адв. Т. да се срещне със задържания в помещение на *** РПУ П. неин клиент. За наличие на такъв проведен телефонен разговор освен св. И. свидетелства и св. Я., на когото съдът кредитира показанията изцяло. В останалата им част обясненията на подсъдимия Р. се кредитират от съда, доколкото се допълват и са в съответствие с останалите гласни и писмени доказателство по релевантните на доказване факти и обстоятелства, последователни са и логични.

         Съдът кредитира обясненията и на подсъдимия Д., дадени пред друг състав на съда и приобщени по реда на чл.279, ал.1 т.4 от НПК като достоверни, последователни и логични. Заявеното от него твърдение, че е уведомил Г.Б., че следва да се яви като свидетел по получената призовка, без да му съобщава подробности за престъплението, по което се води Д.П., се явява съответно и на останалите гласни доказателства- показанията на свидетеля Г.М. и на свидетеля С.. Безспорно е изяснено и обстоятелството, че същият е съдействал да се яви Б. пред органите на МВР, а не е възпрепятствувал разследването. Обективният факт, че подсъдимият е разбрал за какво се води Д.П., по което е бил призован познатият му свидетел, това че е било за грабеж, се установява и от заявеното от свидетеля А., от свидетелите С. и М., както и от показанията на подсъдимия Р.. Това не е в противоречие с обясненията му, че не е съобщил това обстоятелство на Б.. Затова и в тази им част те се ползват от съда като обективни и съответни на другите гласни доказателства по делото.

Изцяло се кредитират от съда и обясненията на подс. Б., които се потвърждават и допълват от събраните по делото  други гласни доказателства. Безспорно се изяснява с тях момента, кога и от кого подсъдимият е разбрал за случая, касаещ обект с отговорник свидетеля П.. От своя страна това се потвърждава и от показанията на свидетеля Т., свидетеля Д. и свидетеля П.. П. като представител на пострадало дружество заявява в показанията си, че е посетила за първи път органите на МВР, като конкретно е разговаряла единствено и само с В.К. и свидетеля П., пред когото е представила жалба и обяснения. В последствие единствено П. заявява, че непосредствено след това е предоставил на подсъдимият З.М.. Този факт от неговите показания остава изолиран и неподкрепен от другите доказателства. В обясненията си подсъдимият Б. конкретно пояснява кога и от кого е разбрал за З.М., като отрича такъв да му е предоставян от свидетеля и  въобще да е постъпвал при него. Безспорно установен факт е, че при поискване от свидетеля П. именно подсъдимият е лицето, интересувало се за номера на водена преписка от свидетеля Т., като е съобразил, че това касае материал с жалбоподател свидетеля Ж.. Свидетелят П. също не твърди в показанията си да е започнал работа по случая изначално, непосредствено след явяването пред него на св. П., нито да е предприел необходимите постъпки за регистрирането на З.М. в съответствие с изискванията, заложени в разпоредбите на чл.7, ал.1, т.5 и ал.2, чл.13 ал.1 и ал.2 от Инструкция №Із-1171/02.08.2006 г. за организация на работата на С.З. на  министерство на вътрешните работи по З.М. за престъпления от общ характер. С оглед на тези обективни обстоятелства, съдът кредитира изцяло обясненията на подс. Б., че на него не му е предоставян от свидетеля П. З.М., а е разбрал от него за постъпил З.М., касаещ осъществено престъпление от общ характер на бензиностанция на бул. „П.Ш.” в разговора им, че св. П. е търсила номера, под който е заведен този З.М., като той е оказал единствено и само съдействие, вземайки го от свидетеля Т. и предавайки го на свидетеля П.. В тази си част обясненията на подсъдимия са подробно обстоятелствени, логични, непредубедени и взаимнодопълващи се от останалите гласни доказателства по делото – показанията на свидетеля Т., свидетеля Д., свидетеля П., както и съответни на изискванията на чл.13, ал.1 и ал.2 от Инструкция №Із-1171/02.08.2006 г. за организация на работата на С.З. на  министерство на вътрешните работи по З.М. за престъпления от общ характер. Затова те се цениха от съда като обективни и достоверни, като може да се има вяра за всички факти, съобщени с тях.

       Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели А.Р., Ж.Ж., П.К., Е.Г., Г.М. като последователни, логични, кореспондиращи си помежду си и с останалите гласни и писмени доказателства. Съдът ползува като достоверни показанията и на свидетелите по делото Г.Д.И., Р.Й.Х., В.В.Д., Т.Т.Т., И.И.Т., Г.Н.Т., Г.Б.Л., К.К.Г., Й.К.Д., А.В.С., А.Х.Г., Н.И.И., Й.К.Д., З.Б.С., В.И.П., И.В.У., В.Т.В., И.М.Ч., М.И.М., Д.Д.Д., Б.Д.Д., А.П.В., С.Д.Г., П.А.Б.-Х., Т.Е.Т., С.Г.Я., З.К.Т., И.В.Н., Д.С.С., Т.Х.Х., Т.Б.Б., С.Х.А., Н.Д.Р. /в кредитираната им от съда част/, П.Г.Б., Г.П.Б., В.Г.М. /в кредитираната им от съда част/, А.К.П. /в кредитираната им от съда част/, П.К.П., П.А.Ж., Л.К.Д., С.И.С., И.С.С., С.Т.К., Г.А.К., М.Я.Г., А.Р.И. и Г.В.Ч., дадени в хода на Д.П. в разпит пред разследващ орган, които показания се ползват на основание чл.373, ал.1 от НПК, доколкото същите се прецениха като последователни и логични, допълващи се и кореспондиращи помежду им, както и с останалите доказателства по делото относно основните подлежащи на доказване факти и обстоятелства, относими към предмета на делото с огледа на повдигнатите спрямо подсъдимите обвинения. Съдът ползва съдържанието на протоколите от проведените разпити на тези свидетели, като всички действия по разследването с тези лица са извършени при условията и реда предвиден в НПК. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Н.Р. в частта им, касаеща твърдението му, че при повторното му посещение той не е съобщавал на родителите на свидетеля Г.Б. за обстоятелството, че е търсен по преписка, касаеща извършено престъпление грабеж, а те вече са знаели за този факт. Безспорно се установява от показанията на свидетеля П. Б., потвърдени в последствие и при проведената очна ставка, че именно свидетелят Р. им е съобщил по какъв повод е търсен от него свидетеля Г.Б.. В тази си част съдът счита, че показанията на свидетеля Р. се явяват заинтересовани, предубедени и нелогични, а тези на свидетеля П. Б. разкриват обективно случилите се факти и са съответни на житейската логика. В действителност, показанията на Р. се подкрепят единствено и само от показанията на свидетеля М., които в тази им част, че свидетеля П. Б. предварително е знаел, че се касае за престъпление „грабеж”, съдът счита, че се явяват заинтересовани, нелогични и предубедени, със стремеж за колегиалност. Безспорно се изяснява от показанията на самото търсено лице- свидетелят Г.Б., че едва след повторното посещение на служителите на МВР от баща си- свидетеля П. Б. той е разбрал, че търсен във връзка с престъпление грабеж, като това обстоятелство не му е съобщавано от подсъдимия Д.. Затова съдът изцяло кредитира показанията на подсъдимият, на свидетелите П. Б., Г.Б., Д.С., Г.М. и на подсъдимия Р. в тази им част.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля А.П. в частта им, касаеща твърдението му, че след като приключил работа със св. П. и взел жалбата и обясненията, то ги е предал лично на подсъдимия Б.. В тази им част те се явяват изолирани, нелогични и противоречиви с оглед останалите събрани доказателства. На първо място, това е така, защото в хода на своя разпит свидетелят дава противоречиви показания в частта им, относно предаване на номера на З.М. на свидетеля П.. Противоречието се изразява относно съобщените от него факти за това, че няколко дни след предаване на материалите лично на подсъдимия, той, след като е потърсен от свидетеля П. е посочил да се потърси друго лице, а именно оперативния работник В.К., като едва след повторен разговор, той отново потърсил подсъдимия, който му предоставил номер на З.М.. Неясно остава това негово обяснение, защо и по какви съображения е потърсил К., а не подсъдимия. Затова настоящата инстанция прие, че поради вътрешната им противоречивост неговите показания в частта им, че е предал З.М. на Б. следва да се изключат като нелогични и непотвърдени от останалите доказателства по делото. Казаното от свидетеля П. в тази му част се опровергава от подсъдимия Б., свидетеля П. и свидетеля Д., а и е в разрез с изискванията на чл.13 ал.1 и ал.2 от Инструкция № Із – 1171/02.08.2006 г. за организацията на работа на С.З. на МВР по З.М. за престъпления от общ характер – би следвало да изготви докладна записка, която да адресира до Н. на *** РПУ и към която да приложи събраните материали. Затова и посочените действия на К.Б. не могат да се обосноват като виновни и неправомерни, насочени към  неизпълнение на задълженията му по служба по цитираните разпоредби на Инструкция № Із – 1171/02.08.2006 г. за организацията на работа на С.З. на МВР по З.М. за престъпления от общ характер и от тях да са произлезли вредни последици, изразили се в уронване престижа на МВР и затрудняване разкриването на престъпленията, за които съответните сигнали са били подадени.

Съдът не ползва показанията на свидетелите Г.К., М.Г., А.И., Г.Ч., приобщени на основание чл.373, ал.1 от НПК, тъй като възпроизведените от тези свидетели при разпитите им обстоятелства нямат връзка с изясняването на процесните инкриминирани според обвинението деяния. По същата причина не се ползват и съдържащия се в материалите по делото протокол за оглед на веществено доказателство и заключение по назначена СОЕ.  

При тази система от преки и косвени доказателства, съдът приема изложената по- горе фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която следват и съответните правни изводи:

Подсъдимият Г.Р. към момента на деянието е бил пълнолетен и в състояние на вменяемост, разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като той е бил длъжностно лице от структурите на МВР, заемащо длъжностите „Н. Г. при Служба „П.” и „Н. на *** РУ на МВР”.

По отношение на него съдебния състав счита, че не са налице безспорни доказателства за съпричастност в осъщественото престъпление по чл.387, ал.2, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.2, ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. Субект на престъплението по чл.387 от НК – като такова по Раздел *** – “Длъжностни престъпления” на Глава Х*** “Военни престъпления” от Особената част на НК, съобразно нормата на чл.371 от НК, очертаваща кръга от лица, субекти на наказателна отговорност за престъпления по тази глава, в редакцията й към момента – 16.06.2000 г. – чл.371 б.Б от НК /ДВбр.28/1982 г./, може да носи лице от офицерския състав на поделенията на Министерството на вътрешните работи. Подсъдимият Г.Р. към м. юни 2000 г. е бил Н. група „П.П.С.” към С. ”К.П.” при Служба „П.” при РДВР П. – имащ качеството на лице от офицерския състав на МВР - капитан, което го прави годен субект за носене на наказателна отговорност за престъплението по чл.387 от НК. Изпълнителното деяние като елемент от обективна страна на основния състав на това престъпление – по чл.387, ал.1 от НК, се изразява в няколко форми – злоупотреба с властта или със служебното си положение, неизпълнение на задълженията си по служба, или превишаване на властта си. Подсъдимият Р. е предаден на съд с обвинение по този пункт за престъплението по чл.387, ал.2, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.2, ал.1 от НК, като са посочени две от възможните форми на изпълнителното деяние – неизпълняване на задълженията си по служба, като това неизпълнение е конкретизирано, че се състои в недокументиране по надлежния ред проведена оперативна беседа със свидетеля Й.К.Д., както и превишаване на властта си – конкретизирано като освобождаване на лице, установено като извършител на престъпление по чуждо Д.П. – дознание № 768/2000 г. по описа на РУП гр. А., а именно свидетелят Й.Д.. От събраните в хода на цялостното наказателно производство гласни и писмени доказателства, съдебният състав прие, че от страна на предаденото на съд лице не е осъществена никоя от посочените две форми на изпълнително деяние на това престъпление. Както подсъдимият, така и никой от свидетелите, чиито показания пряко се отнасят до това престъпление – било то непосредствено разпитаните от съда –А.Р., Ж.Ж., П.К., било показанията на свидетелите Т.Т. Т., Г., С. и Й.Д., свидетелите Д., Т., Т., Л., Д., И., Д., С., П. чийто показания се ползват от съда на основание чл.372, ал.3 и чл.373, ал.1 от НПК, като съответните действия по разследването – разпитите им като свидетели, са извършени при условията и реда на НПК, не твърди, че извършващият оперативна беседа с дадено лице е било длъжно да я възпроизведе в конкретен изискуем писмен вид – било доклад, докладна записка, отчет, справка или друг документ. Напротив, изяснява се, че провеждащият беседата в случай, че не добие оперативна информация, какъвто е и настоящият случай, за провеждащия беседата О.Р. не е било налице задължение да я документира. При това положение и не би могло да има неизпълнение на такова задължение, защото такова не му е възлагано. Направеното в този смисъл възражение от защитника на подсъдимия Р. в пледоарията му се явява според съда основателно.  Не може да се сподели становището на прокурора, че е налице изискване да се документира проведената беседа, защото то се явява голословно, необосновано и несъответно на събраните гласни и писмени доказателства. Още повече, свидетелят Й.Д. сочи, че беседата с него е била провеждана от много лица, а не конкретно от подсъдимия. Изводите, че е налице необходимост от закрепване на беседата с документ не се подкрепят от съответните доказателства, които касаят показанията на подсъдимия, на свидетелите П.К., А.Р., Ж.Ж.. Не се установи и конкретно поведение на  подсъдимият, насочено към превишаване на властта му с освобождаването на лице, установено като извършител на престъпление. Безспорно се изясни с показанията на свидетеля А.Р., че освобождаването на едно лице следва да се осъществи от органа, който го е задържал, което следва да се отрази по съответния ред. Няма доказателства, които да определят неправомерно, противоправно поведение, осъществено от страна на подсъдимият, свързано в причинно–следствена с освобождаването на Д. от него и от там, достигнало се до затрудняване на воденото полицейско разследване. Напротив, на следващият ден безспорно се установява, че свидетелят се е явил в сградата на РДВР- гр. П., където се е срещнал с О.Р.- Т.Т. Т., с което си поведение е изпълнил даденото му от подсъдимия указание. Ето защо развитата от прокурора теза, че именно поради освобождаването и невръщането в РПУ- гр. А. на Д. от Р. се е стигнало до невъзможност да се приключи образуваното Д.П., не почива на събраните доказателства. Тя се явява едно предположение, базирано на отделни сегменти от проведените разпити на свидетелите Т. и С., без да се държи сметка за цялостните  факти, изложени с тях. Така свидетелят Т. съобщава, че в телефонен разговор по време на провежданата беседа се е разбрал с подсъдимият „....като освободи Й. да му даде призовка да се яви при мен”, като заподозрения се е явил в Районното управление на МВР в гр. П.. Изложеното относно задържането на Д., което станало без необходимите за това документи, механизма на освобождаването му кореспондира изцяло и с показанията на свидетелите Ж., Й.Д., П.К., А.Р., като се допълва и с обясненията на подсъдимия. Не са налице негови действия, които да са свързани с неизпълнение на неговите служебни задължения като служител на МВР. Не е налице и втората форма на изпълнителното деяние – превишаване на властта си. Освобождаването на едно лице, установено като извършител на престъпление по Д.П. – дознание № 768/2000 г. по описа на РУП гр. А., не може да се определи като причина за неприключването му. Изясни се от събраните доказателства, че подсъдимият Р., в качеството му на Н.Г. „П.П.С.” към С. ”К.П.” при Служба „П.” при РДВР П. не е имал правомощие да задържа /респ. да продължи да третира като задържан/ лице, което е евентуален извършител на престъпление и е било задържано на територията на друго РУП, защото Д. не е имал това качество, като не са били налице документи за неговото задържане с негов подпис. Отделно, към момента на освобождаването му и към момента на извършване на престъплението по чл.387, ал.2, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.2, ал.1 от НК, за което е предаден на съд подсъдимия, не е било образувано това Д.П.. Д.П. под формата на дознание под № 768/2000 г. по описа на РУП гр. А. е започнало на 29.11.2000 г., като първото действие по разследването бил протокол за разпит от тази дата 29.11.2000 г. – след повече от пет месеца от беседването и пускането на св. Д. от подс. Г.Р..

Не на последно място следва да се посочи, че престъплението по чл.387 от НК е резултатно такова и за съставомерността му по основния му състав се изисква от деянието на субекта да са произлезли вредни последици. Именно с оглед на този противоправен резултат е налице и по – тежко наказуем квалифициращ състав – по см. на чл.387, ал.2 от НК – от деянието да са настъпили тежки последици. По конкретно повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия Г.Р. прокурорът е приел, че тежките последици се състоят в невъзможност Д.П. по дознание № 768/2000 г. по описа на РУП – А. да бъде приключено в срок и спиране на същото поради неустановяване на извършителя. Както се и посочи по – горе към възведения като инкриминиран момент – 16.06.2000 г. такова Д.П. не е имало – започнало е дознание № 768/2000 г. по описа на РУП – А. на 29.11.2000 г. – след повече от пет месеца, а това сочи и че няма как поведението да му е повлияло и върху последващото спиране. Следва да се отбележи, че по никакъв начин самоличността на евентуалния извършител на престъплението по чл.346 от НК по дознанието № 768/2000 г. по описа на РУП – А. не е била затруднена за изясняване при положение, че св. Д. е бил заловен на местопрестъплението още през нощта на 16.06.2000 г., изготвяни са били съответни докладни записки от служителите на това полицейско управление, които са участвали по случая, а самият пък подсъдим Р. с поведението си не сочи да е целял укриване или затрудняване издирването му. Същият сам е съобщил на колегата си в гр. П. - свидетеля Т. за залавянето на лице с прякор “М.Д.”, предал е на задържания да се яви в другия град и св. Д. е изпълнил това му указание, като е отишъл впоследствие при св. Т. за беседа. Липсата на признаците от обективна страна на състава на престъплението по чл.387, ал.2, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.2, ал.1 от НК води до липса на престъпление по смисъла на чл.9, ал.1 от НК.

По изложените съображения и предвид липсата на състав на престъпление по обвинението от обвинителния акт спрямо подсъдимия Г.Р.Р. съдебният състав прие, че лицето е невинен в това, че на 16.06.2000 г. в гр. П. като лице от офицерския състав на МВР - Н.Г. „П.П.С.” на с. „К.П.” при С.”П.” към РДВР - П.” към РДВР – П., да не е изпълнил задълженията си по служба – да не е документирал по надлежния ред проведена оперативна беседа с Й.К.Д., и да е превишил властта си, като да е освободил лице, установено като извършител на престъпление по чуждо Д.П. – дознание № 768/2000 г. по описа на РУП – А. - Й.К.Д., и от това да са настъпили тежки последици, изразяващи се в невъзможност Д.П. по дознание № 768/2000 г. по описа на РУП – А. да бъде приключено в срок и спиране на същото поради неустановяване на извършителя, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправда с настоящата си присъда изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.387, ал.2, пр.І, вр. ал.1, вр. чл.2, ал.1 от НК.

С оглед на възприетата и изложена по – горе фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият Г.Р. не е осъществил от обективна и субективна страна с действията си и съставът на престъплението по чл.288 от НК. Субект на престъплението по чл.288 от НК на първо място следва да бъде орган на власт, като определението за орган на власт законодателят е дал в разпоредбата на чл.93, т.2 от НК – органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции. Към м. юли 2008 г. подсъдимият Р. е изпълнявал длъжността Н. на *** РПУ гр. П., което го определя като О.Д.В. – по чл.93, т.2, пр.1 от НК, респ. орган на власт. Освен обаче да е орган на власт, следва службата на субектът на престъплението по чл.288 от НК да налага изпълнение на длъжности относно наказателно преследване. В случая заеманата от подсъдимият Р. длъжност на Н. РПУ не му е налагала конкретни задължения относно наказателно преследване – той няма правомощия да образува наказателно производство, да извършва действия по разследване по образувано, или с които се започва досъдебно наказателно производство, няма и правомощия да прекратява наказателни производства. Уведомяването до прокуратурата за извършено от П.С. М. евентуално престъпление по чл.194 от НК би могло да се разгледа като неизпълнение на задължение по чл.205 от НПК, но това уведомление следва да бъде сторено, когато лицето /било то длъжностни лица – по ал.2, било то останалите граждани на държавата ни – по ал.1/, узнае за извършено престъпление от общ характер. Събраните доказателствата по делото  сочат, че подсъдимият е извършил проверка по случая, за който е бил уведомен от *** лице, като е провел беседи със замесените при инцидента лица, запознат е бил и със справката на Комисията, назначена със заповед на Д. на ОД “П.” гр. П., както и с резолюцията за вземане на дисциплинарно отношение. Именно на база тази негова проверка и въз основа на всичко това, Р. в рамките на оперативната си самостоятелност като длъжностно лице- Н. на *** РПУ- П. е изградил за себе си преценка, че не се касае за престъпление от общ характер, извършено от подчинения му М.. Липсват по делото доказателства, които към онзи момент да са наложили обективно и категорично приемане от страна на Н. на *** РУП гр. П. за квалифициране на станалото му известно като престъпление от общ характер и респ. които да го задължат /обществено/ да уведоми орган на Д.П., съответно прокуратурата. Следва да се има предвид и обстоятелството, становището на Комисията, нарочно създадена и извършила възложената й проверка, също не се ангажира с категорично мнение в справката си за наличие на присвоително намерение у проверявания, нито пък изпълняващия длъжността директор на ОД “П.” гр. П. е указал на подсъдимия, че е налице извършено престъпление от служителя М., а оттам и да се вземат мерки за уведомяване на компетентния орган за отпочване на наказателно преследване. Такова уведомяване до прокуратурата, каквото не е сторил подсъдимия Р., каквото се изясни от прокурора, че е по чл.205 от НПК, а е и криминализирано според обвинителния диспозитив на престъплението по чл.288 от НК, са могли да сторят и членовете на Комисията, и Д. на ОД “П.” гр. П..

За съставомерността на деянието по чл.288 от НК се изисква и специална цел – деецът да е пропуснал да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване, с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон. Доказателства в тази насока в настоящото наказателно производство не се съдържат по делото. Нито гласните, нито писмените доказателства сочат на някакво по – специално отношение от страна на подсъдимия Г.Р. спрямо М.М. и то такова, че да се приеме, че предаденият на съд Р. е преследвал такава цел – това лице да избегне наказателното преследване. напротив, установява се, че М. не е бил толериран от подсъдимия, не се е ползвал с някакви привилегии или по – голяма благосклонност в сравнение с колегите му, няма и доказателства за някакви по – близки напр. приятелски отношения между двамата във времето и мястото извън службата им. Подсъдимият непосредствено и професионално се е заел лично с изясняване на случая, имал е сериозен разговор с провинилия се служител, приел е становището на Комисията и е изпълнил резолюцията за вземане на отношение за търсене на дисциплинарна отговорност, като е наложил със своя заповед № ЯЗ/03 – 161 именно на инкриминираната дата 31.07.2008 г. дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от 4 месеца. Необосновано се явява възражението на прокурора по отношение на изложената от него оценка на събраните доказателства, направено като съпоставка със случаите, касаещи вмененото обвинение по пункт трети от обвинителния акт, че се установило в настоящият случай, че Р. е забавил водената спрямо М. проверка, като я е удължил неоснователно с беседи с други лица, наложил е несъответното наказание и най-вече, спрямо М. понастоящем има влязла в сила осъдителна присъда за това деяние. Това възражение, макар да се стреми да се аргументира от събраните доказателства, не почива на правилната им оценка, включително обясненията на подсъдимия пред съда. Изясни се, че веднага след получаване на сигнала Р. е предприел необходимите стъпки за изясняване на случая, провел е беседи и е изискал докладна записка, която е предадена на ръководството на МВР, а в последствие се е съобразил в проведеното дисциплинарна проверка и становището, че липсват данни за престъпление, като е потърсил съответната дисциплинарна отговорност с налагане на дисциплинарно наказание. Водената дисциплинарна проверка е била разпоредена от Д. на РДВР- П. и на него са били докладвани съответните материали, негови са били писмените указания за нейното приключване. докладването и до прокуратурата с оглед преценката им дали има извършено престъпление е следвало да стане именно от Д. на РДВР - П., а не от Н. на *** РПУ- П.. Необосновано е посочено твърдение, че службата е изисквала от подсъдимия да предприеме търсенето на наказателна отговорност от М.. Това обстоятелство не почива на събраните по съответния ред доказателства. Напротив, разпоредбата на чл.12, ал.1 от Инструкция рег. №Із-1015/04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика на МВР сочи, че при постъпили данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение именно органите по чл.186, ал.1 от ЗМВР и директорите на областните дирекции уведомяват писмено министъра на вътрешните работи и предлагат да се образува дисциплинарно производство и дисциплинарно- разследващ орган, който да го проведе. На база на тази разпоредба следва да се прецени и нормата на чл.17 от Инструкция рег. №Із-1015/04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика на МВР, сочеща, че при наличие на данни за служителите, извършили дисциплинарни нарушения да са извършили престъпление от общ характер, събраните доказателства да се изпращат на съответната прокуратура. Безспорно е, че след като уведомяването за тежки дисциплинарни нарушения е възложено на Д. на О.Д. и техни са правомощията да проведат съответната проверка, то те са и длъжностните лица, които изпращат материалите на съответната прокуратура. Задълженията на подсъдимият като длъжностно лице са били в изпълнение на разпоредбата на чл.36, ал.1 от Инструкция рег. №Із-1015/04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика на МВР, като е проведено и съответното уведомяване, а са приключили на основание на справката от дисциплинарната проверка. С оглед на казаното дотук, липсва проявление на съставомерни признаци в поведението му, както от обективна, така и от субективна страна, за да е осъществил престъпление по чл.288 от НК. В предвид на  предвид липсата съставомерност за посоченото престъпление, подсъдимият се обяви за невиновен по обвинението по пункт ІІ – ри от обвинителния акт за това, че на посочената дата 31.07.2008 г. в гр. П., като орган на власт – Н. на *** РУ при ОД на МВР – П., да е пропуснал да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата, относно наказателно преследване – да не е уведомил Районна прокуратура – П. за налични данни за извършено от негов служител – М.И.М., престъпление, с цел да избави М.И.М. от наказание, което му се следва по закон, поради което и на основание чл.304 от НПК се оправда изцяло по повдигнатото му обвинение за престъплението по чл.288 от НК.

Предвид на възприетата и изложена по – горе фактическа обстановка, съдебният състав счита, че не са налице безспорни доказателства за съпричастност на подсъдимият Р. в осъщественото престъпление по чл.387, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. Изясни се, че в края на м. август и началото на м. септември 2009 г. на него като А.Р. на *** РПУ - П. му е било съобщено от Р.П. – свидетелят И., че по три Д.П. в активна фаза на разследване – № 486/2009 г., № 523/2009 г. и № 635/2009 г. – всички по описа на *** РПУ, са недопускани слабости в работата на О.Р. в хода на извършваната предварителна проверка и при ОИМ по установяване на извършителите на престъпления. След проведеният разговор подсъдимият поискал да се запознае с тези слабости, като за целта Д.П. му били предоставени от свидетеля. След получаването им той ги предал на О.С. да отстранят допуснатите слабости, за което И. е бил уведомен. Тези Д.П., въпреки изтичането на срокове по тях, били върнати несвоевременно на провеждащите разследването ***, като слабостите по тях не били отстранени със съответните докладни записки. Връщането им било сторено малко преди изтичане и след изтичането на сроковете за разследването им от подсъдимия Б., свидетеля Е.Т. и неустановено лице. В случаят от обективна страна не се събраха доказателства, от които по безспорен и несъмнен начин да се установи факта, че от страна на Р. е било налице задържане на делата и да не е предприел мерки и съответно действия по отстраняване на допуснатите нередности на водените предварителни полицейски проверки и от там да реализира дисциплинарна отговорност за съответните служители. На първо място, не се установи задържане на делата от него в качеството му на Н. на *** РПУ – гр. П., а напротив, непосредствено след като  са му били докладвани съответните нередности, той е предприел постъпки да изиска тяхното отстраняване със съответните действия на О.С.. В последствие не се установи и да е налице отказ да върне Д.П. на Р.П.. Напротив, след като се е бил запознал с възникналия проблем с работата на О.Р. по тях, както и с материалите по самите Д.П., той е упражнявал контрол по отстраняването на допуснатите слабости и по съдействие от О.Р.. Затова неговото поведение от обективна страна не може да се определи като неправомерно и най-вече като злоупотреба със служебно положение, която е необходимата форма на изпълнителното деяние на престъплението по чл.387, ал.1 от НК. Забавянето на разследването по Д.П. и невъзможността от събиране на доказателства по тях в един период от време при течащи процесуални срокове се дължи преди всичко на самото поведение на Р.П., които освен механизма на предоставяне на материалите по тях на Н. на *** РПУ във връзка с изискванията, които са поставили относно полицейските материали, касаещи разкриването на извършените инкриминирани деяния, са допринесли за евентуалното настъпване и на вредни последици – изтичане на кратките процесуални срокове по тях. Безспорно е изяснено, че свидетеля Д.А.-П. даже не е провеждала разговор с О.С. и подсъдимият къде се намират материалите, какви действия се извършват по тях за събиране на доказателства по авторството на престъплението, а в последствие при връщането му не е изготвила и необходимите справки до Н. на *** РУП за липсата на докладни записки по отстраняване на нередностите. За допуснатите слабости не е уведомила и наблюдаващия прокурор. по същият начин е и поведението на свидетеля И.. Той като Р.П. поставя изисквания към административния ръководител, предоставя му материалите по Д.П., вкл. и това, разпределено на свидетеля Д.А.-П., а в последствие предприема друго поведение, различно от необходимото, за да се приключат своевременно производствата. Така остава неясно защо след като е бил уведомен от подсъдимия Р., че материалите се намират при О.С. за отстраняване на допуснатите нередности, той не се е свързал с тях, за да провери какви действия се извършват. Липсват и съответните справки до наблюдаващия прокурор за предприетите от него действия по връщане на Д.П. и изисканите мерки от О.С. за разкриване на автора на престъпленията. Събраните доказателства не изясняват тези необходими факти за разкриване на обстоятелствата по воденото полицейско разследване от страна на Р.П.. Единствено показанията на свидетеля Б.Д. разкриват  обстоятелства, довели до изискването на Д.П. от О.С., които се потвърждават и от приложена по Д.П. №635/2009 година справка но наблюдаващия прокурор, но те сами по себе си не могат да обективират наличието на посочените във внесения обвинителен акт нарушения на разпоредбите на т.36, т.42, т.64 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР и чл.35 от Инструкция № Із – 1171/02.08.2006 г. за организацията на работа на С.З. на МВР по З.М. за престъпления от общ характер. Не се установи подсъдимият Р. с поведението си да не е изпълнил процедурите, предвидени за събирането на достатъчни и годни доказателства при разследването на престъпления, нито в качеството си на ръководител да не е предприел адекватни мерки за решаване на проблемите на подчинените му служители, нито да е прикрил доведеното до знанието му правонарушение във връзка с посочените Д.П.. Напротив, непосредствено след устното съобщаване на допуснатите слабости е предприел мерки О.Р.- подсъдимия Б., свидетеля Т. да отстранят допуснатите слабости и е изискал от тях съответните адекватни на разследването мерки. Неизпълнението им, констатирано от свидетелите Д. и Д.А.-П. е следвало да се докладва отново на него по съответния за това начин, което не е било направено. Цялото поведение на двамата свидетели след получаване на Д.П. е и в пряка и непосредствена връзка с констатацията на съда, че са за  допуснатите слабости при воденото полицейско разследване не е налице неправомерно поведение от страна на подсъдимия Р.. Самите последици в случая – неприключване на делата в кратък срок, като настъпила обективна даденост, могат да се преценят като вредни, но в случаят те не са в причинно-следствена връзка с неправомерно поведение от страна на подсъдимият. За да се преценят вредните последици е налице необходимост и от неговата субективна преценка за настъпването им като резултат. Безспорно е, че тя е насочена към отстраняването на допуснатите слабости, а не към пречки във връзка с разследването. Свидетелят И. в показанията си пояснява, че във водените разговори Р. му е заявил, че следва О.С. да отстранят допуснатите пропуски и да подпомогнат полицейското разследване.

Съдът постанови оправдателен диспозитив с настоящата си присъда относно включеното в състава по повдигнатото обвинение Д.П. под № 79/2009 г., тъй като самото Д.П. към инкриминирания период е било спряно срещу неизвестен извършител – още м. май 2009 г. Същото не е било в активна фаза на разследване, не се е намирало дори при Р.П. и няма и как с пропуски по същото все с уточнението за конкретния инкриминиран период да е бил запознат подсъдимия от св. И.. Не се установи Р. да е бил запознат с нередностите при водене на проверките, съставянето на докладни записки и разследването по същото спряно наказателно производства,  респ. да се изисква от него да търси изпълнение на определени служебни задължения от О.Р. от *** РПУ-П. или да е следвало да организира предприемането на каквито и да било действия по отстраняването им. оттам, не са били налице и основания той като А.Р. да е следвало да предприеме постъпки по реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо евентуално виновни служители в този посочен от обвинение инкриминиран период. Липсват в действията на Р. проявление на признаците от обективна и субективна страна за вмененото му престъпление.

Съдът не прие, че подсъдимият Г.Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на това продължавано престъпление по пункт *** на обвинението по чл.387, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК относно останалите включени в състава му инкриминирани деяния. На първо място, що се отнася до деянието на 24.08.2009 г. – да не е изпълнил задълженията си по служба като на 24.08.2009 г. в гр. П. да е нарушил изискванията на чл.63, ал.5 от ЗМВР и т.4, т.13, т.29, т.64, т.73 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като да не е допуснал адв. З.Т., в качеството й на адвокат /евентуално като бъдещ защитник/, до задържаното лице В.Г.В., намиращ се в арестното помещение на *** РУП при ОД на МВР – П.. Настоящата инстанция счете, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства изясняват само обективният факт, че свидетелят Т. не е допусната за упълномощаване като защитник до задържано лице. Липсват доказателства това да съставлява неизпълнение на служебни задължения от страна на подсъдимият /конкретизирани такива по ЗМВР и по Етичния кодекс/, както и такива действия да са осъществени от Г.Р. като Н. на *** РПУ-П.. Единствено е изяснено, че някой на някого нещо е казал, включително и това, че с подсъдимият са разговаряли по телефона редица длъжностни лица, осъществяващи съответните правомощия, включително и тези, дали да допуснат свидетеля до задържаното лице или не. Свидетелят Т. е имала качеството на адвокат и е била помолена от роднина на задържаното лице В.В., да осъществи среща с последния като негов защитник. В това си качество тя се е явила на 24.08.2009 г. в сградата на *** РПУ П.. Там не е била допусната до среща със задържаното лице не от подсъдимия Р., а от свидетеля С.Я.. Свидетелят Я. е бил дежурен по управление и той, осъществявайки тази си длъжност, е преценил и е взел решение да не допусне защитника до задържаното лице. За да вземе това решение, той е провеждал разговори с подсъдимия, със свидетеля И., с отговарящия за С.И.П. Д., под чиято подсъдност е била преписката, като му е било предадено какво е становището и на дежурния прокурор. Това, че е взел решение да действа така, както е смятал за правилно и неговия Н.- подс. Р., не означава, че наказателната отговорност за недопускането следва да се носи от Н. на *** РПУ- П.. Наказателната отговорност е лична и деецът следва с личните си действия да е осъществил престъпление, за което да му се следва такава отговорност. В случая ако е налице неизпълнение на задължение по служба и то според съда неизпълнение, произтичащо от т.73 на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /държавния служител да осигурява възможност на задържаното лице да упражни правото си на защита/, то това неизпълнение е сторено от лицето С.Я., а не от неприсъствалия дори в сградата на РПУ подсъдим. Самият Я. твърди в показанията си „Просто така го взех решението.”, а св. И. заявява „Казах на Я., че трябва да вземе решението.”. Ако указаното от подс. Р. по телефон да бъде приета молбата на адв. Т., но последната да не се допуска същия ден до задържаното лице, докато не се установи връзка с лицето, което го е задържало, съставлява според внесеното обвинение недопускане на защитник до задържано лице, като неизпълнение на задължение по служба, то това поведение на подсъдимия се опосредява от субективната преценка и действията на друго различно лице – св. С.Я.. Спрямо Р. няма напр. повдигнато обвинение за посредствено извършителство, самото обвинение не се състои в издаване на заповед или нареждане, да не се допусне защитник до задържано лице. Липсва проявление на обективните признаци на състава на вмененото престъпление и не е налице субстанцимиране на изпълнителното деяние от страна на подсъдимия. По тези съображения съдът прие, че подсъдимият Г.Р. не следва да носи наказателна отговорност за това, да е осъществил на 24.08.2009 г. включеното в състава на продължаваното престъпление по чл.327, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК деяние за недопускането на адв.Т. до задържано лице.

На следващо място относно включеното в състава на това продължавано престъпление по чл.387, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК деяние, състоящо се в неизпълнение на задълженията по служба, а именно в периода м. август – м. октомври 2009 г. в гр. П. в нарушение на задълженията си по т.36, т.42 и т.64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и чл.35 от Инструкция Із-1171/02.08.2006г. за организацията на работа в С.З. на МВР по З.М.и за престъпления от общ характер, след като от Р.П. при *** РУП при ОД на МВР – П. му е било докладвано за възпрепятстване на събирането на доказателства по Д.П. № 88/2009 г. по описа на *** РУП при ОД на МВР – П.. Установи се, че подсъдимият Р. е бил запознат със случая, като е извършил и съответната проверка- той се е информирал в детайли чрез разговори с подс. Д. за случая, възложил е проверка от свидетелите В. и М., запознал се е с резултатите от тази проверка, от които мерки му е станало ясно, че  Д. има отношение единствено спрямо призованото като свидетел на лицето Г.Б., а не и към евентуалното разясняване на детайли от преписката за извършеното престъпление. За него в рамките на оперативната му самостоятелност като А.Р. е станало ясно, че не са били основания да се приемат дисциплинарни мерки за наказание на служителя Д.. Затова съдът счита, че не е налице обективният признак, подсъдимият Р. да не е изпълнил задължения  си по служба. Напротив, той своевременно е извършил необходимите проверки. Отделно от това, конкретният случай е бил обсъждан на проведена оперативка с личния състав на управлението. Следва да се отбележи, че според съда в случая не е ставало въпрос и за възпрепятстване на събирането на доказателства по това Д.П., доколкото липсват доказателства по делото за това – имало е разговор между П.С. и призованото за разпит лице, но какъв е бил той не се изясни, самото призовано лице се е явило, а при последвалия му разпит като обвиняем се е възползвало от дадена му от Закона възможност да откаже да дава обяснения. За същия според съда към онзи момент не са били налице обективни дадености за осъществено от служителя Д. дисциплинарно наказание и то тежко, което да изисква и образуване на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание. Конкретните действия на провинилия се служител са били изяснени и без да се образува дисциплинарно производство, а въз основа на разпоредената проверка.

По отношение на Д.П. с № 486/2009 г., 523/2009 г., 635/2009 г. вече се изясни по- горе, че същите след като са били предоставени на подсъдимия от Г. И., той въобще не ги е задържал при себе си, а ги е предоставил в ПУ „Т.К.” при *** РУ- П. за възлагане на работа по тях и отстраняване на пропуските от самите О.Р., т. е. същия отново е предприел своевременно, активно поведение, налагано му от вменените му служебни задължения. Връщането на материалите на Р.П. е станало именно от тези О.Р.. Не е налице съставомерно, неправомерно поведение от страна на подсъдимия, нито от обективна, нито от субективна страна за вмененото му престъпление. Конкретно за неговото отношение към Д.П. под № 79/2009 г., доколкото се изложи по – горе, няма как да се прояви злоупотреба със служебно положение от страна на Р., защото производството е било прекратено още през м. май 2009 г. срещу лицето, срещу което е водено, и било спряно срещу неизвестен извършител. При тези обективни предпоставки няма как по същото да са били налични към вменения инкриминиран период: м. август – м. октомври 2009 година той да го е задържал при себе си в ущърб на воденото Д.П..

Що се отнася до включените пък в състава на същото продължавано престъпление по пункт *** от обвинението спрямо подсъдимия Р. по чл.371 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, състоящо се в неизпълнение на задълженията по служба като на на 07.09.2009 г. в нарушение на чл. 7, т.1, т.2 и т.3 от Инструкция рег. № Із-1015/04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР да е омаловажил извършеното от В.Т.В. дисциплинарно нарушение, като наместо следващото му се наказание „порицание” му е наложил наказание „мъмрене” за срок от 2 месеца, и да е злоупотребил с властта си, като в периода 07.09.2009 г. – 14.09.2009 г. в нарушение на чл.3 и чл.7, т.1 от Инструкция рег. № Із-1015/04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, да е наложил дисциплинарни наказания на П.Т.В., Н.З.Г., С.Х.А., Д.Ц.Н., Е.И.К., Н.Д.Р. и Т.Б.Б. и Д.С.С. за деяния, които не съставляват дисциплинарни нарушения, като да са настъпили тежки последици, изразили се в неправомерно прилагане, респ. неприлагане на дисциплинарна репресия спрямо служителите в управлението, съдът също счете, че не са налице и подсъдимият следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение в тази му част. Разпоредбата на чл.3 ал.1 от Инструкция № Із-1015/04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР указва, че дисциплинарната отговорност на служителите от МВР е отговорността, която те носят при извършване на нарушение на служебната дисциплина, а такова нарушение според ал.2 пък е това противоправно деяние, което е извършено умишлено или по непредпазливост от служител на МВР и е обявено за наказуемо от ЗМВР, ППЗМВР или КТ. В разпоредбата на чл.226, ал.1 от ЗМВР са предвидени видовете дисциплинарни наказания, а в нормата на чл.228 от ЗМВР са изброени само тези нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание уволнение. При всички случаи на налагане на дисциплинарни наказания наказващият орган /в настоящия казус подсъдимият Г.Р. в качеството си на Н. на РПУ има правомощия за налагане на дисциплинарни наказания/ при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания взема предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Както по отношение на наложеното наказание спрямо св. В. мъмрене за срок от 2 месеца, така и по отношение на налагането на наказание мъмрене за срок от 1 месец спрямо другите осем служителя на *** РПУ съдът прие, че липсва състав на евентуалното престъпление по чл.387 от НК откъм субективната му страна, тъй като в действията на подсъдимия липсва умисъл, било то съответно да не изпълни задълженията си по служба, било то за злоупотреба с власт при определяне и налагане на вида на дисциплинарните наказания и техния размер. Подсъдимият е предприел действия по налагане на дисциплинарни наказания, тъй като до него е била сведена за изпълнение заповед № З – 8665/03.09.2009 г. на Д. на ОД на МВР гр. П., в която изрично е било указано възлагане на проверки с цел и търсене на дисциплинарната отговорност, а негови подчинени му служители са били с временно отнет достъп до К.И.. За да определи и наложи конкретен вид наказания както на служителите с отнет достъп, така и на пряко отговарящия за това св. В., подсъдимият е потърсил и получил консултация и от юристконсулта на О.Д. на МВР П., който дори му написал и правните основания за издаването на заповедите за налагане на административните наказания. В обясненията си подсъдимият изтъква и какви са причините да определи конкретното по вид и размер наказание мъмрене на св. В. – от една страна самите служители с изтичащ срок за достъп са били неколкократно предупреждавани да набавят необходимите им документи за подновяване на достъпа до К.И., имало е законодателни промени и неизяснена практика по прилагането на специализирания закон, от друга страна пък св. В. е бил пряко отговорен за достъпа на служителите към това РПУ до К.И.. Всички действия на подсъдимия Р. към онзи момент не сочат на никаква преднамереност и цел за неправилно и нецелесъобразно реализиране на дисциплинарна отговорност от него спрямо подчинените му служители. Отделно от това и ЗМВР в нормата на чл.229 ал.2 от ЗМВР предоставя на наказващия орган оперативната самостоятелност да определи и наложи съответното на нарушението дисциплинарно наказание.

Ето защо по тези съображения подсъдимият Г.Р. следва да бъде признат за невинен по повдигнатите му обвинения за това, че в периода месец август 2009 г. – месец октомври 2009 г.  в гр. П. като държавен служител в системата на МВР - Н. на *** РУ при ОД на МВР – П., при условията на продължавано престъпление да не е  изпълнил задълженията си по служба, както следва: на 24.08.2009 г.  в гр. П.  да е нарушил изискванията на чл. 63 ал.5 от ЗМВР и т.4, т.13, т.29, т.64, т. 73 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като да  не е допуснал адв. З.Т., в качеството й на адвокат /защитник/, до задържано лице в арестното помещение на *** РУП при ОД на МВР – П. – В.Г.В.;

в периода м. август – м. октомври 2009г. в гр. П. в нарушение на задълженията си по т.36, т.42 и т.64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и чл. 35 от Инструкция Із-1171/02.08.2006 г. за организацията на работа в С.З. на МВР по З.М.и за престъпления от общ характер, след като от Р.П. при *** РУП при ОД на МВР – П. му е било докладвано за възпрепятстване на събирането на доказателства по Д.П. № 88/2009 г. по описа на *** РУП при ОД на МВР – П., както и за нередности при водене на проверките, съставянето на докладни записки и разследването по Д.П. № № 486/2009г., 523/2009 г., 635/2009 г. и 79/2009 г., всички по описа на *** РУП при ОД на МВР – П., да  не е предприел каквито и да било действия по отстраняването им и реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо виновните служители;

през м. септември 2009г. да не е образувал дисциплинарно производство и да не е наложил дисциплинарно наказание за извършено от служителя И.З.Д. тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал.1, т.7 от ЗМВР;  на 07.09.2009 г. в нарушение на чл. 7, т.1, т.2 и т.3 от Инструкция рег.№ Із-1015/04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР да е омаловажил извършеното от В.Т.В. дисциплинарно нарушение, като наместо следващото му се наказание „порицание” му е наложил наказание „мъмрене” за срок от 2 месеца,

да  е злоупотребил  със служебното си положение, като: през м. август – м. септември 2009 г. в гр. П. да  е възпрепятствал срочното приключване на Д.П. - 79/2009 г.   по описа на *** РУП при ОД на МВР – П., задържайки го при себе си и непредставяйки го обратно на Р.П.

и  да  е злоупотребил с властта си, като: в периода 07.09.2009 г. – 14.09.2009 г.  в нарушение на чл.3 и чл.7, т.1 от Инструкция рег.№ Із-1015/04.07.2006г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, да е наложил дисциплинарни наказания на  П.Т.В., Н.З.Г., С.Х.А., Д.Ц.Н., Е.И.К., Н.Д.Р. и Т.Б.Б. и Д.С.С. за деяния, които не съставляват дисциплинарни нарушения и от това да са настъпили тежки последици, изразили се в уронване престижа на МВР, изключително затрудняване обезпечаването с доказателства по водените в *** РУП при ОД на МВР - П. Д.П. и тяхното срочно приключване, както и в неправомерно прилагане, респ. неприлагане на дисциплинарна репресия спрямо служители в управлението, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.387, ал.2,  вр. ал.1, вр. чл.26,  ал.1 от НК.

Подсъдимият И.Д. към момента на деянието е бил пълнолетен и в състояние на вменяемост, разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като той е бил длъжностно лице от структурите на МВР, заемащо длъжността „Р.* на С. „К.П.” към *** РПУ на МВР  - гр. П.”.

По отношение на повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия И.З.Д. съдът установи с оглед на установената и изложена въз основа на доказателствата по делото фактическа обстановка, липсва проявление на съставомерните признаци на вмененото му престъпление по чл.294, ал.4, вр.ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. Изпълнителното деяние на престъплението “лично укривателство” по чл.294, ал.1 от НК се изразява в спомагане на лице, което е извършило престъпление, да избегне наказателно преследване, да бъде осуетено спрямо него наказателното преследване или да остане ненаказано. В конкретния случай обвинението спрямо подсъдимия Д. касае само една от формите – да е спомогнал на лице, извършило престъпление, да бъде осуетено спрямо него наказателното преследване, което съобразно обвинителния диспозитив се изразява в създаване на затруднения по установяване автора на деянието и като последица от това, невъзможност да се стигне към привличането на лицето към наказателна отговорност по Д.П. № 88/2009 г. по описа на *** РПУ при ОД на МВР гр. П.. Информацията, с която е разполагал подсъдимият Д. за конкретното ЗМ № 88/2009 г. – че се води за грабеж, е придобита от св. С.А., който му препредал наученото след извършена справка при оператора, свидетеля Х.. Информация на този подсъдим за същия случай не е била давана от друго лице, служител на *** РПУ-П. –нито от работещия по преписката О.Р. / св. Р./, нито от Р.П. /св. Д.-П./, така че той и не би могъл да е узнал какви действия са били планирани по делото с личното участие на Г.Б., респ. не би могъл и да ги укаже на последния. Така, че изразеното мнение от свидетеля Р., че призованото лице се е указало подготвено за фактите по случая от подсъдимия, остава негово изолирано становище. Това обстоятелство не се подкрепя и от съответните доказателства, събрани в хода на съдебното следствие. В този смисъл са показанията на подсъдимия Р., на свидетеля М., на свидетеля Р., на свидетеля Д.П., както и съответните писмени доказателства, касаещи приложените материали по Д.П. №88/2009 г. на *** РПУ-П.- проведената от 16.09.2009 г. оперативна беседа на свидетеля Н.Р. с Г.Б., от протокола за разпит на обвиняем от същата дата по Д.П. под № 88/2009 г., че Б. се е възползувал от законовото си право да не дава обяснения по случая и не е изложил никакви обстоятелства, които са във връзка с разследвания грабеж от дата 02.02.2009 г., нито пък е изложил такива, които да го оневиняват по повдигнатото му обвинение. От изцяло заеманата пасивна позиция от това лице при проведена оперативна беседа и при разпит в качеството му на обвиняем настоящият съдебен състав не може да приеме, че същият е действал по начин, който да препятствува разкриване на автора на деянието от 02.02.2009 г.. Отделно от това според съда няма никакви доказателства по делото, Б. да е бил насочван към именно такава позиция от страна на подсъдимия И.Д., което му поведение да е противоправно и спомагащо той да избегне съответната наказателна отговорност. Напротив, установи се, че Д. е подпомагал явяването на Б. пред органите на МВР, като му е заявил, че следва да се яви на посочената в призовката му дата. Следва да се отбележи, че е безспорно установено, че между подсъдимия Д. и св. Г.Б. е имало разговор по повод призоваването на последния след като св. А. е предал информацията на подсъдимия. Какъв точно е бил този разговор, какво точно е предадено от страна на Д. към Б., не е установено по делото със съответните за това доказателства. При положение, че подс. И.Д. отрича в обясненията си да е уведомявал изобщо познатият му, че го търсят за грабеж, свидетелят Г.Б. също заявява в ползваните му на основание чл.372, ал.3 от НПК показания, че единствено му е било указано да отива в управлението, то и съдът би могъл да съди за конкретния разговор и предадената информация от косвените доказателства за това – в случая св. А. заявява, че е предал информация само, че е за грабеж, в такава насока са и показанията на св. Х., Р., М., В., обясненията и на подс. Р.. Предаването на именно такава информация от страна на подсъдимия Д. към св. Г.Б., с която да му се изясни обстоятелството, че случаят, за който е призован последният за явяване в *** РПУ - П. като свидетел, е за грабеж, по никакъв начин според настоящата инстанция не води, предвид и последващото поведение на призования, до затруднения по установяване автора на деянието от 02.02.2009 г., нито до избягване привличането му към наказателна отговорност. Още повече, че се установи, че към момента на явяване на Б. на 16.09.2009 г. в *** РПУ по Д.П. № 88/2009 г. вече е имало привлечен към наказателна отговорност за грабеж обвиняем – лицето Т.М.Ф., а пък и в деня на явяването му Б. е бил привлечен към наказателна отговорност за този грабеж. С такова уведомяване и толкова ограничена откъм обем информация – че случаят по ЗМ 88/2009 г. е за грабеж, по никакъв начин според настоящата инстанция не се осъществява формата на изпълнителното деяние – спомагане на лице извършило престъпление да бъде осуетено спрямо него наказателното преследване. Не е налице съответното противоправно поведение от страна на подсъдимия, а търсенето на съответната дисциплинарна отговорност е в правомощията на съответните органи на МВР, но тя сама по себе си не може да обоснове виновността и обективното проявление на съставомерните признаци на вмененото му престъпление по чл.294, ал.4, вр. ал.1 от НК.

По делото липсват и доказателства за извършване на престъплението по чл.294 от НК и от субективна страна. Няма доказателства за това подсъдимият И.З.Д. да е знаел, че св. Г.Б. е извършител на конкретното престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК – делото се е водило срещу неизвестен извършител, Д. не е работел като О.Р. по случая по установяване на евентуалния извършител, не е контактувал преди това и с работещите по случая ***и, а и от св. А. не му е била предоставяна такава информация.  Относно това от кого и кога родителите на св. Г.Б. са разбрали, че синът им е търсен за грабеж – дали свидетелите Р. и Б. са им го казали при идването в дома им на 15.09.2009 г. или не – изясняването на това обстоятелство не е от съществено значение по отношение на повдигнатото спрямо подс. Д. обвинение, доколкото и родителите на Г.Б. не са били наясно за какъв точно грабеж е бил призован синът им – ако са знаели в случай на уведомяване от страна на подсъдимият И.Д. спрямо призования Г.Б., то и е нямало да търсят информация и питат дошлите полицаи за какъв грабеж става дума.

Ето защо по тези съображения подсъдимият И.Д. следва да бъде признат за невинен по повдигнатите му обвинения за това, че през месец септември 2009 г.  в гр. П. да е спомогнал на лице, извършило престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК – Г.П.Б., да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване, чрез създаване на затруднения по установяване автора на деянието и като последица от това – привличането му към наказателна отговорност по Д.П. № 88/2009 г. по описа на *** РУП при ОД на МВР П., без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, като деецът да е полицейски орган на длъжност  Р.* на С. „К.П.” към *** РУ на МВР П., поради което и на основание чл.304 от НПК съдът го оправда изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.294, ал.4, пр.ІV, вр. ал.1 от НК.

Подсъдимият К.Б. към момента на деянието е бил пълнолетен и в състояние на вменяемост, разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като той е бил длъжностно лице от структурите на МВР, заемащо длъжността „Н. на П.У. и О.Р. /КП/ към П.У. „Т.К.” към *** РУП на МВР - гр. П.”.

Според съдебния състав с оглед на изложената по – горе фактическа обстановка, поведението на подсъдимият не разкрива от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.387, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. На първо място, съдът възприе, че състава на престъплението по чл.387, ал.1 от НК като продължавано такова по см. на чл.26, ал.1 от НК, касае две отделни деяния, като те са свързани с посоченото от прокурора неизпълнение на задълженията по служба от подсъдимия относно подадени З.М.и от свидетелите И. и С.С.и – на 15.08.2009 г., и от свидетеля П.П. в периода 21.08.2009 г. – м. септември 2009 г.. Прокурорът да не поддържа обвинението в частта относно деянието на 15.08.2009 г., като това обстоятелство не освобождава съдът от задължението му да изложи своите мотиви за съставомерността или не на същото с оглед оценката му като деяние по смисъла на чл.387, ал.1 от НК. Както се установи по безспорен начин от доказателствата по делото, подсъдимият Б. на датата 15.08.2009 г. което е почивен ден /събота/, е бил Д.Р., но не е пребивавал в сградата на *** РПУ П.. Същият ден съобщение, съдържащо данни за извършено престъпление от общ характер – З.М. по см. на чл.2, ал.1 от Инструкция № Із – 1171/02.08.2006 г. за организацията на работа на С.З. на министерството на вътрешните работи по З.М. за престъпления от общ характер, от страна на свидетелите С. в дневника, воден в дежурната част на управлението, не е регистриран. Двамата свидетели С. били пресрещнати в двора на управлението от ***и, които им указали, че било по – добре да посетели сградата на РПУ в понеделник, когато можели да си пуснат и молба като пострадали от престъпление. Нито подсъдимият Б. като Д.Р., нито свидетеля К. като дежурен оперативна част узнали за явяването на тези лица в *** РПУ, нито за предаденото устно от последните на пресрещналите ги на двора ***и. При така изясненото не би и могло да се очаква подсъдимият К.Б. да приеме, да заведе, да регистрира, да докладва по надлежния ред, а и да упражни контрол по работата със З.М. от И.С.С. и С.И.С., съдържащ данни за извършено престъпление от общ характер. За такъв З.М. той изобщо не е знаел към инкриминирания момент 15.08.2009 г., а и за който не би и могъл към същия този момент да знае. За това и този подсъдим не може да има поведение, свързано с необходимостта от регистриране на З.М., касаещ случаи от 15.08.2009 г., като липсва и  механизъм, по който той да не е изпълнил задълженията си по служба към тази дата. Липсата на проявление на признаците от обективна страна на състава на престъплението по чл.387, ал.1 от НК, което води и до липса на престъпление по смисъла на чл.9, ал.1 от НК.

Що се касае до включеното в състава на това продължавано престъпление по чл.387 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК деяние относно З.М. с подател П.П., което да е извършено в периода 21.08.2009 г. – м. септември 2009 г., съдът също счита, че не са налице изискуемите се за съставомерността на престъплението елементи от обективна и субективна страна. Изложи се по- горе, че механизма на подаването на З.М. по никакъв начин не е касаел задължение за подсъдимият да извърши неговата регистрация по смисъла на посочените в обвинителния акт разпоредби на Инструкция №Із-1171/02.08.2006 г. за организация на работата на С.З. на  министерство на вътрешните работи по З.М. за престъпления от общ характер. Относно началото на инкриминирания период за това деяние – 21.08.2009 г., следва да се отбележи, че към тази дата на подсъдимият Б. не е станал известен факта на личното явяването на свидетелите Ж. и П. за подаването на съобщението за станалите кражби в двете бензиностанции. Свидетелите са били приети от П.С. Т.Е.Т., който е приел З.М. и е снел обяснения от св. Ж., а П. е била препратена от него на служителя В.К., в чийто район се намирала управляваната от тази свидетелка бензиностанция. Жалба и обяснения от лицето П. не били приети същия ден от П.С. К., който я е върнал с указанието да уточни липсващите артикули и цени. Няма  поведение на подсъдимия Б., което да касае отношение към този З.М. в този ден. Не са събрани доказателства да е бил уведомяван за подадения сигнал от П.. В последствие същата заедно със свидетеля Д. посетили отново П.У. на 02.09.2009 г., когато по настояване тя била приета от св. П. за подаване на жалба. В този смисъл последващото му поведение по предаването на материалите на подсъдимият остава некредирано от съдебния състав. Заявлението пък на св. Ж. от 21.08.2009 г. ведно с докладната записка от св. Т., адресирана до Н. на *** РПУ, било заведено в *** РУП с № ВЯ/03 – 5549/24.08.2009 г. /ден понеделник/. Нито един от двамата свидетели Ж. и П., нито пък някой от П.С. Т. и К. уведомили към датата 21.08.2009 г. лично подсъдимият Б. за случаите. Липсва негово съставомерно поведение, изяснено в поведение, което е в нарушение на посочените разпоредби на Инструкция №Із-1171/02.08.2006 г. за организация на работата на С.З. на  министерство на вътрешните работи по З.М. за престъпления от общ характер. Не е била налице възможност от негова страна да упражни правомощията си по контрол на работата на подчинените му служители по направените съобщения за извършени престъпления от общ характер, или пък евентуално сам да изготви докладна записка до Н. на РПУ, ведно с приложени заявления и/или обяснения от пострадалите, с цел завеждането им със съответен номер на З.М.. Липсват по делото и категорични доказателства относно това заявлението на св. П., което да е прието и отработено от св. П., каквито са изискванията на Инструкция №Із-1171/02.08.2006 г. за организация на работата на С.З. на  министерство на вътрешните работи по З.М. за престъпления от общ характер. В този смисъл възраженията на защита се явяват основателни, логични и съответни на нормативната уредба, регламентираща работата със З.М. от П.С.. Свидетелят П. сочи, че на 02.09.2009 г. именно свидетеля П. е служителят, който е следвало да обработи З.М., защото той реално е извършил с нея всички необходими действия- приел е жалбата и е снел обяснение, като е следвало да състави докладна записка до Н. на *** РПУ- гр. П.. Налице е само едно предположение, че подсъдимия Б. е бил лично уведомен от него за случая, но това само по себе си не може да му вмени във вина неизпълнение на задълженията му съобразно чл.3, ал.1, чл.5, ал.1, чл.7, ал.1, т.4 и т.5, чл.8, ал.1, чл.14 и чл.35 от Инструкция № Із – 1171/02.08.2006 г. за организацията на работа на С.З. на министерството на вътрешните работи по З.М. за престъпления от общ характер. В случаят заявителският материал е следвало да бъде предвижен от свидетеля П. именно в изпълнеине на разпоредбите на чл.5, ал.1 от Инструкция №Із-1171/02.08.2006 г. за организация на работата на С.З. на  министерство на вътрешните работи по З.М. за престъпления от общ характер. По тези съображения показанията на свидетеля П. не се кредитират от съда като нелогични, предубедени и несъответни на останалите събрани доказателства, доколкото други доказателства в тази насока няма, като самият подсъдим отрича да е получавал такива материали, а и такова действие от страна на св. П. би се разглеждало като опит за прехвърляне отговорността от собственото му неизпълнение на задълженията му като служител на МВР по същата Инструкция. Съгласно чл.14 от Инструкцията „При лично явяване на лице с устно съобщение за извършено престъпление от общ характер, се установява самоличността му и се снема писмено обяснение, което се подписва от лицето и от служителя на МВР, приел съобщението.”, а съгласно чл.16 пък „В случаите на чл.14 и чл.15 служителят изготвя докладна записка и заедно с писменото обяснение и други материали, ако има такива, ги докладва на Н. на съответното структурно звено за регистрация в регистър образец 1.”. В настоящия случай служителят П. е следвало при явяването на св. П. и отработване на материалите по съобщеното от нея да изготви докладната си записка като я адресира до Н. на съответното структурно звено, а не както твърди да е направил – да ги предава на Н. на П.У. „Т.К.” към *** РУП гр. П. К.Б., доколкото и П.У. не попада в определените в чл.4 от Инструкцията „структурни звена на МВР за работа със З.М.”.  В действията на подсъдимия Б. относно З.М., касаещ осъществени кражби на продукти от двете посочени бензиностанции съдът не констатира каквито и да било такива, които да сочат на липса на изпълнение на конкретни задължения по завеждане или контрол по работата със ЗМ, така че негово такова поведение да води и до каквито и да било вредни последици – забавяне разкриване на престъпление или уронване престижа на МВР, за каквото е обвинен и предаден на съд. Факт е, че този подсъдим е узнал за работата на св. Т. по случая и след като му е бил поискан номер на ЗМ от св. П. веднага е дал такъв на последния за предоставянето му на св. П.. Той не би и могъл да предаде друг номер на З.М. предвид изтъкната по – горе липса на доказателства да е бил заведен друг и да е знаел за съществуването му. От значение за липсата на съставомерност на деянието /по случая със св. П./ като престъпление по см. на чл.387, ал.1 от НК е и липсата на каквито и да било вредни последици – нито разследването се е било забавило, доколкото наказателното производство е било образувано с постановление от 21.10.2009 г. на прокурор при РП П. образувал Д.П. за престъпление кражба с правна квалификация по чл.194, ал.1 от НК и разследването по така образуваното наказателно производство – под формата на Д.П. със ЗМ № 827/2009 г. по описа на *** РПУ, се е водело от самото си начало след образуването относно кражбите на козметика от двете бензиностанции – тази на бул. “В.Л.” /с управител св. Ж./ и тази на бул. “Б.” /с управител св. П./.

         Ето защо по тези съображения подсъдимият К.Б. следва да бъде признат за невинен по повдигнатите му обвинения за това, че в периода 15.08.2009 г. – м. септември 2009 г. в гр. П., като държавен служител в структурата на МВР – Н. на П.У. и О.Р. /КП/ към П.У. „Т.К.” към *** РУП при ОД на МВР – П., при условията на продължавано престъпление, не е изпълнил задълженията си по служба, като в нарушение на чл.3, ал.1, чл.5, ал.1, чл.7, т.1, 4 и 5, чл.8, ал.1, чл.14 и чл.35 от Инструкция Із - 1171/02.08.2006 г. за организацията на работа в С.З. на МВР по З.М.и за престъпления от общ характер:

- на 15.08.2009 г. не е приел, не е завел, не е регистрирал и докладвал по надлежния ред и не е упражнил контрол по работата със З.М., досежно съобщение от И.С.С. и С.И.С., съдържащо данни за извършено престъпление от общ характер; и

- в периода 21.08.2009 г. – м. септември 2009 г. след като при изпълнение на служебните му задължения непосредствено му е станало известно за З.М. с подател П.П., не е сторил необходимото за надлежната регистрация на същия и не е упражнил контрол по работата с него, и от това са произлезли вредни последици, изразили се в уронване престижа на МВР и затрудняване разкриването на престъпленията, за които съответните сигнали са били подадени, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът го оправда по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.387, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Направените по делото разноски в размер на 35 лв. за възнаграждение на вещо лице съдът присъди на основание чл.189 ал.3 от НПК предвид на изхода на производството в тежест на подсъдимия Г.Р.Р. за заплащането им по сметка на ВСС.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

Н. В.